Програма за развитие на селските райони 2014-2020 Г



страница9/13
Дата18.06.2017
Размер2.56 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13

2. Широколентова инфраструктура, включително нейното създаване, одобрениеи разширяване, пасивна широколентова инфраструктура и мерки за достъп дорешения чрез широколентова инфраструктура.

Инвестиции за създаване на широколентова инфраструктура в бели райони, в които няма изградена инфраструктура за широколентов достъп, както и за пасивна широколентова инфраструктура.


3.Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на основни услуги на местно равнище за населението в селските райони, включително за отдих и културни дейности, както и на съответната инфраструктура:

3.1. Инвестиции за изграждане, реконструкцията и рехабилитацията на водоснабдителни системи и съоръжения (пречиствателни системи за питейна вода, водопроводи, вкл. довеждащи, изравнители, помпени станции, енергоефективни помпи, пречистване на питейната вода) в агломерации с под 2, 000 е.ж от селските райони. Приоритет ще се дава на районите с установен или прогнозиран воден стрес (засушаване или недостиг на вода), като ще се финансират инвестиции свързани с мерки за намаляването на загубите на вода;

3.2. Доизграждане, без ново строителство на канализационната мрежа в агломерации с под 2, 000 е.ж в селските райони, но при условие, че има изградена пречиствателна станция за отпадни води (ПСОВ) и за изграждането на ПСОВ само в агломерации с под 2, 000 е.ж в селските райони и то само където канализационната мрежа е изградена до висока степен – между 90% и 100% и/или отпадните води се заустват във водно тяло определено за питейно-битово водоснабдяване или санитарно-охранителна зона;

3.3. Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и обзавеждане на спортна инфраструктура (като например: спортни зали, плувни басейни, футболни игрища, стадиони, комбинирани игрища за баскетбол и волейбол, тенис кортове и др). Също така е необходимо при строителство, реконструкция и ремонта на тези обекти да се внедряват и мерки за енергийна ефективност включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзка към системи за топлоснабдяване, газоснабдяване или инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е техническо възможно и икономически целесъобразно. Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания;

3.4. Изграждане и обновяване на зони за обществен отдих, като например паркове, детски площадки и др., включително съоръженията към тях, открити спортни площадки за фитнес, поставянето на пейки, беседки, Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания;

3.5. Изграждане, реконструкция, ремонт и обзавеждане на общинска инфраструктура за предоставяне на социални услуги за деца, които не са част от процеса на деинституционализация – центрове за работа с деца на улицата, кризисни центрове, дневни центрове, консултативни центрове и др., включително и инвестиции за закупуване на специализиран транспорт за тях. Също така е необходимо при строителство, реконструкция и ремонта на тези обекти да се внедряват и мерки за енергийна ефективност включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзка към системи за топлоснабдяване, газоснабдяване или инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е техническо възможно и икономически целесъобразно. Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания;

3.6.Изграждане, реконструкция, ремонт и обзавеждане на общинска инфраструктура за предоставяне на социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания, които не са част от процеса на деинституционализация – дневни центрове, приюти, кризисни центрове, социални общежития и др., включително и инвестиции за закупуване на специализиран транспорт за тях. Също така е необходимо при строителство, реконструкция и ремонта на тези обекти да се внедряват и мерки за енергийна ефективност включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзка към системи за топлоснабдяване, газоснабдяване или инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е техническо възможно и икономически целесъобразно. Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания;

3.7.Изграждане, реконструкция, ремонт на съвременни социални жилища за настаняване на уязвими групи от населението (социално слаби, в неравностойно положение и маргинализирани групи). При строителство, реконструкция и ремонта на тези обекти е необходимо да се внедряват и мерки за енергийна ефективност включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзка към системи за топлоснабдяване, газоснабдяване или инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е техническо възможно и икономически целесъобразно. Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания.


4. Инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природното наследство на села:

Изграждане, реконструкция, ремонт, закупуване на оборудване и обзавеждане на културни центрове, театри, читалища, библиотеки, музеи, галерии, изложбени зали и други обекти свързани с културния живот включително мобилни такива. При строителство, реконструкция и ремонта на тези обекти е необходимо да се внедряват и мерки за енергийна ефективност включващи топлоизолация, подмяна на дограма, локални инсталации и/или връзка към системи за топлоснабдяване, газоснабдяване или инсталации за производство на енергия от възобновяеми източници за задоволяване на собствените нужди от енергия, когато това е техническо възможно и икономически целесъобразно. Инвестициите задължително трябва да създават и достъпна архитектурна среда за хората с увреждания.


Допустими разходи:

По чл. 46, (2), букви „а“, „б“ и „в“ и (5), чл. 67, (4а) и чл. 68, (2) от Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР).

1. Допустимите разходи се свеждат до:

а) Изграждането, придобиването, включително отпускането на лизинг или подобренията на недвижимо имущество;

б) Закупуването или вземането на лизинг на нови машини и оборудване включително компютърен софтуер до пазарната цена на актива;

в) Общи разходи, свързани с разходите по букви „а“ и „б“, например хонорари на архитекти,инженери и консултанти, хонорари свързани с консултации относно екологичната и икономическата устойчивост, включително проучвания за техническа осъществимост и придобиване на патенти и лицензии.

2. Авансови плащания в размер до 50 % от публичната помощ свързана с инвестицията.

3. По отношение на разходите,сумите по ДДС са допустими за случаите, когато не подлежат на възстановяване в съответствие с националното законодателство в областта на ДДС.

4. Проучванията са допустим разход, само когато са свързани с конкретната операция.
Бенефициенти:


  • Общини от селските райони;

  • ЮЛНЦ от селските райони; Читалища от селските райони;

  • Местни поделения на вероизповеданията от селските райони;

  • ЮЛ от селските райони и Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“за широколентовата инфраструктура.


Условия за допустимост:

- Инвестициите да се изпълняват в селски райони;

- Инвестициите да отговарят на дефиницията за дребна по мащаби инфраструктура, с изключение за инвестиции в широколентовата инфраструктура;

- Инвестициите ще са допустими за подпомагане, когато съответните дейности се изпълняват в съответствие с общинския план за развитие на съответната община, а ако съществува стратегия за местно развитие, са съгласувани и с нея;

- Бенефициентите, които са ЮЛНЦ и ЮЛ, с изключение на Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“, трябва да са регистрирани в общини от селските райони или да имат регистриран клон в общини от селските райони. В случаите, че имат регистриран клон в общини от селските райони бенефициентът е клона на ЮЛНЦ или ЮЛ.
Принципи по отношение на определянето на критериите за подбор:

Управляващият орган ще определи критериите за подбор след консултация с Комитета за наблюдение на ПРСР.

При определянето на критериите за подбор ще се спазват следните принципи:

- на пропорционалност във връзка с мащаба на дейността;


Вид подкрепа:

Инвестиционна.


Интензитет на помощта:

За Общини, ЮЛНЦ, Читалища, местни поделения на вероизповеданията от селските райони и Изпълнителна агенция „Електронни съобщителни мрежи и информационни системи“се предвижда 100% финансиране в случай, че не е налично генериране на приходи.

В случаите за ЮЛНЦ, Читалища и местни поделения на вероизповеданията, когато се установи потенциал за генериране на приходи 75% финансиране.
Анализ ЛИДЕР

Абревиатурата ЛИДЕР идва от френски език и означава „Връзки между дейностите за развитие на селските райони". ЛИДЕР е иновативен подход в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони. Неговото начало е поставено през 1991 г., като „Инициатива на общността” и до 2006 г. той съществува като отделна програма.


За пръв път през програмния период 2007 – 2013 година той е интегриран във всички национални/регионални програми за развитие на селските райони. Това дава нови възможности за неговото прилагането в много по-широк мащаб и за много по-голяма област от дейности.
Подходът ЛИДЕР се основава на добре функциониращи Местни инициативни групи (МИГ), които обединяват всички публични, частни и граждански организации, действащи на дадена територия. МИГ вземат решения за приоритетите и проектите, които ще се изпълняват на дадената територия.
Целта на дейностите по подхода ЛИДЕР е да се засили участието и организирането на местната общност в процесите на развитите на селските територии чрез създаването на активни партньорства на местно ниво за реализиране на инициативите отдолу-нагоре, както и изграждане на местен капацитет и подобряване на качеството на живот в селските райони на България. За постигането на тази цел се разчита на местната инициатива и умения и на местните ресурси и възможности.

Седем са основните характеристики на подхода ЛИДЕР и тяхното прилагане в практиката означава, че реални хора планират местните стратегии и участват в дейностите.

1. ЛИДЕР се основава на подхода „отдолу – нагоре”, стъпвайки на разбирането, че поради разнообразието на селските райони в Европа, стратегиите за развитие са много по-ефективни и ефикасни, ако се разработват и прилагат на местно ниво от местните участници.

2. Териториалният подход на ЛИДЕР предполага малка, хомогенна, социално свързана територия, често характеризирана от общи традиции, местна идентичност, чувство за принадлежност или общи нужди и очаквания, като целеви район за осъществяване на дадена политика.

3. Установяването на местни партньорства, познато под името „Местна инициативна група" е оригинална и важна черта от подхода ЛИДЕР. МИГ има за цел да идентифицира и осъществи стратегията за местно развитие, като взема решения за разпределянето на финансовите ресурси и управлението им.

4. ЛИДЕР може да играе важна роля за стимулиране на нови и новаторски подходи за развитието на селските райони. Новаторството трябва да се разбира в широк смисъл. Може да означава въвеждането на нов продукт, на нов процес, на нова организация или на нов пазар. Новаторството в селските райони може да означава трансфер и адаптиране на иновации, породени другаде, модернизация на традиционни форми на ноу-хау, или намиране на нови решения на устойчиви проблеми на селските райони.

5. ЛИДЕР не е секторна програма за развитие; стратегията за местно развитие трябва да има мулти-секторна (многоотраслова) насоченост като интегрира няколко сектора на дейности. Дейностите и проектите, съдържащи се в местните стратегии трябва да бъдат свързани и координирани като едно свързано цяло. Интегрирането може да засяга дейности, извършвани в един единствен сектор, всички програмни дейности или специфични групи от дейности или, най-важното, връзките между различните икономически, социални, екологични участващи действащи лица и сектори.

6. Мрежите обхващат обмяна на резултати, опит и ноу-хау между групите ЛИДЕР, селските райони, администрациите и организациите, участващи в развитието на селските райони в рамките на ЕС, независимо дали са директни бенефициенти по подхода ЛИДЕР. Те създават връзки между хора,проекти и селски райони и по този начин могат да спомогнат за преодоляване на изолацията, пред която са изправени някои селски райони.



7. Сътрудничеството може да се развие в нещо повече от създаване на контакти. Това включва Местна инициативна група, която предприема общ проект с друга група по подхода ЛИДЕР или с група, използваща подобен подход в друг регион, страна-членка или дори трета страна.
С цел популяризиране на подхода ЛИДЕР специално в България в периода 2009 г. – 2011 г. се изпълниха проекти по подготвителната под-мярка 431-2 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за територията на потенциални местни инициативни групи” на ос 4 на Програмата за развитие на селските райони. Чрез нея се постигна повишаване на информираността на местното население за възможностите, които предоставя програма Лидер, повишаване на местния административен капацитет за подготовка и прилагане на стратегии за местно развитие чрез разширяване и развитие на знанията и уменията за формулиране и прилагане на стратегии за местно развитие, както и подготвяне на местни експерти, които да участват в оценката, избора, наблюдението и контрола на проектите, подпомагани на местно ниво.
По под-мярка 431-2 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за територията на потенциални местни инициативни групи“ на два приема са подадени общо 136 заявления, като 12 от заявленията (обхващащи 15 общини се повтарят) се повтарят, т.е. са подадени заявления от общо 124 потенциални МИГ.
По първата покана са подадени 91 заявления, обхващащи 139 общини и по 2 покана - 45 заявления, обхващащи 57 общини.Подалите заявления 124 потенциални МИГ обхващат общо 181 селски общини. Интерес при прилагането на подхода ЛИДЕР е бил проявен на 78% от територията на селските райони.
От подадените по под-мярка 431-2 заявления по първата покана са одобрени 70, а по втората – 32. Сключени са 102 договора за изпълнение на проекти по под-мярка 431-2. Потенциалните МИГ, изпълняващи проекти по под-мярка 431-2 обхващат 158 от селските общини с обща територия 64 070 км² и население 2 265 998 души.Поради срещнати различни трудности (липса на финансиране, недостатъчен административен капацитет, недобро партньорство и др.) в изпълнението на проектите 12 от договорите (обхващащи 20 общини) са били прекратени. Така по под-мярка 431-2 успешно са изпълнени 90 проекта, обхващащи 138 общини. Делът на територията, покрита от подготвителната под-мярка 431-2наподхода ЛИДЕР възлиза 60% от общата територия на селските райони в Република България.
Прилагането на мярка 41 „Прилагане на стратегиите за местно развитие“ и под-мярка 431-1 „Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност в териториите на избрани и одобрени Местни инициативни групи“ започна в началото на 2010 г. с отварянето на първи прием за подаване на заявления за подпомагане. Вторият прием за подаване на заявления за подпомагане беше открит в края на 2011 г.Интересът за кандидатстване по мярка 41 и под-мярка 431-1 „Управление на МИГ, придобиване на умения и постигане на обществена активност в териториите на избрани и одобрени Местни инициативни групи“ се изразява в подадените по първа и втора покана общо 126 заявления. Заявленията, подадени по първата и втората покана са от 97 МИГ, обхващащи 141 общини, което представлява 61% от територията на селските райони на Република България.
За финансиране по мярка 41 и под-мярка 431-1 са одобрени 35 МИГ, обхващащи 58 общини (25% от общините в селските райони). Обща покрита територия по тези две мерки на подхода ЛИДЕР е в размер на 25,8 км2 (23% от територията на страната и 29% от територията на селските райони) и общ брой население, покрито от подхода Лидер – 801 688души.
Прилагането на подхода ЛИДЕР в България се характеризира с относително висок интерес от потенциалните бенефициенти, но предвидения в ПРСР 2007 – 2013 г. бюджет налага ограничения в неговия обхват. По този начин голяма част от покритите от подготвителната под-мярка 431-2 селски общини в последствие се оказват извън покритието на мярка 41 и под-мярка 431-1 на подхода ЛИДЕР. Така в тях след 2011 г. се забелязва отсъствието на подкрепа и стимулиране на инициативността на местните общности. В следствие на това, реална подкрепа за местните инициативи се осъществява само на територията на функциониращите МИГ, която включва само 25% от общините в селските райони.
Прилагането на мярка 421 „Вътрешно териториално и транснационално сътрудничество“ започва с откриването на прием на заявления в края на 2012 г. По мярката са подадени 21 заявления от 16 МИГ, обхващащи 28 общини (12% от общините в селските райони). Както се вижда обхватът на подкрепените дейности за сътрудничество в селските райони е изключително тесен и недостатъчен за създаването на функционираща мрежа за обмен на информация и сътрудничество, която да подпомага тяхното развитие. Извън обхвата на подкрепените по подхода ЛИДЕР все още няма възможност за функциониране на мрежа за сътрудничество между общностите в селските райони.

Обхват на дейностите по ЛИДЕР (Регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП – чл. 31):

a) дейности за подготвителна помощ (чл. 43 от Регламента за ЕЗФРСР);

б) изпълнение на операции в рамките на стратегията за местно развитие;

в) подготовка и изпълнение на дейности за сътрудничество на местните групи за действие (чл. 44 от Регламента за ЕЗФРСР);

г) дейности за задвижване на местната стратегия за развитие, свързани с разходи в размер до 25 % от общите публични разходи, направени в рамките на стратегията за местно развитие (чл. 45 от Регламента за ЕЗФРСР).
Организации, прилагащи подхода ЛИДЕР:

Държавите членки определят следните органи за всяка програма за развитие на селските райони (чл. 72 от Регламента за ЕЗФРСР):

а) управляващ орган, който може да бъде публичен или частен орган, действащ на национално или регионално ниво, или самата държава членка, когато тя извършва тази задача, който да отговаря за управлението на въпросната програма;

б) акредитирана разплащателна агенция по смисъла на член 7 от Регламент (ЕС) № [ХР/2012];

в) сертифициращ орган по смисъла на член 9 от Регламент (ЕС) № [ХР/2012].

Държавите членки определят ясно задачите на управляващия орган, разплащателната агенция, а в рамките на ЛИДЕР — на местните групи за действие — по отношение на прилагането на критериите за допустимост и подбор и процедурата за подбор на проекти.

Местни групи за действие, съставени от представители на публичния и частния местен социо-икономически интерес, като на ниво вземане на решения нито публичният сектор, нито която и да било от групите, представляващи конкретните заинтересовани страни, представлява повече от 49 % от правата на глас. Местните групи за действие разработват и изпълняват стратегиите за местно развитие (Регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП – чл. 28, пар. 1, т. б).
Териториален обхват на ЛИДЕР:

Територията на селските райони на Република България.


Бюджет (чл. 65 от Регламента за ЕЗФРСР):

Най-малко 5 % от общия размер на участието на ЕЗФРСР в програмата за развитие на селските райони е запазен за ЛИДЕР.


Задачи на Местните групи за действие (Регламент относно финансирането, управлението и мониторинга на ОСП – чл. 30, пар. 3):

1. Изграждат капацитет на местните участници за разработване и изпълнение на операции;

2. Определят недискриминационна и прозрачна процедура за подбор и критерии за подбор на операции, които избягват конфликта на интереси и гарантират, че поне 50 % от гласовете при решения за подбор са от партньори извън публичния сектор, като се предвижда възможност за обжалване на взетите решения за подбор и се позволява подбор чрез писмена процедура;

3. Местните групи за действие разработват и изпълняват стратегиите за местно развитие;

4. Гарантират последователност със стратегията за местно развитие при избора на операции, като същите се приоритизират според техния принос за постигане на целите на стратегиите;

5. Разработват и публикуват на покани за предложения или текуща процедура за подаване на проекти, включително определяне на критериите за подбор;

6. Получават заявления за подкрепа и оценяване на тези заявления;

7. Избират операции и определяне на размера на подкрепата и, където е приложимо, изпращане на тези предложения до отговорната структура за последна проверка на допустимостта преди

одобряването им;

8. Извършват мониторинг на изпълнението на стратегията за местно развитие и на подкрепените операции и провеждане на конкретни дейности за оценка във връзка със стратегията за местно развитие;

9. В допълнение към горепосочените задачи [член 30 от Регламент (ЕС) № [ОСР/2012], местните групи за действие могат да извършват и допълнителни задачи, които са им делегирани от управителния орган и/или от разплащателната агенция.

Бюджет по ЛИДЕР


 

Публичен принос, евро

ЕЗФРСР, евро

НБ, евро

ПРСР

2 500 000 000,00







Бюджет ЛИДЕР

175 000 000,00

140 000 000,00

35 000 000,00

Бюджет подготвителна под-мярка

7 000 000,00

5 600 000,00

1 400 000,00

Бюджет Стратегии

120 000 000,00

96 000 000,00

24 000 000,00

Бюджет Текущи разходи

40 000 000,00

32 000 000,00

8 000 000,00

Бюджет Сътрудничество

8 000 000,00

6 400 000,00

1 600 000,00



ЛИДЕР местно развитие

Мярка Лидер

Член 28-31 от Регламент на Съвета относно ОСР

Член 42-45 от Регламент на Съвета 7303/2013 относно ЕЗФРСР

Делегиран акт на основание чл. 43 (2) RDR


  1. Обосновка на мярката

Абревиатурата ЛИДЕР идва от френски език и означава „Връзки между дейностите за развитие на селските райони". ЛИДЕР е иновативен подход в рамките на политиката на ЕС за развитие на селските райони. Неговото начало е поставено през 1991 г., като „Инициатива на общността” и до 2006 г. той съществува като отделна програма.


Седем са основните характеристики на подхода ЛИДЕР и тяхното прилагане в практиката означава, че реални хора планират местните стратегии и участват в дейностите.

1.ЛИДЕР се основава на подхода „отдолу – нагоре”, стъпвайки на разбирането, че поради разнообразието на селските райони в Европа, стратегиите за развитие са много по-ефективни и ефикасни, ако се разработват и прилагат на местно ниво от местните участници.

2. Териториалният подход на ЛИДЕР предполага малка, хомогенна, социално свързана територия, често характеризирана от общи традиции, местна идентичност, чувство за принадлежност или общи нужди и очаквания, като целеви район за осъществяване на дадена политика.

3.Установяването на местни партньорства, познато под името „Местна инициативна група" е оригинална и важна черта от подхода ЛИДЕР. МИГ има за цел да идентифицира и осъществи стратегията за местно развитие, като взема решения за разпределянето на финансовите ресурси и управлението им.

4.ЛИДЕР може да играе важна роля за стимулиране на нови и новаторски подходи за развитието на селските райони. Новаторството трябва да се разбира в широк смисъл. Може да означава въвеждането на нов продукт, на нов процес, на нова организация или на нов пазар. Новаторството в селските райони може да означава трансфер и адаптиране на иновации, породени другаде, модернизация на традиционни форми на ноу-хау, или намиране на нови решения на устойчиви проблеми на селските райони.

5.ЛИДЕР не е секторна програма за развитие; стратегията за местно развитие трябва да има мулти-секторна (многоотраслова) насоченост като интегрира няколко сектора на дейности. Дейностите и проектите, съдържащи се в местните стратегии трябва да бъдат свързани и координирани като едно свързано цяло. Интегрирането може да засяга дейности, извършвани в един единствен сектор, всички програмни дейности или специфични групи от дейности или, най-важното, връзките между различните икономически, социални, екологични участващи действащи лица и сектори.

6. Мрежите обхващат обмяна на резултати, опит и ноу-хау между групите ЛИДЕР, селските райони, администрациите и организациите, участващи в развитието на селските райони в рамките на ЕС, независимо дали са директни бенефициенти по подхода ЛИДЕР. Те създават връзки между хора,проекти и селски райони и по този начин могат да спомогнат за преодоляване на изолацията, пред която са изправени някои селски райони.

7. Сътрудничеството може да се развие в нещо повече от създаване на контакти. Това включва Местна инициативна група, която предприема общ проект с друга група по подхода ЛИДЕР или с група, използваща подобен подход в друг регион, страна-членка или дори трета страна.

За пръв път през програмния период 2007 – 2013 година ЛИДЕР е интегриран във всички национални/регионални програми за развитие на селските райони. Това дава нови възможности за неговото прилагането в много по-широк мащаб и за много по-голяма област от дейности.

Подходът ЛИДЕР се основава на добре функциониращи Местни инициативни групи (МИГ), които обединяват всички публични, частни и граждански организации, действащи на дадена територия. МИГ вземат решения за приоритетите и проектите, които ще се изпълняват на дадената територия.

Целта на дейностите по подхода ЛИДЕР е да се засили участието и организирането на местната общност в процесите на развитите на селските територии чрез създаването на активни партньорства на местно ниво за реализиране на инициативите отдолу-нагоре, както и изграждане на местен капацитет и подобряване на качеството на живот в селските райони на България. За постигането на тази цел се разчита на местната инициатива и умения и на местните ресурси и възможности.
Прилагането на ЛИДЕР в България започва чрез пилотни групи от типа на ЛИДЕР по проект “Устойчиво развитие на селските райони”, подпомаган от Програмата за развитие на ООН и Министерство на земеделието и храните. При същинското прилагане на ЛИДЕР в периода 2007 – 2013 г., с цел популяризирането на подхода в България се изпълни подготвителна под-мярка 431-2 „Придобиване на умения и постигане на обществена активност за територията на потенциални местни инициативни групи” от ос 4 на Програмата за развитие на селските райони. Успешно приключилите по нея проекти спомогнаха за повишаване на информираността на местното население за възможностите, които предоставя програма Лидер, повишаване на местния административен капацитет за подготовка и прилагане на стратегии за местно развитие чрез разширяване и развитие на знанията и уменията за формулиране и прилагане на стратегии за местно развитие, както и подготвяне на местни експерти, които да участват в оценката, избора, наблюдението и контрола на проектите, подпомагани на местно ниво. Делът на територията, покрита от подготвителната под-мярка 431-2 на подхода ЛИДЕР възлиза 60% от общата територия на селските райони в Република България.

В периода 2007 – 2013 г. се прилагат и останалите мерки по подхода ЛИДЕР. За финансиране са одобрени 35 МИГ, обхващащи 58 общини (25% от общините в селските райони). Обща покрита територия по тези две мерки на подхода ЛИДЕР е в размер на 25,8 км2 (23% от територията на страната и 29% от територията на селските райони) и общ брой население, покрито от подхода Лидер – 801 688 души.

Мярката дава възможност за продължаване и разширяване на прилагането на подхода ЛИДЕР в програмния период 2014-2020 г.
До 2013 г. ЛИДЕР е самостоятелен инструмент за местно развитие, подпомаган от ЕЗФРСР. Подкрепата беше предвидена в рамките на политиката за развитие на селските райони и беше в съответствие с нейните правила.

В програмния период 2014-2020 г. стратегиите за местно развитие местните инициативни групи могат да включват дейности, допустими по други програми, финансирани по фондовете на ОСР, в които прилагането на подхода ЛИДЕР е предвидено.



1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница