Програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България (2001 2005 година) и Националната стратегия за борба с наркотиците

Част B – Избрани теми

12. Алтернативи на затвора, насочени към употребяващите наркотици нарушители

В рамките на корекционното третиране на осъдените на пробация правонарушители, които ще изтърпяват своето наказание в общността, без да са лишени от свобода ще се реализират и различни програми за лечение на наркоманно зависими криминално проявени граждани.

В този смисъл националната политика включва и стратегия по отношение на алтернативите несвързани пряко с изпълнението на наказанието лишаване от свобода.

Предвидените в текстовете на проектозаконите, отнасящи се до пробацията, програми в пълна степен могат да бъдат адресирани към правонарушителите, страдащи от наркотична зависимост. За да се осъществи тази предвидена в нормативната уредба практика в настоящия момент се извършва подготовка на подходящ пробационен персонал, набират се доброволци и се апробират самите програми за работа с криминално проявени лица, имащи наркотична зависимост.

Програмите за лечение на правонарушители, осъдени на пробация, които са идентифицирани и като клиенти с наркотична зависимост се създават, акредитират и внедряват от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието в колаборация с Националния съвет по наркотични вещества. структурата за сътрудничество в този контекст се изгражда в момента. Първата крачка в тази връзка е установяването на постоянен информационен обмен между двете институции и формирането на управленска група, която да планира и регулира конкретните стъпки, инициативи и мероприятия на междуинституционалното сътрудничество. Те ще стимулират по-бързото разработване, апробиране и внедряване на релевантни за пробационната практика програми за работа с осъдени, страдащи от наркотична зависимост.

В настоящия момент в правната комисия на Народното събрание се обсъждат проектозакони за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, наказателно-процесуалния кодекс и закона за изпълнение на наказанията. Значителна част от предвидените в тях нормативни постановки имат директно отношение към наркотично зависимите лица, тъй като регулират процедурите по тяхното привличане в програми за лечение.

Разработката на текстовете на визираните по-горе проектозакони, както и дейността по усвояването на програмите за лечение се съпътствуваше с обществени дебати в градовете София, Русе, Стара Загора, Варна, Бургас, Пловдив и Благоевград. В тях винаги се дискутираха и проблемите на наркоманната популация сред криминално активните лица, техните потребности и дефицити, както и проблемите, свързани с лечението им.

С развитието на пробационните мерки и програми за работа с осъдени, имащи наркотична зависимост, непосредствено е ангажирана Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, в състава на която е и сектор “Пробация”. В тази структура са концентрирани специалистите, които пряко ще се занимават с внедряването и прилагането в различните пробационни центрове на програмите за работа с осъдени на пробация, имащи наркотична зависимост.

Непосредственото финансиране на пробационните проекти, в които са представени въпросите и за третирането на криминално проявените осъдени се реализира от фондация “Отворено общество” – София. Благодарение на нея редица НПО като “Институт за социални дейности”, “Републиканския институт”, “Асоциация за подпомагане ресоциализацията на лишените от свобода” осъществиха поредица от пробационни проекти, в които присъстваха различни аспекти от дейността по лечението на наркоманно зависими правонарушители, осъдени на пробация.

Интервенции
Можем да твърдим, че предварителния етап на интервенциите по отношение на пробационните клиенти с наркотична зависимост вече е преминал и в момента приключва пробният етап.

Практически всички видове лечение (без лекарства, болнично/извънболнично) са достъпни за клиентите на пробацията като законова възможност, но дефицитното медицинско финансиране поражда съществени ограничения и в този план.

Алтернативните форми на наказание вече се прилагат, но особено интензивно това ще стане след януари месец 2005 г., когато пълноценно ще влезе в действие цялата нормативна уредба, уреждаща практиката по пробацията.

Закононарушителите, злоупотребяващи с наркотици и насочени към пробация са 5 пъти повече от тези, които изтърпяват своите наказания в местата за лишаване от свобода.

Лечението в пробационни условия спестява неприятните отрицателни ефекти, които са неизбежни при наказанието лишаване от свобода, но поражда нови рискове от рецидив поради предизвикателствата и рисковете на свободния живот и съществуващата аномия на общностите.

Основни затруднения за прилагането на пробационните мерки и програми по отношение на наркомано зависимите е свързано с тяхното обкръжение, с трудностите по прекратяване употребата на наркотични вещества, със съпротивата към контрола и ограниченията.

Финансирането на лечението в рамките на пробационните форми за третиране ще е твърде малко, за да може да се осъществява пълноценно. Практически то ще се реализира в обществения сектор, но както е добре известно възможностите в този план са твърде ограничени.

Пробационните служители, които ще участват в програмите за работа с наркоманозависими лица са социални работници, педагози и психолози. По-рядко сред тях ще се срещат и юристи, които ще са преминали и съответните курсове за обучение, предполагащи и работа с наркотично злоупотребяващи правонарушители.

Мониторингът върху лечебните процеси при клиентите, поставени на пробация е фактически предвиден в законовите мерки. При положение, че постановеното лечение не се спазва и рисковете за реализиране на криминално поведение не намаляват по предложение на служителите от пробацията, съдът може да преразгледа конкретния случай и да постанови ефективно изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Този механизъм ще се прилага и в случаите, когато неспазващите лечението клиенти са условно осъдени и имат съответния изпитателен срок. Аналогично ще се подхожда и с условно и предсрочно освободените от затвора, ако те извършат по време на изпитателния си срок ново деяние или не спазват ограниченията, наложени им в процеса на съответното лечение.

В настоящия момент специално се проучват програмите за работа в условията на пробация с подрастващи, младежи и жени, имащи криминални прояви и наркотична зависимост. Те се осигуряват чрез Британския съвет и международната пенитенциарна реформа. В този контекст активно сътрудничим и с Европейската мрежа за превенция на наркотичната зависимост в затворите (ENDS(P).

През периода 2003-2004 г. в градовете Стара Загора, Бургас, Варна, Пловдив, Русе и Благоевград бяха реализирани с помощта на фондация “Отворено общество”-София, серия от пилотни проекти, които бяха насочени и към клиентите на пробацията, страдащи от наркотични зависимости. Преди всичко се идентифицираха тези категории, анализираха се техните нужди и проблеми, възможностите за тяхното консултиране и включване в образователни и терапевтични програми.


Осигуряване на качеството

Ролята на стандарти в областта на пробацията играят законите за нейното регулиране в западноевропейските страни и САЩ. На тази база са очертани унифицирани варианти, отнасящи се до практиките и процедурите по прилагането на пробационните мерки и програми по отношение на наркотично зависими правонарушители.

Индикаторите за успех при оценката на работата със зависими клиенти, осъществяващи и криминална активност имат следните измерения:

• 
  броя на рецидивиралите в сферата на криминалните деяния;
  
• 
  броя на лицата, които отново са се върнали към дрогата;
  
• 
  увеличаване на периода от време между две осъждания;
  
• 
  преориентация от насилствени към користни деяния;
  
• 
  нарастване броят на курсовете и програмите, в които се включва пълноценно отделния клиент.
  

Европейската практика убедително показва, че съществува намаляване на всички видове риск, свързан с реализирането на криминална активност при третирането на правонарушителите в условията на пробацията в сравнение с тяхното ресоциализиране в рамките на закрити, пенитенциарни заведения.

В момента последователно се разгръщат обучителни програми за част от пенитенциарния персонал, който се преориентира за работа в условията на пробацията и овладява философията, програмите и технологията на пробационните услуги. Определена част от тях е посветена и на работата с наркотично зависими клиенти.

Обхватът на участниците в такива обучителни програми постепенно ще се разширява правопропорционално на усвояването на щата на пробационната служба.

Част от пробационния персонал ще бъде специализиран в лечението на наркомано зависими правонарушители и ще осъществява с тях различни варианти на консултиране и терапевтични програми.

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ
НСНВ – Национален съвет по наркотични вещества

ОбСНВ – Общински съвет(и) по наркотични вещества

EMCDDA – European Monitoring Centre for Drugs and Drug Addictions

REITOX -

НПО – Неправителствена(и) организация(и)

ЗКНВП – Закон за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите

ЗИД на ЗКНВП – Закон за изменение и допълнение на Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите

обн. ДВ – обнародвано в “Държавен вестник”

ДВ – “Държавен вестник”

МС – Министерски съвет

ООН – Организация на обединените нации

лв. - лева

в т.ч. – в това число

МЗ - Министерство на здравеопазването

НЦН - Национален център по наркомании

СБКО -

чл. - член

МВР – Министерство на вътрешните работи

HIV/СПИН – Human Immunodeficiency Virus / Синдром на придобитата имунна недостатъчност

ПИЦ по ПН – Превантивно- информационен център по проблемите на наркоманиите

ПИЦ - Превантивно- информационен център

СХЕИ – Столична хигиенно-епидемиологична

РАЗВА - Регионална асоциация на заведенията във Варна

ФАР – PHARE

БППМН - борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (Централна комисия и местни комисии)

PHARE -

ММС – Министерство на младежта и спорта

ЗГР – Закон за гражданската регистрация

МКБ – ICD – Международна класификация на болестите (International Classification of Diseases - ICD)

ICD – International Classification of Diseases (Международна класификация на болестите - МКБ)

РЦЗ – Районен център по здравеопазване

ППБ – Полово предавани болести

HBsAg – Антиген на Хепатит В

TPHA – метод за изследване на сифилис

ЕЛИЗА – метод за изследване

Ат с/у HIV – Антитела срещу HIV

Ат с/у HCV – Антитела срещу Хепатит С

КАРИТАС - програма за работа на терен с употребяващи наркотици

IVO – Instituut voor Onderzoek naar Leefwijzen & Verslaving – Институт за изследване на зависимостите, Ротердам, Холандия

NDRI – National Drug Research Institute, New York

СПИЦ – Столичен превантивно-информационен център

вж. табл. – виж таблица

НСлС – Национална следствена служба

МОН – Министерство на образованието и науката

ГД “ИН” - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”

ж.п.транспорт - железопътен транспорт

кг – килограма

Бр. – брой

Дка – декари

Табл – таблетки

Л – литри

БМК – (вещество?) – стр. 32

НСБОП – Национална служба за борба с организираната престъпност

м. - месец

ГКПП - гранични контролно-пропускателни пунктове

НСГП - Национална служба Гранична полиция

ГПВК - граничен паспортно-визов контрол

Р България – Република България

НИКК - Научен институт по криминология и криминалистика

СДВР – Столична дирекция на вътрешните работи

ТХК - тетрахидроканабинол

MDMA –

ср - средно

макс – максимално

НК – Наказателен кодекс

ВКП -

Ball, J.C., A. Ross (1991). The effectiveness of Methadone Maintenance Treatment, New York: Springer Verlag.

Effective Medical Treatment of Opiate addiction. NIH Consensus Statement (1997) Nov 17-19; 15(6): 1-38.

Farell, M., J. Ward, R. Mattick Whall, G. Smitson, D. des Jarlais, M. Gossop, J. Strang (1994). Methadone Maintenance Treatment in Opiate Dependence: a Review. BMJ 309: 997-1001.

Farell, M., S. Howes, A. D. Verster, M. Davoli (1999). Reviewing Current Practice in Drug Substitution Treatment in Europe. EMCDDA project no.CT.98 DR 10.

Finnegan, L.P. (2000). Challenges in the assessment and treatment of drug dependent women of child bearing age. Odvisnosti 2000, 1: 33-35.

Fisher, B (1999). Opiate Addiction Treatment, Research and Policies in Canada. Past, present and Future issues. International Symposium: “Heroin-Assisted Treatment for Dependent Drug Users: State of the Art and New Research Perspectives. Discussion of Scientific Findings and Political Implications”. Swiss federal Office of Public Health and University of Bern, March, 1999.

Haycox, A., A. Bagust, T. Walley (1999). Clinical Guidelines. The hidden cost. BMJ 318: 391-393.

Humeniuk, R., R. Ali, J. White, W. Hall and M. Farrel (2000). Proceedings of the expert workshop on induction and stabilization of patients onto methadone. Monograph series no. 39. Adelaide. ISBN 0642415080.

Johnson, R.E., E.C. Strain (1999). Other medications for opioid dependence. In: Methadone treatment for opioid dependence, EC Strain, ML Stizer. Johns Hopkins University Press, USA.

Lomas, J. (1998). Do practice guidelines guide practice? New England Journal of Medicine 321” 1306-131.

Marsden, J., M. Gossop, D. Stewart, A. Rolfe, M. Marel (2000). Psychiatric symptoms among clients seeking treatment for drug dependence. Intake data from the National Treatment Outcome Research Study. Br J Psychiatry, 2000, Mar, 176: 185-9.

Mattickand, R., W. Hall (1996). Are detoxification programmes effective? The Lancet, 347: 97-100.

McLellan, A.T., I.O. Arndt, D.S. Metzder, G.E. Woody, C.P. O`Brien (1993). The Effects of Psychosocial Services in Substance Abuse Treatment. JAMA 269 (15): 1953-59.

Narcotic Drugs: Estimated World Requirements for 1999; Statistics for 1997. (1997) International Narcotics Control Board of the United Nations (INCB/UN), Vienna, Austria.

Prison and Drugs: European Recommendations (1998). Euro-Methwork Newsletter, issue 16.

R Grol (1998). Dissemiation of Guidelines: Which sources do physicians use in order to be informed? Journal for Quality of Care Research 10: 135-140.

Vossenberg, P.G. (1998). Staff attitude towards methadone maintenance and methadone patints. Euro-Methwork Newsletter, issue 14.

WHO Expert Committee on Drug dependence (1998). WHO Technical Report Series, Geneva, Switzerland.

Woolf, H. (1992). Practice guidelines: a new reality in medicinell. Methods of developing guidelines. Archives of Internal Medicine 152: 946-952.

Алкохолът и другите наркотици (1992) Фондация Сорос

Алтънкова, М., (2000) Наркомании /информационен материал за учители/, Фондация Светли страници, Варна

Ангелов, А., (1998) Наркотиците: решение и изход има, София

Виле, Р.(1998) Пристрастеност и дроги, ЛИК, София

Златарев, А., Гибелни блаженства

Китанов, К. (2002) Социалнопатологични характеристики на детската и младежката наркопрестъпност. С, Трудове на НИКК – МВР, том XXV

Китанов, К., К. Йотов (1999) Наркопрестъпността – разпространение и превенция. С, НИКК-МВР,.

Ладевиг, Д. (2000) Наркоманиите, ЛИК, София

Наркотици /родители опознахте ли вашето дете/, Ротари клуб – Пловдив

Попов, Г., (1999) Злоупотреба с хероин, Фондация Светли страници, Варна

Попов, Г., (2000) Дроги и превенция, ИК Стено, Варна

Проблеми на насилието, наркоманията и наркопрестъпността в средните училища. (2001) С., изд. “ЕОС”

Проценко, Е., Интеграл Г., (2000) Наркотици и наркомания, София

Пътеводител за родители и учители /какво трябва да знаем за наркотиците/ (2002) Фондация “Свободна и демократична България”, София

Стампър, Л. (1999) Когато дрогата удари дома ви, Наука и Изкуство, София

Станкушев, Т. (1998) Наркомании /наръчник за родители и учители/, ИК Хр. Ботев, София

Станкушев, Т. (1998) Наркоманът и неговото семейство, Марабу, София

Фойерлайн, В., (2000) Алкохолизмът, ЛИК, София

Хостътлър, Д. (1995) Как да предпазим децата си от наркотиците и алкохола /десет неща, които всеки родител трябва да знае/, София

"Общественото мнение за наркотиците и борбата срещу употребата им", Анализ, MBMD и Фондация “Спасение”, март 2004 г., София

Пазарът на наркотици в България, Център за изследване на демокрацията, С., 2003 г.

Български национален Фокусен център по проблемите на наркотиците и наркоманиите (2002), Годишен доклад на Националния съвет по наркотични вещества по проблемите на наркотиците и наркоманиите в България – 2001, Национален съвет по наркотичните вещества, Български национален Фокусен център по проблемите на наркотиците и наркоманиите, 123 стр., Април 2002, София

Василев М. (1999) “Превенция на злоупотребата с вещества сред младите хора в страните от Централна и Източна Европа – цигари, алкохол, наркотици, проект на СЗО” (Доклад по социологическо проучване в гр. София), Юли – Август 1999, София

Василев М. (2000), Употребата на психоактивни вещества сред младите хора в София (резултати от представително проучване), сп. “Социална медицина”, бр.1/2000 г.

Василев М. и З. Николов (1999), Отвъд бариерата. Инжекционна употреба на наркотици: състояние, тенденции, рискове., UNAIDS, изд. Фондация “Инициатива за здраве”, С., 1999.

Василев М., Какво мислят младите за дрогата, сп. “Обществено възпитание”, бр. 5/2001, стр. 26-31.

Василев М., Тема за размисъл, в: сп. “Обществено възпитание”, бр. 4/2001, стр. 11-15.

Гласовете на младите (проучване на мнението на децата и младежите), UNICEF, 2001 г.

Годишни доклади за 2000 и 2001 г. на Националните Фокал Поинти на страните от Централна и Източна Европа по проблемите, свързани с употребата на наркотични вещества

Заедно срещу дрогата. Обществена дискусия. Национален граждански форум “Българка”, София, 2000 г.

Национална програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България 2001 - 2005, Министерство на здравеопазването, Национален център по наркомании, Март 2001

Calafat A., Fernandes C., Juan M., Bellis M., Bohm K., Hakkarainen P., Kilfoyle-Carrington M., Kokkevi A., Maalste N., Mendes F., Siamou I., Simon J., Stocco P. and Zavatti P. (2001), Demand reduction activities in Europe. Risk and control in the recreational drug culture, SONAR Project. 344 p. IREFREA. Valencia.

Council of Europe (1997), Multi-city Network Eastern Europe, Drugs and addiction, Council of Europe Publishing, Strasbourg, December 1997

EMCDDA (1997), General Introduction. Estimating the Prevalence of Problem Drug Use in Europe, EMCDDA Scientific Monograph Series. No 1. Stimson, G. V., Hickman M., Quirk A., Frischer M. and Taylor C.. 264 p. EMCDDA.

EMCDDA (1999), Extended annual report on the state of the drugs problem in the European Union 1999. 94 p. EMCDDA.

EMCDDA (2000), “3-5 million in the EU could have tried heroin”, in: Drug Net Europe, bimonthly newsletter of the EMCDDA, issue No 21 / 2000.

EMCDDA (2000), 2000 Annual report on the state of the drugs problem in the European Union. 40 p. EMCDDA.

EMCDDA (2001), 2001 Rapport annuel sur l’etat du phenomenede la drogue dans l”Union europeenne. 58 p. OEDT.

EMCDDA (2002), 2002 Annual report on the state of the drugs problem in the European Union and Norway. 56 p. OEDT.

EMCDDA (2002), 2002 Report on the drug situation in the candidate CEECs. 50 p. European commission.

Georgi Vassilev & Momtchil Vassilev, Country Report – BULGARIA, WHO Workshop on Pharmacological Treatment of Opioid Dependence, Ljubljana, Slovenia, September 2001

Hibell B., Andersson B., Ahlstrom S., Balakireva O., Bjarnason T., Kokkevi A. and Morgan M. (2000), Changes in the use of alcohol and other drugs 1995-1999. The 1999 ESPAD Report, Alcohol and Other Drug Use among Students in 30 European Countries. 362 p. The Swidish Council for Information on Alcohol and Other Drugs, The Pompidou group at the Council of Europe. Stockholm.