Програма за развитие „българия 2020 16 I националната стратегия за регионално развитие (2012-2022) 17


Координация и взаимодействие между стратегическите и планови документи



страница4/10
Дата11.02.2018
Размер1.69 Mb.
#58380
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Координация и взаимодействие между стратегическите и планови документи

С оглед подобряване на административния капацитет и осигуряване на съгласуване на политиките на областно ниво, през април 2010 г. е приет и влязъл в сила Стратегически план за дейността на областна администрация Плевен за периода 2010-2013 година. В съответствие със Стратегическия план се изготвят годишни планове, които дефинират предмета, обхвата и целите на администрацията за съответния период. Стратегическият план насочва дейността на администрацията към реализиране на ефективни политики, качествено обслужване на гражданите и бизнеса, създаване на условия за устойчив икономически растеж и заетост, изграждане на модерна администрация, способна да отговори на високите очаквания на българските граждани, бизнеса и Европейския съюз за по-добро обслужване и висока професионална етика.



Общи изводи

Сътрудничеството и координация

Сътрудничеството и координацията в рамките на администрациите все още не са на необходимото ниво. Не са изградени механизми за съвместно изпълнение на стратегически цели, като разработват отделни документи, проекти и инициативи. Липсва ефективна система за мониторинг на изпълнението на политиките и прилагането на законодателството. Необходимо е да се предприемат мерки за намаляване на бюрокрацията чрез създаване и използване на общи информационни бази данни и създаване на практика за обмен на информация и данни между областната и общинските администрации.



Проблеми в административното обслужване

Като цяло администрацията е достъпна за гражданите и бизнеса. Основните предизвикателства пред администрацията са свързани с предоставяне на интегрирани административни услуги, осигуряване на оперативна съвместимост между съществуващите системи в администрациите, които са изграждани самостоятелно и в слаба координация, служебен обмен на информация и документация.



Проблеми в управлението на човешките ресурси

Администрацията трудно успява да задържи квалифицираните си служители и не е способна да привлече експерти от частния сектор. Основна причина е ниското заплащане, както и постепенното отнемане на различни социални придобивки. Предизвикателствата в управлението на човешките ресурси са свързани с мотивирането на служителите да изпълняват по-добре своите задължения; обвързване на заплащането с постигнатите резултати; диференциране на заплащането с изпълняваните функции и задържане на квалифицираните служители.



Прилагане на законодателство и политики

Все още не са на необходимото ниво процесите на обществени консултации при разработването на нормативни актове и стратегически документи. Това, както и почти ежедневната спешност за вземане на решения в отделните структури, са основните причини за честите промени в нормативните актове. Лошите практики могат да бъдат сведени до минимум чрез прилагането на оценка на въздействието на нормативни актове, чрез която да се изследват всички възможни сценарии. Процесите на стратегическо планиране са слабо обвързани с бюджетните програми и прогнози, както и с планирането на необходимите човешки ресурси. Недостатъчен е капацитетът на общинско и областно ниво за разработване и прилагане на политики.

I.17.2.Капацитет за разработване и управление на проекти

За оценка на капацитета за разработване и управление на проекти са използвани данните за подписаните договори и изпълнените проекти по линия на оперативните и други донорски програми на територията на областта. Разгледани са всички оперативни програми с изключение на ОП Техническа помощ. Прави впечатление липсата на изпълнени или в процес на изпълнение проекти по ОП Транспорт, тенденция която не е в пряка зависимост от административния капацитет на областно или общинско ниво.



Основни изводи по отношение на капацитета за разработване и управление на проекти

  • Сравнени с националните показатели и показателите на други области, усвоените средства в област Плевен по ОПРЧР са на високи нива;

  • Много притеснителен е слабият интерес и ниската успеваемост на проекти по ОПРКБИ;

  • В разреза по общини, общините Белене, Кнежа и Искър са лидери по привлечени средства по грантови схеми;

  • Общините Белене, Кнежа, Левски и Червен бряг успешно са разработили големи проекти за водните цикли на градовете. Предстои тяхната реализация;

  • Общините Долна Митрополия, Долни Дъбник, Пордим и до известна степен Плевен са по-слабо активни;

  • Много ниски са стойностите на вече реализираните проекти в Левски и Пордим;

I.17.3.Капацитет за партньорство

Междуобщинско партньорство

Активно междуобщинско партньорство в област Плевен се наблюдава при реализацията най-вече на големи проекти за изграждане и реахабилитиране на екологична инфраструктура. Най-добрият подобен пример е проектът за Изграждане на регионална система за отпадъци в регион Плевен, чиято реализация започна през есента на 2012 г. С окончателното изпълнение на този проект, което се предвижда за 2015 г. ще бъде решен въпросът за депониране на ТБО на по-голяма част от населението на областта. Подобно е състоянието и на другия значим проект в този сектор - Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Левски(Никопол), партньори по който са общините Никопол, Левски, Белене, както и общините от съседната област Велико Търново – Свищов и Павликени. Община Червен бряг е партньор по подобен проект, изпълняван заедно с общините от област Ловеч – Луковит, Тетевен, Ябланица и община Роман (област Враца).

Добър пример за ефективно междуобщинско партньорство е и съвместният проект, депозиран в МОСВ от общините Плевен и Долна Митрополия „Интегриран воден цикъл на Плевен и Долна Митрополия”. Въпреки че все още не е подписан договор за финансиране по линия на ОПОС на близо 200 милионния проект, той вече е преминал положително през оценката на експертите на министерството.

Програма за трансгранично сътрудничество Румъния – България

Обобщените данни за одобрените и изпълнени проекти в рамките на програмата, предоставени от областна администрация Плевен, показват сериозната активност и значителната партньорска работа на няколко сдружения и административни звена. Фондация „Перпетум мобиле” – Плевен, сдружението „Еврорегион Плевен – Олт”, фондация „Европейски институт”, АДО „Дунав” и фондация „Лице за изкуство и култура” са участвали в изпълнението на редица проекти, включително и като водещи партньори. Областна администрация Плевен, Националният център за информационно обслужване – Плевен, общините Белене и Никопол, Българската асоциация за икономическо развитие – Плевен и Търговско-промишлената палата – Плевен също са много активни при работата по програмата с румънски партньори.

В периода на реализация на ПТГС, областна администрация Плевен е изградила добри отношения с окръжните съвети Телеорман и Олт. Също така, областна администрация подпомага общините от област Плевен да влязат в контакт с румънските партньори с цел разработване на проекти “пътна инфраструктура”, като включително ги подпомага и с разработването.

I.18.SWOT АНАЛИЗ



СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

  • Добро транспортно-географско положение, осигуряващо условия за сътрудничество (вкл. и трансгранично) със съседните териториални общности

  • Наличие на поземлени ресурси с високи агро-биологични качества

  • Няма сериозни проблеми по отношение на почвената ерозия.

  • Високо биологично разнообразие по поречието на реките – р. Дунав, р. Искър, р. Осъм и р. Вит.

  • Чувствително намаляване на обема на събраните ТБО.

  • Развита транспортно-комуникационна инфраструктура, осигуряваща условия за връзки между отделните общини и на областта със съседните области

  • Излаз на международен воден път чрез р.Дунав.

  • Развита социална инфраструктура, организирана в обслужващи селищни центрове, съобразена с броя на обслужването население и обслужващите функции на населените места;

  • Реализирани проекти за подобряване физическите качества на публична социална инфраструктура –училища, детски и здравни заведения, читалища.

  • Постигнат ръст на инвестициите и продукцията в зърнопроизводството и лозарството

  • Налични значими културни и исторически ценности от античността и средновековието, исторически паметници от национално-освободителната война и исторически пътища.

Балансирана исторически утвърдена селищна мрежа и с наличие на опорни селищни центрове (малки градове) и голям център на растеж (гр. Плевен)

  • Проблемно демографско развитие, изразяващо се с намаляващи възможности за естествено възпроизводство и застаряване на населението;

  • Развитие на негативни процеси в пазара на труда, изразяващи се очертаване на тенденции на:

  • Намаляване на броя на заетите и наетите лица;

  • Нарастване равнището на безработица;

  • Намаляване на средния размер на доходите на населението

  • Наличие на територии и зони в областта с нерешени екологични проблеми (Плевен, Никопол)

  • Проблеми в развитието на ВиК сектора, изразяващи се в:

  • недостиг на питейни води;

  • лошо качество на питейните води в някои общини;

  • високи загуби при преноса на питейна вода в някои общини;

  • остаряла канализационна мрежа и неизградена такава в голяма част от селата

  • Липсват изградени ПСОВ за градските агломерации с над 10 хил. е. ж.

  • Неизградени регионални системи за депониране на ТБО.

  • Технологична изостаналост и ниска конкурентоспособност на редица отрасли от вторичния и третичния сектори

  • Намаление в дела на хората регулярно използващи интернет.

  • Липса на магистрали и високоскоростни пътища и лошо качество на пътните настилки на третокласните и общинските пътища

  • Нисък коефициент на икономическа активност.

  • Висок дял на населението с основно и по-ниско образование;

  • Значителен дял на ранно отпаднали от училище ученици, основно от ромската етническа група от населението

  • Очертаване на тенденция за монокултурност в сферата на земеделието чрез:

    • заселване позициите на зърнопроизводството;

    • намаляване на значимостта на трайните насаждения и на зеленчукопроизводството;

    • продължаващата криза в животновъдството.

  • Лошо състояние на хидромелиоративните съоръжения.

  • Слабо използване на ВЕИ за генериране на електричество и отопление/охлаждане за нуждите на сградния фонд и икономиката.

  • По-слаб от средния за страната ръст на БВП.

  • Недобра между институционална координация.

  • Отсъствие на ефективна система за мониторинг на изпълнението на политиките.

  • Недостатъчен капацитетът на общинско и областно ниво за разработване и прилагане на политики




ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

  • По-широко използване на възможностите на европейските фондове (чрез добре обосновани и подготвени проекти) за подобряване на жизнената среда, качествата на човешкия ресурс, административния капацитет на публичните институции , конкурентоспособността на икономиката чрез подобряване на предприемачеството и иновации и др.

  • Етапно създаване на по-малки полюси на растеж

  • Реализация на редица инфраструктурни проекти с надобщинско и регионално (междуобластно) значение като:

  • Доизграждане на трасето на АМ “Хемус” на територията на областта;

  • Подобряване транспортната свързаност по направлението Плевен – Ловеч – Троян – Карлово;

  • Реализация на проекта „Черен Осъм”.

  • Използване на излаза на областта на р. Дунав като възможност за:

  • Стимулиране на икономическото и инфраструктурно развитие на територията в сферата на икономиката (в т.ч. и на туризма), енергетиката, транспорта, водостопанския сектор;

  • Разработване на съвместни планове за опазване и управление на околната среда с Румъния и

  • Засилване на трансграничното сътрудничество в региона.

  • Използване на съществуващият потенциал за развитие чрез ПЧП.

Развитие на рибарството и риболовния туризъм.

  • Тенденцията за струпване на население в малкото по-привлекателни райони и градове и обезлюдяването на по-слабо развитите;

  • Продължаване на демографската криза, изразяваща се с бързи темпове на обезлюдяване на областта и страната

  • Продължаване на световната икономическа и финансова криза с произтичащите от това последици за страната и областта

  • Поява на рискове от непредвидими природни и обществено-политически събития

  • Подценяване на възможностите на проектите, финансирани с европейски средства от Националните оперативни програми;

  • Продължаване на негативите тенденции свързани с изменение на климата;

  • Запазване на високата “цена” (висока стойност) на инвестиционния капитал насочено към подобряване на базовата инфраструктура;

Продължаваща изолация от двете страни на границата – р. Дунав между България и Румъния;



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница