Програма за развитие „българия 2020 16 I националната стратегия за регионално развитие (2012-2022) 17



страница1/10
Дата11.02.2018
Размер1.69 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


ОБЛАСТНА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТ ПЛЕВЕН ЗА ПЕРИОДА 2014 – 2020 Г.

/ПРЕДВАРИТЕЛЕН ПРОЕКТ/

Велдер Консулт” ООД



Май 2013 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

СПИСЪК С ТАБЛИЦИТЕ 7

ВЪВЕДЕНИЕ 8

I.1. НОРМАТИВНИ И ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА РАЗРАБОТКАТА 8

I.2. ПОДХОД ЗА РАЗРАБОТВАНЕТО НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ 8

I.3. СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ 9

I.3.1. Анализ на икономическото и социалното състояние на областта: 10

I.3.2. Формулирани целите и приоритетите за развитие на областта за периода до 2020 г.: 10

I.3.3. Обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията: 11

I.3.4. Териториалния обхват на районите за целенасочена подкрепа: 11

I.3.5. Критериите за оценка на изпълнението на стратегията: 12

I.3.6. Стратегически насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие: 12

I.3.7. Описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност: 13

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗРАБОТКАТА 14

I.4. СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020“ И НОВАТА КОХЕЗИОННА ПОЛИТИКА НА ЕС (2014 – 2020): 14

I.5. СТРАТЕГИЯ НА ЕС ЗА РАЗВИТИЕ НА ДУНАВСКИЯ РЕГИОН – БЪЛГАРСКА ПОЗИЦИЯ, ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ: 15

I.6. ПРОЕКТ “DONAUREGIONEN+” 16

I.7. НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ „БЪЛГАРИЯ 2020“ 16

I.8. НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ (2012-2022) 17

I.9. НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2013 - 2025 17

I.10. РЕГИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН (2014-2020) 18

I.11. УСТОЙЧИВО ПРОСТРАНСТВЕНО, ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ – ОБОБЩЕНИЕ 18

РЕЗЮМЕ НА АНАЛИЗА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЛАСТТА 19

I.12. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА / ПРОФИЛ НА ОБЛАСТТА 19

I.12.1. Общи сведения за областта 19

I.12.2. Териториално развитие 20

I.12.3. Културно наследство 22

I.13. ИКОНОМИКА И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ 24

I.13.1. Обща характеристика 24

I.13.2. Структура на икономиката 25

I.13.3. Структура на предприятията. 27

Към 2011 г. на територията на област Плевен са функционирали общо 9339 предприятия от нефинансовия сектор. По брой на заетите в тях лица, преобладаващата част от тях са от типа “микро” и “малки”. Средните и малки предприятия са малко на брой. Техният относителен дял е едва 1,5% от общия им брой. Това са производствени единици както от вторичния сектор, така и от третичния (учебни заведения – университети, болнични заведения, търговски обекти и др.). 27

I.13.4. Капитализация и Икономическа активност. Инвестиции 27

I.13.5. Принос на общините в икономическото развитие на област Плевен 27

I.14. СОЦИАЛЕН КАПИТАЛ, СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ И ВКЛЮЧВАНЕ 29

I.14.1. Демографско състояние и тенденции 29

I.14.2. Образование и инфраструктура на образователната система 30

I.14.3. Здравеопазване 32

I.14.4. Социална сигурност 33

I.14.5. Трудов пазар и безработица 33

I.14.6. Доходи 35

I.14.7. Култура 36

I.15. ИНФРАСТРУКТУРНО РАЗВИТИЕ, СВЪРЗАНОСТ И ДОСТЪПНОСТ 37

I.15.1. Транспортна инфраструктура и достъпност 37

I.15.2. Енергийни мрежи и ВЕИ 38

I.15.3. Телекомуникации и широколентов достъп 39

I.15.4. ВиК инфраструктура 40

I.16. ЕКОЛОГИЧНО СЪСТОЯНИЕ И РИСКОВЕ 41

I.16.1. Състояние на компонентите на околната среда 41

I.16.2. Биологично разнообразие 42

I.16.3. Територии с потенциален риск 43

I.16.4. Проблеми 43

I.16.5. Препоръчителни мерки 44

I.17. АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ, КООРДИНАЦИЯ И СЪГЛАСУВАНОСТ НА ПОЛИТИКИТЕ 44

I.17.1. Общ капацитет на общинската и областните администрации 44

I.17.2. Капацитет за разработване и управление на проекти 46

I.17.3. Капацитет за партньорство 46

I.18. SWOT АНАЛИЗ 48



ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЛАСТТА ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 Г. 52

I.19. РАМКА ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЧЕСКАТА ЧАСТ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ 52

I.20. МЕТОДИЧЕСКИ ПОДХОД ПРИ РАЗРАБОТВАНЕТО НА СТРАТЕГИЯТА 53

I.21. ВИЗИЯ 54

I.21.1. Визия и цели на Областна стратегия за развитие на област Плевен 2014-2020 г. 54

I.21.2. Стратегически цели на Областна стратегия за развитие на област Плевен 2014-2020 г. 55

I.22. ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ НА ИНТЕРВЕНЦИЯ ЗА ОСР 56

I.22.1. Приоритетна област 2: Инвестиции и заетост 60

I.22.2. Приоритетна област 3: Свързаност 63

I.22.3. Приоритетна област 4: Здрави жители 65

I.22.4. Приоритетна област 5: История и култура 67

I.22.5. Приоритетна област 6: Природа за бъдещите поколения 69

I.22.6. Приоритетна област 7: Обслужване и урбанизирана среда 71

ОБЩА ОЦЕНКА НА НЕОБХОДИМИТЕ РЕСУРСИ ЗА ПОСТИГАНЕ ЦЕЛИТЕ НА СТРАТЕГИЯТА 73

I.23. ИЗТОЧНИЦИ НА ФИНАНСИРАНЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА РЕСУРСА ПО ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ 73

I.24. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ФИНАНСОВИЯ РЕСУРС ПО ГОДИНИ 75

ТЕРИТОРИАЛЕН ОБХВАТ НА РАЙОНИТЕ ЗА ЦЕЛЕНАСОЧЕНА ПОДКРЕПА 76

I.25. ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ВСЯКА ЕДНА ОТ СЪСТАВНИТЕ ЗА ОБЛАСТТА ОБЩИНИ, СПОРЕД ИЗИСКВАНИЯТА НА ЧЛ. 6 НА ЗРР 76

I.26. КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА ОБЩИНИТЕ ПО СТЕПЕН НА „УЯЗВИМОСТ”, В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОБЩОТО ВЛИЯНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ 78

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА 80

I.27. ПРЕДМЕТ НА ОЦЕНКАТА 80

I.28. КАЧЕСТВЕНИ КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ 81

I.29. КОЛИЧЕСТВЕНИ ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ 82

I.29.1. Източници на статистическа информация, периодичност на отчитане, срокове и отговорни органи 82

I.29.2. Индикатори от по-високите нива на планиране 83

I.29.3. Общи и специфични индикатори на ОСР на област Плевен 84

СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ ЗА РАЗРАБОТВАНЕ НА ЦЕЛИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ НА ОБЩИНСКИТЕ ПЛАНОВЕ ЗА РАЗВИТИЕ 87

I.30. ОБЩИ СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ 87

I.31. СПЕЦИФИЧНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ НАСОКИ 88

I.31.1. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Плевен 89

I.31.2. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Белене 91

I.31.3. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Гулянци 92

I.31.4. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Долна Митрополия 93

I.31.5. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Долни Дъбник 94

I.31.6. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Искър 95

I.31.7. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Кнежа 97

I.31.8. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Левски 98

I.31.9. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Никопол 99

I.31.10. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Пордим 101

I.31.11. Стратегически насоки за разработване на ОПР на община Червен Бряг 102

ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО В ПРОЦЕСА НА РАЗРАБОТВАНЕ НА СТРАТЕГИЯТА 103

ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО В ПРОЦЕСА НА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СТРАТЕГИЯТА 104



ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ 105

СПИСЪК СЪС СЪКРАЩЕНИЯТА

АГРС

Автоматични газоразпределителни станции

АД

Акционерно дружество

АИС

Автоматична измервателна станция

АМ

Автомагистрала

АТЦ

Автоматична телефонна централа

БВП

Брутен вътрешен продукт

БДС

Брутна добавена стойност

ВЕИ

Възобновяеми енергийни източници

ВЕЦ

Водноелектрическа станция

ВиК

Водоснабдяване и канализация

ГКПП

Граничен контролно пропускателен пункт

ГПСОВ

Градска пречиствателна станция за отпадъчни води

ДГС

Държавно горско стопанство

ДМА

Дълготрайни материални активи

ЕАД

Еднолично акционерно дружество

ЕООД

Еднолично дружество с ограничена отговорност

ЕС

Европейски съюз

ЕТ

Едноличен търговец

ЗРР

Закон за регионалното развитие

ЗЧАВ

Закон за чистота на атмосферния въздух

ИАОС

Изпълнителна агенция по околна среда

ИКОМОС

Международният комитет за паметници на културата и забележителни места

ИКТ

Информационни и комуникационни технологии

КАВ

Качество на атмосферния въздух

КИД

Класификация на икономическите дейности

МБАЛ

Многопрофилна болница за активно лечение

МОСВ

Министерство на околната среда и водите

МПС

Моторни превозни средства

НАСЕМ

Национална система за екологичен мониторинг

НВУ

Национален военен университет

НКПР

Национална концепция за пространствено развитие

НКЖИ

Национална компания „Железопътна инфраструктура“

НПУДО

Национална програма за управление на дейностите по отпадъците

НСИ

Национален статистически институт

НСРР

Национална стратегия за регионално развитие на Република България

ОЕТК

Общоевропейски транспортен коридор

ООД

Дружество с ограничена отговорност

ОП

Оперативна програма

ОПАК

Оперативна програма „Административен капацитет 2007-2013 г.”

ОПРКБИ

Оперативна програма развитие на конкурентоспособността на българската икономика

ОПОС

Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 г.”

ОПРР

Оперативна програма „Регионално развитие 2007-2013 г.”

ОПРЧР

Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013

ОСР

Областна стратегия за развитие

ОУПБЗН

Областно управление пожарна безопасност и защита на населението

ПДК

Пределно допустими концентрации

ПСОВ

Пречиствателна станция за отпадъчни води

ПСПВ

Пречиствателна станция за питейна вода

ПГ

Професионална гимназия

ПП

Природен парк

ППЗРР

Правилник за прилагане на Закона за регионално развитие

ПУДООС

Предприятие за управление на дейностите по опазване на околната среда

РИМ

Регионален исторически музей

РИОСВ

Регионална инспекция по околната среда и водите

РПСОВ

Районна пречиствателна станция за отпадъчни води

РЦП

Район за целенасочена подкрепа

СБАЛ

Специализирана болница за активно лечение

СЗР

Северозападен район

СОУ

Средно общообразователно училище

ТДР

Трансдунавски регион

ТЕЦ

Топлоелектрическа централа

УОЗ

Устойчиви органични замърсители

ФПЧ

Фини прахови частици

ЦАТЦ

Цифрова автоматична телефонна централа

ЦАМТЦ

Цифрова автоматична междуселищна централа

СПИСЪК С ТАБЛИЦИТЕ


ВЪВЕДЕНИЕ

I.1.НОРМАТИВНИ И ОБЩИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА РАЗРАБОТКАТА

Стратегията за развитие на област Плевен (ниво 3 по номенклатурата на статистическите териториални единици на Евростат) е част от пакета документи за стратегическо планиране и програмиране на регионалното развитие в България, регламентирани със Закона за регионалното развитие (ЗРР) и Правилника за неговото прилагане (ППЗРР). Областната стратегия за развитие на област Плевен се разработва в съответствие с регионалния план за развитие на Северозападния район за планиране (ниво 2). Разработката на ОСР е приета от областния съвет за развитие, по предложение на областния управител и след обсъждане и съгласуване в регионалния съвет за развитие.

Областната стратегия за развитие се разработва в контекста на актуалното социално-икономическо състояние на областта и в съответствие със стратегическата ориентация на регионалната политика в Европейския съюз и националните цели и приоритети. Съгласно чл. 12. (1) на ЗРР, ОСР определя средносрочните цели и приоритети за развитие на областта, както и стратегическите насоки за разработване на общинските планове за развитие. Съгласно нормативните изисквания областната стратегия за развитие се разработва за 7-годишен период, който съвпада с периода на действие на регионалния план за развитие. Разработването на ОСР се организира от областният управител и се извършва в съответствие с методическите указания, дадени от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Областният управител осигурява информация и публичност на областната стратегия за развитие, както и на документите, свързани с действията на съответните органи по нейното изработване, съгласуване, актуализиране, осигуряване на необходимите ресурси и изпълнение.

I.2.ПОДХОД ЗА РАЗРАБОТВАНЕТО НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ

Процесът на разработване на Областната стратегия за развитие на област Плевен съдържа три основни етапа: Подготвителен – в който се планира и организира работа на екипа; Същностен – в които се извършват дейностите по същество, така, както са заложени в Методическите указания на МРРБ и съгласно изискванията на Възложителя и Финален – който съдържа в себе си два проекта – предварителен и окончателен. Освен тези основни етапи в процеса на работа по стратегията са осъществени пакет от хоризонтални дейности по съгласуване, координация, отчетност и ръководене на проекта. От методологическа гледна точка разработването на стратегията се основава на „стратегическия подход“, „интегрирания подход“, „териториалния подход“, както и на „ориентирания към резултатите подход“. Стремежът е към концентрация на обхвата на разработката върху ограничен брой приоритети в съответствие със стратегията Европа 2020 и към по-силна обвързаност на целите с реално измерими и проследими индикатори за резултат.

Проучен е пакет от действащи стратегически и планови документи на европейско, национално регионално и местно ниво, различни секторни стратегии и програми, статистически данни. Особено важен източник на информация за актуалното състояние на областта са резултатите от националното преброяване извършено през 2011. Екстраполацията и синтеза на данните са извършени съгласно правилата за разработване на стратегически и планови документи и в съответствие с методическите указания.

I.3.СТРУКТУРА И СЪДЪРЖАНИЕ НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ

Ключовите моменти при разработването на областната стратегия за развитие обхващат:



  • съобразяване с новите цели и приоритети, както и с финансовите условия на политиката за сближаване на ЕС през периода 2014-2020 г. и предвижданията на бъдещите оперативни програми за този период;

  • постигане на по-добро съответствие и взаимодействие с регионалния план за развитие на Северозападния район от ниво 2 и очертаване на стратегически перспективи за реализация на общинските планове за развитие на територията на областта;

  • формулиране на цели и приоритети на развитието с ясни териториални измерения, съответстващи на потенциала и перспективите за развитие на територията;

  • координация и допълване на секторните цели и приоритети за развитие на областта;

  • съответствие с условията, реда и сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на стратегията съгласно нормативните изисквания;

  • стратегическо наблюдение и оценка на постигнатите резултати и въздействие, основани на система от индикатори и използване на данни от надеждни източници на информация;

  • развитие на териториалното сътрудничество за осъществяване на съвместни дейности за постигане целите на регионалното развитие с трансграничен, между-регионален и транснационален характер;

  • включване на всички заинтересовани страни и партньори в плановия процес и осигуряване на публичност, прозрачност и информация при изпълнението на стратегията;

  • развитие на административния капацитет за стратегическо планиране, програмиране и управление на проекти, прилагане на иновативни управленски практики и стратегии за ефективна координация на политики и инструменти за развитие на областта;

  • идентифициране на механизми и стимули за насърчаване на балансирано и устойчиво местно развитие и концентрация на ресурсите в най-необлагодетелстваните територии.

В процеса на разработване на областната стратегия за развитие са отчетени и хоризонталните приоритети на регионалната политика – устойчиво развитие, равни възможности и социално включване.

I.3.1.Анализ на икономическото и социалното състояние на областта:

Основните цели на анализа са да очертае настоящата ситуация и да дефинира настъпилите промени и очертаващи се тенденции в периода между 2007 и 2011 г., както по отношение на социално-икономическото развитие, така и по отношение на екологичното състояние на областта. Анализът посочва различия в състоянието и тенденциите в развитието на общините в областта и разкрива техните основни конкурентни възможности и потенциали по отделно и като цяло в рамките на областта. Тази част от стратегията е разработена в съответствие с т. 2.2.1, от частта за разработване на областните стратегии на „Методическите указания на МРРБ.” Извършена е оценка на въздействието на регионалната и на секторните политики, прилагани през настоящия планов период. Представени са обобщени данни и изводи по отношение на количеството и вида на реализираните проекти, съфинансирани от различните инструменти на Кохезионната политика. При разработването на анализа са използвани актуални статистически данни на областно и общинско ниво, които позволяват сравнимост и преценка на дълбочината и мащаба на регионалните различия и дисбаланси и в резултат на това формулиране на стратегия за преодоляване на проблемите и предизвикателствата и постигане на устойчиво развитие.

I.3.2.Формулирани целите и приоритетите за развитие на областта за периода до 2020 г.:

Работата по тази дейност цели формулирането на визия, стратегически и специфични цели и приоритети за устойчиво развитие на областта за периода между 2014 и 2020 г., които да са едновременно тясно обвързани както с националните цели и приоритети (заложени в Националната програма за развитие „България 2020”, Националната програма за реформи на РБ, секторните стратегии, НСРР и др.), с целите на Кохезионната политика на ЕС (новите регламенти за помощите от фондовете на ЕС), така и със стратегическите документи на ЕС (стратегията Европа 2020, Териториалния дневен ред на ЕС 2020, Общата стратегическа рамка до 2020 г). При разработването на Областната стратегия за развитие на област Плевен са приети като основополагащи постановките на Стратегията на ЕС за развитие на дунавския регион, както и приетият към нея план за действие. Освен това, целите и приоритетите, отразяват отговорностите и капацитета на регионалните власти и партньорите за ефективно планиране, координация, наблюдение и оценка на развитието на областта през този период и отговарят на общите критерии за специфичност, измеримост, постижимост, реалистичност съобразно ресурсите и определените на времеви граници.

I.3.3.Обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията:

Оценката на необходимите ресурси за реализация на областната стратегия е извършена на основата на определени икономически и финансови механизми и инструменти за постигане на целите и приоритетите на развитието. Приложени са аналитични и прогностични методи, които позволяват реалистично определяне на необходимите в рамките на областта финансови средства.

Важен елемент на оценката е разработването на финансова рамка и предложение за планиране на средствата за реализация на дейности в районите за целенасочена подкрепа на територията на областта, които могат да бъдат осигурени от централния бюджет и съфинансирани от общинските бюджети. Тази рамка отчита нуждите и приоритетите на общините и е интегрирана в общата оценка на необходимите ресурси за реализация на областната стратегия за развитие.

Наличната информация за източници на финансиране е систематизирана по начин, който дава възможност за обвързване с целите и приоритетите на областната стратегия за развитие за целия период на нейното изпълнение, както и по години. При извършване на оценката се отчитат видовете, условията и ограниченията, определени за допустимите разходи по операциите и проектите, съфинансирани със средства от фондовете на ЕС, както и изискванията на законодателството за държавните помощи и защита на конкуренцията.

I.3.4.Териториалния обхват на районите за целенасочена подкрепа:

Дефинирането на райони за целенасочена подкрепа (РЦП) създава условия за ефективна териториална концентрация на ресурсите, за редуциране на вътрешнорегионалните различия и за постигане на целите на националната политика за регионално и местно развитие. Важна предпоставка за постигане на реални резултати е съобразяването със специфичните особености и нужди на територията. Определянето на териториалния обхват на районите за целенасочена подкрепа се базира на икономически, социални и инфраструктурни критерии. За включването на общини в териториалния обхват на РЦП, в ЗРР чл. 6 са дефинирани ясни и точни показатели. Избраните общини се характеризират с по-слабо развита икономика, по-ниска работна заплата от средната за страната, по-висока безработица от средната, застаряващо население, по-ниска гъстота на населението, недостатъчно развита пътна инфраструктура, възпрепятстваща връзките на населените места с общинския център и помежду им, дефицити в канализационната инфраструктура и проблемно водоснабдяване. В допълнение, при използването на тези показатели общините на територията са категоризирани по степен на „уязвимост” в зависимост от общото влияние на показателите върху конкурентоспособността, устойчивото развитие и просперитета на съответните общини.

I.3.5.Критериите за оценка на изпълнението на стратегията:

Определени са критерии за междинна, последващи и тематични оценки на стратегията. Разработена е система от индикатори за проследяване реализацията на ОСР. Критериите за оценка обхващат съответствието на стратегическата рамка, актуалността, ефективността на използваните ресурси, степента на прилагане принципа на партньорство, адекватността на социално-икономическата обстановка, реалистичността, степента на постигане на целите на областната стратегия и др. Критериите са максимално обективни, обосновани и разбираеми.

В допълнение са посочени основните етапи за наблюдение и оценка реализацията на ОСР и са определени конкретни отговорници, които да проследяват изпълнението на стратегията. Определени са начините, периодичността и източници за набиране на информация. Предложена е гъвкава структура, в която корекциите на организацията за реализация на ОСР ще бъдат бързо и лесно осъществими.

I.3.6.Стратегически насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие:

Насоките за постигане на съгласуваност и взаимодействие в процеса на стратегическо планиране на областното и общинското развитие се основават на няколко важни предпоставки, които са отчетени при разработването на областната стратегия за развитие:



  • стратегическото планиране за развитие на областта е свързано с постигане на съгласие между общините за приоритетите, които могат да бъдат реализирани само с общи усилия, като същевременно се отчита спецификата на всяка община и нейният принос, дефиниран в съответния общински план за развитие;

  • ресурсите за интегрираното развитие на областта и общините следва са съсредоточени в териториален, тематичен и финансов аспект там, където има най-голяма нужда и потенциал за възвращаемост и конкретни резултати за намаляване на съществуващите различия;

  • обединени са усилията за по-добър достъп до средства от фондовете на ЕС за целите на развитието на областта и съставните общини през периода до 2020 г.;

  • постигнато е съгласие по приоритетите за регионално развитие и добра координация между областната администрация и местните власти за включване на повече партньори и участници в процеса на обсъждане и вземане на решения;

  • обърнато е специално внимание на въпросите, свързани с развитие на териториалното сътрудничество и сближаване;

I.3.7.Описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност:

При разработването на областната стратегия за развитие са осигурени предпоставки за прилагане на принципа за партньорство, публичност и прозрачност. Разработката съдържа описание на:



  • начина и средствата, чрез които ще бъде информирана обществеността и заинтересованите страни за цялостния процес на изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране, изпълнение и оценка на областната стратегия за развитие;

  • посланията и комуникационните средства за предоставяне на обществена информация за необходимостта, характера и целите на планираните действия, потенциалните ползи, резултатите и въздействието от прилагането на стратегията;

  • механизма за консултиране в хода на изпълнение на стратегията чрез организиране на публични дискусии, в т.ч. чрез интернет и други форми;

  • участието във формални структури за наблюдение на постигнатия напредък по изпълнението на стратегията, за териториално сътрудничество и партньорство, възлагане на независими оценки и проучвания, подготовка на важни проекти с регионално значение и др.

ПРЕДПОСТАВКИ ЗА РАЗРАБОТКАТА

Според Методическите указания, одобрени със Заповед № РД-02-14-2402/ 22.11.2011г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството, постигането на взаимодействие между различните документи за стратегическо планиране се осъществява в процеса на тяхното разработване, като се отчитат йерархичните нива и логическата обвързаност между тях, определени с националното законодателство за регионалното развитие. Разработването на проекта на „Стратегия за развитие на област Плевен - ниво 3 (2014 – 2020 г.)“ се вписва хармонично в цялостната система за планиране на европейско, национално, регионално и местно ниво в синхрон с действащите и предстоящите финансови и инвестиционни програми. Стратегията се разработва в синхрон както с Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г., така и с приоритетите, целите и мерките заложени в Плана за развитие на Северозападния район – ново 2 за периода 2014 – 2020 г. В по-широк контекст, областната стратегия отчита основните постановки на Стратегията „Европа 2020” и се съобразява с еволюцията на кохезионната политика на ЕС.

I.4.СТРАТЕГИЯ „ЕВРОПА 2020“ И НОВАТА КОХЕЗИОННА ПОЛИТИКА НА ЕС (2014 – 2020):

Визията на Стратегията „Европа 2020“ е да превърнем Европейския съюз в интелигентна, устойчива и приобщаваща икономика с високи равнища на заетост, производителност и социално сближаване. Тази стратегия има три приоритета за развитие, насочени към изграждане на социалната пазарна икономика на Европа за 21-ви век: интелигентен растеж; устойчив растеж; приобщаващ растеж. В обхвата на тези три приоритета са очертани пет водещи цели: Заетост за 75 % от хората на възраст 20 - 64 г.; Инвестиции в научноизследователска и развойна дейност - 3 % от БВП на ЕС; Постигане на целите „20/20/20“ по отношение на климата и енергията; Дял на преждевременно напусналите училище под 10 %; дял на младото поколение с висше образование от най-малко 40 %; Намаление на застрашените от бедност с 20 млн.

Новата стратегия на ЕС за растеж и заетост „Европа 2020” определя в голяма степен рамката на бъдещото икономическо развитие на България. С нея се уточняват приоритетите и целите на европейската икономика до 2020 г. Българското правителство определи националните цели за изпълнението й. Те са: Повишаване до 76% заетостта на жените и мъжете на възраст от 20-64 години; Увеличаване равнището на комбинираните (публични и частни) инвестиции в областта на научноизследователската и развойна дейност в рамките от 1.4% до 2% от БВП; Намаляване емисиите на парникови газове с 20%, в сравнение с нивата от 1990 г. и увеличаване до 16% дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия; подобряването на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляването с 50% на енергийната интензивност на БВП до 2020 година; Снижаване под 11% на дела на преждевременно напусналите училище и увеличаване до 36% на дела на лицата на възраст от 30 до 34 години със завършено висше образование.

Инвестициите през следващия планов период следва стриктно да са съгласувани с целите на стратегията „Европа 2020“. Въвеждат се много по-строги условия, както и стимули, за да се гарантира, че заделените за политиката на сближаване средства се използват по-ефективно и се поставя по-силен акцент върху постигането на резултати.

I.5.СТРАТЕГИЯ НА ЕС ЗА РАЗВИТИЕ НА ДУНАВСКИЯ РЕГИОН – БЪЛГАРСКА ПОЗИЦИЯ, ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ:

Стратегията на ЕС за региона на река Дунав може да допринесе за постигане на целите на ЕС и за подпомагане на основните инициативи на кохезионната политика на ЕС. В стратегията се предлага план, по който е необходимо държавите и заинтересованите страни да предприемат конкретни действия. Поставя се акцент върху възприемането на интегриран и ориентиран към местните условия подход. Основните въпроси се разглеждат в четири стълба.

Създаване на връзки за региона на река Дунав за подобряване на мобилността и мултимодалността; за насърчаване на по-широкото използване на възобновяемата енергия; за насърчаване на дейностите в областта на културата и туризма и контактите между хората;

Опазване на околната среда в региона на река Дунав за възстановяване и запазване на качеството на водите; за управление на рисковете за околната среда; за опазване на биологичното разнообразие, ландшафтите и качеството на въздуха и почвите;

Повишаване на благосъстоянието в региона на река Дунав за развитие на обществото на знанието чрез научноизследователски, образователни и информационни технологии; за оказване на подкрепа за конкурентоспособността на предприятията, включително развитието на клъстери; за инвестиране в хора и умения;

Укрепване на региона на река Дунав за увеличаване на институционалния капацитет и сътрудничеството; за съвместна работа с цел укрепване на сигурността и предприемане на действие по въпросите на организираната престъпност и тежките престъпления.

I.6.ПРОЕКТ “DONAUREGIONEN+”

По същество проектът “DONAUREGIONEN+” представлява „Концепция за пространствено развитие на интеррегионално сътрудничество в Дунавското пространство”. Проектът е финансиран по Програмата за транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа” и включва изработване на трансрегионални стратегии за развитие на пет трансдунавски района (ТДР) между България и Румъния. Изпълнението на дейностите по проекта се вписват в по-широкия европейски контекст, който се определя от дефинираните четири приоритетни стълба на Стратегията на ЕС за развитие на Дунавския район (свързаност и достъпност, околна среда, конкурентоспособност и добро управление и сигурност); приоритетите на Стратегията „Европа 2020” за устойчив, интелигентен и приобщаващ растеж и българската позиция за „отключване на потенциала“. На територията на Област Плевен попада един от идентифицираните ТДР – Никопол-Белене-Свищов-Зимнич. Постановките на разработената стратегия за трансдунавския регион обхваща ключовите области на устойчивото развитие: природни ресурси, човешки ресурси, селищна мрежа, икономика, транспортна и техническа инфраструктура, като предлагат интервенции с добавена стойност в контекста на транс-регионалното сътрудничество в Дунавския регион.

I.7.НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ „БЪЛГАРИЯ 2020“

Националната програма за развитие „България 2020“ е рамков дългосрочен документ, който обхваща всички сектори и източници на финансиране. Тази стратегия кореспондира с европейската стратегия „Европа 2020“ и е най-широката рамка за развитието на страната. Програмата отчита националната специфика и възможности за подкрепа и участие в постигането на общоевропейските цели и е основа за разработването на стратегическите документи за следващия програмен период. Стратегическата част на Националната програма за развитие „България 2020" представя общата рамка на политиките за развитие на Република България до края на 2020 г. В тази документ е формулирана националната визия – „Към 2020 г. България e държава с конкурентоспособна икономика, осигуряваща условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността чрез интелигентен, устойчив, приобщаващ и териториално балансиран икономически растеж.“ Стратегическите цели за повишаване на жизнения стандарт, конкурентоспособността на икономиката и за изграждане на инфраструктурни мрежи са отправни точки към целите на НСРР и чрез нея достигат до регионалните планове, където намират своите реални измерения.

I.8.НАЦИОНАЛНАТА СТРАТЕГИЯ ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ (2012-2022)

Националната стратегия за регионално развитие за периода 2012-2022 е основният документ, който определя стратегическата рамка на държавната политика за постигане на балансирано и устойчиво развитие на районите на страната и за преодоляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните различия в контекста на общоевропейската политика за сближаване. Тази стратегия очертава националните измерения за постигане на европейските приоритети за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж. Тя определя дългосрочните цели и приоритети на политиката за регионално развитие, която от своя страна осигурява териториалното измерение на секторните политики и съдейства за тяхното синхронизиране. НСРР очертава рамката и дава насоки за разработването на ОПРР 2014-2020 г., както и за документите за регионално развитие на регионално, областно и общинско ниво. РПР на СЗР следва тези насоки и се придържа към същностните цели за намаляване на междурегионалните и вътрешнорегионалните различия в сферите на икономическото, социалното и териториалното развитие; осигуряване на условия за ускорен икономически растеж, високи нива на заетост и устойчиво развитие на териториалното сътрудничество. НСРР заедно с Националната концепция за пространствено развитие третират проблемите на териториално-пространственото и урбанистичното развитие, които са задълбочено изследвани, осмислени и конкретизирани в разработката на РПР на СЗР.

I.9.НАЦИОНАЛНА КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2013 - 2025

Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 - 2025 г. дава насоките за устройство, управление и опазване на националната територия и акватория и създава предпоставки за пространствено ориентиране и координиране на секторните политики. Заедно с НСРР 2012 – 2022 г. тя е основен документ в най-новото ни законодателство и дългоочакван инструмент за интегрирано планиране и устойчиво пространствено, развитие. При разработването на РПР на СЗР концепцията е използвана като основа и регулатор за постигане на комплексно, интегрирано планиране на регионалното ниво в контекста на националното и общоевропейското пространствено развитие. Моделът за развитие на СЗР доразвива и конкретизира заложените в националната концепция постановки.

I.10.РЕГИОНАЛЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН (2014-2020)

При разработването на РПР на СЗР концепцията е използвана като основа и регулатор за постигане на комплексно, интегрирано планиране на регионалното ниво в контекста на националното и общоевропейското пространствено развитие. Моделът за развитие на СЗР доразвива и конкретизира заложените в националната концепция постановки.

I.11.УСТОЙЧИВО ПРОСТРАНСТВЕНО, ИКОНОМИЧЕСКО И СОЦИАЛНО РАЗВИТИЕ – ОБОБЩЕНИЕ

Осмислянето на съдържанието на представените по-горе стратегически документи мотивира няколко основни извода за работата по „Стратегията за развитие на област Плевен - ниво 3 (2014 – 2020 г.)“:



  • Новата политика на Европейски съюз акцентира върху териториалното сближаване и трансграничното сътрудничество. Това показва че разработването на областната стратегия трябва стриктно да се придържа към постановките на Дунавската стратегия и последвалите разработки в макрорегионален и трансграничен контекст;

  • Принципно важно и с приоритетна стойност е изискването за основаването на развитието предимно на местни ресурси и потенциали, които до сега са били пренебрегнати – девизът на българската позиция по дунавската стратегия е „Отключване на потенциала“;

  • Поставянето на знанието в основата на развитието на икономиката, извежда на първо място постигането на качествено ново технологическо ниво на индустрията и изискванията за качествено ново ниво на образованието, базирани на високи резултати от научно-изследователската и развойна дейност;

  • Постановката за опазването на околната среда във всичките й компоненти като условие за постигане на устойчивост на развитието извежда екологосъобразността на решенията във всички сфери като основен критерий за тяхната допустимост;

Крайната цел на всички политики на всички нива остава постигане на такова качество на живота, което гарантира необходимите условия за пълноценна социална, творческа и професионална реализация на личността.

РЕЗЮМЕ НА АНАЛИЗА НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО СЪСТОЯНИЕ НА ОБЛАСТТА

I.12. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА / ПРОФИЛ НА ОБЛАСТТА

I.12.1.Общи сведения за областта



Оценка на местоположението

Област Плевен е разположена в централната част на Северна България и в източната част на Северозападния район. На север опира до р. Дунав, на изток е с общи граници с област Велико Търново, на юг - с област Ловеч и на запад – с област Враца. В посочения териториален обхват и с площ 4653,3 км2 (3,9% от територията на страната).

През територията й преминават важни отсечки от националната транспортна пътна и железопътно инфраструктура. Тя се пресича от участък от главната ж.п. линия София-Варна и от първокласен път Е -83 (Русе – Плевен – Ботевград). С регионално (надобластно значение) са и меридионалната ж.п. линия Свищов-Троян и второкласните пътища ІІ -11 , ІІ -13 и ІІ- 35 (Бяла – Плевен – Троян – Карлово), които спомагат за нейното “отваряне” към съседните региони. Граничното положение на област Плевен и принадлежността й към Българското Дунавско крайбрежие (72 километров излаз) с 4 малки речни пристанища (гр. Никопол, с. Сомовит, с. Загражден и с. Байкал) е благоприятен фактор за осъществяване на трансграничното сътрудничество с крайдунавските региони от поречието на р.Дунав.

Природни ресурси и потенциали

Природните ресурси на област Плевен не се отличават с голямо разнообразие. Независимо от това те са с потенциали за развитие както на важни отрасли на икономиката..



Релефът е равнинно-хълмист. Тук попадат части от Дунавската равнина (сред които се открояват Плевенските височини), както и най-северните разклонения на Предбалкана. Релефът е дълбоко разчленен от широките долини на реките Искър, Вит и Осъм.

Областта е бедна е на минерално-суровинни източници (полезни изкопаеми). Установени са и се експлоатират неголеми запаси на нефт и газ (нах. Д. Дъбник, Д. Луковит, Гиген). В експлоатация са и находища на огнеупорни и керамични глини (нах. Буковлък, нах. Върбица, нах. Ореховица), креда (нах. Бяла вода) и на варовици.



Климатът е умереноконтинентален със средногодишна температура около 12-130. Средногодишните валежи са около 550 мм (кл. ст. Плевен). Средните януарски температури са -2 до -3 °C, средните юлски - 23 °C.

Речна мрежа. През територията на областта протичат долните течения на реките Искър, Вит и Осъм. Известни са и карстовите извори при Плевен и с.Бохот. Водният потенциал на района е значителен. За регулиране на оттока на реките (вкл. и по-малките реки от водосборите на реките Искър, Вит и Осъм) са изградени множество малки и средни язовири. Само стопанисваните от “Напоителни системи” ЕАД в областта язовири са 28 бр. По-големи от тях са “Телиш”, “Каменец”, “Малчика”, “Александрово” и др.

Почвеното разнообразие включва черноземните, алувиално-ливадните (в равнинните части) и по-слабо плодородните горски почви (в Предбалкана). Естествената горска растителност е от широколистни видове и е по-добре представена по северните склонове на Предбалкана.

Функционално разпределение на територията

Баланса на територията по видове показва, че от общата площ на областта – 4653,3 хил. дка, основните видове територии са със следната площ:



  • Земеделски територии - 3791,8 хил. дка;

  • Горски територии - 434,3 хил. дка;

  • Урбанизирани територии – 219,5,0 хил. дка;

  • Водни течения и водни площи - 153,5 хил. дка и др.

Особеностите на релефа дават отражение върху значителния размер на земеделските територии – те заемат 81,5% от общата площ на областта. На второ място – с 9,3% са горските територии, а на трето – териториите заети от фонд “Населени места”и урбанизираните територии -4,7%.

Земеделските земи са с висок относителен дял в северните, равнинни части на областта. С над 85% дял на земеделските земи от общия размер на територията са общини Кнежа (90,7%), Искър (87,3%), Пордим (87,3%), Долна Митрополия (86,8%) и др. С по-висок от средния за областта относителен дял на горските територии (9,3%) са общините, попадащи в най-северните склонове на Предбалкана и край р. Дунав – Никопол (15,4%), Белене (14,1%), Червен бряг (15,7%).

I.12.2.Териториално развитие

Селищна мрежа

За територията на област Плевен се наблюдава характерната за Дунавската равнина балансирана структура от средно големи и големи села и малки градове, които са и основни опорни и обслужващи центрове за преобладаващо селскостопанския хинтерланд на областта. Селищната структура на областта включва и много селища от категорията на малките и средните села и един голям град (Плевен).

На територията на областта е разположен един агломерационен ареал от национално значение – този на гр. Плевен. Според НСРР 2012-2022, той обхваща областния център, близко разположените до него села, градовете Долна Митрополия, Долни Дъбник, Червен Бряг и Славяново и прилежащите им села. Агломерацията се развива основно по направлението на първокласния път Бяла-Плевен-Ботевград и около град Плевен се образува по-широкообхватна територия.

Центрове и оси на развитие

Основните градивни елементи на макро-пространствената структура са полюсите на растеж - урбанистичните центрове от различен ранг в полицентричната урбанистична мрежа на страната. Системата от полюси на растежа в областта се представя от следните йерархични нива:



  • Второ ниво – центрове с национално значение: Второто ниво от центрове с национално значение на територията на областта е гр. Плевен;

  • Четвърто ниво – с микрорегионално значение – в територията на групи общини: За област Плевен това са Белене, Кнежа, Левски, Червен бряг и Никопол. Тези градове са с относително стабилно развитие и имат важни обслужващи функции за съседните малки общини;

  • Пето ниво – много малки градове и села, центрове на общини. На територията на област Плевен това са Гулянци, Долна Митрополия, Долни Дъбник, Искър. Тези селища са административни, стопански и обслужващи центрове за населението на местно ниво.

Осите, заложени в НКПР, които имат отношение към урбанистичното развитие на областта, са:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница