Програма за развитие България 2020, Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма, Стратегически план за развитие на културния туризъм в България

1. Обща характеристика на общината…………………………………………….………….……..3

2. Икономически характеристики..............................................................................................11

3. Туристическа характеристика..................................................................................................13

1. Стратегически цели и приоритети…………………………………………………….….… 19

2. Ресурсно осигуряване.................................................................................................................... 30

3. Очаквани резултати.........................................................................................................................30

4. План за действие по реализация на програмата /Приложение №1/ ............33

5. SWОТ анализ /Приложение №2/ ……………………………………………………………….38

За периода 2007-2013 г. община Божурище се развива с високи темпове. Близостта със столицата и благоприятните климатични условия предполагат развитие на туризъм, въпреки неразвитата инфраструктура за настаняване .

Програмата за развитие на туризма в община Божурище е разработена в съответствие с: Националната концепция за пространствено развитие, Национална програма за развитие България 2020, Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма, Стратегически план за развитие на културния туризъм в България
Основната цел на програмата е да формира устойчива политика за развитие на туризма в Община Божурище, като част от ЛоКуС „Велика София” и Метрополия София. Наблегнато е на полицентричния модел за развитие и е съобразена с ТДР 2020 на ЕК. В програмата са отчетени данни, предоставени от НСИ и географско-икономическите характеристики на общината.

Изложен е кратък географски и социално икономически преглед на общината по данни от 2011 г. на НСИ, в общата част на програмата. Специалната част отразява целите и приоритетите за развитие на туризма в общината.

Отчетена е липсата на места за настаняване, атракциони и събития, които биха привличали туристи.

Програмата може да бъде адаптирана към бъдеща Стратегия за интелигента специализация с оглед на заложените дейности насочени към образование и възпитание и утвърждаване на навици, насочени към опазване на околната среда и изграждане на устойчиви екосистемни връзки.

1. Обща характеристика на общината

Община Божурище е разположена западно от София, в непосредствена близост до столицата. На североизток граничи с община Връбница, на югоизток - с община Банкя и Люлин, на юг - с общините Перник и Брезник, на север - с община Костинброд, на запад - с община Сливница. Община Божурище попада в т.нар. Локална културна система (ЛоКуС) „Велика София”, която система предполага възможност за развитие на интегрирани проекти и събития в рамките на целия ЛоКуС.

Средногодишният валеж на територията на общината е в границите около 638 mm - неравномерно разпределен по сезони - пролет 207 mm, лято 195 mm, есен 133 т mm и зима 103 mm.

Средногодишните изпарения са 498 mm, което обуславя района с високо сумарно изпарение.

Преобладаващите ветрове са западни, в малка степен североизточни и северозападни и югозападни. През една трета от дните в годината преобладава тихо време - при средна скорост на вятъра под 1 м/сек.

На общинска територия са формирани два основни типа зонални почви: черноземни смолници, заемащи равнинните части на терена и канелени горски почви по хълмистите участъци.

През територията на общината протичат незначителни водни потоци- реките Величка, Гурмазовска и Пожаревска. Съществуват З броя микроязовира с обща площ 156 дка.

Общата площ на общината (143 хил.дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил.дка), и в Софийска област (321 хил.дка). Общината заема 0,128 % от общата територия на Република България.

Гъстотата на населението 55 чов/км² е под средната за страната (70 чов/км²), много по-ниска за Югозападния район (103 чов/км ) и значително над област Софийска (37 чов/км²).

В обхвата на общината са включени 10 населени места - гр.Божурище и 9 села. След 2011 г. на територията на общината функционират 3 кметства - Пролеша, Хераково, Храбърско, с избрани пряко от населението кметове. След избор от Общинския съвет са назначени 3 кметски наместници: 1- Пожарево, 1- Гурмазово, и 1 - Златуша, Росоман, Делян, Мала Раковица.

По данни на НСИ населението на общината наброява 8473 човека, в т.ч. 4129 - мъже и 4344 - жени. Населението в общинския център гр.Божурище е 5619 човека - 66,3 %. Град Божурище се включва към много малките градове , а селата в общината са предимно малки и много малки.

Община Божурище е включена към Софийска област съгласно административно-териториалното устройство на Република България (Указ № 1 на Президента на републиката от 05.01.1999 г., ДВ, бр.2/08.01.1999 г.).

В настоящия си обхват общината е създадена през 1978 г. (Указ № 2295 на ДС от 22.12.1978 г. за определяне седалищата и състава на общините в НРБ, ДВ, бр.101/26.12.1978 г.). Град Божурище е обявен от село за град през 1997 г. (Решение на МС №786/11/08.1997г.)

Съгласно Закона за регионалното развитие Софийска област на територията на която е община Божурище, както и областите София (Столична община), Благоевград, Кюстендил и Перник се включват към Югозападния район за планиране.

Съобразно Национална концепция за пространствено развитие на България град Божурище и територията на общината попадат в агломерационния ареал на София в зоната на силно моноцентрично влияние на столицата.

Категорията на община Божурище е определена на основание Заповед № РД-02-14-2021 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 14.08.2012г. (ДВ, бр.66 от 28.08.2012 г.) е 3-та. Населените места в общината са следните категории: Божурище - 3-та, Пролеша, Хераково, Храбърско и Гурмазово - 6-та, Пожарево-7-ма, Златуша, Росоман, Делян и Мала Раковица - 8-ма.

Съгласно Национална концепция за пространствено развитие на България и Закона за регионалното развитие, град Божурище е град от 5 ниво.

Местоположението на община Божурище предопределя интеграционно значимите й взаимовръзки със София - инфраструктурни, икономически, социални, както и със съседните общини - Костинброд, Сливница, а в по-малка степен Перник и Брезник.

Общата площ на общината 143,051 кв.км представлява 2,02% от територията на Софийска област.

Сравнителният анализ показва висок относителен дял на земеделската площ -72,9% от общата (спрямо 57,4 % за страната, 42,8% за югозападен район и 43,5% за Софийска област). Твърде висок е относителния дял на обработваната земя от общата земеделска 92874 дка - 86% - при 78% за страната, 60% за югозападен район и 61,2% за Софийска област. Това предполага, че земеделските земи на община Божурище следва да бъдат оценявани като очертаващ се приоритет в нейното бъдещо развитие, свързано с бъдещото формиране на модерен аграрен сектор. Липсата на поливни земи е недостатък, който трябва да се отчете при разработване стратегия за развитие на земеделския сектор. Общината има най-нисък относителен дял спрямо страната, югозападен район и Софийска област на площ водни течения и водни площи - 0,7% от общата територия.

Обработваемата земя в земеделските територии, посочена по-горе, е с обща площ 92874 дка. Най-голям дял заемат нивите - 80009 дка - 86,1%, трайните насаждения - 240 дка площ - 0,25%.

Земите по § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са с обща площ 1264 дка, разположени в землищата на селата Пожарево, Златуша, Делян, Росоман, М.Раковица, Хераково и Храбърско и формиращи 1960 имота.

Мерите и пасищата заемат площ от 8639 дка.

Горските територии включват площ от 21194 дка или 20,6% от общата територия на общината. Залесената площ е 8640 дка, разположена главно в землищата на селата от Росоман до Делян - общо 7105 дка. Общата залесена площ от 8640 дка е 6,04% от територията на общината, а т.н. "лесистост на територията" е много ниска спрямо тази за страната -31,7%.

Територията на населените места и другите урбанизирани територии обхваща 11008 дка - 6,6% относителен дял спрямо 4,1% за България, 4,6% за югозападен район, 4,4% за Софийска област. Изградените вилни зони са с обща площ 1264 дка.

Вследствие на възстановяването на собствеността върху земеделските земи и изпълнението на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и на възстановяване на собствеността по Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ) на територията на общината са установени следните видове собственост:

Частна собственост са 83 952 дка или 58,7% от общата територия на общината, в т.ч. 79500 дка земеделски земи.

Държавна собственост са 24 099 дка (16,8% от територията на общината) - Държавния горски фонд; Държавния поземлен фонд; част от територията на населените места; териториите за добив на полезни изкопаеми; преобладаващата част от териториите на водните течения и водните площи; републиканската пътна мрежа и др.

Общинска е собствеността върху 8910 дка земя - общински поземлен фонд, включващ ниви, трайни насаждения, мери и пасища, както и полски пътища и прокари, земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, част от населените места, язовири, общинската пътна мрежа и др.

Религиозни организации имат собственост върху 158 дка земеделски земи -0,11% от територията на общината.

Общината разполага с благоприятни почвени и климатични условия. Близостта до столичния град поражда реални предпоставки за целево отдаване под наем или аренда на земеделски земи за развитие на интензивно селскостопанско производство.

Техническата инфраструктура обхваща материално-техническите мрежи и съоръжения на четири основни инженерни системи: транспортна; енергийна; водостопанска; съобщителна.

Географското разположение на община Божурище й предоставя възможността да попада в пряка и косвена зона на влияние на два от петте общоевропейски транспортни коридора, преминаващи през територията на страната ни /ОЕТК №4 и ОЕТК №10/. ОЕТК №10- Залцбург - Любляна - Загреб - Белград - Ниш - София /Димитровград - Истанбул по коридор №4/ провежда международните транспортни потоци между Европа, България и Турция / Гърция посредством българския участък Калотина-София- Пловдив-Свиленград, като осигурява връзка между Европа и Азия. Близостта или преминаването на ОЕТК №10 през общинска територия я поставя в идеално разположение да се обслужва пряко от бъдещата автомагистрала. ОЕТК №4, предвиден да провежда международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Видин-София-Кулата в западната част на страната ще бъде в близост до територията на общината и ще оказва благоприятно въздействие.

Предимство на общината е близостта й до Столичния град - 15 км до центъра (5 км до Люлин и Банкя, както и части от район Връбница) с всички възможности за включване в националната транспортна мрежа с всички видове транспорт и най-бърз достъп до различни точки от страната. Същинското транспортно обслужване на общината се осъществява от първокласния път І-8 София-Калотина, който преминава в северната част от територията на общината /12 км/. Агенция "Пътна инфраструктура" предвижда до 2016 г. пътя да бъде изцяло трансформиран през територията на община Божурище по ново трасе, т.нар. „червен пунктир” във високоскоростен път с връзка в северната тангента на столицата.

Предвижда се удължаване на трасето на бул. „Тодор Александър” до територията на изграждащия се „Мехаелектронен и електротехнически парк” от НК „Индустриални зони”, което предполага увеличение на мобилността през територията на общината.

Третокласният път III- 638 свързва общинския център и селата Гурмазово-Пожарево-Росоман-Златуша-Делян в югозападна посока с област Перник и община Брезник с дължина на територията на общината 20 км.

Булевард "Европа" е главна улица на гр. Божурище, а улиците "Г. Бенковски" и "Христо Ботев" събирателни. В града няма ясна планова система за паркиране с изключение на ЦГЧ. Интензивността на връзките на общинския център със Столичния град е доста висока - 86 бр. автобусни и 52 бр. връзки с бус по маршрутни разписания. Връзките на общинския център със селата са сравнително добре организирани. Съобразени са с потока пътуващи ученици и работещи, големината на населените места, връзки с ж.п. транспорт и др.

Незначителен дял в транспортното обслужване има и спирката на ж.п. линията. София-Банкя, която се използва от жители на общината, работещи в столицата и част от военните, работещи в поделенията на територията на общината. Обмисля се проект за изграждане на нов метро лъч по открит способ във връзка с нерентабилността на линията София - Банкя и проекта за „Мехаелектронен и електротехнически” парк .
Общата оценка на състоянието на транспортната система е задоволително. Пространствената организация позволява бърз достъп от всички населени места до центъра, а от него и до Столицата.

Известни проблеми в транспортното обслужване се създават от състоянието на пътищата в определени периоди - при зимните условия и преди провеждане на текущ ремонт. Не е добра маркировката на всички ІV-то класни пътни участъци. Липсва значителна част от знаковото стопанство по ІV-то класна пътна мрежа и в населените места.

Община Божурище е захранена с електроенергия от общата електроенергийна система на страната посредством подстанция в гр.Божурище с трансформация на напрежението 110/20 Кв. Трансформаторите в подстанцията са 2 бр., които чрез 7 бр. въздушни електропровода с работно напрежение 20 кW и обща дължина 75 км захранват общо 56 трансформаторни поста в населените места. Кабелната мрежа 20 кV е с обща дължина 12,5 км.

Всички населени места от общината са електроснабдени. Мрежата средно напрежение е в сравнително добро състояние. Мрежата ниско напрежение е с обща дължина 107 км, в т.ч. 5,5 км кабели ниско напрежение.

На територията на общината има 936 стълба на магистралните електропроводи. Подземните магистралните електропроводи са 21бр. с обща дължина 12,5 км.

Така изградената ел.преносна мрежа покрива нуждите за производствена дейност и битовите абонати в общината.

В общината са изградени два малки фотоволтични парка, като географските характеристики благоприятстват разполагане на фотоволтици и вятърни генератори.

Общинският център гр.Божурище е едно от първите газифицирани селища в страната още през 1999 година.

Изградена е газоразпределителна мрежа с обща дължина 24 км., предоставяща възможност за газифициране на 1700 домакинства, големи производствени структури и обществени сгради. Броят на присъединените домакинства към момента е 837, а стопански потребители 34 броя. Газификацията на общинския център и реалната перспектива за газификация на съседните селища е особено предимство, пряко влияещо на изключителния инвеститорски интерес и промяна цените на недвижимите имоти и земята в района.
Водостопанска система

Община Божурище не е богата на водни ресурси. Водоснабдяването се осъществява посредством сондажни кладенци, помпени станции и каптажи с напорни резервоари.

Населените места в общината се водоснабдяват от 13 броя водоизточници. Чрез софийската "ВиК" се подават 7 л/сек. Към всяко населено място са изградени напорни резервоари, не се използва в с. Пролеша. Помпените станции са общо 10 броя.

Дължината на външната водопроводна мрежа е общо 38 км. От нея 45,4% е етернитово изпълнение, 44,2% - стомана и 5,6% - тръби РVС. С изключение на изпълнената от РVС тръби, останалата е изградена основно до 1980 г. и е твърде амортизирана с наличие на сериозни загуби при преноса на вода.

Вътрешната водопроводна мрежа е с обща дължина около 57 км, в основната си част етернитова - 87 %, въведена в експлоатация главно преди 1980 г.

Тези данни сочат необходимостта от обновяване, рехабилитация и подмяна с нов тип РVС на изградената външна и вътрешни водопреносни мрежи.

Селата Делян и Мала Раковица не се инкасират поради пресъхване на каптажите.

Канализация

В общината частично изградена канализационна мрежа има в Божурище, Гурмазово и Храбърско. Общата й дължина е 5,7 км. Отпадните води се заустват към речни корита и дерета. Липсва пречиствателна станция за отпадни води. Необходимо е проектирането на цялостната канализационна мрежа за града и прилежащите по-големи села. Общината е внесла в МОСВ предпроектни проучвания и е обособила терен в град Божурище за изграждане на пречиствателна станция, с възможност да поема отпадните води по направления - Пожарево - Гурмазово - Божурище; Хераково - Пролеша - Божурище и Храбърско - Божурище.

През територията на общината преминава оптичен кабел за Р. Сърбия и западна Европа.

В общината функционират 3 бр. аналогови централи с монтиран капацитет 4200 номера. Постигната е телефонна плътност - 28/100 жители. Телефонните централи са в гр.Божурище, с. Пролеша и с. Храбърско.

Дължината на телефонната мрежа е 48 км. Всички населени места от общината са телефонизирани.

Общината има сравнително добро покритие на GSМ, но с проблеми е село Пожарево, които предстои да бъдат решени от мобилните оператори в рамките на 2014г.

В общината няма изградена система за предоставяне на широколентов интернет. Ползване на интернет и компютри е около средното за страната по данни на НСИ за 2011 г.

Социалната инфраструктура обхваща: образование, здравеопазване, култура и изкуство, физкултура и спорт, държавно управление и неправителствени организации.

Пазарните подсистеми включват: търговия, ремонт на коли и битова техника, други услуги, финанси, кредит и застраховане.

В туристическата инфраструктура попадат базите за подслон и агенциите за пътуване и туризъм.

Развитието на системата образование съответства на демографската структура и процеси. В общината понастоящем функционират общо две училища :

Основно училище с около 75 ученика и Средно образователно училище - с около 600 ученика.

В общината детските заведения са две: ОДЗ"Буратино" и ОДЗ"Детелина" с филиал в с.Храбърско с общо 396 деца, в 11 целодневни и 2 яслени групи. Пълнотата на групите е в рамките на нормата. Общинската администрация е сериозно ангажирана с проблемите на образованието. При финансирането на учебните заведения се прилагат принципите на делегираните бюджети, подпомагани от спонсори и помощи от настоятелствата.

Реална заплаха за общината е намаляването на броя на учениците в селата на общината. Две училищни сгради не се използват - закрити са.

Общината има проекти за обособяване на гр.Божурище и като студентско градче, с колеж по публична администрация, както и с посрещане в най-близко време на Факултета по ветеринарна медицина на Лесотехническия университет в базата на едно от бившите военни поделения.

Система "Здравеопазване" е развита само в частта си доболнична помощ. Населените места са покрити с лекарски практики, които са съсредоточени в бившата общинска поликлиника и бивши селски здравни служби по селата. Общо лекарските практики са 6, стоматологични практики - 7 и една общинска поликлиника с клинична и рентгенова лаборатория.

Общината се обслужва от звено "Спешна медицинска помощ"- гр.Костинброд, което не е достатъчно ефективно поради отдалечеността и относително големия район на обслужване.

Съществуващите нормативни пречки не дават възможност за сформирането на собствено звено за "Спешна медицинска помощ".

Направени са първите успешни крачки със създаването на лекарска практика, осъществяваща денонощна неотложна медицинска помощ за всички граждани.

Особено полезна е дейността на общинската поликлиника, в която работят специалисти по кардиология, хирургия, неврология, очни болести, ендокринология, ортопедия, ехографист и рентгенолог, педиатрия и др. В поликлиниката функционира модерна лаборатория с регионално значение.

Местоположението и ранга на община Божурище до голяма степен определя спецификата на функционирането и развитието на системата "Култура", която се характеризира с определена специфика. Близостта до София, съществувалите културно-битови пътувания са довели до модел на развитие, който включва само традиционния обект - народно читалище. В общината те са пет, като едно от тях е в общинския център, а другите са в селата: Хераково, Храбърско, Пролеша и Пожарево.

В развитието на инфраструктурата на културата основно вниманието следва да се насочи към утвърждаването на реалната възможност читалищата да се превърнат в партньор за решаване на редица неотложни социални проблеми на общността чрез предоставяне на социални услуги като обучение и специализирани програми за стимулиране на социалната и икономическа активност на отделните общности и групи. Тя следва да се обвърже с по-нататъшното консолидиране на фолклорните традиции на населението, обуславящо се от преселници от много краища на България.

Забравените традициите в авиацията – през миналия век в Божурище е възникнало самолетостроенето като важен структурен национален отрасъл, могат да бъдат възстановени чрез „възстановяване” на националната памет и изграждане на цялостен комплекс от атракции и музейни експозиции, свързани със самолетостроенето. Създадени са първото българско летище, военно училище, работилници за производство на български самолети, школа и инфраструктура за ПВО.

През 2011 година, община Божурище придоби в собственост от МО два терена на площ от 79 дка и 33 дка, представляващи бивше поделение „Орлите”, част от площта на които е залесена с дървета на възраст над 80 години.

Запазена е изградената инфраструктура, която включва: три масивни сгради с РЗП над 2000 кв.метра, други спомагателни сгради, помпена станция, трафопост, алеи, мост, бивше стрелбище и др. Двата терена са с изградена плътна ограда и с възможност за осигуряване на охрана.

Община Божурище планира изграждане на уникален музеен атракцион, който ще представлява и центъра на град Божурище, вписвайки се в концепцията за Плана за развитие на централна градска част. Могат да бъдат разположени реални експонати на свалени от въоръжение самолети, създаване на туристически център, експозиции на материали, авиомодели, документи и др. свързани с българската авиация. Сграденият фонд позволява и ситуиране на клуб по авиомоделизъм, както и провеждане на редица тематични събития, като в парка има възможност да се разположат и търговски заведения с цел само-финансирането му.
Регламентите на ЕК за периода 2014-2020 г., Териториален дневен ред 2020 и националната програма за развитие на културния туризъм, определят акцент на междукултурния обмен и сътрудничество. Община Божурище попада в Еврорегион „Нишава”, а от 2012 г. успешно си сътрудничи с община Сурдулица, с която изпълнява общ проект по програма за трансгранично сътрудничество България - Сърбия.

Следователно разполагането на различни атракции на открито, заедно с провеждане на различни фолклорни, музикални фестивали, пленери на изкуството и др., могат да осигуряват туристи през цялата година, привлечени от етнографски и културни събития, в изпълнение на Програмата за развитие на културния туризъм.