Доклад от предварителната оценка

След десетилетие на бърз икономически растеж, през 2009 г. икономиката на България навлезе в рецесия и БВП отбеляза спад от 5,5%. През периода 2010-2012 г. икономиката се възстановява бавно и растежът на БВП е нисък - между 0,4% и 1,8%.

Рецесията води до значителен спад на заетостта (от 71% през 2008 г. до 63% през 2012 г.), като най-засегнати са групите с по-нисък образователен статус и квалификация. Равнището на безработица се удвоява (от 5.6% през 2008 г., до 12,3% през 2012 г.).

Рецесията се отразява неблагоприятно на публичните финанси, но България успява да запази стабилност - като през 2012 г. бюджетният дефицит в отношение към БВП е 0,8%, а публичният дълг – 18,5%. Намаляването на дефицита се постига чрез ограничаване на публичните разходи, включително инвестициите, които спадат от 5,2% от БВП през 2007 г. на 3,4% през 2012 г.

Рецесията се отразява негативно на приходите на местните власти и възможностите им да осигуряват основни услуги за населението, да инвестират в поддържане на инфраструктурата и развитието на услугите.

Социално-икономическо положение в селските райони

През 2012 г., предимно селските райони, определени по европейската типология на „градски-селски“ райони на ниво област (NUTS 3), заемат 54% от територията на България и 37% от населението. Според националната дефиниция, селските райони се определят на ниво община (LAU 2) и включват територията на 231 общини, в които най-голямото населено място има население до 30 000 души. Селските райони заемат 81% от територията и 39% от населението на България. 

В селските райони на България има гъста мрежа от малки градове (1382 бр.), които предоставят основните услуги на населението, от които 90 имат по-голямо функционално значение за организиране на територията, тъй като осигуряват по-голям обхват на услугите и/или обслужват населението на повече от една община.

През периода 2007-2012 г., продължава спадът на броя и гъстотата на населението, и се увеличава рискът от обезлюдяване на значителни територии в селските райони, като най-засегнати са рядко населените територии (селата и най-малките градове). През периода 2007-2012 г. населението на предимно селските райони намалява с 8%, което е значително по-високо от средното за страната (5%). Около 70% от спада на населението се дължи на отрицателния естествен прираст, а останалите 30% - на миграция. Миграцията расте до 2010 г., но през 2011 г. намалява до 2,8 на хиляда души, поради влошените условия във всички региони на страната.

В България, като цяло, протича процес на застаряване на населението, а в селските райони проблемите са още по-остри. През 2012 г., само 13% от населението в предимно селските райони е на възраст под 15 г., а 20% е над 65 г.. Населението в трудоспособна възраст абсолютно и относително намалява.

Образователният статус на работната сила в селските райони се подобрява, но делът на хората с по-високо образование е много по-нисък от средния за страната, тъй като икономиката не създава работни места и възможности за професионално развитие на хората с по-високо образование.

В България делът на населението, живеещо в риск от бедност или социална изолация е висок (49% през 2012 г.) като най-засегнати са слабо населените територии на селските райони (61%). По-високият риск от бедност в селските райони се дължи на по-ниска заетост на трудоспособното население, по-висока безработица, по-ниска образователна степен на населението и по-ниски доходи. Рискът от бедност и социална изолация е по-висок при ромския етнос и дългосрочно безработните, възрастното население и хората с увреждания.

Икономиката на селските райони е силно засегната от рецесията. Нивото на заетост в групата 20-64 г. намалява до 60%, а безработица нараства до 14% (2012 г.). Увеличаването на безработицата води до загуба на умения и квалификация на работната сила и влияе негативно на икономическата активност в селските райони. 

Икономическото развитие на селските райони, измерено чрез БВП на глава от населението е сред най-ниските в ЕС (28% от средното за ЕС), поради непълно използване на работната сила, структурни проблеми на икономиката и по-ниска производителност. Селските райони продължават да изостават в икономическото си развитие от градските райони в страната.

В селските райони по националната дефиниция, развиват дейност 97,6 хил. фирми, в които са заети 501 хил. души или около 25% от всички в страната през 2012 г. Преобладаваща част от фирмите са микро-фирми – 90 хил., които осигуряват заетост на около 170 хил. души. Гъстотата на фирмите в селските райони е 34 фирми на хиляда души население, което е близо два пъти по-ниско отколкото в градските райони – 61. Инвестициите и производителността на труда в селската икономика са ниски.

Икономиката на селските райони е с ниска степен на диверсификация. В първичния сектор в предимно селските райони се създава много висок дял от добавената стойност и заетостта (съответно 11%, и 32% в селските райони). Развитието на неземеделските сектори се спира от по-лошите инвестиционни възможности, по-високия инвестиционен риск и разходи, ниските доходи и високата бедност, по-ниското качество на работната сила и публичната инфраструктура, достъпа до информация, обучение, консултации и кредит.

Индустриалният сектор създава около една трета от добавена стойност и заетостта в селските райони (37% от БДС и 27% от заетостта). В много от районите индустрията е слабо интегрирана с местната икономика и се развива на база на оползотворяване на предимството на по-ниската цена на труда. Слабо е развитието на секторите, които добавят стойност към произвежданите първични продукти или оползотворяват други местни ресурси.

Секторът на услугите създава около половината от добавена стойност в предимно селските райони (52%) и има значително по-малък дял в заетостта (40%). Преобладаващият дял от заетостта в услугите се пада на публичните услуги, търговията, хотелиерството, ресторантьорството и транспорта.

Селските територии имат голям потенциал за развитие на устойчив туризъм чрез опазване и експониране на природното и културно наследство и насърчаване на приемственост по отношение на живото наследство и традициите. Около 40% от всички общини в селските райони имат относително добро туристическо развитие, като използват ресурсите на територията за развитие на културен, приключенски, природолюбителски, балнеолечебен, селски и друг тематичен туризъм. Като цяло потенциалът не се използва напълно, поради слабото развитие на регионални туристически продукти, неразвити публично-частни партньорства, недобра туристическа инфраструктура и достъпност на част от териториите, неразвити атракции и отсъствие на обучен и квалифициран персонал и експертиза.

В селските райони има добре развита мрежа за образователни и здравни услуги - 440 болници и лечебни заведения за извънболнична помощ, 1 140 детски градини, 1 150 общообразователни и 160 професионални гимназии и училища, но състоянието на инфраструктурата и оборудването в две-трети от тях е влошено. Достъпът до социални услуги в общността за уязвими групи в селските общини се подобрява, но капацитетът е крайно недостатъчен, а потенциалът за развитие на иновации в социалните услуги не се използва. По-трудния достъп до основни услуги влошава качеството на живот в селските райони и допринася за миграцията, особено на младите жители на селските райони.

Пътната мрежа в селските райони е относително добре развита, но не е добре поддържана. Общинските пътища, които обслужват комуникациите между населените места и общинския център, са 19,4 хил. км, като две-трети от тях се нуждаят от рехабилитация.

В селските райони водоснабдителната мрежа надхвърля 40 000 км, но по-голямата част от нея е напълно амортизирана, което води до загуби на вода и рискове за качеството на водата. Недостатъчните инвестиции във водопреносната мрежа, в разработване на нови водоизточници и в модерни технологии за пречистване на води, годни за питейно-битови нужди, създават трайната тенденция на увеличаване на броя на населените места и населението, засегнати от проблеми с осигуряването на вода за питейно-битови нужди.. Друг значителен проблем е липсата на подходящо пречистване на отпадните води, отчасти поради неразвитата канализационна мрежа, особено в селата.

Достъп до стандартна широколентова мрежа е осигурен за почти всички домакинства в селските райони (99%), но в слабо населените селски райони само 60% от домакинствата имат достъп до фиксирана широколентова мрежа, спрямо 90% средно за страната. Едва 10% от домакинствата в селските райони имат достъп до мрежи от следващо поколение. Проникването на широколентов интернет в селските райони нараства значително през последните години, но остава нисък – само 37% от домакинствата в предимно селските райони имат абонамент за интернет. Използването на интернет от бизнеса и домакинствата за електронна търговия, интернет банкиране, информация и обучение е далеч от потенциално възможното.

В преобладаваща част от селските територии са запазени връзките в местните общности, но готовността и капацитетът им за участие в дългосрочни многосекторни партньорства са недостатъчни и неравномерно развити. В последните години се наблюдава активизиране на дейността на читалищата и неправителствени организации, насочени към опазване на наследството и устойчиво развитие. Чрез изпълнение на проекти по различни програми е постигната определена промяна в нагласите на местните общности и е натрупан опит в планиране и реализиране на местни инициативи за развитие.

С подкрепата на ПРСР, 35 МИГ прилагат стратегии за местно развитие в 25% от територията на селските райони. В резултат на интервенциите по ПРСР на местно и национално ниво e постигнат съществен напредък в изграждане на капацитет за подпомагане на воденото от общностите местно развитие като експерти, ресурси (наръчници, примери на добри практика, и др.) и мрежи за сътрудничество.

През 2012 г. БДС, създадена в селското стопанство[1] е 2 056,9 млрд. евро, което e 6% от общото за България. През 2007-2012 г. БДС в постоянни цени нараства с 12,1%, но има много големи годишни колебания, като през четири години от периода е отбелязан спад. Броят на заетите в селското стопанство намалява, но секторът продължава да има много висок дял в заетостта в България (18,3% от работните места). 

Производителността на труда, измерена с БДС на една годишна работна единица (ГРЕ) е много ниска – средно за 2010-2012 г. е 3 825,9 евро, което е само 26% от ЕС-27. Наблюдава се подобрение с 5% спрямо 2005-2007 г.

През 2012 г. използваната земеделска площ (ИЗП) е 5,12 млн. ха, което е 46,1% от територията на страната. Обработваемата земя е 3,3 млн. ха (64% от ИЗП), постоянно затревените площи - 1,65 млн. ха (32,1%), а трайните насаждения - 159,1 хил. ха (3,1%). През периода 2007-2012 г. обработваемата земя нараства с 8%, а постоянно затревените площи и трайните насаждения намаляват, съответно с 10% и 19%.

В България има значителна раздробеност на поземлената собственост и земята, като средният размер на един земеделски имот е около 0,5 ха. Пазарът за наемане на земя е относително добре развит и има законодателно уредени механизми за доброволни споразумения между стопаните, което води до комасация на ползването на земята. Раздробеността на земята затруднява главно дългосрочните инвестиции в подобрения на земята, трайни насаждения и инфраструктурата.

По данни от преброяването през 2010 г., броят на земеделските стопанства е 370,5 хил., като в сравнение с 2007 г. те са намалели с 25%, главно поради голям спад на стопанствата с ИЗП до 5 ха. Средният икономически размер на стопанствата в България е 6 847 евро СПО, което е 3,7 пъти по-ниско от средното за ЕС.

Земеделската структура е биполярна. Делът на стопанствата с по-малко от 5 ха ИЗП е много висок (91%) от всички, но те имат много малък дял в ИЗП (5,2%) и стандартния производствен обем (8,7%). През последните години има благоприятна тенденция за нарастване на средния земеделски и икономически размер на стопанствата, но се наблюдава и нарастваща концентрация на земята в най-големите стопанства с над 100 ха, които през 2010 г. стопанисват 82,4% от земята. Броят на стопанства с размер от 5 до 50 ха расте бързо, но се запазва относително ниският дял на тези стопанства в ИЗП (7,9%).

Малките земеделски стопанства, които за нуждата на политиката са определени като стопанства с икономически размер от 2 000 до 7 999 евро СПО са 85 770, което е 23% от всички стопанства в България и те създават 24% от заетостта в земеделието. За периода 2007-2010 броят на малките стопанства намалява 34 хил. (28%), а постоянно заетите със земеделски дейности в тях намаляват с 82 хил. души (31%).

Общият СПО в малките стопанства е 308.8 млн. евро, което е 12,2% от националния. ИЗП в малките стопанства е 204 хил. ха или около 5% от общата в България, като се наблюдава трайна тенденция за нейното намаляване. На малките стопанства се падат близо една четвърт от пощите заети с пресни плодове и зеленчуци и трайни насаждения (2010 г.). Преобладаващата част от малките стопанства (83,5%) отглеждат селскостопански животни. В тях общо се отглеждат 228,2 хил. животински единици, което представлява 19,9% от общият брой в България. Малките стопанства, отглеждат 22,1% от млечните крави в България, 30,6% от овцете, 26,6% от козите. В малките стопанства са 54,1% от пчелните кошери. Дейността на малките стопанства е от решаващо значение за запазване на формирания ландшафт, на местната култура и балансираното социално и териториално развитие на страната.

През 2010 г. постоянната работна сила в земеделието е 738,9 хил. лица, от които 321,2 хил. жени, а вложеният труд се равнява на 389,1 хил. ГРЕ. От вложения труд в земеделието 83% е на семейна работна сила. Преструктурирането на стопанствата и производството води до голям спад на постоянната работната сила през периода 2007-2010 г. (-22%).

Близо две-трети от управителите на стопанствата са на възраст над 55 г. Броят на управителите на стопанствата на възраст до 35 г. нараства, но през 2010 г. те са само 6,9% от всички. Преобладаващата част (96,6%) от управителите на стопанства имат само практически опит в земеделието, но нямат специализирано земеделско образование. Освен това те имат недостатъчно знания в управлението на стопанствата, включително управлението на риска. Едва 5% от земеделските производители застраховат своята продукция.

През периода 2007-2012 г. се наблюдават значителни промени в отрасловата структура на земеделието. Делът на растениевъдството в брутната добавена стойност нараства от 56% през 2007 г. на 69% през 2012 г. и съответно делът на животновъдството спада. През периода стойността на крайната продукция в растениевъдството нараства по текущи цени с 70,7%, докато в животновъдството е отбелязан лек спад – 2,3%.

В структурата на ИЗП преобладават зърнените и техническите (предимно маслодайни) култури, като техният дял непрекъснато нараства, достигайки 58% през 2012 г., поради стимулите по ОСП и растежа на международните пазари.

През 2007-2012 г. има постоянен спад на площите с трайни насаждения, докато площите със зеленчуци са стабилизирани, но на много ниско ниво (24,8 хил. ха.). Делът на зеленчуците в стойността на крайната продукция от отрасъл земеделие намалява от 16% през 2007 г. до едва 3% през 2012 г., а на плодовете - от 7% на 4%.

Съществуващата хидромелиоративна инфраструктура е остаряла, голяма част от нея е в лошо състояние. Използването й е неефективно, поради висока енергоемкост и значителни загуби на вода, което от своя страна повишава разходите за напояване. Тя е проектирана да задоволява нуждите на големите социалистически кооперативи и не отговаря на настоящата структура с преобладаващо малки и средни стопанства. Запазени са напоителни системи върху площи от 777 000ха, но реално се напояват около 100 000 ха (13%), намаляват фермите, които напояват.

През 2007-2012г. продължава спадът на всички видове селскостопански животни (говеда, овце, кози, свине и птици), главно поради намаление на животните в малките стопанства. Това води до намаляване на продукцията в животновъдството през периода 2007-2012, като през последните години се наблюдава известно стабилизиране. Благоприятно е, че в животновъдството се формира устойчив дял на динамични стопанства, които инвестират в нови технологии, подобрения на генофонда и подобряване на условията за отглеждане на животните. Пречки пред въвеждане на практики и технологии, надхвърлящи задължителните стандарти са ограничените финансови ресурси на земеделските производители. Анализът показва, че на този етап за над 65% от отглежданите биволи, 51% от говедата, 18% от овцете и 9% от козите има реална възможност да бъдат създадени условия надхвърлящи законовите стандарти за хуманно отношение към тях, което да доведе до производство на продукти с по-високо качество.

Биологичното производство бележи значителен растеж през периода 2007-2012 г. През 2012 г. сертифицираните площи са 11 974 ха (43% повече от 2007 г.), а площите в преход към биологично земеделие през 2012 г. са 27 164 ха (5 пъти повече от 2007 г.). Нараства и броят на животните, отглеждани с методите на биологичното земеделие. Производството е ориентирано предимно към експорт на суровини, поради слабо развитие на пазара и преработвателните мощности в България. Основните проблеми пред биологичното производство са свързани с по-ниски добиви и високите разходи за производство, липсата на специализирана техника за поддържане на почвеното плодородие и ниска цена на продукцията в преход.

Преобладаваща част от стопанствата в България се характеризират с ниско земеделско разнообразие, като структурата им е сведена до отглеждането на 1-2 култури. Много малък дял от стопанствата развиват неземеделски дейности. При преброяването през 2010 г. само 1,1 % от стопанствата получават приходи от неземеделски дейност, при 5,5% за ЕС-27.

През 2012 г. бруто образуването на основен капитал в селското стопанство е едва 11% от брутната добавена стойност, а нето образуването е отрицателно през периода 2009-2012 г. През периода 2007-2012 г. около 45% от инвестициите са насочени към машини и оборудване. Средно за периода 36% от инвестициите са за трайни насаждения, но има ясна тенденция на спад (с 25% през 2012 г. спрямо 2007 г.). Нисък дял имат инвестициите в сгради и животни, като и при тях има тенденция към спад.

Проучванията показват, че инвестициите в нови продукти и технологии са ниски, а стопанства като цяло са недостатъчно информирани и заинтересовани да въвеждат иновации, поради риска, ниското си технологично ниво, несигурността на пазарите и цените, цената и достъпа до кредит.

След 2007 г. се увеличава броят и стойността на отпуснатите кредити от търговските банки за земеделието. Въпреки това достъпът до кредити в земеделието остава труден, особено на малките и средни стопанства, които не могат да предложат подходящи обезпечения. По данни от СЗСИ в ЕС с най-ниска стойност на активите са фермите в България и Румъния – 3 пъти по-ниско от нивото на ЕС-27.

В България има слаби хоризонтални и вертикални връзки в хранителната верига. Участието на земеделските стопани в групи и организации на производители е много ограничено. Голяма част от земеделските производители, особено в растениевъдството, нямат предварително сключени търговски договори. В България са слабо развити схемите за директни продажби, маркетинг на местни продукти и е неразвита пазарната инфраструктура.

През 2012 г. БДС на хранително-вкусовата промишленост е 1 304,5 млн. евро. Тя допринася за 3,8% от БДС и 3,4% от заетостта в България. През периода 2007-2012г. БДС, в постоянни цени, нараства с 34%, като растежът се ускорява през последните години.

В сектора на производство на храни преобладават микро-фирмите, но над 50% от добавената стойност се създава от средните фирми, а около 25% в големите фирми. Развити са всички под-сектори като над 10% дял в добавена стойност имат производството на хляб и тестени изделия и месо и месни изделия.

През 2007-2012 г. е отбелязан много голям ръст на производителността на труда в хранително-вкусовата промишленост – 90%. Въпреки това тя остава ниска – 11 658 евро на зает (18% от ЕС-28), поради незавършена модернизация и използването на икономически неефективни технологии и оборудване, недостиг на квалифицирани кадри с опит в технологиите и иновациите. Конкурентоспособността на индустрията се спъва и от неефективността на веригата за доставка на суровини, зависимостта на част от секторите от вносни суровини и висока енергоемкост на производството.

През 2007-2012 г. има благоприятна тенденция за увеличаване на иновациите в продуктите и технологиите в хранителната промишленост. Част от фирмите укрепват и развиват връзки с научните звена и се ориентират към пазарите на качествени и функционални храни. Въпреки това инвестициите в иновации остават ниски – под 1% от печалбата на фирмите.

През периода 2007-2012 г. външнотърговския оборот със селскостопански продукти показва постоянен растеж, като нараства 2,25 пъти и достига до 5 669 млн. евро през 2012 г. Износът на селскостопански продукти се е увеличил 2,75 пъти. Търговското салдо на търговията със селскостопански стоки през всички години на периода е положително, с изключение на 2007 г.

През периода 2008-2012 г. се наблюдава висок растеж на износа на хранителната индустрия – общо за периода 82%, като растежът на износа изпреварва значително растежа на вноса, който е 39%.

България разполага със значителен потенциал за осъществяване на научно-изследователска и развойна дейност в селското стопанство, горското стопанство и хранителните технологии, съсредоточен в структурите на Селскостопанска академия и университетите. Създадени са и специализирани структури, предоставящи научно-развойно обслужване на бизнеса, но като цяло има слаба обвързаност на науката и бизнеса.

От 1999 г. към МЗХ е създадена НССЗ, която е единствената специализирана публична консултантска организация с опит и изграден капацитет. През 2007-2013 г. частните консултантски организации извършват дейности основно по подготовка на бизнес планове и проекти по инвестиционните мерки от ПРСР, като се развива, макар и бавно консултантския капацитет в областта на биологичното производство и преработка. 

Общият запас на дървесина за дърводобив е 644,8 куб. м, от които 42,2% са съсредоточени в защитните и рекреационните гори и в защитените територии. Средният запас на 1 ха е 172 куб. метра, като се има тенденция на увеличаване на запаса от дървесина на един хектар. Средният годишен прираст на дървесина на хектар се увеличава от 14,1 млн. куб. м на 14,4 млн. куб. м.

През 2012 г. БДС в горското стопанство и дърводобива е 104,7 млн.евро, а заетите са 19,4 хиляди. През периода 2006-2010 г. има значителен ръст в БДС в сектора и много висок растеж на производителността на труда (23,4% годишно), главно поради увеличаване на дърводобива и намаляване на заетостта. Производителността на труда в горското стопанство и дърводобив остава ниска, поради използване на остаряла техника за добив, извоз и транспортиране на дървесината, ниско ниво на образование и квалификация на работниците. Горската пътна мрежа е слабо развита  (28 000 км), с недостатъчната гъстота (7,9 м/ха) и лошо поддържана, което води до повишаване на разходите и създава предпоставки за прекомерно ползване на дървесина в определени горски територии и възпрепятства превантивните действия срещу горски пожари и природни бедствия.

Инвестициите в горското стопанство са много ниски, като брутообразуването на основен капитал е само 7,4% от добавената стойност (2010 г.).

Общият брой на промишлените предприятията за производство на дървен материал и изделия от него (С16 - КИД) е 1940 като над 99% от тях са МСП. През 2012 г. заетите в този сектор са 22,3 хиляди като има трайна тенденция за спад в заетостта. През 2012 г. брутната добавена стойност в сектора е 109,6 млн. евро, като в постоянни цени е спаднала с 10% в сравнение с 2007 г. Производството е насочено предимно към вътрешния пазар като основните предизвикателства са ниската производителност, остаряло оборудване и технологии и липсата на иновации в продуктите и технологиите.  

 

Околна среда/климат

България се нарежда на трето място сред държавите членки в ЕС по богатото си биоразнообразие. Защитените територии обхващат 5,3% от територията на страната, а зоните от Натура 2000 – 34,4%, но и извън тях се срещат земеделски земи и гори с висока природна стойност.

Към ноември 2013 г. общата площ на зоните от Натура 2000 е 4,1млн. ха(3,85 млн. ха сухоземна територия), от които 56,5% са горски екосистеми, 12,09% - земеделски, 13,47 %– тревистите, 5,9%- храсталачни и екоридни, 1,2 %- площи с разпокъсана и без растителност и 10,84% други екосистеми. Броят на защитените зони по Директива 2009/147/ЕО с издадени заповеди за обявяване е 119. Те обхващат 22,7% от територията на България (2 523 661 ха). Зоните по Директива 92/43/ЕО са 234. Те покриват 30% от територията на България (3 326 963 ха). Заповедите за обявяване за тях трябва да бъдат издадени до края на 2015 г. За 13 от зоните границите по двете директиви съвпадат. Съгласно Националната приоритетна рамка за действие най-многобройните заплахи за видовете са свързани с опожаряването, интензификацията на земеделските практики, транспортната инфраструктура, използването на биоциди, хормони и др. в горското стопанство, както и със залесяването на открити пространства с неместни видове. При природните местообитания, най-многобройните заплахи са интензивната паша, опожаряването, дисперсната урбанизация, залесяването с чужди дървесни видове и замърсяването.

Основният проблем на земите в Натура 2000 е, че повечето от земеделските стопани се стремят земите им да станат избираеми за подпомагане по СЕПП, което води до премахване на храсти, дървета, а в някой случаи и цялостно разораване на ценни местообитания. Освен това има недостиг от инвестиции в заграждения за пасищни животни, нискооборотни косачки, изграждане на водоеми и т.н. както и специфични знания и умения за прилагането на природосъобразни дейности.

Трайното намаляване на постоянно затревените площи, повечето от които са полу-естествени, също представлява заплаха за опазване на биоразнообразието. За периода 2005-2012 г. птиците, обитаващи земеделски земи намаляват с 11%, а тези на горските местообитания се изменят незначително. Основна причина за негативната тенденция, е промяната в естествените тревни местообитания - пасища и ливади, които са основно местообитание на видовете.

Общата площ на физическите блокове обработваемите земи с потенциално ВПС е 504,6 хил. ха, от които трайните насаждения са 59 хил. ха, семейните градини – 73,7 хил. ха, пасищата, мерите и ливадите – 809,5 хил. ха, смесеното земеползване – 279,1 хил. ха, храсти и затревени територии – 738,9 хил. ха (2012 г.). През 2013 г. от затревените площи са заявени за подпомагане по мярка 214 едва 7% (48 хил. ха[2], а от обработваемите земи – едва 2% (14,1 хил. ха) основно поради проблеми с допустимостта на тези земи.

В България през 1984 г. са описани 33 аборигенни породи, като 8 от тях са изчезнали, а за 8 няма сведения, тъй като тези породи не се контролират от развъдни организации. Подпомагани от ПРСР са 22 автохтонни породи.

В институтите на Селскостопанска академия се поддържат 163 застрашени от изчезване сорта местни растения със сортови свидетелства и 152 сорта без сортови свидетелства, чието опазването е от първостепенно значение за опазване на генофонда в страната.

България се отличава с относително значими пресни водни ресурси, но неравномерно разпределени на територията на страната и във времето, което води до недостиг на вода в определени райони, който ще се задълбочава от очакваните климатични промени. Наблюдава се тенденция за подобряване на качеството на повърхностните води, но въпреки това все още има водни тела в риск, посочени в разработените от басейновите дирекции планове за управление на речните басейни (ПУРБ). Постепенно подобряване се наблюдава и на качеството на подземните води за по-голяма част от показателите. Намаляване на средните годишни концентрации показват общото желязо, амониевите йони, фосфатите и хлоридите, а липса на изразени тенденции се наблюдават при нитратите, нитритите, перманганатната окисляемост, мангана и сулфатите. През 2011 г. процента на пунктовете, в които се установяват наднормени стойности на средногодишните концентрации на нитрати е 13,27 %. Основният източник на дифузно замърсяване на повърхностните и подземните води е селскостопанската дейност, емитираща както нитратни и фосфатни съединения, така и пестициди и вещества, ползвани за растителна защита и лечение на животните.

Според ПУРБ в България основния хидроморфологичен натиск е свързан с: регулиране на оттока на реките и нарушаване/прекъсване на местообитанията; прекъсване на връзката между съседни влажни влажни зони/заливни тераси; хидрологични промени; изземване на инертни материали; добив на редки и ценни материали в речните корита; изграждане на хидротехнически и хидромелиоративни съоръжения за укрепване на речното легло. Поради липса на национален подход за оценка на риска от хидроморфологичния натиск и в междинните прегледи на значимите проблеми по райони за басейново управление, публикувани към м. ноември 2014 г., липсва оценяването на това въздействие. По настоящем хидроморфологичният натиск, отнесен към категория физични изменения, е дефиниран като значим единствено на база експертна оценка на наличните данни (основно по издадените разрешителни), а не въз основа на детайлен анализ.

Действащите ПУРБ за периода 2009-2015 г. включват количествена информация за състоянието само на подземните водни тела. Затова не може да бъде предоставена информация за изложените на риск водни тела. Обобщена информация относно обхвата и регионалното разпределение на хидроморфологичния натиск  ще бъде направена в рамките на Стратегията за укрепване на конкурентоспособността на селското стопанство и устойчивото управление в хидромелиоративния сектор и опазване на вредното въздействие на водите, по която работи Световна банка. Световната банка разполага с предварителна информация, която ще бъде актуализирана за всеки район от ПУРБ по отношение на статута на  водните тела. 

Общата площ на нитратно уязвимите зони, определена през 2010 г. е 34,5% от територията на страната и 69% от площите със селскостопанско предназначение и включва три основни географски части: Северна, Южна и Югозападна България (частично или изцяло територията на 96 общини). Първоначално определените зони през 2004 г. (59 хил. кв.км) са намалени с около 21 хил. кв.км – територии, заети от гори, водни площи, високо урбанизирани индустриални и други територии с неселскостопанско предназначение.

През 2012 г. е направена предварителната оценка на риска от наводнения за всеки речен басейн. Много от съществуващите съоръжения за защита от вредното въздействие на водите се нуждаят от ремонт и профилактика. Необходимо е и да се възстановяват влажните зони и ливади като естествена мярка за намаляване на риска от наводнения.

В периода 2005-2012 г. почвите в страната са в добро екологично състояние по отношение на запасеност с биогенни елементи/органично вещество и по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители).

Значителна част от почвите в България са засегнати в различна степен от деградационни процеси, които включват всички видове на проявление на почвена ерозия, вкисляване, засоляване, замърсяване, разрушаване и т.н., което намалява способността на почвите за поглъщане на въглерода и увеличаване на парниковите газове от неподходящи земеделски дейности. През 2011 г. общата площ на земеделските земи, които са засегнати от плоскостна водна ерозия с интензитет над 3 т/ха/година е 2 825 600 ха със средногодишен интензитет от 7,36 т/ха. Площта, засегната от ветровата ерозия, остава относително постоянна, като 1 156 063 ха от обработваемите земи в страната са с риск от ветрова ерозия със среден интензитет 0,6 т/ха/година. Нивите в областите: Добрич, Плевен, Бургас, и Велико Търново са с най-висок риск от ветрова ерозия. Една от най-важните мерки срещу ветровата ерозия е изграждането на горски (ветрозащитни) пояси в Североизточна България. Тези пояси допринасят и за увеличаването на залесените територии, поглъщащи въглерод. През последните години обаче, тези пояси не се поддържат добре, а изграждането на нови пояси е силно ограничено.

По данни на Българска агенция по безопасност на храните (БАБХ), през 2011 г. наторените площи с азот са с 4,1 % повече в сравнение с 2010 г. Тенденцията е към увеличаване на площите наторени с азот, но средно с по-малко количество азотен тор на декар. При фосфора се констатира нарастване на наторените площи през 2011 г. с 29,38 % спрямо 2010 г. През 2011 г. е отчетено рязко повишаване на количеството употребен оборски тор - 200 118 т, с които са наторени приблизително 15 042,24 хa. Наторяват са предимно зеленчуци, лозя, овощни, картофи и технически култури.

Основната причина за процесите на почвена деградация е практиката за нискотехнологична сеитба – небалансирано използване на торове и ниско количество органични торове, намален брой на почвените обработки и т.н. Свръхизпасването на пасищата и отъпкването на затревени площи в близост до населените места, което с особена сила важи за общинските мери, също води до ерозия на почвата и загуба на почвено плодородие.

Към 31.12.2012 г. общите нива на емисиите на SO2, NO2, NH3, NMVOC са значително по-ниски от ангажиментите на страната, съгласно Директива 2001/81/ЕО относно националните тавани за емисиите на определени атмосферни замърсители, Гьотеборгския протокол и целите за 2015 г. по Националната програма за намаляване на общите годишни емисии на гореизброените замърсители по отношение на NO2, NH3, NMVOC. Битовото отопление е основен източник на ФПЧ10, емитирайки 59% от общото количество, изхвърляно в атмосферата. Основните атмосферни замърсители, емитирани от селското стопанство са амоняк (90%) и неметанови летливи органични съединения - 8% от националните емисии.

През 2012 г. емисиите парникови газове от сектор „Селско стопанство“ са 10,4% от общите емисии в България, като основен източник са земеделските почви (56%). В последните години данните показват, че количеството на употребените минерални торове непрекъснато нараства, нарастват и площите (до 2009 г.) третирани с минерални торове, главно с едностранно азотно торене. Животновъдството допринася за 41% от емисиите, свързани с биологична ферментация (22%) и управлението на оборски тор (19%), като се наблюдава тенденция на спад на емисиите, главно поради намаляване на броя на животните в страната.

По отношение на приспособяването към изменението в климата, очакваното повишение на температурите в България в резултат на промените в климата е от 0,7 до 1,8ºC към 2020 г., от 1,6 до 3,1ºC към 2050 г. и от 2,9 до 4,1ºC към 2080 г. Промените в климата ще наложат допълнително напояване на културите през сухите месеци на вегетативния период (юни - септември), за да се компенсира липсата на влага в почвата.

В края на 2011 г. делът на произведената енергия от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия на България достига 13,8% при заложена цел от 16% към края на 2020 г. Най-голям дял в производството на енергия от ВЕИ се пада на енергията от биомаса и възобновяеми отпадъци. Данните за 2010 - 2011 г., относно производството и потреблението на възобновяема енергия в селското и горското стопанство показват, че по-голямата част от произведената възобновяема енергия е с произход горското стопанство, докато заради по-високия енергиен интензитет на технологиите за отглеждане на селскостопанска продукция, в реалността, основният дял от крайното потребление на енергия се пада на селското стопанство.

Горските територии, включени в европейската екологична мрежа Натура 2000, са 57% от общата горска площ. По данни на ИАГ за 2010 г. общата площ на защитните гори е 518,7 ха, което е 12,5% от общата площ на горските територии в България.

За периода 2006 – 2011 г. здравословното състояние на горите е добро. В горските територии не са отчетени превишения на критичните натоварвания за киселинност, сяра и азот. Почвите в горските територии са в добро, устойчиво състояние по отношение на замърсяване с тежки метали, металоиди и устойчиви органични замърсители.

Най-сериозен рисков фактор за горите продължават да са горските пожари, които водят и до увеличаване на емисиите от парникови газове. За последните 6 години са възникнали 3 624 горски пожара, които са засегнали 61,5 хил. ха горски територии. В резултат от изменението на климата неблагоприятните въздействия върху горите от пожари и природни бедствия се очаква да станат по-чести и с по-големи нежелани последствия.

В Приложение 35 е даден подробен социално-икономически анализ. 

[1]Растениевъдство и животновъдство, ловно стопанство и свързаните с тях услуги.