Програма за развитие на сектор „Рибарство, съфинансирана от Европейския фонд по рибарство на Европейския съюз



Дата20.05.2017
Размер221.81 Kb.

ПРОЕКТ BG0713EFF – 51M - 220321

Проектът се осъществява с финансовата подкрепа на

Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство”,

съфинансирана от Европейския фонд по рибарство на Европейския съюз

Инвестиране в устойчиво рибарство


Д О К Л А Д

ЗА
КОНСУМАЦИЯ НА РИБА ОТ ДОМАКИНСТВАТА

В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ПРЕЗ ПЪРВОТО ЧЕТИРИМЕСЕЧИЕ НА 2013 ГОДИНА


С о ф и я

2013 година


  1. Кратки методологически бележки

Изследването „Консумация на риба и рибни продукти в домакинствата” е осъществено в мрежата на ежегодно провежданото представително извадково „Наблюдение на домакинските бюджети” в България. Чрез наблюдението на домакинските бюджети се получава информация за доходите по източници, разходите по видове и потреблението в домашни условия на основни хранителни продукти от домакинствата. Същото се провежда всяко тримесечие, като се използва ротационна извадка от 3060 домакинства, разделени в три независими подизвадки. В рамките на всеки месец се наблюдават 1020 домакинства, като всяко домакинство участва в изследването четири пъти в рамките на една година. По време на своето участие домакинствата попълват дневници за получените доходи и направените разходи през текущия месец. Домакинствата попълват и ретроспективни въпросници за нерегулярните доходи и разходи за предходните два месеца, когато не участват пряко в изследването.

Наблюдението се осъществява по джентълменско споразумение с Евростат. НСИ изпълнява препоръките на Евростат за подготовка и предоставяне на индивидуалните данни и таблици в точно определени референтни години (до момента това са 2005 г. и 2010 г.), които са унифицирани за страните-членки на Европейския съюз.

Настоящото изследване „Консумация на риба и рибни продукти в домакинствата” се осъществи по задание на ИАРА, по проект BG0713EFF – 51M – 220321 и обхваща първото четиримесечие на 2013 г. Участващите домакинства попълниха анкетна карта, специално подготвена за целите на изследването.

Наблюдавани са всички видове консумирани на територията на страната водни организми, но акцентът в анализа е насочен към 15-те стопански ценни видове:

• Дъгова пъстърва; • Шаран; • Сребриста каракуда;

• Бял толстолоб; • Сом; • Езерен рак;

• Пъстър толстолоб; • Канален сом; • Червеноперка;

• Бял амур; • Бяла риба (Сулка); • Барамунди;

• Черен амур; • Руска есетра; • Черна морска мида.


  1. Основни резултати от изследването на консумацията на риба от домакинствата през първо четиримесечие на 2013 година




  1. Резултати от отговорите на домакинствата в анкетната карта по отношение на стопански ценните видове


Консумацията на риба през първото четиримесечие на 2013 г. (виж таб.1) в домашни условия и в заведенията за обществено хранене средно на домакинство е 2.7 кг, а средно на лице е 1.1 кг.

Шаранът е най-често консумирания вид риба от домакинствата в страната. Неговият относителен дял в общото количество консумирана риба е 34.0%. След този вид риба се нареждат: дъговата пъстърва - 17.4%; пъстрият толстолоб - 10.0%; бялата сулка - 9.0%. На тези видове риба се дължи 70.4% от общото потребление на риба. Най-малка е консумацията на езерен рак (едва 0.1%) и барамунди - 0.2%.



Таблица 1

Разпределение на наблюдаваните домакинства по: определени видове и количества консумирана риба; стереотип на предпочитания в поведението си на консуматори

Вид риба

Да, консумирали сме


Не сме консумирали през четиримесечието

Не консумираме такава риба




Дял от всички домакинства (%)

Консумация средно на домакинство (кг)

Дял от всички домакинства (%)

Дял от всички домакинства (%)

Дъгова пъстърва

14.8

3.1

48.3

36.9

Бял толстолоб

6.7

3.7

52.3

41.0

Пъстър толстолоб

5.7

4.7

52.0

42.3

Бял амур

2.0

1.7

50.5

47.5

Черен амур

0.4

3.4

46.3

53.2

Шаран

22.5

4.0

55.0

22.5

Сом

3.7

3.8

53.0

43.3

Канален сом

0.5

2.2

46.3

53.2

Бяла риба (сулка)

8.4

2.8

51.4

40.1

Руска есетра

0.2

5.0

43.4

56.4

Сребриста каракуда

6.6

3.4

47.7

45.7

Езерен рак

0.2

1.0

38.6

61.2

Червеноперка

2.1

3.0

47.2

50.8

Барамунди

0.3

1.5

39.9

59.9

Черна морска мида

1.4

1.9

40.9

57.7

Сравнително най-голям е броят на домакинствата, които консумират шаран - около 674 хил. домакинства1 или 22.5% са предпочели приоритетно шаран през изминалото четиримесечие на 2013 г. На второ място се предпочита дъговата пъстърва 14.8%. Макар и в по-малка степен, предпочитани са и видовете: бяла риба, бял толстолоб и сребриста каракуда. Може да се предполага, че през зимните месеци на годината консумацията на риба е сравнително по-занижено, отколкото през лятото и есента, което отразява и сезонността на улова и на производството на аквакултури в страната.

През първите четири месеца на годината най-слаба е консумацията на черен амур, руска есетра и езерен рак. Данните показват, че значителен брой от наблюдаваните домакинства не са консумирали риба през наблюдавания период от време. Значителна част са и домакинствата, които не консумират изобщо от посочените видове риба.


Фиг.1. Относителен дял на консумираната от домакинствата риба

и рибни продукти (%)

В анкетната карта са визирани три основни източника, от които домакинствата биха могли да се снабдяват с риба, както следва: член/ членове от домакинствата, които се занимават с риболов; от магазини и пазари; получавани като подарък. Данните показват, че домакинствата основно се снабдяват с риба от магазини и пазари - 84.9%. Сравнително с по-малък относителен дял са останалите източници за снабдяване (виж фиг. 2).


Фиг 2. Относителен дял на домакинствата по местата, от които те се снабдяват с риба и рибни продукти (%)

Значително по-малък е делът на снабдяване с тези продукти от заведенията за обществено хранене. Подобни са данните и за другите източници на снабдяване. Може да се допълни, че уловената риба средно на домакинство е около 0.240 кг за първите четири месеца на 2013 г. Най-голям е делът на уловения шаран - 36.2% и сребриста каракуда - 24.6% или повече от половината уловена риба от домакинствата са от тези видове риба.

Домакинствата са готови да променят потребителските си нагласи при понижаване на пазарните цени на рибата и рибните продукти, предлагани в магазините и пазарите. Както може да се очаква, най-голям е относителният дял на домакинствата – 77.8%, които считат, че ще повишат потреблението, ако цените се понижат от 10% до 20%. Сравнително по-малък е делът на тези домакинства, които са готови да повишат своето потребление при понижение на цените до 5% и от 5% до 10% (виж таб. 2).
Таблица 2

Разпределение на домакинствата по потребителските им нагласи за всяка степен на понижение на пазарните цени на рибата и аквакултурите

(Проценти)



Понижение на цените на пазарите

Да, ще повиша потреблението

Не, няма да повиша потреблението

Не консумираме

Общо

До 5%

13.4

80.3

6.3

100.0

От 5% до 10%

25.1

68.6

6.3

100.0

От 10% до 20%

77.8

15.9

6.3

100.0



Фиг. 3. Относителен дял на домакинствата по оценката за степента на понижение на пазарните цени на рибата и потребителската нагласа (%)

Подобни данни се наблюдават, когато домакинствата се разпределят по степента на намаление на пазарните цени и намерението за промяна в потреблението на предлаганите риби и рибни продукти. При намаление на пазарните цени от 10% до 20% една значителна част от домакинствата са готови да повишат потреблението - 66.9% (виж фиг. 3 и таб. 3)

Таблица 3

Разпределение на домакинствата по оценката за степента на понижение на пазарните цени на рибата и потребителските им нагласи

(Проценти)



Понижение на пазарните цени

Да, ще повиша потреблението

Не, няма да повиша потреблението

Не консумираме

До 5%

11.5

48.7

33.3

От 5% до 10%

21.6

41.6

33.3

От 10% до 20%

66.9

9.7

33.3

Общо

100.0

100.0

100.0


Фиг.4. Относителен дял на домакинствата по оценката за степента на понижение на пазарните цени на рибата и по потребителската им нагласа (%)

Еластичността на търсенето на риба и рибни продукти се променя при условие, че цените на пазара се понижат (без да се уточнява степента на поевтиняването). Консумацията на посочените видове ще нарасне в границите от 1.2 пъти при черноморската мида (също бял амур) до 8 пъти при дъговата пъстърва (виж таб. 4). В допълнение може да се отбележи, че с намалението на цените по-забележително може да се очаква повишение на потреблението средно на домакинство на дъгова пъстърва - с 3.072 кг и на шаран - с 3.925 кг. В другият край на скалата, образно казано, се намират с най-ниско желано потребление на черния амур, каналния сом, езерния рак, руската есетра и барамунди.
Таблица 4

Разпределение на наблюдаваните домакинства по степен на увеличение (в пъти) на количествата купувани риби при условие, че цените на пазара се понижат

Видове риба

Относителен дял на домакинствата, които биха консумирали повече риба - %

Увеличение в пъти

Увеличение в кг - средно на домакинство

Дъгова пъстърва

37.8

8

3.072

Бял толстолоб

13.8

5

0.963

Пъстър толстолоб

10.4

4

0.744

Бял амур

6.7

1.2

0.363

Черен амур

1.3

6

0.070

Шаран

51.9

5

3.925

Сом

15.4

9

1.053

Канален сом

1.3

8

0.076

Бяла риба (сулка)

21.8

7

1.547

Руска есетра

2.8

1.5

0.168

Сребриста каракуда

7.3

3

0.448

Езерен рак

0.8

1.4

0.025

Червеноперка

4.4

4

0.167

Барамунди

1.3

8

0.029

Черна морска мида

8.5

1.2

0.294

Като цяло сравнително малко са домакинствата, които ще увеличат потреблението на риба и рибни продукти при условие, че на пазара се понижат техните цени. Най-висок е делът на домакинствата – 51.9%, които ще консумират по-големи количества шаран, ако цените се понижат. Това още веднъж подчертава обстоятелството, че шаранът си остава традиционно предпочитаната риба на българската трапеза. Също така 37.8% от домакинствата ще повишат покупката и потреблението на дъгова пъстърва, ако цените се понижат. Най-слабо потребителско търсене се очертава при езерния рак, който ще бъде предпочетен само за 0.8% от домакинствата, при намаление на цените. Може да се предполага, че така илюстрираното потребителско търсене на риба е сезонно предопределено.


Фиг.5. Относителен дял на количествата риба и рибни продукти, които домакинствата биха купили при по-ниски цени

Данните показват преобладаващо положително мнение на домакинствата, че на пазара се предлага качествена риба: шаран, дъгова пъстърва и бяла риба (сулка), бял толстолоб (виж таб. 5).

Таблица 5



Относителен дял на домакинствата съобразно тяхната оценка дали пазарът предлага качествена риба по видове2

(Проценти)



Вид риба

Да

Не консумираме

Дъгова пъстърва

48.7

42.4

Бял толстолоб

43.5

46.1

Пъстър толстолоб

39.7

48.6

Бял амур

32.8

54.6

Черен амур

26.7

60.6

Шаран

67.2

24.8

Сом

39.0

49.8

Канален сом

26.1

60.5

Бяла риба (сулка)

41.6

45.9

Руска есетра

23.9

63.6

Сребриста каракуда

35.3

52.3

Езерен рак

20.3

68.0

Червеноперка

29.5

58.3

Барамунди

20.4

67.1

Черна морска мида

24.6

64.2

За изследвания период консумираната риба е в широк диапазон на пазарни цени3 (виж таб. 6). Така например най-скъп е езерният рак – 11.33 лв. на килограм. Следват го дъговата пъстърва – 10.07 лв. на кг и руската есетра – 10.00 лв. на килограм. Най-евтини се оказват червеноперката - 2.61 лв. на кг и сребристата каракуда – 3.11 лв. на килограм.

Таблица 6

Относителен дял на консумираната от домакинствата риба и аквакултури и средни цени на килограм

Видове риба

Относителен дял на консумираната риба и рибни продукти - %

Средни цени на купената от домакинствата риба и рибни продукти - лв./кг

Дъгова пъстърва

17.4

10.07

Бял толстолоб

9.5

5.17

Пъстър толстолоб

10.0

4.40

Бял амур

1.2

7.91

Черен амур

0.6

6.92

Шаран

34.0

5.68

Сом

5.3

9.40

Канален сом

0.4

6.16

Бяла риба (сулка)

9.0

5.84

Руска есетра

0.5

10.00

Сребриста каракуда

8.6

3.11

Езерен рак

0.1

11.33

Червеноперка

2.3

2.61

Барамунди

0.2

8.23

Черна морска риба

0.9

7.41

Общо

100.0

х

Шаранът се купува на една приемлива, средна цена от 5.68 лв. на килограм, което го прави предпочитания вид риба за трапезата на българските домакинства. Това предопределя и закупените по-големи количества от този вид риба. Относителният дял на закупените количества шаран е 34.0% за първите четири месеца на 2013 година. Най-малко се купува езерен рак. Като относителен дял в купените количества риба за периода езерният рак е едва 0.1%.




  1. Консумация на други видове водни организми, различни от стопански ценните видове

В страната се консумират значителни количества различни видове морски и речни риби, различни от стопански ценните видове, разгледани в т. 1. Най-достъпни и предпочитани са: скумрия, цаца, хек, пангасиус, както и рибните консерви. Домакинствата са купували тези видове риба и само в отделни случаи са ги ловили поради зимния сезон.
Таблица 7

Относителен дял на домакинствата, консумирали определени видове риба и рибни продукти. Консумация на риба и рибни продукти средно на домакинство

Вид риба

Относителен дял на домакинствата, консумирали такъв вид риба (%)

Консумация средно на домакинство през първото четиримесечие (кг)

Скумрия

62.1

4.1

Паламуд

1.2

1.8

Щука

0.1

1.3

Цаца

14.0

2.5

Хек

12.3

2.7

Пангасиус

8.5

2.9

Херинга

1.1

3.7

Акула

1.4

2.1

Уклей

0.5

2.1

Сьомга

3.0

2.0

Попче

1.2

3.1

Речен кефал

0.2

2.4

Лефер, чернокоп

1.0

2.1

Костур

0.1

1.5

Платика

0.2

4.2

Сафрид

3.1

2.4

Аншоа

0.3

4.9

Скариди

0.2

1.2

Ципура

1.1

2.1

Зарган

0.0

1.0

Лаврак

0.7

2.2

Калкан, ватус

0.0

2.0

Дунавска мряна

0.2

6.7

Карагьоз, дунавска скумрия

0.5

6.7

Треска, вакалаус

0.2

1.9

Октопод

0.1

2.0

Илария, морски кефал

0.0

2.0

Марлин, риба меч, тон

0.2

2.3

Балканска пъстърва

3.6

2.4

Консерви

10.6

1.5

С най-висок е относителният дял на домакинствата, консумиращи: скумрия - 62.1%, цаца - 14.0%, хек - 12.4%, пангасиус - 8.5%. Сравнително не малък е делът и на домакинствата, които са консумирали рибни консерви – 10.6%. С най-висока стойност средно на домакинство за наблюдавания период е консумацията на: дунавска мряна и треска – по 6.7 кг; аншоа – 4.9 кг; платика – 4.2 кг; скумрия – 4.1 кг. Очевидно тези предпочитания са предопределени и от по-приемливите цени на тези видове риба.




  1. Обобщаващи резултати

През първото четиримесечие на годината домакинствата са консумирали допълнително и други видове водни организми. Средно на домакинство се падат 4.1 кг консумирани риба от видове, които не са посочени в т. 1 на анализа. С най-голям относителен дял на консумация от тези видове риби са, както следва: скумрия - 61.6%, цаца - 8.3%, хек - 8.1%, пангасиус - 6.0%.

Уловените и консумирани количества други видове риба е сравнително малко. Средно на домакинство това са 0.080 кг за наблюдавания период от време.

От другите видове риба най-скъпи са: октопод - 25.0 лв. за кг.; сьомга - 22.01 лв. за кг.; ципура - 19.97 лв. за кг.; скариди, лаврак, калкан - около 14 - 15 лв. за кг. На другият край на ценовата скала са: дунавска мряна, зарган, платика, аншоа, уклей, цаца - около 3 - 4 лв. за кг.; скумрия, пангасиус, херинга, хек, щука, попче - около 5 - 6 лв. за кг.

Общото количество консумирана риба и рибни продукти (15-те стопански ценни вида, други видове и продукти от улов) в домашни условия и в заведенията за обществено хранене за първите четири месеца на 2013 г. средно на домакинство е 7.1 кг, а средно на лице 2.9 кг.


  1. Основни изводи

  • Консумацията на риба през първото четиримесечие на 2013 г. в домашни условия и в заведенията за обществено хранене е, както следва:

  • от наблюдаваните 15 вида риба, закупени от магазини, пазари, развъдници и други - средно на домакинство 2.7 кг, а средно на лице - 1.1 кг;

  • от уловените наблюдавани 15 вида риба средно на домакинство - 0.240 кг, а средно на лице - 0.100 кг;

  • от други, различни от стопански ценните видове, закупени от магазини, пазари, развъдници и други средно на домакинство - 4.1 кг, а средно на лице - 1.7 кг;

  • от уловените други, различни от стопански ценните видове средно на домакинство - 0.080 кг, а средно на лице - 0.033 кг.

Консумацията средно на домакинство е 7.1 кг., а средно на лице е 2.9 кг.

  • Над три четвърти от домакинствата (77.8%) ще увеличат потреблението на риба, ако цените се понижат от 10% до 20%.

  • Приблизително 10 на сто от домакинствата считат, че пазара като цяло не предлага качествена риба.

  • Цените, по които домакинствата купуват риба на пазара, не се отличават значимо и драстично от цените на останалите хранителни продукти.

  • От наблюдаваните видове риба домакинствата предпочитат на първо място шаран (22.5%). От другите видове риба домакинствата предпочитат скумрията (62.1%). Като цяло, останалите видове риба са значително по-слабо предпочитани от българските домакинства (под 15%).

  • Консумацията на риба през първото четиримесечие на 2013 г. на наблюдаваните 15 вида риба показва изразена сезонност, свързана със сезонността на производството на аквакултури в България.

Отдел „Статистика на доходите и разходите на домакинствата”



НСИ
30. 05. 2013 г.

1Данните за домакинствата от наблюдението са ажустирани към данните за домакинствата от преброяването на населението и жилищния фонд, осъществено през февруари 2011 година. Тогава са преброени 3 005 589 домакинства


2 Разликата до 100% е относителният дял на домакинствата, които не считат, че пазарът предлага качествена риба и аквакултури през наблюдаваният период от време. Както се вижда от данните, този дял е сравнително малък – около 10%.

3 Средните цени са изчислени, като е използвана информация за купените количества риба и направените разходи за тях от домакинствата, участващи в изследването. На практика това са цени на купувача (а не на продавача) и в този смисъл може да се предполага, че се различават от пазарните цени. Това е така, защото домакинствата купуват освен прясна и замразена риба от пазари, тържища, магазини и частни лица, така също и готова за консумация риба от павилиони и заведения за обществено хранене.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница