Програма за развитие на широколентовия достъп в Република България март 2009 г. Съдържание 1 Въведение 2



Дата27.09.2016
Размер331.02 Kb.




Държавна агенция за информационни технологии и съобщения

Национална програма за развитие на широколентовия достъп в Република България

март 2009 г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1 Въведение 2

2 ОпределениЕ 3

3 Технологии за широколентов достъп 3

4 Европейски политики за широколентов достъп 4

5 Състояние на широколентовия достъп в Европейския съюз и в света 6

6 Състояние на широколентовия достъп в България 8

6.1 Изводи за състоянието на широколентовия достъп в България (SWOT анализ) 10

7 Визия, цели, ПРИОРИТЕТИ и принципи 11

7.1 Визия 11

7.2 Цели 11

7.3 Приоритети 13

7.4 Принципи 13

8 Пътна карта за развитие на широколентовия достъп в Република България 14

8.1 Мерки за насърчаване 14

8.2 Регулаторна политика и нормативни документи 16

8.3 Участници 17

9 Изпълнение на програмата 18

9.1 Координация и мониторинг 18

9.2 Рискове 18

10 Финансова част 19

10.1 Източници на финансиране 19

10.2 Национален фонд за развитие на широколентовия достъп в България 20

11 Заключение 20

1 Въведение


Като пълноправна държава-членка на Европейския съюз (ЕС) Република България се включва в изпълнението на стратегическите цели на Лисабонската стратегия – „за да подобри качеството на живота на своите граждани и околната среда до 2010 г. Европейският съюз трябва да се превърне в най-конкурентоспособната и динамична икономика на знанието в света, способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-добра социална интеграция. Гражданите и бизнесът трябва да имат достъп до евтина комуникационна инфраструктура на световно ниво”.

Широколентовият достъп се припознава като един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Широкото разпространение на високоскоростна свързаност може да доведе до значително нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП), заетостта, конкурентоспособността на националните икономики на международната сцена и качеството на живот.

Целта на Националната програма за развитие на широколентовия достъп в Република България е да представи единен подход към развитието на широколентовия достъп за постигане на дългосрочни стратегически резултати. Разпространението на широколентовия достъп позволява и прави лесно достъпни икономическите и социалните ползи от информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

2 ОпределениЕ


За нуждите на настоящия документ за широколентов се счита достъпът, осигуряващ едновременно гласови, данни и видео услуги, при „on-line” свързаност. За нашите условия и съгласно определението на Международния съюз по далекосъобщения (ITU) и скоростите възприети от Комитета по съобщения към Европейската комисия (Communications Committee – CoCOM), за широколентов достъп се приема такъв със скорости над 144 kb/s.

Ще се обсъди възможността за приемане 1Mb/s като долна граница.


3 Технологии за широколентов достъп


Основните, наложили се технологии за широколентов достъп са следните:

  • при фиксирани мрежи – цифрови абонатни линии (Digital Subscriber Lines – DSL), мрежи за кабелна телевизия (Cable TV), оптични мрежи (Fiber-To-The-Home/Building/Curb), локални мрежи за достъп (Local Area Network – LAN), комуникации през електрозахранващата мрежа 220V (Power line communications – PLС);

  • при безжични мрежи: фиксиран достъп при безжични мрежи (Fixed Wireless Access – FWA), безжични LAN мрежи, Bluetooth и Ultra Wideband (UWB), GSM – EDGE, UMTS, WiMAX, интерактивни цифрови системи на базата на DVB (Digital Video Broadcasting), спътникови технологии.

Безжичните технологии оказват своето влияние в пренаситеността на спектъра и оттук произтича и значението на националната политика по отношение на гъвкавото използване на спектъра. При предстоящото преминаване от аналогова към цифрова телевизия, която използва по-малко честотен ресурс, ще се освободят достатъчно ресурси (цифров дивидент) за внедряване на нови технологии.

Технологиите, които се очаква да пренесат развитието на електронните съобщения на следващото им еволюционно ниво, са:

  • достъп до мрежи от следващо поколение (Next Generation Access – NGA) – тези мрежи са задължителни за предоставянето на нови широколентови услуги. Мрежите от следващо поколение имат за задача и да доставят видео информация с висока разделителна способност. ЕК е поела ангажимент да осигури прехода към мрежите от следващо поколение по последователен, ефективен и навременен начин. За тази цел тя провежда консултации относно регулаторните принципи, които счита за най-подходящи за насърчаване на инвестициите в мрежите от следващо поколение.

  • Long Term Evolution (LTE) е еволюционният път на GSM/EDGE и UMTS/HsPA технологии, който очертава развитието на следващото (четвърто) поколение широколентови мобилни системи. За работата на LTE не е необходимо изграждането на изцяло нова мрежа, тъй като тя е еволюционно продължение на съществуващите UMTS мрежи, т.е. LTE може да се възползва от вече изградената инфраструктура която държи над 86% от световния мобилен пазар с повече от 2,8 млрд. абоната. Тази приемственост дава едно сериозно предимство на LTE.

4 Европейски политики за широколентов достъп


Важната роля на информационните и комуникационни технологии за повишаване на икономическия растеж и създаване на повече работни места многократно е подчертавана от Европейския съвет, Съвета на ЕС, Европейския парламент, ЕК и редица консултативни органи на ЕС, като Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите.

i2010: Широколентов достъп за всички

Основните стълбове на i2010 са „Единно европейско информационно пространство”, насочен към създаването на модерна, пазарно ориентирана регулаторна рамка и „Включване, по-добри услуги предлагани от публичния сектор и качество на живот”, насочен към популяризирането на Информационното общество. Целите по отношение на втория стълб са обвързани със създаване на отворен и конкурентен пазар на информационни и комуникационни технологии в Европейския съюз; увеличаване на инвестициите в научни изследвания и проучвания с цел засилване на конкуренцията; по-ефективно използване на предимствата на информационното общество; намаляване на цифровата пропаст между отделните райони в Европа.



Европейски икономически план за възстановяване

В Европейския план за икономическо възстановяване, одобрен от Европейския съвет на 11 и 12 декември 2008 г., още веднъж се подчертава значението на ИКТ за преодоляване на настоящата финансова и икономическа криза, като държавите-членки се приканват да работят съвместно с всички заинтересовани страни за разработването на стратегия за широколентов достъп за ускоряване на модернизацията и разширяването на електронните съобщителни мрежи, както и за ускоряване развитието на услуги с висока добавена стойност.

Целта, заложена в одобрения от Европейския съвет документ е постигане на 100% покритие на населението с широколентов достъп до 2010 г. Като първа стъпка в изпълнението на тази цел Комисията предлага отпускането на допълнително финансиране от 1 млрд. EUR от бюджета на Общността чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за инвестиции в широколентова инфраструктура.

В своите Заключения от 12 юни 2008 г. относно междинния преглед на Инициативата i2010, Съветът на ЕС прикани държавите-членки на предприемат следните действия:



  • да допринесат за намаляване на различията в развитието на информационното общество в ЕС чрез насърчаване на пазарно-ориентирани инвестиции и по-специално, чрез бързо прилагане на национални програми, насочени към увеличаване на широколентовото покритие чрез използване на различни технологични платформи, ускоряване на изследователската и развойна дейност и внедряване на ИКТ, като използват, където това е уместно, структурните фондове на ЕС;

  • да определят амбициозни цели за широколентово проникване/плътност на широколентов достъп на национално ниво с оглед да се достигне до 2010 г. средно за ЕС широколентово проникване от 30% в сравнение с нивото от 20% през 2007 г., както и национално ниво на проникване от поне 15%.

EUREKA е паневропейска мрежа за пазарно-ориентирани, индустриални научни изследвания и проучвания и цели да повиши конкурентоспособността на Европа, чрез подпомагане на предприятия, научноизследователски центрове и университети, които изпълняват паневропейски проекти за разработването на иновативни продукти, процеси и услуги. Чрез подпомагане и стимулиране на иновациите, инициативата EUREKA допълва Рамковата програма на ЕС за повишаване на инвестициите в научни изследвания и проучвания – инвестициите да достигнат 3% от БВП до 2010 г.

ALIPRO е специфична мярка, подкрепена от ЕС по шеста рамкова програма. Този проект подпомага изследователските програми на новите държави-членки на ЕС да са в съответствие с европейската програма за ИКТ в областта на мобилните технологии, приложенията и услугите. ALIPRO цели да ускори създаването, подобряването и групирането на национални и регионални дейности и програми в новите държави-членки на ЕС, като засили тяхната интеграция на европейско ниво.

Европейска регулаторна рамка в областта на електронните съобщения

Европейската регулаторна рамка 2002 в областта на електронните съобщения най-общо е насочена към стимулиране на ефективна конкуренция на пазара, която за тематиката на настоящия документ ще доведе до по-ниски цени, по-разнообразен и по-качествен широколентов достъп, осъществяван при принципите на технологична неутралност, опростяване на разрешителните режими и прозрачни процедури.



Политика по радиочестотния спектър

Радиочестотният спектър е важен ресурс за осигуряването на безжичен широколентов достъп, поради което ЕК засили вниманието си към политиката по отношение на честотния спектър, като счита, че той трябва да бъде по-добре координиран и хармонизиран на ниво ЕС, за да могат потребителите да се възползват от новите електронни услуги. Европейският парламент в своята резолюция от 14 февруари 2007 г. (P6_TA(2007)0041) относно пътя към разработване на европейска политика в областта на радиочестотния спектър (2006/2212(INI)), подчерта значението на далекосъобщенията за селските и по-слабо развитите райони, за които широколентовия достъп, нискочестотните мобилни съобщения и новите безжични технологии могат да осигурят ефикасни решения за постигане на общо покритие в 27-те държави-членки с оглед на устойчивото развитие на всички области. Една възможност за освобождаване на радиочестотен спектър се явява цифровизирането на телевизионното радиоразпръскване в рамките на ЕС. Самото цифровизиране се очаква да освободи радиочестотен спектър, който досега се е ползвал за аналогово телевизионно радиоразпръскване.



Европейска космическа политика

Спътниковите системи могат да предоставят широколентов достъп на потребителите без да е необходимо инвестиране в скъпи инфраструктури. Независимият достъп до космически системи и технологии е стратегически приоритет за Европа. Космическите системи са стратегически активи, показващи независимост и готовност да се поемат глобални отговорности. Развивани първоначално като научни проекти или като проекти за отбрана, в наши дни те също така осигуряват търговски инфраструктури, от които зависят важни сектори от икономиката и които имат практическо значение за всекидневния живот на гражданите. Космическият сектор обаче е изправен пред високи технологични и финансови рискове и изисква стратегически решения за инвестиции.


5 Състояние на широколентовия достъп в Европейския съюз и в света


Широколентовият достъп в Европейския съюз

Европейският широколентов пазар се развива с ускорени темпове, което превръща някои европейски държави в световни лидери в тази област.

Към момента съществуват значителни разлики в предоставянето и използването на електронни услуги и във високоскоростния качествен достъп до интернет между държавите-членки, като разликите между техните селски райони, както и между селските райони и градовете са дори още по-големи. По-голямата част от населението в

селските райони получава услуги с по-ниско качество и на по-висока цена. Европейската комисия вижда като основната пречка за растежа на широколентовия достъп липсата на достатъчно конкурентна среда и някои регулаторни слабости.

Динамиката на европейската икономика в голяма степен зависи от развитието и въвеждането на новите технологии. Достъпът до високоскоростен интернет посредством широколентова свързаност открива сериозни възможности за растеж. Европейската комисия е идентифицирала редица инструменти, които могат да бъдат разгърнати на местно ниво за подобряване на достъпността до високоскоростен Интернет.

В Европейския съюз степента на проникване на широколентовия достъп е 21,7% към 1 юли 2008 г, спрямо 18,2% за същия период от предходната година. В най-успешно представящите се държави – Дания (37,4%) и Холандия (35,8%), приблизително една трета или повече от една трета от населението разполага с широколентов достъп, като значителна част използва инфраструктура, различна от тази на историческия оператор. Непосредствено след тези държави се нареждат Швеция и Финландия които държат стойности над 30%.



Източник: Broadband access in the EU: situation at 1 July 2008

През 2008 г. около половината от населенето в рядко населените райони от ЕС-27 (41,7%) никога не е използвало интернет, в сравнение с 27,4% от населението в гъстонаселените райони. В някои държави-членки около половината от населението никога не е използвало компютър (България, Кипър, Гърция, Италия, Португалия, Румъния, Малта и др.). В ЕС-27 едва 30% от домакинствата в слабо населените райони

използват технологията DSL за интернет достъп срещу 40% в градските райони. За периода 2005—2007 г. използването на DSL в градовете се е увеличило в по-голяма степен, отколкото в селските райони, а като цяло, на национално равнище нейното използване в селските райони е два до четири пъти по-ниско отколкото в градските райони.

Тенденциите в развитието на широколентовия достъп в държавите-членки на ЕС показват, че за много кратък период от време високоскоростният достъп до Интернет се е превърнал във фундамент на модерната икономика. Всичко това дава сериозна база на държавите-членки да станат водещи в достъпността, използването и внедряването на широколентов достъп и съответно да се възползват в най-голяма степен от предимствата, които той осигурява в подкрепа засилване на конкурентоспособността на Европа на световните пазари.

Широколентовият достъп в света

В края на 2008 г. общият брой на широколентовите линии в световен мащаб достига 398,4 млн. (382,6 млн. в края на второто тримесечие - нарастване с 4,15%). По отношение разпределението на широколентови линии по географски райони към 1 юли 2008 г., Западна Европа е водеща по този показател (26,19%), следвана от Северна Америка (22,46%) и Югоизточна Азия (21,98%).



Източник: Point Topic

Според прогнози на Point Topic, се очаква в края на 2013 г. броят на широколентовите линии в световен мащаб да нарасне до 683 млн. Прогнозите са, че до 2013 г. Китай ще стане страната с най-голям брой широколентови линии – 153 млн., следвана от САЩ – 117 млн., а Индия и Бразилия ще попаднат в страните от Топ 10.

6 Състояние на широколентовия достъп в България


Европейските индекси и анализи за развитието на широколентовия достъп са еднозначни, че страната ни изостава от другите държави-членки на ЕС, както по отношение на свързаност и приложение на технологиите от страна на бизнеса и потребителите, така и по отношение на ползваемостта. България е единствената държава-членка, в която разпространението на широколентов достъп е 3 пъти по-ниско от средния показател за ЕС, като в селските региони широколентов достъп липсва.

По данни от Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2007 г., най-широко разпространените технологии за широколентов достъп в България са LAN и RLAN (57,3% от общия брой абонати), следвани от хDSL (25,2%) и кабелния достъп (14%). Новата технология - WiMax (WiMax услуги на българския пазар се предлагат от края на 2007 г.) все още има малък процентен дял (0,25%) от общия брой абонати.





Източник: Годишен доклад на КРС, 2007 г.

По отношение на използваните технологии - с 28%-тен дял (205 392 броя към 1 юли 2008 г.), xDSL е най-слабо популярната технология в Република България, сравнено със страните от ЕС, като Българска телекомуникационна компания АД все още е единственото предприятие което предоставя ADSL услуги у нас. Спрямо 2007 г абонатите на ADSL услуги са се увеличили 1,7 пъти главно заради намаляване на сроковете на договорите, намаляване на месечните такси и увеличаване на предоставяните скорости. Този относително нисък процент на популярност е свързан с относително късното навлизане на ADSL услугите на пазара и сериозната конкуренция на LAN мрежите, които предлагат добро съотношение между скорост и цена.

Въпреки негативната моментна картина, пазарните тенденции показват запазване потенциала на страната ни за достигане на средните стойности в ЕС по тези показатели в следващите няколко години. Показателят по които България е водеща съгласно данните от доклада на ЕК (COCOM08-41 Final), представящ развитието на широколентовия достъп в ЕС към 1 юли 2008 г., е по предоставяне на фиксирани широколентови линии със скорост над 10 Mb/s, които представляват общо 40% от всички фиксирани широколентови линии. В голяма част от държавите-членки на ЕС делът на тези високоскоростни връзки е доста малък или подобни скорости не се предлагат, което показва, че българските потребители получават услуги с качество над средното за ЕС.

Източник: Broadband access in the EU: situation at 1 July 2008



Тенденциите показват, че използването на Интернет у нас ще продължи да нараства както поради изграждането на нови мрежи и развитието и модернизирането на съществуващите такива, така и поради факта, че наличието на алтернативни варианти за достъп до съдържание и възможности за предоставяне на нови интерактивни услуги ще засилят конкуренцията, което ще доведе до по-качествени и по-достъпни услуги за потребителите. Като държава-членка на ЕС, Република България няма да остане встрани от общата тенденция за ускорено развитие и стимулиране на широколентовия достъп във всичките му аспекти. Тази тенденция активно се подкрепя от ЕК, както на политическо ниво, така и чрез изготвянето на пакет от документи, които да подпомогнат ускоряването на този процес.

6.1 Изводи за състоянието на широколентовия достъп в България (SWOT анализ)


Силни страни

  • членството в Европейския съюз, където широколентовият достъп е поставен като приоритет за изграждането на информационното общество и икономика, базирана на знанията, дава възможност страната ни да участва пълноценно и равноправно във всички инициативи по тази тема.

  • силната инициатива от страна на бизнеса е довела до развитието на локалните мрежи и кабелния Интернет до нива, надхвърлящи като съотношение - скорост/цена другите държави-членки на общността.

  • засилва се обществения интерес към интернет технологиите, провокиран от успешни национални проекти, като: интернет в училищата, националната изследователска и образователна мрежа, телецентрове и др.

  • Облекчено регулиране на преносната среда за широколентов достъп, което освобождава инициативността, особено в пасивната инфраструктура.

Слаби страни

  • недостатъчно развитата конкуренция и все още доминиращата позиция на историческия оператор на пазара на фиксирани телефонни мрежи и услуги води до сравнително слабо развитие на типичните технологии за широколентов достъп (хDSL).

  • слабо доверие в интернет комуникациите, т.е. въпреки значително силния интерес към Интернет, тази среда се използва слабо за бизнес транзакции в сравнение с останалите страни.

  • програмите за изграждане на електронни умения за работа с компютър и в Интернет среда са епизодични и с недостатъчен обхват за постигане на необходимото самочувствие за работа.

  • Липсва необходимото присъствие на широколентовият достъп като мярка в оперативните програми,.

  • ниска покупателна способност на населението, което води до малки инвестиции с краткосрочен характер.

  • липса на сериозни инвестиции в технологии за оптична свързаност максимално близо до домовете.

Възможности

  • концентрация на населението в големи градове и ареали на сравнително малки дистанции за покриване. В малките, отдалечени и слаборазвити райони трябва да се създадат условия, които да позволяват ефективни инвестиции.

  • участие в инициативи и програми за развитие на широколентовия достъп в ЕС. Ниските ни показатели за развитие на широколентов достъп са основание за специално подпомагане на подобни мерки от страна на общността.

  • географско положение на страната на кръстопътя на важни международни трасета на оптични магистрали.

Рискове

  • възможност от хаотичност на развитието поради липсата на адекватен контрол и регулация в тази област.

  • разхвърляне на приоритета за изграждане на широколентов достъп между много участници и ведомства в рамките на техните специфични и несвързани със същноста на широколентовия достъп приоритети.

  • зависимост от външни регулации, като: определяне статута на сервитутите, подземните инсталации и др., за които липсва разбиране по същността на услугите.

  • предоверяване на европейските фондове и инициативи и оттук неадекватни специфични национални мерки и бюджет.

  • неадекватен баланс между държавна помощ и частни инвестиции.

  • неразбиране същността на специфичните публично-частни партньорства, което може да корумпира идеите и проектите за широколентов достъп особено в отдалечените населени места .



7 Визия, цели, ПРИОРИТЕТИ и принципи

7.1 Визия


Република България е изправена пред предизвикателството да се приближи към развитите европейски държави: До края на 2013 г. България да стане страна със силна и конкурентоспособна икономика и устойчив икономически растеж, със стабилни и високи доходи на населението, с модерна инфраструктура, страна с високо качество на здравните, социалните и образователните услуги, инвестираща в наука и технологии и квалифицирана работна сила. Това е залегнало в програмата на българското правителство на европейската интеграция, икономическия растеж и социалната отговорност.

Визията на настоящата Програма за широколентов достъп като елемент от цялостната програма на правителството е: До 2013 г. всички граждани на България да имат възможност за широколентов достъп. Това ще се постигне чрез съгласувани политически, регулаторни, икономически и други мерки.

7.2 Цели


Максимално покритие, надеждна свързаност, високи скорости и ниски цени за крайните потребители.

7.2.1 Социални и икономически цели


Да се развие и оптимизира достъпността, качеството и обхвата на услугите (в сферата на обучението, здравеопазването, административните услуги и др.) във всички региони на страната чрез използването на широколентов достъп.

Да се стимулира социалното сближаване чрез осигуряване на достъп до онлайн услуги на хората, живеещи в слабо населените и отдалечени райони, като по този начин се преодолеят тенденциите за изолирането на тази част от населението от обществения и културен живот на страната.

Да се подобри конкурентоспособността на българската икономика, което да доведе до повишаване на заетостта и жизнения стандарт на населението, чрез осигуряване на платформа за иновации и изследвания, което да повиши БВП.

Да се повиши доверието в Интернет, чрез налагане на норми за сигурност и поведение, отговарящи на бизнес стандартите.



Да се улесни и стимулира използването на широколентов достъп от бизнеса за въвеждането на нови бизнес стратегии и предоставянето на нови услуги на крайните потребители.

7.2.2 Технологични цели – свързаност, мрежи, инфраструктура


Свързаност в областните и големите градове на страната:

  • до 2013 г. 100% от населението да има достъп (фиксиран, мобилен) в рамките на населеното място, със скорост 10 Mb/s;

  • да се осигури безжичен достъп на обществени места;

  • достигане до домовете: до 2015 г. да се осигури възможност за оптична свързаност в близост до домовете за гражданите на големите градове. Да се създадат условия за взаимна свързаност и роуминг.

Свързаност в средноголеми населени места:

  • до 2013 г. 90% от населението да има фиксиран и мобилен достъп в рамките на населеното място със скорост 6 Mb/s;

  • да се осигури безжичен достъп на обществени места най-малко в сградите на общините и кметствата;

  • достигане до домовете: 55% от домакинствата да имат възможност за ползване у дома. Ползването на ИТ и свързаните с тях услуги не трябва да надхвърля 10% от бюджета на всяко домакинство.

Осигуряване на широколентов достъп в отдалечени и слаборазвити райони

  • до 2013 г. 30% от населението да има фиксиран достъп и 90% мобилен достъп в рамките на населеното място със скорост 1 Mb/s;

  • до 2010 г.: 100% от населението на страната трябва да има възможност за достъп до компютър и Интернет в рамките на максимум 20 км от дома си;

  • да се осигурят компютри и безплатен интернет достъп в обществени сгради, библиотеки и читалища за гражданите.

Национална свързаност - да се създадат условия до 2011 г. да има устойчиви и конкурентни оптични инфраструктури, предоставящи свързаност между областните и големите градове.

Международна свързаност - да се създадат условия до 2015 г. Република България да бъде интегрирана с Европейските оптични инфраструктури с капацитети, равни на тези на развитите европейски страни. Република България може да се превърне в основен разпределителен пункт за свързаност на Балканите и един от мостовете между Европа, Близкия изток и страните от бившия Съветски съюз.

Свързаност на университети, училища, изследователски центрове - развитие и разширяване на изследователската и образователна мрежа освен като достъп до Интернет за студенти, ученици, преподаватели, и изследователи, също и като среда за инкубиране на модерни Интернет технологии. До 2010 г. Българската изследователска и образователна мрежа (БИОМ) трябва да осигурява Интернет свързаност за всички университети и училища на територията на България.

7.3 Приоритети


Достъпност като наличие/възможност (Accessibility) - широколентовият достъп трябва да бъде приоритетно развиван и подпомаган като максимално достъпен за гражданите, малкия и среден бизнес. Широколентовите мрежи за достъп следва да се развиват целенасочено и по начин, позволяващ масовото им използване и преодоляването на „широколентовото разделение”.

Достъпност като цена (Affordability) - конкуренция и/или субсидиране са мерките, които ще осигурят широк достъп до технологиите. Важно е цените на линии, компютри и други свързващи устройства да са достъпни. Широколентовите услуги не трябва да бъдате прекалено скъпи за крайния потребител.

Интернет свързаност - използването на Интернет и съответно съдържанието и услугите в него трябва да бъдат основна приложна цел на широколентовия достъп. С това ще се анализира ефектът от въздействието на различните мерки както и приоритизирането на инвестициите.

ИТ умения - насърчаването на ИТ умения чрез стимули и образователни/обучителни програми следва да подкрепя развитието на приложения/услуги и да стимулира търсенето на устройства и високоскоростни широколентови връзки. От страна на бизнеса е необходимо да се поддържа модернизация на предприятията.

Киберсигурност - киберсигурността трябва да бъде приоритет за развитието на широколентовия достъп, тъй като тя дава необходимото доверие за ефективно използване на съответните услуги с най-голям ефект върху развитието на бизнеса и услугите за гражданите.

7.4 Принципи


Фокус върху гражданите: целесъобразността на всеки проект и дейност по развитието на широколентовия достъп трябва да се оценява основно по приноса и облагите, които те носят за гражданите на Република България като крайни потребители.

Равнопоставеност: всички българи трябва да имат равен достъп до широколентова свързаност независимо от географското си местоположение. Политиката в най-голяма степен ще отчита ценовите и културните бариери, както и тези, породени от географска изолация.

Координация и сътрудничество: индустрията, правителството и местната власт ще работят в сътрудничество за осигуряването на ефикасна и ефективна широколентова инфраструктура, приложения и услуги.

Пазарно-базирани инвестиции: ефективно конкурентният пазар, на който доставчиците на услуги получават подобаваща възвръщаемост от инвестициите си, е движещата сила за осигуряването на широколентова свързаност, приложения и услуги. Там, където пазарните сили не могат да осигурят широколентови услуги своевременно, на достъпни цени, по ефикасен или безпристрастен начин, държавата трябва да предприеме съответни мерки за да защити обществения интерес.

Публично-частно партньорство (ПЧП): международната практика показва, че публично-частното партньорство е един от успешните финансови инструменти за осигуряване на инвестиции в публичната инфраструктура, когато държавния и общинските бюджети не разполагат с необходимия ресурс.

Устойчиво развитие: Политиките, свързани с широколентовия достъп, регулирането и другите инициативи в тази област трябва да бъдат прозрачни, гъвкави и да създават основите на стабилни конкурентни пазари, включително използването на иновативни технологии. Политиките трябва да са технологично неутрални. Всяка интервенция от страна на държавата трябва да е насочена към стимулиране на конкурентните резултати от функционирането на пазара. Решенията трябва да се вземат с поглед към оптимизиране на дългосрочните цели.

Съобразяване с политиките, инициативите и принципите на ЕС: развитието на широколентовия достъп в Република България трябва да се реализира в съответствие с регулаторната и правна рамка на Европейския съюз, както и с политиките на Международния съюз по далекосъобщения и др.

8 Пътна карта за развитие на широколентовия достъп в Република България


За ускорено развитие на широколентовия достъп ще се прилагат основно два типа мерки – за насърчаване и регулаторни.

8.1 Мерки за насърчаване


Мерките за насърчаване ще се прилагат там, където няма изграден конкурентен пазар на подобни услуги. Съответно, при създаването на подходящи пазарни условия, ще се налага изходна стратегия за ограничаване и премахване на тези насърчителни мерки с цел избягване толерирането на отделни участници за сметка на други.

В тази връзка трябва да се разработят ясни и точни показатели за измерване на пазарните условия, както и да се разработят ефективни критерии за балансиране на пазарния със социалния модел. За целите на тази програма в глава 7 са дефинирани основни зони, за които могат да се групират съответни индикатори и критерии за налагане на регулативни или насърчителни мерки.


8.1.1 Широколентов достъп в големите градове


Поради сравнително добрата наситеност, възможните насърчителни мерки от страна на държавата, които могат да бъдат предприети в тази зона, трябва да бъдат ограничени до осигуряване на услуги, пасивно и активно оборудване единствено за държавните и обществени институции и ведомства с цел създаване и поддържане на интегрирана среда за обществени услуги.

Примерни проекти в тази зона са:



  • създаването на зони за безжичен достъп в населените места или известен като проект “ i - zone“ - стартиран в средата на 2005 г. По него е изградена мрежа от зони за безжичен достъп до Интернет в почти всички университети, Народната библиотека “Кирил и Методий” и др. Изградената безжична свързаност дава възможности на студенти, преподаватели и научни работници за връзка с паневропейското и световно информационно пространство и ползване на значими ресурси от електронно съдържание.

  • изграждането и/или подпомагането на обществени места за достъп до широколентови услуги на граждани със специални нужди и др.

8.1.2 Широколентов достъп в средно населени места


Градовете с население от 10 000 до 30 000 души в България са 174 на брой. Голяма част от тях изпитват сериозни демографски проблеми, вследствие на икономическото състояние и ограничените условия за бизнес и производство. Една от причините за тези проблеми е ограниченият широколентов достъп поради малкия пазар и високата стойност на услугите, което не позволява на местния бизнес да постигне равна конкурентоспособност с подобен бизнес в големите градове или чужбина.

В тази връзка трябва да се потърси обществена намеса за осигуряване на високоскоростна оптична свързаност на тези населени места до опорни мрежи. За целта могат да се изградят комуникационни възли, към които да се свързват местните доставчици на широколентови услуги на съответни преференциални цени максимално близки до условията, скоростите, и цените на най-близкия конкурентен пазар.

При възникване на благоприятна конкурентна среда трябва да бъде разработен механизъм, позволяващ държавата да се изтегли от своята намеса и да прехвърли своите активи по съответна изходна стратегия, осигуряваща устойчивост и дългосрочна бизнес перспектива.

Примерни проекти за обществено финансиране в тази зона са:



  • Изграждане на местни комуникационни възли, свързани с високоскоростни линии (по възможност оптични) към национални опорни мрежи. Те ще предоставят достъп на местни доставчици на крайна свързаност на преференциални цени и скорости, близки до тези в най-близкия голям град. трябва да отговарят на разработени изисквания и стандарти за стабилност и сигурност на комуникациите.

  • Осигуряване на широколентова свързаност за нуждите на държавни ведомства и обществени институции като кметства, читалища, училища, и др.

  • Създаване на свободни безжични зони около обществени сгради и институции.

8.1.3 Широколентов достъп в слабо населени места и селски райони:



според ЕК основните причини за различията между градските и селските райони в широколентовия достъп до интернет са ниска гъстота на населението, отдалеченост и недостатъчна конкуренция. Други социално-икономически фактори, като например ниски доходи и недостатъчна образованост, липса на достъп до нови технологии, ниско качество на услугите, липса на приложения с подходящо съдържание за земеделския бизнес и за бизнеса в селските райони, ниска информираност или застаряващо население допринасят за ниските равнища на разпространение. Подходът в тези зони е не само да се осигури директно достъп на гражданите до широколентови услуги, но и да се осигурят места, където по подобие на съществуващите телецентрове, да са предоставят широколентови услуги на социална база.

Ще се работи и по развитието на широколентовия достъп като част от универсалната услуга, което се очаква да бъде подкрепено като позиция от Европейския съюз.


ИКТ проектите в селските райони на Европа са фокусирани върху:



  • Обезпечаване на достъп до интернет;

  • съдържание, което е съобразено с това, което хората в тези райони търсят и използват в интернет, включително услуги, които ги насърчават да се насочват към интернет и

  • развиване на нови умения за достъп до интернет.

С най-голям ефект са проекти, които съчетават трите аспекта. В допълнение към доброто управление на проекти, икономическите, политическите и социалните фактори обхващат набор от условия, които са решаващи за успеха на ИКТ проектите в селските райони и могат да гарантират тяхната по-голяма адекватност на нуждите на местната общност, по-висока степен на навлизане и устойчивост.

Примерни проекти в тази зона са:


  • изграждане на обществени компютърни зали по подобие на телецентровете осигуряващи широколентови услуги на гражданите. Ще се търси съотношение 150:1, т.е. на всеки 150 жители – 1 компютър;

  • Изграждане на безжични зони около обществените компютърни зали. Заедно с развитието на широколентовия достъп по зони от изключителна важност е да се осигури развитие на националните интернет ресурси, както и да се развият водещи проекти на централно ниво, които да осигурят необходимата благоприятна среда за развитие на широколентови услуги и умения.

8.2 Регулаторна политика и нормативни документи


Регулаторната рамка трябва да спомага за ускорено развитие на конкурентен пазар, да налага принципа на технологична неутралност, да опростява разрешителните режими и да осигурява прозрачно, равнопоставено и адекватно ниво на регулиране.

По отношение дейността, мрежите и финансирането на предприятията предоставящи електронни съобщителни услуги, необходимата интервенция се реализира чрез:



  • Приемане и въвеждане в българското законодателство на новите документи на ЕК в областта на електронните съобщения и информационното общество.

  • Премахване на различни административни пречки за развитието на конкуренцията в сектора на електронните съобщения.

  • Подобряване на общия инвестиционен климат в страната, което да подпомогне увеличаването на частните инвестиции в сектора.

  • Премахване на регулацията в области, където тя не допринася за развитието на пазара и където пазарните анализи на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) са установили наличие на ефективна конкуренция.

С приемането на Закона за електронните съобщения (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. и доп., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г.) се въведе Правна рамка 2002 на ЕС в областта на електронните съобщения. Законът стимулира ефективните инвестиции в инфраструктура и насърчава нововъведенията. Премахнати са лицензионните режими - осъществяването на електронни съобщения се извършва свободно или след издаване на разрешения за дейностите, които изискват използване на ограничен ресурс от КРС. Законът за електронните съобщения регламентира, че функциите по регулиране и контрол при осъществяване на електронните съобщения се извършват от КРС, която е специализиран независим държавен орган.

Подзаконовата нормативна уредба по Закона за електронните съобщения предвижда да доразвие разпоредбите му в частта, където трябва подробно и ясно да се разпишат условията, правилата и редът при които се осъществяват електронните съобщения и/или се предоставят услуги. Пример в това отношение е Проектът на наредба за размера, разположението и специалния режим на упражняване на сервитутите на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура и други подзаконови актове.



Универсалната услуга

ЕК изрази своето виждане (COM(2008) 572 - The Commission’s 2008 Report of the Scope of the Universal Service in Telecoms)), че включването на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга е само една от възможностите за насърчаване на използването му от европейските граждани, наред със стимулиране на конкуренцията, използване на структурните фондове или държавни инвестиции за изграждане на съответната инфраструктура.

Заключението на ЕК от първия преглед на обхвата на универсалната услуга през 2005 - 2006 г. беше, че няма нужда от промяна на обхвата на задължението за предоставяне на универсална услуга, т.е широколентовите услуги все още не са се превърнали в необходимост за нормално участие в обществото до такава степен, че липсата на достъп до тях да означава социална изолация

Според ЕК при втория периодичен преглед на обхвата на универсалната услуга, вече се счита, че широколентовият достъп допринася за повишаване активното участие на европейските граждани в развитието на съвременото общество.

Председателството на Съвета на Европейския съюз предлага 4 възможни варианта (сценарии) за включване на широколентовия достъп в универсалната услуга:


  1. Използване на всички възможности, предлагани от настоящата рамка, без промяна на нейния обхват или методите за финансиране на нетните разходи от предоставянето й.

  2. Да се даде на държавите-членки възможност да определят каква скорост на достъпа следва да се осигури на нейните граждани.

  3. Включване на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга без изменение на концепцията и на условията за финансиране на нетните разходи.

  4. Включване на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга при изменение на концепцията и на условията за финансиране.

Очертава се използването на сценарии 3 и 4 при включването на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга.
    1. Участници


    Държавата

    В областите, където се налага намеса от страна на държавата, е особено важно от социална и икономическа гледна точка да се дефинират ясно и безпристрастно мерките, които тя ще предприема за да постигне набелязаните цели. Поставянето на целите и успешното държавно участие при тяхното изпълнение ще ориентира потребителите и бизнеса. Друго важно очакване е на базата на този документ да могат ясно да се дефинират приоритетите, които да спомогнат процеса на разработване на проекти по различните програми и структурни фондове на ЕС.



Общините (местната власт)

Общините подпомагат икономическото развитие на местно ниво, осигуряват равни възможности – регионално, етнически, възрастово, съкращават разходите, посредством икономия от мащаба и обединяване в единна мрежа.



Частният сектор има ключова роля за разпространението на широколентовия достъп в Република България. Активното ангажиране на частния сектор в условията на либерализиран пазар в изграждането на широколентова инфраструктура е най-добрият начин за постигане на положителните ефекти от повсеместното въвеждане на широколентов достъп.

9 Изпълнение на програмата

9.1 Координация и мониторинг


    Координираща роля при изпълнение на Програмата ще има Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

    Предлага се осъществяването на мониторинг по изпълнението на заложените в Програмата цели да се извършва от работна група към Координационния съвет по информационно общество (КСИО) към МС.

9.2 Рискове


Възможни рискове при реализацията на Националната програма за развитие на широколентовия достъп в Република България:

  • Липса на координациянеправилният подбор на екипа, управляващ процеса на реализация на програмата, не добре разработени вътрешни правила за управление на процеса, незадоволителни мерки за вътрешен контрол, както и на нерегламентирано вмешателство в работата на екипа може да затрудни изпълнението на оперативните процеси и дейностите по реализацията на програмата.

  • Недостатъчно финансиране – съществуващият механизъм за финансово обезпечаване на програмата не винаги гарантира в пълна степен осигуряване на необходимите финансови ресурси в различните етапи (по години) от реализирането й. За този ефект спомага и липсата на възможност за формиране на бюджетен излишък по програмата в края на годината.

Настъпилата глобална икономическа криза може да се отрази на нивото на търсенето и развитието на широколентовите услуги; да повлияе на разходите или да доведе до намаляване размера на наличното финансиране, както и до намаляване обема на инвестициите.

      • Забавяне на процесите (времеви риск) - проявата на ефекти, дължащи се на първите два рискови фактори може да предизвика неминуемо забавяне на процесите и нарушаване на времевите графици за реализиране на програмата и общо разстройване на работата.

      • Риск от корумпиране на идеите – съществуващата опасност за прокарване на лобистки интереси и насочване на реализацията на Програмата в направление, обслужващо тясно фирмени или частни икономически интереси може да доведе до изместване на целите и приоритетите. Решението тук е пълна прозрачност.

      • Риск от динамиката в развитието на технологиите – динамиката в развитието и въвеждането на новите технологии може да доведе до несъвместимост с използваната технология и по-ниска сигурност на системата, изградена по старата технология. Този фактор, формиращ рискови ефекти за реализирането на програмата до голяма степен се дължи на неправилно проучване на наличните технологични и общопазарни предпоставки и неправилно планиране на дейностите за реализиране на Програмата, както и на възможността за осигуряване на задоволителен жизнен цикъл на получените от това крайни резултати. При проучване, анализ и управление на този риск трябва да се държи сметка за възможните прояви на ефекти, дължащи се на разгледаните преди това рискови фактории.

      • Рискове, свързани с неефективност на пазара и нарушаване на конкуренцията - неуспехът на пазара за широколентови услуги може да се дължи на това, че разходите за доставка на услуги надвишава това, което клиентите могат да плащат за тези услуги, т.е. инвестирането няма да бъде икономически ефективно – този вид рискове могат да се избегнат чрез намаляване на бариерите за навлизане на пазара на конкуренти; чрез повишаване на регионалната конкурентоспособност - насърчаване на икономическото развитие и намаляване на неравенството между регионите. Един механизъм за увеличаване на конкурентоспособността на региона е да се създаде конкурентно предимство чрез инвестиции в широколентова инфраструктура, например, след освобождаването на честотна лента (цифровия дивидент).

Рисковете не могат да бъдат премахнати напълно, но могат да бъдат значително намалени чрез предприемане на подходящи действия за ограничаване на вероятността или влиянието им.

10 Финансова част

10.1 Източници на финансиране


Държавен бюджет - правителството обмисля да осигури финансиране от държавния бюджет за проекти, свързани с изграждането на инфраструктура съвместно с местната власт, която да бъде собственост на отделния град и/или община, както и на проекти, подкрепящи създаването на иновативни широколентови услуги и съдържание.

В тази връзка общините, чрез общинските бюджети могат да играят съществена роля в този процес. Общинският бюджет е важно звено на местната икономика, той отразява движението на основните парични потоци и предопределя авторитета на местната власт. С общинския бюджет се определят и осигуряват парични средства, с които могат да се финансират местни и делегирани от държавата дейности.



Структурни фондове на ЕС - основният финансов инструмент за подпомагане социалното сближаване и регионалната политика в ЕС е Европейският фонд за регионално развитие (European Regional Development Fund – ERDF). За програмния период 2007-2013 г. Република България е изготвила осем Оперативни програми (седем оперативни програми и Програма за развитие на селските райони).

Други източници на финансова подкрепа - частните инвестиции остават най-добрият и подходящ начин за финансиране на различни проекти, свързани с изграждането на широколентова инфраструктура. Частната инициатива се очаква да създаде условия за развитие на пазара на електронните съобщителни услуги и да осигури бързо навлизане на нови технологии.

Под други източници на финансиране попадат и различни програми и инициативи на ЕС, по които се предвижда отпускането на финансови средства за дейности в областта на ИКТ. Пример за подобна инициатива е „Европейски икономически план за възстановяване” (COM(2008)800). Според него умелото съчетание на политики и фондове на ЕС може да подейства като катализатор за ключови инвестиции, които да приближат ЕС към постигането на устойчив просперитет в бъдеще. За 2009 г. и 2010 г. Комисията предлага да се мобилизират допълнително 5 млрд. евро за проекти за трансевропейски енергийни връзки и за широколентова инфраструктура. Приетият от ЕК пакет съдържа Предложение за регламент за изменение на Регламент на Съвета № 2005/1698/EО относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в който се предвижда възможността за финансиране на проекти за развитие на широколентов достъп в селските региони (1 млрд. EUR), с цел гарантиране на 100% техническа възможност за широколентов достъп (broadband coverage) до 2010 г.


10.2 Национален фонд за развитие на широколентовия достъп в България


Ефективен инструмент за управление на допълнително финансиране, целенасочено и гъвкаво подпомагане развитието на ШД би могъл да бъде Фонд за развитие на широколентовия достъп в България. Той ще предоставя възможност за целево финансиране, а също така и за акумулиране на допълнителни средства на база успешно изпълнение на отделните фази от Програмата.

Средствата от Фонда ще се използват за финансиране на широколентови инфраструктурни проекти за постигане на посочените цели и ще съдействат за налагането на приоритетите и спазване на принципите, както са дефинирани в тази Програма.

Правилата за работата на Фонда ще са в съответствие с тези, заложени в европейското законодателство за използването на Структурните фондове. Във Фонда трябва да има присъствие на всички играчи, както участници на пазара, така и в социалния спектър на програмата, включително и на регионално ниво.

11 Заключение


Националната програма за развитие на широколентовия достъп в Република България включва визия, мерки и процедури за развитието на широколентовия достъп в страната. Нейната цел е да подкрепи развитието на широколентовия достъп, като взема предвид реалното състояние на икономиката на нашата страна към настоящия момент и в близко бъдеще. По тази причина Програмата дефинира само цели, които са реално изпълними във времеви период, за който България би следвало да достигне нивата на широколентово проникване на водещите държави-членки в ЕС.

Настоящият документ дава основните рамки за развитието на широколентовия достъп, които ще бъдат детайлно доразвити в последващ акт на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.





База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница