Програма за развитие „българия 2020 16 I националната стратегия за регионално развитие (2012-2022) 17



страница2/10
Дата11.02.2018
Размер1.69 Mb.
#58380
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Северна основна паралелна ос – София – Плевен – Русе и отклонението София–Ловеч–Велико Търново–Шумен–Варна (АМ „Хемус“), които свързват столицата с градовете от северна България и през Русе със столицата на Румъния – Букурещ.

  • Крайдунавска паралелна ос, която свързва селищата по Дунавското крайбрежие. Тази важна ос е формулирана като второстепенна, но с възможност в бъдеще да прерасне в главна ос.

  • Второстепенна ос на развитие свързваща селищата Никопол-Плевен–Ловеч–Троян

    I.12.3.Културно наследство

    Анализирането на културното наследство в Област Плевен позволява да се проследят няколко основни извода, структурирани в откроени потенциали, проблеми и съответстващите им препоръчителни мерки.



    Необходимо е разбиране, че наследството надхвърля нормативно дефинираните културни ценности, тоест обектите, поставени под юридическа защита. Значимостта е свързана с историята като източник на познание за закономерностите в пространственото и функционално развитие на съответната област и прилежащите й градове. Историята създава идентичността на мястото и придава специфичните черти от образа на областта, провокира паметта и мисленето на обществото. Безспорна е и икономическа значимост на културното наследство, разглеждана като солидна предпоставка за развитието на туристически дейности.

    Потенциали

    • Областта, възприета като пространство на традиционни селища и поддържани връзки между тях, съществува от древността и съчетава исторически следи от четири основни епохи, сред които може да се подчертае големия римски военен лагер, по-късно трансформиран в забележителния град Ulpia Oescus. Към античността се присъединяват и античните крепости Сторгозия /част от парка Кайлъка, гр. Плевен/ и Димум край гр. Белене, за която се предполага, че е функционирала и като долно дунавска митница.

    • Средновековното наследство на Никопол е запазило спомена за величието на Второто българско царство в кръстокуполната църква „Свети Петър и Павел”.

    • Възрожденската архитектура от XIX век е представена от отделни жилищни сгради и църкви в Плевен и Никопол. В Белене могат да бъдат открити три значими църковни сгради – две католически, показващи и специфичния културен модел на града, заедно с една православна – датиращи също от XIX век.

    • Символите на освободителната война през 1877-1878 в Никопол, Плевен и Пордим разказват за ключовите военни операции, чиито резултати са били стратегически за развръзката на войната. Изявяването на културно наследство на областта може да се организира около три тематични акцента – Античност, Средновековие и Освобождение – обединяващи отделни ценности и съвместно привличащи научен и туристически интерес.

    • Освен това последователността на изброените епохи изразява досегашната трайност на областта във времето и е основание за бъдещо развитие, следващо исторически закономерности и притежаващо разграничима идентичност.

    • Старият път, следващ долно дунавската граница и обвързващ крайдунавските селища, както и направлението Никопол-Плевен, идентифицирани и от концепцията на Културните коридори на Югоизточна Европа, представляват потенциал за последователно и непрекъснато представяне на културните ценности в областта. Интегрирането на отделните елементи е предпоставка за създаването на завършен туристически продукт, надминаващ стойността на отделните обекти.

    • Представените възможности за обвързване на различни елементи съобразно два признака – принадлежност към тема и разположение на общ коридор – позволява инициирането на партньорства между отделни общини от областта. Подобна практика би могла да осигури по-ефективното управление на културното наследство, но и да провокира последващо междуобщинско сътрудничество и в други сектори.

    • Областта притежава и уникален пример за съчетаването на история и изкуство – историята като източник на вдъхновение и изкуството като средство за представяне и разказване на историята – представен от Плевенската панорама.

    Проблеми

    • Основните проблеми са свързани с недостига на финансови ресурси за проучването на културното наследство, открояването на нови исторически обекти и поставянето им под юридическа защита. Недостатъчни са инициативите за физическото съхраняване на обекти, провеждането на консервационни и реставрационни мероприятия. Липсва и разнообразие на проектите за социализация и съвременна изява на културните ценности.

    • Актуален е проблемът за информационното представяне и популяризиране на културното наследство на областта, включително и чрез приложението на съвременните технологии.

    • Съвременната интерпретация на културните ценности чрез придаването на нова функция, обвързвана с различни културни дейности и създаване на изкуство, остава ограничена.

    Препоръчителни мерки

    Проследяването на потенциалите и проблемите на културното наследство са основание за формулирането на няколко основни препоръчителни мерки за интервенция, подсказващи насоки за последващите стратегически предложения:



    • Създаване на междуобщинска рамка за управление на културното наследство в областта.

    • Изработване и реализация на съвместни проекти за съхраняване и социализация на културното наследство в областта, обединени около общи исторически теми и пътища.

    • Изтъкване и популяризиране на историческите, културни и природни ценности на областта.

    • Използване на историята като основно послание при настоящото развитие на областта и при формирането на нейните идентичност и маркетингово представяне.

    • Въвеждане на подходи за съвременна интерпретация на исторически обекти при съчетаването на историята с култура, изкуство и подходящи форми на туризма.

    I.13.ИКОНОМИКА И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ

    I.13.1.Обща характеристика

    Данните показват, че област Плевен е с по-нисък БВП на лице от създадения средно за страната и за Северозападния район. Към 2010 г. при среден БВП на лице за страната 9359 лв. и за Северозападния район - 5652 лв., за област Плевен размерът на създадения БВП е 5051 лв. В сравнение с останалите 4 области в обхвата на Северозападния район област Плевен е в по-добра позиция от области Монтана и Видин.

    По отношение на ръста на БВП на лице, постигнат за периода 2006-2010 г. област Плевен също е в неблагоприятна позиция. При постигнат ръст от 139,1 % средно за страната и 122,0% средно за Северозападния район, в област Плевен същия е 113,5%. По отношение на този показател област Плевен е на последно място в Северозападния район.

    По отношение на показателя “Нетни приходи от продажби” област Плевен е с най-висок размер – 2808344 хил. лв., което е 32,4 % от общия им размер за Северозападния район. По този показател областта е с водещо място в района.

    Структура на предприятията. Към 2011 г. на територията на област Плевен са функционирали общо 9339 предприятия от нефинансовия сектор. По брой на заетите в тях лица, преобладаващата част от тях са от типа “микро” и “малки”.

    Средните и малки предприятия са малко на брой. Техният относителен дял е едва 1,5% от общия им брой. Това са производствени единици както от вторичния сектор, така и от третичния (учебни заведения – университети, болнични заведения, търговски обекти и др.).

    I.13.2.Структура на икономиката

    Динамиката в размера на БДС за периода 2007-2010 г. показва, че икономическата криза дава отражение върху размера на анализирания показател. При реализирана БДС в размер на 1 054,0 млн. лв. (2007 г.) през 2010 г. същия е 1255,1 млн. лв., т.е. налице е ръст с 11,9%.

    Секторната структура на Брутната добавена стойност показва, че водещо място има третичния сектор (услуги), като относителния дял на БДС през 2007 г. е 57,58%, а през 2010 г нараства на 63,51%. Развитите обслужващи функции на някои от по-големите общини също е фактор за по-високия размер на БДС от третичния сектор.

    При останалите сектори се забелязва тенденция на намаляване на относителните им дялове. При първичния сектор се наблюдава и спад в абсолютния размер на брутната добавена стойност, а при вторичния – има определен ръст в реализираната брутна добавена стойност, но и спад в относителния дял.



    Аграрен сектор

    В основата на първичния сектор е селското и горското стопанство. В по-голямата част от общините в областта селското стопанство определя облика на икономиката им. Аграрният сектор е с подчертана растениевъдно-животновъдна насоченост.



    Основната част от обработваемите земеделски земи се стопанисва от регистрираните 64 земеделски кооперации, еднолични търговци и търговски дружества. Физическите лица, независимо, че съставляват 96,9% от земеделските производители, стопанисват само 19,8% от обработваемите земеделски земи.

    Растениевъдство. Основните култури са зърнените, допълвани с маслодайни. От използваните земеделски площи 53,8% са за зърнени култури, а 29,9% за маслодайни култури. Трайните насаждения са само 0,6% от използваните земеделски площи, а за зеленчукопроизводство се използват едва 0,3% от обработваемите земи.

    Животновъдството бележи тенденция на спад както в броя на някои от групите селскостопански животни, така и в произведената животновъдна продукция. Свиневъдството бележи ръст. От произведеното през 2011 г. промишлено производство на червено месо (4691 т.), 99,1% е свинско. Количествата произведено червено свинско месо през 2011 г. са два пъти по-високи от тези през 2008 г. (2126 т.). Говедовъдството е с основна насоченост – млечно направление. Събраното и преработено краве мляко е 7781 хил. л. и е с 37% по-малко от количествата в 2007 г. – 12012 хил.л.

    Горското стопанство в областта е с подчинено значение в първичния сектор. Причината за това е в по-слабата представеност на горския фонд (13,3% от територията на областта), а в някои от общините – тя е под 5%.(Кнежа, Пордим). Горския фонд в областта се стопанисва основно от две горски стопанства – ДГС Никопол и ДГС Плевен.

    Промишленост

    Промишлеността губи от своето значение като основен сектор на областната икономика. Това се потвърждава от данните за намаляващия размер на произведената продукция. Нейният размер е намалял от 965,2 млн.лв. (2007 г.) на 863,4 млн. лв. (2011 г.). Аналогична тенденция - за намаляващ брой се наблюдава и при заетите лица в промишлените дейности. Водещи отрасли в промишлеността са “производство на храни и напитки и тютюневи изделия” (32,8% от произведената през 2011 г. продукция от всички промишлени отрасли), “Производство на текстил и изделия от текстил” (19,8%), “Производство на облекла” и др. Машиностроителния отрасъл продължава да губи значимостта си на водеща промишлена дейност. Относителният дял на произведената продукция в машиностроенето от общия размер на промишлената продукция в промишлеността бележи спад от 22,8% (2007 г.) на 18,4% (2011 г.).

    Строителство

    Строителството, като икономическа дейност от вторичния сектор изпитва същите проблеми в развитието си, характерни и за останалите икономически отрасли. Реализираните приходи от строително-монтажни дейности през 2011 г. възлизат на 126,3 млн.лв., което е с 34,6 млн. лв. по-малко от обема реализиран през 2007 г. - 160,9 млн. лв. Основната част от реализираните приходи е от ново строителство – 85,6%. През 2011 г. общият брой на жилищата в област Плевен е 145,7 хил., от които 98,1% са частни. Общият размер на жилищната площ е 10756,8 хил. м2.

    Туризъм

    Туризмът като отрасъл от третичния сектор се развива относително стабилно. Като цяло в тази икономическа дейност не са използвани напълно потенциалите на областта. През 2011 г. броят на местата за настаняване и местата за подслон (с капацитет над 10 легла) е 13, а броят на леглата в тях – 1027. Приходите от дейност – от нощувки също са незначителни – едва 2,9 млн. лв. Показателите за 2007 г. са почти идентични. Основна туристическа дестинация е гр. Плевен.

    I.13.3.Структура на предприятията.

    Към 2011 г. на територията на област Плевен са функционирали общо 9339 предприятия от нефинансовия сектор. По брой на заетите в тях лица, преобладаващата част от тях са от типа “микро” и “малки”. Средните и малки предприятия са малко на брой. Техният относителен дял е едва 1,5% от общия им брой. Това са производствени единици както от вторичния сектор, така и от третичния (учебни заведения – университети, болнични заведения, търговски обекти и др.).

    I.13.4.Капитализация и Икономическа активност. Инвестиции

    През 2011 г. от общия размер на разходите за ДМА – 289,6 млн. лв., 49,% са в областта на първичния сектор, а 26,6% - във вторичния. От икономическите дейности от третичния сектор с най-висок обем на разходите за дълготрайни материални активи са търговия и ремонт на автомобили и мотоциклети, хотели и ресторантьорство, транспорт, складиране и пощи – с общо 43,5 млн. лв., или 15,0% от общия им размер.

    В сравнение с 2007 г. е налице определено преориентиране в насочеността на разходите за ДМА. През 2007 г. основната част от разходите са били във вторичния сектор - 29,1% от общия им размер, а в първичния – само 9,0%.

    В структурата на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, основната част е насочена за машини и оборудване. От общия им размер за 2011 г. 37,3% са за машини и оборудване, 21,3% - за сгради, строителни съоръжения и конструкции, 13,8% за транспортни средства и 27,6% за други дълготрайни материални активи.

    Размерът на преките чуждестранни инвестиции в област Плевен в периодап2007-2011 г. варира от 165,8 млн. евро (2007 г.) спада до 153,3 млн. евро (2010 г.) и нараства до 174,9 млн. евро (2011 г.). Привлекателността на областта за преките чуждестранни инвестиции в сравнение с останалите 4 области от Северозападния район се запазва относително стабилна – през отделните години около 35-38% от тях са насочени в област Плевен. По отношение на общия размер на преките чуждестранни инвестиции в страната областта губи привлекателност. Така ако през 2007 г. 1,1% от общия им размер са ориентирани към област Плевен, то през 2011 г. те са вече 0,8%.

    I.13.5.Принос на общините в икономическото развитие на област Плевен

    Данните показват, че водещо място в икономиката на област Плевен имат общини Плевен, Белене,Червен бряг и Левски. През 2011 г. от произведената продукция в областта (1959,1 млн. лв.), община Плевен участва със 60,3%, , община Белене – с 14,6%, община Червен бряг – с 5,8%.

    Капитализацията на територията, изразена чрез размера на Дълготрайните материални активи (ДМА) показва, че отново водещо място заемат общини Плевен, Червен бряг, Кнежа, Долни Дъбник и Левски.

    I.14.СОЦИАЛЕН КАПИТАЛ, СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ И ВКЛЮЧВАНЕ

    I.14.1.Демографско състояние и тенденции

    Брой на населението

    По данни от последното преброяване на населението и на жилищния фонд в Р. България, извършено през 2011 г., в област Плевен към тази година живеят 269752 д. Броят на населението на областта съставлява 31,8% от това на Северозападния район и 3,7% от това на страната. За периода 2007-2011 г. броят на населението на областта е намалял от 297928 д. на 269752 д, или с 31824 д. (9,5%). За анализирания петгодишен период област Плевен е с 28176 д. по-малко население, или с 9,5% спад. Отделните общини са с различна степен на обезлюдяване. С най-голямо намаление на населението са общини Долни Дъбник (21,2%), Никопол (17,4%), Пордим и Гулянци – с по 13,7%. Община Плевен е относително най-слабо засегната от обезлюдяване – намалението в броя на населението през 2011 г. спрямо 2007 г. е с 6,0%.



    Движение на населението

    Позиционирането на област Плевен сред останалите 4 области в Северозападния район по отношение на естественото движение на населението показва, че тя е в по-благоприятно положение по стойността на някои от анализираните коефициенти. Към 2011 г. при среден за района отрицателен естествен прираст – 10,6‰, за област Плевен той е – 8,9‰, докато за област Видин същият е – 14,7‰, област Монтана - 12,2 и т.н. По отношение на стойността на показателите естественото възпроизводство на населението в областта, ясно могат да се обособят две зони:



    • Първа зона - с високи отрицателни стойности на естествения прираст. Тази зона включва три от крайдунавските общини – Гулянци, Никопол и Долна Митрополия;

    • Втора зона - с по-ниски, но също отрицателни стойности на естествения прираст, включваща общини от южната и югозападната част на областта – Плевен, Червен бряг, Долни Дъбник, Кнежа.

    Механичното движение на населението в областта за анализирания период също е с неблагоприятни стойности на коефициентите за изселване, заселване и механичен прираст.

    През 2007 г. от област Плевен са се изселили 6856 д, а са се заселили 6014 д., което формира и отрицателен механичен прираст – 824 д. За 2011 г. данните са в същата посока – броят на заселените е 3749 д, на изселените 4243 д., а механичния прираст също е отрицателен – 494 д. По общини данните показват, че малките общини са с по-високи стойности на изселените от тези на заселените.



    Структури на населението

    Възрастовата структура на населението оказва влияние върху определени контингенти от него – работна сила, пенсионери, ученици и т.н. Стандартната възрастова структура включва населението в под трудоспособна, в трудоспособна и в над трудоспособна възраст

    Измененията във възрастовата структура на населението на област Плевен за периода 2007-2010 г. показват, че за разлика от състоянието в страната и в Северозападния район тук процесите на застаряване на населението са по-слабо изразени.

    Териториалните анализи на възрастовата структура (по общини) показват наличието на съществени различия в процесите на застаряване на населението. В някои от общините населението в над трудоспособна възраст през 2011 г. е над 35% - Никопол (36,0%), Долна Митрополия (36,3%), Гулянци (40,7%), Искър (52,2%). Това е проблем, свързан с ограничен трудов потенциал на тези общини.

    Коефициентът на възрастова зависимост е показател показващ броя на лицата от населението в „зависимите” възрасти (населението под 15 и на 65 и повече години) на 100 лица от населението в „независимите” възрасти (от 15 до 64 години). Данните за периода 2007-2010 г. показват, че стойността на този коефициент нараства от 50,5% на 52,1%, което е индикатор за застаряването на населението. Област Плевен е с по-нисък коефициент от средния за Северозападния район, но е с по-висок от средния за страната.

    Териториалните анализи на коефициента на възрастова зависимост (по общини) показва, че за анализирания период стойностите на този коефициент нарастват с над 1% в общини Гулянци (от 80,7 на 85,9%), Плевен (от 39,4 на 46,0%), Никопол (от 67,4 на 77,8%) и Левски (от 56,4 на 57,5%). Обратна тенденция – на намаляване на числовите стойности на коефициента на възрастова зависимост е характерна за няколко общини – Искър (от 68,6 на 62,1%), Пордим (от 80,9 на 79,4%), Кнежа (от 57,2 на 55,9%).

    I.14.2.Образование и инфраструктура на образователната система

    Образованието в област Плевене е представено от всички видове и степени на образователната система – от предучилищното обучение, средното общо (в т.ч. и профилирано), професионално и висше образование. В областта се намират единствените в Северозападния район висши училища – Медицински университет – Плевен, и в гр. Долна Митрополия - факултет “Авиационен” на Национален военен университет “В. Левски” – гр. Велико Търново.

    Предучилищното обучение се осъществява в два типа детски заведения – Целодневни детски градини (ЦДГ) и Обединени детски заведения (ОДЗ). В ОДЗ основната част от капацитета им е от “градински” групи, допълнени от по 1-2 “яслени” групи. Тази дейност на образователната система е с местно, общинско значение и е предмет на подробни анализи в ОПР.

    Общото образование, с изключение на профилираното също е с общинско значение. Поради последиците от демографската криза мрежата от общообразователни училища е трансформирана като са закрити 22 училища. Основанията за подобна трансформация се крият в намалелия брой на учениците в този тип училища. От 25100 ученика (2001 г.) те стигат 21997 ученика (2011 г.), т.е. с 3103 ученика по-малко.



    Профилирани училища (природо-математическа гимназия, гимназия за изучаване на чужди езици и спорно училище) има само в гр. Плевен. Тези училища заедно с Националното училище по изкуствата “П. Пипков” в гр. Плевен са с регионални функции. В тях се обучават ученици от всички общини в областта. На територията на област Плевен към 2010 г. има и 4 специални училища, от които 2 са в община Плевен (болнично и помощно за деца с умствена изостаналост) 1 помощно училище е в община Долни Дъбник (за деца с умствена изостаналост) и 1 възпитателно училище – интернат в с. Подем (община Долна Митрополия).

    Преждевременно напусналите училище .Един от проблемите на общото образование (особено на неговата основна степен, която е задължителна) е немалкия брой на преждевременно напусналите училище ученици. За област Плевен този брой за учебната 2011/2012 г. е 592 ученика. В сравнение с учебната 20007/2008 година този брой е малко по-нисък, но все още е висок. Причините за преждевременното напускане на училище са: поради семейни причини – 50-52%, поради заминаване в чужбина – 20-21%, поради нежелание да учат – 17-19%.

    Професионалното образование включва мрежа от професионални училища – Професионални гимназии (ПГ), разкрити в пет общини – Плевен, Левски, Кнежа, Пордим и Червен бряг.

    Мрежата от професионални училища в област Плевен е запазена – няма промени в броя им за периода 2007-2011 г. Общият брой на ПГ през учебната 2011/2012 г. е 25, от които 24 са с държавно финансиране, 1 с общинско (ДФСГ “Интелект “ гр. Плевен) и 1 – с частно (
    ЧПК “ИКОМ ИНТЕЛЕКТ” – гр. Плевен”). Териториалното разпределение на професионалните училища е в 6 от общините на област Плевен. В гр. Плевен има 14 ПГ, в община Червен бряг – 4 ПГ (3 в гр. Червен бряг и 1 ПГ в с. Чомаковци), с по 2 професионални училища са общини Долни Дъбник, Левски, Кнежа, а 1 ПГ е в гр. Пордим. Като опорни центрове на професионалното образование са се оформили градовете Плевен, Червен бряг и Левски.

    Общият брой на учениците в професионалното образование през учебната 2011/2012 година в областта е 6526 ученика, което е с 1565 ученика по-малко в сравнение с учебната 2006/2007 година.

    Висшето образование в област Плевен е организирано в Медицинския университет в гр. Плевен и във факултет “Авиация” на НВУ “В. Левски” в гр. Долна Митрополия. Общият брой на обучаваните студенти през учебната 2011/2012 г. е 1350.

    I.14.3.Здравеопазване



    Заболеваемостта на населението в област Плевен не се различава същество от общата заболеваемост в страната. С висок относителен дял са болестите на органите на кръвообращението, злокачествените новообразувания, инфекциозните и паразитни болести, болестите на дихателната система, болести на пикочно-половата система и др.

    Другият основен фактор за състоянието и развитието на системата на здравеопазването в област Плевен е кадровата осигуреност на системата.



    Извънболничната лечебна дейност е обект на общинските планове за развитие (ОПР), тъй като тя е с подчертан местен характер. Същата се извършва от общопрактикуващи лекари и денталисти и от лекари и денталисти специалисти.

    Болнична помощ и болнична инфраструктура

    В ОСР се акцентира на болничната лечебна помощ, тъй като тя е с надобщинско значение. Териториалното разположение на болничната инфраструктура е функция от броя на населението, според което се определя и капацитетът на отделните болници и района на обслужването им.





    Сподели с приятели:
  • 1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




    ©obuch.info 2024
    отнасят до администрацията

        Начална страница