Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г



страница2/13
Дата18.06.2017
Размер2.56 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Помощта се предоставя на следните земеделски производители

  • животновъдни стопанства от сектори „птицевъдство”;

  • животновъдни стопанства от сектори „свиневъдство”

  • животновъдни стопанства от сектори „говедовъдство” – при отглеждане на телета/;

  • други;


  1. Ангажименти

Плащанията се отпускат под формата на годишни плащания. Помощта се отпуска за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти. Помощта покрива само онези задължения, които надвишават задължителните стандарти и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство.

Ангажименти се поемат за период от една година, който подлежи на подновяване.



Ангажименти, срещу поемането на които се предоставя финансова помощ

Сектор „Птицевъдство”

Разходи по дейности за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят съществуващите към момента задължителни стандарти по член ....... от Регламент (EC) .............. и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство – Наредба № 25 от 14 декември 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки и Наредба № 26 от 2008 г. за минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждането на пилета бройлери:

- Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг / кг.;

- Гарантиране на оптимално хранене на птиците, чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини;

- Използване на вода при отглеждането на птиците, която отговаря на качествата на питейната вода;

Сектор „Свиневъдство”;

В сектор свиневъдство се предоставят средства по мерки, които надхвърлят задължителните стандарти, установени в Директива 2008/120/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 година, относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете, която е транспонирана в българското законодателство в Наредба № 21 от 14 декември 2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине:

- Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10 % над задължителния стандарт;

- Осигуряване на изкуствена светлина за 11 часа (повече отколкото се изисква по стандарт);

- Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг.

Сектор „Говедовъдство”

Разходи по дейности за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят съществуващите към момента задължителни стандарти по член ....... от Регламент (EC) .............. и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство – Наредба 14/03.02.2006 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на телета.



Други

  1. Ниво на подпомагане

Помощта по мярката се ограничава до максималната сума, а именно до 500 евро за Животинска единица (ЖЕ);

Размерът на финансовота помощ е 100%;



Други условия

SWOT анализ за сектор „Хидромелиорации”


Силни страни

Слаби страни

- Създадени и утвърдени традиции в напояването;

- Висока степен на регулиране на оттока на вътрешните реки (над 25 % от общия обем на оттока в страната) – изградени са 174 язовира за напояване и с комплексно предназначение (енергетика, промишлено водоснабдяване, води за рибарници и други консуматори);

- Утвърдена и с традиции система за подготовка на средни и висши специалисти;

- Наличие на квалифицирани специалисти в областта на проучването, проектирането, строителството, управлението и експлоатацията на хидромелиоративните системи и съоръжения.




- Несъответствие между разработените програми за развитие на хидромелиорациите в миналото и настоящата икономическа политика на страната след 1989 г., което води до несъответствие между параметрите на изградените напоителни системи и сегашното им използване в условия на дребно и разпокъсано земеползване;

- Неефективен модел на управление на хидромелиорациите;

- Невъзможност за задоволяване на потреблението в някои райони с дефицит на вода дори и при ниския процент на използваемост на съществуващите напоителни системи;


Възможности

Заплахи

- Изградена значителна за мащабите на страната инфраструктура за напояване състояща се от 235 напоителни системи и отделни напоителни полета. В страната са изградени 7,406 млн.дка, от които 5,418 млн.дка са годни за напояване;

- Функциониращи административно-управленчески и специализирани структури за експлоатация и поддържане на хидромелиоративните системи и съоръжения.





- Остарели и амортизирани хидромелиоративни системи и съоръжения, част от основните съоръжения са в критично физическо състояние или са с влошена функционалност. Разрушена и разграбена вътрешно-канална напоителна мрежа и съоръжения;

- Неефективност на изградения хидромелиоративен фонд поради ниския процент на използваемост на съществуващите напоителни системи;

- Наличие на ниско ефективни системи, изградени по технологии за напояване с увеличени загуби на вода, което води до непълноценно оползотворяване на водния ресурс;

- Наличие на енергоемки системи, при които се формира висока цена на водата.

Липса на стратегия за развитие на хидромелиорациите;

- Недостатъчни инвестиции за възстановяване, реконструкция и поддържане на хидромелиоративната инфраструктура.





Използвани анализи

Хидромелиоративните системи са сложни и многофункционални, с продължително действие в експлоатационния период. Предназначени са да регулират водно- въздушния режим на почвата с цел получаване и повишаване на добивите от земеделските култури. Според конкретните условия те допълват почвената влага или отвеждат излишната. Това определя два вида хидромелиоративни системи: напоителни и напоително-отводнителни. Всичките канали и/или тръбна мрежа, съоръжения и поливната техника са взаимосвързани чрез водния поток и си взаимодействат. Неизправността на един елемент или технологичен процес от системата въздействат върху поведението на останалите. Действията на системите трябва да се подчинят на екстремни метеорологични условия, резултат от промени в климата. Според публикуваната статистика и прогнозите през следващите 50 години ще се наблюдава неблагоприятно съчетаване между краткосрочните и дългосрочните засушавания в страната и експоненциално нарастване на валежните периоди и наводнения.

Метеорологичните условия през отделните години са основен външен фактор, които определят режима на работа на системата. Съвременното гъвкаво управление позволява да бъде смекчен водният дефицит, да се осигури пестеливо, ефективно използване на наличните водни ресурси в съответствие със съвременните принципи и постановки за управление и опазване на водите и околната среда, залегнали в националните и европейски нормативни документи в тази област.

Към настоящия момент поливните площи в страната обхващат средно 1,5 % от обработваемите земи.


В страната е установено значително повишаване на водопотреблението на вода от земеделските култури измерено чрез еталонната евапотраспирация. Еталонната евапотранспирация е сравнителната (базовата евапотранспирация ), която определя изпарението от земната повърхност и от растението в случая от тревна повърхност. Чрез нея се определя най-точно водопотреблението на различните селскостопански култури, да се определи правилния поливен режим и съответно параметрите на хидромелиоративните системи. Според увеличението на еталонната евапотранспирация за периода е от 70 mm за Източна Средна България (около една проектна поливна норма) до 100-110 mm за Северния климатичен район на Дунавската равнина и Преходно-средиземноморската климатична подобласт (около две проектни поливни норми). За периодите април-юни и юли-август увеличението е 30-60 mm, което представлява от половин до една проектна поливна норма.
Климатичният район с най-голямо атмосферно засушаване (намаляване на количеството на валежите) на територията на страната е Петричко-Санданският. Най-ясно изразени тенденции на атмосферно засушаване се наблюдават в Централната и Източната част на Дунавската равнина
Най-неблагоприятни райони, с най-слаба атмосферна влагообезпеченост, както за периода април-юни, така и за юли-август са Долината на р. Струма и Тракийската низина.
Съществуващите хидромелиоративни системи и съоръжения, са в критично физическо състояние и влошена функционалност, което води до значителни загуби на поливна вода в линейната инфраструктура и основните съоръжения. Формира се висока цена на поливната вода, което води от своя страна до отказване на земеделските производители от поливни услуги. Разрушена и разграбена вътрешно-канална напоителна мрежа и съоръжения. Използваните поливни техники и съответни технологии са низко производителни и формират също значителни загуби на вода в земеделските стопанства. В таблица по-долу по райони е посочен вида на използваната поливна техника в страната. В 70% от поливните площи се прилага поливна техника за гравитачно напояване, незначителна е дъждовалната техника и техниката за капково напояване. При модернизиране на земеделските стопанства е необходимо да се подмени поливната техника и съответната тръбопроводна мрежа или открити канали със съвременна ефективна и водоспестяваща поливна технология и техника.


Статистически райони и области

Напоявани площи
(без семейни градини и оранжерии)

Площи със семейни градини и оранжерии

Общ обем на използваната вода за напояване

Statistic regions and districts












Стопанства
(брой)

Площ
(дка)

Обем на използваната вода
3)

Стопанства
(брой)

Площ
(дка)

Обем на използваната вода
3)

Стопанства
(брой)

Обем на използваната вода
3)

























БЪЛГАРИЯ

88 335

903 986,7

335 324 450

232 615

114 544,8

20 285 309

271 410

355 609 759

BULGARIA

Северозападен

4 129

56 244,9

9 047 428

38 725

15 329,5

2 416 751

40 136

11 464 179

North-West

Видин

465

3 671,7

581 690

7 166

3 252,3

499 598

7 274

1 081 288

Vidin

Враца

212

6 102,6

1 234 624

6 391

2 495,2

386 753

6 563

1 621 377

Vratsa

Ловеч

785

5 004,6

819 137

7 571

2 738,8

433 752

8 084

1 252 889

Lovech

Монтана

895

4 331,9

693 859

6 873

2 276,3

356 258

7 216

1 050 117

Montana

Плевен

1 772

37 134,1

5 718 118

10 724

4 566,9

740 390

10 999

6 458 508

Pleven

Северен централен

2 894

17 750,1

3 379 984

31 381

15 821,2

2 575 756

32 688

5 955 740

North Central

Велико Търново

1 659

4 351,3

934 540

6 133

2 914,1

498 955

7 122

1 433 495

VelikoTarnovo

Габрово

122

625,5

111 426

2 663

1 288,6

199 811

2 689

311 237

Gabrovo

Разград

145

1 665,1

297 833

7 022

4 253,8

662 525

7 080

960 358

Razgrad

Русе

283

4 991,9

822 292

5 709

3 082,8

548 257

5 853

1 370 549

Ruse

Силистра

685

6 116,3

1 213 893

9 854

4 281,9

666 208

9 944

1 880 101

Silistra

Североизточен

2 334

38 931,1

6 551 880

29 347

16 146,0

2 661 445

30 747

9 213 325

North-East

Варна

499

4 557,1

731 800

9 261

5 003,8

867 790

9 520

1 599 590

Varna

Добрич

611

12 235,0

2 272 388

6 847

3 791,8

634 883

7 153

2 907 271

Dobrich

Търговище

933

10 805,7

1 750 125

7 091

3 939,5

615 723

7 735

2 365 848

Targovishte

Шумен

291

11 333,3

1 797 567

6 148

3 410,9

543 049

6 339

2 340 616

Shumen

Югоизточен

17 775

162 529,4

50 515 253

35 350

18 988,7

3 228 814

42 958

53 744 067

South-East

Бургас

4 791

27 081,4

4 593 911

11 905

5 390,2

941 577

13 807

5 535 488

Burgas

Сливен

5 269

55 038,8

7 895 954

9 724

5 854,3

1 009 622

11 538

8 905 576

Sliven

Стара Загора

5 227

66 469,9

35 384 113

7 783

5 142,9

869 162

11 163

36 253 275

StaraZagora

Ямбол

2 488

13 939,3

2 641 275

5 938

2 601,3

408 453

6 450

3 049 728

Yambol

Югозападен

25 833

132 417,8

20 556 971

35 746

15 899,4

3 094 057

46 744

23 651 028

South-West

Благоевград

18 943

86 528,9

13 934 849

18 880

8 523,8

1 909 557

27 486

15 844 406

Blagoevgrad

Кюстендил

4 190

20 805,9

3 076 935

5 454

2 557,9

397 334

6 519

3 474 269

Kyustendil

Перник

164

2 774,7

360 978

2 735

1 095,4

168 306

2 802

529 284

Pernik

София (столица)

251

1 636,0

314 914

1 081

656,2

125 570

1 165

440 484

Sofiacap.

София

2 285

20 672,3

2 869 295

7 596

3 066,1

493 290

8 772

3 362 585

Sofia

Южен централен

35 370

496 113,4

245 272 934

62 066

32 360,0

6 308 486

78 137

251 581 420

South Central

Кърджали

7 123

24 941,3

5 061 793

20 867

10 434,4

1 583 332

21 443

6 645 125

Kardzhali

Пазарджик

7 807

90 935,0

53 916 579

7 231

4 081,2

1 078 388

12 299

54 994 967

Pazardzhik

Пловдив

13 856

311 990,5

174 436 947

16 444

9 494,7

2 235 001

23 480

176 671 948

Plovdiv

Смолян

2 461

3 008,5

498 121

5 695

1 483,0

228 441

7 426

726 562

Smolyan

Хасково

4 123

65 238,1

11 359 494

11 829

6 866,7

1 183 324

13 489

12 542 818

Haskovo



Разпределение на стопанствата и поливните площи според видовете инсталации за напояване по статистически райони и области



Статистически райони и области

Общо поливни площи



Дъждовна инсталация



Инсталации за капково напояване



Мрежа за гравитачно напояване



Други инсталации



Statistical regions and districts

Стопанства (брой)

Площ (дка)

Стопанства (брой)

Площ (дка)

Стопанства (брой)

Площ (дка)

Стопанства (брой)

Площ (дка)

Стопанства (брой)

Площ (дка)































БЪЛГАРИЯ

104 267

1 375 111,5

2 711

111 151,9

3 696

97 325,2

78 371

1 011 053,9

21 326

155 580,5

BULGARIA

Северозападен

5 228

69 373,3

51

16 000,0

72

3 270,9

1 679

40 376,2

3 451

9 726,2

North-West

Видин

493

4 940,2

3

1 184,0

3

163,5

151

3 306,2

338

286,5

Vidin

Враца

308

10 213,8

13

4 730,5

6

165,7

202

4 994,7

91

322,9

Vratsa

Ловеч

1 576

6 878,9

4

45,9

33

1 020,4

491

2 452,8

1 058

3 359,8

Lovech

Монтана

1 076

5 364,6

11

900,0

16

1 410,8

566

2 296,1

486

757,7

Montana

Плевен

1 775

41 975,8

20

9 139,6

14

510,5

269

27 326,4

1 478

4 999,3

Pleven

Северен централен

4 300

40 940,8

170

19 629,3

264

5 191,9

2 573

7 607,8

1 380

8 511,8

North Central

Велико Търново

2 410

13 264,3

69

5 669,3

60

421,8

1 942

5 355,9

388

1 817,3

Veliko Tarnovo

Габрово

502

1 388,9

1

c

5

302,4

493

1 079,2

4

6,1

Gabrovo

Разград

307

2 011,5

16

c

31

875,7

40

592,6

224

437,0

Razgrad

Русе

346

10 317,0

58

5 812,0

141

2 709,4

70

405,4

106

1 390,2

Ruse

Силистра

735

13 959,1

26

8 040,6

27

882,6

28

174,7

658

4 861,2

Silistra

Североизточен

2 774

64 198,3

192

18 277,9

318

10 586,0

1 363

25 291,9

960

10 042,5

North-East

Варна

675

8 904,0

10

1 849,8

77

1 065,8

228

3 787,5

372

2 200,9

Varna

Добрич

785

16 055,3

75

3 040,2

114

5 282,1

372

4 125,5

245

3 607,5

Dobrich

Търговище

935

12 286,7

44

2 119,5

22

742,8

617

9 004,0

254

420,4

Targovishte

Шумен

379

26 952,3

63

11 268,4

105

3 495,3

146

8 374,9

89

3 813,7

Shumen

Югоизточен

24 705

304 628,8

453

17 420,1

739

21 753,6

17 550

175 434,6

6 511

90 020,4

South-East

Бургас

5 350

41 229,9

143

2 117,4

190

6 396,5

2 849

17 872,8

2 265

14 843,2

Burgas

Сливен

7 009

108 000,8

78

6 724,7

314

8 411,3

5 921

77 196,3

940

15 668,4

Sliven

Стара Загора

7 193

104 423,2

213

4 856,6

210

5 217,1

4 687

58 505,5

2 270

35 844,0

Stara Zagora

Ямбол

5 153

50 974,9

19

3 721,4

25

1 728,7

4 093

21 860,0

1 036

23 664,8

Yambol

Югозападен

26 765

150 825,2

119

4 582,9

272

4 578,3

24 359

130 751,5

2 101

10 912,6

South-West

Благоевград

19 363

90 359,3

91

947,4

213

1 423,0

18 038

84 273,7

1 084

3 715,2

Blagoevgrad

Кюстендил

4 190

20 806,9

2

c

22

781,2

3 816

17 575,9

354

2 438,3

Kyustendil

Перник

357

7 538,1

6

2 443,9

6

26,9

273

4 325,4

77

741,9

Pernik

София (столица)

251

1 636,0

3

c

3

32,0

145

796,3

101

633,2

Sofia cap.

София

2 604

30 484,9

17

1 005,5

28

2 315,2

2 087

23 780,2

485

3 384,0

Sofia

Южен централен

40 495

745 145,1

1 726

35 241,7

2 031

51 944,5

30 847

631 591,9

6 923

26 367,0

South Central

Кърджали

7 138

25 118,8

878

4 417,4

187

1 100,5

2 470

7 741,8

3 890

11 859,1

Kardzhali

Пазарджик

8 804

97 502,3

213

1 811,3

84

3 558,1

7 397

87 008,9

1 156

5 124,0

Pazardzhik

Пловдив

17 557

547 851,6

435

24 191,1

1 524

34 788,2

15 277

483 454,4

930

5 417,9

Plovdiv

Смолян

2 693

3 597,6

143

281,5

18

71,3

1 904

2 153,6

672

1 091,2

Smolyan

Хасково

4 303

71 074,8

57

4 540,4

218

12 426,4

3 799

51 233,2

275

2 874,8

Haskovo



Напоявани площи по области

(%, относителен дял спрямо използваната земеделска площ на областта)




Източник: МЗХ, отдел „Агростатистика“ – Преброяване на земеделските стопанства през 2010 година.
Съгласно Националната програма за възстановяване и развитие на хидромелиорациите в България 2007-2013 г.,изграденият в Република България хидромелиоративен фонд (ХМФ) се разделя условно в няколко основни групи в зависимост от начина на управление и вложените средства за изграждането им:

  • изграден с държавни средства, включен в активите и управляван от “Напоителни системи” ЕАД, “Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД и „Земинвест” ЕАД;

  • вътрешно канална мрежа, изградена с държавни средства и стопанисвана до 1993 г. от бившите ТКЗС и АПК;

  • незавършени и непредадени за експлоатация обекти, финансирани с държавни средства, охранявани от и заведени на задбалансов отчет в “Агроводинвест” ЕАД;

  • хидромелиоративни съоръжения изградени с кооперативни средства включително и над 2000 малки язовири за напояване понастоящем публична общинска собственост;

  • хидромелиоративни съоръжения изградени за напояване с държавни или кооперативни средства ползвани или собственост и управлявани от сдружения за напояване;

  • хидромелиоративни съоръжения, частна собственост, изградени от недържавни структури (предимно малки съоръжения).

Хидромелиоративните съоръжения могат да се групират в следните основни групи:

  1. Съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите;

    1. Предпазни диги на р. Дунав съоръжения по тях – шлюзове саваци и др;

    2. Корекции на вътрешни реки съоръжения по тях – шлюзове саваци и др;

    3. Ретензионни язовири;

    4. Съоръжения за отводняване:

    • Отводнителни канали;

    • Систематичен дренаж;

    • Отводнителни помпени станции с машинно и ел. оборудване.




  1. Съоръжения за напояване:

  • Водохващания;

  • Събирателни деривации;

  • Напоителни канали и съоръжения по тях – разпределителни възли, водостоци, аквадукти, дюкери, мост-канали, савачни врати и др.;

  • Изравнители и съоръжения по тях;

  • Повдигателни и дъждовални помпени станции с машинно и ел. оборудване;

  • Напорни тръбопроводи;

  • Главни и разпределителни тръбопроводи със съоръжения по тях – въздушници, хидранти, спирателни кранове, изпускатели и др.;

  • Подстанции и електропроводи за високо напрежение, трансформатори.



1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница