Програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България (2001 2005 година) и Националната стратегия за борба с наркотиците



страница2/13
Дата04.09.2017
Размер1.67 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Източник: Проучването "Общественото мнение за наркотиците и борбата срещу употребата им, ноември 2003 г., 1000 деца и млади хора и 500 родители.

В същото време с нарастване на възрастта в групата на самите млади хора, тревожността като че ли се засилва. Сред най-младите (12-14 г.) оценяващите наркотиците като много сериозен проблем са 59%, а склонните да го омаловажат са 13% (оценяващи го като по-скоро или напълно маловажен и неизразяващите отношение), докато сред 25-29 годишните силна тревога изразяват 68%, подценяващите го са наполовина по-малко (виж Таблица 2).


Таблица 2


Източник: Проучването "Общественото мнение за наркотиците и борбата срещу употребата им, ноември 2003 г., 1000 деца и млади хора.
Значимостта на проблема с употребата на наркотици в общественото мнение беше регистрирана и в редица училищни проучвания, проведени през 2003 г. в различни градове и региони с методическата помощ на НЦН. Голямата част (82-87 %) от учениците в гимназиалния курс смятат, че употребата на наркотици е проблем за страната ни (виж Фигура 2). В същото време във всички градове по-малко (66-80 %) са тези, според които този проблем засяга и техния град. Още по-малко (56-64 %) във всички градове са тези, според които проблемът засяга и тяхното училище. Забелязва се (при това от много години насам) интересна тенденция на т.нар. екстернализиране на проблема. Като че ли много хора все още са склонни да мислят така: “Има проблем, но не е при нас”. Това е важна характеристика на ситуацията в България. Изглежда всички, включително и учители, и родители реагират така. Когато ги питаш: “има ли проблем с наркоманията в България?” около 80-90 % отговарят положително, “а има ли проблем във вашия град?” - там процентът пада, и колкото повече обектът на оценка се приближава до “собствения двор”, толкова повече процентът пада.
Фигура 2

ОТНОСИТЕЛНИ ДЯЛОВЕ (в %) НА УЧЕНИЦИТЕ, СПОРЕД КОИТО УПОТРЕБАТА НА НАРКОТИЦИ Е ПРОБЛЕМ ЗА СТРАНАТА / ГРАДА / ТЯХНОТО УЧИЛИЩЕ



Освен това повечето от учениците искат да разговарят открито по значими въпроси на общественото здраве, като пушенето, пиенето и употребата на наркотици. Показателно е, че най-масово се посочва необходимостта от подобен диалог в областта на употребата на наркотици (77-82 % в различните градове са на това мнение). На тези данни контрастира констатацията, че по въпроси, свързани с наркотиците учениците разговарят най-често с приятели извън училището (64-72 % в различните градове са отговорили така), значително по-рядко – с учители (36-49 %), а най-рядко с педагогически съветници в училище – 13-23 %. Едва ли би било полезно тези данни да се абсолютизират, но все пак сигналната лампичка вече свети – като че ли е налице разминаване между необходимо и реално.
Интересно е каква информация според младите хора специалистите все още им дължат. Показателно е, че няма въпрос или група въпроси, които ярко да доминират в младежката йерархия на потребностите. Всички въпроси са приблизително еднакво значими и очаквани от тях - как да се предотвратява употребата на наркотици, как да се оказва помощ и подкрепа на хора с наркоманен проблем, какви са начините за борба с наркоманията, как и защо хората започват да употребяват наркотици, и т.н. Те засягат различни страни на проблема - превенция, лечение, обществено противодействие - и отразяват цивилизовано и хуманно отношение към него. В подкрепа на тези думи е и фактът, че в рамките на слабото разслоение все пак сравнително по-слаб е интересът на анкетираните към някои по-"технически" или "изтъркани" въпроси, като например как да се разпознават употребилите наркотици, за рисковете от употребата на наркотици, за разпространението и начините на употреба на различните наркотици.
Според проучване сред младите роми 6 от 2003 г. около три четвърти от запитаните (74,1 %) са на мнение, че в обществото ни трябва да се разговаря открито по въпросите, свързани с употребата на наркотици. Голямата част от останалите (23,7 %) не са изразили мнение, така че на практика позитивно настроените са почти пълно мнозинство сред заелите някаква позиция. Интерес представлява групата на хората без определено мнение – данните сочат, че тях не трябва да ги търсим сред учещите роми (само единични случаи), като цяло са по-скоро жени, с по-ниско образование, семейни.
Представяне в медиите
Делът на хората, които смятат, че в обществото не се говори достатъчно по въпросите на въздействието и последствията от наркотиците е практически незначителен – например сред учениците във Варна той е 1,0 %. Това означава, че поне от формална гледна точка по тези въпроси младите хора не усещат някаква особена празнота в информационните потоци. Друг е въпросът каква би могла да бъде оценката за качеството на получаваната информация. Показателен в тази насока е фактът, че според показанията на анкетираните два от възможните източници на достоверна и професионална информация (специализираните лекции и разговорите с учители) не са сред най-популярните. Най-често знанията по въпроса се попълват от филми (което не е изненада - сред младите хора очевидно филмите са основен източник за каквато и да е информация), както и от разговори с родители и приятели. Съвсем сходна е структурата на източниците на информация при проучвания в други български градове и социални групи през последните години.
Показателно е, че и сред младото ромско население най-често знанията по темата се попълват от телевизията и от филмите - съответно 73,6 и 58,7 % (виж Фигура 3). Друг сравнително разпространен източник сред ромите са разказите на приятели (30,3 %). Показателно е също така, че всеки шести (16,7 %) черпи знания от собстените си наблюдения върху наркомани или инцидентни консуматори. Очевидно приятелската среда и местата за развлечение са сериозен източник на информация относно въздействието на наркотиците, включително и чрез лични наблюдения.
Фигура 3

ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НАРКОТИЦИТЕ


Редица проучвания през последните години сочат, че като цяло постепенно намалява дела на тези, които заявяват, че тази тема не ги интересува. Като че ли с течение на годините цялото българско общество става все по-съпричастно към проблемите на употребата на наркотици. Това вероятно се отнася и до ромското население, особено в по-големите градове, но липсват съпоставими данни от предишни подобни проучвания.
Твърде аналогични са и данните от проучване сред цялото население 7 - те показват, че сред най-често посочваните източници на информация и сред младите, и сред родителите са: 1) пресата (съответно 50% и 65%); 2) телевизията (45% и 60%) и 3) игрални филми (41% и 43%). Слабо е влиянието на специализирани източници – книги и списания по темата – по 15%, учители и психолози – 23% и 9%, информация от Интернет - 15% и 6%. Показателно е обаче, че мнозинството и в двете изследвани групи (83% от младежите и 87% от родителите) смята, че подробната информация за наркотиците е необходима, за да се предпазят младите хора.



  1. Употреба на наркотици сред населението


1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница