животновъдни стопанства от сектори „птицевъдство”; животновъдни стопанства от сектори „свиневъдство” животновъдни стопанства от сектори „говедовъдство” – при отглеждане на телета/; други; -
Ангажименти
Плащанията се отпускат под формата на годишни плащания. Помощта се отпуска за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволни ангажименти. Помощта покрива само онези задължения, които надвишават задължителните стандарти и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство.
Ангажименти се поемат за период от една година, който подлежи на подновяване.
Ангажименти, срещу поемането на които се предоставя финансова помощ
Сектор „Птицевъдство”
Разходи по дейности за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят съществуващите към момента задължителни стандарти по член ....... от Регламент (EC) .............. и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство – Наредба № 25 от 14 декември 2005 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на кокошки носачки и Наредба № 26 от 2008 г. за минимални изисквания за хуманно отношение при отглеждането на пилета бройлери:
- Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг / кг.;
- Гарантиране на оптимално хранене на птиците, чрез заместване на животински протеини от бозайници и рибно брашно с растителни протеинови заместители и незаменими аминокиселини;
- Използване на вода при отглеждането на птиците, която отговаря на качествата на питейната вода;
Сектор „Свиневъдство”;
В сектор свиневъдство се предоставят средства по мерки, които надхвърлят задължителните стандарти, установени в Директива 2008/120/ЕО на Съвета от 18 декември 2008 година, относно определяне на минималните стандарти за защита на свинете, която е транспонирана в българското законодателство в Наредба № 21 от 14 декември 2005 г. за минималните изисквания за защита и хуманно отношение при отглеждане на свине:
- Осигуряване на свободна подова площ не по-малка от 10 % над задължителния стандарт;
- Осигуряване на изкуствена светлина за 11 часа (повече отколкото се изисква по стандарт);
- Използване на фуражи, съдържащи деоксиниваленол не повече от 2,5 мг/кг.
Сектор „Говедовъдство”
Разходи по дейности за доброволно поети ангажименти за хуманно отношение към птиците, които надхвърлят съществуващите към момента задължителни стандарти по член ....... от Регламент (EC) .............. и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство – Наредба 14/03.02.2006 г. за минималните изисквания за хуманно отношение при отглеждане на телета.
Други
-
Ниво на подпомагане
Помощта по мярката се ограничава до максималната сума, а именно до 500 евро за Животинска единица (ЖЕ);
Размерът на финансовота помощ е 100%;
Други условия
SWOT анализ за сектор „Хидромелиорации”
Силни страни
|
Слаби страни
|
- Създадени и утвърдени традиции в напояването;
- Висока степен на регулиране на оттока на вътрешните реки (над 25 % от общия обем на оттока в страната) – изградени са 174 язовира за напояване и с комплексно предназначение (енергетика, промишлено водоснабдяване, води за рибарници и други консуматори);
- Утвърдена и с традиции система за подготовка на средни и висши специалисти;
- Наличие на квалифицирани специалисти в областта на проучването, проектирането, строителството, управлението и експлоатацията на хидромелиоративните системи и съоръжения.
|
- Несъответствие между разработените програми за развитие на хидромелиорациите в миналото и настоящата икономическа политика на страната след 1989 г., което води до несъответствие между параметрите на изградените напоителни системи и сегашното им използване в условия на дребно и разпокъсано земеползване;
- Неефективен модел на управление на хидромелиорациите;
- Невъзможност за задоволяване на потреблението в някои райони с дефицит на вода дори и при ниския процент на използваемост на съществуващите напоителни системи;
|
Възможности
|
Заплахи
|
- Изградена значителна за мащабите на страната инфраструктура за напояване състояща се от 235 напоителни системи и отделни напоителни полета. В страната са изградени 7,406 млн.дка, от които 5,418 млн.дка са годни за напояване;
- Функциониращи административно-управленчески и специализирани структури за експлоатация и поддържане на хидромелиоративните системи и съоръжения.
|
- Остарели и амортизирани хидромелиоративни системи и съоръжения, част от основните съоръжения са в критично физическо състояние или са с влошена функционалност. Разрушена и разграбена вътрешно-канална напоителна мрежа и съоръжения;
- Неефективност на изградения хидромелиоративен фонд поради ниския процент на използваемост на съществуващите напоителни системи;
- Наличие на ниско ефективни системи, изградени по технологии за напояване с увеличени загуби на вода, което води до непълноценно оползотворяване на водния ресурс;
- Наличие на енергоемки системи, при които се формира висока цена на водата.
Липса на стратегия за развитие на хидромелиорациите;
- Недостатъчни инвестиции за възстановяване, реконструкция и поддържане на хидромелиоративната инфраструктура.
|
Използвани анализи
Хидромелиоративните системи са сложни и многофункционални, с продължително действие в експлоатационния период. Предназначени са да регулират водно- въздушния режим на почвата с цел получаване и повишаване на добивите от земеделските култури. Според конкретните условия те допълват почвената влага или отвеждат излишната. Това определя два вида хидромелиоративни системи: напоителни и напоително-отводнителни. Всичките канали и/или тръбна мрежа, съоръжения и поливната техника са взаимосвързани чрез водния поток и си взаимодействат. Неизправността на един елемент или технологичен процес от системата въздействат върху поведението на останалите. Действията на системите трябва да се подчинят на екстремни метеорологични условия, резултат от промени в климата. Според публикуваната статистика и прогнозите през следващите 50 години ще се наблюдава неблагоприятно съчетаване между краткосрочните и дългосрочните засушавания в страната и експоненциално нарастване на валежните периоди и наводнения.
Метеорологичните условия през отделните години са основен външен фактор, които определят режима на работа на системата. Съвременното гъвкаво управление позволява да бъде смекчен водният дефицит, да се осигури пестеливо, ефективно използване на наличните водни ресурси в съответствие със съвременните принципи и постановки за управление и опазване на водите и околната среда, залегнали в националните и европейски нормативни документи в тази област.
Към настоящия момент поливните площи в страната обхващат средно 1,5 % от обработваемите земи.
В страната е установено значително повишаване на водопотреблението на вода от земеделските култури измерено чрез еталонната евапотраспирация. Еталонната евапотранспирация е сравнителната (базовата евапотранспирация ), която определя изпарението от земната повърхност и от растението в случая от тревна повърхност. Чрез нея се определя най-точно водопотреблението на различните селскостопански култури, да се определи правилния поливен режим и съответно параметрите на хидромелиоративните системи. Според увеличението на еталонната евапотранспирация за периода е от 70 mm за Източна Средна България (около една проектна поливна норма) до 100-110 mm за Северния климатичен район на Дунавската равнина и Преходно-средиземноморската климатична подобласт (около две проектни поливни норми). За периодите април-юни и юли-август увеличението е 30-60 mm, което представлява от половин до една проектна поливна норма.
Климатичният район с най-голямо атмосферно засушаване (намаляване на количеството на валежите) на територията на страната е Петричко-Санданският. Най-ясно изразени тенденции на атмосферно засушаване се наблюдават в Централната и Източната част на Дунавската равнина
Най-неблагоприятни райони, с най-слаба атмосферна влагообезпеченост, както за периода април-юни, така и за юли-август са Долината на р. Струма и Тракийската низина.
Съществуващите хидромелиоративни системи и съоръжения, са в критично физическо състояние и влошена функционалност, което води до значителни загуби на поливна вода в линейната инфраструктура и основните съоръжения. Формира се висока цена на поливната вода, което води от своя страна до отказване на земеделските производители от поливни услуги. Разрушена и разграбена вътрешно-канална напоителна мрежа и съоръжения. Използваните поливни техники и съответни технологии са низко производителни и формират също значителни загуби на вода в земеделските стопанства. В таблица по-долу по райони е посочен вида на използваната поливна техника в страната. В 70% от поливните площи се прилага поливна техника за гравитачно напояване, незначителна е дъждовалната техника и техниката за капково напояване. При модернизиране на земеделските стопанства е необходимо да се подмени поливната техника и съответната тръбопроводна мрежа или открити канали със съвременна ефективна и водоспестяваща поливна технология и техника.
Статистически райони и области
|
Напоявани площи
(без семейни градини и оранжерии)
|
Площи със семейни градини и оранжерии
|
Общ обем на използваната вода за напояване
|
Statistic regions and districts
|
|
|
|
Стопанства
(брой)
|
Площ
(дка)
|
Обем на използваната вода
(м3)
|
Стопанства
(брой)
|
Площ
(дка)
|
Обем на използваната вода
(м3)
|
Стопанства
(брой)
|
Обем на използваната вода
(м3)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
БЪЛГАРИЯ
|
88 335
|
903 986,7
|
335 324 450
|
232 615
|
114 544,8
|
20 285 309
|
271 410
|
355 609 759
|
BULGARIA
|
Северозападен
|
4 129
|
56 244,9
|
9 047 428
|
38 725
|
15 329,5
|
2 416 751
|
40 136
|
11 464 179
|
North-West
|
Видин
|
465
|
3 671,7
|
581 690
|
7 166
|
3 252,3
|
499 598
|
7 274
|
1 081 288
|
Vidin
|
Враца
|
212
|
6 102,6
|
1 234 624
|
6 391
|
2 495,2
|
386 753
|
6 563
|
1 621 377
|
Vratsa
|
Ловеч
|
785
|
5 004,6
|
819 137
|
7 571
|
2 738,8
|
433 752
|
8 084
|
1 252 889
|
Lovech
|
Монтана
|
895
|
4 331,9
|
693 859
|
6 873
|
2 276,3
|
356 258
|
7 216
|
1 050 117
|
Montana
|
Плевен
|
1 772
|
37 134,1
|
5 718 118
|
10 724
|
4 566,9
|
740 390
|
10 999
|
6 458 508
|
Pleven
|
Северен централен
|
2 894
|
17 750,1
|
3 379 984
|
31 381
|
15 821,2
|
2 575 756
|
32 688
|
5 955 740
|
North Central
|
Велико Търново
|
1 659
|
4 351,3
|
934 540
|
6 133
|
2 914,1
|
498 955
|
7 122
|
1 433 495
|
VelikoTarnovo
|
Габрово
|
122
|
625,5
|
111 426
|
2 663
|
1 288,6
|
199 811
|
2 689
|
311 237
|
Gabrovo
|
Разград
|
145
|
1 665,1
|
297 833
|
7 022
|
4 253,8
|
662 525
|
7 080
|
960 358
|
Razgrad
|
Русе
|
283
|
4 991,9
|
822 292
|
5 709
|
3 082,8
|
548 257
|
5 853
|
1 370 549
|
Ruse
|
Силистра
|
685
|
6 116,3
|
1 213 893
|
9 854
|
4 281,9
|
666 208
|
9 944
|
1 880 101
|
Silistra
|
Североизточен
|
2 334
|
38 931,1
|
6 551 880
|
29 347
|
16 146,0
|
2 661 445
|
30 747
|
9 213 325
|
North-East
|
Варна
|
499
|
4 557,1
|
731 800
|
9 261
|
5 003,8
|
867 790
|
9 520
|
1 599 590
|
Varna
|
Добрич
|
611
|
12 235,0
|
2 272 388
|
6 847
|
3 791,8
|
634 883
|
7 153
|
2 907 271
|
Dobrich
|
Търговище
|
933
|
10 805,7
|
1 750 125
|
7 091
|
3 939,5
|
615 723
|
7 735
|
2 365 848
|
Targovishte
|
Шумен
|
291
|
11 333,3
|
1 797 567
|
6 148
|
3 410,9
|
543 049
|
6 339
|
2 340 616
|
Shumen
|
Югоизточен
|
17 775
|
162 529,4
|
50 515 253
|
35 350
|
18 988,7
|
3 228 814
|
42 958
|
53 744 067
|
South-East
|
Бургас
|
4 791
|
27 081,4
|
4 593 911
|
11 905
|
5 390,2
|
941 577
|
13 807
|
5 535 488
|
Burgas
|
Сливен
|
5 269
|
55 038,8
|
7 895 954
|
9 724
|
5 854,3
|
1 009 622
|
11 538
|
8 905 576
|
Sliven
|
Стара Загора
|
5 227
|
66 469,9
|
35 384 113
|
7 783
|
5 142,9
|
869 162
|
11 163
|
36 253 275
|
StaraZagora
|
Ямбол
|
2 488
|
13 939,3
|
2 641 275
|
5 938
|
2 601,3
|
408 453
|
6 450
|
3 049 728
|
Yambol
|
Югозападен
|
25 833
|
132 417,8
|
20 556 971
|
35 746
|
15 899,4
|
3 094 057
|
46 744
|
23 651 028
|
South-West
|
Благоевград
|
18 943
|
86 528,9
|
13 934 849
|
18 880
|
8 523,8
|
1 909 557
|
27 486
|
15 844 406
|
Blagoevgrad
|
Кюстендил
|
4 190
|
20 805,9
|
3 076 935
|
5 454
|
2 557,9
|
397 334
|
6 519
|
3 474 269
|
Kyustendil
|
Перник
|
164
|
2 774,7
|
360 978
|
2 735
|
1 095,4
|
168 306
|
2 802
|
529 284
|
Pernik
|
София (столица)
|
251
|
1 636,0
|
314 914
|
1 081
|
656,2
|
125 570
|
1 165
|
440 484
|
Sofiacap.
|
София
|
2 285
|
20 672,3
|
2 869 295
|
7 596
|
3 066,1
|
493 290
|
8 772
|
3 362 585
|
Sofia
|
Южен централен
|
35 370
|
496 113,4
|
245 272 934
|
62 066
|
32 360,0
|
6 308 486
|
78 137
|
251 581 420
|
South Central
|
Кърджали
|
7 123
|
24 941,3
|
5 061 793
|
20 867
|
10 434,4
|
1 583 332
|
21 443
|
6 645 125
|
Kardzhali
|
Пазарджик
|
7 807
|
90 935,0
|
53 916 579
|
7 231
|
4 081,2
|
1 078 388
|
12 299
|
54 994 967
|
Pazardzhik
|
Пловдив
|
13 856
|
311 990,5
|
174 436 947
|
16 444
|
9 494,7
|
2 235 001
|
23 480
|
176 671 948
|
Plovdiv
|
Смолян
|
2 461
|
3 008,5
|
498 121
|
5 695
|
1 483,0
|
228 441
|
7 426
|
726 562
|
Smolyan
|
Хасково
|
4 123
|
65 238,1
|
11 359 494
|
11 829
|
6 866,7
|
1 183 324
|
13 489
|
12 542 818
|
Haskovo
|
Разпределение на стопанствата и поливните площи според видовете инсталации за напояване по статистически райони и области
|
|
Статистически райони и области
|
Общо поливни площи
|
Дъждовна инсталация
|
Инсталации за капково напояване
|
Мрежа за гравитачно напояване
|
Други инсталации
|
Statistical regions and districts
|
Стопанства (брой)
|
Площ (дка)
|
Стопанства (брой)
|
Площ (дка)
|
Стопанства (брой)
|
Площ (дка)
|
Стопанства (брой)
|
Площ (дка)
|
Стопанства (брой)
|
Площ (дка)
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
БЪЛГАРИЯ
|
104 267
|
1 375 111,5
|
2 711
|
111 151,9
|
3 696
|
97 325,2
|
78 371
|
1 011 053,9
|
21 326
|
155 580,5
|
BULGARIA
|
Северозападен
|
5 228
|
69 373,3
|
51
|
16 000,0
|
72
|
3 270,9
|
1 679
|
40 376,2
|
3 451
|
9 726,2
|
North-West
|
Видин
|
493
|
4 940,2
|
3
|
1 184,0
|
3
|
163,5
|
151
|
3 306,2
|
338
|
286,5
|
Vidin
|
Враца
|
308
|
10 213,8
|
13
|
4 730,5
|
6
|
165,7
|
202
|
4 994,7
|
91
|
322,9
|
Vratsa
|
Ловеч
|
1 576
|
6 878,9
|
4
|
45,9
|
33
|
1 020,4
|
491
|
2 452,8
|
1 058
|
3 359,8
|
Lovech
|
Монтана
|
1 076
|
5 364,6
|
11
|
900,0
|
16
|
1 410,8
|
566
|
2 296,1
|
486
|
757,7
|
Montana
|
Плевен
|
1 775
|
41 975,8
|
20
|
9 139,6
|
14
|
510,5
|
269
|
27 326,4
|
1 478
|
4 999,3
|
Pleven
|
Северен централен
|
4 300
|
40 940,8
|
170
|
19 629,3
|
264
|
5 191,9
|
2 573
|
7 607,8
|
1 380
|
8 511,8
|
North Central
|
Велико Търново
|
2 410
|
13 264,3
|
69
|
5 669,3
|
60
|
421,8
|
1 942
|
5 355,9
|
388
|
1 817,3
|
Veliko Tarnovo
|
Габрово
|
502
|
1 388,9
|
1
|
c
|
5
|
302,4
|
493
|
1 079,2
|
4
|
6,1
|
Gabrovo
|
Разград
|
307
|
2 011,5
|
16
|
c
|
31
|
875,7
|
40
|
592,6
|
224
|
437,0
|
Razgrad
|
Русе
|
346
|
10 317,0
|
58
|
5 812,0
|
141
|
2 709,4
|
70
|
405,4
|
106
|
1 390,2
|
Ruse
|
Силистра
|
735
|
13 959,1
|
26
|
8 040,6
|
27
|
882,6
|
28
|
174,7
|
658
|
4 861,2
|
Silistra
|
Североизточен
|
2 774
|
64 198,3
|
192
|
18 277,9
|
318
|
10 586,0
|
1 363
|
25 291,9
|
960
|
10 042,5
|
North-East
|
Варна
|
675
|
8 904,0
|
10
|
1 849,8
|
77
|
1 065,8
|
228
|
3 787,5
|
372
|
2 200,9
|
Varna
|
Добрич
|
785
|
16 055,3
|
75
|
3 040,2
|
114
|
5 282,1
|
372
|
4 125,5
|
245
|
3 607,5
|
Dobrich
|
Търговище
|
935
|
12 286,7
|
44
|
2 119,5
|
22
|
742,8
|
617
|
9 004,0
|
254
|
420,4
|
Targovishte
|
Шумен
|
379
|
26 952,3
|
63
|
11 268,4
|
105
|
3 495,3
|
146
|
8 374,9
|
89
|
3 813,7
|
Shumen
|
Югоизточен
|
24 705
|
304 628,8
|
453
|
17 420,1
|
739
|
21 753,6
|
17 550
|
175 434,6
|
6 511
|
90 020,4
|
South-East
|
Бургас
|
5 350
|
41 229,9
|
143
|
2 117,4
|
190
|
6 396,5
|
2 849
|
17 872,8
|
2 265
|
14 843,2
|
Burgas
|
Сливен
|
7 009
|
108 000,8
|
78
|
6 724,7
|
314
|
8 411,3
|
5 921
|
77 196,3
|
940
|
15 668,4
|
Sliven
|
Стара Загора
|
7 193
|
104 423,2
|
213
|
4 856,6
|
210
|
5 217,1
|
4 687
|
58 505,5
|
2 270
|
35 844,0
|
Stara Zagora
|
Ямбол
|
5 153
|
50 974,9
|
19
|
3 721,4
|
25
|
1 728,7
|
4 093
|
21 860,0
|
1 036
|
23 664,8
|
Yambol
|
Югозападен
|
26 765
|
150 825,2
|
119
|
4 582,9
|
272
|
4 578,3
|
24 359
|
130 751,5
|
2 101
|
10 912,6
|
South-West
|
Благоевград
|
19 363
|
90 359,3
|
91
|
947,4
|
213
|
1 423,0
|
18 038
|
84 273,7
|
1 084
|
3 715,2
|
Blagoevgrad
|
Кюстендил
|
4 190
|
20 806,9
|
2
|
c
|
22
|
781,2
|
3 816
|
17 575,9
|
354
|
2 438,3
|
Kyustendil
|
Перник
|
357
|
7 538,1
|
6
|
2 443,9
|
6
|
26,9
|
273
|
4 325,4
|
77
|
741,9
|
Pernik
|
София (столица)
|
251
|
1 636,0
|
3
|
c
|
3
|
32,0
|
145
|
796,3
|
101
|
633,2
|
Sofia cap.
|
София
|
2 604
|
30 484,9
|
17
|
1 005,5
|
28
|
2 315,2
|
2 087
|
23 780,2
|
485
|
3 384,0
|
Sofia
|
Южен централен
|
40 495
|
745 145,1
|
1 726
|
35 241,7
|
2 031
|
51 944,5
|
30 847
|
631 591,9
|
6 923
|
26 367,0
|
South Central
|
Кърджали
|
7 138
|
25 118,8
|
878
|
4 417,4
|
187
|
1 100,5
|
2 470
|
7 741,8
|
3 890
|
11 859,1
|
Kardzhali
|
Пазарджик
|
8 804
|
97 502,3
|
213
|
1 811,3
|
84
|
3 558,1
|
7 397
|
87 008,9
|
1 156
|
5 124,0
|
Pazardzhik
|
Пловдив
|
17 557
|
547 851,6
|
435
|
24 191,1
|
1 524
|
34 788,2
|
15 277
|
483 454,4
|
930
|
5 417,9
|
Plovdiv
|
Смолян
|
2 693
|
3 597,6
|
143
|
281,5
|
18
|
71,3
|
1 904
|
2 153,6
|
672
|
1 091,2
|
Smolyan
|
Хасково
|
4 303
|
71 074,8
|
57
|
4 540,4
|
218
|
12 426,4
|
3 799
|
51 233,2
|
275
|
2 874,8
|
Haskovo
|
Напоявани площи по области
(%, относителен дял спрямо използваната земеделска площ на областта)
Източник: МЗХ, отдел „Агростатистика“ – Преброяване на земеделските стопанства през 2010 година.
Съгласно Националната програма за възстановяване и развитие на хидромелиорациите в България 2007-2013 г.,изграденият в Република България хидромелиоративен фонд (ХМФ) се разделя условно в няколко основни групи в зависимост от начина на управление и вложените средства за изграждането им:
-
изграден с държавни средства, включен в активите и управляван от “Напоителни системи” ЕАД, “Хидромелиорации-Севлиево” ЕАД и „Земинвест” ЕАД;
-
вътрешно канална мрежа, изградена с държавни средства и стопанисвана до 1993 г. от бившите ТКЗС и АПК;
-
незавършени и непредадени за експлоатация обекти, финансирани с държавни средства, охранявани от и заведени на задбалансов отчет в “Агроводинвест” ЕАД;
-
хидромелиоративни съоръжения изградени с кооперативни средства включително и над 2000 малки язовири за напояване понастоящем публична общинска собственост;
-
хидромелиоративни съоръжения изградени за напояване с държавни или кооперативни средства ползвани или собственост и управлявани от сдружения за напояване;
-
хидромелиоративни съоръжения, частна собственост, изградени от недържавни структури (предимно малки съоръжения).
Хидромелиоративните съоръжения могат да се групират в следните основни групи:
-
Съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите;
-
Предпазни диги на р. Дунав съоръжения по тях – шлюзове саваци и др;
-
Корекции на вътрешни реки съоръжения по тях – шлюзове саваци и др;
-
Ретензионни язовири;
-
Съоръжения за отводняване:
-
Отводнителни канали;
-
Систематичен дренаж;
-
Отводнителни помпени станции с машинно и ел. оборудване.
-
Съоръжения за напояване:
-
Водохващания;
-
Събирателни деривации;
-
Напоителни канали и съоръжения по тях – разпределителни възли, водостоци, аквадукти, дюкери, мост-канали, савачни врати и др.;
-
Изравнители и съоръжения по тях;
-
Повдигателни и дъждовални помпени станции с машинно и ел. оборудване;
-
Напорни тръбопроводи;
-
Главни и разпределителни тръбопроводи със съоръжения по тях – въздушници, хидранти, спирателни кранове, изпускатели и др.;
-
Подстанции и електропроводи за високо напрежение, трансформатори.
Сподели с приятели: |