Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г



страница8/13
Дата18.06.2017
Размер2.56 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

SWOT анализ по Приоритет 6: Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони


Силни страни

Слаби страни

- Наличие на свободна работна ръка, тъй като делът на безработицата в селските райони е по-висок от този в градските;

- Съществуваща туристическа инфраструктура (хижи, къщи за гости, еко-пътеки и др.);

- Наличие на предприятия в неземеделски сектори;

- Наличие на ресурси за неземеделски дейности;

- Наличие на базова инфраструктура в селските райони: пътища, водопроводи, енергийна инфраструктура, телекомуникационна инфраструктура, медицински центрове, училища, детски градини, културни институти и др.;

- Запазени жизнени селски общности в някои райони на страната;

- Опит в прилагането на подхода Лидер и 35 функциониращи МИГ;

- Културни традиции и институции (читалища), допринасящи за изграждане на сплотени общности;

- Запазена богата природна среда, предлагаща привлекателни условия за живот.


- Влошена възрастовата структура на селското население поради по-ниския дял на населението в работоспособна възраст и по-голям дял на населението в пенсионна възраст;

- Обезлюдяване на селските райони поради висок отрицателен естествен и механичен прираст, миграционните потоци от селските райони към градските, както и извън страната засилват процеса на обезлюдяването им;

- По-нисък образователен ценз на населението от селските райони спрямо градското население;

- Ниски доходи на населението от селските райони;

- Слаби възможности за реализация на младите квалифицирани местни жители;

- Недостатъчно качество и труден достъп до предоставяните социални, културни, спортни и други услуги в населените места от селските райони;

- Наличие на големи маргинализирани групи, чиято интеграция представлява предизвикателство;

- Местна икономика, зависеща в голяма степен от сектор селското стопанство;

- Недостатъчно използване на ресурсите за неземеделски дейности;

- Ниска производителност на труда;

- Непривлекателна среда по отношение привличането на инвестиции;

- Незадоволително състояние на базовата инфраструктура в селските райони: пътища, водопроводи, енергийна инфраструктура, телекомуникационна инфраструктура, медицински центрове, училища, детски градини, културни институти, сгради с религиозно значение, съоръжения за отдих и спорт и др.;

- Изолираност на населени места в селските райони;

- Ниска степен на енергийната ефективност на инфраструктурата и сградния фонд;

- Ниска степен за използване на алтернативни енергийни източници;

- Слабо покритие на територията на селските райони от подхода Лидер;

- Слабо разпространение на информационните технологии и в частност на интернет в селските райони;

- Отсъствие на реално функционираща мрежа за сътрудничество между общностите в селските райони;

- Недостатъчна степен на прилагане на иновациите.


Възможности

Заплахи

- Наличие на незаети човешки ресурси в селските райони;

- Възможности за развитие на културно-историческия, спа и балнеологичен, приключенски, еко и селски туризъм;

- По-висока обществена оценка за стойността на селските райони;

- Наличие на целеви средства за подкрепа на местното предприемачество и подобряване на условията за живот;

- Развитие на ИКТ, подобряващи достъпа на селските жители до знания и услуги и приобщаващи ги към обществения живот;

- Диверсификация на местното производство, в резултат на дейността на местните предприемачи и на външни инвестиции;

- Изграждане на култура на участие и развитие на местните инициативи и самоуправлението;

- Потенциал за използване на нематериалното културно наследство;

- Прилагането на подхода ЛИДЕР на по-голяма територия;

- Балансирано развитие на икономиката селските райони чрез диверсификация към неземеделски сектори;

- Разширяване на приложението на иновации.


- Неусвояване на целевите средства;

- Ниска степен на използваемост на човешките ресурси поради ниската квалификационна степен;

- Увеличаване на бедността в селските райони;

- Недостатъчна поддръжка на съществуващата инфраструктура;

- Обезличаване на идентичността на селски райони чрез прекомерно акцентиране на определени дейности за сметка на други (небалансирано развитие);

- Ниско качество на предлаганите туристически услуги;

- Недостатъчен капацитет за прилагане на подхода ЛИДЕР;

- Затруднения при функционирането на мрежата за сътрудничество между общностите в селските райони;

- Монокултурно селскостопанско производство, създаващо малко нови работни места;

- Увеличаване на броя на стопанствата, които няма да могат да реализират продукцията си на пазара;

- Ниска способност за привличане и управление на външни инвестиции;

- Продължаващ упадък на значителна част от селските общности;

-Нарастваща изолация от обществения живот поради проблеми с транспортните връзки, застаряване на населението и маргинализиране на част живеещите в селските райони.


Идентифицирани нужди

1. Подобряване на възрастовата структура на селското население и предотвратяване на обезлюдяването на селските райони;

2. Повишаване на образователното ниво, квалификацията и уменията на населението от селските райони;

3. Намаляване на бедността и социалното изключване чрез осигуряване на възможности за заетост и за повишаване на доходите от труд;

4. Създаване на възможности за реализация на младите квалифицирани местни жители;

5. Повишаване на качеството и улесняване на достъпа на населението на предоставяните социални, културни, спортни и други услуги в населените места от селските райони;

6. Интегриране на маргинализираните групи, живеещи в селските райони;

7. Диверсификация на местна икономика към неземеделски дейности;

8. Повишаване на производителността на труда;

9. Подобряване на условията за привличане на инвестиции;

10. Подобряване на състоянието на базовата инфраструктура в селските райони: пътища, водопроводи, енергийна инфраструктура, телекомуникационна инфраструктура, медицински центрове, училища, детски градини, културни институти, сгради с религиозно значение, съоръжения за отдих и спорт и др.;

11. Преодоляване на изолираността на населени места в селските райони;

12. Повишаване на степента на енергийната ефективност на инфраструктурата и сградния фонд и дела за използване на алтернативни енергийни източници;

13. Стимулиране на инициативността на местните общности в селските райони;

14. По-широк обхват на информационните технологии и в частност предоставяне на широколентов интернет в селските райони;

15. Изграждане на реално функционираща мрежа за сътрудничество между общностите в селските райони;

16. Разширяване на приложението на иновации;

17. По-ефективно използване на ресурсите за неземеделски дейности.

Идентифицираните мерки, които биха могли да ограничат тези негативни процеси и стимулират развитието на селските райони съгласно Регламент за ЕФЗРСР са както следва:


  • Приоритетна област 6 А

  • Член 18 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 1, 3, 4, 8, 12, 16, 17)

  • Член 20 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 1, 3, 4, 5, 7, 8, 12, 16, 17)



  • Приоритетна област 6 Б

  • Член 21 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 16, 17)

  • Член 42-45 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 1 – 17)



  • Приоритетна област 6 В;

  • Член 21 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 9, 11, 14, 15, 16)



  • Хоризонтални мерки и по трите приоритетни области:

  • Член 36 от Регламент ЕЗФРСР (нужди 3, 4, 5, 9, 13, 15, 16)

Чл. 20 Развитие на стопанства и предприятия

Подмярка: Стартова помощ и инвестиции в неселскостопански дейности в селските райони

  1. Правна основа

Чл. 20 (а) (ii), чл. 20 (б) от Предложение за регламент на ЕП и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР 2011/0282 (COD)

  1. Принос към приоритетните области и хоризонталните цели

Дейностите за установяване и развитие на неселскостопански дейности на територията на селските райони допринася за изпълнение на следните приоритетни области:

Приоритетна област 5 „Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към устойчива на изменението на климата икономика с ниски нива на въглеродни емисии в сектора на селското стопанство, храните и горското стопанство“, област в) улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци, остатъци и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката;

Приоритетна област 6 „Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони“, област а) улесняване на диверсификацията, създаването и развитието на малки предприятия и разкриването на работни места;

АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА

През 2011 г. населението в селските райони е 2 903 101 души, които съставляват 39,4% от общия брой на населението. Те живеят в 208 града и 3 918 села, като от тях 48,2% – в градовете и 51,8% – в селата.

Селските райони се характеризират с по-неблагоприятна възрастова структура в сравнение с градските. Относителният дял на хората в работоспособна възраст (64,8%) е значително по-нисък от този в градските райони (70,5%), а делът на жителите над 65-годишна възраст (21,4%) е по-висок, отколкото в градските (16,6%). Във възрастовата структура на отделните планови райони са налице известни разлики.

Най-незадоволителна структура се наблюдава в Северозападния район – делът на населението в трудоспособна възраст е най-нисък (64,3%), а този на жителите над 65 години е най-висок (22,8%). Структурата на населението в селските общини от района също е най-неблагоприятна в сравнение със другите райони – най-нисък дял на населението в трудоспособна възраст (61,0%) и най-висок дял на това в над трудоспособна възраст (26,0%). В Северозападния район се намира общината с най-лоша възрастова структура в България, в която трудоспособното население е едва 42,7%, а това на възраст над 65 години е 54,0%.

Образователната структура на населението в селските райони е по-неблагоприятна както в сравнение с градските райони, така и със страната като цяло. Общият дял на населението със средно или висше образование в тях (48,4%) е по-нисък от този за страната и значително отстъпва от средния дял за градските райони (72,4%). Най-нисък дял на посочените две групи е налице при селските общини в Североизточния район (39,9%), а най-висок – в Югозападния район (59,9%).

Според данни на НСИ към 01.02.2011 г., в селските райони икономически активни са 1 133 404 души. Селските общини се характеризират с нисък процент на трудоспособното население (65%) в сравнение с градските райони (71%), което се дължи главно на застаряването на селското население. В допълнение на това и икономическата активност е ниска. Към февруари 2011 г. 60% от населението в трудоспособна възраст в селските райони е заето или търси активно работа в сравнение с 70% в градските. По-ниското ниво на икономическа активност се обяснява със слабите възможности за работа в селските райони. Общият брой на заетите в селските райони е 904 378 души и те съставляват 48% от населението в трудоспособна възраст при 61% за градските. Регистрираното ниво на безработица в селските общини все още остава сравнително високо – 20.2% при средно 12.1% в градските. През 2011 г. в 28 селски района нивото на безработица надхвърля 30%. Високата безработица при младите е основен фактор за намаляване на процента на тази група във възрастовата структура на населението в селските райони. Частта на учащите от общия брой на икономически неактивното население е два пъти по-малка в селските от тази в градските общини. Това е за сметка на по-големия дял на пенсионерите и хората, които са заети само с домашни или семейни задължения. Това обикновено включва заетост в домашните стопанства, която няма как да бъде отчетена като трудова заетост от официалната статистика.

Голяма част от икономически неактивното население в селските райони на възраст между 15 и 29 години се занимава единствено с домашни и семейни задължения - 25% в сравнение с 14% в градовете. Основният проблем в селските райони е високото ниво на дългосрочната безработица, която е почти 3 пъти по-висока от тази в градските райони. Въпреки това е изключително трудно намирането на квалифицирани работници от страна на предприемачите в тези райони. Основна причина е влошаване на качеството на работната сила в селските райони поради влошаване на образователната и възрастовата структура на населението. Същевременно преобладаващата част от предприятията в селскостопанския сектор са в селските общини – близо 67% за 2010 г.

Туризъм

Легловият капацитет на средствата за подслон в страната е достигнал 276 хиляди легла към 2008, докато през 2005 г. е бил 242 хиляди, като нарастването за този период възлиза на 14%. От тях 173 хиляди са в селските райони или 62.9%. Легловият капацитет в хотелите е 239 хиляди, от тях на селските райони се падат 60.6%.

Нощувалите лица за 2008 са 5 милиона, като от тях само 43.6% нощували в селските райони. Процента на чужденците е приблизително един и същ за градските и селските райони и средно за страната е 44%. Селските райони се радват на по-висок среден престой в сравнение със средния в страната – 4.6 дни при 3.6 за страната. Като цяло средния престой на чуждестранните туристи е по-висок в сравнение с този на местните.

Структурата на туристическия сектор е доминирана от малки и средни предприятия.

Разглеждайки селските райони в икономически план, при разпределението на предприятията по големина се вижда, че основната част са микропредприятия. Преобладаващата част от предприятията в селскостопанския сектор са в селските общини. Селскостопанските предприятия произвеждат близо 40% от общата продукция за 2010 г. Общият размер на ДМА като цяло се запазва на стабилни нива през разглеждания период и не се наблюдават значителни изменения, което е индикатор за отсъствието на значителни инвестиции за периода 2008–2010 г. като цяло. Разглеждайки селскостопанските предприятия, се вижда значителен ръст в сумата на ДМА, като е налице устойчива годишна тенденция на нарастване. Увеличението е значително по-осезаемо в селските райони – близо 34% при 27% за градските общини.

Подпомагането на стартиращи и действащи микро- и малки предприятия на територията на селските райони ще подобри тяхната конкурентоспособност, производителност на труда, ще подобри възрастовата структура на населението, ще допринесе за създаване на заетост и повишаване на доходите в селските райони, ще насърчи въвеждане на иновациите и по-ефективното използване на ресурсите за неселскостопански дейности.



Идентифицирани нужди

Местната икономика зависи в голяма степен от селското стопанство - около 50% от заетостта и доходите в селските райони имат за източник селскостопанската дейност. В същото време наблюдаваме небалансирано развитие на селското стопанство - между 2003 и 2011г. делът на растениевъдството в общата селскостопанска продукция нараства от 61,5% на 69,2%, съответно делът на животновъдството пада от 38,5% на 30,8%. Освен това, слабо се използват местните природни ресурси и добивите от основните селскостопански култури са на ниво от около 60% от средните за ЕС. Всичко това обуславя недобрите възможности за реализация на младите квалифицирани местни жители, слабата конкурентоспособност по отношение привличането на инвестиции и отсъствие на вътрешни източници на инвестиции. В допълнение, поради ограничение в публичните и частните ресурси на местно и национално ниво, в селските райони е налице незадоволително ниво на основните услуги – образование, здравеопазване, социални услуги, ИКТ, култура, спорт и др. Ето защо, включването в обществения живот и достъпът до информация са силно ограничени, а бедността е основен проблем.



Мерки, които биха довели до ограничаване на негативните процеси и стимулиране на развитието на селските райони чрез:

- Подкрепа на диверсификацията на икономиката в селските райони;

- Подкрепа на младите фермери и предприемачи

-Подкрепа на микро- и малки предприятия;

-Подкрепа на инвестициите във ВЕИ и туризъм в селските райони;

Развитието на стопанства и предприятия в неселскостопански дейности следва да се насочва към:

- насърчаване на заетостта и разкриване на качествени работни места в селските райони и запазване на вече съществуващите работни места;

- намаляване на сезонните колебания в заетостта;

- развитие на неселскостопанските сектори извън селското стопанство;

- преработката на селскостопански продукти, хранително-вкусовата промишленост и насърчаване на бизнес интеграцията и местните междуотраслови връзки.



Тип операция

Помощ при стартиране за неселскостопански дейности в селските райони

Допустими разходи

Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи



Бенефициенти

Земеделски производители, новообразувани микро-/ или малки предприятия, регистрирани като Еднолични търговци или юридически лица по ТЗ или закона за кооперациите, физически лица, регистрирани по Закона за занаятите.



Условия за допустимост

1. подпомаганата дейност да се извършва в селски район;

2. за новообразуваните предприятия - да са регистрирани не повече от 12 месеца преди кандидатстване

3. да имат разработен бизнес план за новата дейност, който да показва икономическа жизнеспособност на инвестицията за срок от 5 години.

4. изпълнението на бизнес плана трябва да започне в срок до 12 месеца от решението за отпускане на помощта;

5. дейността да няма отрицателно влияние върху околната среда.

Принципи, отнасящи се до определянето на критерии за подбор:


  • дейността предвижда създаване на заетост - минимум 2 работни места;

  • дейностите са в областта на производствени дейности или туризъм;

  • дейностите са в областта на производство и/или въвеждане на ВЕИ системи.

Тип подкрепа

Фиксирано плащане - не може да надвишава 70 000 евро. Плащането се извършва на 2 транша, представляващи авансово плащане – до 3 месеца от сключване на договор и година по избор на кандидата, но не по-късно от петата година и не по-рано от третата година от изпълнението на бизнес плана.



Връзка към друго законодателство - de minimis.

Ниво на съфинансиране

75 % ЕЗФРСР и 25% НС



Тип операция

Инвестиции в установяване и развитие на неселскостопански дейности

Приоритетна област, към която допринася

2a) Улесняване на преструктурирането на стопанства със сериозни структурни проблеми, по-специално стопанства с ниска степен на пазарно участие, пазарно ориентирани стопанства в определени сектори и стопанства, нуждаещи се от разнообразяване на селскостопанските дейности;



Допустими разходи

А) Изграждане, придобиване, включително отпускането на лизинг, или подобренията на недвижимо имущество;

Б) Закупуване или вземането на лизинг на нови машини и оборудване, включително компютърен софтуер до пазарната стойност на активите;

В) Общи разходи по букви а) и б), например разходи за хонорари на архитекти, инженери и консултанти, разходи за хонорари, свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост, включително проучвания за техническа осъществимост и придобиване на патенти или лицензии, марки или процеси;

Г) принос в натура

Бенефициенти

ЕТ и юридически лица, регистрирани земеделски производители, със седалище в селски район.



Условия за допустимост

- ЕТ и юридически лица, регистрирани земеделски производители, със седалище и осъществяващи дейност в селски район

- инвестицията да няма отрицателно влияние върху околната среда

Принципи, отнасящи се до определянето на критерии за подбор



Тип подкрепа

Инвестиционна помощ



Интензивност на помощта

- 75% от общите допустими разходи, в рамките на „минималните помощи“.



Ниво на съфинансиране

75% ЕЗФРСР, 25% НС



Допълнителна информация, специфична за конкретната мярка

Минимална стойност на проекта – 5 000 евро

Максимална стойност на инвестицията – 400 000 евро

За да се избегне припокриването между Оперативна програма „Иновации и предприемачество“ (ОПИП) и ПРСР, подкрепата за инвестиции в неземеделски дейности за действащи и стартиращи малки и микропредприятия в селските райони ще се предоставя само в рамките на ПРСР. Микропредприятията, включително стартиращите иновативни фирми, ще са допустими за подкрепа по ОПИП само ако осъществяват дейността си в градски общини.



Мярка „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“

Кратко описание на мярката:

1. Правно основание:

Чл. 21 от Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).


2. Принос към приоритетните области и взаимосвързаните цели:

- По приоритет по чл. 5, (4), буква„б“ – Възстановяване, опазване и укрепване на екосистемите, зависещи от селското и горското стопанство, с акцент върху следната област: Подобряване управлението на водите;

- По приоритет по чл. 5, (5), буква „в“ –Насърчаване на ефективното използване на ресурсите и подпомагане на прехода към устойчива на изменението на климата икономика с ниски нива на въглеродни емисии в сектора на селското стопанство, храните и горското стопанство, с акцент върху следните области: Улесняване на доставките и използването на възобновяеми източници на енергия, на странични продукти, отпадъци, остатъци и други нехранителни суровини за целите на биоикономиката;

- По приоритет по чл. 5, (6), букви „б“ и „в“ – Насърчаване на социалното приобщаване, намаляването на бедността и икономическото развитие в селските райони, с акцент върху следните области: Стимулиране на местното развитие в селските райони; Подобряване на достъпа до информационни и комуникационни технологии (ИКТ), използването и качеството им в селските райони.



3. Обхват и вид/равнище на подкрепа:

Подпомагането по тази мярка обхваща:



1. Инвестиции в създаването, подобряването и разширяването на дребна по мащаби инфраструктура, включително инвестиции в енергия от възобновяеми източници:

1.1. Строителство, реконструкция и рехабилитация на нови и съществуващи общински пътища и улици и съоръженията и принадлежностите към тях (водостоците; мостовете; виадуктите; естакадите; надлезите; подлезите; тунелите; подпорните и декоративните стени; укрепителните и водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения; пътните знаци; пътната маркировка; светофарните уредби; автономните телефонни колонки; крайпътните насаждения; аварийните площадки; крайпътните чешми и площадките за краткотраен отдих; енергозахранващите и осветителните съоръжения заедно с прилежащите им терени; предпазните огради, направляващите стълбчета, снегозащитните съоръжения; защитните огради и другите технически средства за организация и регулиране на движението, велосипедни алеи);

1.2.Инсталиране на енергоспестяващо улично осветление и осъществяване на мерки за повишаване на сигурността и предотвратяване на престъпността, като например поставяне на осветление на паркови площи, охранителни системи за наблюдение на обществени места и др;

1.3.Възстановяване, ремонт и реконструкция на сгради с религиозно значение, в това число и дейности по вертикалната планировка, подобряване на прилежащите пространства. При възстановяването, ремонта и реконструкцията на тези обекти е необходимо да се внедряват и мерки за енергийна ефективност включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзка към системи за топлоснабдяване, газоснабдяване или инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е техническо възможно и икономически целесъобразно и няма да наруши облика на сградата. Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания;

1.4.Реконструкция и ремонт на общински сгради- покрив, фасада, дограма, стълбищна клетка, външни и вътрешни коридори, врати, площадки, асансьори, водоснабдителна, канализационна, електрическа, отоплителна, телекомуникационна инсталация, пожарни кранове, ремонт и реконструкция на вътрешните помещения в сградите, санитарните възли и др. Също така е необходимо при строителство, реконструкция и ремонта на тези обекти да се внедряват и мерки за енергийна ефективност включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзка към системи за топлоснабдяване, газоснабдяване или инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е техническо възможно и икономически целесъобразно. Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания;

1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница