Хармонизиране на законодателството в съответствие с acquis

Хармонизиране на законодателството в съответствие с acquis

Към момента на приемане в Европейския съюз Република България ще бъде готова да се присъедини към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности от 1997 г. и протоколите към нея и Конвенцията за борба с корупцията, в която са въвлечени служители на Европейските общности или служители на страните-членки на ЕС от 1997 г.

Допълнителни законодателни промени за хармонизиране на критериите при наказване на организираната престъпност, включване в предмета на подкупа на услуги с неимуществен характер (през месец февруари 2001 г. Министерски съвет одобри и внесе в Народното събрание предложение за приемане на Закон за изменение и допълнение на НК) и криминализиране на всички форми на измама по Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, ще бъдат извършени в периода 2001-2002 г.

Със Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари се постига по-пълна хармонизация в областта на прането на пари. По-специално, ще бъде постигнато усъвършенстване на нормативната уредба в съответствие с Директива 91/308 ЕЕС и препоръките на Работната група за борба срещу прането на пари с финансови средства (FATF).

Република България ще продължи хармонизирането на своето законодателство в областта на борбата с тероризма с европейското acquis и международните правни инструменти. В краткосрочна перспектива се предвижда подписването на Конвенцията на ООН за борба с бомбения тероризъм – Ню Йорк, 15.12.1997 г., и Конвенцията на ООН за преследване финансирането на тероризма – Ню Йорк, 09.12.1999 г. С този акт Република България ще подкрепи усилията на страните-членки на ЕС и на част от страните-кандидатки за ускорено подписване на Конвенцията, преди изтичане на крайния срок, предвиден в чл. 25 ал. 1 (31.12.2001 г.) С подписването и последващото ратифициране на Конвенцията за преследване финансирането на тероризма българското право и правоохранителна дейност ще бъдат приведени в съответствие с Декларацията (123) от 30 ноември 1993 г. относно финансирането на тероризма.

Република България възнамерява преди присъединяването си към ЕС да предприеме действия за оттегляне на резервата, направена в съответствие с чл. 13, ал. 1 на Европейската конвенция за борба с тероризма.

В системата на изпълнителната власт, Министерството на вътрешните работи – Национална служба “Борба с организираната престъпност” (в тази служба функционира и специализирано звено за борба с корупцията), Министерството на правосъдието – Дирекция “Международно правно сътрудничество и международна правна помощ”, Министерството на финансите – агенция “Митници” и агенция БФР – независим административен орган, отговорен пред министъра на финансите, чрез посочените специализирани служби изпълняват различни функции и задачи по предотвратяване и разкриване на организираната престъпност, измамите и корупцията, подготовка и прилагане на съвременна нормативна уредба и осъществяване на сътрудничество с компетентните органи на чужди държави и международни организации. Тези функции и задачи, както и междуведомственото сътрудничество за тяхното изпълнение, са регламентирани в Наказателно-процесуалния кодекс, Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за мерките срещу изпирането на пари и някои подзаконови нормативни актове. Министерството на правосъдието е завело на специален отчет всички дела за корупционни престъпления и следи движението им непрекъснато.

В рамките на съдебната власт разследването и наказването на организираната престъпност, измамите и корупцията е възложено на органите на следствието, прокуратурата и съда. Съгласно Закона за съдебната власт е създадена Специализирана следствена служба, която, в предвидените от закона случаи, осъществява разследване по дела с особена фактическа и правна сложност на територията на страната, както и по дела за престъпления, извършени в чужбина или образувани по договори за правна помощ с други държави. През 1999 г. в прокуратурата е създадено специално звено, което координира преследването на корупционните престъпления. От 1999 г. функционира Център за обучение на магистрати, който организира квалификацията на магистратите в областта на прилагането на европейските инструменти за борба с организираната престъпност и корупцията. Целите на центъра са да повиши подготовката на магистратите – професионална, тематична, езикова и компютърна; да осигури подготовката на магистратите и подготовка и професионално усъвършенстване на ръководители на съдилища, прокуратури и следствени служби; да подпомогне изграждането на квалифицирана съдебна администрация; да осигури професионално усъвършенстване в областта на международната, европейското и сравнителното право, да разпространява правна информация и др.

За повишаване на капацитета за прилагане на acquis в периода 2001-2002 г. ще бъдат предприети допълнителни мерки за специализация на служителите и магистратите, изпълняващи задачи в областта на противодействието на корупцията и международното сътрудничество в тази област, включително за тяхното обучение, езикова подготовка и техническо оборудване с цел улесняване на преките контакти с компетентните органи в държавите-членки на ЕС. До края на 2002 г. е предвидено създаването на Публичен институт за квалификация и кариерно развитие на магистрати. Интитутът ще бъде създаден със средства от националния бюджет и националната програма ФАР, като се ползва опита на страните - членки на ЕС.

Водеща роля в борбата срещу прането на пари има Бюрото за финансово разузнаване при Министерство на финансите. С приемане на Закона за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, Бюрото бе преструктурирано в Агенция “Бюро за финансово разузнаване” като самостоятелна административна структура при министъра на финансите. Бюрото за финансово разузнаване няма правомощия за разследване, каквито имат органите на полицията и следствието. Функциите на БФР съгласно Закона за мерките срещу изпирането на пари са да съхранява, проучва, анализира и разкрива пред съответните компетентни органи (прокуратура и компетентните органи в чужбина) информация, докладвана от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3 от ЗМИП. БФР е оправомощено да събира допълнителна информация по случаи, образувани при докладване на операция или сделка, предизвикваща съмнение за изпиране на пари.

Бюрото за финансово разузнаване отдава голямо значение на укрепването на административния капацитет посредством обучение на служителите и обмяна на опит със съответните служби на страните-членки на ЕС. В краткосрочен план се предвижда въвеждането на софтуер, съвместим с използвания от финансово-разузнавателните звена на Егмонт груп. БФР също така се стреми към активизиране на участието си в работните групи към Егмонт груп и на сътрудничеството си със съответните звена на страните-членки.

По отношение борбата с тероризма съществува междуведомствен механизъм за събиране, обработване и разпространение на информация за приготовление или извършване на терористични действия. Информацията за тази дейност постъпва от разузнавателните служби, национална служба “Сигурност” при МВР и Министерство на икономиката, което издава лицензи за търговска дейност и за извършване на търговски сделки с оръжие.

Към кабинета на министър-председателя работи Съвет по сигурността. Функциите на Съвета по сигурността са определени в Концепцията за национална сигурност (ДВ бр. 46/1998 г.) и нормативно са закрепени с Постановление на МС № 216 от 29.09.1998 г. Членове на съвета са министрите на външните работи, на отбраната, на вътрешните работи, заместник-министрите на външните работи и отбраната, главния секретар на МВР и Директорите на Националната разузнавателна служба и НСС. Съветът по сигурността обобщава, анализира и прави изводи от цялата текуща информация за рисковете пред националната сигурност; дава професионална оценка и прогноза за динамиката на опасностите за националната сигурност; планира конкретни мерки за неутрализиране на опасностите; координира плановете на специалните органи за добиване на информация; дава становище по разпределение на ресурсите; предлага решения в условия на криза. Съветът по сигурността е и основната институция, определяща държавната политика в областта на борбата с тероризма.

Борбата с тероризма е една от основните функции на НСБОП-МВР, в чиято дирекция от 1991 г. е обособено и функционира направление с две специализирани звена - за борба с вътрешния и международен тероризъм. Задачите и дейностите на тази единица са регламентирани в ППЗМВР и в съответствие с реда за осъществяване на международното полицейско сътрудничество в МВР, служителите на направление “Контратероризъм” осъществяват пряк информационен обмен и оперативно взаимодействие със съответните правоохранителни служби на други държави. В рамките на изпълнявания План за институционално изграждане на НСБОП, направлението за борба с тероризма ще бъде обособено като информационен и координационен център на правоохранителните служби.

Предварителното процесуално разследване на актове на тероризъм са извършва от следователите на Специализираната следствена служба и 28 Окръжни следствени служби, които са в състава на съдебната власт.

Специализираната следствена служба разследва терористичните актове, извършени в чужбина, актовете на политически мотивиран тероризъм, а така също случаите на отвличане и противозаконно лишаване от свобода на лица, ползващи се с международна защита, вземане на заложници, чието освобождаване се поставя в зависимост от изпълнение на определени, условия, извършване на наказуеми деяния срещу сигурността на полетите в гражданската авиация, предвидени в съответните конвенции. Тази служба изпълнява чуждестранни поръчки за правна помощ, отнасящи се до процесуално разследване на актове на тероризъм. В състава й има специализирани следователи, разследващи терористични деяния.

5. НАРКОТИЦИ

Настоящо законодателство на република България

Националното законодателство в областта на наркотиците в значителна степен е хармонизирано с европейското acquis както по отношение борбата с наркотрафика, така и по отношение на превенцията на разпространението на наркотици. През октомври 1999 г. в сила влезе Законът за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, който е съобразен с основните изисквания на европейското законодателство. Законът е разработен въз основа на модел на ООН, като са включени задълженията на Република България, като страна по трите конвенции в областта на наркотиците, а именно: Единната конвенция за упойващите вещества от 1961г., Конвенцията за психотропните вещества от 1971г. и Конвенцията за борбата срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества от 1988 г.

В изпълнение на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, са приети и съответните подзаконовите нормативни актове по неговото изпълнение. Те са както следва:

• 
  Наредба за реда и условията за изземване, съхраняване, унищожаване и предоставяне за научна дейност на наркотични вещества;
  
• 
  Наредба за контрол на прекурсорите;
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на експертно изследване на иззети наркотични вещества и прекурсори.
  
• 
  Наредба за условията и реда за издаване на лицензии за дейности с наркотични вещества за медецински и ветиринарномедеценски цели от приложения № 2 и № 3 към чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите;
  
• 
  Наредба № 3 за унищожаване на законно произведени, придобити и съхранявани наркотични вещества и техните препарати, станали негодни за употреба;
  
• 
  Наредба № 21 за изискванията към документацията и отчетността при извършване на дейности с наркотични вещества и техните препарати;
  
• 
  Наредба № 24 за условията и реда за осъществяване на субституиращи и поддържащи програми за намаляване на здравните щети за лица, зависими от наркотични вещества;
  
• 
  Наредба № 30 за реда за участие в долечебни рехабилитационни програми на лица, които са били зависими или са злоупотребили с наркотични вещества;
  
• 
  Наредба за условията и реда за изземване, съхраняване, унищожаване и предоставяне за научна дейност на наркотични вещества и растения и за вземане на представителни проби от тях;
  
• 
  Тарифа за таксите, които се събират за издаване на лицензии за дейности по Закона за контрол върху наркотичните вещества и преркурсорите;
  
• 
  Наредба № 7 за условията и реда за издаване на разрешителни за внос и износ на наркотични вещества и техните препарати.
  

Приемането на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите доведе до изменения и допълнения в:

• 
  Наказателния кодекс, които влязоха в сила от 21 март 2000г. В неговата обща част са включени определения на понятията “наркотични вещества”, “прекурсори”, “незаконен трафик” и “аналози” . В особената част са въведени много нови състави за престъпления, свързани с наркотични вещества и прекурсори, като преводи на суми по банков път с фалшиви документи, когато деецът е знаел или предполагал, че сумите са придобити чрез незаконен трафик на наркотични вещества; пране на пари със средства и имущество, придобити чрез незаконен трафик на наркотици; организирана престъпност с цел незаконен трафик на наркотици, извършване на всякакви дейности с наркотични вещества без разрешително, издадено по реда на закона; засяване или отглеждане на растения от опиев мак или кокаинов храст или растения от рода на конопа, съдържащи наркотични вещества над допустимите норми и др. Наказанията за по-тежките престъпления са значително завишени. Тези изменения са в съответствие с Резолюцията на Съвета от 20 декември 1996 г. за осъждане на тежките форми на незаконен трафик на наркотици.
  
• 
  Наказателно-процесуалния кодекс, с което представителните проби от наркотични вещества, иззети по надлежния от закона ред, са веществени доказателства в хода на процеса.
  

До края на 2002 г. отражение в българското законодателство ще намерят разпоредбите, залегнали в Споразумението за незаконния трафик по море. По този начин ще се осигури изпълнението на член 17 от Конвенцията на ООН за борба с незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества.

В рамките на туининг проект по програма ФАР, изпълняван съвместно с Великобритания, до средата на 2002 г. ще бъде разработена и приета Национална стратегия за борба с наркотиците. Стратегията ще бъде допълнена от последващи планове за действие и програми в съответствие с европейските стандарти и практика. Изпълнението на стратегията ще съдейства за постигане на съответствие с Регламент № 3796/92 на Комисията от 21 декември 1992 г. в изпълнение и изменение на Регламент № 3667/90 на Съвета на ЕС, определящ мерките за предотвратяване на отклоняването на някои вещества за незаконно производство на наркотични вещества. Република България ще се придържа към Регламент № 302/93 от 8 февруари 1993 г. за създаване на Европейския център за наблюдение на наркотиците и пристрастяването към тях (EMCDD), към който страната вече кандидатства за получаване на статут на наблюдател.

Институционална рамка за прилагане на хармонизираното законодателство

С приемането на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите се институционализира създаването на Национален съвет по наркотичните вещества (НСНВ) към Министерския съвет, като колективен орган за провеждане на националната политика за борба с наркотрафика и злоупотребата с наркотици. Националният съвет е колективен орган с представители на всички заинтересувани институции. Едно от основните задължения на този орган е на всеки 3 години да приема Национална стратегия за борба с незаконния трафик и срещу злоупотребата с наркотични вещества. Към настоящия момент съвместно с Великобритания започна туининг проект по програма ФАР за изготвяне на Националната стратегия. Наред с изготвянето на тази стратегия, проектът си поставя за цел: засилването на междуведомствената координация и сътрудничество и създаването и развитието на подходящи структури и системи, необходими за реализиране на приетите секторни стратегии и планове за действие.

Към Националния съвет по наркотичните вещества е конституиран секретариат, чиито задължения включват: подпомагане на Съвета при изпълнението на неговата дейност, поддържане на специализиран информационен фонд по наркотиците, събиране статистически данни, свързани със злоупотребата и трафика на наркотици. Изпълнението на туининг проекта по програма ФАР отрежда на секретариата ролята на звено за контакт в България, за осъществяване на по-тясно сътрудничество с центъра EMCDDA в Лисабон.

По силата на закона, към Националния съвет се създава Експертен съвет за изготвяне на научна и медицинска оценка за всяко постъпило предложение за включване на нови растения и вещества, за заличаването или прехвърлянето им от едно приложение към закона в друго.

На територията на страната са изградени Общински съвети по наркотиците, които прилагат политиката на Националния съвет по наркотичните вещества на регионално и местно ниво.

Оперативното противодействие на разпространението и трафика на наркотици се реализира от специализираните служби на министерство на вътрешните работи.

Със специална заповед на министъра на вътрешните работи в отдел "Наркотици" на Национална служба за борба с организираната престъпност (НСБОП) на МВР беше създаден Национален оперативно-информационен център по наркотици. Центърът ще събира, обработва и анализира оперативна информация. В центъра ще работят офицери за връзка от всички служби на министерство на вътрешните работи, както и наблюдател от дирекцията на Агенция "Митници". През 2000 г. Интерпол - партньор по програмата на ФАР/ООН за контрол върху наркотиците, предостави техническо оборудване на центъра.

Агенция “Митници” в Министерство на финансите отговаря за митнически входно-изходен контрол на ГКПП, включително и на прекурсори, както и за сътрудничеството с направление "Наркотици" на НСБОП при провеждането на контролирани пратки. В съответствие със Закона за изменение и допълнение на НПК митническите органи имат право да разследват случаи, свързани с трафик на наркотици, когато извършителите са български граждани. Българската митническа администрация е приела “Правила за организацията и дейността по предотвратяване и разкриване на незаконен трафик на наркотични вещества и прекурсори в митниците”. В дирекцията на Агенция “Митници” е създаден сектор "Митническо разузнаване" в рамките на отдела "Борба с наркотрафика", който се занимава със създаването на регионална мрежа за обмен на информация. Той е свързан с Регионалния информационен център за връзка (RILO) във Варшава. Звеното за митническо разузнаване е задължено да предоставя данни, свързани с наркотици, на Централната информационна система на Световната митническа организация в Брюксел. Чрез системите БАЛКАНИНФО и КАРГОИНФО се осъществява ежедневно сътрудничество по обмен на данни с Митническата криминална агенция на Германия (ZKA) в Кьолн. Звеното участва и в изготвянето отговорите по Раздел III "Трафик на наркотици" от въпросника за годишния доклад на Програмата на ООН за контрол върху наркотиците.

Към Министерство на икономиката бе създадена Междуведомствена комисия по контрол върху прекурсорите. Комисията се председателства от министъра на икономиката. Нейни членове са представители на Министерство на икономиката, НСБОП—МВР, Национална служба "Наркотици" - Министерство на здравеопазването, Министерство на правосъдието и Агенция "Митници"-МФ. Комисията упражнява контрол върху производството, обработването, съхраняването и използването на прекурсори в други видове промишленост, както и тяхното съхранение, търговия, внос, износ, повторен износ и транзитно преминаване на територията на страната (списък 4 от Закона). Една от основните задачи на комисията е издаването на разрешителни за гореспоменатите дейности. Тя също така контролира спазването на разпоредбите на чл. 12 на Конвенцията на ООН за борба с нелегалния трафик на наркотични и психотропни вещества от 1988 г.

6. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО - СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО НАКАЗАТЕЛНО-ПРАВНИ ВЪПРОСИ, СЪТРУДНИЧЕСТВО ПО ГРАЖДАНСКО-ПРАВНИ ВЪПРОСИ