Програма за превенция, лечение и рехабилитация на наркоманиите в Република България (2001 2005 година) и Националната стратегия за борба с наркотиците



страница3/13
Дата04.09.2017
Размер1.67 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Като се има предвид натрупаната информация може да се твърди, че употребата на наркотични вещества сред българското население продължава да се увеличава във всичките си основни форми – проблемна, експериментална, за развлечение. В общи линии продължава да расте броят на хората (в т.ч. и най-вече младите хора) в България, които поне веднъж в живота си са опитали някакъв наркотик – все пак това нарастване вече не толкова драстично, както например в средата и втората половина на 90-те години. Впрочем този процес е характерен не само за България.


Специално внимание трябва да се отдели на нарастващата употреба на наркотични вещества сред младите хора и най-вече сред учениците. Тази тенденция също е характерна за страните от Централна и Източна Европа – едно сравнение на данните от европейското проучване ESPAD, проведено през 1995 и 1999 година показва, че в рамките на четирите години между двете провеждания относителният дял на опиталите някакъв наркотик през живота си 15-16-годишни ученици е нараснал двойно в Естония, Полша, Словакия, Словения и Унгария, а в Литва се е покачил 5 пъти [Hibell B. et al. 2000, стр. 74; EMCDDA 2002b, стр. 10]. При това този процес (поне в България) се съпровожда с поддържането на сравнително ниска средна възраст на употребяващите.
Наличните данни и продължителните наблюдения показват, че в България най-широко употребяваното наркотично вещество е канабисът, и в частност марихуаната. Подобна е тенденцията и в други централно- и източноевропейски страни – напр. Естония, Латвия, Словения, Унгария, Чехия. Бързо нарастване на експерименталната употреба на канабис е регистрирана и в Литва, Румъния и Словакия [източник: Годишни доклади за 2000 и 2001 г. на Националните Фокал Поинти на страните от Централна и Източна Европа по проблемите, свързани с употребата на наркотични вещества].
Вече е регистриран процес на увеличаване на употребата на синтетичните наркотици – амфетамини, екстаси, “пико” и т.н. Той е във връзка и със все по-ясно забелязващото се в последните години явление, особено сред младите хора – употребата на наркотични вещества на местата за развлечение – дискотеки, клубове, рейв-, техно- и други партита. Става дума за определена група вещества, обозначавани като “денс-наркотици” или “диско-наркотици”, в която се включват основно синтетични стимуланти (екстази, амфетамини), канабис и в значително по-редки случаи халюциногени (LSD). Разбира се и това не е “български патент” – според национални проучвания например в Унгария екстази се е превърнало в най-експериментираното и употребявано наркотични вещество сред младите хора, в Словения канабисът и синтетичните наркотици в лицето на MDMA (екстази) са на върха по популярност, а тенденцията на нарастваща употреба на канабис и синтетични наркотици (най-вече амфетамини и екстази) е регистрирана през 90-те години и в страните-членки на Европейския съюз [EMCDDA 2000b, стр. 12-13; Calafat A. et al. 2001, стр. 55-56].
Друга важна характеристика на развитието на употребата на наркотични вещества сред младото българско население през последните години се изразява в прехода от модела “проблем за определен тип населени места” към модела “проблем за цялата страна”. Все по-трайно консумацията (във всичките й форми) се разпространява от големите и попътните (по отношение на трафика) градове към малките и по-изолираните градчета и дори към селата. В първата половина на 90-те години процесът се развиваше предимно в София, големите черноморски пристанища Варна и Бургас, и някои населени места в близост до трасето на наркотика по пътя му през България. Сега на практика може да бъде регистрирана употреба (особено експериментална) във всяко населено място с достатъчно компактна маса младо население.
Съвременното развитие на епидемиологичната картина е съпроводено от относително добре изразеното й диференциране посредством субкултурни елементи в младежкото наркоманно поведение. Въз основа на продължително наблюдение може да се твърди, че като групови характеристики употребяващите синтетични стимуланти (амфетамини, екстази) се различават от употребяващите хероин, или кокаин, или летливи вещества като лепила, бронз и т.н. Това са различни типове хора, поведение, статут и ценности. Например привържениците на техно- или рейв-културата като че ли определено предпочитат новите синтетични стимуланти; кокаин (поради по-високата му цена) се използва най-вече от по-заможни слоеве от населението; лепилата и бронзът са атрибути предимно на социално изключени и маргинални групи младежи.


Употреба на наркотици сред населението
Данни, макар и косвени и с не напълно избистрена методическа база, относно употребата на наркотични вещества сред населението могат да бъдат открити в проведено през 2003 г. проучване 8. Това се отнася най-вече до синтетичните и до т.нар. “меки” наркотици. Необходимо е обаче тези данни да бъдат верифицирани в последващи изследвания.
Употреба на меки наркотици
Според авторите на анализа хипотезата, че групата на т.нар. меки наркотици ще има значително разпространение сред потребителите на психоактивни вещества, е била потвърдена от данните от проучването. Канабисът е най-масово използваното вещество.
При анализа на отговорите от януари 2003 г. става ясно, че опитвалите канабис (lifetime prevalence) са около 66 000-68 000 души. Според резултатите от юли 2003 г. положително отговорите са 1,5 %. Това съответства на 93 000-96 000 души (сред населението над 18 години).
При косвените въпроси «Бихте ли пробвали?» и «Вие лично познавате ли някой, който употребява канабис, марихуана, хашиш (джойнт, ганджа, коз) през последните 12 месеца?», както се и очакваше, бе получен значително по-висок процент на употребяващи – между 1,4 % и 1,5 %, което преизчислено се равнява на 90 000-100 000 души.
По отношение на оценката за групата на опитвалите процентът е още по-висок – 1,8-1,9 %, което е равно приблизително на 120 000-130 000 души [Център за изследване на демокрацията 2003, стр. 53-54].
Употреба на синтетични наркотици
Като втора по брой потребители може да се определи групата на употребяващите синтетични наркотици. Изследването е показало, че подобно на меките наркотици прекият въпрос не предизвиква смущение сред респондентите и те относително свободно говорят за своя опит и този на приятелите си.
През януари 2003 г. на въпроса “Употребявали ли сте някога амфетамини и/или екстази?”, бе регистрирано, че в групата на 15-30-годишните само 0,1 % са употребяващи. Или преизчислено като брой, употребяващите (recreational drug use) са само 1700 души.
На въпроса “Опитвали се сте?”, 0,7 % отговарят утвърдително, т.е. групата на опитвалите (lifetime prevalence) е 47 000-48 000 души.
При косвените въпроси броят на употребяващите се оценява на 0,7 %, а на опитвалите – на 1 %, което съответства на 67 000-68 000 души [Център за изследване на демокрацията 2003, стр. 56-57].


Употреба на наркотици сред учениците и младежите
Употреба сред младежите
Според данни от проучване 9 около една трета (31%) от младежите признават, че сред познатите им има употребяващи наркотици, за 3% от младежите тези познати са над половината. 21% от младежите имат приятели, употребяващи наркотици. На практика всеки пети младеж в столицата и областните градове се движи в рискова приятелска среда, в която присъстват наркотиците.
Що се отнася до употребата, 17% в столицата и областните градове са опитвали някакъв наркотик. В абсолютни цифри това означава около 176 000 младежи. В София делът на опитвалите наркотик е два пъти по-висок (26%), в сравнение с областните градове (13%).
Най-често употребяван е индийският коноп – 15%. Марихуана са опитвали 14% от младежите, хашиш – 3%, други форми на канабис – 2%, амфетамини и “Екстази” – 2%, хероин – 1%, кокаин – 1%. Около 5% са опитвали повече от едно наркотични вещество.
Употреба сред учениците
В продължение на традицията от последните години употребата на наркотици (и в по-общ смисъл – на психоактивни вещества) сред учениците беше предмет на множество национални и регионални проучвания с участието на Националния център по наркомании. Стремежът в тях беше да се следва европейския модел и налагащата се у нас практика употребата на наркотични вещества да се проследява в три времеви разреза и съответно - чрез три индикатора: употреба някога през живота, през последните 12 месеца, и през последните 30 дни.
Употреба някога през живота
Сред проучванията през 2003 г. заслужава да се открои националното представително проучване “Употреба на алкохол и други наркотици в българските училища (9-12 клас)”, осъществено от екип от Национален център по наркомании и Национален център по обществено здраве по методиката на Европейски училищен изследователски проект за употреба на алкохол и други наркотици (ESPAD) 10. Както се очакваше, данните от него показаха, че най-масово е бил употребяван канабисът във всичките му разновидности – приблизително всеки четвърти от анкетираните ученици (или 27,1 %) най-малкото е опитал някога в живота си марихуана или хашиш (виж Таблица 3). Това отговаря на около 90-95 000 днешни ученици между 9 и 12 клас. Следват летливи вещества (4,2 % или около 14-15 000), екстази (2,5 % или около 8-9 000), транквиланти и седативи (2,1 % или около 7-8 000), амфетамини (2,0 % или около 6-7 000), кокаин (1,6 % или около 5-6 000), хероин (1,2 % или около 4-5 000) и т.н.
Таблица 3
УПОТРЕБА НА НАРКОТИЦИ НЯКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА СРЕД УЧЕНИЦИТЕ

(в %)

Употребили поне веднъж в живота:

Общо

9 клас

10 клас

11 клас

12 клас

Канабис (Марихуана, Хашиш)

27,1

20.7

27.2

28.3

36.4

Амфетамини

2,0

1.3

1.5

2.3

3.8

LSD и други халюциногени

1,2

0.8

2.0

0.8

1.4

Кокаин

1,6

0.5

1.5

2.6

1.9

Хероин

1,2

0.5

1.0

1.5

2.4

Екстази

2,5

2.5

1.8

2.6

3.8

«Магическа гъба»

0,5

0.3

0.8

0.3

0.9

Летливи вещества

4,2

5.5

4.0

3.4

3.3

Транквиланти / седативи

2,1

0.8

3.5

1.5

3.3

От пръв поглед като че ли два факта правят най-силно впечатление – почти двойното повишаване на дела на тези, които са употребили канабис, и вероятно най-вече марихуана, между 9 и 12 клас (от 20,7 % до 36,4 %), както и неочаквано високият дял на тези, които декларират, че са употребявали летливи вещества. Таблицата показва обаче, че летливите вещества са единствените, при които има ясно и последователно намаление на дела на опиталите от 9 до 12 клас. При всички останали се забелязва (с отделни отклонения) увеличаване на дела с течение на времето. Този факт подсказва, че по отношение на летливите вещества или сме в началото на нова вълна на употреба (което трябва да бъде проверено в следващи изследвания), или при по-малките ученици има по-големи проблеми при пълноценното разбиране на дефиницията “употреба на летливи вещества “за да се вдигнеш”” (което трябва да се има предвид при подготовката на следващи изследвания).


От методическа гледна точка при използването на ретроспективен подход като че ли най-показателни са данните за последния клас, тъй като при него е изминал най-голям житейски период. Изхождайки от това разбиране следва да се обърне внимание на данните за 12 клас, тъй като те изглеждат най-показателни за подреждането на веществата по равнище на употреба през целия курс на средното образование. При това положение подреждането на веществата е следното:

  • канабис,

  • екстази,

  • амфетамини,

  • транквиланти и седативи,

  • летливи вещества,

  • хероин,

  • кокаин,

  • халюциногени.

Тук трябва да се отбележи, че става дума предимно за експериментална или минала употреба. Обработката на данните показа, че 3 % от всички анкетирани, или 1/9 от употребявалите някога канабис са имали сравнително по-честа употреба през последните 30 дни – повече от 5 пъти. Това означава, че около 10 000 днешни ученици в България сравнително често пушат марихуана. Наблюденията сочат, че канабисът все повече се утвърждава като дрога за развлечение. Освен това все по-осезаемо се забелязва проникването на екстази и амфетамини като едни от основните вещества при развлечения. Според редица други проучвания и наблюдения хероинът пък е най-масово употребяван сред наркоманите.


Като обобщение от горната таблица трябва да се каже, че 27,4 % (или малко над една четвърт) от учениците от 9 до 12 клас в България са опитали поне веднъж в живота си някакво незаконно наркотични вещество. Преведено в абсолютни числа това означава около 90 000-95 0000 днешни средношколци са със някакъв опит с каквото и да е незаконно наркотично вещество. При това този дял се покачва значително при горните класове (виж Фигура 4). В 9 клас такъв опит има приблизително всеки пети, в 12 клас обаче всеки трети вече е опитал нещо – предимно марихуана и канабис.
Фигура 4
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА УПОТРЕБАТА НА КАКВОТО И ДА Е НЕЗАКОННО НАРКОТИЧНО ВЕЩЕСТВО ПРЕЗ ЦЕЛИЯ ЖИВОТ

(в%)



Какво показва съпоставката на равнището на употреба в различни градове и региони? Цитираното по-горе проучване е представително за страната, но не и за отделните градове. В това отношение помагат множеството местни училищни изследвания, представителни за отделни градове или региони. Тук ще представим основни данни от някои проучвания, проведени през 2003 г. с участието на НЦН 11.

Съвсем отчетливо се потвърждава твърдението, че марихуаната е най-масово употребяваното вещество. При това равнището на разпространение очевидно зависи от големината и разположението на населеното място. Най-широка употреба на марихуана е регистрирана във Варна (около 36 %), след това в Плевен (около 20 %), градовете от Софийска област (около 15 %), Силистра (около 12 %) и Гоце Делчев (около 10 %). В общи линии подобно подреждане и зависимост от характера на населеното място се забелязва и по отношение на другите основни вещества – екстази, амфетамини, кокаин (виж Фигура 5). В известна степен изненадващо е по-слабото разпространение на хероина и другите опиати във Варна в сравнение с Плевен и градовете от Софийска област. Разбира се, и това незначително отклонение от установените тенденции може да намери своето обяснение.


Фигура 5
УПОТРЕБА НЯКОГА ПРЕЗ ЖИВОТА НА НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА СРЕД УЧЕНИЦИТЕ В НЯКОИ ГРАДОВЕ

(в %)

Ако продължим прегледа на данни за употребата на наркотични вещества в градовете на България, ще регистрираме нови потвърждения на посочените тенденции. Изследване за разпространението на употребата на наркотици в средните учебни заведения в Габрово показа, че 20% от анкетираните 1841 ученици пушат марихуана, 8% дишат лепило, 7% са опитвали хероин и екстази, 8%, са използвали медикаменти, а 17% са опитвали комбинации от посочените наркотични вещества. В началото на 2004 г. на територията на община Добрич пък 30% от учащите в средните училища са употребявали някога наркотици.

Употреба през последните 12 месеца и последните 30 дни
При употребата през последните 12 месеца и през последните 30 дни сред учениците в България 12 структурата е доста сходна и дори почти идентична като тази за употребата през живота, като относителните дялове естествено намаляват (виж Таблица 4). И в двете времеви измерения най-голям дял ученици са употребявали марихуана и други форми на канабис – всеки шести (17,2 %) го е правил поне веднъж през последната година, а всеки единадесети (8,6 %) - поне веднъж през последния месец. Това отговаря съответно на 55-60 000 и 25-30 000 ученици. Второто вещество по разпространение е екстази. Месечната употреба на твърди наркотици (хероин, кокаин) е в рамките до 0,3-0,6 %, като разликата с данните при употребата “някога през живота” по принцип показва главно експерименталната употреба, като вероятно има известно разширяване кръга на опитващите, особено при кокаина. Употребата на всички други незаконни наркотични вещества през последните 30 дни остава в рамките до 1 % - екстази (0,9 %), летливи вещества (0,8 %), амфетамини (0,4 %), LSD и други халюциногени (0,3 %), “магическа гъба” (0,1 %).
Таблица 4
ВРЕМЕВИ ИЗМЕРЕНИЯ НА РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА УПОТРЕБАТА НА НЯКОИ НЕЗАКОННИ НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА

(в %)

Вещества

През посл. 30 дни

През посл. 12 месеца

През живота

Канабис (Марихуана, Хашиш)

8,6

17,2

27,1

Амфетамини

0,4

1,4

2,0

LSD и други халюциногени

0,3

0,6

1,2

Кокаин

0,6

1,1

1,6

Хероин

0,3

1,0

1,2

Екстази

0,9

2,1

2,5

«Магическа гъба»

0,1

0,4

0,5

Летливи вещества

0,8

2,0

4,2

Транквиланти / седативи

0,2

1,3

2,1

Обработката на данните показва, че повече от една четвърт (27,4 %) от учениците са употребили някое от посочените по-горе вещества поне веднъж в живота си. Над една шеста (17,8 %) от учениците са употребили нещо през последните 12 месеца, а всеки единадесети (9,2 %) го е правил през последните 30 дни. Това означава, че вероятно не по-малко от 90-95 000 днешни ученици от 9 до 12 клас в българските училища поне веднъж в живота си са употребили някакво наркотични вещество (най-вече канабис), а около 30-35 000 са го правили през последните 30 дни.


Характеристики на употребата


  • Начална възраст

Около 1 % от учениците са употребили за първи път канабис до 12-годишна възраст включително. Средната начална възраст при употребата на канабис е около 15 години.


  • Модели на употреба

Съвсем определено първият употребен наркотик в живота най-често е марихуаната – около 87 % от употребилите нещо са я посочили като първо вещество.

Две трети (67,3%) от употребилите някакво вещество са го направили от любопитство – това е категорично най-често посочваната причина за първата употреба.


  • Обкръжение

Всеки единадесети ученик (8,5 %) е на мнение, че всички или поне повечето от приятелите му пушат марихуана, при 12-класниците този процент нараства до 11,3 %. Според всеки шести (13,4 %) сред приятелите му има такива, които употребяват екстази.

Част от учениците (6,2 %) имат по-големи братя или сестри, които пушат марихуана, по-малко (2,6 %) са тези, чиито братя или сестри употребяват екстази.




  • Честота на употреба

Повече от половината (57,1 %) от учениците, пушили някога марихуана остават в категорията на експериментално употребяващите – с 1 до 5 употреби (виж Фигура 6). Всеки шести (16,9 %) от пушилите някога марихуана го е правил четиридесет или повече пъти.
Фигура 6

ЧЕСТОТА НА УПОТРЕБАТА НА МАРИХУАНА
(в %)



  • Симптоми за проблемна употреба

Всеки двадесети ученик (5,2 %) е имал поне веднъж някакви проблеми, дължащи се на употребата на наркотик – най-вече междуличностни (3,2 %) и лични (2,9 %), но също и проблеми с полицията (1,7 %) и сексуални проблеми (1,0 %).


  • Склонност към употреба / потенциална употреба

Подобно на други ученически изследвания в България тези, които някога са изпитвали желание или склонност да опитат някое от наркотичните вещества са около една пета (20,4 %) от учениците. Интересното е, че при момичетата този своеобразен израз на потенциална употреба е по-висок, отколкото при момчетата (23,1 % срещу 17,7 %). От друга страна склонността към употреба расте с възрастта – от 16,3 % в 9 клас до 25,9 % в 12 клас.
Причини за първата употреба
Подобно на почти всички досегашни изследвания, това във Варна 13 потвърди, че двете основни причини за първата употреба на наркотик са любопитството и нагласата за моментно удоволствие (виж Таблица 5). Три четвърти от опиталите ученици са го направили под въздействието на любопитството. Това е естествена и човешка черта – остава да се надяваме, че то е било задоволено още при първия опит и ще загуби своята мотивационна функция. По-интересен е вторият тип подбуда – за удоволствие. То е било движеща сила в две трети от случаите. Интересното е в това, че се търси удоволствие без да е имало личен опит в тази насока и следователно без да се знае какво точно трябва да се очаква. Най-вероятно става дума за предварителна “обработка” от страна на вече опитали приятели, или за ретроспективно привнасяне на по-късно придобити усещания. Ако е второто, това следва да е сериозен сигнал за по-прецизно фокусиране на превантивните дейности и преосмисляне на чисто дидактичните тенденции. Очевидно е безперспективно да се говори на децата колко е неприятна употребата на тези вещества, защото те имат и вярват (и) на други източници на информация.
По-нататък по значимост следват две причини, свързани със затормозяващи нюанси в отношението на младия човек със социалното обкръжение. В първия случай става дума за бягство от действителността най-вероятно към повече лично спокойствие, във втория – обратно, от спокойното и дори скучното към повече емоции и динамика. И двата случая обаче са свързани с по-дълбоки пластове в личността на младия човек и една универсално и широко адресирана превантивна програма едва ли ще бъде ефикасна.
Таблица 5
ПРИЧИНИ ЗА ПЪРВАТА УПОТРЕБА НА НАРКОТИЧНО ВЕЩЕСТВО

(сред употребилите нещо в живота)

(в %)

КАКВА БЕШЕ ПРИЧИНАТА ЗА ПЪРВАТА ВИ УПОТРЕБА?

От любопитство

73,9

За удоволствие

62,9

За да се откъсна от действителността

16,2

От скука

15,4

За да отстраня психологически стрес

9,0

Просто защото е лесно достъпно

7,4

Защото се чувствувах самотен(на)

5,6

За да подтисна собствени проблеми при общуването

4,6

За да се почувствам самият аз един от тях

4,2

За да бъда приет(а) от другите (групата, компанията)

4,2

Защото човек или хора, които харесвам употребяват дроги

2,6

Бях принуден от друго лице (други лица)

2,6

За да покажа, че съм самостоятелна личност

2,4

Защото младите хора употребяват дрога

2,2

Защото възрастните не харесват такова поведение и това ги скандализира

1,6

Друго

7,2

Забележка: Сборът на процентите може да е по-голям от 100, тъй като въпросът позволява повече от един отговор.

Твърде сходни са и резултатите, които се получиха в проучването сред младите хора в големите градове в България 14. Основната причина за първия опит е интерес, любопитство – 74%. Влиянието на социалната среда (за да не ме отхвърлят приятелите) се осъзнава и признава в 7% от случаите. 4% от младежите, неопитвали наркотик, заявяват, че биха го направили от любопитство.


Първият опит на наркотик става най-често на купон – 37%, около и в училище – 11%, на улицата – 7%. Обкръжението, в което се прави този опит най-често са приятелите – 67%, над три пъти по-рядко – съученици и колеги – 19%.


Употреба на наркотици сред специфични групи
Роми
Проблемите с употребата на наркотични вещества навлизат и сред различните етнически групи в България, включително и в ромската общност 15. Картината при ромското население сякаш се раздвоява – от една страна има индикации за леко увеличаване на проблемната употреба (в София и няколко големи града), от друга – данни от изследвания говорят за сравнително по-слабо разпространение на експерименталната употреба на незаконни наркотични вещества сред ромите в цялата страна, отколкото сред младото българско население като цяло.
Общото впечатление от данните за употреба на незаконни наркотични вещества е за не особено сериозно разпространение на явлението. Все пак те не бива да се абсолютизират и използват безрезервно. Трябва както винаги да се има предвид типът на изследването и характера на проблемната област. Във всички случаи такъв тип изследвания практически не могат да “хванат” проблемната употреба и дори немалка част от употребата за развлечение. Все пак информацията дава добра ориентация за експерименталната употреба, а това никак не е малко за успешното планиране и реализиране на каквато и да е превантивна дейност.
Данните показват, че сред ромите сравнително най-често са били употребявани летливи вещества (лепила, разредители, бронз и т.н.) – 2,7 % са ги използвали поне веднъж в живота си (виж Таблица 6). Следва канабисът – 2,0 % най-малкото са опитали някога в живота си марихуана. Употребата на всички останали основни наркотични вещества на българския пазар е в рамките 0,6 – 1,6 %.
Тук трябва да се отбележи отново, че става дума предимно за експериментална употреба, докато според редица други проучвания и наблюдения хероинът е най-проблемното вещество и сред ромското население.
Като обобщение трябва да се каже, че според данните от проучването приблизително 5 % (или всеки двадесети) от изследваните млади роми са опитали поне веднъж в живота си някакво незаконно наркотични вещество.

Таблица 6
УПОТРЕБА НА НЕЗАКОННИ НАРКОТИЧНИ ВЕЩЕСТВА СРЕД МЛАДОТО РОМСКО НАСЕЛЕНИЕ

(в %)

Наркотични вещества

През живота

През последната година

През последния месец

Хероин

0.8

0,8

0,2

Морфин, Кодеин, Лидол и др. опиати

0.6

0,0

0,0

Кокаин

1.2

0,4

0,4

Амфетамини

1.4

0,2

0,0

Екстази

1.6

0,0

0,0

Марихуана

2.0

0,6

0,6

Летливи вещества (лепила, разредители, бронз)

2.7

1,0

0,4



Безнадзорни
През 2003 г. в гр. Пловдив беше реализирано социологическо проучване на рисковите групи малолетни и непълнолетни в състояние на безнадзорност. В резултат е установено, че една четвърт (25 % или 68 лица) от 272-та издирени безнадзорни малолетни и непълнолетни се дрогират предимно с летливи вещества. Във връзка с това кабинетът за превенция на наркоманиите подготвя 4 групи деца за превантивна работа с техни връстници.


Отношението към наркотиците и употребяващите наркотици
Оценка на риска от употреба на наркотици
В убежденията на младите хора за риска при употреба на психоактивни вещества се наблюдават две линии – първата е, че при ситуационна употреба на някои от законните психоактивни вещества – цигари и алкохол, рискът е малък или никакъв 16. Така е според 62.5% за пушенето на цигари отвреме-навреме, за 36.7% да пиеш едно или две питиета почти всеки ден влиза в същата категория, 34.4% считат, че да пиеш пет и повече питиета през уикенда също не вреди или слабо на хората физически или по друг начин. Да опитваш марихуана или хашиш (32.3%) или да пушенето на марихуана или хашиш (25.0%) за поне една четвърт от младите хора също не е вредно за здравето. Всеки шести смята, че да опиташ екстази не е риск, всеки осми мисли така за опитването на амфетамини, всеки девети – за опитването на крек, всеки десети – за опитването на ЛСД и инхаланти. Единствено експериментирането с наркотици инжекционно се възприема от младите хора (62.8%) като голям риск. Само то се нарежда в другата линия на убежденията на учениците между 9 и 11 клас. Поне половината от младите хора възприемат редовната злоупотреба с легални дроги и употребата на незаконни наркотици като голям риск за здравето. Така се оценяват пушенето на една и повече кутии цигари дневно (63.1%); пиенето на четири или пет питиета почти всеки ден (57.2%), редовното пушене на марихуана или хашиш (70.8%), редовната употреба на ЛСД (58,9%), на амфетамини (61.9%), на кокаин или крек (72.1%), на екстази (65.6%), на инхаланти (66.8%),а редовната инжекционна употреба на наркотици се възприема като рискова от 77.8% от младите хора. Като цяло момичетата оценяват опитването като по-малко рисково, а редовната употребата на психоактивни вещества като по-рискова от момчетата. Експериментирането се оценява като по-рисково от момичетата само по отношение на алкохола и инжекционната употреба на дроги.
Според обобщеното мнение на анкетираните ученици в Пловдив 17 не съществува особено сериозен риск за здравето при пушене на цигари и консумация на алкохол “отвреме-навреме” – по около 70-75 % от тях го определят като несъществуващ или умерен. Все пак над половината (по около 55 %) от респондентите смятат, че редовната употреба на тютюн и алкохол носи голям риск за здравето. Всъщност редовната употреба на всички посочени вещества е определена като носеща сериозен риск. Според отговорите най-рискована от тези вещества е употребата на хероин, след това на канабис, цигари и алкохол. Освен това ранжиране на Фигура 7 е добре изразена разликата в толеранса, в пермесивната нагласа към различни видове вещества - най-широка амплитуда между оценките на риска при инцидентна и редовна употреба (т.е. принципа “може, но по малко”) има при цигарите и най-вече при алкохола, по-малка е по отношение на канабиса, а най-малка (т.е. принципа “не бива дори и по малко”) е при хероина. Твърде сходни резултати се получиха и в поредица проучвания сред учениците в други градове в България, така че те могат да бъдат приети като налагаща се тенденция.
Фигура 7
ОЦЕНКА НА УЧЕНИЦИТЕ ЗА РИСКА ОТ ИНЦИДЕНТНА И РЕДОВНА УПОТРЕБА НА РАЗЛИЧНИ ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
З
абележка:
Представената на Фигурата оценка на риска представлява обобщеното мнение на анкетираните ученици; формирана е на базата на използваната във въпросника рангова скала на отговори, като на всяка степен от скалата се придава различна “тежест” – така приближаването на оценката до 0 означава “няма риск”, а приближаването до 1 – “голям риск”;

Началото на всеки стълб отговаря на оценката за инцидентна употреба, а краят – за редовна употреба.


Интересно е, че като цяло в горните класове се понижава оценката за голям риск при употреба “отвреме-навреме” на алкохол, цигари и канабис, но за редовната им употреба дори леко се увеличава делът на хората, които я свързват с голям риск. По отношение на хероина обаче в последните класове оценката за голям риск е по-силно изразена – и при инцидентната, и при редовната употреба.
Отношение към употребата на различните вещества
Масовото отношение към употребата на наркотици е определено негативно. Такава е нагласата на 83 % от всички изследвани ученици в гр. Варна 18, а 69 % категорично не приемат взимането на наркотици. Всъщност само 7 % от респондентите са настроени толерантно към това явление. Останалите около 10 % не са взели отношение по въпроса.
Но докато определено преобладаващото отрицание на наркотиците сред учениците е нещо до голяма степен очаквано и познато, то интерес представлява отношението към тютюнопушенето и консумацията на алкохол. Отговорите, получени в проучването, дават основание за няколко основни извода:


  • Общественото мнение е най-негативно настроено към употребата на наркотици, далеч по-толерантно е към тютюнопушенето и най-вече към алкохола, към който обобщеното отношение на цялата изследвана съвкупност клони към положително.




  • Като цяло с израстването на учениците нагласите към цигарите и алкохола стават все по-пермесивни / толерантни. Всъщност сред гимназистите обобщеното отношение към тях е положително. Това обаче не засяга наркотиците.


Оценка на проблема
Един от изводите от проучване сред млади хора и родители 19 е, че проблемът с наркотиците и наркоманиите е осъзнат в различна степен от отделните социални групи. По-чувствителни към него са младежите. Те имат и по-реална представа за явлението в сравнение с родителите. Същевременно младите хора са по-склонни да подценяват явлението като заплаха, докато родителите го оценяват в цялата му сериозност. Родителите (74%) относително по-често от младежите (64%) определят проблема като много сериозен. Тази ситуация има две основни последствия. Първо, децата и младежите, които са и целевата група на наркобизнеса, са по-уязвими в следствие подценяването на опасността от употребата. На практика това води до заблудата “Мога да спра когато поискам”. Второ, родителите, заровени в ежедневните трудности, не винаги осъзнават реалната възможност техните деца да станат наркомани. Поради това част от тях подценяват превенцията и реагират едва когато реално се сблъскват с проблема.
Таблица 7
РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ В ГРУПИТЕ НА МЛАДЕЖИ И РОДИТЕЛИ СПОРЕД ОЦЕНКАТА ИМ ДОКОЛКО СЕРИОЗЕН Е ЗА БЪЛГАРИЯ ПРОБЛЕМЪТ С НАРКОМАНИИТЕ

(в %)




Младежи

Родители

Много сериозен

64

74

По-скоро сериозен

28

21

По-скоро не е сериозен

4

2

Изобщо не е сериозен

1

0

Без отговор

3

3

Всичко

100

100
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница