Програма за превенция и контрол на хив и сексуално предавани инфекции в Република България 2017-2020г

Националната програма за превенция и контрол на ХИВ и сексуално предавани инфекции (СПИ) в Република България 2017-2020 г. ще надгради резултатите, постигнати при изпълнението на последните две национални програми в периода 2001-2007г. и 2008-2015г., които бяха подкрепени чрез изпълнение на Програма „Превенция и контрол на ХИВ/СПИН”, финансирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария в периода 2004-2014 г. Националните програми отговарят на изискванията и ангажиментите, поети от страната в изпълнение на международните препоръки и редица политически документи.

След регистриране на първите случаи на синдрома на придобитата имунна недостатъчност (СПИН) в света през 1981 г., инфекцията с вируса на човешката имунна недостатъчност (ХИВ) се разрасна до пандемични размери. Повече от три десетилетия светът живее с глобалното предизвикателство за справяне с епидемията, причинена от ХИВ. Въпреки усилията на световната общественост към 2015 г. броят на хората, живеещи с ХИВ наброява 36,7 млн, а 1,1 млн. са починали от СПИН - свързани заболявания. Тежестта на епидемията продължава да варира значително между отделните страни и региони. В Западна и Централна Европа има около 1милион случая на хора, живеещи с ХИВ, в края на 2015 г. Основният път на предаване на инфекцията в Централна и Западна Европа е при необезопасени сексуални контакти между мъже, докато в Източна Европа и Централна Азия е по кръвен път чрез инжекционна употреба на наркотици.

България все още е страна с ниско разпространение на ХИВ в общата популация. През периода 1986-2015 г. в България са регистрирани общо 2 267 случая на инфектиране с ХИВ. Според ECDC новорегистрираните случаи на ХИВ в България за 2015 г. представляват 3.1 на 100 000 население. Въпреки това, страната е изправена пред голямо предизвикателство, свързано с възможността за бързо развитие на концентрирани епидемии в отделна група, идентифицирана като най-изложена на риск (лица, употребявящи инжекционни наркотици и/или мъже, които правят секс с мъже и проституиращи). Рискът е свързан с възможността за предаване на инфекцията от общата популация, където основният начин на предаване е хетеросексуален и където може да се развива генерализирана епидемия. Ето защо е важно да продължи и мащаба на прилагането на ефективни национални политики, насочени към намаляване на броя на новите случаи на ХИВ инфекции и предотвратяване на генерализирана епидемия в страната.

Целите на новата Национална програма за превенция и контрол на ХИВ и СПИ в Република България 2017-2020 г. са в съответствие с глобалните задачи, поставени от СЗО чрез проекта на Глобална стратегия на Световната здравна организация за превенция и контрол на ХИВ (2016-2021); проекта на Глобална стратегия на Световната здравна организация за превенция и контрол на СПИ (2016-2021); Дългосрочната стратегия за надзор в Европейския съюз (2014-2020) на Европейския център за контрол на заболяванията, както и на UNAIDS.

1. Достигане до минимум 60 % покритие на групите в най-висок риск чрез запазване, разширяване и поддържане на целенасочени и непрекъснати интервенции за превенция на ХИВ с цел да се намали риска от инфектиране или предаване на ХИВ инфекцията.

2. Намаляване със 75 % на новите случаи на ХИВ инфекция.

3. Елиминиране на предаването на ХИВ инфекцията от майка на новородено.

4. До 2020 г. достигане до 90 % на дела на лицата, инфектирани с ХИВ, които знаят своя статус, включване на антиретровирусно лечение на 90 % от хората, живещи с ХИВ, които знаят своя статус и постигане на трайна вирусна супресия при тези на лечение.

5. Достигане през 2020 г. до 95 % от бременните жени с изследване за сифилис и до 90 % от бременните жени с изследване за ХИВ.

6. До 2020 г. намаляване до 90% на: случаите с вроден сифилис, на инфекциите, причинени от T. pallidum и на инфекциите, причинени от N. gonorhoeaе спрямо нивата от 2015 г.

7. До 2020 г. осигуряване на защита и нулева дискриминация на хората, живеещи с ХИВ, и на лицата от групите в най-висок риск.

• Лица, инжекционно употребяващи наркотици (ИУН);

• Мъже, които правят секс с мъже (МСМ);

• Маргинализирани етнически общности в риск;

• Лица, лишени от свобода;

• Лица, предлагащи сексуални услуги и техните клиенти;

• Лица, търсещи и получили международна закрила, мигранти и мобилно население;

• Млади хора, деца и млади хора в риск;

• Хора, живеещи с ХИВ и техните партньори и близки.
Основни стратегически принципи на програмата:

1. Осигуряване на универсален достъп до превенция на ХИВ, лечение, грижи и подкрепа.

2. Придържане към трите основни принципа за ефективен национален отговор на ХИВ: единна национална рамка за действие; един национален координационен комитет и единен национален план за мониторинг и оценка на ситуацията и отговора по отношение на ХИВ.

3. Рамката на националният отговор е разработена при съблюдаване на всички международни конвенции за правата на човека, към които правителството на страната се е присъединило и поело ангажименти да спазва и изпълнява.

4. Наличието на политическа воля, лидерство и отговорността на правителството за здравето на хората в България.

5. Националната програма ще продължи да се осъществява чрез интегриран и балансиран подход, който включва превенция, диагностика, лечение, грижи и подкрепа за засегнатите, както и връзка между ХИВ и сексуалното и репродуктивното здраве.

6. Активното участие на всички сектори, включително неправителствения сектор и хората, живеещи с ХИВ.

7. Разработване, планиране, изпълнение, мониторинг и оценка на интервенциите.

8. Предотвратяване на новите случаи на ХИВ инфекция чрез специфични интервенции за промяна на поведение на ниво индивид, група и общност, широка информираност, включително осигуряване на достъп до здравно и сексуално образование за децата и младите хора във и извън училище.

9. Значително увеличаване на достъпа до и обхвата на изследването за ХИВ.

10. Значително увеличаване на обхвата и гарантиране на достъпа до пакет от висококачествени програми и услуги, насочени към групите в най-висок риск.

11. Осигуряване на достъпни диагностика, лечение, грижи за хора, живеещи с ХИВ/СПИН.