Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013



страница14/14
Дата31.05.2017
Размер2.8 Mb.
#22385
ТипПрограма
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14

8. Мониторинг


Ограниченият обхват на тази оценка не позволява представянето на детайлни показатели за мониторинг за ефекта на ОП върху околната среда. Те трябва да се разработят на по-късен етап, когато останалата част от системата за мониторинг се задейства.

Изискванията за мониторинг на Европейската Комисия са доста ограничени по отношение на околната среда. Има само два индикатора, които трябва да бъдат взети предвид в системата за мониторинг като и двата са индикатори за резултатност. Не се изискват индикатори за резултат или въздействие в сферата на околната среда, което изглежда логично, тъй като Регламентът за ЕФР (и следователно Оперативната програма нямат за цел да подобряват околната среда.)


Единствените два индикатора за околна среда изисквани от ЕК са следните:
- Площ на защитени морски зони (кв. км)

- Процент от (аквакултурни) проекти, чието производство благоприятства околната среда (намаление на отрицателните въздействия, увеличаване на положителните въздействия). Следните индикатори са предложени за допълнителен мониторинг на програмата.




Приоритетна ос

Предложен индикатор

Коментар

Ос 1

Процент от уловите над определения като устойчив лимит от научните изследвания

Това се отнася само до основните видове




Нежелани приулови




Ос 2

Процент от проекти изискващи одобрение от МОСВ

Прилага се към проекти включващи чужди видове и проекти в защитените зони

Ос 3

Въздействие на проектите по мярка 3.2 върху водната фауна и флора

Необходимо е да се дефинира метод за оценка на въздействието


Ос 4

Брой на рибарски области включващи защитена зона







Наличие на местни екологични НПО в Борда на рибарските групи







Процент на проекти които имат ясна екологична цел



Няма нужда от развиване на по-сложна система от индикатори за оценка на въздействието върху околната среда на програмата. Силно се препоръчва с цел да се запази разбираемостта на резултатите, крайният избор на екологични индикатори да бъде сведен до няколко ключови индикатори. Те трябва да бъдат определени съвместно с МОСВ.


Препоръка: Следващо проучване трябва допълнително да изработи екологичните индикатори, които следва да бъдат добавени към системата за мониторинг.

9. Заключения и препоръки


Оперативната програма беше оценена в предварителната (ex-ante) оценка, която обхвана общата изпълнимост на програмата, съгласуваността й с другите политики, връзката й с нуждите, т.н. Докладът от Стратегическата оценка на околната среда само допълва този анализ по някои специфични проблеми на околната среда. Само трябва да се използва допълнително с основния доклад за предварителната оценка.
Няколко препоръки могат да се направят, за да се гарантира по-добра спойка между ОП и изискванията за опазване на околната среда. Те включват:


  • Проучване на състоянието на реките трябва да е налице, а влиянието върху рибните популации - оценено.

  • Преди стартирането на мярка Риболов във вътрешните водоеми, ИАРА трябва да предприеме специфично проучване за качеството на водите, влиянието му върху риболова и възможните рискове за човешка консумация на риба от река Дунав. Изпълненнието на мерки 2.5. и 4.1. могат да бъдат повлияни от резултатите от проучването.

  • Преди стартирането на мярка Риболов във вътрешните водоеми, ИАРА трябва да включи езерата и язовирите в специфичното проучването на качеството на водата, споменато по-горе и влиянието му върху риболова.

  • Да се финализира Плана за съхранение на калкана (а вероятно и на цацата), колкото се може по-скоро и да се извършва обмен на информация с Румъния.

  • Трябва да се проведе проучване, за да се оцени екологичното равновесие при улов на Rapana thomassiana чрез тралиране, за да се подготви специфична политика.

  • ИАРА възнамерява да предприеме проучване на съоръженията за производство на аквакултура. Това трябва да включва оценка на влиянието от възможните инвестиции за модернизиране.

  • Формулирането на сертификат за съвместимост с екологичните стандарти за продукти от аквакултура трябва да вземе предвид опазването на околната среда.

  • 8-годишния мораториум за ловене на есетра в река Дунав трябва активно да се прилага в сътрудничество с румънските власти.

  • Има доказателство, че рибата в река Дунав е засегната от високо съдържание на тежки метали във водата. Уловът на риба в река Дунав може да не е годен за човешка консумация. Този проблем трябва спешно да се разясни.

  • Пазарното проучване на маркетинга на продукти от рибарство трябва да оцени интереса на потребителите към биологични рибни продукти.

  • Целите за защитените зони по мярка 3.2 са теоретични и трябва да бъдат ревизирани, за да станат по-реалистични, особено за възстановяването на естествения хидрологичен режим на реките. Как ще се съдаде тази площ от защитени зони чрез тази мярка?

  • Два критерия трябва да бъдат включени в мрежата за избор на местните групи по ос 4: Местните проучванията на базови показатели трябва да включват оценка на основните проблеми на околната среда и местните дейности трябва да вземат под внимание техния възможен ефект върху околната среда.

  • По-късно проучване трябва да разработи показателите за околната среда, които трябва да бъдат допълнени към системата за мониторинг.

Като заключение, изпълнението на Оперативната програма и на предвидените мерки ще има влияние върху околната среда. Това влияние като цяло трябва да е положително и 'Нулевата възможност' не се препоръчва. Препоръките, предложени по-горе, трябва да помогнат да се минимизира отрицателното влияние. Следните принципи също трябва да допринесат за изпълнение с положително влияние върху околната среда:




  • Всички проекти трябва да имат оценка за влияние върху околната среда (ОВОС) преди изпълнение.

  • Трябва да се поощряват инвестициите, които използват технологичния напредък и техники за устойчив риболов.

  • С приоритет трябва да бъдат инвестициите, които минимизират консумацията на ресурсите, помагат за съхранението на еко-системите и намаляват натискът върху околната среда.

Тези предложения трябва да бъдат интегрирани в системата, която ще започне да функционира, за да се изпълнят мерките. Това трябва да се провери от квалифициран екип в ИАРА. Ако е необходимо, специфично обучение трябва да бъде организирано, за да се повиши капацитета на екипа при оценката на влиянието от тяхната работа върху околната среда.



Приложение 1: Резултати от публичната консултация проведена от ИАРА през лятото на 2007 г. отговори на коментари

Резултати от публичната консултация проведена от ИАРА през лятото на 2007 г. И отговорите на коментарите




Организация

Коментари

Отговор

1

МОСВ

Липсва дефинирана цел и задължение за опазване на околната среда и водите от развитие на сектора – рибарство и аквакултури. ОП подчертава нецелесъобразността на сега действащите рибовъдни стопанства за интензивно отглеждане на риби, но никъде не предлага мерки във връзка с опазване на водите при развитие на сектора.

Целта на Оперативната програма не е опазването на околната среда. Целта на СЕО е да провери дали ОП няма да навреди на околната среда.
Добавена е препоръка собствениците на аквакултурни стопанства да полагат грижа за качеството на водата, особено като обръщат внимание на вида използвана храна. Това също се изисква от тях за получаване на разрешително за аквакултурно стопанство от МОСВ.
По-точни критерии за проектите ще бъдат изработени за насоките за прилагането, които ще бъдат разработени след одобрението на ОП.


1.1




Не са взети предвид изискванията на нормативната уредба, които касаят сектора – рибарство, аквакултури и свързаните с тях дейности.

Добавен е раздел, представящ основното българското законодателство за околната среда, особено за водите.
Подчертана е необходимостта да се извършва оценка на въздействието на проекти от определен мащаб.
Бяха направени известни изменения в препоръките след срещите с МОСВ.


2.




Липсва анализ на възможните отрицателни последици върху биологичното разнообразие от дейности в рамките на ОП, напр. въвеждането на чужди за българската фауна рибни видове.

Прибавена е препоръка за необходимостта от разрешително от съответните отдели на МОСВ преди въвеждането на чужди видове финансирано от ЕФР.
Направени са препратки към разпоредбите на Закона за биоразнообразието в текста.


3




Липсва конкретен анализ на влиянието върху свързаните с влажните зони и морската акватория видове. Не е разгледано възможното влияние върху зоните от мрежата НАТУРА 2000 и защитените територии, за които е представена най-обща информация, но без това да е свързано с анализиране на очакваното влияние върху тях.

Не е възможно в рамките на този ограничен анализ да се извърши пълна оценка на вероятното въздействие на ОП Рибарство върху зоните в НАТУРА 2000. Още повече, че НАТУРА 2000 зоните са определени на местно равнище докато ОП по ЕФР е национален рамков документ.
Добавена е препоръка за необходимостта от одобрението на съответните отдели в МОСВ преди одобрението на проекти в рамките на зоните НАТУРА 2000 или които имат вероятно въздействие върху тях. Тези проекти трябва да бъдат включени в плановете за управление на зоните. Демаркационната линия между финансирането по НАТУРА 2000 и други източници ще бъде ясно определена.


4




Не са формулирани конкретни мерки за намаляване или отстраняване на възможните неблагоприятни въздействия, както при планирането, така и при реализацията на дейностите по Програмата. В тази връзка намаляване на възможните неблагоприятни въздействия относно:

    • - видовете, свързани с влажните зони и морската акватория;

    • - защитени територии и защитени зони, включващи влажни зони и морска акватория;

    • - отглеждането на чужди за българската фауна видове и аквакултури.

Виж по-горе: препоръката за скрининг на проектите в НАТУРА 2000 ще обхваща всички признати защитени зони.
Виж по-горе за необходимостта от одобрение от МОСВ за въвеждането на чужди видове.


5




Не са посочени необходимите мерки във връзка с наблюдението по време на прилагане на програмата (т.9 от чл.86,ал.3 от Закона за опазване на околната среда).

Мониторингът върху прилагането на ОП е представен в Раздел 8, който беше допълнен.


6




В превода на български език не са използвани точните термини, в резултат на което има много неясноти и двусмислия в текстовете.

ИАРА ще редактира окончателния вариант на текста.


7




За мерките от приоритетни оси 1 и 2 в таблиците е включена колонка “Препоръки”, а за мерките от приоритетни оси 3 и 4 е включена колонка “Мерки, предложени да намалят негативното влияние”. При този начин на структуриране не може да се счита, че авторите са формулирали мерки по смисъла на точка 7 от чл.86, ал.3 от Закона за опазване на околната среда.

Това беше коригирано и “препоръки” е добавено във всички раздели.


8




Заключения и препоръки: посочено е проучване за оценяване на екологичното равновесие при улов на рапан чрез тралиране при положение, че този метод е забранен по действащото законодателство, т.е от Оперативната програма следва да отпаднат дейности, свързани с улов на рапан чрез тралиране.

Съгласно чл.35 от Закона за рибарството и аквакултурите тралирането е разрешено за научни и изследователски цели.

ИАРА иска да извърши изследване върху най-добрия начин за справяне с рапана като отчита отрицателното въздействие на този агресивен чужд вид върху други видове и икономическия интерес от неговия улов. При все това не възнамерява да препоръчва траленето като метод при положение, че е забранен от закона.




9




Конкретни забележки към някои от частите на доклада, свързани с формулировките, направени от МОСВ:

1. т.2.2. Бреговата линия



стр.7 : “водните пречиствателни станции” да се замени с “пречествателни станции за отпадъчни води”

  • стр.8 : "възможности за " да се замени с "възможности за заустване "

  • стр.8: "Законопроектът" да се замени с "Закон за устройство на Българското Черноморско крайбрежие, който е приет от Парламента през юни 2007 г.”

2. т. 2.3.Реки

  • Като страна богата на разнообразие от водни ресурси, ... на устията им." Да се замени с "България е разделена на 4 района за басейново управление на водите. Районите на речните басейни се определят от естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко основни реки на територията на Република България. Границите на районите минават по вододелите на водосборните области на реките в обхвата на държавната граница."

  • Стр.9 : необходимо е да се подчертае, че през 2006 г. се прие Закон за изменение и допълнение на Закона за водите от 2000 г., чрез който се транспонираха всички изисквания на РДВ 2000/60/ЕС.

  • Стр.9 : "Управлението на водните обекти в страната ..." да се прецизира. Предлагаме следния текст: "Управлението на водите се осъществява на национално и басейново ниво. Управлението на водите, водните обекти и водностопанските системи и съоръжения се осъществява на основата на планове за управление на речните басейни. Държавната политика за управление на водите се осъществява от министъра на околната среда и водите, а в случаи на трансгранични води – съвместно с министъра на външните работи."

  • Стр.9 : абзацът за функциите на басейновите дирекции трябва да се прецизира въз основа на чл.155 от Закона за водите.

  • Стр.10 и стр.13 – табл. 2 и табл.5: "Речен басейн" да бъде заменен с "Район за басейново управление"

  • Стр. 14 – фиг. 6: Заглавието на фигурата не е вярно, да се замени с “Категоризация на водите в повърхностните водни обекти в република България”.

Всички тези коментари са взети предвид в редактирания доклад.


10

БДЗП

Структурата на СЕО на Оперативната програма не отговаря изцяло на изискваната структура за СЕО според Приложение 1 на Директивата за СЕО

Добавен е раздел за основното българско законодателство и разделът относно мониторинга беше доразвит. За останалото съдържанието на СЕО съответства на изискванията на Приложение 1 на Директивата (Глава 3 включва раздели (c) и (d) от Приложението; глава 5 включва раздели (f) и (g))


11




В СЕО трябва да има информация за въздействието на ОПРА върху фауната и флората, по отношение на влажните зони (езера и рибовъдни стопанства) с оглед на биоразнообразието.

Виж по-горе за необходимото одобрение на проектите попадащи в зоните по НАТУРА 2000 от съответните отдели в МОСВ.


12




Според Директивата за СЕО в оценката следва да са включени флората, фауната, хабитатите, зоните по НАТУРА 2000 и видовете, върху които може да бъде въздействано от Оперативната програма. В случаите, когато не е ясно въздействието на някоя мярка от Оперативната програма, се прилага принципа на предпазливостта и според “най-лошия” сценарий се посочва какви дейности трябва да се избягват.

Тази препоръка ще бъде добавена в Глава 5: принципът на предпазливостта трябва да се прилага, когато вероятното въздействие на мерките не е ясно. Обаче, прилагането на този принцип не трябва да води до отхвърляне на проекти с добър икономически потенциал.
Трябва да се извършат проучвания в случай на несигурност както например е препоръчано за експлоатацията на рапана.


13

Зелени Балкани

Не са съгласни с твърдението в СЕО, че България е страна богата на водни ресурси.


Тази забележка също беше направена от МОСВ при срещите. Текстът е имал предвид сравнително високия брой язовири и реки и качеството на околната среда. Текстът беше редактиран както следва за да бъде по-ясен и точен: “България е страна богата на разнообразие от водни ресурси.”


14




Липсва в анализа за състоянието на реките информация по отношение на тежките метали.


Беше трудно да се намери информация по този въпрос, но докладът е допълнен в това отношение. Обаче остава препоръката да се извърши проучване за качеството на водите.


15




Слабо са застъпени другите животни – по отношение на конфликта с видрата. В СЕО се коментират защитените територии и зони, но не се коментират застрашените видове.

Този раздел беше разработен и беше включен абзац за конфликта върху използването на ресурсите между природните хищници и аквакултурните стопанства, тъй като ЕФР предвижда някои мерки за разрешаването на тези проблеми. Това се отнася до видрата, кормораните, делфините и т.н. не е възможно да бъдат включени всички защитени видове в тази оценка.


16

Фондация Биоразнообразие (Това беше забележка и на БДЗП)

Най-големият натиск върху естествените популации ще бъде интродуцирането на нови видове. Да се запише в СЕО като препоръка въвеждането на гаранции за тяхното безопасно интродуциране.


ИАРА поясни, че такава гаранция за безопасното интродуциране на нови видове е спазването на Регламент 708/2007 на Съвета относно използването в аквакултурата на чуждоземни и неприсъствени в района видове, както и процедурите на ИАРА в това отношение, разработени от отдел “Статистика”.

Освен това одобрението на съответнит еотдели в МОСВ ще е необходимо преди одобряването на този вид проекти.



Този коментар беше въведен в глава 5.



17

БГ ФИШ

БГ ФИШ считат за необходимо да се проведат изследвания върху запасите на риба от всички значими за икономиката/търговията видове, а не само върху цацата и калкана.

Променили сме препоръката по съответния начин.


18




Изследване върху траленето за рапан като метод на улов и неговото въздействие върху морското дъно

Това беше препоръчано, но срещна възражение от МОСВ.


19




Важно е за коректността на документа, когато се споменават пристанища, те да се посочват не като “рибарски”, а като “пристанища, използвани от рибарите за разтоварване на уловите” , тъй като в България на практика няма регистрирани “рибарски пристанища”, а пристанищата, използвани като рибарски, са част от търговските пристанища.

Терминът беше коригиран.


20




Мярката “Риболов във вътрешни водоеми” в България се отнася само до река Дунав, тъй като в останалите вътрешни водни обекти тенденцията е стопанския риболов да не бъде разрешен според предстоящите изменения в Закона за рибарството и аквакултурите, затова изследванията във вътрешните водоеми няма да са необходими.

This was taken into account.

21

Институт по рибарство и аквакултури - Пловдив

В част 3.2.2.Риболов във вътрешни водоеми като важен вид за вътрешния риболов се посочва и черния амур. ИРА счита, че трябва да отпадне, тъй като той е в началото на своята аклиматизация в страната. Същото важи и за част 3.2.3. Аквакултура, по точно топлолюбива аквакултура, където също е посочен като вид, основен за производство на аквакултури, наред с буфаловите риби, които също не са определено основни видове за топловодната аквакултура.

Премахнато е.



1 Регламент на Съвета (ЕО) № 1989/2006 от 21 декември 2006, изменящ Приложение III към Регламент (ЕО) № 1083/2006, определящ общите разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд и отменящ Регламент (ЕО) № 1260/1999

2 Българските изследователски и научни институти разчитат на държавна помощ и имат ограничени финансови средства /поради бюджетни ограничения/ за осъществяването на научни проекти и изследвания. Техните възможности за организация на научни проекти са свързани с допълнително финансиране от различни европейски фондове.

3 Много инсталации се считат за интензивни по българските стандарти, но не са интензивни по международните стандарти

4 Брюксел, 30.10.2001, COM(2001) 615 final, Комюнике от Комисията, Сътрудничество свързано с околната среда в Дунавско-Черноморския регион http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/site/en/com/2001/com2001_0615en01.pdf


5 Международна Комисия за опазване на река Дунав http://www.icpdr.org/icpdr-pages/black_sea_trend.htm

6 Брюксел, 30.10.2001, COM(2001) 615 final, Комюнике от Комисията, Сътрудничество свързано с околната среда в Дунавско-Черноморския регион. Тези данни са валидни за периода 1992-1996 г. и следва да се имат предвид само като индикатор за количеството азот.

7 Забележка: Използвани са различни източници на информация. Ето защо сме избрали да включим и резюме от Оперативна програма «Околна среда», като това изглежда да бъде добър избор. Информацията по отношение на НАТУРА 2000 в по-голямата си част е взаимствана от Предварителната оценка на Програма за развитие на селските райони на Република България за периода 2007-2013 г.

8 Ерозия на почвата – Анализ на риска в България. Светла Русева, Асен Лазаров, Вихра Стефанова, Илия Малинов, N. Пушкаров Институт за наука на почвата, 2006, София, България

9 Източник: Предварителната оценка на Програма за развитие на селските райони на Република България за периода 2007-2013 г., Том 2 – Окончателен доклад Екологична оценка, март 2007 г.

10 ББС 5 юни 2007 г. Риболовът “дестабилизира Черно море”, Свръхуловът в Черно море е причинил сериозни промени в морската екосистема, предполагат учените

118 Това е изброяване на принципите, ръководещи Кодекса на ФАО за водене на отговорен риболов. http://www.fao.org/docrep/005/v9878e/v9878e00.htm


Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма
ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"


Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница