ПРОЕКТ BG0713EFF – 51M - 220321
Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на
Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”,
съфинансирана от Европейския фонд по рибарство на Европейския съюз
Инвестиране в устойчиво рибарство
Д О К Л А Д
ЗА
КОНСУМАЦИЯ НА РИБА ОТ ДОМАКИНСТВАТА
В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ПРЕЗ ПЪРВОТО ЧЕТИРИМЕСЕЧИЕ НА 2013 ГОДИНА
С о ф и я
2013 година
-
Кратки методологически бележки
Изследването „Консумация на риба и рибни продукти в домакинствата” е осъществено в мрежата на ежегодно провежданото представително извадково „Наблюдение на домакинските бюджети” в България. Чрез наблюдението на домакинските бюджети се получава информация за доходите по източници, разходите по видове и потреблението в домашни условия на основни хранителни продукти от домакинствата. Същото се провежда всяко тримесечие, като се използва ротационна извадка от 3060 домакинства, разделени в три независими подизвадки. В рамките на всеки месец се наблюдават 1020 домакинства, като всяко домакинство участва в изследването четири пъти в рамките на една година. По време на своето участие домакинствата попълват дневници за получените доходи и направените разходи през текущия месец. Домакинствата попълват и ретроспективни въпросници за нерегулярните доходи и разходи за предходните два месеца, когато не участват пряко в изследването.
Наблюдението се осъществява по джентълменско споразумение с Евростат. НСИ изпълнява препоръките на Евростат за подготовка и предоставяне на индивидуалните данни и таблици в точно определени референтни години (до момента това са 2005 г. и 2010 г.), които са унифицирани за страните-членки на Европейския съюз.
Настоящото изследване „Консумация на риба и рибни продукти в домакинствата” се осъществи по задание на ИАРА, по проект BG0713EFF – 51M – 220321 и обхваща първото четиримесечие на 2013 г. Участващите домакинства попълниха анкетна карта, специално подготвена за целите на изследването.
Наблюдавани са всички видове консумирани на територията на страната водни организми, но акцентът в анализа е насочен към 15-те стопански ценни видове:
• Дъгова пъстърва; • Шаран; • Сребриста каракуда;
• Бял толстолоб; • Сом; • Езерен рак;
• Пъстър толстолоб; • Канален сом; • Червеноперка;
• Бял амур; • Бяла риба (Сулка); • Барамунди;
• Черен амур; • Руска есетра; • Черна морска мида.
-
Основни резултати от изследването на консумацията на риба от домакинствата през първо четиримесечие на 2013 година
-
Резултати от отговорите на домакинствата в анкетната карта по отношение на стопански ценните видове
Консумацията на риба през първото четиримесечие на 2013 г. (виж таб.1) в домашни условия и в заведенията за обществено хранене средно на домакинство е 2.7 кг, а средно на лице е 1.1 кг.
Шаранът е най-често консумирания вид риба от домакинствата в страната. Неговият относителен дял в общото количество консумирана риба е 34.0%. След този вид риба се нареждат: дъговата пъстърва - 17.4%; пъстрият толстолоб - 10.0%; бялата сулка - 9.0%. На тези видове риба се дължи 70.4% от общото потребление на риба. Най-малка е консумацията на езерен рак (едва 0.1%) и барамунди - 0.2%.
Таблица 1
Разпределение на наблюдаваните домакинства по: определени видове и количества консумирана риба; стереотип на предпочитания в поведението си на консуматори
Вид риба
|
Да, консумирали сме
|
Не сме консумирали през четиримесечието
|
Не консумираме такава риба
|
|
Дял от всички домакинства (%)
|
Консумация средно на домакинство (кг)
|
Дял от всички домакинства (%)
|
Дял от всички домакинства (%)
|
Дъгова пъстърва
|
14.8
|
3.1
|
48.3
|
36.9
|
Бял толстолоб
|
6.7
|
3.7
|
52.3
|
41.0
|
Пъстър толстолоб
|
5.7
|
4.7
|
52.0
|
42.3
|
Бял амур
|
2.0
|
1.7
|
50.5
|
47.5
|
Черен амур
|
0.4
|
3.4
|
46.3
|
53.2
|
Шаран
|
22.5
|
4.0
|
55.0
|
22.5
|
Сом
|
3.7
|
3.8
|
53.0
|
43.3
|
Канален сом
|
0.5
|
2.2
|
46.3
|
53.2
|
Бяла риба (сулка)
|
8.4
|
2.8
|
51.4
|
40.1
|
Руска есетра
|
0.2
|
5.0
|
43.4
|
56.4
|
Сребриста каракуда
|
6.6
|
3.4
|
47.7
|
45.7
|
Езерен рак
|
0.2
|
1.0
|
38.6
|
61.2
|
Червеноперка
|
2.1
|
3.0
|
47.2
|
50.8
|
Барамунди
|
0.3
|
1.5
|
39.9
|
59.9
|
Черна морска мида
|
1.4
|
1.9
|
40.9
|
57.7
|
Сравнително най-голям е броят на домакинствата, които консумират шаран - около 674 хил. домакинства1 или 22.5% са предпочели приоритетно шаран през изминалото четиримесечие на 2013 г. На второ място се предпочита дъговата пъстърва 14.8%. Макар и в по-малка степен, предпочитани са и видовете: бяла риба, бял толстолоб и сребриста каракуда. Може да се предполага, че през зимните месеци на годината консумацията на риба е сравнително по-занижено, отколкото през лятото и есента, което отразява и сезонността на улова и на производството на аквакултури в страната.
През първите четири месеца на годината най-слаба е консумацията на черен амур, руска есетра и езерен рак. Данните показват, че значителен брой от наблюдаваните домакинства не са консумирали риба през наблюдавания период от време. Значителна част са и домакинствата, които не консумират изобщо от посочените видове риба.
Фиг.1. Относителен дял на консумираната от домакинствата риба
и рибни продукти (%)
В анкетната карта са визирани три основни източника, от които домакинствата биха могли да се снабдяват с риба, както следва: член/ членове от домакинствата, които се занимават с риболов; от магазини и пазари; получавани като подарък. Данните показват, че домакинствата основно се снабдяват с риба от магазини и пазари - 84.9%. Сравнително с по-малък относителен дял са останалите източници за снабдяване (виж фиг. 2).
Фиг 2. Относителен дял на домакинствата по местата, от които те се снабдяват с риба и рибни продукти (%)
Значително по-малък е делът на снабдяване с тези продукти от заведенията за обществено хранене. Подобни са данните и за другите източници на снабдяване. Може да се допълни, че уловената риба средно на домакинство е около 0.240 кг за първите четири месеца на 2013 г. Най-голям е делът на уловения шаран - 36.2% и сребриста каракуда - 24.6% или повече от половината уловена риба от домакинствата са от тези видове риба.
Домакинствата са готови да променят потребителските си нагласи при понижаване на пазарните цени на рибата и рибните продукти, предлагани в магазините и пазарите. Както може да се очаква, най-голям е относителният дял на домакинствата – 77.8%, които считат, че ще повишат потреблението, ако цените се понижат от 10% до 20%. Сравнително по-малък е делът на тези домакинства, които са готови да повишат своето потребление при понижение на цените до 5% и от 5% до 10% (виж таб. 2).
Таблица 2
Разпределение на домакинствата по потребителските им нагласи за всяка степен на понижение на пазарните цени на рибата и аквакултурите
(Проценти)
Понижение на цените на пазарите
|
Да, ще повиша потреблението
|
Не, няма да повиша потреблението
|
Не консумираме
|
Общо
|
До 5%
|
13.4
|
80.3
|
6.3
|
100.0
|
От 5% до 10%
|
25.1
|
68.6
|
6.3
|
100.0
|
От 10% до 20%
|
77.8
|
15.9
|
6.3
|
100.0
|
Фиг. 3. Относителен дял на домакинствата по оценката за степента на понижение на пазарните цени на рибата и потребителската нагласа (%)
Подобни данни се наблюдават, когато домакинствата се разпределят по степента на намаление на пазарните цени и намерението за промяна в потреблението на предлаганите риби и рибни продукти. При намаление на пазарните цени от 10% до 20% една значителна част от домакинствата са готови да повишат потреблението - 66.9% (виж фиг. 3 и таб. 3)
Таблица 3
Разпределение на домакинствата по оценката за степента на понижение на пазарните цени на рибата и потребителските им нагласи
(Проценти)
Понижение на пазарните цени
|
Да, ще повиша потреблението
|
Не, няма да повиша потреблението
|
Не консумираме
|
До 5%
|
11.5
|
48.7
|
33.3
|
От 5% до 10%
|
21.6
|
41.6
|
33.3
|
От 10% до 20%
|
66.9
|
9.7
|
33.3
|
Общо
|
100.0
|
100.0
|
100.0
|
Фиг.4. Относителен дял на домакинствата по оценката за степента на понижение на пазарните цени на рибата и по потребителската им нагласа (%)
Еластичността на търсенето на риба и рибни продукти се променя при условие, че цените на пазара се понижат (без да се уточнява степента на поевтиняването). Консумацията на посочените видове ще нарасне в границите от 1.2 пъти при черноморската мида (също бял амур) до 8 пъти при дъговата пъстърва (виж таб. 4). В допълнение може да се отбележи, че с намалението на цените по-забележително може да се очаква повишение на потреблението средно на домакинство на дъгова пъстърва - с 3.072 кг и на шаран - с 3.925 кг. В другият край на скалата, образно казано, се намират с най-ниско желано потребление на черния амур, каналния сом, езерния рак, руската есетра и барамунди.
Таблица 4
Разпределение на наблюдаваните домакинства по степен на увеличение (в пъти) на количествата купувани риби при условие, че цените на пазара се понижат
Видове риба
|
Относителен дял на домакинствата, които биха консумирали повече риба - %
|
Увеличение в пъти
|
Увеличение в кг - средно на домакинство
|
Дъгова пъстърва
|
37.8
|
8
|
3.072
|
Бял толстолоб
|
13.8
|
5
|
0.963
|
Пъстър толстолоб
|
10.4
|
4
|
0.744
|
Бял амур
|
6.7
|
1.2
|
0.363
|
Черен амур
|
1.3
|
6
|
0.070
|
Шаран
|
51.9
|
5
|
3.925
|
Сом
|
15.4
|
9
|
1.053
|
Канален сом
|
1.3
|
8
|
0.076
|
Бяла риба (сулка)
|
21.8
|
7
|
1.547
|
Руска есетра
|
2.8
|
1.5
|
0.168
|
Сребриста каракуда
|
7.3
|
3
|
0.448
|
Езерен рак
|
0.8
|
1.4
|
0.025
|
Червеноперка
|
4.4
|
4
|
0.167
|
Барамунди
|
1.3
|
8
|
0.029
|
Черна морска мида
|
8.5
|
1.2
|
0.294
|
Като цяло сравнително малко са домакинствата, които ще увеличат потреблението на риба и рибни продукти при условие, че на пазара се понижат техните цени. Най-висок е делът на домакинствата – 51.9%, които ще консумират по-големи количества шаран, ако цените се понижат. Това още веднъж подчертава обстоятелството, че шаранът си остава традиционно предпочитаната риба на българската трапеза. Също така 37.8% от домакинствата ще повишат покупката и потреблението на дъгова пъстърва, ако цените се понижат. Най-слабо потребителско търсене се очертава при езерния рак, който ще бъде предпочетен само за 0.8% от домакинствата, при намаление на цените. Може да се предполага, че така илюстрираното потребителско търсене на риба е сезонно предопределено.
Фиг.5. Относителен дял на количествата риба и рибни продукти, които домакинствата биха купили при по-ниски цени
Данните показват преобладаващо положително мнение на домакинствата, че на пазара се предлага качествена риба: шаран, дъгова пъстърва и бяла риба (сулка), бял толстолоб (виж таб. 5).
Таблица 5
Относителен дял на домакинствата съобразно тяхната оценка дали пазарът предлага качествена риба по видове2
(Проценти)
Вид риба
|
Да
|
Не консумираме
|
Дъгова пъстърва
|
48.7
|
42.4
|
Бял толстолоб
|
43.5
|
46.1
|
Пъстър толстолоб
|
39.7
|
48.6
|
Бял амур
|
32.8
|
54.6
|
Черен амур
|
26.7
|
60.6
|
Шаран
|
67.2
|
24.8
|
Сом
|
39.0
|
49.8
|
Канален сом
|
26.1
|
60.5
|
Бяла риба (сулка)
|
41.6
|
45.9
|
Руска есетра
|
23.9
|
63.6
|
Сребриста каракуда
|
35.3
|
52.3
|
Езерен рак
|
20.3
|
68.0
|
Червеноперка
|
29.5
|
58.3
|
Барамунди
|
20.4
|
67.1
|
Черна морска мида
|
24.6
|
64.2
|
За изследвания период консумираната риба е в широк диапазон на пазарни цени3 (виж таб. 6). Така например най-скъп е езерният рак – 11.33 лв. на килограм. Следват го дъговата пъстърва – 10.07 лв. на кг и руската есетра – 10.00 лв. на килограм. Най-евтини се оказват червеноперката - 2.61 лв. на кг и сребристата каракуда – 3.11 лв. на килограм.
Таблица 6
Относителен дял на консумираната от домакинствата риба и аквакултури и средни цени на килограм
Видове риба
|
Относителен дял на консумираната риба и рибни продукти - %
|
Средни цени на купената от домакинствата риба и рибни продукти - лв./кг
|
Дъгова пъстърва
|
17.4
|
10.07
|
Бял толстолоб
|
9.5
|
5.17
|
Пъстър толстолоб
|
10.0
|
4.40
|
Бял амур
|
1.2
|
7.91
|
Черен амур
|
0.6
|
6.92
|
Шаран
|
34.0
|
5.68
|
Сом
|
5.3
|
9.40
|
Канален сом
|
0.4
|
6.16
|
Бяла риба (сулка)
|
9.0
|
5.84
|
Руска есетра
|
0.5
|
10.00
|
Сребриста каракуда
|
8.6
|
3.11
|
Езерен рак
|
0.1
|
11.33
|
Червеноперка
|
2.3
|
2.61
|
Барамунди
|
0.2
|
8.23
|
Черна морска риба
|
0.9
|
7.41
|
Общо
|
100.0
|
х
|
Шаранът се купува на една приемлива, средна цена от 5.68 лв. на килограм, което го прави предпочитания вид риба за трапезата на българските домакинства. Това предопределя и закупените по-големи количества от този вид риба. Относителният дял на закупените количества шаран е 34.0% за първите четири месеца на 2013 година. Най-малко се купува езерен рак. Като относителен дял в купените количества риба за периода езерният рак е едва 0.1%.
-
Консумация на други видове водни организми, различни от стопански ценните видове
В страната се консумират значителни количества различни видове морски и речни риби, различни от стопански ценните видове, разгледани в т. 1. Най-достъпни и предпочитани са: скумрия, цаца, хек, пангасиус, както и рибните консерви. Домакинствата са купували тези видове риба и само в отделни случаи са ги ловили поради зимния сезон.
Таблица 7
Относителен дял на домакинствата, консумирали определени видове риба и рибни продукти. Консумация на риба и рибни продукти средно на домакинство
Вид риба
|
Относителен дял на домакинствата, консумирали такъв вид риба (%)
|
Консумация средно на домакинство през първото четиримесечие (кг)
|
Скумрия
|
62.1
|
4.1
|
Паламуд
|
1.2
|
1.8
|
Щука
|
0.1
|
1.3
|
Цаца
|
14.0
|
2.5
|
Хек
|
12.3
|
2.7
|
Пангасиус
|
8.5
|
2.9
|
Херинга
|
1.1
|
3.7
|
Акула
|
1.4
|
2.1
|
Уклей
|
0.5
|
2.1
|
Сьомга
|
3.0
|
2.0
|
Попче
|
1.2
|
3.1
|
Речен кефал
|
0.2
|
2.4
|
Лефер, чернокоп
|
1.0
|
2.1
|
Костур
|
0.1
|
1.5
|
Платика
|
0.2
|
4.2
|
Сафрид
|
3.1
|
2.4
|
Аншоа
|
0.3
|
4.9
|
Скариди
|
0.2
|
1.2
|
Ципура
|
1.1
|
2.1
|
Зарган
|
0.0
|
1.0
|
Лаврак
|
0.7
|
2.2
|
Калкан, ватус
|
0.0
|
2.0
|
Дунавска мряна
|
0.2
|
6.7
|
Карагьоз, дунавска скумрия
|
0.5
|
6.7
|
Треска, вакалаус
|
0.2
|
1.9
|
Октопод
|
0.1
|
2.0
|
Илария, морски кефал
|
0.0
|
2.0
|
Марлин, риба меч, тон
|
0.2
|
2.3
|
Балканска пъстърва
|
3.6
|
2.4
|
Консерви
|
10.6
|
1.5
|
С най-висок е относителният дял на домакинствата, консумиращи: скумрия - 62.1%, цаца - 14.0%, хек - 12.4%, пангасиус - 8.5%. Сравнително не малък е делът и на домакинствата, които са консумирали рибни консерви – 10.6%. С най-висока стойност средно на домакинство за наблюдавания период е консумацията на: дунавска мряна и треска – по 6.7 кг; аншоа – 4.9 кг; платика – 4.2 кг; скумрия – 4.1 кг. Очевидно тези предпочитания са предопределени и от по-приемливите цени на тези видове риба.
-
Обобщаващи резултати
През първото четиримесечие на годината домакинствата са консумирали допълнително и други видове водни организми. Средно на домакинство се падат 4.1 кг консумирани риба от видове, които не са посочени в т. 1 на анализа. С най-голям относителен дял на консумация от тези видове риби са, както следва: скумрия - 61.6%, цаца - 8.3%, хек - 8.1%, пангасиус - 6.0%.
Уловените и консумирани количества други видове риба е сравнително малко. Средно на домакинство това са 0.080 кг за наблюдавания период от време.
От другите видове риба най-скъпи са: октопод - 25.0 лв. за кг.; сьомга - 22.01 лв. за кг.; ципура - 19.97 лв. за кг.; скариди, лаврак, калкан - около 14 - 15 лв. за кг. На другият край на ценовата скала са: дунавска мряна, зарган, платика, аншоа, уклей, цаца - около 3 - 4 лв. за кг.; скумрия, пангасиус, херинга, хек, щука, попче - около 5 - 6 лв. за кг.
Общото количество консумирана риба и рибни продукти (15-те стопански ценни вида, други видове и продукти от улов) в домашни условия и в заведенията за обществено хранене за първите четири месеца на 2013 г. средно на домакинство е 7.1 кг, а средно на лице 2.9 кг.
-
Основни изводи
-
Консумацията на риба през първото четиримесечие на 2013 г. в домашни условия и в заведенията за обществено хранене е, както следва:
-
от наблюдаваните 15 вида риба, закупени от магазини, пазари, развъдници и други - средно на домакинство 2.7 кг, а средно на лице - 1.1 кг;
-
от уловените наблюдавани 15 вида риба средно на домакинство - 0.240 кг, а средно на лице - 0.100 кг;
-
от други, различни от стопански ценните видове, закупени от магазини, пазари, развъдници и други средно на домакинство - 4.1 кг, а средно на лице - 1.7 кг;
-
от уловените други, различни от стопански ценните видове средно на домакинство - 0.080 кг, а средно на лице - 0.033 кг.
Консумацията средно на домакинство е 7.1 кг., а средно на лице е 2.9 кг.
-
Над три четвърти от домакинствата (77.8%) ще увеличат потреблението на риба, ако цените се понижат от 10% до 20%.
-
Приблизително 10 на сто от домакинствата считат, че пазара като цяло не предлага качествена риба.
-
Цените, по които домакинствата купуват риба на пазара, не се отличават значимо и драстично от цените на останалите хранителни продукти.
-
От наблюдаваните видове риба домакинствата предпочитат на първо място шаран (22.5%). От другите видове риба домакинствата предпочитат скумрията (62.1%). Като цяло, останалите видове риба са значително по-слабо предпочитани от българските домакинства (под 15%).
-
Консумацията на риба през първото четиримесечие на 2013 г. на наблюдаваните 15 вида риба показва изразена сезонност, свързана със сезонността на производството на аквакултури в България.
Отдел „Статистика на доходите и разходите на домакинствата”
НСИ
30. 05. 2013 г.
Сподели с приятели: |