Програма за развитие на Европейски земеделски фонд селските райони (2014-2020) за развитие на селските райони
Изтегляне 0.81 Mb.
|
 
Програма за развитие на Европейски земеделски фонд селските райони (2014-2020) за развитие на селските райони КОМИТЕТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (2014-2020) МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ ДЕВЕТО ЗАСЕДАНИЕ НА КОМИТЕТ ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА ПРОГРАМАТА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕЛСКИТЕ РАЙОНИ (2014-2020) Дата и място на провеждане: 22.12.2017 г., (петък) зала „Голям колегиум“, в сградата на МЗХГ, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55
Програма за развитие на Европейски земеделски фонд селските райони (2014-2020) за развитие на селските райони ДНЕВЕН РЕД за провеждане на деветото заседание на Комитета за наблюдение на Програмата за развитие на селските райони (2014-2020) на 22.12.2017 г. от 9:00 часа в зала „Голям колегиум“, в сградата на МЗХГ, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55
Програма за развитие на Европейски земеделски фонд селските райони (2014-2020) за развитие на селските райони СТЕНОГРАФСКИ ПРОТОКОЛ Деветото заседание на Комитета за наблюдение (КН) на Програма за развитие на селските райони (ПРСР) (2014 – 2020 г.) се проведе в София на 22 декември 2017 година в зала „Голям колегиум“, в сградата на МЗХГ, гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55. В заседанието участваха: членове на КН на ПРСР с право на глас, наблюдатели с право на съвещателен глас, други участници. Чрез видео конферентна връзка от Брюксел в заседанието участваха г-н Майкъл Пилке и г-жа Елица Живкова от ГД „Земеделие и развитие на селските райони” на Европейската комисия. ТОЧКА 1-ва ОТ ДНЕВНИЯ РЕД: т. 1. Откриване на заседанието на КН на ПРСР(2014-2020), приемане на дневния ред. /за одобрение/ Заседанието бе открито и се председателства от д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА – заместник министър на земеделието, храните и горите, председател на КН на ПРСР(2014-2020). Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Добро утро, уважаеми дами и господа. Позволете ми да открия Деветото заседание на Комитета за наблюдение на ПРСР(2014-2020). Благодаря ви, че се отзовахте на нашата покана в последния ден преди празниците и че сте тук, за да обсъдим спешното допълнение на 4-то изменение на Програмата за развитие на селските райони (2014-2020), което е в ход, както и обявяването на приемите през 2018 г. и отварянето на целеви приеми по горските мерки 8.3 и 8.4. за общините Симитли и Кресна. Имам удоволствието да поздравя и г-н Майкъл Пилке и г-жа Елица Живкова. Те ще участват чрез видео конферентна връзка. Г-н МАЙКЪЛ ПИЛКЕ приветства с „добро утро” участниците в заседанието и отправи молба към участниците в заседанието да говорят малко по-високо и по-бавно, тъй като е слаб звукът, който се получава в Брюксел. Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Благодаря Ви, г-н Пилке. Предлагам да преминем към т.1 - Приемане на дневния ред на настоящото заседание. В срок са постъпили мотивирани предложения за включване на нови точки в дневния ред. Първото предложение е от дирекция „Централно координационно звено” към Министерски съвет и от БАКЕП. Предложението е да бъде включено обсъждане на актуализация на Индикативната годишна работна програма по Програмата за 2018 г. Предлагам в точка 7 „Други”, в 7.1 да се разгледа „Обсъждане и съгласуване на актуализираната Индикативна годишна работна програма“. Второ, към допълненията и към предложението на Управляващия орган на 4-то изменение на Програмата, от името на Националната браншова организация „Български пчеларски съюз” е постъпило предложение да бъде включена нова точка за промяна в текстовете на подмярка 6.1. „Стартова помощ за млади земеделски стопани” по Програмата. Предлагам това да се обсъди като част от точка 3.4. , която касае изменението на Програмата. Трето, получено е предложение от дирекция „Директни плащания и интензификация на земеделските парцели” в МЗХ във връзка с изменение в изискванията към кандидатите по чл.43 от Регламент 1307 от 2013 г. и финансиране по първи стълб, които влизат в сила от 01 януари 2018 г. , да се обсъди въздействието на изменението върху изпълняващите ангажименти земеделски стопани по Програмата по мярка 10 и мярка 11. Този въпрос предлагаме също да го обсъдим в точка 3.4. За по-голяма оперативност, предлагам предложенията за нови точки в Дневния ред да бъдат гласувани анблок. Освен това, сме включили становища и материали по изпратените ви материали към Дневния ред, които да дискутираме към съответната точка от Дневния ред. Предлагам да преминем към гласуване на Дневния ред с предложените допълнения, моля да гласува. Гласували „за” -37. „Против” –няма, „Въздържали се” – няма. Благодаря. Дневният ред е приет.
Д-р ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Преминаваме към точка 2-ра от Дневния ред. ТОЧКА ВТОРА ОТ ДНЕВНИЯ РЕД: Приемане на протокола от 8-то заседание на КН на ПРСР(2014-2020). Г-жа ЛОЗАНА ВАСИЛЕВА: Давам думата на представителя на Секретариата г-жа Снежана Григорова. Г-жа СНЕЖАНА ГРИГОРОВА: Уважаеми дами и господа, добър ден и от мен. Осмото заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР се проведе на 25 октомври 2017 г. в хотел Балкан, София. Проектът на протокола от заседанието на КН бе изпратен за съгласуване на 06 декември 2017 г. В посоченият за съгласуване срок техническа корекция в името бе изпратена от ДФЗ и тя бе отразена в окончателния вариант на протокола. Съгласуваният окончателен вариант на протокола е изпратен на всички участници на КН на 20 декември 2017 г. Благодаря ви. Предлагам да гласуваме. Който е „за”,моля да гласува. Благодаря. Против – няма. Въздържали се –няма.
Предлагам всички предложения по точка 3-та да бъдат гласувани анблок. Давам думата на г-жа Цветомира Стайкова да представи първата част на предложенията по точка 3.1.
Повечето от вас знаят, че планът на Управляващия орган е по-голяма оперативност с цел по-голяма публичност по Програмата, да преминем към ред, свързан с определяне на правилата и условията за кандидатстване в насоки. До момента това се случваше в нормативни актове, в наредби. Това изрично е записано на няколко места в одобрената Програма за развитие на селските райони, както и в отделните мерки изрично е записано, че условията и редът за кандидатстване се определят в наредби или че се определят в нормативен акт. Знаете, че в момента тече изменение в Закона за подпомагане на земеделските производители и че вчера предложените изменения в закона бяха приети на второ четене от Народното събрание. Очакваме, в съвсем кратки срокове, тези изменения да влязат в сила. В тази връзка, за ПРСР ще се прилагат Закона за управление на средствата по европейски структурни и инвестиционни фондове, както и Закона за подпомагане на земеделските производители и правилата по отделните мерки оттук насетне ще се уреждат в насоки. Изменението, което предлагаме е, навсякъде в текстовете на ПРСР, където е записано ”наредби” или „нормативен акт”, да бъде добавена и възможността редът и условията на мерките и подмерките да се уреждат в „насоки” или „друг документ” така, както е уредено в Закона за управление на средствата по европейските структурни и инвестиционни фондове и Закона за подпомагане на земеделските производители. Това е най-общо по предложението на УО. Ако имате предложения, моля заповядайте.
Бих искал да попитам за нещо, което може би е важно да се конкретизира – да разбираме, че следващите предстоящи, включително и близки приеми по 4.2., както и за „Млади фермери” ще трябва да се правят Насоки за кандидатстване и това няма ли да забави приемите и кога ще могат да бъдат отворени съответните мерки. А другото е ясно, колеги, и няма кой знае какви казуси в него. Г-жа ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА: Благодаря Ви. Имаме отделна точка в дневния ред, която е свързана с актуализация на Индикативната годишна работна програма, отнасяща се до приемите през 2018 г. по мерките и подмерките на Програмата за развитие на селските райони. Там детайлно ще разгледаме вашето предложение, което е свързано именно с това - мерки и подмерки, които бяха планирани да стартират през 2017 г., но не стартираха тогава във времето, заедно с ДФ „Земеделие” сме обсъдили и преценили да предложим да бъдат отворени и да намерят своето място през 2018 г. с насоки. В тази посока вървят и всички законови изменения в момента и те са почти готови. Г-н МАЙКЪЛ ПИЛКЕ: Каква е правната стойност на тези насоки и какви са последиците за бенефициентите? Г-жа ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА: Благодаря на г-н Пилке за поставения въпрос. Да, насоките са документ, който също има законова сила и те се прилагат успешно във всички останали оперативни програми в страната от много време. Подобно на наредбите, Законът за управление на средствата по европейски структурни и инвестиционни фондове и подзаконовата нормативна уредба към него гарантират осигуряване на публичност и възможност на заинтересованите страни да участват в процеса на приемане на този документ. Подобно на реда за издаване на подзаконов нормативен акт, какъвто са наредбите, които прилагахме до момента, и при насоките е задължение по закона преди утвърждаването им, същите да бъдат публикувани за обществено обсъждане в разумен срок, през който всеки може да даде своите коментари, да направи предложения за допълване, да постави допълнителни въпроси, на които Управляващият орган е длъжен своевременно да отговори, да отрази или, ако не ги приема, да се мотивира публично относно причините за неприемането им. Така че, считаме че преминаването от наредби към насоки, с които да се уреждат правилата за кандидатстване, няма да доведе до някакви съществени разлики или проблеми в работата по прилагането на мерките от Програмата. Г-н МАЙКЪЛ ПИЛКЕ: По отношение на съдържанието на тези насоки, дали в тях ще се съдържат условията за допустимост на бенефициентите и как Комитета за наблюдение ще бъде консултиран при създаването на тези насоки? Г-жа ЦВЕТОМИРА СТАЙКОВА: Съдържанието на насоките е утвърдено от зам.-министър председателя на МС, то е унифицирано по всички оперативни програми като има и раздел „Други”, в който могат да се съдържат специфики по всяка една от програмите, които прилагат такъв документ. В съдържанието на насоките се съдържат както условията за кандидатстване, така и условия за изпълнение на проектите, които са известни в аванс. Да, в насоките се съдържа цялата информация, която до момента се съдържаше и в наредбите, в това число критерии за допустимост, описани са изрично и критериите за подбор така, както са гласувани на Комитета за наблюдение. Що се отнася до консултирането на насоките с Комитета за наблюдение такова изискване в националното законодателство не съществува, както до момента не са съгласувани с Комитета за наблюдение и издаваните наредби. Обръщам внимание отново на предвиденото законово задължение насоките преди да бъдат утвърдени, проектът на насоките да бъде публикуван и публично достъпен, и всеки, включително и членовете на Комитета за наблюдение, може да дава предложения за подобряване, допълване и изменение. Бих искала да допълня, че както до момента, имаме утвърдена практика преди издаването на такива документи, ние да ги консултираме с тематични работни групи, каквито имаме създадени по всяка от стартиралите до момента под-мерки и по предстоящите за отваряне схеми за подпомагане. Г-н ВАСИЛ СОТИРОВ – Национално сдружение на малкия и средния бизнес: Бих искал да допълня, че относно съществуващите вече практики по инвестиционните оперативни програми и по иновации и конкурентоспособност, насоките и критериите за оценка се утвърждават на заседание на Комитета за наблюдение от една страна. От друга страна, смятам че приемането на насоки е един много добър подход за уеднаквяване на правилата по всички оперативни програми. Освен това, като допълнение към несъществуващи неясноти в насоките, което винаги е неизбежно, се явява рубриката „Въпроси и отговори”, която ще бъде задължителна за публикуване в ИСУН. Досегашната практика по останалите оперативни програми показва, че тези „Въпроси и отговори” се явяват много ценно допълнение към съществуващи непълноти и неясноти в насоките от една страна, от друга страна, те се явяват юридически допълнения към насоките със съдебна тежест и при последващи спорове. Благодаря ви. Г-жа КРИСТИНА ЦВЕТАНСКА, Българска асоциация на консултантите по Европейски проекти (БАКЕП): Едно допълнение и аз да направя във връзка с прилагането на насоките вместо наредбите. Насоките са много по-гъвкав документ. Това, което от практиката ни по другите програми е ясно, че Комитетът за наблюдение одобрява критериите за избор на операции, което включва допустими бенефициенти, допустими разходи, критериите за подбор, срок за изпълнение на проектите, бюджета по приема, минимални и максимални разходи по даден проект, допустимите сектори, за които може да се кандидатства, видовете разходи, които могат да бъдат допустими. В този смисъл, на Комитет за наблюдение по някакъв начин се разглежда и одобрява един съкратен вариант на насоките за кандидатстване и условията за изпълнение на проектите, докато вече насоките за кандидатстване и насоките за изпълнение на проектите са един доста по-пространен документ, който подлежи на обществено обсъждане и всеки може да предложи своето мнение в тази връзка. Действително, насоките са много по-удобни от гледна точка на гъвкавост защото както Управляващият орган, така и членовете на Комитета за наблюдение биха могли да предложат, в зависимост от конкретната ситуация в която се обявява следващия прием, конкретни приеми, даже могат да бъдат предлагани конкретни ограничителни условия. Ако специфичен прием по мярка 4.1. трябва да бъде направен, много по-лесно е чрез насоки за кандидатстване, отколкото да се променя цялата наредба. Това, което исках да кажа е, че насоките за кандидатстване са един, може би, по-добър документ. Не се обнародва в Държавен вестник, съкращава се времето, но условията предварително се гласуват на Комитет за наблюдение. Благодаря. Г-жа СВЕТЛАНА БОЯНОВА, съветник по въпросите на земеделието на вицепремиера и министър по евро фондовете, МС: Искам да ви прочета в Закона за управление на средствата по европейски структурни и инвестиционни фондове „чл.26 (2) Документите по ал.1-ва в частта, определяща условията за кандидатстване, се разработват от Управляващия орган или от местна група за действие при прилагането на подхода ВОМР съобразно одобрената от Комитета за наблюдение на съответната програма методология и критерии, използвани за подбор на операции, и по типов образец, утвърден със заповед на заместник министър-председателя или на министъра, отговарящ за цялостната организация и контрол на системата за управление на средствата от ЕСИФ”. Това всъщност са насоките, за които говорим. Т.е., на Комитета за наблюдение по-скоро не се одобряват насоките, а методологията и подбора на операциите, по които трябва тези насоки да се изработят от Управляващия орган и респективно, след това вече насоките, като проект, могат да бъдат обсъждани в рамките на общественото обсъждане. Да не забравяме, че освен на страницата на съответната програма, те се качват след това и в ИСУН. Тук може би е и най-голямото значение на насоките и на това, че те се публикуват в ИСУН. Или по-скоро, по отношение на въпроса на колегите за бенефициентите, смятам, че ще по този начин ще има много по-голяма яснота отколкото в момента. Не всеки може да следи наредби, законодателство, Държавен вестник, но за насоките и за ИСУН - това ще бъде едно много голямо облекчение за бенефициентите. Каталог: media -> filer public -> 2018 2018 -> Първа общи разпоредби чл. (1) 2018 -> Наредба №11 от 2 април 2015 Г. За профилактика, ограничаване и ликвидиране на някои заразни болести по пчелите 2018 -> Република българия заместник-министър на земеделието, храните и горите 2018 -> ГР. Смолян техническо предложение 2018 -> Министерство на земеделието, храните и горите Изтегляне 0.81 Mb. Сподели с приятели:
|