Програма за развитие „България 2020 8 Национална стратегия за регионално развитие 2012-2022 8



страница5/9
Дата21.07.2016
Размер1.16 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9

Социално развитие и човешки капитал


Отчетеното намаляване на населението в общината през последните години не се различава от общата тенденция в страната, започваща от 60-те години на 20 век, но се характеризира с много по-голяма интензивност, която несъмнено оказва влияние върху социално-икономическия потенциал на общината и представлява най-важния проблем, който следва да бъде разрешен.

Фигура 4 Изменение на население на община Кула 1965-2011

Разпределението на населението по населени места към февруари 2011г. е както следва:



Таблица 5 Население на община Кула по възрастови групи

Население, брой

Възрастови групи (навършени години)

Общо

0-24

25-59

59 +

ГР.КУЛА

3 226

666

1 437

1 123

С.ГОЛЕМАНОВО

126

20

26

80

С.ИЗВОР МАХАЛА

98

1

17

80

С.КОСТА ПЕРЧЕВО

90

4

18

68

С.ПОЛЕТКОВЦИ

68

1

13

54

С.СТАРОПАТИЦА

383

36

92

255

С.ТОПОЛОВЕЦ

355

51

118

186

С.ЦАР-ПЕТРОВО

297

25

78

194

С.ЧИЧИЛ

74

0

8

66

ОБЩО

4 717

804

1 807

2 106

%

100

17

38

45

% за област Видин

100

21

44

35

% за страната

100

25

49

26

Обобщението на данните показва, че само 38% от населението в общината е в трудоспособна възраст, което е влошен резултат спрямо областта и страната. Същевременно общината отбелязва и постоянни отрицателна миграция (средно за периода 2007-2011 -14 броя) и прираст на населението (средно за периода 2007-2011 -131 броя). Практически общината преживява резултата от съществен демографски срив (през 1993 година, населението възлиза на 8 228 души). Това води до спад на общия брой ученици средно по 10-12 ученика всяка година, както и на приема на нови деца в целодневната детска градина – средно с пет на година.

3.1 Етнически състав и интеграция на малцинствата

Етническият състав на населението на община Кула е относително хомогенен, като данните сочат, че по-голямата част от лицата, отговорили на доброволния въпрос за етническата принадлежност по време на преброяването на НСИ от февруари 2011 г., или 97 %, се самоопределят като „българи”. Единствената друга ясно откроена етническа група е тази на хората, определящи се като „роми” – 2 %. Останалият 1 % от лицата, отговорили на доброволния въпрос за етническата принадлежност не се причисляват към никоя етническа група. В сравнение с областта и страната, община Кула има сравнително по хомогенна структура.


Фигура 5 Самоопределение по етническа група

Въздействието на изостаналостта на общината върху малцинствата е още по-сериозна. Почти всички ромски семейства са социално слаби и разчитат на помощи. Общината осигурява различни стимули от подкрепа за закупуване на жилища до различни видове помощи по отношение интегрирането на ромските деца в образователната система.



3.2 Заетост на населението

В общината се наблюдават изключително високи нива на безработица 23% (2012 г.) – почти двойна на общата за България, която се рязко влошава през последните години.


Фигура 6 Нарастване на безработицата

В структурата на безработните лица могат да се обособят следните уязвими групи:



  • Лица до 29 г.– отбелязват се много високи нива на безработица сред младите хора, достигаща до 22%, което дава основание да бъдат обособени като отделна рискова група. В сравнителен план община Кула е с най-висок дял безработни младежи до 29 години;

  • Лицата с намалена трудоспособност също съставляват отделна рискова група, тъй като в рамките на тази група се отчитат изключително високи нива на безработица – 64%;

  • Трайно безработни – делът на трайно безработните запазва устойчиви високи нива, като преобладаващата част са лицата без специалност и професия – 65%, а тези с основно или по-ниско образование – 48%.

По отношение на разпределението на икономически неактивно и активно население, общината следва общата тенденция на изоставяне на областта, но данните за заети и безработни показват необходимостта от борба с проблем присъщ изключително на общината.

Фигура 7 Икономическа активност към 2011г.

По Национална програма “От социални помощи към осигуряване на заетост” в община Кула през 2011 г. работят 47 лица, а през 2012 г. 34.

В общината има търсене на висококвалифицирани кадри с техническо образование – инженери, архитекти и др. Община Кула полага особени усилия в това отношение и осигурява стипендии на студенти от подобни специалности, които са сключили договор след завършване на висшето си образование да работят на територията на община Кула поне 3 години. Получаването на стипендията е свързан с постигането на определен успех и по отношение на средния доход на член на семейството.

3.3 Доходи на населението

Доходите на населението са ниски и като разликата със северозападния район и района с най-високи заплати се разширява през годините.



Фигура 8 Доходи в област Видин в периода 2008-2012г.



3.4 Образование на населението

Разпределението на населението в общината спрямо степента на завършено образование не се различава от тази в областта, но изостава от това в страната по отношение на населението с висше образование. Основният проблем е, че разликата е се компенсира от сериозния дял на населението с основно образование.


Фигура 9 Степен на завършено образование в община Кула по данни към 2011г.

Поради демографската криза в общината през годините спада постоянно броя на учениците, както и на децата в детските градини. В следствие на това са закрити ОУ “Отец Паисий” – с. Цар Петрово и ЦДГ “Незабравка”. Закриването на селските училища води затруднява запазването на младите семейства в общината. Създадени са облекчения, които да компенсират необходимостта от пътуване до гр.Кула. Учениците от селата се извозват от ученически автобуси, а СОУ “Васил Левски” осигурява закуска и безплатен обяд за пътуващите ученици. Безплатна закуска се осигурява и за всички социално слаби ученици. Всички нуждаещи се ученици могат да се възползват от безплатни учебници. Осигурени са средства за покриване на транспортните разходи на учителите и за повишаване на тяхната квалификация.Към настоящият момент община Кула притежава едно модерно училище с добър сграден фонд и квалифицирани преподаватели, което е основание за предлагането на едно съвременно и качествено образование.



Фигура 10 Намаление на броя на учениците в община Кула за периода 1990-2012г.



3.5 Социални услуги

Общината предлага услугата „Обществена трапезария”, която е насочена към социално слабите жители. През 2012-2013 г. 437 лица и семейства ползват енергийни помощи, 125 получават социални помощи, а 402 души добавки за интеграция на хора с увреждания. В гр. Кула се предлага услугата „Личен асистент на хора с увреждания“, в която са ангажирани 16 лични асистента.

Социалните услуги по отношение на хората с увреждания и старите хора са основна необходимост за община Кула с оглед на застаряващо население, високия процент заболявания на сърдечно-съдовата и нервната система и наличие на специализирана институция за деца с умствени и физически увреждания

3.6 Културна дейност

В община Кула има 5 функциониращи читалища, като координиращ център е Читалище “Просвета 1882 г.” – гр. Кула и Общински младежки дом – гр. Кула, чийто функции са свързани с младите хора от общината. Към читалище „Просвета 1882 г.“ има изградени младежки танцов състав, театрална група.

Основните задачи, които те си поставят за изпълнение са задоволяване на културните и духовни потребности на населението, разширяване знанията, провеждане на културни мероприятия с цел удовлетворяване на естетическите потребности на хората, съхраняване на автентичното фолклорно наследство от региона.

Културната дейност се осъществява единствено чрез художествените състави на Читалище “Просвета 1882 г.” - детска и женска вокални групи, детски танцов състав, народен оркестър, спортни танци, театрален състав и група художествено слово.

Всички читалища разполагат с библиотеки, но книжният фонд е остарял и се попълва трудно, като почти не се използва възможността за дарения. Библиотечната дейност се изразява основно в книгораздаване. Читалищата не предлагат целенасочени информационни кампании във връзка със значими събития или нужди. Именно в тези насоки следва да се търсят партньори и нови възможности особено при все по-мащабното навлизане на новите технологии.

В по-малките населени места държавните културно-просветни задачи се изпълнявате единствено през читалищата като подпомагат приобщаването на хората към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.

Кадрите, работещи в читалищата са с дългогодишен опит в работата. Повечето от хората са със средно образование, с изключение на читалището в гр. Кула, където читалищните работници са квалифицирани и проявяват активност и предприемчивост в основната си дейност и търсят нови форми, изисквани от сегашните условия.

Община Кула има добре развит календар от събития, които допълва през годините, създавайки по-привлекателна среда за социален живот. Културният и духовен живот е организиран около читалище „Просвета-1882“.

През август в гр.Кула се провежда ежегоден кулски панаир, който е повод за срещи на кулските родове. Също така се провежда и националния конкурс "Кулски поетичен панаир Йордан Йончев“, определян като „нестандартен празник на словото“, включително с участието на поети от Сърбия и Черна гора.

3.7 Младежка дейност

Младежката дейност се осъществява от Общински младежки дом (гр.Кула). Неговата цел е създаване на условия в града и общината за хармонично развитие и духовно и физическо израстване на младите хора от общината и защита на техните интереси и потребности. За целта се организират и провеждат различни дейности и мероприятия: клубове, секции, курсове, семинари, конференции и др.

Общински младежки дом се помещава в общинска сграда, ремонтирана със средства на общината и „РИС Ръбър България” АД. В дома функционират Школа за народни танци, Клуб “Завръщане към корена” за автентичен фолклор, Клуб на игрите, Клуб “Тийнейджър”, и модерен фитнес център и др. Те се ръководят от щатния персонал, без заплащане на хонорари. Част от предвидените в програмата за развитие на институцията форми /Клуб “Дифенс”, Литературен клуб, секция по тенис на маса и секция по шах/ не са развити поради липса на средства за заплащане хонорари на квалифицирани ръководители.

Капацитетът на дома позволява за провеждане на повече мероприятия и разнообразяване на предлаганите възможности. Намирането на частни партньори е от основно значение за развитието на нови направления.



3.8 Спортна дейност

През последните години се полагат усилия за възстановяване на добрите традиции в спорта, които общината е имала.

През 2010 г. в община Кула е възстановен Мотокрос Кула, който се провежда в местността Марковище, на обособен за целта терен "Мотокроса". Провеждането на състезанието става със средства на инициаторите, частни дарители и общината. Амбицията е то да се превърне международно спортно събитие с участието на състезатели и клубове от Сърбия и Румъния.

Гр. Кула на няколко пъти е домакин и на възстановения през 2008 г. открит трансграничен турнир по "Шах без граници".

Община Кула поддържа футболен отбор ФК "КУЛА-04" – обор на мъжете, юношески и детски отбори, а развитието на местния футбол се подпомага и от местното химическо предприятие “РИС Ръбър България” АД. Организират се и съвместни срещи с отбори от Сърбия.

През 2009г. в с.Старопатица е възстановен местния футболен клуб, под името ФК "ПЛАСТИК", който се състезава в А ОФГ- Видин.

Слабост е липсата на туристическо дружество, което в миналото е било организатор на екскурзионни летувания, туристически походи, турнири по туристическо ориентиране. То може да се превърне в интегрална част от развитието на туризма в общината.

Изводи:

Постоянно намаляващия брой на населението на община Кула е най-същественото предизвикателство пред бъдещото развитие. Следва да се направят постъпки за нарастване на населението със средно образование. Натрупаният опит с предоставянето на специфични социални дейности предполага свързването им с икономическата сфера и търсенето на тяхното развитие като бизнес начинания. Идеята за създаване на хосписи или домове за възрастни хора е една от тези възможности.

Сравнително ниските доходи към настоящия момент не следва да се разглеждат като предимство порази общото състояние на областта и региона, поради което е нужно да се търсят други конкурентни предимства. Търсенето на пътища за увеличаване на доходите на населението би могло да бъде основен фактор за прекъсване на миграционния процес.

Необходимо е да се отбележи, че въпреки активната дейност на общината и постоянното търсене и успешно намиране решения на различни социални проблеми, то това вече не е достатъчно условие за промяна на тенденцията.



SWOT анализ СОЦИАЛНО РВИТИЕ И ЧОВЕШКИ КАПИТАЛ

СИЛНИ СТРАНИ

СЛАБИ СТРАНИ

Силна социална политика на общината;

Множество инициативи засилващи социалния живот и активност в общината;

Добра образователна база;

Нарастване на обема и интензитета на транс-граничните връзки;



Демографски проблем свързан с намаляване на населението , миграцията и застаряването;

Ниски доходи;

Нарастваща безработица особено сред младото население;

Силна зависимост от социалната политика на общината;

Липса на болница;


ВЪЗМОЖНОСТИ

ЗАПЛАХИ

Значителни възможности за развитие и преквалификация;

Възходящо развитие на земеделието в България;




Продължаване на общата икономическа криза;

Влошаване на социално-икономическите условия в областта като цяло;

Нарастване на регионалните дисбаланси и привлекателността на големите областни центрове;

Закриване на училища;




1   2   3   4   5   6   7   8   9


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница