Програма за развитие на туризма в община тетевен съдържание І. Въведение



страница1/7
Дата19.07.2018
Размер0.87 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7


СТРАТЕГИЧЕСКА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА ТУРИЗМА В ОБЩИНА ТЕТЕВЕН

СЪДЪРЖАНИЕ

І. Въведение

ІІ. Оценка на състоянието, процесите и тенденциите в икономиката на област Тетевен

1. Оценка на географското положение и природните ресурси като фактор за развитие на туризма

1.1 Географско положение

1.2 Релеф

1.3 Води

1.4 Климат

1.5. Биологично разнообразие

1.5.1. Растителност

1.5.2. Животински свят

1.6. Състояние на околната среда

2. Анализ на процесите и тенденциите в туризма

2.1. Национални особености и правителствени приоритети – няколко основни тенденции


2.2. Статистически преглед на тенденциите за развитието на туризма в България

2.2.1. Чуждестранни туристи в България

2.2.2. Платежен баланс на туризма – България (януари-април 2005 г.).

2.2.3. Европейски съюз – България

2.2.4. Пътувания на български граждани в чужбина (по крайни дестинации)

2.3. Основни показатели за туристическото развитие на община Тетевен спрямо Ловешка област и страната

2.4. Ресурсна обезпеченост в региона

2.5.Оценка на туристическите ресурси в населените места в община Тетевен

2.6. Целеви групи туристи

ІІІ. Стратегическа цел

ІV. Дейности по реализацията на стратегическите цели

V. Финансова осигуреност на туристическия потенциал в община Тетевен


VI. Очаквани резултати

VIІ. Мониторинг на дейностите по изпълнение на стратегическата програма


Речник на основните понятия

І. Въведение

Туризмът е безспорно сред отраслите, които сравнително бързо преодоляват икономическата криза в България след началото на 90-те години и реализират устойчив растеж. Показателен в това отношение е темпът на нарастване на броя на туристите и валутните приходи. Годишно България се посещава от близо 4 млн. чуждестранни туристи, предимно от страните на ЕС, а приходите от отрасъла за първото шестмесечие на 2005 г формират около 11 % от БВП.

Същевременно предстоящото присъединяване на България към ЕС поставя редица въпроси пред развитието на туризма и неговата конкурентоспособност на външните пазари. В момента делът на страната в европейския туристически пазар е под 1%. Това до голяма степен се дължи, както на слабата задгранична реклама на туристическото ни предлагане, така донякъде и на липсата на добре подготвени кадри в отрасъла – смятат експертите. Според тях лошата инфраструктура и липсата на целенасочена държавна политика за привличане на инвестиции, довела до истински хаос в застрояването на туристическите зони, сериозно вредят на имиджа на България като достъпно и спокойно място за отдих.

За първите 6 месеца на 2005 г. е отбелязан ръст на чуждестранните туристи от 5,6% спрямо м.г. Най-много гости са посрещнати от балканските страни – Гърция, Македония, Сърбия и Черна гора, следвани от Германия и Великобритания. Темповете на нарастване на туристическия поток към България продължават да бъдат най-високи при страните от ЕС. Завоюваният дотук обаче едва 1% от европейският туристически пазар крие голям потенциал пред българския туризъм и същевременно представлява сериозно предизвикателство.

Регионалната политика е една от най-динамичните сфери на развитие в България през последните няколко години. Законът за регионалното развитие е основният законов акт, уреждащ и регламентиращ политиката в областта на регионалното развитие, който подробно определя нейните цели, институциите и инструментите за формирането и реализирането й. В закона се регламентира институционалната рамка, посочват се функциите и взаимоотношенията между структурите и органите на управление на регионалното развитие на национално, регионално и местно равнище и се определят конкретните механизми за съгласуване и координиране.

Стратегията за развитие е основен инструмент за формиране на цялостна дългосрочно ориентирана политика за регионално развитие, съобразена с националните, регионалните и общински приоритети.

Посредством създаването на настоящата стратегическа програма се цели създаването на един по-новаторски подход към развитие на продукта и актуална оценка на туристическите нужди и потребности. С подсигурена основна инфраструктура, интегриран подход към развитието на туризма, подобреното сътрудничество в самата туристическа индустрия и между туристическия сектор и неговите пазари ще доведе до значителни ползи за предприятия и потребители, ангажирани в сферата.

ІІ. Оценка на състоянието, процесите и тенденциите в икономиката на област Тетевен

1. Оценка на географското положение и природните ресурси като фактор за развитие на туризма

1.1. Географско положение (Вж. Приложение 1)

Община Тетевен е разположена в Ловешка област – Северен централен планировъчен район. Общината граничи с 10 общини от Ловешка, Софийска и Пловдивска област. Това са общините – Ябланица, Луковит, Угърчин и Троян от Ловешка област; Карлово от Пловдивска област и Антон, Пирдоп, Златица, Етрополе и Правец от Софийска област. Макар и да граничи пряко с общините Карлово, Антон, Златица и Пирдоп, практически с тези общини не съществуват преки транспортни връзки и няма възможност за непосредствен обмен на пътуващи хора и стоки. Традиционни и добре развити са връзките и обмена с общините Правец, Ябланица, Угърчин и Троян. През тези общини се осъществяват връзките с Областния център Ловеч, столицата и важни републикански транспортни артерии като автомагистрала “Хемус” и първокласния път Е772.

Територията на общината е 696 975 дка или около 697 км² – което представлява 16,86 % от територията на Ловешка област (4 132 км²). По територия общината е на трето място в областта след община Ловеч 946 км² и община Троян 892 км². Тя е по-голяма по територия от средния показател за площта на българската община – 424 км².

1.2. Релеф (Вж. Приложение 1)

Територията на общината е разположена в долината на река Вит, заобиколена от красивите върхове – Петрахил, Червен, Трескавец и др. от Златишко – Тетевенската планина, която се простира на изток от Златишкия проход до ниския Рибаришки проход. Надморската височина варира от 340 до 2100 м., а в гр. Тетевен е 415 м. Релефът е планински и полупланински. Билните части на планината са голи, южните склонове са много стръмни и обезлесени, а северните склонове във високата си част са силно ерозирани, а в средната – полегати и добре залесени с хубави букови гори.

Долините на реките са насочени на север. В южните си части те се стесняват и страничните ридове се модифицират в остро наклонени.

Абсолютната надморска височена на Златишко-Тетевенската планина се маркира от най-високия връх Вежен (2 198м), който се издига в източната й част. Планината е осеяна и с други красиви върхове, които представляват интерес за туристите – Паскал – 2029 м; Тетевенска Баба – 2071 м; Картал – 2014 м; Болована 2019 м; Братаница – 1980 м и др.

Горите в общината предлагат приятна среда за туризъм и отдих – пешеходна разходка, ловуване, събиране на диви плодове, билки и гъби. През зимата тук има много добри условия за ски в областта на хижите Вежен, Бенковски, Васильов и Хайдушка песен. По река Бели Вит и нейните притоци има отлични условия за риболов и за плаж през лятото. Красивите скални образувания край Тетевен предлагат добри условия за алпинизъм.


Елемент


Рекреационен потенциал

Надморска височина /300м. – 2198м./

Изключително благоприятно

Отсъствие на свлачища и срутища

Изключително благоприятно

Експозиция на склоновете

Изключително благоприятно

Наклони на склоновете

Благоприятни

Проходимост и обзорност на територията

Благоприятна

Хоризонтално разчленение

Слабо благоприятно

Вертикално разчленение

Слабо благоприятно

Форми на релефа

Слабо благоприятни
  1   2   3   4   5   6   7


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница