Сътрудничество по наказателно-правни въпроси

6.1 Сътрудничество по наказателно-правни въпроси

Настоящо законодателство на Република България

Република България е страна по основните конвенции на Съвета на Европа в наказателната област, които са приети и за достижение на Европейския съюз:

• 
  Европейската конвенция за екстрадиция /1957 г./ и нейните допълнителни протоколи /1975 г. и 1978 г./,
  
• 
  Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси /1959 г./ и нейния допълнителен протокол /1978 г./,
  
• 
  Конвенцията за трансфер на осъдени лица /1983 г./,
  
• 
  Европейската конвенция за борба с тероризма /1977 г./,
  
• 
  Европейска конвенция за обмен на правна информация /1968 г./ и нейния допълнителен протокол /1978 г./,
  
• 
  Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъплението /1990 г./
  
• 
  Гражданската конвенция срещу корупция /1999 г./.
  

Изпълнението на присъди, постановени от съда на друга държава е нова форма на международно сътрудничество, която българският Наказателно-процесуален кодекс е приел при регламентиране на трансфера на осъдени лица.

В международното правно сътрудничество, важно място заема екстрадицията на лица, поради което Република България не само е уредила подробно този институт в разпоредби на вътрешното си законодателство, но и непрекъснато усъвършенства неговото прилагане в съответствие с практиката на държавите от Европейския съюз. Правителството на Република България прие през 2000 г. решение България да оттегли резервата си, направена по чл. 12 от Европейската конвенция за екстрадиция, която препятства бързото разглеждане на молбите за екстрадиция, изпратени от други държави. Законопроектът на правителството е разгледан в комисиите на Народното събрание, одобрен е от тях и предстои скорошното му гласуване.

Приет е национален Закон за мерките срещу изпиране на пари, на основата на Конвенцията относно изпиране, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпление.

Република България активно участва в Комитета по наказателно право и различните комитети на експерти по наказателно-правни въпроси към Съвета на Европа. Освен това, България развива и двустранно сътрудничество по наказателни дела на основата на двустранните договори за правна помощ, екстрадиция и трансфер на осъдени лица, сключени с 27 държави.

Предстои сключването на договори за правна помощ в наказателната област с още 9 държави.

Хармонизиране на законодателството в съответствие с acquis

За повишаване ефективността на съдебното сътрудничество допринася и установяването на преки контакти между компетентните органи с включването в Европейската съдебна мрежа, като за целта България е започнала подготвителна работа за присъединяване.

Създадени са необходимите институции за прилагане на европейското acquis за правното сътрудничество в наказателната област. Законодателството на България определя кои органи участват при осъществяване на правната помощ по наказателни дела, екстрадициите и трансферите, както и техните правомощия. Това са централните органи, определени по отделните конвенции или договори и компетентните правосъдни органи.

Центърът за обучение на магистрати е създаден на 16 април 1999 г. по инициатива на Министерство на правосъдието, Съюза на съдиите в България и Алианса за правно взаимодействие под формата на фондация за повишаване квалификацията на кадрите в съдебната система. Целите на центъра са да създаде квалификационна система за магистрати - професионална, тематична, езикова и компютърна; да осигури подготовката на магистратите и подготовка и професионално усъвършенстване на ръководители на съдилища, прокуратури и следствени служби; да подпомогне изграждането на квалифицирана съдебна администрация; да осигури квалификация в областта на международното, европейското и сравнителното право, да разпространява правна информация и др.

През 2001 г. Центъра за обучение на магистрати започна провеждане на поредица от семинари по европейско право по проекта “Съдействие за прилагане на европейското право в България”, финансиран от холандското министерство на външните работи по програма МАТРА. Участници в семинарите ще бъдат магистрати от цялата страна, както и служители от Министерство на правосъдието и преподаватели от Софийски университет “Св. Климент Охридски”.

До края на 2002 г. е предвидено създаването на Публичен институт за квалификация и кариерно развитие на магистрати. Интитутът ще бъде създаден със средства от националния бюджет и националната програма ФАР, като се ползва опита на страните - членки на ЕС.

Към настоящия момент в България заплатата, с която се назначават на работа младши съдии е два пъти по-висока от средната работна заплата за страната, като по-нататък тя нараства с повишаването на съдиите в длъжност и ранг.

6.2 Сътрудничество по гражданско-правни въпроси

Настоящо законодателство на Република България

Сътрудничеството по гражданско-правни въпроси в Република България се регламентира от:

• 
  Гражданско-процесуалния кодекс;
  
• 
  Закона за задълженията и договорите;
  
• 
  частите от законите и подзаконовите нормативни актове, в които се съдържат норми на международното частно право и процес.
  

С оглед постигането на пълно съответствие на националното законодателство с разпоредбите на Римската конвенция от 1980 г. за правото, приложимо при договорни задължения, през 1994 г. в Търговския закон бяха възприети нейните принципи, а през 2000 г. директно се въведоха разпоредбите й в Закона за задълженията и договорите.

Република България осъществява съдебното сътрудничество в гражданско-правната област и на основата на сключените 39 двустранни договори, включително и с някои от страните от Европейския съюз. Сътрудничеството се осъществява и при условията на взаимност.

От месец април 1999 г. Република България е пълноправен член на Хагската Конференция по международно частно право. С този акт на присъединяване, се създаде възможност за участие в нормотворческата дейност на Конференцията при изработването на нови конвенции и актуализиране на вече създадените.

България се присъедини към някои от хагските конвенции в гражданско-правната област, както следва:

• 
  Конвенция за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела /1965 г./
  
• 
  Конвенция за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела /1970 г./.
  
• 
  Конвенция за международен достъп до правосъдие /1980 г./
  
• 
  Конвенция за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове /1961 г./, която ще влезе в сила за България на 28.02.2001 г.
  

Присъединяването на Република България към посочените конвенции в гражданско-правната област осигурява прилагането на едни и същи материално-правни и процесуално-правни норми от съдилищата на страните на ЕС и българските съдилища.

Европейското споразумение за предаване на молби за правна помощ /1996г./, по което България е страна, подпомага осъществяването на сътрудничеството на българските правосъдни органи по оказване на правна помощ, с тези на държавите от ЕС, страни по същото споразумение.

България се е присъединила и към някои конвенции на ООН, по които са страни и държавите на ЕС, регламентиращи международното сътрудничество в гражданско-правната област:

• 
  Конвенцията за изпълнение на чуждестранни арбитражни решения /1958 г./
  
• 
  Конвенция за правата на детето /1989 г./
  
• 
  Виенска конвенция за правото на договорите /1969 г./
  

Хармонизиране на законодателството в съответствие с acquis

До края на 2001 г. ще бъдат внесени изменения в Гражданско-процесуалния кодекс, с което ще се постигне необходимата степен на готовност на националното законодателство в рамките на сътрудничеството по гражданско-правни въпроси, въз основа на което Република България да се присъедини към Луганската конвенция относно юрисдикцията и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела /1988 г./.

Извършена е подготвителна работа и през 2001 г. предстои подписване на Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване /1993 г./.

До края на 2001 г. България ще се присъедини към Конвенцията относно гражданския процес /1954 г./, Конвенцията за гражданско-правните аспекти при международното отвличане на деца /1980 г/ и Европейската конвенция за признаване и изпълнение на решения относно попечителството на деца и възстановяване на попечителството на деца /1980 г./.

Институционална рамка за прилагане на хармонизираното законодателство

Република България разполага с необходимите институции за осъществяване правното сътрудничество в гражданско-правната област. То се осъществява чрез компетентните за това съдилища и Министерството на правосъдието. За по-доброто функциониране на тези институции, наред с осигуряването на необходимите законодателни и технически условия се изисква по-нататъшно обучение на експертите и магистратите с цел ефективно прилагане на възприетите от Република България европейски правни принципи и норми в тази област.

* * *

Правителството на Република България предлага преговорите по тази глава да бъдат условно приключени на базата на съществуващото европейско право.

В случай, че нови елементи на европейското acquis го налагат, Република България допуска възможността за започване на допълнителни преговори преди края на Междуправителствената конференция.

Каталог: stranici -> Evropa
Evropa -> To the european union bulgaria
Evropa -> Конференция по присъединяване към ес – българия –– Брюксел, 25-ти ноември 2002
Evropa -> ПРиложение I национална система за екологичен мониторинг
Evropa -> Конференция по присъединяване към европейския съюз българия
Evropa -> Агенция митници reference: bg9806-02-01
Evropa -> Програма за спонгиформната енцефалопатия по говедата (сег)
Evropa -> Дейност на Република България за противодействие на тероризма в изпълнение на Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на ООН за мерки, които държавите-членки на ООН следва да предприемат в борбата с тероризма
Evropa -> Програма Курс по Управление на публичните разходи (упр)

Изтегляне 273.5 Kb.

Сподели с приятели: