Програма за развитие на туризма в община Плевен- проект 2017-2019 г. Въведение. Визия. Обща характеристика
Изтегляне 436.79 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2017 - 2019 г. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
- ЗМ „Кайлъка”
- Панорама
ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ПЛЕВЕН / Проект / 
2017 - 2019 г. С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е на
1.Въведение. 2.Визия.
3.Обща характеристика. 4.Географско положение и достъпност. 5.Природни ресурси за развитие на туризма. 6. Климат. 7.Антропогенни ресурси за развитие на туризма. 8.Културни ценности , институции и други ресурси за развитието. 9.Други ресурси за развитие на туризма. 10.Ежегодни събития(фестивали, панаири и др.) 11.Ресурси за развитието на бизнес , конгресен и спортен туризъм. 12.Инфраструктура на Община Плевен. 13.Обща инфраструктура. 14.Административна структура. 15.Туристическа инфраструктура. 16.Хотели и други места за настаняване. 17.Заведения за хранене и развлечение. 18.Развитие на човешки ресурси в туризма. 19.Университети и други учебни заведения, подготвящи кадри на туризма. 20.Основни генериращи пазари. 21.Анализ на настоящата ситуация(силни,слаби страни, възможности и заплахи). 22.Дейности за развитие на туризма в община Плевен. 23.Обобщение. Програмата за развитие на туризма в Община Плевен е разработена на основание чл.11, ал.1 от Закона за туризма, в съответствие Общински план за развитие и съществуващите местни туристически ресурси и потребности. Целта на програмата е да изясни и определи туристическия потенциал на територията на община Плевен и да конкретизира основните стратегически цели за развитие на туризма в периода 2017-2019г. Въведение Световният туризъм продължава да осигурява между 5 и 6 процента от глобалния БВП, почти неподлежащ на икономическите колебания, рецесии и кризисни периоди. В България този сектор на икономиката осигурява 13.6% от БВП, значително над деветте процента средно за Европейската общност. В резултат на тези и много други фактори, всяка стратегия за туризъм е изправена пред все по-голямата необходимост да се мисли глобално и да се прилагат микро-локални и индивидуални решения. Основните принципи са: ангажираност на заинтересованите страни, гъвкавост на стратегията, устойчивост, като ежегодно се следят променящи се показатели, оперирането на всички мерки при промяна на заобикалящите пазари и финансова среда. ВИЗИЯ
Развитието на дадена дестинация, като дългосрочна концепция, трябва да е Съобразена с Националната устойчива дестинация на България, на Европейската общност за туризъм-2030 г., на Световната организация по туризъм към ООН-2030 г., където ключовите фактори са пет:
Визията на град Плевен като туристическа дестинация е културно-историческият туризъм. Факторите, които играят важна роля за неговото развитие са: конкуренто- способност, устойчивост на туристическата индустрия в общината, икономическа, социална и екологична стабилност в Дунавски регион. Необходимо е да се съблюдават най-добрите практики в технологично, информационно и маркетингово обезпечаване в сектора. Туристическите агенции и туроператори на местно ниво, да са желани партньори на регионално, национално и интернационално ниво. Това комплексно сътрудничество ще доведе до увеличение на нощувки, брой на пренощували лица, увеличение на приходи на база заетост в хотелите и местата за настаняване. Съответно, ще се увеличи и делът на Плевен от националния туризъм. Стратегията за развитие на община Плевен трябва да е съобразена с принципите, залегнали в националната, регионалната (Дунавски регион) и областна стратегия до 2020 г. Необходимо е да бъде реалистична и осъществима, с изпълними цели и разполагаеми ресурси. Важно е интегрираният план за развитие на Плевен да е съобразен с общинския план за развитие. Капацитетът и качеството ще подскажат какви са пазарните нужди и какъв ще бъде туристическият продукт. На първо място се откроява силно изявеният урбанистичен център - гр.Плевен, с население 106 011 жители. В него е концентрирано 40% от населението на областта. Той е седмият по големина град в България и има функции на централно селище в западната част на Северния централен район. Общината разполага с достатъчно трудови ресурси, които да обслужват евентуален висок икономически растеж. Географското положение и достъпност са добри. Инфраструктурата е очертана с магистралите Е83 , Е85, ж.п. транспорт. До града се достига по първокласен път София-Варна (Е83), по второкласен път Никопол-Плевен (II-34), второкласен път Ловеч-Плевен (II-35). Достъпът до града по р. Дунав се осъществява чрез пристанище Сомовит, отстоящо на 31 км от града. Разглеждайки природните ресурси, трябва да се упоменат ландшафт и биоразнообразие, води, климат, въздух, зелена система. Тези ресурси и туристически дадености са предпоставки за развитие на природен и еко-туризъм. Стратегията за развитие на община Плевен трябва да е съобразена с принципите, залегнали в националната, регионалната (Дунавски регион) и областна стратегия до 2020 г. Необходимо е да бъде реалистична и осъществима, с изпълними цели и разполагаеми ресурси. Важно е интегрираният план за развитие на Плевен да е съобразен с общинския план за развитие. Капацитетът и качеството ще подскажат какви са пазарните нужди и какъв ще бъде туристическият продукт. На първо място се откроява силно изявеният урбанистичен център - гр.Плевен, с население 106 011 жители. В него е концентрирано 40% от населението на областта. Той е седмият по големина град в България и има функции на централно селище в западната част на Северния централен район. Общината разполага с достатъчно трудови ресурси, които да обслужват евентуален висок икономически растеж. Географското положение и достъпност са добри. Инфраструктурата е очертана с магистралите Е83 , Е85, ж.п. транспорт. До града се достига по първокласен път София-Варна (Е83), по второкласен път Никопол-Плевен (II-34), второкласен път Ловеч-Плевен (II-35). Достъпът до града по р. Дунав се осъществява чрез пристанище Сомовит, отстоящо на 31 км от града. Разглеждайки природните ресурси, трябва да се упоменат ландшафт и биоразнообразие, води, климат, въздух, зелена система. Тези ресурси и туристически дадености са предпоставки за развитие на природен и еко-туризъм. Географско положение, релеф, климат, води, биоразнообразие, Защитени територии. Плевенската община заема централната част на Дунавската хълмиста равнина. Тя е разположена в самото сърце на Мизия, в земеделски район, ограден от невисоки варовикови хълмове. Нейното централно разположение в Северна България определя значението й като крупен административен, икономически, политически, културен и транспортен център. Територията й е 809,712 км2, което е 17,4% от територията на областта и 0,73 % от националната. Плевен се намира на 170 км от столицата София, на 320 км от Черноморския бряг, на 30 км от река Дунав, на 130 км от „Дунав - мост” и на около 70 км от Стара планина. Достъпът до града по река Дунав се осъществява чрез пристанище Сомовит, само на 31 км от града. Общината включва 25 населени места, от които 2 града – Плевен и Славяново, и селата: Беглеж, Бохот, Брестовец, Бръшляница, Буковлък, Върбица, Горталово, Гривица, Дисевица, Коиловци, Къртожабене, Къшин, Ласкар, Мечка, Николаево, Опанец, Пелишат, Радишево, Ралево, Тодорово, Тученица, Търнене и Ясен и е с административен център Плевен. 
Релефът на общината е предимно низинен, средната надморска височина е 211 м. Най-високата точка в общината е Средният връх (314 м), който се намира в Плевенските височини. Плевен е в зона с умерено - континентален климат с големи температурни амплитуди. Средногодишната температура е 10,8 C. Преобладават западните и северозападни и източни ветрове. Преносът на студените въздушни маси е от север през зимата. През пролетта и лятото се наблюдават гръмотевични бури с поройни валежи. Не са редки случаите на продължителни засушавания в края на лятото и ранната есен. Общината разполага с добре развита хидрографска мрежа със значителни подземни и надземни водни ресурси . Осигуряват се от реките Вит и Тученица, а също така и от карстови извори, артезиански кладенци и подземни води. На територията на общината има само малки ретензионни язовири - „Тотлебенов вал”, „Мъртва долина” , „Табакова чешма”, с. Мечка, с.Николаево, на река Чернелка, гр. Славяново. Тези язовири се използват за отдих, къпане, риболов, напояване. От язовирите в Мъртва долина до промишлената зона на гр. Плевен има промишлен водопровод , който сега се използва като резервен за подаване на промишлена вода. Запасите на подземни води, които се използват за питейно– битово водоснабдяване на населените места, са повече в сравнение с повърхностните води. Водохващателните съоръжения за подземните води са дренажи и кладенци. Общината разполага с добре развита хидрографска мрежа със значителни подземни и надземни водни ресурси . Осигуряват се от реките Вит и Тученица, а също така и от карстови извори, артезиански кладенци и подземни води. На територията на общината има само малки ретензионни язовири - „Тотлебенов вал”, „Мъртва долина” , „Табакова чешма”, с. Мечка, с.Николаево, на река Чернелка, гр. Славяново. Тези язовири се използват за отдих, къпане, риболов, напояване. От язовирите в Мъртва долина до промишлената зона на гр. Плевен има промишлен водопровод , който сега се използва като резервен за подаване на промишлена вода. Запасите на подземни води, които се използват за питейно– битово водоснабдяване на населените места, са повече в сравнение с повърхностните води. Водохващателните съоръжения за подземните води са дренажи и кладенци. Растителността е характерна за природно-климатичната област. Горите са ограничени. Община Плевен е с много ниска лесистост. Церовите гори са най-разпространените естествени гори в района, липовите гори заемат много по-малки площи. Горите от келяв габър са разпространени в тесни ивици само в каньоните на реките Тученица, Чернелка и на някои места в поречието на река Вит. Салкъмът (бялата акация) е най-широко залесяван сред чуждите за района видове, като най-големият масив е между селата Тученица и Пелишат. Боровите култури са залесявани заради бързия им растеж и ценната им (чамова) дървесина. Тополовите култури се създават основно в поречието на река Вит. Те растат сравнително бързо и имат ценна дървесина. Животинският свят е представен от гризачи (полски мишки, лалугери), хищници(чакал, лисица, пор, невестулка), тревопасни (сърна, диво прасе, заек), птици (чапла, блатна кокошка, бекас, дъждосвирец, чайка, дива патица, щъркел, пъдпъдък, фазан, яребица, славей, синигер), земноводни и риби (шаран, сом, щука, бяла риба, каракуда). Защитените територии са значителни като брой, но заемат много малка част от общата площ на общината. С изключение на ЗМ „Кайлъка” /1000 ха/, всички са малки по територия. В общата площ на ЗМ „Кайлъка” се включва и парковата част, която е значителна и със занижена консервационна стойност. Единствено ПЗ „Чернелка” сравнително добре изпълнява природозащитните си функции, заради които е създадена. Една от причините за бедността на защитени територии е силното антропогенно въздействие върху природните компоненти на района, но досега той е оставал встрани от приоритетните за опазване региони в страната. Антропогенните ресурси са :
Хилядолетна е историята на град Плевен. Тук през вековете процъфтяват най-различни култури – праисторическа, тракийска и римска, византийска и прабългарска. Най-ранните данни се отнасят към края на 5-то хилядолетие пр.Хр. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Най-ранните данни за човешки живот и дейност се отнасят към края на новокаменната епоха, когато тук са живели земеделско-скотовъдни племена. През ІІI-ІV век от н.е. Плевен бил завладян от римляните, които го превърнали в крепост под името „Сторгозия”. Славяните се преселват тук в края на VI и началото на VII век. Археологическите материали показват, че животът на Кайлъшкото селище продължава и през Средновековието. Сегашното име на града се споменава за пръв път в документ, датиращ от 1270 година в грамота на унгарския крал Стефан V. Името Плевен става световно известно по време на Руско-турската война от 1877-1878 година. На 10 декември 1877 година, с освобождението на Плевен, се решава победният изход на войната. Пресата в цяла Европа отразява това събитие. Градът е запазил и до днес културно-историческото си наследство и затова е известен като град на музеите. Късноантична и средновековна крепост „Сторгозия” Регионален исторически музей Панорама „Плевенска епопея 1877” Скобелев парк Паметник на Ген. Скобелев Къща музей „Цар Освободител Александър ІІ” Къща-музей “Стоян и Владимир Заимови” Параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец” Храм „Свети Николай Мирликийски Чудотворец” Храм „Света Троица” Храм „Света Параскева” Български национален възрожденски комплекс Румънски мавзолей, музеен кът и мемориален парк - с.Гривица Къща музей ”Великий Княз Николай Николаевич”- гр. Пордим Къща музей „Негово кралско величество Карол І”- гр. Пордим Драматичен театър „Иван Радоев” Художествена Галерия Дарение “Колекция Светлин Русев” Художествена Галерия ”Илия Бешков” Музей на Виното Градът предлага богат избор на културни събития през всички сезони на годината. В Плевен има Драматичен театър, Плевенска филхармония, Северняшки ансамбъл за народни песни и танци, музеи, галерии, библиотеки, а също така читалища, хорови и танцови формации. С Плевен са свързани имената на колосите в оперното изкуство Михаил Попов, Христо Бръмбаров, Асен Селимски, Катя Попова, Гена Димитрова. Гордост за града е и Националното училище по изкуствата „П. Пипков”, което възпитава таланти, които печелят награди на престижни национални и международни фестивали. Културният живот на града има своите безспорни приоритети – международният музикален фестивал „Катя Попова”, празниците на българската и руската музикална култура, новият Национален конкурс за българска драматургия „Иван Радоев”, международният пленер по живопис и др. Културните традиции на града се обогатяват и с провеждането на биенале на малките форми (графика, живопис, скулптура). Град Плевен е с добри традиции в развитието на лозаро-винарската индустрия. Известен е като първия център на винарската индустрия в България. През 1890 г. в града е открито първото и единствено професионално училище по лозарство и винарство. През 1902 г. в града е създаден първи и единствен до днес Национален институт по лозарство и винарство. Една от най- новите атракции на града е Музеят на виното, създаден през 2008 г. Музеят се помещава в естествена пещера във формата на Георгиевски кръст, находяща се в Национален парк „Кайлъка” срещу малкия язовир Тотлебенов вал, на около 5 км от центъра на града. Посещението в музея е съпроводено с беседа и дегустация на различни сортове вина.
Скобелев парк, парк „Кайлъка” със зоологическа градина, градска градина с воден комплекс в центъра на града и пеещ фонтан, румънски мавзолей с парк в с. Гривица, екопътека „Чернелка”. Битови заведения във „Възрожденския комплекс” и парк „Кайлъка”. Като атракция може да се разглежда музеят на виното в Плевен, с дегустациите, които се правят там. Най-интересният исторически обект е Панорама „Плевенска епопея 1877”, която е уникално съоръжение за Балканите и перфектно съчетава историческите факти с художествено-емоционалното им пресъздаване върху панорамно платно /115х15м/.
Международен фестивал „Лауреатски дни Катя Попова”- фестивал за класическа музика. Фестивалът е учреден през 1966 г., провежда се периодично – през година, представя ярките постижения на най-новата генерация в европейското и световно изпълнителско майсторство и завоеванията на българската певческа и инструментална школа. Международна фотоизложба „Фодар” - биенале за фотография с конкурсен характер. Национално биенале на малките форми - престижен форум, който обединява творци от живописта, графиката и скулптурата. Биеналето има конкурсен характер, връчват се награди за млад автор, за творци от трите жанра(живопис, графика, скулптура ) и голяма награда. Творбите се експонират в ХГ „Илия Бешков”. Отбелязване на международния ден на музиката и поезията – 1-ви октомври. Представяне на обща художествена изложба по повод деня на Св.Пимен Зографски. При откриването на изложбата се връчва ежегодна награда за творчески постижения на плевенски художник, избран от Представителството на СБХ - Плевен. Европейски дни на културното наследство и Световен ден на туризма. /РИМ/ „Нощ в Музея” - издание на проекта, стартирал през 2006 г. Атрактивно представяне на част от богатия музеен фонд. Проявата се осъществява по специална програма с участието на музейни специалисти, артисти и музиканти. „Нощ в музея” се провежда по традиция в навечерието на 15 май – Празникът на Плевен. Празници на българската и руската култура. Традиционни, национални и религиозни празници. На територията на Плевен са изградени редица спортни съоръжения: стадион, басейни, училищни спортни площадки и др. Мрежата от спортни клубове и съоръжения създават предпоставки за провеждане на редица професионални и аматьорски събития. Град Плевен е домакин на конференции и изложения. Интерес представлява Международната изложба-договаряне „Подаръци”, специализираните „Архитектура, строителство, обзавеждане”, „Пчеларство”, „Животновъдство”, „Растениевъдство” и автосалон „Партньори на колела”. Културни ценности :
Най-ранните следи от живота и дейността на човека по тези земи се отнасят към края на 5 хилядолетие пр.н.е.. Многобройни археологически находки са свидетелство за високата материална и духовна култура на траките, обитавали хилядолетия този край. Сред тях е най-голямото златно съкровище, открито по българските земи — Вълчитрънското, състоящо се от 13 съда с култово предназначение и общо тегло 12,5 кг. В началото на новата ера тези земи стават част от Римската империя. На пътя от Ескус за Филипополис, при днешния Плевен възниква римската пътна станция Сторгозия, а по-късно и крепост със същото име. Археологическите проучвания говорят за мащабно строителство на административни, военни и религиозни постройки. Един от най-ценните археологически паметници е раннохристиянската базилика от 4 век, втората по големина в България след царската базилика в Плиска. Средновековие През Средновековието селището представлява силна крепост с добре развити занаяти, търговия и монетосечене. Името на града произлиза от думата плевел, понеже всички, които минавали от тук, забелязвали буйната растителност и го наричали така, т.е. родило се името Плевен. Под османска власт По време на османското робство Плевен запазва българския си облик. През Възраждането населението се занимава със селско стопанство, занаяти и търговия, строят се църкви, училища, мостове и обществени чешми. През 1825 г. тук отваря врати първото светско училище, а през 1840 г. Анастасия Димитрова открива първото девическо училище в България. Именно тук през 1869 г. националният революционер и борец за свобода Васил Левски основава първия в страната революционен комитет. Същата година e основано и читалище„Съгласие“.
Съвременна култура
Драматичният театър „Иван Радоев” е основан през 1919 г. Сградата, в която се помещава, е обявена за паметник на архитектурата с национално значение. Интериорът е издържан в традициите на европейския градски стил от края на ХІХ век. Институтът налага своето присъствие в културния живот не само на града, но и в театралното пространство на страната. Безчислени са концертните изяви и представления на хора и оркестъра при Северняшкия ансамбъл за народни песни и танци в Плевен. Сформиран е през 1959г. Пред българската и чуждестранна публика ансамбълът представя автентични и оригинално преработени творби от Северна България. Редица са международните признания – първи награди и лауреатски звания от международни хорови конкурси, многобройни записи за Българското национално радио, за радио Би Би Си, Москва, Братислава, Брюксел, Женева, Анкара. Художествената галерия „Илия Бешков”възниква през 1958 г., като отдел към Историческия музей. Като самостоятелна институция се отделя през 1973 г. Притежава богат фонд от творби – живопис, графика, скулптура. Съхраняват се творби на Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов, Николай Павлович, Георги Данчов, Илия Бешков, Светлин Русев, Сидония Атанасова и др. Галерията притежава платна от световноизвестни художници - Рембранд, Домие, Кете Колвиц и др. Плевенската филхармония с открита оперна сцена съществува повече от 50 г. и за този не малък период се е утвърдила като една от водещите в България. Основана е от големия български музикант Саша Попов. Всяка година филхармонията изнася десетки концерти в България и много европейски страни, съпровожда конкурса за млади оперни изпълнители в град Плевен. С името на Плевенската филхармония са свързани именити български и чуждестранни диригенти и солисти. Постоянната изложба - Дарение „Колекция Светлин Русев” е открита през 1984 г. в изключително уникална сграда. Един от най-известните художници на България – Светлин Русев, дарява на родния си град Плевен богата колекция от 400 картини и скулптури на световни и български майстори на изкуството. Постоянната експозиция предлага повече от 250 ценни художествени произведения. Културният живот на града има своите безспорни приоритети – международният музикален фестивал „Катя Попова”, Националният конкурс за българска драматургия „Иван Радоев”, Национално бианале за малки форми, Международно бианале по фотография „Фодар”, Национален фестивал на авангардния видеофилм и видео продукция „Артвизия” и други.
Нематериално културно наследство:
В Северна България е разпространен двупрестилченият тип женска носия, която се състои от риза, две престилки (задна и предна) и колан. В Регионалния исторически музей в Плевен може да бъде разгледано голямото разнообразие на този тип народен костюм. Мъжката носия в Плевенско е била белодрешна, която се състои от пояс, туникообразна риза, гащи-димии и връхни дрехи. Плевенският народен костюм е сред най-пищните по колорит, богатство и разнообразие на орнаментите и прецизност в изработването. Основният поминък на населението е земеделие, овцевъдство, лозарство и винопроизводство.
На територията на Плевен са изградени редица спортни съоръжения: стадион, басейни, училищни спортни площадки и др. Мрежата от спортни клубове и съоръжения създават предпоставки за провеждане на редица професионални и аматьорски събития. Реализира се проект за изграждане на многофункционална зала в гр.Плевен. Предвижда се залата да бъде построена на площ от 4426 кв. м, а разгърнатата й застроена площ да е 6458 кв. м и да разполага с 3060 седящи места, както и 12 места за хора с физически затруднения. Като единствена многофункционалната зала, с развития капацитет и условия, ще осигури възможност за достъп до професионални спортни, културни и други прояви и ще разполага с оборудване за минимум 4 вида колективен спорт. Обектът се допълва и с изграждането на паркинг с над 329 паркоместа. Предстои проект „Ремонт на спортна зала „Спартак”.
Град Плевен е домакин на конференции и изложения. Интерес представлява Международната изложба-договаряне „Подаръци”, специализираните „Архитектура, строителство, обзавеждане”, „Пчеларство”, „Животновъдство”, „Растениевъдство” и автосалон „Партньори на колела”. ИНФРАСТРУКТУРА НА ОБЩИНАТА Като капацитет за развитието на Плевен, като туристическа дестинация, изключително важна е инфраструктурата. Тя бива транспортна, комуникационна, водоснабдителна и канализационна, а също и административна. Пътната мрежа и общественият транспорт на града изискват добра организация на движението като паркоместа, трафик, светофари, свободен достъп до wi-fi мрежата за туристи. Изтегляне 436.79 Kb. Сподели с приятели:
|