Програма за развитие на широколентовия достъп в Република България март 2009 г. Съдържание 1 Въведение 2

1 Въведение

Широколентовият достъп се припознава като един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Широкото разпространение на високоскоростна свързаност може да доведе до значително нарастване на брутния вътрешен продукт (БВП), заетостта, конкурентоспособността на националните икономики на международната сцена и качеството на живот.

Целта на Националната програма за развитие на широколентовия достъп в Република България е да представи единен подход към развитието на широколентовия достъп за постигане на дългосрочни стратегически резултати. Разпространението на широколентовия достъп позволява и прави лесно достъпни икономическите и социалните ползи от информационните и комуникационните технологии (ИКТ).

2 ОпределениЕ

Ще се обсъди възможността за приемане 1Mb/s като долна граница.

3 Технологии за широколентов достъп

• 
  при фиксирани мрежи – цифрови абонатни линии (Digital Subscriber Lines – DSL), мрежи за кабелна телевизия (Cable TV), оптични мрежи (Fiber-To-The-Home/Building/Curb), локални мрежи за достъп (Local Area Network – LAN), комуникации през електрозахранващата мрежа 220V (Power line communications – PLС);
  
• 
  при безжични мрежи: фиксиран достъп при безжични мрежи (Fixed Wireless Access – FWA), безжични LAN мрежи, Bluetooth и Ultra Wideband (UWB), GSM – EDGE, UMTS, WiMAX, интерактивни цифрови системи на базата на DVB (Digital Video Broadcasting), спътникови технологии.
  

• 
  достъп до мрежи от следващо поколение (Next Generation Access – NGA) – тези мрежи са задължителни за предоставянето на нови широколентови услуги. Мрежите от следващо поколение имат за задача и да доставят видео информация с висока разделителна способност. ЕК е поела ангажимент да осигури прехода към мрежите от следващо поколение по последователен, ефективен и навременен начин. За тази цел тя провежда консултации относно регулаторните принципи, които счита за най-подходящи за насърчаване на инвестициите в мрежите от следващо поколение.
  
• 
  Long Term Evolution (LTE) е еволюционният път на GSM/EDGE и UMTS/HsPA технологии, който очертава развитието на следващото (четвърто) поколение широколентови мобилни системи. За работата на LTE не е необходимо изграждането на изцяло нова мрежа, тъй като тя е еволюционно продължение на съществуващите UMTS мрежи, т.е. LTE може да се възползва от вече изградената инфраструктура която държи над 86% от световния мобилен пазар с повече от 2,8 млрд. абоната. Тази приемственост дава едно сериозно предимство на LTE.
  

4 Европейски политики за широколентов достъп

Основните стълбове на i2010 са „Единно европейско информационно пространство”, насочен към създаването на модерна, пазарно ориентирана регулаторна рамка и „Включване, по-добри услуги предлагани от публичния сектор и качество на живот”, насочен към популяризирането на Информационното общество. Целите по отношение на втория стълб са обвързани със създаване на отворен и конкурентен пазар на информационни и комуникационни технологии в Европейския съюз; увеличаване на инвестициите в научни изследвания и проучвания с цел засилване на конкуренцията; по-ефективно използване на предимствата на информационното общество; намаляване на цифровата пропаст между отделните райони в Европа.

В Европейския план за икономическо възстановяване, одобрен от Европейския съвет на 11 и 12 декември 2008 г., още веднъж се подчертава значението на ИКТ за преодоляване на настоящата финансова и икономическа криза, като държавите-членки се приканват да работят съвместно с всички заинтересовани страни за разработването на стратегия за широколентов достъп за ускоряване на модернизацията и разширяването на електронните съобщителни мрежи, както и за ускоряване развитието на услуги с висока добавена стойност.

Целта, заложена в одобрения от Европейския съвет документ е постигане на 100% покритие на населението с широколентов достъп до 2010 г. Като първа стъпка в изпълнението на тази цел Комисията предлага отпускането на допълнително финансиране от 1 млрд. EUR от бюджета на Общността чрез Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) за инвестиции в широколентова инфраструктура.

В своите Заключения от 12 юни 2008 г. относно междинния преглед на Инициативата i2010, Съветът на ЕС прикани държавите-членки на предприемат следните действия:

• 
  да допринесат за намаляване на различията в развитието на информационното общество в ЕС чрез насърчаване на пазарно-ориентирани инвестиции и по-специално, чрез бързо прилагане на национални програми, насочени към увеличаване на широколентовото покритие чрез използване на различни технологични платформи, ускоряване на изследователската и развойна дейност и внедряване на ИКТ, като използват, където това е уместно, структурните фондове на ЕС;
  
• 
  да определят амбициозни цели за широколентово проникване/плътност на широколентов достъп на национално ниво с оглед да се достигне до 2010 г. средно за ЕС широколентово проникване от 30% в сравнение с нивото от 20% през 2007 г., както и национално ниво на проникване от поне 15%.
  

Европейската регулаторна рамка 2002 в областта на електронните съобщения най-общо е насочена към стимулиране на ефективна конкуренция на пазара, която за тематиката на настоящия документ ще доведе до по-ниски цени, по-разнообразен и по-качествен широколентов достъп, осъществяван при принципите на технологична неутралност, опростяване на разрешителните режими и прозрачни процедури.

Радиочестотният спектър е важен ресурс за осигуряването на безжичен широколентов достъп, поради което ЕК засили вниманието си към политиката по отношение на честотния спектър, като счита, че той трябва да бъде по-добре координиран и хармонизиран на ниво ЕС, за да могат потребителите да се възползват от новите електронни услуги. Европейският парламент в своята резолюция от 14 февруари 2007 г. (P6_TA(2007)0041) относно пътя към разработване на европейска политика в областта на радиочестотния спектър (2006/2212(INI)), подчерта значението на далекосъобщенията за селските и по-слабо развитите райони, за които широколентовия достъп, нискочестотните мобилни съобщения и новите безжични технологии могат да осигурят ефикасни решения за постигане на общо покритие в 27-те държави-членки с оглед на устойчивото развитие на всички области. Една възможност за освобождаване на радиочестотен спектър се явява цифровизирането на телевизионното радиоразпръскване в рамките на ЕС. Самото цифровизиране се очаква да освободи радиочестотен спектър, който досега се е ползвал за аналогово телевизионно радиоразпръскване.

Спътниковите системи могат да предоставят широколентов достъп на потребителите без да е необходимо инвестиране в скъпи инфраструктури. Независимият достъп до космически системи и технологии е стратегически приоритет за Европа. Космическите системи са стратегически активи, показващи независимост и готовност да се поемат глобални отговорности. Развивани първоначално като научни проекти или като проекти за отбрана, в наши дни те също така осигуряват търговски инфраструктури, от които зависят важни сектори от икономиката и които имат практическо значение за всекидневния живот на гражданите. Космическият сектор обаче е изправен пред високи технологични и финансови рискове и изисква стратегически решения за инвестиции.

5 Състояние на широколентовия достъп в Европейския съюз и в света

Европейският широколентов пазар се развива с ускорени темпове, което превръща някои европейски държави в световни лидери в тази област.

Към момента съществуват значителни разлики в предоставянето и използването на електронни услуги и във високоскоростния качествен достъп до интернет между държавите-членки, като разликите между техните селски райони, както и между селските райони и градовете са дори още по-големи. По-голямата част от населението в

селските райони получава услуги с по-ниско качество и на по-висока цена. Европейската комисия вижда като основната пречка за растежа на широколентовия достъп липсата на достатъчно конкурентна среда и някои регулаторни слабости.

Динамиката на европейската икономика в голяма степен зависи от развитието и въвеждането на новите технологии. Достъпът до високоскоростен интернет посредством широколентова свързаност открива сериозни възможности за растеж. Европейската комисия е идентифицирала редица инструменти, които могат да бъдат разгърнати на местно ниво за подобряване на достъпността до високоскоростен Интернет.

В Европейския съюз степента на проникване на широколентовия достъп е 21,7% към 1 юли 2008 г, спрямо 18,2% за същия период от предходната година. В най-успешно представящите се държави – Дания (37,4%) и Холандия (35,8%), приблизително една трета или повече от една трета от населението разполага с широколентов достъп, като значителна част използва инфраструктура, различна от тази на историческия оператор. Непосредствено след тези държави се нареждат Швеция и Финландия които държат стойности над 30%.

Източник: Broadband access in the EU: situation at 1 July 2008

През 2008 г. около половината от населенето в рядко населените райони от ЕС-27 (41,7%) никога не е използвало интернет, в сравнение с 27,4% от населението в гъстонаселените райони. В някои държави-членки около половината от населението никога не е използвало компютър (България, Кипър, Гърция, Италия, Португалия, Румъния, Малта и др.). В ЕС-27 едва 30% от домакинствата в слабо населените райони

използват технологията DSL за интернет достъп срещу 40% в градските райони. За периода 2005—2007 г. използването на DSL в градовете се е увеличило в по-голяма степен, отколкото в селските райони, а като цяло, на национално равнище нейното използване в селските райони е два до четири пъти по-ниско отколкото в градските райони.

Тенденциите в развитието на широколентовия достъп в държавите-членки на ЕС показват, че за много кратък период от време високоскоростният достъп до Интернет се е превърнал във фундамент на модерната икономика. Всичко това дава сериозна база на държавите-членки да станат водещи в достъпността, използването и внедряването на широколентов достъп и съответно да се възползват в най-голяма степен от предимствата, които той осигурява в подкрепа засилване на конкурентоспособността на Европа на световните пазари.

Широколентовият достъп в света

В края на 2008 г. общият брой на широколентовите линии в световен мащаб достига 398,4 млн. (382,6 млн. в края на второто тримесечие - нарастване с 4,15%). По отношение разпределението на широколентови линии по географски райони към 1 юли 2008 г., Западна Европа е водеща по този показател (26,19%), следвана от Северна Америка (22,46%) и Югоизточна Азия (21,98%).

Източник: Point Topic

Според прогнози на Point Topic, се очаква в края на 2013 г. броят на широколентовите линии в световен мащаб да нарасне до 683 млн. Прогнозите са, че до 2013 г. Китай ще стане страната с най-голям брой широколентови линии – 153 млн., следвана от САЩ – 117 млн., а Индия и Бразилия ще попаднат в страните от Топ 10.

6 Състояние на широколентовия достъп в България

По данни от Годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2007 г., най-широко разпространените технологии за широколентов достъп в България са LAN и RLAN (57,3% от общия брой абонати), следвани от хDSL (25,2%) и кабелния достъп (14%). Новата технология - WiMax (WiMax услуги на българския пазар се предлагат от края на 2007 г.) все още има малък процентен дял (0,25%) от общия брой абонати.

По отношение на използваните технологии - с 28%-тен дял (205 392 броя към 1 юли 2008 г.), xDSL е най-слабо популярната технология в Република България, сравнено със страните от ЕС, като Българска телекомуникационна компания АД все още е единственото предприятие което предоставя ADSL услуги у нас. Спрямо 2007 г абонатите на ADSL услуги са се увеличили 1,7 пъти главно заради намаляване на сроковете на договорите, намаляване на месечните такси и увеличаване на предоставяните скорости. Този относително нисък процент на популярност е свързан с относително късното навлизане на ADSL услугите на пазара и сериозната конкуренция на LAN мрежите, които предлагат добро съотношение между скорост и цена.

Въпреки негативната моментна картина, пазарните тенденции показват запазване потенциала на страната ни за достигане на средните стойности в ЕС по тези показатели в следващите няколко години. Показателят по които България е водеща съгласно данните от доклада на ЕК (COCOM08-41 Final), представящ развитието на широколентовия достъп в ЕС към 1 юли 2008 г., е по предоставяне на фиксирани широколентови линии със скорост над 10 Mb/s, които представляват общо 40% от всички фиксирани широколентови линии. В голяма част от държавите-членки на ЕС делът на тези високоскоростни връзки е доста малък или подобни скорости не се предлагат, което показва, че българските потребители получават услуги с качество над средното за ЕС.

Източник: Broadband access in the EU: situation at 1 July 2008

6.1 Изводи за състоянието на широколентовия достъп в България (SWOT анализ)

• 
  членството в Европейския съюз, където широколентовият достъп е поставен като приоритет за изграждането на информационното общество и икономика, базирана на знанията, дава възможност страната ни да участва пълноценно и равноправно във всички инициативи по тази тема.
  
• 
  силната инициатива от страна на бизнеса е довела до развитието на локалните мрежи и кабелния Интернет до нива, надхвърлящи като съотношение - скорост/цена другите държави-членки на общността.
  
• 
  засилва се обществения интерес към интернет технологиите, провокиран от успешни национални проекти, като: интернет в училищата, националната изследователска и образователна мрежа, телецентрове и др.
  
• 
  Облекчено регулиране на преносната среда за широколентов достъп, което освобождава инициативността, особено в пасивната инфраструктура.
  

• 
  недостатъчно развитата конкуренция и все още доминиращата позиция на историческия оператор на пазара на фиксирани телефонни мрежи и услуги води до сравнително слабо развитие на типичните технологии за широколентов достъп (хDSL).
  
• 
  слабо доверие в интернет комуникациите, т.е. въпреки значително силния интерес към Интернет, тази среда се използва слабо за бизнес транзакции в сравнение с останалите страни.
  
• 
  програмите за изграждане на електронни умения за работа с компютър и в Интернет среда са епизодични и с недостатъчен обхват за постигане на необходимото самочувствие за работа.
  
• 
  Липсва необходимото присъствие на широколентовият достъп като мярка в оперативните програми,.
  
• 
  ниска покупателна способност на населението, което води до малки инвестиции с краткосрочен характер.
  
• 
  липса на сериозни инвестиции в технологии за оптична свързаност максимално близо до домовете.
  

• 
  концентрация на населението в големи градове и ареали на сравнително малки дистанции за покриване. В малките, отдалечени и слаборазвити райони трябва да се създадат условия, които да позволяват ефективни инвестиции.
  
• 
  участие в инициативи и програми за развитие на широколентовия достъп в ЕС. Ниските ни показатели за развитие на широколентов достъп са основание за специално подпомагане на подобни мерки от страна на общността.
  
• 
  географско положение на страната на кръстопътя на важни международни трасета на оптични магистрали.
  

• 
  възможност от хаотичност на развитието поради липсата на адекватен контрол и регулация в тази област.
  
• 
  разхвърляне на приоритета за изграждане на широколентов достъп между много участници и ведомства в рамките на техните специфични и несвързани със същноста на широколентовия достъп приоритети.
  
• 
  зависимост от външни регулации, като: определяне статута на сервитутите, подземните инсталации и др., за които липсва разбиране по същността на услугите.
  
• 
  предоверяване на европейските фондове и инициативи и оттук неадекватни специфични национални мерки и бюджет.
  
• 
  неадекватен баланс между държавна помощ и частни инвестиции.
  
• 
  неразбиране същността на специфичните публично-частни партньорства, което може да корумпира идеите и проектите за широколентов достъп особено в отдалечените населени места .
  

7 Визия, цели, ПРИОРИТЕТИ и принципи

7.1 Визия

7.2 Цели

7.2.1 Социални и икономически цели

Да се стимулира социалното сближаване чрез осигуряване на достъп до онлайн услуги на хората, живеещи в слабо населените и отдалечени райони, като по този начин се преодолеят тенденциите за изолирането на тази част от населението от обществения и културен живот на страната.

Да се подобри конкурентоспособността на българската икономика, което да доведе до повишаване на заетостта и жизнения стандарт на населението, чрез осигуряване на платформа за иновации и изследвания, което да повиши БВП.

Да се повиши доверието в Интернет, чрез налагане на норми за сигурност и поведение, отговарящи на бизнес стандартите.

7.2.2 Технологични цели – свързаност, мрежи, инфраструктура

• 
  до 2013 г. 100% от населението да има достъп (фиксиран, мобилен) в рамките на населеното място, със скорост 10 Mb/s;
  
• 
  да се осигури безжичен достъп на обществени места;
  

• 
  достигане до домовете: до 2015 г. да се осигури възможност за оптична свързаност в близост до домовете за гражданите на големите градове. Да се създадат условия за взаимна свързаност и роуминг.
  

• 
  до 2013 г. 90% от населението да има фиксиран и мобилен достъп в рамките на населеното място със скорост 6 Mb/s;
  
• 
  да се осигури безжичен достъп на обществени места най-малко в сградите на общините и кметствата;
  
• 
  достигане до домовете: 55% от домакинствата да имат възможност за ползване у дома. Ползването на ИТ и свързаните с тях услуги не трябва да надхвърля 10% от бюджета на всяко домакинство.
  

• 
  до 2013 г. 30% от населението да има фиксиран достъп и 90% мобилен достъп в рамките на населеното място със скорост 1 Mb/s;
  

• 
  до 2010 г.: 100% от населението на страната трябва да има възможност за достъп до компютър и Интернет в рамките на максимум 20 км от дома си;
  
• 
  да се осигурят компютри и безплатен интернет достъп в обществени сгради, библиотеки и читалища за гражданите.
  

7.3 Приоритети

7.4 Принципи

8 Пътна карта за развитие на широколентовия достъп в Република България

8.1 Мерки за насърчаване

В тази връзка трябва да се разработят ясни и точни показатели за измерване на пазарните условия, както и да се разработят ефективни критерии за балансиране на пазарния със социалния модел. За целите на тази програма в глава 7 са дефинирани основни зони, за които могат да се групират съответни индикатори и критерии за налагане на регулативни или насърчителни мерки.

8.1.1 Широколентов достъп в големите градове

Примерни проекти в тази зона са:

• 
  създаването на зони за безжичен достъп в населените места или известен като проект “ i - zone“ - стартиран в средата на 2005 г. По него е изградена мрежа от зони за безжичен достъп до Интернет в почти всички университети, Народната библиотека “Кирил и Методий” и др. Изградената безжична свързаност дава възможности на студенти, преподаватели и научни работници за връзка с паневропейското и световно информационно пространство и ползване на значими ресурси от електронно съдържание.
  
• 
  изграждането и/или подпомагането на обществени места за достъп до широколентови услуги на граждани със специални нужди и др.
  

8.1.2 Широколентов достъп в средно населени места

В тази връзка трябва да се потърси обществена намеса за осигуряване на високоскоростна оптична свързаност на тези населени места до опорни мрежи. За целта могат да се изградят комуникационни възли, към които да се свързват местните доставчици на широколентови услуги на съответни преференциални цени максимално близки до условията, скоростите, и цените на най-близкия конкурентен пазар.

При възникване на благоприятна конкурентна среда трябва да бъде разработен механизъм, позволяващ държавата да се изтегли от своята намеса и да прехвърли своите активи по съответна изходна стратегия, осигуряваща устойчивост и дългосрочна бизнес перспектива.

Примерни проекти за обществено финансиране в тази зона са:

• 
  Изграждане на местни комуникационни възли, свързани с високоскоростни линии (по възможност оптични) към национални опорни мрежи. Те ще предоставят достъп на местни доставчици на крайна свързаност на преференциални цени и скорости, близки до тези в най-близкия голям град. трябва да отговарят на разработени изисквания и стандарти за стабилност и сигурност на комуникациите.
  
• 
  Осигуряване на широколентова свързаност за нуждите на държавни ведомства и обществени институции като кметства, читалища, училища, и др.
  
• 
  Създаване на свободни безжични зони около обществени сгради и институции.
  

8.1.3 Широколентов достъп в слабо населени места и селски райони:

Ще се работи и по развитието на широколентовия достъп като част от универсалната услуга, което се очаква да бъде подкрепено като позиция от Европейския съюз.

ИКТ проектите в селските райони на Европа са фокусирани върху:

• 
  Обезпечаване на достъп до интернет;
  
• 
  съдържание, което е съобразено с това, което хората в тези райони търсят и използват в интернет, включително услуги, които ги насърчават да се насочват към интернет и
  
• 
  развиване на нови умения за достъп до интернет.
  

С най-голям ефект са проекти, които съчетават трите аспекта. В допълнение към доброто управление на проекти, икономическите, политическите и социалните фактори обхващат набор от условия, които са решаващи за успеха на ИКТ проектите в селските райони и могат да гарантират тяхната по-голяма адекватност на нуждите на местната общност, по-висока степен на навлизане и устойчивост.

Примерни проекти в тази зона са:

• 
  изграждане на обществени компютърни зали по подобие на телецентровете осигуряващи широколентови услуги на гражданите. Ще се търси съотношение 150:1, т.е. на всеки 150 жители – 1 компютър;
  
• 
  Изграждане на безжични зони около обществените компютърни зали. Заедно с развитието на широколентовия достъп по зони от изключителна важност е да се осигури развитие на националните интернет ресурси, както и да се развият водещи проекти на централно ниво, които да осигурят необходимата благоприятна среда за развитие на широколентови услуги и умения.
  

8.2 Регулаторна политика и нормативни документи

По отношение дейността, мрежите и финансирането на предприятията предоставящи електронни съобщителни услуги, необходимата интервенция се реализира чрез:

• 
  Приемане и въвеждане в българското законодателство на новите документи на ЕК в областта на електронните съобщения и информационното общество.
  
• 
  Премахване на различни административни пречки за развитието на конкуренцията в сектора на електронните съобщения.
  
• 
  Подобряване на общия инвестиционен климат в страната, което да подпомогне увеличаването на частните инвестиции в сектора.
  
• 
  Премахване на регулацията в области, където тя не допринася за развитието на пазара и където пазарните анализи на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) са установили наличие на ефективна конкуренция.
  

Подзаконовата нормативна уредба по Закона за електронните съобщения предвижда да доразвие разпоредбите му в частта, където трябва подробно и ясно да се разпишат условията, правилата и редът при които се осъществяват електронните съобщения и/или се предоставят услуги. Пример в това отношение е Проектът на наредба за размера, разположението и специалния режим на упражняване на сервитутите на електронните съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура и други подзаконови актове.

ЕК изрази своето виждане (COM(2008) 572 - The Commission’s 2008 Report of the Scope of the Universal Service in Telecoms)), че включването на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга е само една от възможностите за насърчаване на използването му от европейските граждани, наред със стимулиране на конкуренцията, използване на структурните фондове или държавни инвестиции за изграждане на съответната инфраструктура.

Заключението на ЕК от първия преглед на обхвата на универсалната услуга през 2005 - 2006 г. беше, че няма нужда от промяна на обхвата на задължението за предоставяне на универсална услуга, т.е широколентовите услуги все още не са се превърнали в необходимост за нормално участие в обществото до такава степен, че липсата на достъп до тях да означава социална изолация

Според ЕК при втория периодичен преглед на обхвата на универсалната услуга, вече се счита, че широколентовият достъп допринася за повишаване активното участие на европейските граждани в развитието на съвременото общество.

Председателството на Съвета на Европейския съюз предлага 4 възможни варианта (сценарии) за включване на широколентовия достъп в универсалната услуга:

1. 
   Използване на всички възможности, предлагани от настоящата рамка, без промяна на нейния обхват или методите за финансиране на нетните разходи от предоставянето й.
   
2. 
   Да се даде на държавите-членки възможност да определят каква скорост на достъпа следва да се осигури на нейните граждани.
   
3. 
   Включване на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга без изменение на концепцията и на условията за финансиране на нетните разходи.
   
4. 
   Включване на широколентовия достъп в обхвата на универсалната услуга при изменение на концепцията и на условията за финансиране.
   

3. Участници

Държавата

В областите, където се налага намеса от страна на държавата, е особено важно от социална и икономическа гледна точка да се дефинират ясно и безпристрастно мерките, които тя ще предприема за да постигне набелязаните цели. Поставянето на целите и успешното държавно участие при тяхното изпълнение ще ориентира потребителите и бизнеса. Друго важно очакване е на базата на този документ да могат ясно да се дефинират приоритетите, които да спомогнат процеса на разработване на проекти по различните програми и структурни фондове на ЕС.

Общините подпомагат икономическото развитие на местно ниво, осигуряват равни възможности – регионално, етнически, възрастово, съкращават разходите, посредством икономия от мащаба и обединяване в единна мрежа.

9 Изпълнение на програмата

9.1 Координация и мониторинг

Координираща роля при изпълнение на Програмата ще има Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.

Предлага се осъществяването на мониторинг по изпълнението на заложените в Програмата цели да се извършва от работна група към Координационния съвет по информационно общество (КСИО) към МС.

9.2 Рискове

• 
  Липса на координация – неправилният подбор на екипа, управляващ процеса на реализация на програмата, не добре разработени вътрешни правила за управление на процеса, незадоволителни мерки за вътрешен контрол, както и на нерегламентирано вмешателство в работата на екипа може да затрудни изпълнението на оперативните процеси и дейностите по реализацията на програмата.
  
• 
  Недостатъчно финансиране – съществуващият механизъм за финансово обезпечаване на програмата не винаги гарантира в пълна степен осигуряване на необходимите финансови ресурси в различните етапи (по години) от реализирането й. За този ефект спомага и липсата на възможност за формиране на бюджетен излишък по програмата в края на годината.
  

• 
  Забавяне на процесите (времеви риск) - проявата на ефекти, дължащи се на първите два рискови фактори може да предизвика неминуемо забавяне на процесите и нарушаване на времевите графици за реализиране на програмата и общо разстройване на работата.
  
• 
  Риск от корумпиране на идеите – съществуващата опасност за прокарване на лобистки интереси и насочване на реализацията на Програмата в направление, обслужващо тясно фирмени или частни икономически интереси може да доведе до изместване на целите и приоритетите. Решението тук е пълна прозрачност.
  
• 
  Риск от динамиката в развитието на технологиите – динамиката в развитието и въвеждането на новите технологии може да доведе до несъвместимост с използваната технология и по-ниска сигурност на системата, изградена по старата технология. Този фактор, формиращ рискови ефекти за реализирането на програмата до голяма степен се дължи на неправилно проучване на наличните технологични и общопазарни предпоставки и неправилно планиране на дейностите за реализиране на Програмата, както и на възможността за осигуряване на задоволителен жизнен цикъл на получените от това крайни резултати. При проучване, анализ и управление на този риск трябва да се държи сметка за възможните прояви на ефекти, дължащи се на разгледаните преди това рискови фактории.
  
• 
  Рискове, свързани с неефективност на пазара и нарушаване на конкуренцията - неуспехът на пазара за широколентови услуги може да се дължи на това, че разходите за доставка на услуги надвишава това, което клиентите могат да плащат за тези услуги, т.е. инвестирането няма да бъде икономически ефективно – този вид рискове могат да се избегнат чрез намаляване на бариерите за навлизане на пазара на конкуренти; чрез повишаване на регионалната конкурентоспособност - насърчаване на икономическото развитие и намаляване на неравенството между регионите. Един механизъм за увеличаване на конкурентоспособността на региона е да се създаде конкурентно предимство чрез инвестиции в широколентова инфраструктура, например, след освобождаването на честотна лента (цифровия дивидент).
  

10 Финансова част

10.1 Източници на финансиране

В тази връзка общините, чрез общинските бюджети могат да играят съществена роля в този процес. Общинският бюджет е важно звено на местната икономика, той отразява движението на основните парични потоци и предопределя авторитета на местната власт. С общинския бюджет се определят и осигуряват парични средства, с които могат да се финансират местни и делегирани от държавата дейности.

Под други източници на финансиране попадат и различни програми и инициативи на ЕС, по които се предвижда отпускането на финансови средства за дейности в областта на ИКТ. Пример за подобна инициатива е „Европейски икономически план за възстановяване” (COM(2008)800). Според него умелото съчетание на политики и фондове на ЕС може да подейства като катализатор за ключови инвестиции, които да приближат ЕС към постигането на устойчив просперитет в бъдеще. За 2009 г. и 2010 г. Комисията предлага да се мобилизират допълнително 5 млрд. евро за проекти за трансевропейски енергийни връзки и за широколентова инфраструктура. Приетият от ЕК пакет съдържа Предложение за регламент за изменение на Регламент на Съвета № 2005/1698/EО относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), в който се предвижда възможността за финансиране на проекти за развитие на широколентов достъп в селските региони (1 млрд. EUR), с цел гарантиране на 100% техническа възможност за широколентов достъп (broadband coverage) до 2010 г.

10.2 Национален фонд за развитие на широколентовия достъп в България

Средствата от Фонда ще се използват за финансиране на широколентови инфраструктурни проекти за постигане на посочените цели и ще съдействат за налагането на приоритетите и спазване на принципите, както са дефинирани в тази Програма.

Правилата за работата на Фонда ще са в съответствие с тези, заложени в европейското законодателство за използването на Структурните фондове. Във Фонда трябва да има присъствие на всички играчи, както участници на пазара, така и в социалния спектър на програмата, включително и на регионално ниво.

11 Заключение

Настоящият документ дава основните рамки за развитието на широколентовия достъп, които ще бъдат детайлно доразвити в последващ акт на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения.