Програма за развитие на селските райони псов пречиствателна станция за отпадъчни води



страница5/10
Дата31.03.2018
Размер1.59 Mb.
#64221
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10

Източник: МОСВ, НПУО 2014-2020г.

Таблица 10. Типични данни за образуване на различни фракции отпадъци при определените типове генератори за периода 2012-2015 г, %

2012-2015 г.

над 150 хиляди

50-150 хиляди

25-50 хиляди

3-25 хиляди

под 3

хиляди

Хранителни

28.9%

30.6%

28.0%

23.2%

15.6%

Хартия

11.4%

9.4%

8.1%

8.5%

6.1%

Картон

9.4%

8.2%

6.9%

5.5%

4.0%

Пластмаса

11.3%

15.4%

9.8%

10.1%

10.3%

Текстил

2.8%

2.9%

2.9%

3.7%

2.0%

Гума

0.9%

1.0%

1.0%

0.9%

1.0%

Кожа

0.9%

1.0%

1.0%

0.9%

1.0%

Градински

11.0%

11.0%

13.1%

21.7%

30.9%

Дървесни

2.0%

2.1%

2.9%

2.0%

2.9%

Стъкло

9.2%

7.8%

7.0%

6.1%

2.4%

Метали

1.9%

2.0%

2.0%

2.0%

1.9%

Инертни

9.7%

8.0%

13.7%

14.8%

21.3%

Опасни

0.6%

0.6%

0.6%

0.6%

0.6%

общо

100.0%

100.0%

100.0%

100.0%

100.0%

Източник: МОСВ, НПУО 2014-2020г.

С цел унифициране на подхода на общините за осъществяване на анализ на състава на отпадъците през 2012 г. МОСВ утвърди Методиката за определяне на морфологичния състав на битовите отпадъци. В методиката е направен задълбочен анализ на тенденциите в развитието на образуване на отпадъците, както и на тенденциите в развитието на материалите и връзката им с образуване на различните фракции. Определени са и основните параметри, влияещи върху нормата на натрупване и морфологичния състав на отпадъците. Морфологичният състав, предложен като референтни стойности в Методиката на основата на задълбочени проучвания, е представен по групи населени места.

Според Методиката малките населени места под 3 хил. ж. и от 3 до 25 хил. ж. с най-голям относителен дял са биоразградимите отпадъци - около 60%, като градинските са водещи с относителен дял 30% в най-малките населени места, а хранителните – с малък превес над градинските в групата на населените места от 3 до 25 хил. ж. За големите населени места от 50 хил. ж. до 150 хил. ж. и над 150 хил. ж. хранителните отпадъци имат най-висок относителен дял (около 30%), следвани почти поравно (по около 10% за изброените групи) от хартия и картон (които заедно са над 20% от отпадъците), пластмаса, градински отпадъци, стъкло и инертни отпадъци. Следователно, над 60% от състава на битовите отпадъци и в населените места над 50 хил.ж. представляват биоразградимите отпадъци. С увеличаване на броя жители нараства и съдържанието на хартия и картон в битовите отпадъци – от 10% на 20%, както и на хранителни отпадъци – от около 15% на около 30%.

Във връзка с изчисленията, които общините ще правят и ще трябва да доказват пред МОСВ за изпълнение на целите за рециклиране и оползотворяване на битовите отпадъци, общините са задължени на определена периодичност да извършват морфологичен анализ на битовите си отпадъци, като използват методиката, утвърдена през 2012 г. Това ще даде възможност за съпоставимост на данните и проследяване на тенденциите за промените в морфологията на битовите отпадъци.

Образуваните строителни отпадъци на територията на община Руен са предимно от юридически лица от строителна дейност. Малка част от тях са формирани от физически лица вследствие на ремонтни дейности. Много често, населението събира смесено строителните отпадъци с битовите.

Отпадъците от строителна и строително-ремонтна дейност не се отделят регулярно и няма конкретни данни за количествата и състава им. По принцип се декларират само количествата, за които строителни фирми и инвеститори се обръщат към общината за посочване на място и условия за депонирането им. В този случай количествата се определят на база на вместимостта на колите и няма конкретни замервания.

На територията на общината няма развити крупни производствени предприятия и не се генерират производствени отпадъци. Бъдещата визия на общината не е свързана с развитието на такива отрасли, които да доведат до появата на значими количества производствени отпадъци.



За извършване на услугите по събиране и транспортиране на битовите отпадъци община Руен има сключен договор по ЗОП с фирма “АСА България” ЕООД –София. Отпадъците се събират смесено – няма изградена система за разделно събиране на отпадъци. Всички 39 населени места на територията на общината са обхванати в система за организирано сметосъбиране и сметоизвозване, състояща се (към 31.12.2014г.) от:

  • контейнери тип “Бобър” 1100 л – 500 бр.;

  • метални кофи тип „Мева“ 110 л – 300 бр.;

  • сметосъбиращи автомобили – 3 бр.

Приетата честота за извозване на отпадъците за 2014г. съгласно Заповед на кмета на община Руен е веднъж седмично за всички населени места на територията на общината.

Депонирането на битовите отпадъци се извършва на Общинско депо за ТБО – Руен. Депото е разположено в землището на с.Руен, северно от с.Руен до пътя за с. Снягово. Заобиколено е от земеделски земи и пасища. Депото е в експлоатация от 1995 г. Теренът е публична общинска собственост на община Руен, с площ 0.35 ха. Няма организирано управление на отпадъците, няма контрол и технически мерки за безопасност.

Третиране на отпадъците

На този етап отпадъците генерирани на територията на община Руен не се подлагат на предварително третиране в съоръжение преди депонирането им. Събраните битови отпадъци от съдовете за събиране на смесени битови отпадъци директно се транспортират за обезвреждане на съществуващото общинско депо. В перспектива се очаква след влизането в експлоатация на регионалното съоръжение за обезвреждане на отпадъците в с. Братово, община Бургас, предварителното третиране да се извършва в предвиденото съоръжение за механично-биологично третиране.

Съгласно направените анализи в НПУО 2014-2020г. се наблюдава тенденция на постепенно нарастване на дела на предадените за рециклиране битови отпадъци. В абсолютни стойности за страната това нарастване е от 350 тона (2006 г.) до 159 770 тона (2011 г.), което за същия период представлява нарастване от 0,01% до 5,8% от дела на общо образуваните битови отпадъци. Най-съществените причини са въвеждането на отчисленията по чл.60 и чл.64 от ЗУО за депониране на битови отпадъци и прецизирането на измерването на количествата депонирани отпадъци при въвеждането на новите депа с електронно измерване на входящите отпадъци.

Депото е разположено в наклонен терен (1 : 20/ V : H) в основата на планински район. Експертно е определено в категория (i) – безвредност и липса на риск. В радиус от 200 м около сметището, няма изградени водовземни съоръжения и водоизточници. От сметището няма инфилтрат.

По територията преминава малко и тясно дере. Това е единствената ситуация, която се нуждае от обсъждане за подобряване условията за натрупване на отпадъците.

Стари замърсяванияи нерегламентирани сметища

На територията на общината съществуват редица нерегламентирани сметища, с обща площ 44,43 дка. Тези микросметища замърсяват почвите и водите и са предпоставка за увеличаване на здравния риск за населението. Основният проблем е свързан с повторното замърсяване на вече почистените терени. Поради това се вземат превантивни мерки от общинската администрация за контрол и санкциониране на нарушителите. Целесъобразно е да се обмисли възможността за залесяване на почистените терени, като начин за възпрепятстване на повторно замърсяване.

В съответствие с изискванията на §5, т.2 от Преходните и Заключителни разпоредби на Наредба № 8 от 24 август 2004 г. за условията и изискванията за изграждане и експлоатация на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци, община Руен е необходимо да изготви и представи пред РИОСВ Бургас планове за привеждане на съществуващите депа на територията на общината в съответствие с изискванията на наредбата и нерегламентираните сметища.

Предвид големите разходи, необходими за изпълнение на санирането, съществуващите съоръжения следва да бъдат приоритизирани съобразно риска, който представляват за околната среда. В краткосрочен план мерките за рехабилитация трябва да бъдат изпълнени за депата и замърсяванията, характеризиращи се с най-голям риск.

С оглед избягване на повторно замърсяване, почистването на замърсените терени трябва да бъде координирано с мерките за разширяване на системите за организирано сметосъбиране.

Разделно събиране на отпадъците

До този момент на територията на Община Руен няма въведена организирана система за разделно събиране на отпадъците.

Въвеждането на разделно събиране на отпадъците е целесъобразно да се заложи след решаване въпроса за изграждането и въвеждането в експлоатация на РСУО – регион Бургас, което би довело до увеличаване на капацитета на депото с около 20%. Целесъобразно е и въвеждане на вътрешноведомствено разделно събиране на хартиените отпадъци (главно в училищата и държавните ведомства), като се реши въпросът с последващото им предаване за рециклиране.

Следва да се отбележи, че в общината не финкционират пунктове за безвъзмездно предаване на специфични видове отпадъци от домакинствата.



Опасни отпадъци

На територията на общинското депо за битови отпадъци се съхраняват в 21бр. Б-Б кубове стари пестициди с изтекъл срок на годност. Негодните за употреба пестициди са опасни отпадъци (§ 1, т. 9 от допълнителните разпоредби ЗУО) и се класифицират като опасни отпадъци в Списъка на отпадъците съгласно Наредбата по чл. 3, ал. 1 ЗУО.

Пестицидите са токсични химични вещества и някои от тях трудно се разграждат, натрупват се в организма и в хранителната верига и се прехвърлят от въздуха, водата и мигриращите биологични видове, като по този начин се отлагат (депонират) на разстояние от мястото на тяхното освобождаване. В резултат на това е наложена забрана за използването на някои от тях и включването им в списъка на устойчивите органични замърсители.

Проектът на МОСВ за “Екологосъобразно обезвреждане на негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита” е одобрен за изпълнение по Българо-швейцарската програма за сътрудничество с изпълнителна агенция ПУДООС. Към настоящия момент е приключил първият етап на проекта - „Помощ за подготовка на окончателно проектно предложение”.

Дейностите по окончателния проект ще включват преопаковане, временно съхранение, износ с цел обезвреждане (окончателно унищожаване) и саниране на складове и терени, където се съхраняват пестициди. Срокът за изпълнение на цялостния проект е предвиден в рамките на 2014-2019 г.

На територията на общината няма депо за опасни отпадъци, поради което те би трябвало да се предават на оправомощени лица, притежаващи необходимите разрешения, съгласно разпоредбите на ЗУО. Към масово разпространените опасни отпадъцина територията на общината се отнасят старите акумулатори и батерии, живачните и луминисцентни лампи и др. Специфични отпадъци.

Изводи

Основните проблеми на общината по отношение на отпадъците са свързани с липсата на регионално депо за битови отпадъци, както и липсата на разделно събиране и рециклиране на отпадъците.

Създадени са необходимите организационни предпоставки за решаване на проблемите по управление на отпадъците в съответствие с нормативните изисквания, но са нужни още усилия и средства за пълното им разрешаване.

След завършване на строителството и въвеждане в експлоатация на новата Регионална система за управление на отпадъците на регион Бургас, в която влизат общините Бургас, Айтос, Камено, Карнобат, Несебър, Поморие, Руен, Средец и Сунгурларе, се предвижда неопасните отпадъци, генерирани на територията на община Руен, да се депонират на новото Регионално депо „Братово-Запад“.

Проектът предвижда изграждане на необходимата инфраструктура за екологосъобразното обезвреждане на цялото количество битови отпадъци, генерирани на територията на Регион Бургас, включващ общините Бургас, Средец,Камено, Несебър, Поморие, Айтос, Руен, Карнобат и Сунгурларе, с което ще бъдат изпълнени изискванията на Директива 1999/31/ЕС за депониране на отпадъци и националното законодателство, както и задачите, произтичащи от Националната програма за управление дейностите по отпадъците 2014-2020г.

Проектът включва проектиране и изграждане на първа клетка от Регионално депо "Братово - Запад", монтиране на съоръжения за сепариране, открито компостиране и рециклиране на строителни отпадъци, изграждане на склад за временно съхранение на опасни и специфични отпадъци от бита, изграждане на две претоварни станции в Несебър и Карнобат и довеждаща инфраструктура до тях, доставка на машини и съоръжения за експлоатация на регионалното депо и двете претоварни станции.

Регионалната система за управление на отпадъците ще обслужва 210 населени места, обитавани от над 400 000 души. Депото ще бъде разположено в района на с. Братово, община Камено. Проектните дейности включват изграждане на първа клетка, с обем 450 000 куб. м. и капацитет за депониране 400 000 тона отпадъци; площадкова инфраструктура и оборудване; възстановяване на (рециклируеми) материали с капацитет 10 000 т/год.; съоръжение за компостиране с капацитет 5 000 т/год.; съоръжение за третиране на строителни и едрогабаритни отпадъци с капацитет 50 000 т/год. за строителни и 15 000 т/год. за едрогабаритни отпадъци; склад за временно съхранение на опасни и специфични отпадъци. Клетката за депониране ще бъде изпълнена така, че да гарантира обезвреждане на неминуемия остатък без риск за човешкото здраве и околната среда.

2.7. ШУМ И РАДИОАКТИВНОСТ

Шумът по своето хигиенно значение е на едно от първите места сред неблагоприятно действащите фактори в работната и околна среда. Граничите стойности на нивата на шум за различните територии и урбанизирани зони в зависимост от предназначението им за дневен, вечерен и нощен период, са регламентирани в Наредба No.6 от 26.06.2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите по показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението (ДВ 58/2006 г.).

Основният аспект на вредното въздействие на шума е свързан с влиянието му върху човешкия организъм. Високите шумови нива влияят не само върху слуховия апарат на човека, но и върху психическото и нервното състояние, имунната система и др. Шумът представлява комплекс от различни по честота, сила, периодичност и др. фактори трептения. Той може да е причинен от автомобилния, железопътния, въздушния и водния транспорт, както и от промишлени инсталации и съоръжения. Шумът може да бъде разделен по вид трептения (непрекъснат, импулсен, смесен) и според честотната характеристика (нискочестотен, средночестотен, свръхчестотен).

Контролът на промишлените източници на шум, излъчван в околната среда се осъществяваше в рамките на издадените комплексни разрешителни, чрез контролни измервания по годишен график за 2013 г., чрез предписания при провежданите контролни проверки на действащите промишлени източници за представяне на доклад от СПИ в рамките на две последователни календарни години и при въвеждане в експлоатация на нови промишлени обекти.

За шумовото натоварване допринася наситеността на градската територия с транспортни трасета и транспортни средства. Характерното разположение на промишлените зони - предимно обособени в нежилищни територии, до голяма степен снижава въздействието на призводствения шум върху гражданите. Битовият шум има различно въздействие в различните райони, като в жилищните квартали той е с по-високо ниво в извънработно време. Шумът, породен от строителни дейности, е характерен за районите, в които се извършва строителство, ограничен е по време и е с невисок интензитет.

На територията на община Руен не се наблюдават повишени нива на шумово замърсяване и не се очакват проблеми, свързани с осигуряване на нормална акустична обстановка за населението на общината.

От санитарно-хигиенна точка няма шумно работещи предприятия и силно развита инфраструктура. Акустичното състояние на околната среда е в границите на допустимите норми.

2.8. ЗЕЛЕНИ ПЛОЩИ В НАСЕЛЕНИТЕ МЕСТА

Зелената система включва следните категории зелени площи:

  • Обществени паркове и градини;

  • Специализирани паркове и градини;

  • Санитарно-защитно озеленяване;

  • Транспортно озеленяване;

  • Озеленяване за ограничено ползване.

Те имат следните по-важни социални и екологични функции: рекреационни (задоволяват потребностите от спорт и отдих); естетически и ладншафтно-естетически; биоклиматични – приток на свеж въздух от крайградските зони, подобряване на микроклиматичните характеристики на средата; мелиоративни – преразпределение на повърхностния и подземен отток на водите; екологични – предотвратяване миграцията на замърсители от урбанистичните дейности и транспорта, продуцират кислород, поглъщат част от вредните газове и праха, блокират миграцията на тежките метали (от транспорта и промишлеността) в почвата и околната среда.

Към обществените зелени площи спадат паркове и градини в населените места. Въздействието се изразява с подобряване на въздухообмена през летните месеци, приток на свеж и богат на кислород, по-хладен и влажен въздух.

Във всяко населено място има изградени и озеленени територии, разположени предимно в централната част.

Състоянието на парковете и градините е средно и добро. В тях частично е запазен скелетът от трайна декоративна растителност – дървета и храсти. Тревните площи с малки изключения са в лошо състояние, като почти липсват цветя. Всички градини се нуждаят в различна степен от реконструкция.

Към специализирани зелени площи спадат организирани зелени структури, с тясно специализирани функции като спортни паркове, гробищни паркове, църковни и музейни градини и др.

Санитарно-защитно озеленяване е с основно екологично предназначение – озеленени дерета и оврази; санитарно-защитни пояси; транспортно озеленяване. Санитарно-защитното озеленяване е най-важният елемент на екологичната инфраструктура, поради прякото си въздействие върху екологичните характеристики на средата – намаляване на силата на вятъра през студеното полугодие, подобряване на санитарно-хигиенните характеристики на жилищната среда чрез ограничаване на въздействието на отделяните от транспорта замърсители; прахоулавяне; шумозащита; мелиоративни – предпазващи почвата от развитие на ерозия – по протежение на дерета и оврази.

2.9. УПРАВЛЕНСКИ КАПАЦИТЕТ

Административно, община Руен е сравнително добре организирана и осигурена с подготвени кадри, които имат ресурс и подготовка за бъдещо развитие. Формираните дирекции, отдели и комисии имат задължения пряко или косвено свързани с опазване на околната среда.

В община Руен с управлението на отпадъците се занимава еколога на общината, като отговаря за организирането на изпълнението на Програмата за управление на отпадъците и за контрола. Проблемите по околната среда и в частност по отпадъците се разглеждат и решават от постоянна комисия “Устройство на територията, строителство, инфраструктура и екология”.

В областта на екологията се разработват планове, програми и др., в които пряко участие вземат: Директора на Дирекция “УТИДЕ”, Главния архитект, “Служител по сигурността на информацита и Гражданска защита”, Ст. eксперт “ Еколог” на Общината.

Работи се както с национални, така и с местни нормативни документи. Наредбата за управление на отпадъците на територията на община Руен, Наредбата за опазване на обществения ред, околната среда и приветливия вид на населените места и превантивната работа по опазване живота, здравето и имуществото на гражданите и юридическите лица  в Община Руен, Наредбата за изграждане и опазване на зелената система в териториалния обхват на община Руен са основните общински нормативни документи, които уреждат реда и условията по осигуряване на условия за спокойно обитаване, труд и отдих на населението, както и опазване на околната среда.

На високо ниво са комуникациите между общината и организациите, чиято дейност е свързана с околната среда и здравето на хората – РИОСВ, Басейнова дирекция Черноморски район, РЗИ, РУГ. Сътрудничеството между Общината и регионалните органи на централни ведомства по въпроси, свързани с опазване на околната среда се изразява в участието в работни срещи, семинари, лични контакти. Привличат се представители на бизнеса и специализирани консултантски организации при решаване на екологични проблеми.

От гледна точка на управленските фактори на незадоволително ниво е системата за информация на гражданите по отношение на управлението на околната среда. Необходима е по-широка гласност, както за възникналите проблеми пред общината, така и за търсене на решението им в привличане на обществеността в изпълнение на предприетите мерки. В настоящия момент обществеността се информира единствено чрез обяви на информационни табла на общината.

2.10. ИНФРАСТРУКТУРА

Транспортна инфраструктура

Община Руен се намира в югоизточна България и заема южните склонове на Източна Стара Планина. В близост до общината преминава VIII Паневропейски транспортен коридор – Дурас – Тирана – Скопие – Гюешево – Сoфия – Пловдив – Бургас /Варна/, осъществяващ връзките между Адриатическо море и страните от черноморския регион, Русия и страните от Централна Азия. Той е от особено значение за развитието на общината, като осигурява бърза връзка към черноморското крайбрежие.

Общата дължина на пътната мрежа в общината е 206км, с гъстота 29.4км/100км2, което е по – ниска от средната за страната 33км/100 км2. Между отделните селища връзката се осъществява по пътища от общинската пътна мрежа.

На територията на общината няма пътища от I-ви и II-ри клас. Републиканската пътна мрежа на територията на общината се състои единствено от третокласните пътища III-208, III-7305 и III-2085, с обща дължина 76км. Основната пътна артерия в общината е път III-208 – с. Ветрино – гр. Айтос, с дължина 45км, преминаващ само на 3км от общинския център с. Руен. Той свързва общината със съседните общини Айтос и Дългопол, както и с националната пътна мрежа и Паневропейския транспортен коридор VIII. Третокласен път III-7305 осигурява връзката на общината с община Сунгурларе и с второкласен път II-73 – Шумен – Карнобат. Път III-2085 осигурява връзката с община Поморие и играе роля на алтернативна връзка с Черноморското крайбрежие. По-голямата част от пътната мрежа е в лошо състояние и се нуждае от ремонт.

Общинските пътища са с дължина 127км.

Пътната мрежа е добре развита, като всички населени места са свързани с общинския център. По-голямата част от общинската пътна мрежа е в много лошо състояние. Това е свързано с липсата на средства за ремонт и инвестиции в пътна инфраструктура.

Състоянието на общинската пътна мрежа е незадоволително, поради недостига на средства за поддържане и отлагането във времето на ремонтните дейности.

Уличната мрежа в общинският център с.Руен е с асфалтобетонова настилка, като е в лошо техническо състояние и се нуждае от ремонт на настилката и тротоарите.

През територията на общината преминава единствената ж.п връзка между южните и северните части на Източна България – главна жп линия – Карнобат – Варна фериботна. Тя води началото си от гара Карнобат, чрез която се осъществява и железопътната връзка на община Руен с жп линията Бургас – София.

Водоснабдителна и канализационна инфраструктура

Водоснабдяването на населението се извършва от "ВиК" ЕАД – Бургас. Всички селища на територията на общината са водоснабдени. Недостиг на водни ресурси има в селата Каравельово, Планиница, Заимчево и Зайчар. Посочените села са разположени на сравнително висока надморска височина, над 400м, което обуславя този недостиг. Делът на населението с достъп до централно водоснабдяване е 98,3%. Средното потребление на територията на общината е 26м3 на година. В този район поради свитото водопотребление себестойността на питейната вода е особено висока.

Благодарение на местни водоизточници и водоснабдителна система „Камчия“ се осъществява водоснабдяването на населените места в общината. Водните ресурси на община Руен се формират от р. Луда Камчия, р. Хаджийска и 15 микроязовира и водоема с местно значение. Продължителните летни засушавания водят до изчерпване на водните запаси.

Съществуващата водопроводна мрежа е с тръби от различен вид и диаметър (етернитови, стоманени, чугунени, полиетиленови). Преобладават етернитовите (азбестоциментови) тръби, които са амортизирани, ненадеждни и морално остарели. Те водят до чести аварии и до значителни загуби на питейна вода, както и на влошаване на нейните хигиенни характеристики. Това е основна причина за загубите на води. Около 90% от водопроводите трябва да бъдат подменени.

Липсва изградена канализационна мрежа в част от населените места на територията на община Руен. Използват се септични ями и попивни кладенци, което води до замърсяване на подземните води. Липсата на канализация и пречиствателни съоръжения води до замърсяване на околната среда.

В рамките на ОП „Околна среда 2007 – 2013“ е реализиран проект „Подобряване състоянието на басейна на р. Камчия чрез изпълнение на интегриран воден проект на с. Люляково“, с което едно от най-големите населени места в общината вече е с напълно изградена канализационна и водоснабдителна мрежа, както и с Пречиствателна станция за отпадните води на селото. С целева субсидия от общинската капиталова програма има изградени малки разширения и реконструкции на водоснабдителни и канализационни мрежи в по-малк населени места.

Електроснабдяване

Поддържането на електропреносната и електроразпределителната мрежа и съоръженията към нея, на територията на община Руен, както и електроснабдяването, се осъществява от „ЕVN България“. Електрифицирани са всички населени места на територията на общината, като липсват такива с режим на тока. Липсва изградена подстанция на територията на общината. Електроснабдителната мрежа е изцяло въздушна с обща дължина 387 км, от които 35км. магистрални далекопроводи. Има проблеми с качеството и сигурността на захранването.

Около 10% от енергията в общинския сектор е консумирана от уличното осветление. През 2012г. е реализиран проект за „Реконструкция и модернизиране на уличното осветление в населените места на община Руен, област Бургас“, който е получил финансиране от Програма „Развитие на селските райони“ 2007-2013г. Очакванията са след реализацията на този проект да се получи максимална осветителност на улиците при най – ниски загуби на ел. енергия.

Газопреносна мрежа

На територията на общината няма изградена газопреносна мрежа.

2.11. СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКИ ФАКТОРИ

Състоянието на икономиката на община Руен се намира в пряка зависимост от наличните местни ресурси, историческо развитие, местоположение, транспортни връзки, макроикономически условия, активност на местното население и администрация и много други.

Макроикономическата картина се определя от редица показатели. Местоположението на община Руен в област Бургас в Югоизточния район от ниво 2 определя средата, в която общината следва да се развива.

Община Руен е една от общините в област Бургас с икономически профил, определян предимно от селското стопанство. В областната стратегия на област Бургас 2014-2020 г., тя е определена като периферна малки община в дълбокия хинтерланд с подчертано земеделски характер. В общината се развива и леката промишленост. Определящи фактори за икономиката на общината са:



  • наличните природни ресурси, които са предпоставка за развитието на интензивно земеделие;

  • близостта до българското Черноморие, което осигурява както пазар за произведената продукция, така и възможности за развитие на туризъм;

  • традициите в земеделието;

  • екологичната чистота на района;

  • наличие на работна ръка.

Бизнесът в общината се е разгърнал предимно в микропредприятия, което е характерна тенденция в цялата страна. Регистрирани са 17 предприятия със заети лица между 10-49 души и функционират 5 предприятия с персонал над 50 души.

Нетните приходи от продажби на жител от населението за за последните пет години скачат почти 6 пъти. Пикът е през 2012 година, когато стойността на този показател достига 14 213 хил. лева. Въпреки тези положителни тенденции, общината формира едва 0.5% от нетните приходи от продажби в областта (2011г.).

Извършените в икономиката разходи за придобиване на Дълготрайни материални активи се променят изключително динамично през годините. Частично, това се дължи на получени субсидии и безвъзмездна финансова помощ от страната на ЕС и говори за трудности на предприятията за влагане на собствени средства в ДМА. Селското стопанство, което заема главен дял в икономиката на общината, е отрасъл, който изисква постоянни инвестиции в ДМА с цел модернизация и оптимизация на производството и увеличаване на добивите.

Чуждестранните инвестиции в община Руен представляват 0,05% от тези в област Бургас за 2011 г. Тенденцията, която те бележат е за постоянно намаляване, като за 2012 г., стойността им е дори отрицателна (-17.4).

Община Руен има неоползотворен потенциал за развитие, но за да се постигне стабилен растеж, който да бъде осезаем за местното население, са необходими значителни инвестиции за модернизация на производството, диверсификация, въвеждане на иновативни технологии, насочване на производството към съвременните нужди на пазара, намиране на нови пазари за реализация на продукцията, насърчаване на местния бизнес и подобряване на квалификацията на работната сила. Трябва да се оползотвори по-добре транспортното географско положение на общината, но това е пряко свързано с подобряване на транспортната инфраструктура и съответно на транспортната достъпност на населените места. Трябва да се засилят връзките с Черноморието и пазара като натам се насочи местната продукция. Трябва по-добре да се използват потенциалите на общината, свързани със запазената околна среда, благоприятните условия за развитие на земеделието, човешкия капитал и благоприятното местоположение.

В икономиката на община Руен има явен превес на селското стопанство, както и развитие отрасли на преработващата промишленост.

Развитието на селското стопанство в общината се предопределя от благоприятните природо-климатични характеристики и традициите на местното население.

Обработваемите площи на територията на общината са 26 998.29 ха, което е 39.1% от общата площ на общината. Нивите представляват 19.44% от територията на общината, а изоставените ниви – 11.76%. Проблем е големият процент на изоставените ниви, които биха могли да се оползотворят пълноценно в селското стопанство. Характерно за общината е, че в земеделието са ангажирани предимно дребни стопанства. Земеделска техника почти не се използва.



Растениевъдството в община Руен е специализирано в отглеждането на пшеница, ечемик, слънчоглед, тютюн, лозарство, овощарство и зеленчукопроизводство. Югоизточните части на общината са подходящи за отглеждане на лозови масиви, северозападните части – за отглеждане на зеленчуци и северните, планински части за отглеждане на тютюн.

От зърнените култури най-силно представени са пшеницата, ечемика и слънчогледа. В последните години значително се увеличават площите, заети със слънчоглед, като от 15 000 дка през 2010/2011 нарастват на 23 500 дка през 2012/2013 като така става културата, която заема най-големи площи в общината.

Значително намаляват площите, заети с овес, рапица и царевицата за зърно. Средните добиви за 2011/2012 и 2012/2013 г. са по-добри в сравнение с 2010/2011г.

Тютюнопроизводството е традиционен отрасъл за общината, но ниската му изкупна цена демотивира населението. Площите, засети с тютюн, покриват квота от 1 100 тона, която е твърде недостатъчна за общината, тъй като производството е на семейни начала. Отглеждат се традиционно ориенталски тютюн „Башибали“.

На територията на общината се отглеждат следните зеленчуци: корнишони, домати, пипер, бамя, картофи, зеле, лук и др. Зеленчукопроизводството е развито предимно по долините на реките и по местата с ниска надморска височина.

В землищата на с.Шиварово, Вресово, Преображенци, Ръжица, Разбойна и Просеник, по поречието на река Хаджийска и някои площи в землищата на с.Череша  и с.Люляково и по поречието на река Луда Камчия природо-климатичните и почвени условия са подходящи за отглеждането на винени и десертни лозя, кайсии, ябълки, сливи. В землището на с.Вресово се намира едно от най-големите плодохранилища в страната. Отглеждат се още дини, пъпеши, картофи, овощни и лозови насаждения. Площта, заета с овощни насаждения, нараства с близо 40% за последните три години, като се отглеждат ябълки, кайсии и сливи.

Отглеждат се също етерично-маслените култури лавандула и кориандър.

Поливното земеделие в общината не е силно засегнато, но наличието на 17 микроязовира и водоема с местно значение създават предпоставка за развитието му. За целта, обаче е необходимо да се обнови мрежата напоителни канали.

Трябва да се вземат мерки за предпазване на почвите от ерозията. Към момента ерозиралите ниви в общината са с площ 73,137дка.

В община Руен са налице подходящи условия за развитие на биологично земеделие и по този начин покачване на себестойността на продукцията и откриване на нови пазари.

Животновъдството е по-малко развитият отрасъл на селското стопанство в общината. В община Руен се отглеждат говеда (6 320), биволи (71), овце (28 850), кози, свине, кокошки и други птици. Отглеждат се и пчелни семейства - 3 270.

За 2013 г. за община Руен са регистрирани и пререгистрирани 910 земеделски производители по Наредба 3 - животновъди и обработващи земеделска земя

През последните 2-3 години се наблюдава увеличаване броя на животните както в съществуващи стада, така и в създаване на нови стопанства.

Към януари 2014 г. броят на регистрираните животновъди в община Руен е следният:



  • С крави над 10бр.-55 бр.

  • С овце над 10бр.- 111 бр.

  • С кози над 10бр.- 6 бр.

  • Свине над 10бр. -1 бр.

  • С пчели над 20 пчелни семейства-12бр.

На територията на общината са налични минерални ресурси за развитие на добивна промишленост. Южно от с. Руен е разположено голямо находище на глина за строителна керамика, което обаче не е разработено. Кариери за добив на камък за строителството и варовик функционират край с. Добромир. Кариерата при с. Добра поляна вече не работи. Поради лошото качество на техническата и пътната инфраструктура и малкия капацитет на находищата възможностите за развитие на добивна промишленост към настоящия момент не са използвани.

Наличието на дървесни ресурси е предпоставка за развитие на дърводобивната промишленост. Тя е основа за развитие на дървопреработващата и мебелна промишленост.

В община Руен преработващата промишленост е насочена предимно към хранително-вкусовата, като използва произведената в селското стопанство продукция.

В с. Руен функционират цехове за тестени изделия, а в с. Руен, с. Вресово и с. Череша има сладкарски цехове. В село Шиварово работи частна мандра. На територията на общината функционират и малки шивашки цехове.

Най-големият инвеститор в общината е КУШ ГРУП, който понастоящем осъществява дейността си в предприятие, намиращо се в с. Люляково със закрита площ 7000 квадратни метра. Заводът произвеждана кабели за ел.системите на различни модели на „Форд” и е най-големият работодател в общината. Произведените кабели във фирма „Нурсан” се изнасят за страните от ЕС и за автомобилните компании в Турция.

Дървопреработващата промишленост е представена от 8 дъскорезници, като продукцията е предназначена за износ за Турция и за вътрешния пазар. Функционират и предприятия за производство на дървени въглища в с. Люляково и Ябълчево. Въпреки наличието на значителни дървесни ресурси, мебелното производство не се развива на територията на общината, тъй като няма инвеститорски интерес.

Потенциалът за развитие на туризма на територията на общината е свързан предимно с развитието на модерно селско стопанство, възраждане на лозарството и винарството.

В Община Руен е разработена програма за развитие на туризма, освен това общината е част от проект „Развитие на туристическата инфраструктура и свързаните с нея атракции в западната част на община Руен”. Най-ефективният начин да се разработи туризмът в общината е да се съчетае туристическият продукт, който тя предлага с този в съседни общини. Важно е и осигуряването на материално-техническата база за престоя и грижата за туристите в общината, както и добрата реклама на наличния в общината продукт.

Финансови показатели

Общински бюджет

С общинския бюджет местната власт осъществява своята политика и като финансов план отразява очакваните финансови ресурси, тяхното използване, разпределението по време и по видове разходи за осъществяване на отговорностите, делегирани от държавата и местните отговорности. В процедурата по съставяне на общинския бюджет участват освен общински съвет, общинска администрация и населението. Населението е основен участник и потребител на бюджетните средства, т.е. внесените данъци и такси от населението се ползват пак от него, като обществени услуги – за образование, здравеопазване, социални услуги, осветление на улици и площади, сметосъбиране, сметоизвозване, хигиенизиране, озеленяване, ремонт на улици, за ползване на детските градини, услуги в духовната сфера – библиотеки, и спорт.

Общинският бюджет има две основни части - приходи и разходи. От своя страна приходите са обособени в два раздела - приходи за делегирани държавни дейности и общински приходи. По същия начин са структурирани и разходите - за държавни дейности и за общински дейности.

Бюджетни приходи на Общината са обособени в два основни раздела: собствени приходи, държавни трансфери.

Собствените приходи са данъчни и неданъчни. В данъчните приходи се включват местните данъци-данък върху недвижими имоти, данък върху превозни средства,данък върху наследствата, данък при придобиване на имущества по дарение. Към неданъчните приходи отнасяме приходи и доходи от собственост, общинските такси, глоби, санкции и наказателни лихви, приходи от продажба на общинско имущество, приходи от концесии, други неданъчни приходи.

Взаимоотношенията с централния бюджет са под формата на държавни трансфери-обща допълваща субсидия, целева субсидия за капиталови разходи, държавен трансфер на преотстъпените данъци по ЗОДФЛ, изравнителна субсидия за общински дейности. В приходната част на общинския бюджет постъпват и трансфери от министерства и ведомства.

Бюджетните и извънбюджетните приходи

Анализирайки бюджетните и извънбюджетните приходи за периода 2007 г.-2013 г. се забелязва тенденция на увеличение на бюджетните приходи.

Забелязва се увеличение на извънбюджетните приходи след 2009 г., което се дължи на участието на общината с проекти финансирани със средства на ЕС.

При анализа на състава и структурата на приходите се забелязва следната тенденция: 2014г. спрямо 2007г.- Увеличение на приходите от общински такси – 147,4% и имуществени данъци-161,7%, постъпленията от продажба се увеличават през 2013г.. , като за за 2014 г. приходите от продажби са 1,46 % от общите приходи.



Структура на разходите

С размера на приходите за всяка бюджетна година се обезпечават разходите по бюджета, като се спазват приоритетите, утвърдени с решения на Общинския съвет. Бюджетните разходи на общината се представят по параграфи и по функции съгласно Единната бюджетна класификация.

При съставянето на бюджета основните разходи на общината са съсредоточени в осем функции:

Изпълнителни и законодателни органи: По тази функция се отчитат разходите на общинска администрация и общински съвет за работни заплати и издръжка, както и организационното и административното обслужване на населението от общината. Относителния дял от всички разходи е 19,7 %.

Отбрана и сигурност: По тази функция се отчитат разходи на делегирани от държавата дейности, свързани с издръжка на детски педагогически стаи,издръжка на местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните,разходи на постоянната комисия за бедствия и аварии и др.

Образование: Държавата финансира общообразователните училища и заплатите на заетия персонал в детските градини. Като приоритетен отрасъл, образованието заема най-висок относителен дял в общинския бюджет. За 2007 г. той е 44,7. %, който се увеличава за 2014 г. до 55,3%.

Здравеопазване: Относителният дял на здравеопазването в общия бюджет бележи ръст на намаление поради извършените структурни промени на национална равнище.

В други дейности се отчитат жилищно строителство и благоустройство – където са разходите за водоснабдяване и канализация, осветление на улици и площади, управление, контрол и регулиране на дейностите по околната среда, озеленяване, чистота, други дейности по БКС. Тази функция заема сравнително висок относителен дял в общите разходи на бюджета. Съгласно План - сметката за приходите и разходите за битови отпадъци за 2014 г. на община Руен сумата, залегнала в Бюджета е в размер на 1 061 000 лева, от които:

  • За осигуряване на съдове за съхранение на ТБО – контейнери, кофи и други, за събиране на ТБО и транспортирането им до депо в с.Руен или други инсталации и съоръжения за обезвреждане и за почистване на улични платна, площадките, алеите, парковете и други територии от населените места, предназначени за обществено ползване – 360 000 лв. или 33,9% от разходте за дейности по чистотата

  • За проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за ТБО или други инсталации и съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на ТБО, включително и отчисленията по ЗУО – 701 000 лв. или 66,1% от разходте за дейности по чистотата, као само размерът на отчисленията по чл.60 и чл. 64 от ЗУО, които се базират на количеството депонирани отпадъци от населението е на стойност 533 000 лв. или 50,2% от разходите за дейности по чистотата.

Култура: в тази сфера се финансират читалища, библиотеки, музеи, изложбени зали, туристическа дейност, масова физкултура и спорт. Относителния дял на разходите на тази дейност спрямо общия размер на бюджета за 2007 г. е 1,0% , а за 2014 год. е 2,39%.

Местни данъци и такси

Съгласно НАРЕДБАТА ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕТО И АДМИНИСТРИРАНЕТО
НА МЕСТНИТЕ ТАКСИ И ЦЕНИ НА УСЛУГИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА
ОБЩИНА РУЕН, размерът на местните такси, приети с решение
№ 26 от протокол № 03 от 29.12.2011 г. на Общинския съвет – Руен е както следва:

  • Такса битови отпадъци

  • За граждани (физически лица) – 6,5 промила върху данъчната оценка в селата: Руен, Ябълчево, Д. поляна, Топчийско, Ср. махала, Вресово, Зайчар, Дъскотна, Планиница, Добромир, Билка, Трънак, Струя, Речица, Скалак, Череша, Люляково, Рупча, Просеник, Ръжица, Разбойна, Преображенци, Снягово, Шиварово, Китка, Ясеново, Снежа, Заимчево, Вишна, Листец

  • За граждани (физически лица) – 5,0 промила върху данъчната оценка в селата: Каменяк, Соколец, Каравельово, Дропла, Припек, Подгорец, Мрежичко, Рудина, Рожден и Сини рид

  • За ЕТ и юридически лица - 8 промила върху данъчната оценка

  • Такси за издаване на разрешителни

  • за водовземане от води, включително язовири и микроязовири – публична общинска собственост: 250,00 лв.

  • Разрешително на воден обект – публична общинска собственост, с изключение на разрешителните по чл.46, ал.1, т.3 от Закона за водите: 250,00 лв.

  • за продължаване срока на издадено разрешително за водоползване /водовземане от воден обект/: 100,00 лв.

  • за изменение и/или допълнение на разрешително за водоползване /водовземане от воден обект: 100,00 лв.

  • Такса за притежаване на куче – 5,00 лв.

Каталог: wp-content -> uploads -> oksreda
uploads -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца
uploads -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
uploads -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране
uploads -> Временно класиране „В”-1” рг мъже – Югоизточна България
oksreda -> Закон за управление на отпадъците Подзаконови нормативни актове по прилагане на зуо


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница