SWOT анализ по Приоритет 2: Развитие на стопанства и предприятия, Стартова помощ за развитието на малки стопанства
Силни страни
|
Слаби страни
|
- Благоприятни почвено-климатични условия за отглеждане на земеделски култури, характерни за умерения климатичен пояс;
- Сравнителни предимства в производството на плодове и зеленчуци, етерично-маслени култури, в лозарството и овцевъдството;
- Селско население и общности с опит и традиции в селскостопанското производство;
- Производство на продукти със специфични местни характеристики;
- Природна среда с висока стойност в селските райони;
- Работеща Национална служба за съвети в земеделието с офиси във всички области на страната; натрупан опит от консултации и създадени устойчиви контакти с част от селскостопанските производители;
- Създаване и концентриране на работна сила в малките земеделски стопанства в селските райони;
- Огромна част от отглежданите селскостопански животни са концентрирани в малките земеделски стопанства;
- Голям процент от произведените биологични продукти са извършени в малките земеделски стопанства;
- Подпомагане на малките земеделски стопанства по различни мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г.
|
- Ниска степен на използване на производствените фактори (земя, труд и капитал) поради технологични, управленски и пазарни слабости;
- Раздробеност на собствеността върху земята;
- Незавършени законодателни промени по отношение поземлените отношения касаещи собствениците на земеделски земи;
- Несигурност на дългосрочното арендуване и в резултат въздържане от инвестиции;
- Липса на изградени напоителни системи в голяма част от малките земеделски стопанства;
- Затруднен достъп до пазара поради неразвита производствена и пазарна инфраструктура;
- Слаба диверсификация на стопанската дейност в земеделските стопанства;
- Откъснатост на производителите от пазара вследствие слабо развити местни пазари и директни продажби;
- Недостатъчна подкрепа, предоставяна по мярка 141 от ПРСР;
- Недостатъчна образователна подготовка и квалификация на значителна част от малките земеделски производители;
|
Възможности
|
Заплахи
|
- Повишаване възможностите за подкрепа на малките земеделски стопанства с разработването на Тематична подпрограма за периода 2014-2020;
- Нарастващо значение на ценностни и етични обществени разбирания в полза на запазването и развитието на традиционни методи на производство и продукти;
- По-лесен достъп до съществуващи и нови знания и технологии вследствие интегрирането на малките земеделски стопанства в развитието на националните научни изследвания;
- Насърчаване на Националната служба за съвети в земеделието да предоставя съветнически и консултантски услуги, вкл. Разработване на бизнес планове на малките земеделски производители;
- Консолидация на малките земеделски стопанства и укрепване на способността им да въвеждат иновации;
- Повишаване на достъпа на предоставяне на съветническите и консултантски услуги за малките земеделски производители в труднодостъпните селски и периферни райони;
- Нарастващо значение на предприемаческото поведение на селскостопанските мениджъри в условията на нарастваща конкуренция.
|
- Небалансирано развитие на земеделието вследствие неравната подкрепа на производството в отделните подсектори;
- Загуба на квалифицирана работна ръка поради неконкурентно заплащане на труда и условия за живот в селските райони;
- Тенденция към намаляване и изчезване на традиционни производства и сектори в земеделието и сериозна липса на земеделска продукция и суровини за преработвателния сектор;
- Слаба конкурентоспособност на някои селскостопански сектори;
- Неефективното подпомагане на малките земеделски стопанства би оказало негативно влияние върху социалния и икономически живот в селските райони;
- Процес на обезлюдяване на селски, планински и периферни райони;
- Липса на добри практики за опазване околната среда, биоразнообразието и влиянието на климатичните промени в селските райони.
|
Идентифицирани нужди
-
Разработване на Тематична подпрограма за развитие на малките стопанства за програмния период 2014-2020;
-
Модернизация на селскостопанското производство, която да позволи по-добро използване и запазване на естествените ресурси – земя, биоразнообразие и пр.;
-
Повишаване нивата на подкрепа за преобразуване на част от малките стопанства в пазарно ориентирани жизнеспособни стопанства;
-
Диверсификация на стопанската дейност преди всичко в малките земеделски стопанства;
-
Насърчаване възможностите на НССЗ да предоставя съветнически и консултантски услуги, вкл. разработване на бизнес планове на малките земеделски стопанства;
-
Подобряване обхвата на достъп до информация, съветнически и консултантски услуги в труднодостъпните селски райони чрез засилване капацитета на НССЗ;
-
Подкрепа на инвестициите в преработката, пазарната реализация и продуктовата развитие на произведените селскостопански продукти;
-
Насърчаване на инвестиции за организиране и разработване на къси вериги за достъп до пазари;
-
Подкрепа за приспособяването на земеделските стопанства към промените в хранителната система, свързани с доминацията на големите търговски вериги и необходимостта от развитието на местните пазари;
-
Подобряване икономическият и социалният статус на малките земеделски стопанства.
Наименование на мярката:
Стартова помощ за развитие на малки стопанства
Чл. 20, ал. 1, б. а) iii) от Проекта на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за периода 2014-2020 г.
2. Приоритет, област на въздействие, адресирани от мярката
Мярката допринася към всички приоритетни области за развитие на селските райони както и най-вече за Приоритет 2 „Повишаване на конкурентоспособността на всички видове селскостопанска дейност и укрепване на жизнеспособността на стопанствата“ с акцент върху следните области:
-
Улесняване на преструктурирането на стопанства, по-специално стопанства с ниска степен на пазарно участие, пазарно ориентирани стопанства в определени сектори и стопанства, нуждаещи се от разнообразяване на селскостопанските дейности;
-
По-добро интегриране на първичните производители в хранителната верига посредством популяризиране на местни пазари и къси вериги на доставки;
3. Цел на мярката:
Да се подкрепят фермерите и собствениците на гори да подобрят устойчивото управление на техните стопанства чрез използването на консултантски услуги.
Да се подпомогнат фермерите относно възможностите им за достъп за подкрепа по II-я стълб на ОСП, да се подобри ефективността на използване на финансовите средства насочени към техните стопанства; и да бъдат подпомогнати при спазването на УПЗДЗЕС, стандартите за качество и хигиена на производство, ветеринарните и фитосанитарни изисквания, условията за хуманно отношение към животните и изискванията за опазване на околната среда.
4. Обхват на дейностите:
По данни от резултати от преброяване на земеделските стопанства в България през 2010 г. общият брой на стопанствата е 357 074, които използват земеделска земя от 3 616 964.7 ха. Над 13 100 земеделски стопанства са без използвана земеделска земя. Анкетирани по време на преброяването през 2010г. са 357 074 земеделски стопанства, като се отчита намаляване с 44 % спрямо броя на стопанствата, изследвани по време на преброяването през 2003г. Най-висок, 24.7% е процентът на намаляване на броя на стопанствата между 2007 и 2010г., съгласно проведените извадкови изследвания на структурата на стопанствата през 2005 и 2007г. Това е и периода на получаване на субсидиите за директни плащания на площ, за подобряване на доходите на земеделските стопанства и периода на прилагане на мерките на ПРСР.
От общо преброените 357 074 земеделски стопанства, 82.6 % от тях или 294 959 земеделски стопанства обработват земеделска земя в порядъка от 0.00 до 1.99 ха и всички те извършват земеделската си дейност в рамките на 4.0 % от общата използвана земеделската земя в България, а над 83.8 % от използваната земеделска земя се обработва от 2.3% от земеделските стопанства с площ на използвана земеделска земя над 50 ха. Данните показват много висока степен на поляризация в размера на земеделските стопанства в България и съсредоточаване на много голям процент от земеделския ресурс в много малък брой стопани – 8 163 броя.
Преброяването на земеделските стопанства в България през 2010г. отчита данни и резултати за типологията на земеделските стопанства по икономически размер. Разгледани са 370 222 броя стопанства, които са определени според размера на стандартния производствен обем в 11 класа на икономически размер на стопанствата. От тях 255 105 броя стопанства са определени като първи клас по икономически размер със стандартен производствен обем по-малък от 2000 евро или 68.9 %, а 6 073 или 1.6 % от стопанствата са с размер на стандартния производствен обем по-висок или равен на 50 000 евро, като от тях 1 630 стопанства имат размер на стандартния производствен обем по-висок или равен на 250 000 евро.
Данните и анализите от преброяването на земеделските стопанства в България през 2010г. ясно очертават картината на структурата и типологията на много голям брой стопанства с много малък земеделски ресурс за извършване на земеделска дейност и с много малък икономически размер на тези стопанства. Наблюдава се сериозна тенденция на намаляване и изчезване на традиционни производства и сектори в земеделието и сериозната липса на земеделска продукция и суровини за преработвателния сектор. Тези тенденции оказват негативно влияние на социалния и икономически живот свързани с ниски доходи, засилено обезлюдяване на селски, планински и периферни райони, намаляване и загубване на традиционни земеделски практики,съвместими с опазването и подобряването на околната среда, ландшафта и неговите особености, природните ресурси, почвата и генетичното разнообразие и на селскостопанските системи с висока природна стойност.
5. Цел на мярката:
Предоставяне на стартова помощ на малки земеделски стопанства с цел по-лесното им преструктуриране в пазарно ориентирани, жизнеспособни земеделски стопанства.
6. Обхват и вид/равнище на подкрепа:
Мярката е насочена към стопанства с малък икономически размер, които едновременно с това притежават потенциал за бъдещо развитие. Това е временна подкрепа за доходите на такива стопанства, която ще спомогне да преодолеят трудностите по посрещане на разходите, свързани с преструктурирането на тяхната земеделска дейност.
Помощта представлява годишно плащане от 2 000 евро на земеделско стопанство.
7. Бенефициенти
Земеделски производители, които притежават стопанства с икономически размер между 2000 и 8000 Стандартни производствени обеми.
SWOT анализ по Приоритет 3: Насърчаване на организацията на хранителната верига и управление на риска в областта на селското стопанство
Силни страни
|
Слаби страни
|
- Ускорен процес на окрупняване на предприятията от ХВП, позволяващо икономии от мащаба и развитие на собствено производство на суровини;
- Сравнително неголеми разстояния между предприятията от ХВП и земеделските производители, което спомага за ниски транспортни разходи;
- Специфични местни, а не вносни суровини, които именно осигуряват желани вкусови качества на продуктите на ХВП;
- Висок дял на мениджъри на предприятия от ХВП с висше образование и допълнителна квалификация;
- Нарастване на инвестициите в голяма част от предприятията от ХВП за модернизиране на техниката и технологиите и повишаване безопасността и качеството на храните;
- По-силно натоварване на производствените мощности;
- Ръст в производителността на труда;
- Нарастване на конкурентоспособността на външния пазар на групата на храните;
- Конкурентни предимства по производителност на разходите за труд, норма на печалба и рентабилност;
- Запазена мрежа от научни институти, специализирани в различни сектори на земеделието;
- Специализиран Университет по хранителни технологии (Пловдив);
- Устойчивост на световни кризи (ХВП се представя по-добре от други индустрии);
- Широко разпространение на системите за управление на качеството и безопасност на храните;
-Увеличение на възприятията за ползата от членуване в браншови асоциации.
|
- Недостатъчно разпространени практики за застраховане на продукцията предимно от по-малките стопанства, което ги излага на по-висок риск;
- Недостатъчно развити връзки с научните звена и институти;
- Все още ниска производителност в сравнение със средната за ЕС;
- Недобре развита социална и бизнес-инфраструктура за фирмите,опериращи в селата;
- Малък дял въвели ISO 14000 (Управление на околната среда);
- Недостатъчни инвестиции като цяло за сектора на ХВП (главно от микропредприятията) на един зает в сравнение със същия показател за другите страни от ЕС;
- Намаляване на конкурентоспособността на външния пазар на групата на напитките (предимно вината);
- Недостатъчна иновативност на предприятията от ХВП;
- Възприемана значителна административна тежест в секторите на ХВП;
- Силна конкуренция на вътрешния пазар и малък дял на износителите;
- Голям брой микропредприятия в някои сектори като производство на хляб и тестени изделия и др.;
- Недостатъчно развити вертикално интегрирани структури между земеделски производители и предприятия на ХВП.
|
Възможности
|
Заплахи
|
- Нови технологии в земеделието, ХВП и горското стопанство;
- Увеличаване на чуждите инвестиции;
- Подобрена бизнес-среда;
- Улеснен достъп до единния европейски пазар;
- Нарастване на покупателната способност на населението;
- Увеличено потребление на основни хранителни продукти;
- Нарастващи цени на земеделските продукти и храните в световен мащаб;
- Нарастване броят на предприятията, предприемащи инициативи за износ;
- Очертаване като перспективна продукция тази, която е традиционна за българския пазар, продукция с райониран произход и основана на традиционни суровини;
- Включване на млади лица в селското стопанство.
|
- Намалена икономическа активност в някои сектори на селското стопанство (производство на червени меса, мляко, плодове и зеленчуци), което обуславя недостиг на местни суровини за съответните сектори на ХВП;
- Увеличена конкуренция на европейския и на вътрешния пазар като част от единния пазар на ЕС;
- Проблеми при стимулирането на дребните производители за разширяване на производството;
- Повишаване на разходите за приспособяване към непрекъснато нарастващите стандарти за качество, безопасност на храните и опазване на околната среда;
- Поскъпване на труда и земята.
|
Сподели с приятели: |
