Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013


Досегашен усвоен опит от предприсъединителния период



страница3/14
Дата31.05.2017
Размер2.8 Mb.
#22385
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14

2. Досегашен усвоен опит от предприсъединителния период
Програма ФАР на Европейския съюз включваше и сектор “рибарство” сред своите приоритети. Успешно бяха реализирани два туининг проекта за обучение на експерти от администрацията на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, както и беше извършена доставка на информационно, техническо и лабораторно оборудване по два инвестиционни контракта. Предназначените за този сектор средства са използвани посредством реализирането на следните проекти:


  • Проект BG0101.05 Преструктуриране на рибарството и аквакултурите, който включва:

Туининг проект № BG01/IB/AG–04 по програма ФАР на ЕС за “Институционално изграждане: хармонизиране на законодателството и укрепване административния капацитет на ИАРА“ и неговия инвестиционен компонент, насочен към създаване на достатъчна материална база за агенцията и нейните териториални инспекторати по рибарство с цел по-ефективно осъществяване на контролните функции – доставка на мобилни средства за контрол /патрулни катери и автомобили/; доставка на информационно-техническо оборудване и оборудване и софтуер за Системата за сателитно наблюдение на риболовните кораби; доставка на оборудване за националната Информационно-статистическа система в областта на рибарството; както и доставка на лабораторно оборудване, включително и мобилни лаборатории.




  • Проект BG2004/016-711.03.03 Хармонизиране и прилагане на законодателството – механизми на ОСП и ОРП – и укрепване на административния капацитет на Министерство на земеделието за изпълнение на бъдещи отговорности, включващ:

Туининг проект за обучение на администрацията на Министерство на земеделието, в чиято структура е и Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, както и инвестиционен компонент, състоящ се от договор за доставка на големи и малки патрулни катери и оборудване за контрол и високо проходими автомобили.




  • Проект BG2005/017-353.03.03 Хармонизиране и прилагане на законодателството – механизми на ОСП и ОРП – и укрепване на административния капацитет на Министерство на земеделието за изпълнение на бъдещи отговорности:

Този проектен фиш включва три подконтракта за доставка на лабораторно оборудване; доставка на оборудване за научноизследователски кораб за определяне на рибните запаси в българската акватория на Черно море; както и доставка на Информационно-техническо оборудване и софтуер. Изпълнението на подконтрактите предстои.


Заключения: Целите на проектите по програма ФАР са били постигнати и средствата по програмата са подобрили значително капацитета на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури чрез реализираните проекти за институционално изграждане и доставка на оборудване.
Друг източник на финансиране за сектор “рибарство” през предприсъединителния период е програма САПАРД на Европейския съюз. Финансовата помощ по програмата е в размер на 12 милиона евро, определена за рибарския сектор с цел изпълнение на европейските изисквания в областта на санитарните и хигиенни условия и безопасността на труда и храните. 14 преработвателни предприятия и 26 аквакултурни ферми са сключили договори за целия програмен период, но възможностите за финансиране по програмата не са били достатъчно популяризирани сред потенциалните бенефициенти. Общите заключения от дейността на програма САПАРД по отношение на сектор „рибарство” са следните:
Положителни:


  • По-голяма част от преработвателните предприятия са модернизирани и преструктурирани в съответствие със стандартите и изискванията на ЕС.

  • Придобит опит, и от страна на бизнеса, и от страна на администрацията в усвояването на европейски фондове.

  • Степента на усвояване на средства е значително по-висока в сравнение с другите предприсъединителни програми /100% от сумите са били договорени и около 60% от средствата са изплатени, но периодът на програмата още не е приключил/.

  • Влизане на нови инвеститори и вливане на свежи капитали в сектора.


Отрицателни:


  • Тромави административни процедури и наличие на управленски риск, които често са водили до отлагане предоставянето на финансова помощ на бенефициентите.

  • Много припокриващи се контролни дейности, извършвани на различно административно ниво.

  • Липса на информираност и публичност за потенциалните бенефициенти.

  • Покриване от програмата само на някои сфери от подсекторите аквакултура и преработка.

Прилагането на Оперативната програма за развитие на сектор “Рибарство” ще вземе предвид тези слабости и положителни ефекти от програма САПАРД, за да гарантира най-ефективното и подходящо разпределение на финансовата помощ през Програмен период 2007 – 2013 г.


Последният предприсъединителен фонд програма ИСПА на Европейския съюз не е използван за сектор “рибарство”.


3. Ключови контекстни индикатори за описанието на сектор „рибарство”:


  1. Брутен вътрешен продукт за 2005 г. - 11 645 183 886 €;




  1. Дял на рибарството в БВП - 14 300 000 € /в процентно изражение - 0.14%;




  1. Цифри за заетостта по подсектори, мъже и жени:




    • Заети в морски риболов - 3 430, 0 % жени;

    • Заети в аквакултурата - 4 980, 0.2 %жени;

    • Заети в преработка - 2 230, 89 %, жени;

    • Заети във вътрешнотериториалния риболов - 1 620, 0.92% жени.




  1. Годишен доход на заетите по подсектори:




  • Годишен доход в морски риболов - 1 850 €/на човек;

  • Годишен доход в аквакултурата - 2 000 €/на човек;

  • Годишен доход в преработката - 2 230 €/на човек;

  • Годишен доход във риболов във вътрешни водоеми - 310 €/на човек.



5. Български риболовен флот /Септември 2007/:
2 556 риболовни кораби; 67 над 15 метра; 2 453 под 12 метра;

2 556 риболовни кораби; общо GT 8 320,93; общо kW 62924,12; общо VCU 67581,00.


6. Улови в Черно море:
Уловите в Черно море представляват почти 90% от общото производство на риба в България и възлизат на 17 620 тона през 2005 г.
Уловът на морски охлюв (Рапан) представлява 47.7 % от общите улови в Черно море.
7. Улови във вътрешнотериториални води:
Средните годишни улови варират между 1 500 и 2 000 тона. Уловите през 2005 г. са 1 663.86 тона, което представлява приблизително 7.3 % от общото производство на риба.

8. Аквакултура
Общата водна площ, използвана за отглеждане на риба е 9 178 ха.

Регистрирани са 209 аквакултурни ферми, от които 62 с риболюпилни.


Производство на аквакултури:
Производството от ферми за топлолюбиви аквакултури (включително производство на есетри) през 2005 г. е било 1 813 тона;

Производството от пъстървови ферми за 2005 г. е било 1 157 тона;



Производството от морски аквакултури в Черно море през 2005 г. е било 170 тона.
9. Преработка:
Общият брой работещи преработвателни предприятия е 26.
10. Маркетинг:
Общото количество консумирана риба на българския пазар е около 45 000 тона/годишно.
Средното индивидуално потребление на глава от населението се оценява на 4 - 4.5 кг/човек за година.

4. SWOT анализ и стратегия на ниво Оперативна програма
Силни страни


  • Квалифицирани и опитни рибари

  • Недостатъчно експлоатирани пелагични рибни ресурси и запаси от молюски

  • Отлични условия по отношение на околната среда и качеството на водата за отглеждането на сладководни видове

  • Относително ниска цена на труда

  • Наличие на опитна работна ръка

  • Изключителни природни ресурси

  • Наличие на пазарен потенциал за рибата и рибни продукти

  • Големите вериги магазини са представени в България




Възможности


  • Преструктуриране и модернизация на риболовния флот

  • Модернизация на пристанищата, които се ползват от рибарите за разтоварване на уловите

  • Модернизация на инфраструктурата на местата за разтоварване на уловите

  • Модернизация на дунавския риболовен флот

  • Потенциал за разнообразяване на аквакултурното производство с видове с по-добра пазарна стойност и добро търсене на международните пазари, включително органична аквакултура

  • Потенциал за производство на морски аквакултури

  • Увеличаване пазарното търсене на преработени продукти и тяхното разнообразяване

  • Увеличаване потреблението на риба и рибни продукти

  • Пазарен потенциал за нови видове рибни продукти

  • Потенциал за развитие на туризма



Слаби страни


  • Стар и икономически нежизнеспособен риболовен флот

  • Висок процент неефективни стари малки рибарски лодки

  • Недостатъчна инфраструктура за разтоварване на уловите

  • Слабо видово разнообразие и остарели инсталации в аквакултурата

  • Липса на фиорди и заливи по Черно море за отглеждане на морска аквакултура

  • Слабо и сезонно търсене и липса на традиции в потреблението на риба и други водни организми

  • Лоши дистрибуционни мрежи

  • Ниска степен на разнообразяване на икономическите дейности в рибарските области

  • Трудности при мобилизирането на необходимите финансови средства



Заплахи


  • Липса на достатъчен контрол върху риболова

  • Замърсяване на дунавските води

  • Високо равнище на бракониерството

  • Трудности при достъпа до финансови ресурси

  • Увеличена конкуренция на пазара на Европейския съюз

  • Увеличаване вноса на продукти с висока добавена стойност

  • Миграция на населението към по-развити икономически области /градовете/

  • Липса на сътрудничество между местните партньори


5. Екологична ситуация
Обобщение:

Съгласно изискванията на европейското законодателство, екологичният доклад е дискутиран с Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с представители на други министерства и ведомства от държавната администрация, екологични организации и с широката общественост.


A. Преглед състоянието на околната среда в България


  1. Черно море е затворено море с чувствителна околна среда. Еутрофикацията на Черно море, дължаща се на изключителното ниво на хранителни притоци от реките и директно от страните с излаз на морето, е довела до съществени промени в екосистемата, настъпили от 1960 г. насам. Въпреки това, състоянието на околната среда на крайбрежните води в Западната част на Черно море се е подобрило значително в периода от края на 80-те и началото на 90-те години на 20 век.

  2. Дължината на бреговата линия на Българското черноморие е 378 км. Основните пристанища, които се ползват от рибарите за разтоварване на уловите са Балчик, Бургас, Варна, Созопол и Несебър. Риболовна активност се осъществява по цялата брегова ивица, като централните и северни райони са основните места за отглеждането на миди. Брегът е от значение за риболова, но също така е и важна спа и лечебна зона, където са изградени редица известни курорти. Строежът на крайбрежни курорти и масовият туризъм оказват влияние основно върху екологичните условия, главно на брега, но също така имат и влияние върху риболовните дейности.

  3. Като страна богата на разнообразие от водни ресурси, България разполага с голям брой реки, които са разделени на няколко региона, в зависимост от разположението на тяхното заустване. В рамките на Министерство на околната среда и водите са обособени четири Дирекции за управление на басейните и те са структурите, отговорни за прилагане политиката за управление на водите на местно ниво. Екологичното състояние на реките е добро. Съществува, обаче, изключително малко информация по отношение на рибните запаси в тях.




  1. Основната река е Дунав, представляваща държавната граница на север с Румъния. Качеството на водата в река Дунав е изследвано през 2003 г. в рамките на Международна мрежа за наблюдение (ММН) на Международната комисия за защита на река Дунав. От гледна точка на химическия състав на Дунав, водите на реката са в доста лошо състояние по много от основните фактори. Въпреки това, според информацията, получена от Министерство на околната среда и водите, състоянието се подобрява.


Препоръка: Преди отваряне на мярката Рриболов във вътрешни водоеми, Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури трябва да реализира научно проучване за качеството на водата, неговото влияние върху рибарството и евентуалните рискове за човешката консумация на риба от река Дунав. Прилагането на мерки 2.5.и 4.1. могат да зависят от това проучване.


  1. Много малко информация е достъпна за състоянието на езерата и малките водоеми, също както и за състоянието на рибните ресурси в тях.


Препоръка: ИАРА трябва да включи езерата и малките водоеми в гореспоменатото научно изследване за качеството на водата и неговото влияние върху риболова.



  1. Броят на защитените територии в България е 858 в края на 2004 г., с обща площ от 544 394,9 хa. Предложената СЗЗ мрежа се състои от 114 Специални защитени зони, определени за защитата на 87 зони за размножаване и на 90 зони обитавани от мигриращи видове. Те покриват около 2,601,786 хa, които представляват 23.6% от територията на България и 54,272 хa от морската зона. Вероятните зони, които ще бъдат определени по НАТУРА 2000 съгласно Директивата за местообитанията покриват обща площ от 3 425 176,95 хa /включително 60 834,75 хa в морето/. Тази област отговаря на 30% от площта на страната.



Б. Екологични характеристики на зоните, които е възможно да бъдат засегнати значително от прилагането на Оперативната програма


  1. Описание на рибните запаси. До 1993 година е регистрирано общо намаление на рибните запаси в Дунавския басейн и най-вече в замърсените реки. Един от основните проблеми за намаляването на есетровите популации е мащабната употреба на води за напояване.




  1. В Черно Море има 125 вида риба, като 26 от тях са със стопанско значение. Преобладаващите видове в уловите са пелагичните, които се намират в открито море и в близост до брега. Най често срещаните видове улови в Черно море са цаца, хамсия, сафрид и черноморски меджит. Други срещани видове, но в по-малки количества са: барбуня, черноморска акула и калкан. В допълнение, България е развила промишлената есклоатация на морски охлюв (Rapana venosa). В този подсектор на морския риболов са заети 3 430 човека.




  1. Риболовът във вътрешнотериториални води е в размер на 10.3 % от общото количество улови и се състои от улови в река Дунав (около 1.8 %) и улови в изкуствените водоеми (около 8.5 %). Преобладаващите видове в улова във вътрешността на страната са: Шаранови, Каракуда, Пъстър и Бял толстолоб, Бял и Черен амур, Платика, Европейски сом, Костур и др. Средните годишни улови варират между 1 500 и 2 000 тона.




  1. Общата площ използвана за отглеждане на риба понастоящем е 9 178 ха. Заетите в аквакултурата за 2005 г. са около 5 000 души в отглеждането на шаран и 250 души в пъстървопроизводството. Продукцията от топлолюбиви видове, в това число и есетрови за 2005 г. е 1813 тона, което е в размер на 57, 7 % от общото аквакултурно производство в страната. Производството на пъстърва за 2005 г. е 1157 тона, което представлява 37% от общото производство в страната. Делът на морската аквакултура през 2005 г. е 170 тона, което за 2005 г. представлява 5.4% от общото производство.


В. Екологични цели
Основна цел на реформираната Обща политика по рибарство на Европейския съюз е да гарантира управление на рибарството, което осигурява устойчиви екологични, икономически и социални условия. Кодексът за отговорен риболов на Организацията по прехрана и земеделие на ООН установява принципите за отговорно рибарство и рибарска активност. Предвид горното, следните 5 цели се считат за приоритетни по отношение на рибарството и управлението на водите. Те са отчетени при избора на мерките:


    • Биоразнообразие, фауна и флора;

    • Качество на водите;

    • Население и обществено здраве;

    • Културно и архитектурно наследство;

    • Надземни и водни пътища.



Г. Вероятни значителни ефекти от изпълнението на Оперативната програма върху околната среда
Тази част засяга вероятния ефект на всяка Приоритетна ос и всяка мярка върху околната среда. Използваните символи (-- до ++, 0 като неутрална) обобщават вероятното влияние на Приоритетните оси или на отделните мерки върху околната среда. Оценката е обобщена както следва:



Мерки

Скала на влияние

Мярка 1.1. Публична помощ за постоянно прекратяване на риболовни дейности

Мярка 1.2. Публична помощ за временно прекратяване на риболовни дейности



++

Мярка 1.3. Инвестиции на борда и селективност

++

Мярка 1.4. Дребномащабен крайбрежен риболов

+

Мярка 1.5. Социално-икономически компенсации

+/-

Мярка 2.1. Инвестиции в производството на аквакултура

++/-

Мярка 2.2. Аква-екологични мерки

++

Мярка 2.3.Мярка за опазване здравето на потребителя

Мярка 2.4. Мярка за опазване здравето на животните



0

Мярка 2.5. Риболов във вътрешни водоеми

+/--

Мярка 2.6. Инвестиции в преработка и маркетинг

++

Мярка 3.1. Колективни дейности

+

Мярка 3.2. Meрки, предназначени за опазване и развитие на водната фауна и флора

++

Мярка 3.3. Инвестиции, насочени към реконструкция и модернизация на пристанища, които се ползват от рибарите за разтоварване на уловите, места за разтоварване и закрити лодкостоянки

++

Мярка 3.4. Разработване на нови пазари и промоционални кампании

++

Мярка 3.5. Пилотни проекти

+

Мярка 3.6. Пренасочване на риболовни кораби за дейности извън риболова

0

Мярка 4.1. Развитие на рибарските области




Мярка 5.1. Техническа помощ





Д. Избор на алтернативни възможности
Алтернативата за прилагането на тази програма е “Нулевата опция”, при която Оперативната програма не се прилага и инвестициите в размер на над 100 млн. евро не се реализират. Както показва изборът на мерки в предишния раздел, прилагането на Оперативната програма би следвало да има голям положителен ефект върху състоянието на околната среда.
Заключение:


  • Биоразнообразието ще бъде запазено и дори увеличено

  • Общественото здраве ще се облагодетелства от по-големият дял на рибни продукти в дневния хранителен режим на населението

  • Водите ще се облагодетелстват от по-добрата инфраструктура за обработване на отпадъчни води

  • Културното и архитектурно наследството и ландшафта ще се запазят, по- специално посредством прилагането на Приоритетна ос № 4



Е. Препоръки

Няколко препоръки могат да бъдат направени с цел да се гарантира по-добро съответствие между Оперативната програма и изискванията за защита на околната среда. Тези препоръки включват:




  • Реализирането на специално изследване върху качеството на водите в основните реки, по-специално в река Дунав, също както и в основните езера и изкуствени водоеми.

  • Възможно най-бързо финализиране на консервационните планове за калкан (и вероятно цаца) и осъществяването на обмен на информация с Румъния.

  • Извършване на изследване, определящо екологичния баланс на уловите на Рапан чрез тралиране.

  • Изследване съоръженията за аквакултура, включително анализ на влиянието на вероятните инвестиции за модернизация.

  • Определяне екологичното сертифициране на продуктите от аквакултура, вземайки предвид защитата на околната среда.

  • 8 - годишният мораториум върху есетровите видове в река Дунав е необходимо да бъде активно извършен в сътрудничество с Румънските власти.

  • Пазарното проучване, отнасящо се до маркетинга на рибни продукти, трябва да отчете интереса на потребителите към органични продукти.

  • Целите на защитените зони са теоретични и следва да се преразгледат.

  • Два критерия трябва да бъдат включени при избора на проекти за рибарските групи по Ос № 4: проучванията на местно ниво трябва да включват основните екологични въпроси и местните инициативи трябва да вземат предвид тяхното вероятно влияние върху околната среда.

  • Последващо проучване трябва да изработи индикаторите, засягащи околната среда, които трябва да бъдат включени в системата за мониторинг.



Ж. Заключение
В заключение, прилагането на Оперативната програма и предвидените мерки ще окажат влияние върху околната среда. Това влияние като цяло трябва да бъде положително и “нулевата опция” не се препоръчва. Предложените препоръки по-горе трябва да съдействат за намаляване отрицателното влияние върху околната среда. Следните принципи трябва също да допринесат за прилагане на Оперативната програма с благоприятно въздействие върху околната среда:


  • Една част от проектите трябва да имат и оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), извършена преди тяхното реализиране.

  • Трябва да се поощряват инвестиции, които допринасят за прилагането на технологични иновации и развитие на устойчив риболов.

  • Трябва да се дава приоритет на инвестиции, които намаляват използването на ресурсите, спомагат за запазването на екосистемите и намаляват вредното въздействие върху околната среда.

Тези предложения е необходимо да се интегрират в система, която ще се изгради с цел прилагане на мерките. Това трябва да бъде контролирано от квалифицирана група в Управляващия орган. При необходимост, специално обучение ще бъде проведено с цел повишаване капацитета на работната група при оценка влиянието върху околната среда.


Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма
ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   14




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница