Програма за развитие на сектор "рибарство" на Република България /2007 2013 г./ ОПЕРАТИВНА програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013

Източник: Статистика на ИАРА

Равнището на модернизация на местата за разтоварване по река Дунав е слабо, това има негативен ефект върху безопасността, затруднява контролната дейност и улеснява бракониерството.

• 
  Подобри оборудването на борда и да модернизира рибарските лодки с оглед подобряване навигационната безопасност и работните условия. Подпомогне използването на по-благоприятни за околната среда риболовни методи, които да осигурят по-добро опазване на ресурсите;
  
• 
  Преструктурира съоръженията за разтоварване и да модернизира инфраструктурата със покрити лодкостоянки;
  
• 
  Подпомогне силно съхранението и опазването на рибните ресурси в река Дунав чрез комплексни мерки за опазване на рибата и посредством зарибяване (с есетрови видове), които мерки да бъдат приложени от дунавските страни след установяването на 8-годишен мораториум за риболова на есетрови видове в река Дунав.
  

Българската аквакултура има голям потенциален капацитет с наличието на около 65 000 ха водна площ. Общата водна повърхност използвана за отглеждане на риба в момента е само 9 178 ха. Размерът на рибните стопанства в България обикновено e малък:

• 
  Повече от 29 % от стопанствата реализират дейността си върху площ за производство на аквакултури по-малка от 1 ха;
  
• 
  Средните по големина стопанства, които имат водна площ между 1 и 10 ха представляват 42 % от общия брой аквакултурни ферми в страната;
  
• 
  Около 34 на брой аквакултурни стопанства са разположени върху водни площи от повече от 20 ха.
  

Наличието на водни басейни с незапълнени капацитетни възможности за аквакултура е предпоставка за бъдещо развитие на този подсектор. По-голяма част от тези басейни са в работещо състояние и са собственост на държавата в лицето на различни министерства, останалите са общинска или частна собственост: от общо 5 107 изкуствени водоеми (“язовири”), 947 са държавна собственост, 4 105 общинска и 55 са частна собственост. Тези публични съоръжения обикновено се отдават под наем на частни фирми чрез многогодишни концесии.

Източник: ИАРА, 2007

Производството от аквакултура е около 13.8 % от общото производство на риба в страната. Общото производство от аквакултура се е увеличило през последните години. (виж Фигура № 6 по-долу):

Източник: Статистика на ИАРА

Секторът е разделен на два подсектора: сладководно производство на аквакултури и морски аквакултури.

1. Сладководно производство на аквакултури:

Сладководното производство на аквакултури е традиционно добре развит сектор, но има нужда от интензификация на съществуващата материална база и от преструктуриране на производството и въвеждане на нови видове с добри пазарни перспективи, които са по-ценни от традиционните видове (по-голяма част от които са шаранови).

В България съществуват отлични условия по отношение на околната среда, както и добро качество на водата за отглеждане на сладководни видове, особено в планинските реки и язовири. Съществува добър потенциал за развитието на органична аквакултура.

Най-масово отглежданите видове, обект на аквакултура в България са дъговата пъстърва (36.6 % от общата продукция през 2005 г.) и шарана (29,5 % от общата продукция през 2005 г.). Другите видове включват есетрови, костур, бяла риба и сомови видове.

• 
  Топловодни аквакултури
  

Топловодните стопанства представляват 55 % от фермите за аквакултурно производство. В топловодното производство на аквакултури, обект за отглеждане са: шаран (Cyprinus carpio); бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) и пъстър толстолоб (Aristhichthys nobilis); бял амур (Ctenopharingodon idella) и черен амур (Mylopharingodon piceus); буфалови риби (Ictiobus spp.) и лин (Tinca tinca). Нараства значението на европейския сом (Sillurus glanis), американския (канален) сом (Ictalurus punctatus), бялата риба (Sander/Stizostedion/ lucioperca), щуката (Esox lucius), като обект на този тип производство на аквакултури. Правени са опити за отглеждане на змиорка (Anguilla anguilla). Към топлолюбивите водни организми принадлежи и езерния рак (Astacus leptodactylus), чието производство за 2005 г. възлиза на 2.5 тона.

• 
  Студеноводни аквакултури
  

Обект на студеноводните аквакултури в България са основно сем. Пъстървови - дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), балканска пъстърва (Salmo trutta fario) и сивен (Salvelinus fontinalis).

• 
  Увеличи годишното производство на продукти от аквакултура;
  
• 
  Развие морската аквакултура;
  
• 
  Обезпечи устойчиво и ускорено развитие на сладководните и морските аквакултури;
  
• 
  Подобри доходността на фирмите, работещи в сектор “аквакултура” чрез интензификация на съществуващата производствена база посредством внедряване на модерни технологии, методи и средства за производство и чрез изграждане на нови интензивни стопанства, включително на садкови ферми, за пълноценно и ефективно ползване на наличния язовирен и друг воден фонд;
  
• 
  Увеличи годишното производство и разшири видовото разнообразие и асортимента на предлаганите на пазара риба и рибни продукти, чрез повишаване дела на ценните и деликатесни видове риба;
  
• 
  Осигури адаптиране и внедряване в производството на модерни технологии, методи и оборудване в производството на аквакултури, чрез реализиране на проекти на базата на партньорство между науката и производството.
  

Българската преработвателна промишленост претърпя неблагоприятни последици от преминаването на българската икономика от централизирана към пазарна и разпадането на пазара на бившите комунистически страни. Много пазари бяха загубени вследствие на отсъствието на българския океански риболов, представляван преди от държавното предприятие “Океански риболов”, което като последица доведе до закриването на големи преработвателни фабрики, основно в консервната промишленост. Забраната за износ на рибни продукти от България за страните от ЕС поради неспазване стандартите на Европейския съюз, допринесе за намаляване на рибопреработката. След отпадане на забраната за износ за страните от ЕС, както и поради ниската цена на труда, българските преработвателни фабрики възстановиха износа на преработени рибни продукти за ЕС и други пазари. В по-голяма част от рибопреработвателните предприятия е въведена системата НАССР и в страната се прилагат нормативните документи на Европейския съюз от така наречения «Хигиенен пакет», гарантиращ здравето на потребителя.

На вътрешния пазар има ограничено търсене. В България повечето риба се консумира прясна или охладена. Основните рибни продукти са замразени, малко количество са полу-консервирани или консервирани продукти. Уловите от цаца са важни за преработвателната промишленост – голяма производствена гама и широк обем от различни типове продукти /осолени, мариновани, консервирани/ се приготвят от този вид улови.

Много производители на продукти от риболов и аквакултура имат свои собствени преработвателни съоръжения, разположени близо до местата за производство на прясната риба, което им позволява да подобрят качеството на продуктите и да добавят по-висока стойност към тях. Всички изисквания на ЕС в областта на ветеринарно-санитарния контрол, качеството и стандартите за безопасност се прилагат в момента от сектора, тъй като рибопреработвателната индустрия беше модернизирана в съответствие със стандартите на ЕС с финансовата помощ на предприсъединителната програма на Европейския съюз - САПАРД.

• 
  Подобри проследяемостта на преработените продукти;
  
• 
  Подобри качеството на опаковане и етикетиране;
  
• 
  Сведе до минимум изпускането на отпадъчни води и да управлява третирането на отпадъците;
  

• 
  Произвежда нови продукти като прилага нови технологии, както и да развива иновативни методи за производство;
  
• 
  Увеличи производствения си капацитет и да подобри технологичното си равнище и производствен обхват;
  
• 
  Увеличи ориентираната за износ продукция.
  

Ценовите равнища на произвежданата в България дъгова пъстърва се колебаят между 3,5 - 4,5 евро за килограм; на шарановите (в зависимост от вида) между 0,75 - 2 евро за килограм; и на замразената скумрия между 1,5 - 2 евро на килограм.

Потребление на риба на човек/годишно за периода 1990-2005 г.

• 
  Внос
  

Общото количество риба за потребление на българския пазар е около 45 000 тона/годишно. Половината от него - 20 000 - 25 000 тона, представлява продукция от внос. Около 90 % от вноса се състои от замразена риба и филета (скумрия, хек, сьомга и други видове), останалите 10 % се разпределят между прясната риба (ципура, лаврак, риба тон и други) и преработени продукти (мариновани, осолени и консервирани). От 2006 г. се е развил евтиният внос на продукти от Индонезия, Китай и Виетнам, който се състои основно от замразени филета. Част от внесената риба се преработва в български преработвателни предприятия и се реекспортира за европейски и други пазари.

• 
  Износ
  

Общият износ на българска рибна продукция е около 1 500 тона/годишно. Повече от половината от целия износ на рибни продукти представлява износа на молюски (миди и Рапан).

• 
  Рапанът е основният експортно-ориентиран продукт от черноморските улови, с 44.37 % (8 400 тона) от общите улови. Рапанът е много атрактивен продукт и се изнася основно за Япония. Подготовката на продукта за износ ангажира много работници и преработвателни мощности в страната.
  

• 
  Аквакултурното производство е основно насочено към вътрешния пазар (около 100 % от продажбите на произведените количества риба от шаранови видове се осъществяват в България). Замразените рибни продукти представляват най-големият дял от продуктите за износ. Има малки количества шаран и консервирана цаца, които се изнасят за Румъния, Гърция, бившата югославска Република Македония и Украйна. Съществува тенденция за нарастване износа на прясна дъгова пъстърва за пазара на ЕС, в частност за Германия.
  

• 
  Развие вътрешния си национален пазар за риба и рибни продукти посредством изграждане на борса и тържища;
  
• 
  Подобри маркетинга на рибата и рибните продукти;
  
• 
  Създаде организации на производителите в сектор “Рибарство”;
  
• 
  Подобри националната и регионална пазарна инфраструктура посредством изграждането на дистрибуционна мрежа;
  
• 
  Изготви маркетингова стратегия, включваща рекламни и промоционални кампании;
  
• 
  Подкрепи позитивната тенденция в нарастване потреблението на риба и рибни продукти в страната, чрез организирането на промоционални и рекламни кампании.
  

Има наличие на изключителни природни ресурси, както и историческо наследство по поречието на река Дунав и по Черноморското крайбрежие. Древни крепости, римски селища, както и градове под егидата на ЮНЕСКО предлагат много възможности за развитието на туристически дейности, които могат да увеличат заетостта и да подобрят качеството на живот в тези рибарски области. Други форми на туризъм, предлагащи добър потенциал за развитие са наблюдение на птици, научен, исторически и културен туризъм. Добавянето на стойност към предлаганите местни продукти може да бъде друг източник на нови възможности.

Любителският риболов е друга дейност, която представлява възможност за развитие в тези области. Има над 150 000 души в България, които практикуват риболов в свободното си време за забавление или като спорт, и този брой се увеличава с всяка изминала година. Съществуват няколко организации на любители-риболовци като най-големите са НЛРС “Съюз на ловците и риболовците в България” и Централен рибарски съюз.

• 
  Развива рибарските области, да разнообразява икономическите дейности в тях и да създаде възможности за изпълнението на интегрирани стратегии, както и създаване на алтернативни доходи;
  
• 
  Идентифицира и развива човешкия потенциал, който от своя страна да допринесе за местното развитие на рибарските области;
  

• 
  Насърчава развитието на благоприятни за околната среда дейности;
  
• 
  Улесни достъпа до други финансови източници, които да се използват на териториално равнище за достигане на устойчиво развитие на рибарските области.
  

1. 
   Изгради адекватна система за управление и контрол по отношение прилагането на Оперативната програма за ЕФР;
   
2. 
   България следва да приеме цялата национална правна уредба, за да осигури на заинтересованите лица и заетите в рибарския сектор необходимата регулаторна рамка;
   
3. 
   Административният капацитет на ИАРА следва да бъде укрепен, за да изпълнява агенцията задълженията си на Управляващ орган на Оперативната програма;
   
4. 
   ИАРА следва да изготви споразумения/протоколи с други органи и звена, свързани с прилагането на Оперативната програма за Европейския фонд за рибарство.