Програма за развитие „българия 2020 16 I националната стратегия за регионално развитие (2012-2022) 17



страница8/10
Дата11.02.2018
Размер1.69 Mb.
#58380
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Проведеният подробен анализ показва категоричната принадлежност на общините Гулянци, долни Дъбник, Пордим, Долна Митрополия, Никопол, Искър, Левски и Кнежа към една обща група, в която се наблюдава много висока концентрация на неблагоприятни характеристики. Общините Белене и Червен бряг са със средищно положение, докато само община Плевен е с благоприятни показатели.

I.26.КАТЕГОРИЗИРАНЕ НА ОБЩИНИТЕ ПО СТЕПЕН НА „УЯЗВИМОСТ”, В ЗАВИСИМОСТ ОТ ОБЩОТО ВЛИЯНИЕ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ



Събраните данни показаха, че голяма част от общините отговарят на повече от четири от разгледаните индикатори (общо десет от общините в областта), докато само община Плевен отговаря на четири индикатора. Беше извършена категоризация, според броя на индикаторите, които са установени във всяка една от общините в територията на областта, според постановките, заложени в Програмата за реализация на дейности в районите за целенасочена подкрепа 2010-2013 г., които са индикативни и за бъдещата такава програма. По отношение на категоризацията, общините Гулянци, Долни Дъбник, Пордим, Долна Митрополия и Левски бяха определени като общини от II-ра категория, а общините Никопол, Искър и Кнежа – от III-та категория. По своята степен на уязвимост, всички тези общини могат да бъдат определени като високо уязвими. Общините Белене и Червен бряг, които са от IV-та категория, са по-скоро с висока степен на уязвимост. Община Плевен (V-та категория) е с умерена степен на уязвимост.

Таблица VI- : Категоризация по степен на уязвимост на общините на територията на област Плевен

Позиция

Община

Брой показатели на които отговаря

Категория

Степен на уязвимост

1

Гулянци

7

II категория

Висока

1

Долни Дъбник

7

II категория

Висока

1

Пордим

7

II категория

Висока

1

Долна Митрополия

7

II категория

Висока

1

Левски

7

II категория

Висока

5

Никопол

6

III категория

Висока

5

Искър

6

III категория

Висока

5

Кнежа

6

III категория

Висока

9

Белене

5

IV категория

Висока/Умерена

9

Червен бряг

5

IV категория

Висока/Умерена

11

Плевен

4

V категория

Умерена

На база описаната тук категоризация, основните постановки на Програмата за реализация на дейности в районите за целенасочена подкрепа 2010-2013 г. и приложения метод с разрез на стойностите на отделните индикатори, ОСР на област Плевен може да препоръча за включване в район за целенасочена подкрепа общините Гулянци, Долни Дъбник, Пордим, Долна Митрополия, Левски, Никопол, Искър, Кнежа, Белене и Червен бряг.

Фигура VI- : Общини, които попадат в район за целенасочена подкрепа



Източник: Разработка на колектива, основана на данни от НСИ, Общински администрации, ДРСЗ

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА СТРАТЕГИЯТА

I.27.ПРЕДМЕТ НА ОЦЕНКАТА

Предмет на оценката е изпълнението на стратегията и постигнатите резултати (въздействието от нейното прилагане). Тази оценка се извършва в два аспекта:



Първо: Доколко стриктно се спазва нормативно регламентираната процедура за изпълнение на стратегията, как се осигурява „синергията“ - взаимовръзката му с изпълнението на стратегическите и планови документи на другите териториални и административни нива на управление, доколко гъвкави са постановките на стратегията за безконфликтно реагиране на нови предизвикателства и възможности, които могат да възникнат през времето на неговото действие;

Второ: Какви са постигнатите резултати, доколко ефективно и ефикасно е въздействието на стратегията за постигането на целите и желаната визия, доколко устойчиви са тези резултати и каква добавена стойност са донесли в обществен интерес.

Оценката на изпълнението на областната стратегия става на базата на качествени критерии и количествени индикатори, които следва да са определени по такъв начин, че да оценяват различните аспекти на стратегията. Оценката на изпълнението на ОСР следва да разглежда три основни елемента на стратегията и тяхното прилагане, а именно:



  • Оценка на изпълнението на областната стратегия;

  • Оценка на релевантността на стратегията в зависимост от промените в законодателната, стратегическата и социално-икономическата рамки;

  • Оценка на наличния и ангажиран капацитет за координацията на стратегията;

В зависимост от етапа на оценката на областната стратегия, тя следва да се фокусира върху различни оценъчни въпроси. При междинната и текущата оценки следва да се постави акцент върху приложимостта, ефективността и ефективността на прилагането на стратегията, постигането на неговите цели и координацията му, докато при последващата оценка фокусът освен върху ефективността и ефикасността основно е поставен върху оценка на въздействието от стратегията.

Областният управител организира както изработването, така и оценката на стратегията и внася проекта на областната стратегия за развитие за обсъждане и съгласуване в регионалния съвет за развитие и за приемане от областния съвет за развитие, по негово предложение областният съвет приема стратегията, докладите представящи резултатите от оценките за нейното изпълнение и актуализирания документ на ОСР. РСР на СЗР обсъжда и съгласува проектите на областните стратегии за развитие на областите, включени в обхвата на съответния район от ниво 2.

I.28.КАЧЕСТВЕНИ КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ

Качествените критерии за оценка на изпълнението характеризират областната стратегия като важен инструмент на управлението на областно ниво и свързващо звено в пакета от стратегически и планови документи, осигуряващи балансираното регионално развитие, социално-икономическото и териториално сближаване и устойчивото използване на ресурсите. За оценка на ОСР на Плевен е съставен набор от качествени критерии, които се отнасят до осигуряване на възприетите норми и стандарти, характеризиращи изпълнението на целите и приоритетите на стратегията:


  • Доколко е налице нужда от подобряване съответствието с политиката за регионално развитие на по-високи нива на планиране;

  • Доколко стратегията е реалистична и приложима по отношение състоянието и очакваните промени в социално-икономическия профил на областта;

  • Каква е политическата и социална ангажираност за изпълнение на стратегията

  • Какъв е капацитета на институциите и партньорите за реализация предвижданията на стратегията;

  • Доколко ефективна е стратегията за постигането на желаните резултати и въздействие;

  • Доколко ефикасно са използвани финансовите ресурси за постигане на целите и изпълнение на приоритетите на стратегията;

  • Доколко постановките на стратегията осигуряват устойчивост на резултатите от нейното изпълнение;

  • Доколко гъвкаво е разработена стратегията;

  • До каква степен стратегията използва специфичните конкурентни предимства на областта;

  • Как прилагането на стратегията спомага за намаляване на вътрешнорегионалните и междурегионалните неравенства в социалната и икономическа сфери;

  • Доколко стратегията стимулира развитието на различни форми на териториално сътрудничество – трансгранично, транснационално, междурегионално, вътрешно регионално, както и сътрудничество между трите сектора – публичен, частен и неправителствен;

I.29.КОЛИЧЕСТВЕНИ ИНДИКАТОРИ ЗА ОЦЕНКА ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ОБЛАСТНАТА СТРАТЕГИЯ

Формулираните до момента критерии са свързани с отчитането на общи количествени индикатори (индикаторите към Стратегия “Европа 2020”, макроикономическите критерии към НСРР). За тези индикатори, областната стратегия се позовава на вече определени в документи от по-високо ниво изходни и целеви стойности. В допълнение към тези предварително дефинирани индикатори, настоящата областна стратегия определя пакет от общи индикатори, които проследяват постигането на целите на плана.

За проследяване на реализацията на стратегията, към всеки един от нейните приоритетни области са посочени специфични индикатори. Изборът на конкретните индикатори е направен на базата на новите тенденции за оценка на програмни и планови документи, към които ЕК ще се придържа в периода 2014-2020 г. при оценката на своята кохезионна политика1. Индикаторите са фокусирани с цел да оценят резултата от прилаганите конкретни действия във всяко едно от идентифицираните приоритетни направления. Индикаторите за продукт и финансовите индикатори, които в периода 1999-2013 г. са основни инструменти за проследяване реализацията на кохезионната политика на ЕС отстъпват своето място на индикаторите за резултат които отчитат ефекта от реализацията на предприетите мерки. Друга силна страна на този нов подход е, че внимателно определените индикатори за резултат подават и точна информация по какъв точно начин да бъдат дефинирани специфичните цели, формиращи стратегията, с оглед на това те да бъдат реалистични, фокусирани и ясни.

I.29.1.Източници на статистическа информация, периодичност на отчитане, срокове и отговорни органи

Основният източник на статистическа информация за проследяване реализацията на стратегията е националната статистика. Други официални източници на информация също са включени в предложената тук система от индикатори за наблюдение и оценка, като Европейската статистическа служба, Европейската агенция по околна среда, Изпълнителната агенция по околна среда, Агенцията по геодезия, картография и кадастър, Агенция по заетостта, Агенция пътна инфраструктура, МРРБ, МТИТ, областни администрации, общински администрации, ИСУН, ПРСР, оперативните програми и програмите за териториално сътрудничество.

I.29.2.Индикатори от по-високите нива на планиране



Принос към стратегията „Европа 2020“

Една част от заложените в стратегията Европа 2020 индикатори също могат да бъдат проследени на областно ниво. Тези индикатори обективно измерват напредъка при реализацията на най-важния стратегически документ на ниво ЕС и до голяма степен отразяват и постигането на стратегическите цели на областната стратегия. Някои индикатори, поради липса на официална информация на областно ниво, не могат да бъдат отчитани. Това са целите 20/20/20 по отношение на промените в климата и енергията, както и делът на хората под прага на бедност. Освен това НСИ проследява коефициента за заетост на областно ниво за възрастовата група между 15 и 64 г. включително, а не както е заложен в целите на стратегията, между 20 и 64 г.



Таблица VII- : Индикатори за Стратегията „ЕВРОПА 2020“

N

ЦЕЛИ НА СТРАТЕГИЯТА „ЕВРОПА 2020”

стойности област Плевен

Източник на инфо

Изходни (2011)

Междинни (2015)

Целеви (2020)

1.

Инвестиции в научни изследвания и развойна д-ст (НИРД) - % от БВП

0,2%

0,4%

0,7%

НСИ

2.

Преждевременно напусналите образов. система - %

9,9%

8,2%

6,4%

НСИ

3.

Дял на висшистите на 25-34 г. - %

17,5%

25,0%

32,0%

НСИ

4.

Относителен дял на бедните спрямо линията на бедност за областта

19,5%

18,0%

13,0%

НСИ

5.

Заети лица и коефициенти на заетост на населението на 15 и повече навършени години

41.2%

44,0%

53,0%

НСИ

Национален макроикономически пакет

Макроикономическите индикатори са заложени в НСРР и проследяват дългосрочните стратегически цели на политиката за регионално развитие:



Таблица VII- : Ключови национални индикатори

N

КЛЮЧОВИ ИНДИКАТОРИ

стойности област Плевен

СЗ р-н – целеви стойности 2020 г.

Източник на инфо

Изходни (2011)

Междинни (2015)

Целеви (2020)

1

БВП/човек – лева (2010 г.)

5051

7500

10500

9 400

НСИ

2

Дял на БВП на човек от средната стойност на ЕС 27 - 2008г.

26%

33%

38%

44,0

Евростат

3

Коефициент на безработица (%)

12,3%

10,5%

8,5 %

8,8%

НСИ

4.

Коефициент на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години

41.2%

44,2%

49,8%

49,8%

НСИ

5.

Общ доход средно на домакинство в лв.

4 206

4850

5550

5 300

НСИ



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница