Програма за приемане достиженията правото на ес (npaa). Със Закона за бежанците



страница1/6
Дата15.10.2018
Размер273.5 Kb.
#88464
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6
ПРОЕКТ

МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

КЪМ

ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

ПОЗИЦИЯ НА ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА ПРЕГОВОРИ ПО ГЛАВА 24

СЪТРУДНИЧЕСТВО В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО И ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ”

Република България приема и изцяло ще прилага достиженията на правото на ЕС в областта “Правосъдие и вътрешни работи”.

Работната хипотеза на българското правителство е, че България ще стане пълноправен член на ЕС към 01.01.2007 г.

В областта “Правосъдие и вътрешни работи”, Република България не предвижда необходимост от изключения и преходни периоди.

Настоящата позиция за преговори се основава на acquis communautaire към 31.12 1999 г.



  1. УБЕЖИЩЕ, МИГРАЦИЯ И ГРАНИЧЕН КОНТРОЛ

    1. Убежище

Настоящо законодателство на Република България

Законът за бежанците, влязъл в сила от 1 август 1999 г., урежда процедурата по предоставяне статут на бежанец, определя правата и задълженията на бежанците, както и държавните органи и техните компетенции по закрилата на бежанците в Република България. В закона особено внимание се отделя на лицата с особени нужди - жени и непридружени малолетни и непълнолетни. Законът отговаря на европейските критерии и стандарти в областта на убежището и неговото ефективно прилагане представлява един от основните приоритети в Националната програма за приемане достиженията правото на ЕС (NPAA). Със Закона за бежанците се създава солидна нормативна база, която регламентира отношенията, свързани с кандидатстване и предоставяне на статут на бежанец, както и с обжалване на отказа за предоставяне на такъв статут.

Законът за бежанците съответства до голяма степен на основните международни актове - Женевската конвенция на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и Нюйоркския протокол за статута на бежанците от 1967 г., Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от 1950 г. (ЕКПЧ). В закона са възприети следните основни принципи:

  • принципът на неотблъскване (“non-refoulment”), залегнал в чл.33 от Женевската конвенция от 1951 г., чл.3 и чл.5 от ЕКПЧ и в acquis на ЕС (Резолюция за минималните гаранции при процедури за предоставяне на убежище);

  • достъп до процедура на всяко лице, отправило искане за убежище;

  • провеждане на ускорено производство при явно неоснователни молби в съответствие с Резолюцията на ЕС относно явно неоснователните молби за убежище (Резолюция от 1992 г.);

  • принципът приемането на молбите да се извършва от държавни и местни органи, които имат ясни и подробни указания по бежанските въпроси съгласно Резолюция на ЕС от 20 юни 1995 г. за минималните гаранции при процедури за предоставяне на убежище;

  • молбите за предоставяне на убежище да се разглеждат от напълно квалифицирани органи по въпросите на убежището и бежанците съгласно изискванията на горецитираната Резолюция;

  • принципът, залегнал в Резолюцията на Съвета на ЕС от 20 юни 1995 г. за минималните гаранции, който дава възможност за установяване на всички необходими факти и данни за определен случай по инициатива на интервюиращия орган.

С Решение 205 от 19 април 2000 г. Министерският съвет прие списъци на сигурни страни на произход и на сигурни трети страни, които ще бъдат актуализирани ежегодно в тясно взаимодействие със страните-членки на ЕС.

Хармонизиране на законодателството в съответствие с аcquis

След влизането в сила на Закона за бежанците основен акцент в областта на убежището се поставя върху създаването на необходимите условия за неговото ефективно прилагане. За тази цел са осигурени необходимите гаранции за тълкуване на закона в съответствие с acquis на ЕС в областта на убежището. В рамките на програма ФАР-ХОРИЗОНТАЛ / “Правосъдие и вътрешни работи” на ЕС по въпросите на убежището и бежанците (януари 1999 г. - ноември 2000 г.). Република България разработи и утвърди последователно Национален план за действие 1999 (НПД 1999) и Национален план за действие 2000 (НПД 2000), както и Национален доклад за бъдещите дейности във връзка с по-нататъшното хармонизиране на законодателството с acquis на ЕС.

В актуализирания НПД 2000 и Националния доклад за бъдещите дейности във връзка с по-нататъшното хармонизиране на законодателството с acquis на ЕС (връчени официално на ЕК по време на Заключителната конференция на програма ФАР-ХОРИЗОНТАЛ на 22 ноември 2000 г.) се предвиждат някои промени в нормативната уредба и практика, като основен акцент се постави върху:


  • изменения на чл. 13 и чл. 14 от Закона за бежанците с оглед по-ясно разграничаване на изключващите и прекратяващите клаузи в съответствие с текстовете на Женевската конвенция от 1951 г.;

  • промяна в срока за хуманитарната закрила с оглед взимането на трайни решения в дългосрочен план;

  • ясно определяне ролята, независимостта и квалификацията на органите, провеждащи и вземащи решения по ускореното производство;

  • промяна на срока за обжалване при ускореното производство от 24 часа на 3 дни;

  • принципът за “неотблъскване”, който е отразен в Закона за бежанците (параграф 10 и 11 от Допълнителните разпоредби), като е обвързан с чл. 33 от Женевската конвенция и чл.чл. 3 и 5 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), да бъде изведен и в чл. 6, ал. 3 на Закона за бежанците. Член 3 и член 5 от ЕКПЧ да намерят отражение и в Закона за чужденците (чл. 44, ал. 3) с оглед спазването на принципа на “неотблъскване”. В чл. 27/в на Проекто-закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България е разработен текст въвеждащ статут на “търпимост” по отношение на незаконно пребиваващи чужденци, които не могат да бъдат експулсирани или принудително отведени до границата. А с чл. 44/а от същия проекто-закон е въведена забрана за експулсиране в държава, в която животът и свободата на чужденеца са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, от изтезание, нечовешко или унизително отношение;

  • въвеждане на принципа за закрила срещу преследване от неправителствени агенти (non state agents);

  • предприемане на практически мерки за гарантиране на правата на уязвимите групи бежанци и лицата със специални нужди, регламентирани в Закона за чужденците (Агенцията за бежанците съвместно с ВКБООН и НПО).

Предложението за промените в Закона за бежанците ще бъде внесено в Министерския съвет до 31.05.2001 г.

Институционална рамка за прилагане на хармонизираното законодателство

С Постановление на МС № 78 от 9 май 2000 г бе приет Устройственият правилник на Агенцията за бежанците, която е орган към МС, и е държавният орган, провеждащ политиката на Република България в областта на убежището. С приетото постановление административната структура на Агенцията е приведена в съответствие със Закона за бежанците и Закона за администрацията, както и с изискванията на ЕС. Устройственият правилник определя структурата, организацията на работа, функциите и числеността на персонала на Агенцията за бежанците.

Към настоящия момент е открит само един Регистрационно-приемателен център за бежанци. До края на месец март 2001 г. ще бъде внесен проект на Постановление на Министерския съвет за откриването на Регистрационен център за бежанци и Интеграционен център за бежанци в град София, които ще подобрят инфраструктурата по отношение устройството на териториалните поделения на Агенцията. Извършена е подготвителна дейност във връзка с откриването на Регистрационен център за бежанци и Интеграционен център за бежанци в гр. София, които ще подобрят инфраструктурата по отношение устройството на териториалните поделения на Агенцията. До края на 2005 г. ще бъдат открити два транзитни центъра за бежанци (на летище “София” и ГКПП “Капитан Андреево”), чието изграждане ще бъде финансирано по линия на националната програма ФАР и Банката за социално развитие към Съвета на Европа. С помощта на ВКБООН и неправителствените организации е открит временен транзитен център за бежанци на ГКПП “Капитан Андреево”, а до края на 2001 г. предстои да се открие временен транзитен център за бежанци и на аерогара “София”. Тези центрове ще функционират до изграждането на постоянни такива. До края на 2005 г. ще бъде изграден Национален информационен и документационен център за бежанците, като по този начин към датата на присъединяване Република България ще разполага с необходимата база за осъществяване на ефективен обмен на данни със страните-членки в съответствие с Дъблинската конвенция, Проектоконвенцията EURODAC и други документи на ЕС, които не са отворени за страни не-членки на ЕС.

Особен акцент се поставя върху укрепването на административния капацитет на Агенцията за бежанците посредством обучение на кадрите, което се осъществява по линия на сътрудничеството с ВКБООН и МОМ, както и в рамките на двустранното сътрудничество със сродни европейски служби, обмяна на опит, практически курсове на място, участие в семинари и други съвместни форми на обучение.

Агенцията за бежанците участва редовно в мероприятията по линия на CIREA, както и в обмена на информация, структурирана, съгласно изискванията на ЕС.

Република България има готовност до 31 декември 2005 г. да гарантира необходимата законодателна и институционална рамка, включително и съответния административен капацитет за приемане и прилагане на европейското законодателство в областта на убежището, до степента, възможна преди пълноправното членство на Република България в съюза.



    1. Миграция

Настоящо законодателство на Република България

Българското законодателство в областта на миграцията е до голяма степен хармонизирано с acquis.

Условията и редът, при които чужденците могат да влизат, пребивават и напускат Република България, както и техните права и задължения, са регламентирани в Закона за чужденците в Република България (ДВ, бл.153/23.12.1998 г, изм. ДВ, бр.70/6.08.1999 г.) и Правилника за неговото прилагане (ПМС №87/19.05.2000, обн. ДВ, бр. 43/26.05.2000). С влизането в сила на Закона за чужденците е преустановено издаването на визи на гранично контролно пропускателни пунктове. В закона също така е регламентирана административно-наказателна отговорност на лицата, извършили нарушение на граничния режим.

Законът за българските документи за самоличност регламентира условията и реда за издаване на документи за самоличност. Новите документи за самоличност - лични карти, паспорти, свидетелства за управление на МПС, чието издаване започна на 1 април 1999 г., напълно съответстват на стандартите на ЕС и имат всички необходими защитни средства срещу подправяне. Те са машинно читаеми и отговарят на съвременните изисквания. Законът съдържа разпоредби за контрол и санкции по отношение на лица, извършили нарушения на паспортно-визовия режим или извършили криминално престъпление на територията на друга държава.

На 31.07.1999 г. в сила влезе Законът за гражданската регистрация. Предмет на този закон са условията и редът за гражданска регистрация на физическите лица в Република България - всички български граждани, чужденците с разрешено постоянно пребиваване, лицата без гражданство, установили се трайно и преимуществено в страната и получили статут на бежанец.

Условията и редът, при които чужденците могат да бъдат наемани на работа на територията на Република България, регламентирани в Закона за закрила при безработица и насърчаване на заетостта съответстват до голяма степен на Резолюцията от 20 юни 1994 г. относно ограничаване приемането на граждани на трети страни за работа на територията на страните-членки. В настоящото законодателство липсват разпоредби, регламентиращи реда и условията за осъществяване на дейност на свободна практика от чужди граждани. В тази връзка се предвижда по-нататъшно усъвършенстване на нормативната база, с което да се постигне необходимото съответствие с европейските изисквания.

Българското законодателство, уреждащо визовата политика на страната е до голяма степен приведено в съответствие с acquis communautaire.

Република България урежда визовите въпроси със Закона за чужденците в Република България и Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България.

Република България до голяма степен е привела своята визова политика в съответствие с Регламент 574/99/ на Съвета на ЕС от 12 март 1999г., определящ третите страни, гражданите на които трябва да притежават визи при пресичане на външните граници на държавите-членки, възприемащ визовия списък на отменения Регламент 2317/95. Въз основа на Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България, България едностранно е въвела безвизов режим за гражданите на държавите-членки на Европейския съюз и Европейската асоциация за свободна търговия, както и за гражданите на САЩ, Канада, Япония, Израел, Нова Зеландия и Австралия, притежатели на обикновени задгранични паспорти. На двустранна основа, Република България поддържа безвизов режим с Чехия, Полша, Словения, Словакия, Унгария, Хърватска, Литва, Южна Корея, Румъния, Сан Марино, Македония и СР Югославия.

Въз основа на Решение на Министерския Съвет на Република България от декември 2000г. е започната е процедура по прекратяване на двустранните безвизови спогодби с Грузия /считано от 19.12.2000г./, Руската федерация /считано от 12.12.2000г./, Украйна /считано от 13.12.2000г./ и Тунис, в съответствие с предвидения в спогодбите механизъм за тяхното прекратяване /6-месечно едностранно предизвестие за първите три страни и 30-дневно едностранно предизвестие за Тунис/. На тази основа, българският негативен визов списък, ще бъде почти напълно хармонизиран със съответния списък на ЕС/Шенген, като разликата ще се състои в това, че Република България, на двустранна основа, ще продължи да поддържа безвизов режим само с Македония и СР Югославия, от страните, които присъстват в негативния списък на ЕС/Шенген. Това са съседни на Република България страни, в които живеят малцинства от български произход и с които България поддържа тесни икономически връзки.

Съгласно Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България, 62 държави се разглеждат като “рискови” от гледна точка на нелегална имиграция, гражданите на които следва да изпълнят допълнителни изискания, с оглед получаване на виза за Република България, включително доказване на целта и основанието на посещението, наличие на средства или билет за обратно връщане, наличие на достатъчно средства за издръжка, депозиране на парична гаранция от канещите лица или др. Република България притежава необходимия административен капацитет и има готовност да приложи Препоръката на Съвета за местно консулско сътрудничество по визови въпроси от 4 март 1996 г. преди присъединяването си към ЕС.

Новият Закон за българските документи за самоличност и Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България следват изискванията на Регламент № 1683/95 на Съвета на ЕС от 29 май 1995г., установяващ унифициран визов формат. Съгласно разпоредбите на българското законодателство, визата се издава във формата на стикер, който се полага в задграничния паспорт или в представен друг валиден документ, даващ право на неговия притежател да пресече границата. Единственото изключение, което не съответства изцяло на европейското acquis e че транзитните разрешения, издавани на турски граждани, постоянно пребиваващи или имащи виза за държава-членка на ЕС, се различават от нормално издаваните от съответните български власти, тъй като те имат друг тип стикер. Новият български стикер е напълно хармонизиран с предписания от ISO 7810 формат, съдържайки всички данни и защити, изисквани от Регламента на Съвета на ЕС. Въвеждането в употреба на новия български стикер започна от началото на 2001г.

Според Закона за чужденците в Република България, само дипломатическите и консулските представителства на Република България са оправомощени да издават визи. Единственото изключение от това правило, основаващо се на двустранна спогодба, което не отговаря напълно на европейското acquis, е че разрешения за транзитно преминаване могат да бъдат издавани на границата на граждани на Република Турция, при условие, че те притежават виза или разрешение за постоянно пребиваване за някоя от държавите-членки на ЕС.

Република България изпълнява Заключенията на съвета от 30 ноември 1994 г. за организацията и развитието на Центъра за анализ и обмен на информация по въпросите на граничния контрол и имиграцията (CIREFI) и взема редовно участие в неговата работа и система за ранно оповестяване.

С оглед привеждането в съответствие със Съвместните действия от 4 март 1996 г. относно условията за летищен трансфер, летищните транзитни визи /ЛТВ/ са предвидени в Закона за чужденците и Наредбата за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Република България, съгласно които такива ще бъдат издавани след създаване на необходимите материални условия за транзитен престой при осъществяване на летищен трансфер.

В областта на връщането и реадмисията българското законодателство напълно съответства с европейското acquis. При изготвянето на проектите за реадмисионни спогодби Република България спазва Препоръка № 274/20 на Съвета от 30 ноември 1994 г. относно образеца на двустранно споразумение за реадмисия между страна-членка на ЕС и трета страна. Република България е сключила реадмисионни спогодби с всички държави-членки на ЕС, с изключение на Ирландия и Великобритания, като с тях текат преговори и се очаква те да бъдат сключени най-късно до края до на 2001г. Спогодби са сключени още и с Норвегия, Чешката република, Полша, Унгария, Словакия, Словения, Румъния и СР Югославия. Парафиран е текст на реадмисионна спогодба с Украйна, която се очаква да бъде подписана през 2001 г. Сключените реадмисионни спогодби са в пълно съответствие с цитираната препоръка. Изключение правят спогодбите, които са подписани преди нейното влизане в сила и се отнасят до страни не-членки на ЕС (Швейцария, Полша и Словакия). Проекти за реадмисионни спогодби са връчени също така на правителствата на Латвия, Естония, Хърватска, Руската федерация, Грузия, Тунис, Македония и Ливан.

В Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е регламентирана процедурата и основанията за експулсиране на чужденци като административна мярка за принудително извеждане в кратък срок на чужденец извън границите на страната поради “извършени нарушения или поради липса на основания за пребиваване в нея”. Правната регламентация на експулсирането в голяма степен отговаря на европейското acquis, което прави тази мярка ефективно средство за противодействие на нелегалната миграция.



Хàðìîíèçиране íà çàêîíîäàòåëñòâîòî в съответствие ñ аcquis

В съответствие с Регламент 574/99/ на Съвета на ЕС от 12 март 1999г. и Регламент № 1683/95 на Съвета на ЕС от 29 май 1995г., Република България ще започне да прилага в действие изискването за виза за гражданите на Тунис, Грузия, Украйна и Руската федерация от месец юни 2001г.

От датата на присъединяване към ЕС, Република България е готова да извърши всички необходими процедури за денонсиране на безвизовите спогодби.

Република България ще въведе ефективно в употреба летищните транзитни визи /ЛТВ/, най-късно до 31 декември 2006 г. Списъкът на България ще бъде същият като списъка, приложен към Съвместното действие от 4 март 1996г. относно условията за летищен трансфер .

Република България е предприела необходимите стъпки за привеждане на своето законодателство в съответствие с Резолюцията от 20 юни 1994 г. относно ограничаване приемането на граждани на трети страни за работа на територията на страните-членки. С приемането до края на 2001 г. на измененията и допълненията към Закона за закрила при безработицата и Наредбата за разрешения за работа на чужденци ще бъде постигнато максимално съответствие с acquis в тази област.

Към момента на присъединяване на Република България към ЕС се предвижда да отпадне разрешителния режим за работа на граждани от страните-членки на ЕС.



Подготвен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за чужденците за Република България, с който ще се постигне следното:

  • в съответствие с Конвенцията за статута на апатридите се уточнява дефиницията за "лице без гражданство";

  • въвежда се облекчен режим за ученическите пътувания в съответствие с Решение на Съвета от 30.11.1994 г. за съвместно действие, прието от Съвета въз основа на чл.К.3.2. "б" от Договора за Европейския съюз относно пътни улеснения за ученици от трети страни, пребиваващи в страна-членки ( 394 D 0795)

  • Предвидено е че няма да се изискват визи от ученици - чужденци, законно пребиваващи в страна, с която Република България има безвизов режим, пътуващи в рамките на училищна екскурзия и съпровождани от учител, разполагащ със списък на учениците, изготвен от училището.

  • въведена е класификация на визите в пълно съответствие с тази на Споразумението от Шенген, а именно: за летищен трансфер; за транзитно преминаване; за краткосрочно пребиваване; групови; за дългосрочно пребиваване и издадени на границата;

  • въвежда се особена закрила за чужденците ненавършили 18 годишна възраст във връзка с изпълнение на Резолюция на Съвета от 26.06.1997 г. за непридружаваните непълнолетни, граждани на трети страни (397 Y 0719 (02), като е предвидено те да получат необходимата материална подкрепа и грижи за задоволяване на основните им жизнени потребности, медицинска помощ и надлежно попечителство, включително юридическа помощ и представителство, както и достъп до училище, които се осигуряват чрез Агенцията за закрила на детето;

  • във връзка с Резолюция на Съвета от 04.12.1997 г. за мерките, които трябва да се приемат за борба срещу браковете по сметка (397 Y 1216 (01), са предвидени основания за отказ от издаването на разрешение за дългосрочно пребиваване, респективно за отнемане на такова разрешение на чужденец, който е сключил брак с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване, ако са налице данни, че бракът е сключен единствено с цел заобикаляне на правните разпоредби, регламентиращи режима на чужденците в Република България и получаване на разрешение за пребиваване;

  • нормативно е отразена Резолюция на Съвета от 30.11.1994 г. относно ограниченията за приемане на граждани на трети страни на територията на страните-членки с цел осъществяване дейност на свободна практика (396 У 0919 (03), като са уредени условията и реда за получаване на разрешение за продължително пребиваване с цел осъществяване на дейност на свободна практика, както и дефиниране на самото понятие за дейност на свободна практика;

  • в изпълнение на Препоръка на Съвета от 22.12.1995 г. за съгласувани действия и сътрудничество при прилагане на мерки по експулсиране (396 Y 0110 (02)) е предвидено, че държавните органи, които упражняват правомощия във връзка с режима за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденци, си сътрудничат с компетентните органи на други държави в борбата с нелегалната миграция и при осъществяването на мерките за експулсиране;

  • дадена е правна възможност за събиране на разделени семейства в изпълнение на изрична препоръка на Европейската комисия;

  • с цел засилване на контрола по отношение на пребиваването на чужденците е предвидено задължение за всеки чужденец да декларира писмено адреса, на който пребивава в Република България, каквато е практиката в редица европейски страни. С оглед създаването на ефикасен контролен механизъм е предвидено задължение и за лицата, предоставящи подслон на чужденци, да уведомяват службите за административен контрол на чужденците за това обстоятелство;

  • с цел постигане на по-пълно съответствие на законовата уредба по въпросите на чужденците с основните международноправни конвенции за защита на човешките права и свободи, ратифицирани от Република България, се въвежда забрана за експулсиране на чужденец в случаите, когато държавата, в която следва да се експулсира, животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.

В проекта на ЗИДЗЧРБ е предвидено, че по изключение, когато това се налага от държавния интерес, от извънредни обстоятелства или от хуманитарни причини, както и в нетърпящи отлагане случаи или ако това е предвидено в ратифициран международен договор, който е в сила за Република България, органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат, съгласувано със службите за административен контрол на чужденците или дирекция "Консулски отношения на Министерството на външните работи, да издават еднократни визи за: летищен трансфер, транзитно преминаване или краткосрочно пребиваване за срок до десет дни.

При определени условия, изрично посочени в закона, органите за граничен паспортен контрол могат да анулират издадени визи, за което незабавно уведомяват Министерството на външните работи.

В рамките на проекта по програма ФАР-Хоризонтал на ЕС в областите свързани с миграцията, в сътрудничество с Австрия и Германия, през 2001-2002г. ще бъде продължена по-нататъшната подготовка по изработване на правила и процедури за издаване на визи, напълно съответстващи на Шенгенското acquis, както и за създаване на нова визова автоматизирана система, съответстваща на тази, използвана от държавите страни по Шенгенските споразумения.

Èíñòèòóöèîíàëíà ðàìêà çà ïðèëàãàíå íà õàðìîíèçèðàíîòî çàêîíîäàòåëñòâî

В Министерство на външните работи на Република България е в действие компютърна система за визов контрол, основаваща се на специално изработен за целта софтуер. Тя функционира въз основа на съществуваща он-лайн връзка между Визовия център в Министерството на външните работи и дипломатическите и консулски представителства на Република България, от една страна, а от друга между Визовия център и ГКПП. В рамките на тази мрежа, информация за всяка една издадена виза постъпва автоматично в базата данни на ГКПП и на Национална служба “Гранична полиция”. По този начин се осигурява софтуерната защита на всяка една виза за Република България, т.е. органите за граничен контрол проверяват не само наличието на българска виза в паспорта на влизащия, но също така и неговото присъствие в базата данни на лицата, на които е била разрешена и издадена виза.



С оглед на това, да бъде осигурена по-нататъшната хармонизация и свързване с Шенгенската информационна система, новият Закон за българските документи за самоличност предвижда създаването на он-лайн връзка, която да позволи на българските дипломатически и консулски представителства да правят проверки в масивите на МВР с оглед издаване на виза. В момента проверки се извършват единствено от Визовия център в Министерството на външните работи, като дипломатическите и консулските представителства могат да извършват автоматични проверки само в базата за нежеланите лица и лицата, чиито движения са ограничени по административни или съдебни причини.

    1. Граничен контрол
Настоящо законодателство на Република България

Законодателството на Република България в областта на външните граници в голяма степен отговаря на европейското acquis. Правна основа на дейността по охрана на държавната граница и контрол за спазване на граничния режим са следните нормативни актове:

  • Закон за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и Правилник за прилагането му, в които изчерпателно са регламентирани функциите, структурата и правомощията на Национална служба “Гранична полиция” (НСГП)-МВР;

  • Наказателен кодекс (НК), в който са криминализирани незаконното преминаване на границата, нелегалния трафик на хора, документните престъпления и други свързани с тях деяния;

  • Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ), в който се определят условията и реда, при които чужденците могат да влизат, пребивават и напускат Република България, както и техните права и задължения.

  • Правилник за прилагането на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ), който детайлизира условията и реда за влизане, пребиваване и напускане на Република България от чужденци.

  • Закон за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България (ЗМПВВППРБ), който урежда правния режим на морските пространства на Република България в Черно море, върху които тя упражнява суверенитет, определени суверенни права, юрисдикция и контрол.

  • Закон за българските документи за самоличност (ЗБДС), който урежда условията и реда за издаване, ползване и съхраняване на българските документи за самоличност на български граждани и чужденци. Въведени са редица законови основания за налагане на принудителни административни мерки за ненапускане на страната от криминално проявени български граждани, както и такива, които застрашават националната сигурност. Законът също така предвижда възможността да се наложи ограничителна мярка за срок от една година за напускане на страната от български граждани, извършили закононарушения на територията на чужда държава или експулсирани.

  • ПМС № 213/15.05.1997 г., с което е приета Наредба за граничните контролно-пропускателни пунктове, с която се определят организацията, дейността и стопанисването на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) и взаимодействието между органите за граничен контрол в Република България и е регламентирано създаването на Междуведомствения съвет по въпросите на ГКПП;

  • ПМС № 70/27.03.1998 г. за приемане на правилник за устройството и дейността на Междуведомствения съвет по въпросите на ГКПП;

  • ПМС № 35/25.02.1999 г. с което е приета Наредба за условията и реда за издаване на визи от дипломатическите и консулските представителства на Р България.

През февруари 1998 г. българското правителство прие Програма за противодействие на нелегалната миграция и незаконното пребиваване на чужденци, която дава рамката на действията в тази област. В изпълнението на тази програма са включени девет министерства. Конституиран е Междуведомствен съвет по въпросите на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП), който се председателства от главния секретар на МВР. В посочената правителствена програма са залегнали основните разпоредби на Препоръка на Съвета от 22.12.1995 г. за хармонизиране на мерките за борба срещу нелегалната имиграция и нелегалната трудова заетост и за усъвършенстване на съответните средства за контрол.

Съгласно Закона за чужденците в Република България и Наредбата за ГКПП преминаването на държавната граница на страната се извършва единствено през определените за това гранични контролно-пропускателни пунктове от лица с редовни документи за задгранично пътуване, спрямо които няма наложени ограничения или забрани по съответния законов ред.

На ГКПП се извършва граничен паспортен контрол, митнически, медико-санитарен, ветеринарен и фитосанитарен контрол, контрол на транспортните средства и контрол по стандартизация и метрология. Задължителният граничен контрол се осъществява от компетентните специализирани служби.

Органите на Гранична полиция осъществяват задължителен граничен паспортно-визов контрол на всички лица, влизащи, излизащи или преминаващи транзитно през страната. В системата за граничен контрол се регистрират преминаванията на всички лица и превозни средства. В рамките на Министерството на вътрешните работи е изградена автоматизирана информационна система (АИС) на граничния контрол. АИС “Граничен контрол” съдържа данни за издирвани лица, МПС и вещи, лица със забрана за влизане или излизане от страната и други категории, аналогични на изпозваните в Шенгенската информационна система. Автоматизирани работни места за директен достъп до информационните фондове са изградени на всички ГКПП. Информацията за издадените и отказани български визи постъпва от Визовия център на МВнР до всички ГКПП и се използва за проверка на валидността на визите на преминаващите лица. По отношение на гражданите от “рискови държави”, т.е. страните от негативния визов списък на Шенген, се провежда и допълнителен контрол по отношение валидност на визата, финансови средства, надлежна покана-декларация и др.

Органите на Гранична полиция на ГКПП са в процес на осъвременяване на техническата апаратура за първичен и вторичен контрол на документи. За извършването на паспортно-визовия контрол на ГКПП Гранична полиция въвежда съвременна техническа апаратура за първичен и вторичен анализ на документите. За постигане на изискванията и стандартите на ЕС за техническа обезпеченост на всеки граничен пункт, се предвижда допълнително инвестиране по проекти на Програма ФАР, както и средства от националния бюджет, националната програма ФАР и други донори. Техническата осигуреност на ГКПП е насочена към подобряване ефективността на контрола и намаляване времето за граничния преход. Успоредно с това, до края на 2004г., се предвижда и изграждането на лаборатория и картотека за откриване на неистински или преправени дикументи или на документи с невярно съдържание.

От месец октомври 2000 г. е в действие Автоматизирана система за дактилоскопна идентификация на лица (AFIS). Изградените автоматизирани работни станции на основните ГКПП дава възможност за извършване на идентификация "на живо" в реално време. В зависимост от типа на граничния преход, броя на лицата и структурата на пътникопотока, част от ГКПП са оборудвани с апаратура за откриване на нелегални имигранти, укрити в транспортни средства и техника за проверка на ръчния багаж на летищата за оръжия, взривни вещества и други общоопасни средства (металотърсачи и рентгенова апаратура).

Охраната и контрола на “зелената” и “синята” граница се извършва от НСГП, съгласно ЗМВР и Правилника за прилагането му. По силата на Постановление № 36/1988 г. на МС, по протежение на държавната граница на Република България е обособена гранична зона с дълбочина от 2 км до 15 км, в зависимост от интензитета на миграционния натиск. В тази зона органите на Гранична полиция разполагат с конкретни правомощия за контрол на лицата с цел предотвратяване на нелегална миграция. Въвеждането на съвременни средства за постоянно наблюдение на границата при всякакви атмосферни условия е основен елемент от Концепцията за развитие на Гранична полиция за периода 2001-2004 г. За постигането на висока степен на ефективност на наблюдението и контрола, се предвижда въвеждането на редица различни по вид системи за установяването на групи хора и лица в граничната зона, а именно термовизионни системи, системи за увеличение на изображението, радари и очила за нощно виждане. Тяхното осигуряване е част и от инвестиционните проекти по Програма ФАР.

Министерство на вътрешните работи разполага с централизирани информационни фондове. Те са реализирани като информационни системи, които са интегрирани помежду си и включват: регистър на населението, регистър на постоянно или продължително пребиваващите в страната чужденци и бежанци, регистър на издадените документи за самоличност (паспорти, лични карти, свидетелства за управление на МПС, документи за пребиваване на постоянно и продължително пребиваващите в страната чужденци и бежанци), регистър на превозните средства, крадени превозни средства (български и обявени за издирване от Интерпол), откраднати или липсващи документи за самоличност, невалидни чуждестранни документи, мерки за забрана за влизане или излизане в страната, административни санкции за нарушения на паспортния и визов режим, издирвани лица (включително и обявени за издирване от Интерпол), издадени визи и отказани молби за визи, регистър на лицата с криминалистическа и съдебна регистрация, информация за пътуванията на български граждани и МПС зад граница и за преминаванията на чужди граждани и МПС през България. Регистърът на населението включва и дигитализирани фотографии на лицата и техните подписи, достъпни по компютърен път.



Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница