Програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество основни понятия

РАМКОВА ПРОГРАМА ЗА РАВНОПРАВНО ИНТЕГРИРАНЕ НА РОМИТЕ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО

В съвременните условия на развитието на българското общество интеграционните процеси сред ромите не се характеризират с еднородност; често този процес се съпровожда с деинтеграционни процеси, стигащи понякога и до дискриминацията на част от ромското население. Това налага при разглеждането на термините и процесите, свързани с интеграцията на ромите едновременно с това да се разглеждат и тези, които пречат и затрудняват този процес сред ромското население.

При анализа на проблемите на ромите, необходимо е да се отчита и един съществен момент: че в обществото има сериозно разминаване при оценката на сегашното положение на общността. Това разминаване се проявява особено силно при обсъждане на различни инциденти, като в Пловдив, София и други населени места. От тази гледна точка констатацията и извода, които могат да се направят са: че интеграцията на ромската общност не трябва да включва работа само с тях, а и дейности с турската и българската общности, които често по аналогии, стереотипи и чужда представа дават негативни оценки на цялата ромска общност, т.е. въвеждат колективната вина и отговорности, които никога не са съществували в правната система.


І. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ

Не може да се постигнат реални резултати сред ромската общност, ако не се отчитат количествените измерители, различните характеристики и особености сред различните групи, оценките за различните групи от роми и други, които знания ще бъдат реална база за успешни дейности и практики сред тях.

1. 
   Статистика на ромите
   

Източниците на данни за броя на ромското население в България са проучвания, извършвани от Министерството на вътрешните работи, преброявания на населението и изследвания на експертни екипи, осъществявани по проекти, основно с външно финансиране.

• 
  Към 1985 г. според преброяване на МВР ромското население в България е 557 000 души;
  
• 
  Към 1995 г. ромите са 700 хил. души, т.е. 12,5 % от населението на страната;
  
• 
  Френският учен Ж. П. Лиежоа в книгата си „Роми, цигани, чергари” (С., 1999 г., стр. 35) посочва, че в България живеят между 700 – 800 хил. роми и нашата страна е на второ място по броя на ромското население, след Румъния, където живеят около 2,5 млн. роми
  

2. 
   Основни групи роми в България и тяхното географско разпределение
   

• 
  Български роми – в етническо отношение се самоопределят като роми и българи, християни са по вероизповедание, еднакво добре говорят български и ромски език. Те са около 40 – 45 % от ромското население и преди всичко живеят в Северна България, Сливенско и др. В тази група има много подгрупи – бургуджии, калдераши, копанари и т.н.
  
• 
  Турски цигани – не случайно в случая използваме термина „цигани”, а не „роми”, защото значителна част от тях не приемат термина „роми”. Често в етническо отношение се самоопределят като „милет”, т.е. малка група от хора, с особени етнически и религиозни признаци. Тази група са мюсюлмани, в сунитското му направление, говорят диалектен турски език. Те са около 50 % от ромското население и живеят преди всичко в Южна България, след Пазарджик. Тук подгрупите са „милет” и „йерлии”, т.е. местни, уседнали. При работата с тези групи по тяхната интеграция важно условие е термините, с които ще се работи с тях: милет, български граждани, гражданите от кв.”Лозница” и т.н., са правилните термини.
  
• 
  Третата група е т.нар. румънски роми или влашки, които са около 3 – 5 % от ромското население и живеят преди всичко в близост до река Дунав. Често те се определят за румънци, християни са и езикът им е смесица от термини от румънски език и ромски диалект.
  

• 
  От общо 265 общини в България, в около 250 общини живеят роми;
  
• 
  В над 50 общини ромите вече представляват над 40 % от населението, като общините Кричим, област Пловдив, Камено, област Бургас, Сливо поле, област Русе и др.;
  
• 
  Така например в област Пловдив има 17 общини, в 16 от тях живеят роми; област Пазарджик от 12 общини в 11 са роми; в Монтана – 11 общини, в 11 има роми, а в някои от тях и с над 40 % ромско население.
  

3. 
   Определения и термини
   

Към целевата група на интеграционната политика принадлежат всички български граждани, които споделят начина на живот, характерен за ромската общност, независимо от това как се самоопределят те.

В книгата си „Етнос и етнография” (С., 1976 г.) Юл Вл Бромлей характеризира три вида етнически процеси от обединяващ характер: консолидация, асимилация и интеграция, като посочва:

В различните изследвания и проучвания често тези показатели се разминават с истинското положение на ромите при новите условия на живот в България.

1. 
   Образованието сред ромите
   

Ето и конкретните данни за ромите:

• 
  Висше – 443 роми (0,3 %), за страната е 20,7 %
  

• 
  Средно – 11 075 (6,9 %), за страната – 48,4 %
  

• 
  Начално – 71 521 (44,8 %), за страната – 24,7 %
  

• 
  Незавършено начално – 12 445 (7,8 %), за страната – 0,7 %
  

• 
  Неграмотни – 20 341 (12,7 %), за страната – 1,2 %
  

2. 
   Здравният статус на ромите
   

• 
  Детската смъртност сред ромите е 25 / 1000 (а в Сливенско 29 / 1000), сред турците – 17,8 / 1000, сред българите – 9,9 / 1000, а средната за страната е 13,4 / 1000;
  
• 
  58 % от ромите нямат достъп до зъболечение;
  
• 
  Над 50 % от ромите нямат здравно осигуряване;
  
• 
  68 % от ромите имат по един хронично болен в семействата си;
  
• 
  Във всяко четвърто семейство имат по един инвалид с над 50 % инвалидност;
  
• 
  Над 10 години е по-къс живота на ромите;
  
• 
  Най-характерните заболявания са туберкулоза, хепатит в различните му варианти, различни инфекциозни заболявания и др.
  

1.Разкриване на здравни центрове вътре в ромските махали.

2.Засилване на профилактиката сред тях.

3.Издигане на ролята на личния лекар.

3. 
   Жилищната политика. Инфраструктурата
   

• 
  Пловдив – в четирите махали живеят 17 % от населението на града, около 70 хил. души на 2,3 % на територията на града;
  
• 
  Ако средната жилищна площ за един пловдивчанин е 22 – 23 кв.м., в гетата тази площ е 9 – 10 кв.м., а в кв.”Столипиново” е под 5 кв.м.;
  
• 
  Над 70 % от жилищата са амортизирани, полусрутени, без светлина, с много влага;
  
• 
  Състоянието на инфраструктурата в ромските квартали в България е следната:
  

• 
  180 930 роми, т.е. 48,9 % са без канализация за обратни води;
  
• 
  146 509 роми, т.е. 39,5 % са без канализация и водопровод
  

1.Строителството на нови социални жилища.

2.Основен ремонт на някои жилища.

3.Нова инфраструктура и основен ремонт на досега съществуващата инфраструктура.

• 
  От бюджета на общините;
  
• 
  Целеви средства от Републиканския бюджет;
  
• 
  Финансови средства от Оперативните програми на ЕС, Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Световната банка (СБ) и др.
  

Един от сериозните проблеми на българското общество е некоректността на медиите към проблемите на ромите. Често при инцидент в обществото се представят гледните точки само на едната страна и по този начин се дискриминират всички роми, в колективен план. Този подход често води до конфликти между българите и ромите, защото медиите поддържат страха от нападение и в двете страни. Необходимо е да се знае, че един битов конфликт много лесно може да се превърне и в етнически, защото от двете страни стоят хора от различни етнически групи.

Определено може да се посочи, че през последните 20 години българската държава сериозно подценява възможностите на културата сред ромите. Известно е, че чрез средствата на културата може да се постигне най-лесно и успешната интеграция на ромите в обществото.

Решения:

1.Работа с българските медии.

2.Държавно финансиране на един вестник и едно телевизионно предаване за ромите.

3.Обучение на медиите за повече култура в отношението им към ромите.

4.Създаване на музикален театър „Рома” в София или Сливен.

5.Създаване на библиотеки и читални в обособените ромски махали и квартали.

По въпроса на дискриминацията българското общество е разделено на две:

• 
  Ромите посочват, че са дискриминирани навсякъде, включително не ги вземат на работа, защото са по-мургави от останалите;
  
• 
  Българите посочват, че дискриминираните са те, че ромите имат много повече права от тях, получават социални помощи без да работят, не плащат ток, вода, наем и т.н.;
  
• 
  Къде е истината? Този въпрос чака своя отговор в българското общество.
  

Приоритетна област дискриминация

/Даниела Михайлова – “Инициатива за равни възможности”/
През 2003 г. беше разработен и приет Закон за защита от дискриминацията, който е в сила считано от 1.01.2004 г. Законът отразява изискванията на Директивите на Съвета на Европейския съюз в областта на недискриминацията /преди всичко Д 2000/43 и Д 2000/78/ и е едно от най-модерните средства сред страните в ЕС за борба с дискриминацията. Приемането на закона беше една от стратегическите цели на Рамковата програма /1999/. На основание на закона беше конструирана Комисия за защита от дискриминация – независим специализиран орган на национално ниво. Наличието на законодателното средство дава възможности за целенасочена и по-успешна борба с дискриминацията в България. Факт е, че неравното третиране /особено що се отнася към етническите малцинства и най-вече към ромското малцинство/ е болезнен проблем с страната. Това се явява не само проблем на ежедневно общуване между мнозинството и малцинствата, но и линия на поведение в държавни и общински институции, частни институции, предлагащи обществени услуги, електронните и печатни медии, политическата система /особено след разрастването и навлизането в официалната политика на крайно националистически движения./
Проблеми:

1. 
   Несъответствия между Закона за защита от дискриминация и отделни отраслови закони и подзаконова нормативна база.
   
2. 
   Липса на поднормативна база за защита от дискриминация на ниво местно самоуправление.
   
3. 
   Ежедневна дискриминация на лица от ромски произход в ключови сфери от обществения живот – политика и участие, образование, здравеопазване, жилищни условия, сфера на труда, сфера на обществените услуги.
   
4. 
   Липса на знание и толерантност у обществото и институциите относно принципите на равно третиране и тяхното спазване и защита.
   
5. 
   Ратифициране на основни международни документи в областта на защитата на равното третиране.
   
6. 
   Продължаващо обучение на целеви групи от населението съобразно принципите и правилата на равното третиране.
   

Цели, които следва да бъдат постигнати:

1. 
   Изграждане на единна и съответна нормативна и поднорманивна база на национално и местно ниво.
   
2. 
   Подобрят познанията за дискриминацията и мотивите за такова поведение, и преодоляването му – сред ромското малцинство, мнозинството и институциите на национално и местно ниво;
   
3. 
   Укрепване на капацитета за борба с дискриминацията чрез насърчаване обмена на информация за мерките, прилагани от различни институции, държавна власти, местно самоуправление, НПО и тяхната ефективност;
   
4. 
   Положително медийно отразяване на проблема с неравното третиране.
   

Приоритетни мерки:

1. 
   Законодателни промени, които да доведат до съответствия между Закона за защита от дискриминация и цялостната нормативна и поднорманивна база в страната.
   

1. 
   Създаване на работни групи за преглед на законодателството по отрасли – чрез съответните министерства.
   
2. 
   Създаване на работни групи на ниво местно самоуправление, които да разработят проекти за промени и нововъведения в общински наредби.
   
3. 
   Лобиране за приемането на основни международни документи в областта.
   

2. Експертно обучение върху проблемите на дискриминацията на задължените субекти и защитените лица - целеви групи, държавни институции и общински институции, работодатели, заети в обществената сфера, медии.

• 
  
  Каталог: upload -> docs
  docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
  docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
  docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
  docs -> Общи положения
  docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
  docs -> I. Общи разпоредби Ч
  docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
  docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
  docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
  
  
  
  Изтегляне 0.81 Mb.
  
  Сподели с приятели: