Програма за приемане на достиженията на правото на ес (acquis) 14 Помощ от Общността 14



страница1/15
Дата02.06.2018
Размер3.38 Mb.
#71360
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


КОМИСИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ

Брюксел, 09.10.2002

SEC(2002) 1400


2002

РЕДОВЕН ДОКЛАД

ЗА
НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ
В ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ
{COM (2002)700 final}


2002

РЕДОВЕН ДОКЛАД

ЗА
НАПРЕДЪКА НА БЪЛГАРИЯ
В ПРОЦЕСА НА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ

****************************

СЪДЪРЖАНИЕ


A. ВЪВЕДЕНИЕ 9

а) Предговор 9

б) Отношения между Европейския съюз и България 12

Актуално развитие на отношенията по Европейското споразумение за асоцииране, включително двустранни търговски отношения 12

Партньорство за присъединяване 13

План за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет 14

Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС (acquis) 14

Помощ от Общността 14

Побратимяване (туининг) 20

Преговори 21

Б. Критерии за членство 23

1. Политически критерии 23

Въведение 23

Последно развитие 25

1.1 Демокрация и правова държава 26

Народно събрание 26

Изпълнителна власт 26

Съдебна система 30

Анти-корупционни мерки 33

1.2. Права на човека и защита на малцинствата 36

Граждански и политически права 37

Икономически, социални и културни права 40

Права на малцинствата и защита на малцинствата 42

1.3. Обща оценка 44

2. ИКОНОМИЧЕСКИ КРИТЕРИИ 46

2.1 Въведение 46

2.2 Изложение на икономическото развитие от 1997 г. до днес 46

2.3 Оценка според критериите от Копенхаген 49

Наличие на функционираща пазарна икономика 49

Способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили в рамките на ЕС 57

2.4 Обща оценка 62

3. Способност за поемане на задълженията, произтичащи от членството 62

Въведение 62

3.1 Главите от достиженията на правото на ЕС (acquis) 66

Глава 1: Свободно движение на стоки 66

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 66

Обща оценка 68

Заключение 69

Глава 2: Свободно движение на хора 70

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 70

Обща оценка 71

Заключение 72

Глава 3: Свободно предоставяне на услуги 72

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 73

Обща оценка 74

Заключение 75

Глава 4: Свободно движение на капитали 76

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 76

Обща оценка 76

Заключение 78

Глава 5: Дружествено право 79

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 79

Обща оценка 80

Заключение 81

Глава 6: Политика на конкуренцията 81

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 81

Обща оценка 83

Заключение 84

Глава 7: Селско стопанство 85

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 85

Обща оценка 91

Заключение 94

Глава 8: Рибарство 95

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 95

Обща оценка 96

Заключение 98

Глава 9: Транспортна политика 98

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 98

Обща оценка 100

Заключение 103

Глава 10: Данъчна политика 104

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 104

Обща оценка 105

Заключение 106

Глава 11: Икономически и валутен съюз 107

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 107

Обща оценка 107

Заключение 108

Глава 12: Статистика 108

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 108

Обща оценка 110

Заключение 111

Глава 13. Социална политика и заетост 111

Напредък след последния Редовен доклад 111

Обща оценка 114

Заключение 116

Глава 14: Енергетика 117

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 117

Обща оценка 121

Заключение 123

Глава 15: Индустриална политика5 124

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 125

Обща оценка 126

Заключение 127

Глава 16: Малки и средни предприятия 128

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 128

Обща оценка 130

Заключение 131

Глава 17: Наука и изследвания 132

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 132

Обща оценка 132

Заключение 133

Глава 18: Образование и обучение 133

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 133

Обща оценка 134

Заключение 135

Глава 19: Телекомуникации и информационни технологии 136

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 136

Обща оценка 137

Заключение 138

Глава 20: Култура и аудиовизия 139

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 139

Обща оценка 140

Заключение 140

Глава 21: Регионална политика и координация на структурните инструменти 141

Обща оценка 142

Заключение 144

Глава 22: Околна среда 145

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 145

Обща оценка 147

Заключение 148

Глава 23: Защита на потребителите и тяхното здраве 149

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 149

Обща оценка 151

Заключение 152

Глава 24: Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи 153

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 153

Обща оценка 156

Заключение 161

Глава 25: Митнически съюз 162

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 162

Обща оценка 163

Заключение 164

Глава 26: Външни отношения 165

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 165

Обща оценка 166

Заключение 167

Глава 27: Обща външна политика и политика за сигурност 168

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 168

Обща оценка 169

Заключение 170

Глава 28: Финансов контрол 171

Напредък, постигнат след последния редовен доклад 171

Обща оценка 172

Заключение 173

Глава 29: Финасови и бюджетни разпоредби 174

Напредък, постигнат след последния Редовен доклад 174

Обща оценка 175

Заключение 176

3.2 Превод на достиженията на правото на ЕО (acquis) на националните езици 177

3.3 Обща оценка 178

В. Заключение 8 182

Г. Партньорство за присъединяване и План за дейстие за засилване на административния и съдебния капацитет: Обща оценка 187

Политически критерии 189

Икономически критерии 190

Способност за поемане на задълженията на членството 191

ПРИЛОЖЕНИЯ 203

Конвенции за правата на човека, ратифицирани от страните-кандидатки, 15 септември 2002 г. 204

Статистически данни 206

A. ВЪВЕДЕНИЕ



а) Предговор
В ПЛАН 2000 Комисията пое ангажимент да докладва редовно на Европейския съвет за напредъка, постигнат от всяка от страните-кандидатки от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ в подготовката за членство и да представи първия си доклад в края на 1998 г.
Европейският съвет в Люксембург реши:
“От края на 1998 г. Комисията ще представя на Съвета редовни доклади, както и евентуални необходими препоръки за откриване на двустранни междуправителствени конференции, като ще прави преглед на напредъка на всяка една страна-кандидатка от ЦИЕ в процеса на присъединяване, в светлината на критериите от Копенхаген, и по-специално на степента на приемане на достиженията на правото на ЕО (acquis)” “Докладите на Комисията ще служат като основа за вземане в рамките на Съвета на необходимите решения за хода на преговорите за присъединяване или за включване в преговорите и на други страни-кандидатки. В този смисъл Комисията ще продължи да прилага метода, възприет в ПЛАН 2000 за оценяване на способността на страните-кандидатки да изпълняват икономическите критерии за членство и да изпълняват задълженията, произтичащи от присъединяването.”
На тази основа Европейската комисия представи първата серия от редовни доклади през месец октомври 1998 г., втората през месец октомври 1999 г. и третата през месец ноември 2000 г. и четвъртата през месец ноември 2001 г.
В Стратегическия си доклад за разширяването към редовните доклади за 2001 г. Комисията посочи, че с оглед на темповете на преговорите и постигания досега напредък, Комисията следва да бъде в състояние да представи препоръки за страните-кандидатки, които са готови за присъединяване, на основата на редовните доклади за 2002 г. Европейският съвет в Севиля през юни 2002 г. в заключенията си посочи, че “за да се създават условия Европейският съвет да може да вземе решение през следващата есента с кои страни-кандидатки преговорите могат да бъдат приключени в края на 2002 г. […], Комисията ще трябва да разработи подходящи препоръки в светлината на редовните доклади”. Комисията подготви настоящите пети по ред редовни доклади, които да бъдат представени на Европейския съвет в Брюксел през есента на 2002 г.
Структурата на настоящия Редовен доклад по същество съвпада със структурата на редовните доклади за 2000 и 2001 г. Както и предишните редовни доклади, настоящият доклад:


  • представя отношенията между България и Европейския съюз, по-конкретно в рамките на Споразумението по асоцииране;

  • анализира състоянието по отношение на политическите критерии, определени от Европейския съвет в Копенхаген през 1993 г. (демокрация, правово държава, права на човека, закрила на малцинствата);

  • прави оценка на състоянието и перспективите на България по отношение на икономическите критерии, дефинирани от Европейския съвет в Копенхаген (функционираща пазарна икономика и способност за справяне с конкурентния натиск и пазарните сили, действащи в Европейския съюз)




  • разглежда въпроса за способността на България да поеме задълженията, произтичащи от членството, т.е. да прилага достиженията на правото на Европейския съюз (acquis), заложени в Договорите, вторичното законодателство и политиките на ЕС. В тази част се отделя специално внимание на стандартите за ядрена безопасност, в съответствие с решенията на Европейския съюз в Кьолн и Хелзинки. Разглежда се не само привеждането в съответствие на законодателството, но и развиването на съдебния и административен капацитет за въвеждане и прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis). Европейския съвет подчерта важността на този последен аспект по време на срещата си в Мадрид през декември 1995 г. и по време на редица последващи срещи, последната от които в Севиля през юни 2002 г. Европейският съвет в Мадрид подчерта необходимостта страните-кандидатки да усъвършенстват своите административни структури така, че да създадат предпоставки за хармонично интегриране на своите държави. Европейският съвет в Севиля също така подчерта голямото значение на по-нататъшния напредък на страните-кандидатки, свързан с въвеждането и ефективното прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis) и добави, че страните-кандидатки трябва да предприемат всички необходими мерки за подобряване на своя административен и съдебен капацитет до постигане на изискваното равнище.

Настоящият доклад отчита напредъка, постигнат след Редовния доклад от 2001 г. Той обхваща периода до 15 септември 2002 г. В някои конкретни случаи обаче са посочени и мерки, предприети след тази дата. Докладът разглежда изпълнението на реформите, отразени в Редовния доклад за 2001 г. и представя нови инициативи. Освен това настоящият Доклад дава обща оценка за цялостното състояние на всеки един от разглежданите въпроси, като очертава за всеки един от тях основните стъпки, които остава да бъдат предприети от България при подготовката й за членство.


Нещо повече, с оглед на обстоятелството, че редовните доклади за 2002 г. ще бъдат използвани като основа за формулиране на препоръките на Комисията кои държави са готови да приключат преговорите, настоящият доклад включва оценка на развитието на България след датата на Становището от 1997 г. Що се отнася до икономическите критерии, докладът дава динамична и ориентирана към бъдещето оценка на постигнатите от България икономически резултати.
Докладът прави обобщена оценка за всяка от главите на преговорите по отношение на изпълнението на поетите по време на преговорите задължения, както и общ преглед на предоставените преходни периоди. Задълженията, поети от всяка страна, отразяват резултатите от преговорите за присъединяване, и могат да са различни за различните страни в съответствие с принципа на диференцираност в хода на преговорите. Когато преговарящите държави са поели ангажимент да изпълнят определени мерки към датата на присъединяване, Комисията прави оценка на съответните подготвителни действия. За главите, по които преговорите продължават и все още не са определени окончателните ангажименти, е дадена примерна оценка на изпълнението на поетите до момента ангажименти.
България си поставя за цел 2007 година като дата на присъединяване. Графикът за изпълнение на поетите от България ангажименти отчита тази гледна точка.
Докладът съдържа отделен раздел, в който се разглежда изпълнението от страна на България на приоритетите от Партньорството за присъединяване. В посочения раздел се прави оценка и на напредъка на България в изпълнението на мерките, предвидени в Плана за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет, който Комисията разработи с всяка преговаряща страна поотделно през пролетта на 2002 г.
Както и в предходните доклади, “напредъкът” се отчита въз основа на действително взети решения, действително прието законодателство, действително ратифицирани международни конвенции (със съответно отчитане на тяхното прилагане) и действително изпълнени мерки. По принцип не са вземани под внимание законодателството или мерките, които са все още на определен етап на подготовка или са в процес на разглеждане в парламента. Този подход осигурява равно третиране на всички страни кандидатки и дава възможност за обективна оценка за конкретния напредък на всяка страна в процеса на подготовка за членство.
Настоящият доклад е изготвен въз основа на редица източници за информация. Страните-кандидатки бяха поканени да предоставят информация относно постигнатия от тях напредък в подготовката за членство в периода след публикуването на предходния редовен доклад. Като допълнителни източници на информация, които всяка от страните-кандидатки представи в рамките на Споразумението по асоцииране и на преговорите, послужиха Националните програми за приемане на достиженията на правото на ЕС, доколкото такива програми съществуват, както и процесът на разработване на Плановете за действие и различни посещения за оценка (peer reviews) за оценка на административния капацитет на страните-кандидатки в редица области. При изготвяне на доклада бяха взети под внимание и дебати на Съвета, както и доклади и резолюции на Европейския парламент.1 Европейската комисия е ползвала освен това и оценките на различни международни организации, по-специално на Съвета на Европа, ОССЕ и международните финансови институции, както и на неправителствени организации.
б) Отношения между Европейския съюз и България
Актуално развитие на отношенията по Европейското споразумение за асоцииране, включително двустранни търговски отношения
България продължава да спазва задълженията си по Европейското споразумение за асоцииране и допринася за безпроблемното функциониране на различните съвместни институции.
Съветът по асоцииране проведе заседание през ноември 2001 г. Заседанието на Комитета по асоцииране бе проведено през юли 2002 г. Системата на подкомитетите продължава да функционира като форум за технически дискусии.
Съвместният парламентарен комитет, включващ от представители на българското Народно събрание и на Европейския парламент, проведе заседание през юни 2002 г. Съвместният консултативен комитет заедно с Икономически и социален комитет проведе заседание през април 2002 г. През юли 2002 г. Съветът по асоцииране прие решение за създаването на Съвместен консултативен комитет между представители на българската страна и Комитета на регионите.
Продължава да расте относителният дял на Европейската общност в общия външнотърговски обмен на България. Търговският обмен с ЕО през 2001 г. се увеличи с 19.4 % спрямо 2000 г. и достигна до 51,6 % от външнотърговския обмен на страната. През 2001 г. износът за ЕО се увеличи с 13 % в сравнение с 2000 г., като достигна 54.8 % (3.4 млрд евро) от общия обем на българския износ. Основните български промишлени стоки за износ в ЕО бяха метали (мед и желязо) и текстил (шивашка промишленост). Сред износът на български селскостопански стоки за ЕО водещо място заемаха виното, месото, слънчогледовото семе и тютюнът. През 2001 г. вносът от ЕО нарасна с 24.9 % спрямо 2000 г. и достигна 49.4 % (3.8 млрд евро) от общия обем на българския внос. Основните вносни стоки бяха автомобили и фармацевтични изделия. Селскостопанският внос включваше главно хранителни стоки, фуражи, алкохол и спиртни напитки.
В съответствие със споразумението в резултат от първия кръг от търговските преговори в областта на селскостопанския сектор (прието самостоятелно до подписването на Допълнителен протокол към Европейското споразумение по асоцииране) приблизително 58 % от селскостопанския внос от България в ЕО и 82 % от селскостопанския износ на ЕО за България са безмитни или ползват преференциални мита (търговски данни средно за периода 1998-2000 г.).
В края на 2001 г. започнаха преговори за по-нататъшна либерализация, която да обхване по-чувствителните сектори, в които обемът на търговския обмен засега е малък главно поради високата степен на митническа защита.
По отношение на преработените селскостопански стоки са договорени допълнителни взаимни търговски облекчения и през първата половина на 2002 г. беше сключено споразумение. Приетото от Съвета по асоцииране споразумение влезе в сила през септември 2002 г. То обхваща по-нататъшни търговски облекчения по отношение на вносните мита и квотите.
Преговорите за сключване на споразумение за свободна търговия с риба и рибни продукти са почти приключени.
Във връзка с правилата за произход България участва в паневропейската зона за кумулативен произход, като прие и приложи измененията и допълненията към многостранните договорени правила за произход между преференциални търговски партньори (Европейски съюз, ЕФТА, ЦЕФТА и Турция), считано от 1 януари 2002 г.
През октомври 2000 г. срещу България (и още няколко държави) беше подадена антидъмпингова жалба във връзка с вноса на урея. Разследването приключи и окончателните мита бяха възстановени от януари 2002 г. През май 2002 г. бяха наложени окончателни антидъмпингови мита за горещо валцована ламарина. България предприе защитно разследване срещу ЕО във връзка с вноса на урея.
През март 2002 г. в отговор на предприетите от САЩ протекционистични мерки, които значително ограничиха достъпа до американския пазар и породиха риск от съществени отклонения в търговията, ЕС приложи временни защитни мерки с всеобщо действие върху вноса на определени стоманени изделия. Мерките бяха частично потвърдени през септември 2002 г.

Партньорство за присъединяване


Актуализираният вариант на Партньорството за присъединяване беше приет през януари 2002 г. Неговото изпълнение се разглежда в раздел Г на настоящия доклад.
План за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет
Както беше обявено в Стратегията за разширяването на Комисията от 2001 г., през пролетта на 2002 г. Комисията и България съвместно разработиха План за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет на България, по който беше постигнато общо разбиране през април. В тази връзка като отправна точка послужи приетият през януари актуализиран вариант на Партньорство за присъединяване.
Целта на Плана за действие е съвместно да се определят по-нататъшните стъпки, които България следва да направи, за да постигне адекватно равнище на административния си и съдебен капацитет към датата на присъединяване и да гарантира, че всички необходими мерки в тази връзка са предприети, като България получава целева помощ в областите от най-голямо значение за функционирането на разширения ЕС. Поради тази причина Планът за действие е ключов инструмент за постигане на общата цел на ЕС и България – да се гарантира, че подготовката на страната за членство се изпълнява максимално ефективно и в рамките на предвидените срокове.
Изпълнението на Плана за действие се разглежда в раздел Г на настоящия доклад.
Национална програма за приемане на достиженията на правото на ЕС (acquis)
По време на отчетния период няма актуализация на Националната програма за приемане на достиженията на правото на ЕС (acquis).
Помощ от Общността
За подпомагане на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа в подготовката им за присъединяване съществуват три предприсъединителни инструмента, финансирани от Европейската общност: Програмата ФАР; Програмата САПАРД, която подпомага развитието на селското стопанство и на селските райони и Програмата ИСПА, която финансира инфраструктурни проекти в областта на околната среда и транспорта. Тези програми съсредоточават подкрепата си върху постигането на приоритетите на Партньорствата за присъединяване, които целят да помогнат на страните-кандидатки да изпълнят критериите за членство.
За периода 2000-2002 г. общата финансова помощ, отпускана на България всяка година, възлиза на около 100 милиона евро по ФАР, 53 милиона по САПАРД и между 83 и 125 милиона евро по ИСПА .
От 1989 г. насам Програмата ФАР предоставя помощ на страните от Централна и Източна Европа за преодоляване на периода на фундаменталния икономически и социален преход и на политически промени. Настоящата “предприсъединителна” ориентация бе възприета през 1997 г. в отговор на решението на Европейския съвет в Люксембург за започване на настоящия процес на разширяване.
Програмата ФАР предоставя на страните-кандидатки от Централна и Източна Европа подкрепа в институционалното изграждане, инвестиции за укрепване на регулаторната инфраструктура, необходима за подсигуряване на привеждането в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis) и инвестиции в икономическата и социалната кохезия. Подкрепата обхваща съфинансиране на техническа помощ, “побратимяване” (туининг) и проекти за инвестиционна подкрепа, за подпомагане на тези страни в усилията им да приемат достиженията на правото на ЕС (acquis) и да укрепват институциите, необходими за неговото въвеждането и прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis). Програма ФАР също така помага на страните-кандидатки в изграждането на механизми и институции, необходими за усвояването на Структурните фондове след присъединяването и така оказваната помощ е съпътствана от ограничен брой мерки (инвестиции и програми за безвъзмездно отпускани помощи) с регионална или тематична насоченост. В контекста на Плановете за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет особено внимание се обръща на въпроса за институционалното изграждане и свързаните с него инвестиции за осигуряване на съответствието с правото на ЕС (acquis). През 2002 г. Комисията мобилизира специална финансова помощ възлизаща на 250 млн евро успоредно с усилията на преговарящите страни извън предвидените за всяка една участваща в Програмата ФАР страна годишни средства, което означава, че през 2002 г. общият размер на помощта от Европейската общност за укрепване на административния и съдебен капацитет на преговарящите страни достигна около 1 млрд евро.
Извън отпусканите годишно по Програмата ФАР суми България получава допълнително финансиране от ФАР в рамките на постигнатата през ноември 1999 г. договореност за предварителното закриване на първите четири блока на АЕЦ “Козлодуй”. Тази договореност предвижда допълнително финансиране от Програмата ФАР в размер на 200 млн евро за периода 2000-2007 г., ако се спазват определени условия. Средствата се използват за извеждане от експлоатация и свързаните с това мерки в енергетиката и се управляват главно от ЕБВР.
По линия на Програмата ФАР на България са отпуснати 1 млрд. евро за периода 1992-1999 г., 146 млн. евро през 2000 г. и 110.8 млн. евро през 2001 г.2. Програма ФАР за 2002 г. за България предвижда да се отпуснат 72 млн. евро за Националната програма и още 22.9 млн. евро от допълнителните средства за институционално изграждане по линия на Програма ФАР. Програма ФАР за 2002 г. е насочена към следните приоритети:


  • Икономическа реформа и приемане и прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis): проекти за подобряване на стопанската среда и подпомагане чрез предприсъединителната стратегия за селското стопанство и институционалното изграждане; фитосанитарен и ветеринарен контрол и тестове за спонгоформена енцефалопатия по говедата; дружествено право; политика на конкуренцията; защита на потребителите и тяхното здраве; либерализация на газовия сектор; управление на влажни зони; оценка на националното съответствие (24 млн евро);




  • Икономическа и социална кохезия: проекти за насърчаване на младежката заетост; развитие на екотуризма; подкрепа на реформата в професионалното образование и обучение. Освен това беше предвидена неразпределена сума за институционално изграждане, чиято главна цел е да се подпомогнат институционалните промени и укрепването на капацитета в подкрепа на стратегията на България за преход към структурните фондове (14 млн. евро);




  • Укрепване на държавната администрация: проекти за изпълнение на стратегията за съдебната реформа; борба срещу корупцията (четири проекта); укрепване на прокуратурата; укрепване на капацитета на човешките ресурси в държавната администрация; разработване на митнически стандарти и практики и граничен контрол; изпълнение на Националния шенгенски план за действие; укрепване на граничния контрол и управление; подобряване на регионалната статистика; разработване на данъчни стандарти и практики (36 млн. евро);




  • Етническа интеграция и гражданско общество: проекти за насърчаване на по-активно и устойчиво гражданско общество; насърчаване на социалното развитие в райони с малцинствено население в неравностойно положение (8 млн. евро).

Допълнителна помощ в размер на 28 млн. евро е отпусната за програми за презгранично сътрудничество главно за инфраструктурни проекти по границите на България с Гърция и Румъния.


България също така участва и ползва средства по линия на финансирани от ФАР многостранни и хоризонтални програми като например Бюрото за техническа взаимопомощ и обмен на информация, програмата за малки и средни предприятия, СИГМА и програмата за ядрена безопасност.
Освен това България в момента участва в следните програми и агенции на Общността, които ползват средства по линия на Програма ФАР: Култура, Митници 2002, Многогодишна програма за предприятия и предприемачество, Европейско цифрово съдържание за глобалните мрежи, Европейска агенция по околната среда, Леонардо да Винчи II, Медиа плюс, Сократ II и Младеж. България участва и в Петата рамкова програма за научни изследвания, включително ЕВРАТОМ. Програмата ФАР оказва съдействие за поемане на част от разходите по участието в тези програми и агенции. С цел да се облекчат правни процедури на Общността и по този начин да се улесни бъдещето участие на България в програмите на Общността в процес на приемане е решение на Съвета по асоцииране ЕС - България, в което се определят основните принципи за подобно участие.
Като цяло резултатите от дейността на Програмата ФАР в България са положителни. В редица важни области като селското стопанство, митниците, граничната полиция, публичните финанси и околната среда е реализиран ефективен трансфер на ноу-хау, оборудване и финансови средства. Подкрепата на ФАР в митническата област укрепи действията на митниците и тяхното управление, като положи основите за изпълняваните в момента от българското правителство реформи и усъвършенствания.
В България Програма ФАР изигра особено важна роля в следните направления:


  • Подкрепа за институционалното изграждане и сближаването на законодателството по отношение на качеството на въздуха чрез договор за “побратимяване” (туининг) на стойност 550 хиляди евро. Проектът беше полезен с подробния си анализ и програмата за подобряване на качеството на въздуха в община Перник. Той допринесе за разпространението на знания за оценката и управлението на качеството на въздуха и може да се възпроизведе и на други места;




  • ЕС отпусна около 600 000 евро по Програма ФАР за 1998 и 1999 г. за подкрепа на системите за идентификация на животните и ветеринарен контрол, както и за подпомагане на идентификацията, регистрацията и контрола върху движението на говедата. Постигнатите досега резултати значително подобриха наблюдението на епидемиологичната обстановка в България във връзка с говедата, което има първостепенно значение за възобновяването на неограничената търговия с ЕО;




  • Създаването и оборудването на агенция САПАРД в България бе подкрепено от поредица проекти по ФАР, изпълнени от консултанти и експерти на СИГМА. България бе първата страна- кандидатка, която през май 2001 г. получи частична акредитация за своята агенция САПАРД, което създаде условия за започване на програмата.

Прегледът по ФАР за 2000 г. потвърди предприсъединителната насоченост на Програмата и подчерта необходимостта от подпомагане на страните в подготовката им за усвояване на структурните фондове. Започналите през 1997 г. тенденции се запазват, като се засилва ролята на делегациите на Комисията, усъвършенстват се процедурите и се обръща все по-голямо внимание на проверимия и количествено измерим ефект от проектите по Програма ФАР за институционално изграждане, инвестиции в прилагането на достиженията на правото на ЕС (acquis) и икономическата и социална кохезия.


Освен това Прегледът предвижда възможности за по-нататъшна децентрализация на управлението на ФАР чрез премахване на изискването за ex ante одобрение от страна на делегациите на Комисията в тръжните процедури и договарянето. За целта трябва да бъдат изпълнени строги изисквания за управлението на програмите, финансовия контрол и структурите в областта на публичните финанси. Във всяка преговаряща страна трябва да се създаде разширена система за децентрализирано изпълнение (РСДИ) не по-късно от датата на присъединяване. В отделните държави се формират работни групи на високо равнище за наблюдение на процесите успоредно с други важни процедурни стъпки в подготовката за присъединяване.
Комисията одобри българската Програма САПАРД през октомври 2000 г. Примерните суми по САПАРД за България през 2002 г. възлизат на 54.6 млн. евро по цени от 2002 г. (отпуснати средства през 2001 г.: 54 млн. евро по цени от 2001 г.).
Оперативната програма се основава на четири приоритета: подобряване на производството, преработка и маркетинг на селскостопански и горски продукти, както и на преработката и маркетинга на рибни продукти в съответствие с достиженията на правото на ЕС (acquis); насърчаване на екологичното земеделие и опазване на околната среда; хармонично развитие на селските райони с цел закрила и укрепване на икономиките и общините на тези райони; инвестиции в човешки ресурси и техническа помощ.
Многогодишното финансово споразумение (МФС), с което се определят правилата за прилагане на САПАРД, бе подписано през декември 2000 г. Годишното финансово споразумение (ГФС), в което са заложени финансовите ангажименти на Общността за 2000 г., влезе в сила през април 2001 г. ГФС за 2001 г. беше подписано през февруари 2002 г. То ще влезе в сила, когато България уведоми Комисията за изпълнението на всички необходими национални формалности.
За изпълнението на САПАРД отговарят следните структури: Националният фонд към Министерството на финансите управлява средствата по САПАРД под ръководството на националния ръководител на програмата (НРП) и отговаря за националната акредитация на агенция САПАРД; за компетентни органи са определени министрите на финансите и земеделието; Държавният фонд “Земеделие” (ДФЗ) е определен за агенция по САПАРД, която отговаря за изпълнението на програмата и изплащането на финансовите помощи на бенефициентите; управляващ орган е Министерството на земеделието.
България беше първата страна-кандидатка, чиято агенция по САПАРД получи акредитация и временно възлагане на управленски правомощия (Решение на Комисията от май 2001 г.). Първоначалният мандат на агенцията включва напълно децентрализирано изпълнение на три от единадесетте мерки по Програма САПАРД (които обхващат 61 % от предоставените за България средства и насочват инвестиции към земеделски стопанства, преработка и маркетинг и диверсификация на стопанската дейност).
По сметката на САПАРД в евро в Националния фонд беше преведено първоначалното плащане в размер на 13 млн. евро. До май 2002 г. бяха извършени допълнителни плащания на стойност 1.4 млн. евро. Към 2002 г. агенцията по САПАРД е получила 258 молби за проекти, подадени от потенциални бенефициенти и е одобрила договори за изпълнение на 156 избрани проекта, които ангажират държавна подкрепа в размер на около 20.7 млн. евро.
Управляващият орган е създал Комитет за моноторинг, който досега е провел три заседания.

Програмната рамка на ИСПА се определя от националните стратегии за развитие на транспорта и околната среда, разработени от българските власти съгласувано с Комисията. По отношение на транспортната инфраструктура особено внимание се обръща на изграждането или модернизацията на основните трансевропейски мрежи и развитието на граничните връзки. Приоритетите включват модернизация на железопътната инфраструктура по приоритетните участъци на коридорите по ТИНА (ТИНА: Оценка на потребностите от транспортна инфраструктура) – пет от десетте приоритетни коридора по ТИНА преминават през територията на България. По такъв начин ще се постигнат по-високи скорости и по-добро обслужване, както и приключване на реконструкцията и модернизацията на основни участъци на магистралите по паневропейските транспортни коридори. Що се отнася до околната среда, българското правителство насочва усилията си към подобряване на качеството на водите. Други приоритетни насоки са управлението на градските отпадъци и замърсяването на въздуха.


През 2001 г. бяха одобрени три проекта с екологична насоченост: пречиствателни станции за отпадъчни води в Горна (12.5 млн. евро) и Пазарджик (12.4 млн. евро) и пречиствателна станция за отпадъчни води в Благоевград (8.5 млн. евро). През 2001 г. бяха одобрени два транспортни проекта: модернизация и електрифициране на железопътния участък между Пловдив и Свиленград (153 млн. евро) и проект за техническа помощ във връзка с моста над река Дунав (железопътен и автомобилен) (5 млн. евро).
Изпълнението на проекти по Програма ИСПА в България напредва мудно, а някои от агенциите, които изпълняват програмата, разполагат с ограничен капацитет. Одитът на системите за финансово управление и контрол през декември 2001 г. доведе до някои препоръки за укрепване на структурите и подобряване на процедурите. Трябва да се подготвят достатъчен брой предложения за проекти, така че да се постигне пълна готовност за усвояване на средства по ИСПА. Техническа помощ от ИСПА може да се ползва за всички подготвителни етапи на проектите, включително технически, финансови и икономическите обосновки и оценяване на околната среда. В момента България върви към разширена децентрализация (РДСИ) по ИСПА.
Цялата (средносрочна) сума за България вече е отпусната. Размерът е 210.8 млн. евро (104 млн. евро за 2000 г. и 106.8 млн. за 2001 г.). За 2002 г. размерът на отпуснатите средства ще бъде между 87.1 млн. евро и 130.7 млн. евро.
Побратимяване (туининг)
Едно от основните предизвикателства, които продължават да стоят пред страните-кандидатки е необходимостта от укрепване на административния и съдебен капацитет за въвеждане и прилагане на достиженията на правото на ЕС (acquis). През 1998 г. Европейската комисия започна да мобилизира значителни човешки и финансови ресурси, с цел подпомагане на страните-кандидатки в това отношение посредством побратимяване между администрации и агенции. През 2001 г. Комисията обърна още по-голямо внимание на институционалното изграждане чрез Плановете за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет.
С помощта на побратимяването (туининг) богатият опит на държавите-членки се предоставя на страните-кандидатки чрез дългосрочно прикрепяне на държавни служители в комбинация с краткосрочно командироване на мисии от експерти и организиране на обучение.
За периода 1998-2001 г. Общността финансира общо 503 проекта за побратимяване (туининг). За периода 1998-2000 г. проектите бяха насочени към приоритетните области, определени в Партньорствата за присъединяване: селското стопанство, околната среда, държавните финанси, правосъдие и вътрешни работи и подготовката за управление на структурните фондове. Но от 2000 г. чрез побратимяване (туининг) е работено и по други важни области от достиженията на правото на ЕС (acquis), т. напр. социална политика, борба срещу наркотрафика, транспорт и регулации в сферата на телекомуникациите. Побратимяването (туининг) вече обхваща всички сектори, свързани с достиженията на правото на ЕС (acquis).
Благодарение на сериозната подкрепа и готовност за сътрудничество на държавите-членки на ЕС по ФАР 1998 г. бяха финансирани 103 Партньорства за побратимяване, които включваха всички страни-кандидатки и почти всички държави-членки. Тези първи проекти вече са приключили. Още 123 проекта се реализират по ФАР 1999, а в програмирането по ФАР 2000 са залегнали още 146 проекта по побратимяването (туининг). Програмирането по ФАР 2001 предвижда 131 проекта по побратимяването (туининг) във всички страни-бенефициенти по ФАР, плюс Кипър и Малта. Програмирането за 2002 г. предвижда 119 проекта за побратимяване, които вече са разработени и одобрени за изпълнение. Планират се още много проекти, които следва да бъдат одобрени и изпълнението им следва да започне до края на 2002 г. Тук се включват проектите за побратимяване (туининг), посочени в Плановете за действие за укрепване на административния и съдебен капацитет в преговарящите страни. Според оценките във всеки момент се изпълняват около 300 проекта за побратимяване в страните-кандидатки като цяло. Освен това страните-кандидатки имат допълнителната възможност да черпят от опита на държавите-членки чрез т.нар. “мини-побратимяване” (туининг лайт) – механизъм за изпълнение на внимателно подготвени проекти с ограничен обхват, които възникват в хода на преговорите, когато се налага адаптиране.
България има 11 проекта по ФАР 1998, 15 по ФАР 1999, 14 по ФАР 2000 и 12 по ФАР 2001, които са свързани изцяло или частично с побратимяване (туининг). Побратимяването ще продължи да бъде съществен елемент в програмирането на ФАР 2002, като броят на проектите може да достигне около 15. Те покриват широк спектър от сектори, включително подобряване (туининг ) на стопанската среда, селско стопанство, развитие на селските райони, ветеринарен контрол, дружествено право, политика на конкуренцията, защита на потребителите и тяхното здраве, екотуризъм, укрепване на съдебната власт и администрацията, борба срещу корупцията и граничен контрол.
Преговори
България постигна целите, залегнали в заключенията на Европейския съвет в Лаакен, да бъдат отворени всички преговорни глави през 2002 г. Това се осъществи по време на испанското председателство през първата половина на 2002 г.
Към края на септември 2002 г. бяха временно затворени следните 22 глави: Свободно движение на стоки, Свободно движение на хора, Свободно предоставяне на услуги, Свободно движение на капитали, Дружествено право, Рибарство, Данъчна политика, Финансов контрол, Икономически и валутен съюз, Статистика, Социална политика и заетост, Индустриална политика, Малки и средни предприятия, Наука и изследвания, Образование и обучение, Телекомуникации и информационни технологии, Култура и аудиовизия, Защита на потребителите и тяхното здраве, Митнически съюз, Външни отношения, Обща външна политика и политика на сигурност, Институции.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница