Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
Изтегляне 2.8 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІ. Въведение и географска характеристика
- ІІІ. анализ
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕТО НА СЕКТОР “РИБАРСТВО” /2007 – 2013 г./ ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА ЗА РАЗВИТИЕ НА СЕКТОР “РИБАРСТВО” /2007 – 2013/ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТРАТЕГИЯ И ОПИСАНИЕ НА ПРИОРИТЕТИ И МЕРКИ София, БЪЛГАРИЯ І. Съдържание ІІ. Въведение и географска характеристика 3 ІІІ. анализ 4 VII. Финансови разпоредби. Индикативен финансов план за Оперативна програма за развитието на сектор “Рибарство” 122 VIII. Разпоредби за прилагането на Оперативна програма за развитието на сектор “Рибарство” – Системи за управление и контрол 123 1. Цел на информационните дейности 135 2. Целеви групи 135 3. Информационни дейности 135 3.4. Естествени и изкуствени водоеми /езера и язовири/ 156 2.5. Защитени територии 158 3.7. Ерозия 163
4.1. Състояние на рибните запаси 163 4.2. Ситуация в риболовния сектор в България 165 4.2.1. Морски риболов 165 8. Мониторинг 193 9. Заключения и препоръки 195 ІІ. Въведение и географска характеристика1. Република България (в лицето на администрацията, която отговаря за прилагането на Общата политика по рибарство на Европейския съюз – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури) изготви Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство” в съответствие с изискванията на Регламент на Съвета на Европейския съюз № 1198/2006 за създаването на Европейския фонд по рибарство, както и Регламент на Европейската комисия № 498/2007 разписващ подробните правила за прилагане на Регламент на Съвета на ЕС № 1198/2006. Двата документа на Общността са основата на прилагането на структурната политика в областта на рибарството за финансов период 2007-2013 г. В настоящата Оперативна програма са описани политиките и приоритетите за развитие на сектор “рибарство” – риболов и аквакултура, както и районите на действие на рибарските групи, които ще получат финансиране от Европейския фонд по рибарство. Оперативната програма (както и Националният стратегически план за развитие на рибарството и аквакултурите) обхваща период на програмиране от седем години 1 януари 2007 г. – 31 декември 2013 г. В процеса на разработване на стратегическите документи: Национален стратегически план и Оперативна програма, бяха проведени консултации с всички заинтересовани лица от сектора. Неправителствени организации, представители на рибарския сектор, експерти от държавната администрация, имащи отношение към рибарството, научни и изследователски институти, както и учени, взеха участие в тематични работни групи за обсъждане стратегическото развитие на сектор “рибарство” в България. Целта на Националния стратегически план е да представи начина на приложение на структурната политика на ЕС в България като част от Общата политика по рибарство и в изпълнение приоритетите на Общността. Целта на Оперативната програма е да опише как ЕФР ще допринесе за постигане целите, чрез програмиране и финансово разпределение на помощта от ЕФР по приоритетни оси. 2. Оперативната програма ще бъде прилагана на цялата територия на Република България, която е класифицирана като Цел “Сближаване” по смисъла на Европейския регламент за Кохезионната политика.1 ІІІ. анализ
При описанието на рибарския сектор, като се взе предвид че при изготвянето на Оперативна програма се изисква по-аналитичен подход от този, използван при изготвянето на НСП, се идентифицираха позитивните и негативните тенденции за развитие на сектора, върху които Програмата може да окаже влияние Данните и контекстните индикатори, използвани за анализ в Оперативната програма на сектор “Рибарство” са осъвременени спрямо използваната в НСП статистика за описание на сектора. В Оперативната програма, сектор “Рибарство” е описан като част от икономиката на страната, като този сектор обхваща дейностите свързани с производство, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура. В рамките на европейското законодателство по отношение на ЕФР, вътрешно-териториалният риболов също е включен в дефиницията на сектора. Сектор рибарство има специфична роля, както в земеделието на Република България, така и в националната икономика като цяло. Общият приход от рибарски дейности прибавя към българската икономика около €14.3 млн. Сектор “рибарство” в България, включващ и преработката на риба, има относително малък дял на национално ниво (0.38% от заетостта в страната), въпреки това осигурява висока работна заетост на регионално равнище, особено в крайбрежните райони, където заема значителен дял в местните икономики като те имат тенденцията да бъдат регионално и местно концентрирани. Има около 12 260 заети (2003 г.), от които 16% са жени. 1.1. Анализ на националните и местни особености: 1.1.1. Морски риболов Различни държавни институции са включени в контрола на риболова в България. Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, Изпълнителна агенция “Морска администрация” към Министерство на транспорта, Главна дирекция “Гранична полиция” към Генерална дирекция “Полиция” – Национална служба “Полиция” на Министерство на вътрешните работи , Министерство на околната среда и водите, както и Изпълнителна агенция “Пристанищна администрация” към Министерство на транспорта имат значителна роля в морския риболов. Координацията между органите следва да се подобри и трябва да се осъществява по-ефективен контрол върху опазването на морските ресурси. Българската крайбрежна ивица на Черно море е с дължина 378 км. Териториалното море на страната (до 12 морски мили) е 6 506 км2, площта на континенталния шелф е 10 886 км2, а Изключителната икономическа зона в Черно море – около 25 699 км². Черно море има специфични особености, които ограничават възможностите за морски риболов. Морската вода на Черно море е два пъти по-слабо солена (18‰), отколкото морските води в Средиземно море и в Световния океан, които имат соленост около 35‰. Ниската соленост не е подходяща за отглеждането на други видове освен тези, които обитават днес Черно море. Приливите и отливите са ниски (от 3 до 8 см). Друга специфична характеристика на Черно море е наличието на сероводород в хоризонтите под 150 - 200 м дълбочина, обхващащ почти 90% от целия морски обем. Наличието на сероводород не позволява съществуването на пелагични и дънни групи живи морски организми в дълбоките слоеве на морето. Това обяснява ограниченията на видовото разнообразие и наличните запаси. По-голяма част от риболовните дейности са съсредоточени в териториални води (до 12 мили). Основните пристанища, които се ползват от рибарите за разтоварване на уловите са в Балчик, Бургас, Варна, Созопол и Несебър. Риболовните дейности са локализирани по цялото крайбрежие, а отглеждането на молюски е съсредоточено в централните и северни райони. Рибни запаси В Черно море живеят около 125 вида риба (26 от тях са значими за икономиката/търговията видове). Основни и най-масово представени в уловите са пелагичните видове, които обитават открито море и крайбрежната зона. Някои от черноморските видове имат сезонен и/или миграционен характер. Други се отбелязват като “местни” (немигриращи) и са обект на целогодишен риболов:
Най-често обект на риболов в Черно море са дребни видове риби: цаца, хамсия, сафрид и меджид. Други риби, представени в по-малки количества в уловите, са: кефал, акула и калкан. В допълнение към тези видове България е развила и експлоатацията на инвазивния морски охлюв Рапана (Rapana venosa/Rapana thomassiana/). Рапанът е хищник за някои други видове морски организми като черната мида. Институтът по океанология /в рамките на Българската академия на науките/ и Институтът по рибни ресурси /в рамките на Националния център за аграрни науки/ в град Варна извършват всяка година изследвания (два пъти годишно за калкана: през пролетта и есента) за определяне количеството риба в Черно море с помощта на ИАРА.2 Резултатите показват, че общото количество на популацията от цаца в българския шелф е почти 30 000 тона и допустимите улови на цаца от наличните ресурси без да има негативно въздействие върху популацията, могат да достигнат 10 000 - 15 000 тона на година. Възможно е такова количество да е обект на риболов, но пазарното търсене не е готово да го поеме, а и цацата не е високостойностен и висококачествен продукт. Уловът на най-ценния рибен запас в Черно Море – Калкан (Psetta maxima maeоtica) е обект на европейски ограничения /годишна квота/. Резултатите от последната трална снимка за калкан показаха наличие на биомаса в Българската акватория около 1780 тона /съответните количества ще бъдат заложени в регламент на Европейската комисия/. Възстановяването и опазването на застрашените видове, особено съхраняване запасите от моруна, ще бъде защитено с предвидения за въвеждане 8-годишен мораториум за уловите на есетрови видове за цялото Черно море и река Дунав. Периодът ще бъде установен в съотвествие с консервационните мерки, предприети от Република Румъния и в бъдеще от мерките, предприети от Общността.
В подсектор морски риболов заетите са 3 430 души. Морският риболов е от значение за заетостта в крайбрежните райони и в съседни на тях области в страната. Риболовните дейности са важни за местната икономика и заедно с преработвателната промишленост имат значителен дял в следните региони на Черноморското крайбрежие: Приморско и Бургаски регион (16,6% от заетите са в риболовните дейности), Бяла, Варненски регион (11,9% от работните места са в тази област). В Бургас и Варна има значителен брой заети в сектора (677 и 232, съответно). Общият доход на рибар (с плавателен съд) за 2005 г. е в размер на € 1 850. Риболовен флот От 2 556 регистрирани български риболовни кораби през 2007 г., само 67 са с дължина над 15 м. От общия брой кораби, 95 % са с дължина по-малка от 12 м. Повечето от тези с дължина над 15 м (около 36) са на възраст над 20 години и са неефективни за риболов, поради липсата на оборудване и двигатели, съответстващи на техния тонаж. Състоянието на флота е доста лошо по отношение безопасността на борда на плавателния съд, работните условия, хигиената, качеството на продуктите, енергийната ефективност, селективността на уредите и въздействието върху околната среда. Риболовният флот е основно съсредоточен в Балчик, Бургас, Варна и Созопол. Таблици 1 и 2 по-долу показват общият брой на риболовните кораби, регистрирани и извършващи риболовна дейност в различни райони на Черно море, сегментите на флота, както и разпределението на капацитета на българския риболовен флот по категория тонаж (GT) и категория дължина: Таблица 1. Разпределение на българския риболовен флот в Черно море по категория дължина, 2007.
Източник: ИАРА (2007) /използвани са данни за регистрираните риболовни кораби съгласно Регистъра на риболовните кораби на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ Таблица 2. Разпределение на българския риболовен флот в Черно море по категория тонаж /GT/, 2007.
Източник: ИАРА (2007) /използвани са данни за регистрираните риболовни кораби съгласно Регистъра на риболовните кораби на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури/ VCU - Vessel Capacity Unit/Капацитет на плавателния съд VCU = дължина /m/ x ширина /m/ + 0,45 x мощност /kW/ Цялостната картина на българския черноморски риболовен флот показва, че броят на малките риболовни кораби преобладава значително. Малките риболовни кораби оперират в близките до брега зони. Българската администрация предвижда да провежда специална политика по отношение на дребното крайбрежно рибарство, предвид специфичните характеристики на този сегмент от флота. В частност, повечето от малките риболовни кораби от българския риболовен флот не са покрити и трябва да бъдат модернизирани. Морски риболов Общите улови от стопански риболов в Черно море намаляват през годините като тенденцията е показана на Фигура 1: Фигура № 1. Морски улови по години: 
Източник: ИАРА Основното намаление на уловите в началото на 90-те години се обяснява с прекратяване дейността на българския океански риболов. Океанският риболовен флот бе представен от държавната фирма “Океански Риболов”, като риболовните зони на действие на флота се простираха в основните шест риболовни зони на Атлантическия океан. Съставът на флота включваше 30 океански траулери и шест транспортни хладилни кораби. Общият улов извършван от българският риболовен флот през осемдесетте години варира между 120 000 и 150 000 тона. След рухването на плановата икономика, българският риболовен флот бе приватизиран и корабите бяха продадени на други страни. Динамиката на уловите на повечето стопански ценни видове риба в българската черноморска шелфова зона показва тенденция към повишаване през последните години. Единственият вид с устойчиви запаси е цацата (от рибите) и морския охлюв Рапана (от молюските). Рапанът е инвазивен вид за Черно Море. Неговото възпроизводство се разпространи много за последните 30 години и нормативна уредба за ограничаване на неговото възпроизводство следва да бъде изготвена след научно изследване относно влиянието на популацията на Рапан върху биоразнообразието в Черно Море. Уловите в Черно море представляват приблизително 90 % от общото производство на риба в България и възлизат за 2005 г. на 17 620 тона. Уловът на морския охлюв -Рапана възлиза на 47,7% от общия улов в Черно море. Оставащата част от продукцията идва от улова на цаца в зависимост от сезонния характер /виж фигура 2/: Фигура № 2. Съотношение на уловите по видове в Черно море за 2005 г. 
Значимите за черноморския риболов видове са: калкан, акула, паламуд, лефер, кефал, есетрови видове и дунавскa скумрия (карагьоз). Запасите от черноморски есетрови видове риба застрашително намаляват през последните две десетилетия. Научните изследвания и анализи показват, че при нормална дейност на риболовния флот уловите в Черно море могат да бъдат увеличени без поставянето под риск на съществуващите рибни запаси. Специфична информация за Рапана и въздействието му върху околната среда Rapana venosa (Rapana thomasiana) е от семейство Мурициде /представител на група хищни морски охлюви, обитаващи района на Японско и Жълто море/. Рапанът е бързо възпроизвеждащ се и мигриращ вид, обитаващ среда със слаба соленост, замърсени води и такива със слаба кислородна концентрация. Няма естествени врагове. Разпространението му се извършва най-вече чрез водата, използвана за баласт на корабите, в която обичайно присъстват ларви на морския охлюв. Rapana venosa /Rapana Thomasiana/ се появява за първи път в Черно море през 40-те години на миналия век и популациите му се разпростират по северозападните брегове на Румъния, България и Турция от 1959 г. до 1972 г. Рапанът е месоядно коремоного, чиято основна храна са мекотелите. Той е активен хищник на двучерупчестите видове, предпочитащ черните миди (Mytilus galloprovincialis). Разпространението му е сериозна пречка за отглежданите естествени популации на стриди и миди. Rapana venosa /Rapana thomasiana/ е много опасен хищник, обвиняван за намаляването на естествените популации от различни Черноморски коремоноги използвани за консумация. Рапанът е донесъл огромни промени в екологията на дънните организми, като някои са пред почти пълно изчезване. Поради своето хищническо влияние Rapana venosa /Rapana Thomasiana/ се смята за един от най-нежеланите нашественици по целия свят и въпреки, че учените все още изучават влиянието му, анализите сочат загриженост за потенциалните щети, които той би нанесъл върху местните екосистеми и неговото възпроизводство следва да бъде ограничено. Риболовни уреди Различни видове риболовни уреди за активен и пасивен риболов се използват в България за морски риболов. Пасивните риболовни уреди включват парагади, дънни и плаващи хрилни мрежи. Активните риболовни уреди включват грибове и пелагични тралове. Даляните Далянът е част от акваторията на Черно море, определена по реда на Закона за рибарството и аквакултурите, където се монтира стационарен мрежен уред за пасивен морски риболов на дълбочина 8 - 12 метра. Чрез подводните съоръжения (мрежи), рибата се насочва към определено място (къща/ капан), посредством което се изважда от рибарите чрез използване на малки открити лодки. Целевите видове за улов са миграционни видове като паламуд, сафрид, акула и други видове. Уловите на риба със стационарни мрежови уреди като даляните е щадящ за околната среда риболовен метод, който не замърсява и не причинява негативни последици за морското дъно и бреговата линия. Инфраструктура на пристанищата, които се използват от рибарите за разтоварване на уловите Политиката по отношение на пристанищата се провежда от Министерство на транспорта. Риболовните дейности в рамките на основните търговски пристанища не се считат за приориет и следователно не им се обръща внимание, което обяснява необходимостта от намеса. Основните пристанища, на които рибарите разтоварват уловите си са разположени във Варна, Бургас, Созопол, Балчик и Несебър, а по-малки места за разтоварване има в LAU I регионите - Приморско, Царево, Ахтопол, Отманли и Ропотамо. Съоръженията в зоните на пристанищата се нуждаят от модернизация за обезпечаване на по-добра безопасност, условия на работа, хигиена и качество на продуктите. В частност, осигуряването на производство на лед, изграждането на подходящи санитарни зони за разтоварване, организирането на транспорт и други, са необходимите инвестиции с цел модернизация. Като се има предвид състоянието на българския риболовен флот е трудно да се обезпечи доброто снабдяване със стоки, услуги и спомагателни дейности за риболовния флот във всички пристанища. Трябва да се определи минимален жизнен размер на флота, домуващ в тези пристанища, за да се осигури икономическата жизнеспособност на риболовния сектор (“Minimum Vitalis”). Много места за разтоварване разположени по брега също трябва да бъдат модернизирани, за да бъдат осигурени добри възможности за разтоварване. Заключения: България следва да:
1.1.2. Риболов във вътрешни водоеми Есетровите видове представляват добра възможност за развитие като аквакултури. Уловът на есетрови видове в р. Дунав понастоящем е лимитиран/забранен. Общата водна площ в България, обхваната от сладководни басейни е 65 000 ха, включваща естествени езера, аквакултурни ферми (басейни от землен и бетонов тип и язовири), течащи води и река Дунав. Дължината на река Дунав в българската част е 471 км. Река Дунав се отличава като реката с най-богатата ихтиофауна в Европа. Има 58 вида риби, които обитават река Дунав, повечето от които са мигриращи. Като една от основните водни артерии в Европа, за река Дунав е характерно високо равнище на замърсяване. Въпреки, че през последните години нивото на промишленото замърсяване и това вследствие на войната в Косово е намаляло, то все още остава сериозната заплаха за биоразнообразието, устойчивото развитие на видовете и риболовните възможности по реката. Общата дължина на реките за риболов във вътрешни водоеми е 20 231 км, с обща водна повърхност от 15 000 ха. Съществуват около 80 вида, които обитават язовири, естествени и изкуствени езера и други реки. Научното изследване на динамиката на рибните популации на стопански значимите, ценните и защитени застрашени видове в язовирите, езерата и реките се извършва от Института по зоология, Българската академия на науките (БАН), Биологическия факултет на Софийския университет, както и от Централната лаборатория по екология в София. Въпреки бюджетните ограничения, следва да се цели добрият диалог между професионалните организации на рибарите и научните институти с цел прилагане резултатите от изследователските центрове, както и прилагане резултатите от пилотните и изследователски проекти. Производство на риба от риболов във вътрешни водоеми Уловите на риба във вътрешнотериториални води представляват 10.3 % от общият улов за страната и се състоят от улови в река Дунав (1.8%) и улови в други реки и водните басейни (8.5%). По-голяма част от уловите в изкуствени водоеми се отнася за същите видове, отглеждани като аквакултура. Риболов във вътрешнотериториални води (без река Дунав) Основно малки риболовни кораби, извършващи риболов в язовирите и в някои естествени езера, извършват стопански риболов във вътрешнотериториални води. По-важните видове за риболов във вътрешнотериториалните водни басейни са: шаран, златиста каракуда, бял и пъстър толстолоб, бял и черен амур, платика, европейски сом, бяла риба и други. Средните годишни улови варират между 1 500 и 2 000 тона. Средните улови за 2005 г. са в размер на 1 663.86 тона и представляват приблизително 7.3 % от общото производство на риба. Фигура № 3. Улови във вътрешнотериториални водни басейни по години: 
Източник: Статистика ИАРА Все още се извършва стопански риболов в някои големи язовири. Тази дейност е с тенденция на изчезване, като язовирите ще се използват за любителски риболов, аквакултура или за други дейности като риболовен и еко-туризъм. Риболов в река Дунав Общите улови в река Дунав през последните няколко години са между 300 и 500 тона/годишно (виж Фигура 4 по-долу): Фигура № 4. Улови в река Дунав по години: Каталог: files -> library -> ops files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма " ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество" Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|