Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г


Обобщение на основните проблеми по поддържането и експлоатацията на хидромелиоративните съоръженията



страница5/13
Дата18.06.2017
Размер2.56 Mb.
#23844
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13

Обобщение на основните проблеми по поддържането и експлоатацията на хидромелиоративните съоръженията


Гарантирането на експлоатационната сигурност и надеждност на съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите и за доставка на вода за напояване е от много важно значение за различни отрасли на икономиката и сигурността на населението на страната.

Проблемите по основните подгрупи обекти се явяват предимно от няколко причини: промени вследствие на появили се екстремни условия, нерегламентирани действия на човешка намеса и липса на достатъчно средства за поддържане.

Основните проблеми са систематизирани по долу:


  • амортизирани помпени станции – някои са изградени след 1937 година;

  • диги, с изключение на Дунавските, строени съгласно изискванията за язовирни стени, останалите са предимно от взаимстван материал с преобладаваща част на пясъци и баластри поради което при високи води се наблюдават чести изравяния на берми, кюне и скъсвания на дигите;

  • нередовно и недостатъчно финансиране на дейността – съгласно Закона за водите това следва да се финансира със средства на МЗХ, но на практика тези средства са минимални;

  • кражби по метални съоръжения – ПС, жаби клапи, саваци тръбопроводи и други метални и чугунени арматури;

  • скъпа поддръжка без осигуряване на достатъчно средства;

  • недостатъчен персонал дори и ПС не са с денонощна охрана;

  • липса на норматив за брой на експлоатационния персонал;

  • добив на инертни материали от коригирани участъци или непосредствено пред тях, което променя водното течение и води до изравяния и скъсвания на диги – пример р. Джерман;

  • липса на каквато и да е грижа за поддържане на проводимостта на реките в некоригираните участъци. При наводнения главното количество плаващи дървета идват именно от тези участъци. Подприщват мостове и тесни места и предизвикват преливания и скъсвания на дигите

  • лошо изпълнение на строително-монтажни и възстановителни работи

  • лошо качество на материала на дигите. Поради липса на средства не се използва подходящ материал, а се ползва непосредствено от реката с преобладаващо пясъчно-баластрено съдържания. При нови високи води скъсването е налице

  • застрояване на части от корекциите;

  • променени климатични условия – по-интензивни валежи в последните тридесет години.

  • обезлесяване и изсичане на горите;

  • след закриването на Националния фонд за хидромелиорации (със Закон за държавния бюджет през 1998 г.) средствата предвидени за възстановяване и експлоатация на всички обекти с национално значение са крайно недостатъчни предвид тяхната значимост и дългогодишен период на действие, поради което много точно следва да се изготвя инвестиционната политика и програма на страната.


Предложение за текст на мярка по чл. 18 ИНВЕСТИЦИИ ВЪВ ФИЗИЧЕСКИ АКТИВИ, касаеща инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието и адаптирането на селското стопанство и управление на водите
Подмярка

Инфраструктура, свързана с развитието и адаптирането на селското стопанство и управление на водите”


1. Член, касаещ мярката:

Чл. 18, ал. 1 б. „в”, чл. 46, ал. 3 от Проекта на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за периода 2014-2020 г.


2. Приоритети, област на въздействие, адресирани от подмярката

Под мярката ще допринася към следните приоритетни области за развитие на селските райони:



Приоритет 2 Повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността на стопанствата, с акцент върху:

  • улесняване на преструктурирането на стопанства, по-специално стопанства с ниска степен на пазарно участие, пазарно ориентирани стопанства в определени сектори и стопанства, нуждаещи се от разнообразяване на селскостопанските дейности;

Приоритет 5 : Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към устойчива на изменението на климата икономика с ниски нива на въглеродни емисии в сектора на селското стопанство, храните и горското стопанство, с акцент върху следната област;

    • повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство


3. Обосновка на мярката:

България попада в зоната на неустойчивото овлажняване и агроклиматичните особености в редица райони обуславят необходимост от развитието на хидромелиоративната инфраструктура като основен фактор в комплекса от дейности, свързани с развитието и адаптирането на поливното земеделието към климатичните промени. Изпълнението на тази роля обаче, както и постигането на основната стратегическа цел на държавната политика в областта на земеделието - създаване на ефективно и конкурентноспособно експортно ориентирано устойчиво земеделско производство, е немислимо без възстановяване, преструктуриране и адаптиране на всички направления на хидромелиорациите в България през следващите години. Тази промяна следва да бъде съобразена с особеностите и принципите на новата политика на страната по отношение на водите и водностопанската инфраструктура, свързана с разумното и пестеливо изразходване на ограничените водни ресурси и съхраняването на агро-еко системите съгласно Рамковата директива за водите (2000/60/ЕО).

Напояването и отводняването създават условия за получаване на по-високи, устойчиви и качествени добиви от селскостопанските култури независимо от климатичните промени.
През последните 15 години действително полетите площи са между 5 до 10% от годните за напояване, и 1,38 % от ИЗП. Основните причини са силно ограничените инвестиции за подобряване на инфраструктурата, значителните загуби на вода, които от своя страна водят до високата й цена. Критично е физическото състояние на голяма част от главната напоителна инфраструктура и на изградената разпределителна инфраструктура. Не е добро състоянието на отводнителните системи, висока е енергоемкостта на помпените станции, има необходимост от значителна реконструкция на язовири, водохващания и други хидромелиоративни съоръжения. Необходимо е въвеждането на съвременна поливна техника за напояване за провеждане на поливния процес.
Основните съоръжения и поливни площи в България се стопанисват от много и различни по юридически статут организации. Съгласно последното преброяване от МЗХ поливните площи в страната с годни съоръжения са над 1000 хил.ха.
4. Цел на мярката:

Да се подобри и развие инфраструктурата за напояване и отводняване на земеделските земи във връзка с повишаване на конкурентоспособността на земеделските стопанства за успешното адаптирането на земеделието към климатичните промени в страната чрез въвеждане на съвременни хидромелиоративни практики и уедрени имоти.

Оперативната цел е подобряването на процесите на управление на водите в земеделието чрез:


  • реконструкция на съществуващите хидромелиоративни мрежи и съоръжения, за увеличаване на поливните площи, съобразено с екологичните изисквания и превенция на риска от вредното въздействие на водите;

  • въвеждане на ефективен контрол при използването на хидромелиоративната инфраструктура (въвеждане на водомерни устройства и др.);

  • повишаване на ефективността от напояването и отводняването;

  • екологосъобразни методи и начини за извършване на процесите,

  • подобряване структурата на земеделските стопанства

  • въвеждане на съвременна високоефективна и екологосъобразна поливна техника в земеделските стопанства и съответна тръбопроводна или открита мрежа и съоръжения.


5. Бенефициенти:

  • Напоителни системи ЕАД

  • Общини, собственици на хидромелиоративна инфраструктура, която се използва само за напояване и/или отводняване на земеделски земи.


6. Обхват и вид/равнище на подкрепа

Допустимите видове дейности са:

1. Реконструкция на инфраструктура за напояване. Този тип дейности се осъществяват върху следните видове съоръжения и включва :


  • напоителни  и  комплексни  язовири, микроязовири, водоеми и съоръженията към тях (в т. ч. строителна, машинна и електро част);

  • деривацианни канали/тръбопроводи за пълнене на язовири/водоеми;

  • водовземни съоръжения;

  • съоръжения и устройства за автоматизация на поливния процес;

  • напоителни помпени станции (в т. ч. строителна, машинна и електро част);

  • главна канална мрежа и съоръжения;

  • второстепенна канална мрежа и съоръжения;

  • вътрешна канална мрежа и съоръжения;

  • напорни мрежи и съоръжения;

  • подмяна на открити канали с нисконапорна мрежа.

  • водомерни съоръжения, други измервателни устройства (пиезометри, инклинометри и др.) и метеорологични станции;

  • специализирано оборудване (почвени лаборатории, ел. агрегати, наблюдателни лодки и др.)

  • електрически мрежи и съоръженията (трафопостове, ел. подстанции, ел. проводи и др.) към тях, необходими за напоително отводнителните съоръжения.

  • експлоатационни пътища и съоръженията към тях (мостове, водостоци и др.)

  • поливна техника




  1. Реконструкция и модернизация на инфраструктура за отводняване.

  • отводнителни помпени станции (в т. ч. строителна, машинна и електро част);

  • главни отводнителни канали и съоръжения;

  • открита и закрита дренажна мрежа и съоръжения;

  • отводнителни полета;

  • напоително-отводнителни  системи  и  полета.

  • съоръжения и устройства за автоматизация на отводнителния процес;

  • специализирано оборудване (ел. агрегати и др.);

  • електрически мрежи и съоръженията (трафопостове, ел. подстанции, ел. проводи и др.) към тях, необходими за отводнителните полета.

  • експлоатационни пътища и съоръженията към тях (мостове, водостоци и др.)

Член 20 РАЗВИТИЕ НА СТОПАНСТВА И ПРЕДПРИЯТИЯ
SWOT анализ по Приоритет 2 в частта млади фермери (чл. 20, ал. 1, б. а) i))

Силни страни

Слаби страни

- Благоприятни почвено - климатични условия за отглеждане на земеделски култури, характерни за умерения климатичен пояс;

- Сравнителни предимства в производството на зеленчуци, някои плодове, етерично-маслени култури, в лозарството и овцевъдството;

- Сравнително добра осигуреност със земеделска земя, особено с обработваема;

- Земеползване, позволяващо икономии от мащаба в някои производства;

- Природна среда с висока стойност в селските райони;

- Изградена учебна, научна и консултантска мрежа;

- Подобрен достъп до земеделските помощи от ОСП.


- Ниско образователно и квалификационно равнище, недостатъчни управленски умения на младите фермери;

- Недостиг на собствен капитал и труден достъп до кредити за младите земеделски стопани ;

- Раздробеност на собствеността върху земята;

- Ограничен темп на развитие поради недостиг на финансови ресурси;

- Слаба иновационна активност при младите фермери.


Възможности

Заплахи

- Нови технологии в земеделието, ХВП и горското стопанство;

- Увеличаване на доходите и на вътрешното търсене на качествени продукти;

- Подобряване на достъпа до общия пазар на ЕС;

- По-лесен достъп до знания и участие в европейски научни мрежи;

- Субсидиите по линия на Общата селскостопанска политика помагат за техническото обновяване на материално-техническата база, запазването на съществуващите и създаването на нови работни места;

- Повишаване на образователния ценз и професионалната квалификация;

- Нарастващо потребителско търсене на продукти с гарантирано качество и произход;

-Улеснен достъп до единния европейски пазар.



- Трудният достъп или липсата на достъп до банкови кредити за основен и оборотен капитал ще влоши конкурентните позиции на младите стопани, които имат съществен принос за заетостта в страната;

- Ниско ниво на предприемачество сред младите;

- Загуба на квалифицирана работна ръка поради не конкурентно заплащане на труда и условия за живот в селските райони;

- Голяма част от стопанствата не отговарят на новите стандарти и изискванията на европейското законодателство.




Изведени потребности:

  1. Необходимост от подкрепа на млади земеделски производители, в селските райони с цел по-благоприятна възрастова структура в селата;

  2. Необходимост от по-високо образователно и квалификационно равнище, както и управленски умения на младите фермери, с цел правилното и ползотворно управление на земеделското стопанство;

  3. По-лесен достъп до кредити за младите земеделски стопани, с цел по- лесното модернизиране и отговаряне на новите стандарти и изискванията на европейското законодателство;

  4. Необходимост от подкрепа на млади земеделски производители, както в селските, така и в градските райони с цел справяне с младежката безработица;

  5. Необходимост от подкрепа на млади земеделски производители в сектор „Животновъдство“;

  6. Необходимост от окрупняване на земеделските стопанства с цел отговаряне на пазарните изисквания и увеличаване на доходите, в посока по-активно пазарно участие;

  7. Необходимост от по-лесен достъп на група от мерки и по-малък набор от изисквани документи при кандидатстване;

  8. Необходимост от иновационна активност при младите фермери.


Бенефициенти:

Бенефициенти по тази мярка са земеделски производители - физически лица или еднолични търговци, които отговарят на следните критерии за допустимост:



  • да са регистрирани като земеделски производители по Закона за подпомагане на земеделските производители;

  • стопанството да е най-малко ………. Стандартни производствени обем (СПО)1, (в зависимост от размера на малките стопанства). Всяка земя, която се взима предвид при определяне на минималните (СПО) да е с представен документ за собственост и/или договор за аренда/наем с минимален срок от 5 години;

  • да са на възраст от 18 до 40 години (без да са ги навършили) към датата на подаване на молбата за подпомагане;

  • да имат адекватни професионални умения и познания, а именно:

- завършено средно образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина или средно икономическо образование със земеделска насоченост и/или

- завършено висше образование в областта на селското стопанство или ветеринарната медицина или висше икономическо образование със земеделска насоченост и/или;

- удостоверение за завършен курс от минимум ………..часа (мярка ЧЛ.15?-) или свидетелство за професионална квалификация в областта на селското стопанство;


  • тяхното стопанство да отговаря на определението за създаване на стопанство ………..;

  • са предложили бизнес план за развитие на дейностите в стопанството.


Дейности:

Бизнес планът трябва да покаже, че най-малко 5 000 евро ще бъдат инвестирани за една или повече от следните дейности:



  • закупуване на движими дълготрайни материални активи (машини, съоръжения и оборудване и др.);

  • закупуване / строителство / модернизиране на недвижими дълготрайни материални активи;

  • закупуване на животни;

  • закупуване на земя за земеделска дейност;

  • създаване, презасаждане и възстановяване на трайни насаждения (вкл.винени лозя).

Дейностите заложени в бизнес плана ще бъдат оценени не по-късно от 5-тата година от датата на индивидуалното решение за отпускане на помощта.

Бизнес планът трябва да покрива период от минимум 5 години като изпълнението на този бизнес план трябва да започне в срок от 12 месеца от датата на решението за отпускане на помощта.


Бизнес планът трябва да включва поне:

  • резюме на плана;

  • информация за кандидата включително образователен статус и професионален опит;

  • описание на началното състояние на земеделското стопанство включително размер на обработваема земя, отглеждани земеделски култури и животни, икономически размер и местоположение, настоящо състояние на материалните активи (оборудване, машини, помещения за отглеждане на животните, други производствени сгради и т.н.), настоящо ниво на съответствие със стандартите на Общността, работна сила и т.н.);

  • описание на концепцията за развитие на земеделската дейност на младия фермер включително:

- специфичните резултати и цели за развитието на дейностите на новото стопанство;

- дейностите необходими за преструктурирането и адаптацията на земеделското стопанство;



  • описание на планираните резултати към началото на периода на бизнес плана и към края на 5-та година;

  • подробно описание на инвестициите и дейностите включително:

- описание на планираните инвестиции, индикативния план на производство, както и времева таблица на инвестициите;

- специфични дейности и инвестиции за постигане на съответствие със съществуващите стандарти на Общността не по-късно от 24 месеца от датата на създаването на стопанството (ако е приложимо);



  • индикативни стандартни производствени обеми (СПО) през всички години от изпълнението на бизнес плана;

  • информация за начина на придобиване на необходимите професионални умения и познания (ако е приложимо), както и информация за други необходими/планирани съветите и/или обучения. Задължително се включва базово обучение по проблемите на опазване на околната среда в земеделието.


Приоритет 2: Повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността на стопанствата.

Чл. 20, ал. 1, б. а) iii)

Улесняване на преструктурирането на стопанства, по-специално на стопанства с ниска степен на пазарно участие, пазарно ориентирани стопанства в определени сектори и стопанства, нуждаещи се от разнообразяване на селскостопанските дейности.

Характерна особеност на България е големият брой полупазарни стопанства. Въз основа на критерия „дял на продукцията, предназначена за пазара“, статистиката в ЕС следи за тенденциите, свързани с развитието на тези полупазарни стопанства. Данните показват, че тяхното значение е голямо от гледна точка на дела им в общия брой земеделски стопанства и влаганата в тях работна сила. В полупазарните стопанства повече от 50% от продукцията се използва за самозадоволяване на фермерското семейство. Този критерий дава представа за икономическото положение на стопанствата и работната сила, ангажирана в тях, тъй като високият процент на самозадоволяване е свързан с получаването на твърде ограничени приходи от селскостопанската дейност. Основната функция на полупазарните стопанства е оцеляването на селското население в условията на неблагоприятна икономическа среда.

Полупазарните стопанства нямат почти никакво значение в страните от Западна Европа, ситуацията в България обаче е коренно различна. В полупазарните стопанства се влага повече от половината селскостопански труд, изразен в ГРЕ2. Делът на полупазарните стопанства в общия брой стопанства е твърде висок (съответно 83% и 70%) и показва устойчивост, независимо от намаляващата роля на тези стопанства в ИЗП и СБМ. Това показва, че повече от половината от вложения в земеделието труд в България е направен с цел оцеляване в трудни икономически условия.

Данните от последното преброяване на земеделските производители (ЗП), направено през 2010 г. показват, че преобладават ЗП, стопанисващи земя (357 074 бр.). По-малък е броят на тези, отглеждащи селскостопански животни, птици и пчели (279 657 бр.), но преобладават стопанствата, които едновременно обработват земеделска земя и отглеждат животни (72% от общия брой). Земеделските стопанства без ИЗП са 13 148, от които 13 013 отглеждат селскостопански животни, а останалите отглеждат гъби, буби, други животни или имат люпилни. В земеделските стопанства без ИЗП се отглеждат около 46% от преброените птици, 44% от свинете, 8% от говедата (Данни от Аграрен доклад 2012, с. 19-20).

Стопанствата с ИЗП от 0,00 до 10 ха през 2010 г. са 91% от всички стопанства. Над 91% от ИЗП е в стопанства с площ от 10,00 и повече ха, като средната ИЗП на тези стопанства е 157.7 ха.

Земеделските стопанства могат да се разделят в три ясно изразени групи:



а) Микро- и малки стопанства, които в преобладаващата си част подпомагат семейния бюджет чрез селскостопанско производство и не са пазарно ориентирани.

б) Средни стопанства, които в повечето случаи са полупазарни и най-често от смесен тип (съчетаващи растениевъдство и животновъдство).

в) Големи стопанства, изцяло пазарно ориентирани и обработващи по-голямата част от земеделските площи в страната. Специализирани са основно в зърнопроизводството и са концентрирани в Североизточен и Северен централен район на страната.

В зависимост от структурата на стопанствата по икономически размер, преобладават малките стопанства до 1 икономическа единица. Тези стопанства най-често са от смесен тип – не са специализирани в отглеждането на определен тип растителна култура или животни, което е типично и за средните по размер стопанства.

Повечето от стопанствата, които при преброяването през 2010 г. са се определили като специализирани в определена селскостопанска дейност и са посочили отглеждането на полски култури и на тревопасни животни. Тези стопанства са предимно полупазарни, произвеждат за собствени нужди, но предлагат част от продукцията си на пазара. С трайни насаждения се занимават преобладаващо малките стопанства. Високо интензивните по отношение на труд култури, като зеленчуковите и трайните насаждения, както и отглеждането на животни, са характерни за средните и малките стопанства.

Преброяването през 2010 г. констатира, че 279 657 бр. отглеждат селскостопански животни, птици и пчели, но от тях 91,5% използват земеделска площ от 0,01 ха до 10 ха. В стопанствата с ИЗП от 0,01 ха до 10 ха се отглеждат 86,6% от еднокопитните, 82,5% от козите и 65,8% от овцете. Говеда се отглеждат в 34,1% от стопанствата. От тях 4,4% не притежават ИЗП и отглеждат 7,7% от говедата, а стопанствата с ИЗП от 0,01 ха до 10 ха, са 89,1% и в тях се отглеждат 51,0% от говедата. В стопанствата без ИЗП се отглеждат 45,1% от свинете и 47,6% от птиците. В 66,2% от животновъдните стопанства се отглеждат птици. Над 10 ха ИЗП имат 3,8% от животновъдните стопанства. В 5% от стопанствата, които отглеждат свине, се стопанисва ИЗП над 10 ха и в тях се отглеждат 23,9% от свинете.

В сектор животновъдство продължават да преобладават малките стопанства. През 2011 г. промяната в броя на стопанствата е незначителна сред онези, които отглеждат от 1 до 9 млечни крави. Запазва се броя на стопанствата с 10 и повече млечни крави. Съществени промени се наблюдават в стадата с овце-майки и заплодени – стопанствата с 1 до 9 животни намаляват с 37,1%, а овцете в тях – с 29,1%. Стопанствата с 10 и повече овце-майки се увеличават с 15,4%, а животните – с 24,3%. Стопанствата с 1 до 9 кози-майки и заплодени за първи път кози намаляват с 30,1%, а животните в тях – със 17,8%. Увеличението на стопанствата с 10 и повече кози-майки е с 43,0%, а на животните в тях – с 38,0%. Стопанствата с 1 до 9 женски свине за разплод над 50 кг продължават да нарастват през 2011 г. (+7,7%), като отглежданите в тях животни се увеличават с 12,3%.

Но свиневъдните ферми, в които се отглеждат 10 и повече женски свине намаляват и са 233 (-21,3% спрямо 2010 г.), а свинете в тях също намаляват (макар и само с 5,8%). При отглеждането на млечни крави се наблюдава спад с 0,5%, но той се дължи най-вече на стопанствата, отглеждащи 20 и повече животни.

В настоящият програмен период 2007-2013 г. в Програмата за развитие на селските райони се обръща съществено внимание на малките стопанства. Прилагат се няколко мерки, които спомагат за преструктурирането на малките земеделски стопанства в пазарно ориентирани, жизнеспособни такива. Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ е насочена към стопанства с малък икономически размер, които произвеждат предимно за собствена консумация и продават малка част от своето производство, но едновременно с това притежават потенциал да се развият в жизнеспособни пазарно ориентирани стопанства. Заложеният индикатор за брой подпомогнати полупазарни стопанства е изпълнен. Подадените заявления за подпомагане са 9 704 бр.

Важна роля за преструктурирането на тези стопанства има и мярка 121 „Модернизиране на земеделските стопанства“, въпреки че едва през 2011 г. с изменение на Програмата се обособи приоритет за одобрените полупазарни стопанства по мярка 141, интересът към мярка 121 от страна на полупазарните стопанства е значителен. Инвестициите, за които са кандидатствали са най-разнообразни, но преобладават тези за създаване на трайни насаждения и закупуване на техника.

Съществен принос за успеха на мярка 141 има мярка 143 „Предоставяне на съвети и консултиране в земеделието в България и Румъния“, единствен бенефициент по която е Националната служба за съвети в земеделието /НССЗ/. НССЗ изготвя и бизнес планове по мерки 121 „Модернизиране на земеделските стопанства”, 122 „Подобряване на икономическата стойност на горите”, 123 „Добавяне на стойност към земеделски и горски продукти” и 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР на лица, получили пълен комплект съветнически услуги за кандидатстване по мярка 141, които са одобрени за финансово подпомагане по тези мерки и са отбелязали в бизнес плана намерение да кандидатстват за подпомагане по съответната инвестиционна мярка. консултантски услуги по мярка 143 се допълват и с консултантски услуги за земеделските производители, които са получилите финансова помощ по мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране”, както следва:

1. Консултантски услуги, относно оценка на стопанството и установяване на подобрения във връзка със законоустановените изисквания за управление и условията за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние, предвидени в член 5 от Регламент (EО) № 73/2009 и приложение II към него. Най-малко едно посещение на стопанството, което е свързано с изготвянето на оценка на стопанството.

2. На кандидати и/или одобрени за подпомагане по мярка 214 „Агроекологични плащания” за:


  • съдействие в избора на най-подходящите направления или комбинация от направления за техните стопанства;

  • оказване на подкрепа за успешна подготовка на първоначалните документи за кандидатстване за отделни агроекологични пакети по мярката;

  • осигуряване на съветнически услуги по време на изпълнение на агроекологичния ангажимент с цел подпомагане в разбирането и правилното прилагане на установените изисквания за управление.

  1. Консултантски услуги по управление на земеделското стопанство и специфични консултации в областта на растениевъдството и/или животновъдството. Тези консултантски услуги могат да се предоставят максимум два пъти за едно полупазарно стопанство по време на петгодишния период на подпомагане по мярка 141.

Като заключение може да се направи следните важни обобщения:

 Българското земеделие е с най-силно изразен дуалистичен характер на производството - огромна част от фермите са дребни от гледна точка, както на използваната земеделска площ, така и на икономическата им мощ. Най-дребните ферми в България имат обаче много голямо значение за заетостта, в тях са ангажирани над половината от заетите в сектора. Особено голяма е ролята на дребните стопанства в някои сектори на животновъдството, като например говедовъдството, където в тях са съсредоточени почти половината от животните. В същото време големите ферми в България са специализирани главно в производството на зърнени и технически култури и имат най-скромен принос за заетостта.

 Съществува сериозна тенденция за намаляване и изчезване на традиционни производства и сектори в земеделието и сериозна липса на земеделска продукция и суровини за преработвателния сектор. Тези тенденции оказват негативно влияние на социалния и икономически живот свързани с ниски доходи, засилено обезлюдяване на селски, планински и периферни райони, намаляване и загубване на традиционни земеделски практики, съвместими с опазването и подобряването на околната среда, ландшафта и неговите особености, природните ресурси, почвата и генетичното разнообразие и на селскостопанските системи с висока природна стойност.


Каталог: upload -> docs -> 2013-05
docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
docs -> I. Общи разпоредби Ч
docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия
2013-05 -> Техническо задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) за учебна година 2012/2013 година
2013-05 -> Иновации и социално предприемачество Проф дсн Начко Радев вту св св. Кирил и Методий
2013-05 -> Република българия проект


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница