Програма за развитие на селските райони, Фонд «Козлодуй» идруги за внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки

О Б Щ И Н А Б Е Р К О В И Ц А

3500 Берковица, обл. Монтана, пл. “Йордан Радичков” 4, тел: 0953 / 88 404

ОТ ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ И БИОГОРИВА НА ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

• 
  Насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници;
  
• 
  Подобряване на средата за живот и труд;
  
• 
  Създаване на условия за активизиране на икономическия живот в общината при спазване на установените норми за вредни вещества в атмосферата.
  

• 
  Намаляване разходите за енергия в обекти и сгради, финансирани от общинския бюджет чрез Внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки и усъвършенстване на организацията за поддръжка и контрол на енергийните съоръжения;
  
• 
  Подобряване качеството на енергийните услуги;
  
• 
  Достигане на нормативните изисквания за осветеност в учебни, детски, социални и здравни заведения, улици, пешеходни зони и други;
  
• 
  Създаване на системата за събиране на информация за енергопотреблението на общинските обекти и изготвяне на точни анализи и прогнози;
  
• 
  Изготвяне на проекти за финансиране от Програмите на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма, Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Министерство на образованието, младежта и науката, Програма за развитие на селските райони, Фонд «Козлодуй» и други за внедряване на енергоспестяващи технологии и мерки.
  

• 
  Закон за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ);
  
• 
  Закон за енергетиката (ЗЕ);
  
• 
  Закон за устройство на територията (ЗУТ);
  
• 
  Закон за опазване на околната среда (ЗООС);
  
• 
  Закон за биологичното разнообразие (ЗБР);
  
• 
  Закон за собствеността и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ);
  
• 
  Закон за горите;
  
• 
  Закон за чистотата на атмосферния въздух и подзаконовите актове за неговото прилагане;
  
• 
  Закон за водите;
  
• 
  Закон за рибарство и аквакултурите;
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (ЗООС);
  
• 
  Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ЗООС);
  
• 
  Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната електрически мрежи (ЗЕ);
  
• 
  Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за актовете и протоколите по време на строителството (ЗУТ).
  

Районът се характеризира със средна за България (1894 часа) годишна продължителност на слънчево греене при нормална продължителност на температурата на въздуха над 10°С.

Климатът се характеризира със студена зима, като средномесечните януарски температури са под нулата (-2.2ºС), и сравнително топло лято със средномесечна температура за юли 21.2ºС.

Брой на дните с мъгла по месеци

Средна месечна относителна влажност в %

Режимът на мъглите за този район е типичната средна честота на мъгливото време (средно 31.7 дни с мъгла годишно). Максимумът на мъглите (декември и януари) съвпада с максимума на относителната влажност и минимума на средните температури.

Количеството на годишната сума на валежите в района е 827 мм. Годишният ход на валежите е с максимум през зимата - 513 мм, и с минимум през пролетта - 236 мм, и есента - 185 мм. През лятото количеството на валежите е 252 мм.

Районът се намира в област с висока повторяемост на случаите с тихо време и със скорост над 1 м/сек. Това са едни от неблагоприятните условия за разсейване на изхвърлени атмосферни примеси.

Обликът на гората се дава от насажденията с естествен произход, заемащи 84% от залесената площ. От иглолистните дървесни видове с най-голямо участие е белият бор, заемащ около 7.6% от общата площ и 8.6% от общия запас, следван от черния бор и смърча. Общо иглолистните дървета заемат около 15% от залесената площ и 17% от общия запас.

От широколистните дървесни видове най-разпространен е букът, който заема за Държавно горско стопанство «Берковица» - 38.3% от общата площ, а за УОГС “Петрохан” – 90%. Следват го видовете зимен дъб и благун.

Средната възраст на гората за Държавно горско стопанство «Берковица» е 58 години, а за УОГС – 97 години.

40% от горския фонд на Държавно горско стопанство «Берковица» са гори и земи със специфични функции, като основна част от тях са вододайни зони. За УОГС тази част е 80%.

Общият запас на гората за Държавно горско стопанство «Берковица» е 2 233 995 куб. м, а за УОГС “Петрохан” – 1 990 150 куб. м.

Средният запас на 1 ха е 158 куб. м за Държавно горско стопанство «Берковица», и 298 куб. м за УОГС.

Стопанисването на горския фонд и на двете стопанства се извършва на базата на лесоустройствени проекти от 1999 г. и 1994 г. и последвалите ги нормативни документи и указания.

Краткосрочната програма по ВЕИ за следващия тригодишен период (в частта въвеждаща използването на термични слънчеви колектори) включва общински сгради, потребяващи електроенергия или течни горива за производство на гореща вода.

Изпълнението на мерките в Програмата по ВЕИ, въвеждаща термични слънчеви колектори в такъв мащаб, при наличие на финансова възможност може да се съчетае с препоръките в заключителните доклади от проведените енергийни обследвания на сградите общинска собственост (вкл. сградата на Общинска администрация). След доказване на икономическата ефективност могат да се включат и мерки за въвеждане на термични слънчеви колектори и заместване на съществуващо отопление с такова, базирано на ВЕИ.
Вятърна енергия
Масовото приложение на вятърната енергия като енергиен източник започва през 80-те години в Калифорния, САЩ. След 1988 г. тази технология навлезе и на енергийния пазар в Западна и Централна Европа.

В България вятърната енергетика има незначителен принос в брутното производство на електроенергия. През 2001 г. от вятърна енергия са произведени 35 MWhе (3 toe), през 2003 г. - 63 MWh (5.4 toe), а през 2004 г. - 707 MWh (60.8 ktoe). Това показва, че развитието на вятърната енергетика в България се ускорява. На територията на страната са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от зоните представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 m/s и >7 m/s.

Тези зони са с обща площ около 1 430 km², където средногодишната скорост на вятъра е около и над 6 m/s. Тази стойност е границата за икономическа целесъобразност на проектите за вятърна енергия. Следователно енергийният потенциал на вятъра в България не е голям. Бъдещото развитие в подходящи планински зони и такива при по-ниски скорости на вятъра зависи от прилагането на нови технически решения.

След извършен анализ на техническия потенциал на вятърната енергия е установено, че единствено зоните със средногодишна скорост на вятъра над 4 m/s имат значение за промишленото производство на електрическа енергия. Това са само 3,3% от общата площ на страната (нос Калиакра, нос Емине и билото на Стара Планина). Трябва да се отбележи обаче, че развитието на технологиите през последните години дава възможност да се използват мощности при скорости на вятъра 3.0 – 3.5 m/s.
За съжаление, както е видно от актуалната карта, Община Берковица попада в зона на нисък ветроенергиен потенциал.



Роза на ветровете в Берковица:

Средна скорост на вятъра по месеци и посока (м/сек)

Честота на вятъра в Берковица (%)

Използваната вода общо е 865 хил. м³ , като от тях 673 хил. м³ от домакинствата.

Стопанисването и използването на водните площи е приоритет за общината.

За град Берковица и съставните села са изградени 9 водохващания (4 речни и 5 подземни), от които се подават 378 хил. м³, а разликата е от хидровъзел „Среченска бара” и „Тодорини кукли”.

Язовир “Мишковец” е важен водостопански, рекреационен и селскостопански ресурс.

На територията на общината има изградена ВЕЦ, но не се предвижда допълноително използване на енергийния потенциал на водния ресурс тъй като е недостатъчен за производство на електроенергия нова ВЕЦ на територията на общината.

Горската растителност в община Берковица има главно климатична и хидроложка роля и за това една от важните задачи е нейното запазване и преодоляването на негативните последици от безразборното и изсичане, както в миналото, така и в наши дни. В това отношение особено важно е научно обоснованото залесяване.

Неизползваните отпадъци от дърводобива и малоценната дървесина, която сега се губи без да се използва могат да бъдат усвоени само след раздробяване на трески или преработване в дървесни брикети или пелети след пресоване и изсушаване. Производството на трески има значително по-ниски разходи от производството на брикети и пелети, при което се изисква предварително подсушаване на дървесината и e необходима енергия за пресоване.

Увеличаване на използването на биомаса за енергийни цели ще доведе до икономия на електроенергия и скъпи вносни горива и води до намаляване на енергийната зависимост.

• 
  Осигуряване на участие в обучение по енергиен мениджмънт на специалисти от общинската администрация, работещи в областта на енергийната ефективност.
  

• 
  Съобразяване на общите и подробните градоустройствени планове за населените места в общината с възможностите за използване на енергия от възобновяеми източници.
  
• 
  Минимизиране на административните ограничения пред инициативите за използване на енергия от възобновяеми източници.
  
• 
  Подпомагане реализирането на проекти на индивидуални системи за използване на електрическа, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници.
  
• 
  Намаляване на разходите за улично осветление.
  
• 
  Реконструкция на съществуващи отоплителни инсталации и изграждане на нови.
  
• 
  Основен ремонт и въвеждане на енергоспестяващи мерки на обществени сгради.
  
• 
  Изграждане и експлоатация на системи за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници.
  
• 
  Стимулиране производството на енергия от биомаса.
  
• 
  Финализиране подмяната на уличното и обществено осветление с енергоспестяващи тела.
  
• 
  Организиране на годишни срещи и информационни дни, посветени на насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници.
  

На територията на община Берковица се реализират проекти за въвеждане на енергоспестяващи мерки в общински сгради.

• 
  Стимулиране изграждането на енергийни обекти за производство на енергия от ВЕИ върху покривните конструкции на сгради общинска собственост и/или такива със смесен режим на собственост.
  
• 
  Изграждане на системи за улично осветление в населените места с използване на енергия от възобновяеми източници, като алтернатива на съществуващото улично осветление.
  
• 
  Търсене на резерви за улично осветление от ВЕИ на съществуващи паркове и градини на територията на община Берковица.
  
• 
  Стимулиране на частни инвеститори за производство на енергия чрез използване на биомаса от селското стопанство по сектори – земеделие и животновъдство.
  

ИЗТОЧНИЦИ И СХЕМИ НА ФИНАНСИРАНЕ:

• 
  Прогнозиране на общинския бюджет за периода на действие на програмата;
  
• 
  Преглед на очакванията за промени в националната и общинската данъчна политика и въздействието им върху приходите на общината и проучване на очакванията за извънбюджетни приходи на общината;
  
• 
  Използване на специализирани източници като: Оперативни програми, Кредитни линии за енергийна ефективност и възобновяема енергия (ЕБВР), Фонд „Енергийна ефективност и възобновяеми източници”, Национална схема за зелени инвестиции (Национален доверителен фонд), Международен фонд „Козлодуй”, Договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори или финансиране от трета страна).
  

• 
  Държавни субсидии – Републикански бюджет;
  
• 
  Общински бюджет;
  
• 
  Собствени средства на заинтересованите лица;
  
• 
  Договори с гарантиран резултат;
  
• 
  Публично частно партньорство;
  
• 
  Финансиране по Оперативни програми;
  
• 
  Финансови схеми по Национални и Европейски програми;
  
• 
  Кредити с грантове по специализираните кредитни линии.
  

П Р О Е К Т И

НАБЛЮДЕНИЕ И ОЦЕНКА ОТ РЕАЛИЗИРАНИ ПРОЕКТИ

Очакваните резултати от изпълнението на Програмата са:

• 
  Намаляване на потреблението на енергия от конвенционални горива и енергия на територията на общината;
  
• 
  Повишаване сигурността на енергийните доставки;
  
• 
  Повишаване на трудовата заетост на територията на общината;
  
• 
  Намаляване на вредните емисии в атмосферния въздух;
  
• 
  Повишаване на благосъстоянието и намаляването на риска за здравето на населението.
  

Настоящата програма е отворен по своя характер документ и може да се актуализира в съответствие с динамично променящата се среда.