Програма за реализация на общинския план за развитие



страница1/10
Дата18.06.2018
Размер1.48 Mb.
#74867
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10



ОБЩИНСКИ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНА ЛЪКИ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 г.


СЪДЪРЖАНИЕ:
І. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА………………………………………………………………………………….3

ІІ. ЦЕЛИ И ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕ ЗА ПЕРИОДА 2014-2020 Г. ……………..59

ІІІ. ИНДИКАТИВНА ФИНАНСОВА ТАБЛИЦА ЗА НЕОБХОДИМИТЕ РЕСУРСИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ……………………………76

ІV. ИНДИКАТОРИ ЗА НАБЛЮДЕНИЕТО И ОЦЕНКАТА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ………………………………………………………………………………83

V. НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ПО НАБЛЮДЕНИЕТО, ОЦЕНКАТА И АКТУАЛИЗАЦИЯТА НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ……………………. 99

VІ. НЕОБХОДИМИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ПРИЛАГАНЕ ПРИНЦИПА НА ПАРТНЬОРСТВО И ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ И ПУБЛИЧНОСТ…………………………..104

VІІ. ПРОГРАМА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ НА ОБЩИНСКИЯ ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ……107

VІІІ. МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ ИЗМЕНЕНИЕТО НА КЛИМАТА И ЗА АДАПТАЦИЯТА КЪМ ВЕЧЕ НАСТЪПИЛИТЕ ПРОМЕНИ…………………………121



І. АНАЛИЗ НА ИКОНОМИЧЕСКОТО И СОЦИАЛНОТО РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНАТА
1. ГЕОГРАФСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ПРИРОДНИ УСЛОВИЯ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ

Административни сведения

Община Лъки е разположена в силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи и включва площ от 292511 дка. Граничи с общините Асеновград, Чепеларе, Баните и Смолян. Разположена е в близост до курорта Пампорово и международно известния манастир Бачково. Районът се намира в клисурите на р. Манастирска, Дряновска, Юговска, Лъкинска. Реките са пресекли дълбоко и стръмно разклонените структури с различна пространствена изолация.

На територията се разполагат – град Лъки, като административен център, и осем населени места – селата Борово, Белица, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Манастир и Югово. С Решение № 802 на Министерския съвет от 4.10.2012 г. са закрити селата Четрока и Чуката.

Град Лъки се намира на 36 км от гр. Асеновград, на 54 км. от областния гр. Пловдив и на 88 км. от гр. Смолян. Географското положение на Община Лъки я поставя в известна периферност и отдалеченост от основните транспортни и комуникационни центрове, но разнообразният релеф и ресурсното многообразие създават значителни възможности за развитието на туризъм.

На нейната територия се намира известната, като културно средище, местност „Кръстова гора” и ловно-стопански район Държавна дивечовъдна станция „Кормисош” с прекрасни условия за ловен туризъм. Съхранената чиста природна среда е едно от специфичните предимства на общината, а също така и наличието на природни ресурси – руда и горски площи. Налице е производствен опит и традиции в областта на ловния туризъм, картофопроизводството, рудодобива, дърводобива, шивашката и трикотажната промишленост.

Релеф

На територията на общината са разположени природни обекти, просторни гори, реки и водоеми, разнообразен релеф. Районът е богат на разнообразни земни форми, с типично планински релеф. Характерни са много свързани склонове, някои от тях с ниска устойчивост. Големите наклони са допринесли за добре изразени склонови процеси и обособяване на места на много мощни коловиални отлагания и в същото време до оголване на склоновете, по които липсва всякаква почвена покривка. Релефът е подчертано ерозионно-денудационнен с дълбока и гъста речно-долинна мрежа. Гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресеченият терен на територията обуславят масово активни ерозионни процеси. На много места, на стръмни и много стръмни терени, при малка пълнота на дървостоите и вторично засилена от човешката дейност, се е развила площна ерозия, а по някои дерета и ровинна ерозия. Средната надморска височина е 850 м. В различните населени места поради силно пресечения терен, тя се движи в границите от 660 м (гр. Лъки), до 1600 м (с. Манастир). Разположението на община Лъки в силно пресечения Преспански дял на Западните Родопи е предпоставка за множество свлачищни участъци, които създават рискове за жителите и транспортните линии. Идентифицирани са 6 свлачища и 2 срутища на територията на населените места, включени в територията на община Лъки, а именно: село Джурково, село Дряново, село Манастир, село Здравец и град Лъки. Укрепването и превенцията на свлачищните и срутищните процеси осигуряват качествена среда за живот и туризъм, като предпоставка за преодоляване на регионалните различия.



Климат

Община Лъки попада в континентално - средиземноморската климатична област. Влиянието на Бяло море оказва благоприятно въздействие върху климатичните условия. Зимата е сравнително мека. Планинският релеф смекчава летните горещини. Пролетта е дъждовна и краткотрайна, есента - топла и продължителна. Средната годишна температура е 11,5 градуса по Целзий.

Преобладаващите ветрове са западни и южни. Средногодишната скорост на вятъра, на височина 10 м. от земната повърхност, е 1,1 м/сек. По-висока средно месечна скорост на вятъра има през месеците февруари, март и април. Средногодишната скорост на ветровете по посока е приблизително еднаква и е 1,3 м/сек С малко по-висока средна годишна скорост са ветровете с южни посоки.

Районът се характеризира със средно-годишна сума на валежите от 700 до 1100 л/кв.м. Това валежно количество е благоприятно за развитието на дървесина и друга растителност. Сезонното разпределение на валежите е със зимен максимум през месец декември и пролетен през месец май.

В края на месец ноември и началото на декември температурата на въздуха става отрицателна, в резултат на което валежите падат във вид на сняг. Продължителността на задържалата се снежна покривка се движи в границите на 21,5 см за гр. Лъки, до 1,0 м за масива Хайдушки поляни, също в зависимост от надморската височина. В ниските части средната височина на снежната покривка е около 10 см и не се задържа дълго време.

Средната относителна влажност на въздуха не се изменя значително през различните сезони, като през април-октомври се задържа в границите 50-60 %, а през зимата – 80 %. Средната относителна влажност на въздуха е 72-85 %, а средно за годината е 75%.

Продължителността на вегетационния период зависи от времето, през което средната температура на въздуха се задържа устойчиво над 10 градуса. За района този период е 160-170 дни. В някои по-усойни места, макар и не всяка година, се получават късни пролетни и ранни есенни слани след началото и преди края на вегетационния период. Те причиняват известни вреди в развитието на растителността, но тъй като са сравнително рядко явление, имат ограничено значение.

Биологично разнообразие

Характерни за района са иглолистните гори като тенденцията за в бъдеще е да бъдат смесени (широколистни и иглолистни), поради следните предимства:

• По-рационално ползване на потенциала за дървесно разнообразие;

• По-пълно усвояване на светлината;

• предпазват почвата от ерозия благодарение на дълбоката си коренова система;

• По-устойчиви са на вредители и болести;

• Водноохранни и здравно-украсни функции;

• Разнообразието от дървесни видове създава по-устойчива структура на сняг и вятър;

• Обогатяват почвата с ценни хумусни вещества.

За района е характерна смяна на три подпояса според надморската височина. В нископланинския пояс с надморска височина от 600 м до 1000 м се среща бял и черен бор и на отделни места смрадлика, мъждрян, веймутов бор, явор, шестил и планински бряст. Над село Дряново и село Здравец се среща зелена дуглазка, която е с тенденция за естествено самозалесяване. Голям е делът на първичните гори на територията на общината, от които черен бор с възраст от 60 до 130 години.

В среднопланинския пояс с надморска височина от 1000 м до 1500 м се развиват бук и ела. Буковите гори са на участъци с възраст 30-50 и 80-120 годишни, а еловите от 80 до 150 години.

Във високопланинския пояс с надморска височина над 1500 м се среща смърч. Върху залетите с хвостови води и пясъци терени са израсли планинска върба (ива), бъз, леска и акация.

Горите са богати на храсти, даряващи на местното население вкусни и витаминозни плодове – дрян, шипка, лешници, къпини, малини и други.

Незаменимо природно богатство за територията на община Лъки са находищата на ценни диворастящи билки и гъби. Най-разпространени от билките са мащерка, риган, подбел, иглика, живовляк, жълт кантарион, маточина, бял равнец, а от лечебните храсти – смрадлика и шипка, от гъбите – сърнела, пачи крак и манатарка. Разнообразието им привлича многобройни любители на дивата природа и нейните дарове.



Животинският свят е изключително богат. Наред с обикновените представители на нашата фауна тук все още се срещат в естествени условия кафявата мечка, дивата коза, муфлон, вълк, елен и други. Могат да се видят от защитените скален орел, гарван, видра, скален гущер, дъждовник, дървесна жаба, смок мишелов, шипобедрена костенурка, много птици.

По реките Манастирска, Джурковска, Белишка и Сушица е разпространена Балканска и Американска пъстърва. Обособени са и се охраняват от ДДС „Кормисош” риборазвъдни зони с цел опазване на вида и успешното му размножаване. В долните течения на р. Белишка, р. Крушовска и р. Сушица се среща черна мряна. Лещанката повсеместно обитава реките на територията на общината. Във водите на р. Белишка ограничено се разпространява кефал. Бистрите води в реките, красивите метаморфни скални образувания оформят изключително красивото ландшафтно разнообразие.

Горско стопанство

Община Лъки заема територия от 28 800 ха, от които 22 940 ха – горски фонд, 5 499 ха - земеделски земи и 361 ха - в регулационни граници.

Горите обхващат 79 %, от тях 5350 ха са частна собственост. Създадени са две горовладелски кооперации „Сарп Борун” в с. Джурково и „Чил Тепе” – с. Манастир с обща площ 382 ха.

Държавният горски фонд е 13074,8ха, църковните гори са 50ха, а общинските гори на територията на община Лъки са 34ха, в съсобственост с ГПК „Сарп Борун” – с. Джурково. Те се използват за дърва за огрев за местното население и социално слаби лица. Част от тях се използват и за строителна дървесина.



Значението на горите се свежда не само до използването им като строителна и технологична суровина, но и до техните водохранни, противоерозионни и украсни функции.

Главно значение има добивът на дървесина. Основен потребител при дърводобива са частни фирми, явяващи се на търг за добив на строителната дървесина и използващи около 80 % от същата. С останалите 20 % се задоволяват нуждите на около 20 местни дървопреработващи фирми и дърводелски работилници, в т.ч. и на дървообработващия цех, намиращ се на разклона за с. Югово, който е собственост на „Средна гора” АД - гр. Пловдив.

За задоволяване на нуждите на местното население отиват изцяло добитите дребна строителна дървесина (около 350 куб.м. годишно) и дърва за огрев (около 5500 плътни куб. м. годишно), както и около 200 куб.м. едра строителна дървесина (годишно).

Стопанисването и дърводобивът се затрудняват до голяма степен от големите наклони, широкия диапазон в надморските височини и големия процент на нелесопригодни скални и урвести терени. Поради тази причина в стопанисването са останали затворени и недостъпни горски басейни.

Голяма част от горите се стопанисват от ДДС „Кормисош”. Тук екологичните условия благоприятстват развъждането на ценен дивеч и създават добри условия за развитие на международен ловен туризъм.

Дърводобивът и ловният туризъм осигуряват не само работни места, но и значителни приходи. Затова основна тенденция е да се намали ползването от частните гори.

Защитени територии и забележителности

На територията на общината се намира част от резервата „Червената стена”, който е признат за биосферен резерват от ЮНЕСКО, и три природни забележителности: „Скален мост”, водопад „Гюмбюртията” по река Белишка и водопад „Свети дух” по река Манастирска. Тук се срещат около 2000 висши растения. Във флористичния резерват „Червената стена” се срещат палео- и неоендемити за нашата страна или за Балканския полуостров. Из градините и по поляните расте синята родопска съсънка. Ендемичен за нашата страна е родопският лен. Балкански ендемити са румелийският трахелиум и сърцевидна – листната глобулария. Скалите и сенчестите долове често са обрасли с прочутата родопска хаберлея, наречена силивряк. С фуниевидните си лилави цветчета се смята за едно от много красивите диви цветя на Родопите. В ниските долове се среща ендемичната за нашата природа родопска горска майка. Тук расте най-красивата орхидея – венериният чехъл. Само в България, по- специално в Родопите и на територията на община Лъки растат и видовете - родопска каменоломка, родопски рожец, декоративен лопен и родопска скабиоза.

ДДС „Кормисош” – гр. Лъки създава забележителна атрактивност и удоволствия за български и чуждестранни туристи, като предлага лов, риболов, конен и екотуризъм. Отстои на 210 км от летище София и 70 км от летище Пловдив. Станцията разполага с една ловна резиденция с 16 места, 3 ловни домове и 11 ловни хижи.

По отношение на вида територия, земеделската е в размер на 55327 декара, от която обработваема 25 833 декара. Не са налични поливни площи. Горските площи съставляват 200388 декара, а 29024 декара служат за добив на полезни изкопаеми. Общата площ на населените места се равнява на 5194 декара. Територията по фондове е разпределена основно в горски – 79,4% и земеделски – 17,9%.



Околна среда

Състоянието на околната среда на територията на община Лъки е добро. Отрицателно въздействие върху природата оказва единствено производствената дейност на „Лъки – Инвест“ АД. Районът се характеризира с кафяви горски, делувиални и хумуснокарбонатни почви. Най-характерни са кафявите горски почви, представени с два подтипа - тъмни и светли, подходящи за извършване на рекултивационни мероприятия. Малка част са вторично затревени кафяви горски или планинско-ливадни почви, предимно в по-високите места.

Замърсяването на почвите е в резултат от случайни разливи на реагенти, предимно хидратна вар и сода, масла пред ремонтната работилница и концентрати около утайниците, сгъстителите, бункерите за концентрати и руда. Потенциална опасност от залпово замърсяване на почвите крие магистралният хвостопровoд, който е базалтиран с цел свеждане до минимум на износването му. Не са възниквали аварии.

Ерозирали почви

Гъстата хидрографска мрежа, значителните валежи и силно пресечения релеф обуславят проявата на масово активни ерозионни процеси. По данни от ДДС „Кормисош” ерозирали площи, ровини и сипеи се срещат предимно по стръмните склонове по поречията на реките и на по-големите дялове в техните водосбори. На много места се наблюдават нелесопригодни площи, обрасли с дървесина и храстова растителност или насаждения на скални и урвести терени с обща площ 2 785,5 ха. и напълно оголени нелесопригодни голини, сипеи и скали – 771,4 ха.

Ерозията обхваща около 10 % от площта на ДДС „Кормисош”- 366,3 ха. На по-голяма част от площите ерозията е III степен, което означава, че е ерозиран целият А-хоризонт и част от В-хоризонт. В най-голяма степен се е развила площна ерозия, а на някои места е започнало развитие на ровинна ерозия. Ерозия от четвърта-пета степен се наблюдава в прилежащите терени в зоната на хвостохранилището. За борба с ерозията се провеждат залесителни работи. Засаждат се предимно с иглолистни, широколистни или смесени дървесни видове. На площите с ровинна ерозия се запазват акациите, гледичия и черен бор, които укрепват ровините и се строят дребноразмерни прегради в зависимост от дължината на ровините – клейонажи и каменни прагчета. В случай, че ровината не се овлажнява достатъчно, вместо клейонажи се предвиждат каменни прагчета. Основният дял в борбата с ерозията и за в бъдеще ще заема зеленото укрепване на застрашените от развитие на ерозионните процеси терени.

Физически нарушени почви

При изграждането и експлоатацията на обектите на „Лъки-Инвест“ АД естествените почви са унищожени. Като цяло, това са почви с много малка мощност и без стопанска стойност. Земите временно променят предназначението си, като с преустановяване на дейността и след осъществяване на рекултивационни мероприятия то се възстановява, а лесорастителните качества се подобряват.

Физически нарушени почви в зоната на Обогатителната фабрика са установени в следствие на строителната дейност на това поделение. Те се изразяват в нарушаване на нормалния строеж на почвения профил при извършване на строителните работи и експлоатация на машините.

Към физически нарушените почви се отнасят и обрушовките. Стари обрушовки съществуват южно от рудник „Дружба”, с обща площ от 8000 кв.м. Пропаданията са се стабилизирали със самонастанила се растителна маса, към която има проходими пътеки. На рудник „Хан Аспарух” има две обрушовки, с обща площ 3300 кв.м. от ликвидирания участък „Четрока”. В действителност те представляват потенциална опасност за хора и животни, но местното население познава много добре условията и досега няма регистрирани инциденти.



Води

Главен екологичен проблем е незавършената канализационна мрежа на гр. Лъки и Градската пречиствателна станция за питейни води.

Основен замърсител на водите на река Юговска е промишлената дейност на дружество „Лъки-Инвест“ АД, свързана с добива, транспорта и обогатяването на добиваната руда. Притоци на реката са р. Джурковска, р. Белишка, р. Сушица и р. Манастирска. Река Юговска е десен приток на р. Чепеларска, която е десен приток на р. Марица. Природните води на р. Чепеларска, в района на събирането и с река Юговска, са с естествено завишен фон на съдържание на някои тежки метали - олово, мед, кадмий.

Водите на река Джурковска понякога са с по-високи от пределно допустимите концентрации на олово, цинк и неразтворени вещества.

Наднорменото замърсяване е епизодично, предимно на руднични води. Водите в поречията, подложени на производствено-стопанската дейност на обектите на дружеството отговарят на нормативните изисквания за съдържание на вредни компоненти за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водните обекти. При установяване на несъответствие от взетите водни проби от РИОСВ- гр.Смолян с индивидуалните емисионни ограничения, съгласно Решението за заустване по определени показатели на съответното подразделение на „Лъки Инвест” ЕООД се налага месечна имуществена санкция до отстраняване на замърсяването.

Най-голямото пречиствателно съоръжение за пречистване на отпадни води е пречиствателен комплекс на хвостохранилище „Лъки-2”, което работи ефективно и осигурява пречистване на производствените води до ПДК.



Въздух

Главен замърсител на атмосферния въздух е производствено-стопанската дейност на „Лъки-Инвест“ АД и неговите поделения.

Основни възможни източници на замърсяване на въздуха са:


  • фините частици от отпадъка на обогатителната фабрика;

  • фините частици изхвърлени навън от вентилационните установки в трошачно отделение и от рудната маса, складирана в района на външните бункери на флотационна фабрика;

  • изпарения при манипулациите с химически вещества-флотационни реагенти и реактиви за химическия анализ в химическата лаборатория;

  • товаро-разтоварителните работи при транспортната дейност, особено тези в центъра на град Лъки – флотационни реагенти, цимент, вар и други инертни материали;

  • газовете при автотранспортната дейност при извозването на руда от рудниците до обогатителната фабрика, извозването на концентратите от фабриката до КЦМ; транспортът на материали за технологични нужди за производствената дейност на обектите на дружество;

  • рудничния въздух от подземните минни изработки, извеждан навън от вентилационните уредби;

  • фините частици от откритите скални насипни отвали за депониране на руднична баластра;

  • фините частици от прокараните горски и за обслужване на отвалните площадки и хвостохранилището пътища.

Териториалният обхват на зоните със замърсяван въздух е ограничен от стръмноскатовите долини и силно изразените речни меандри.

Екология

С цел намаляване на вредното въздействие върху екологичната обстановка на територията на общината се реализират дейностите и мероприятията, насочени към упражняване на контрол, съгласно местните и национални нормативни актове, както и изпълнение на мероприятията, вписани в нормативни документи.

Замърсяването на околната среда в населените места е следствие от жизнената дейност на населението.

За района приоритетни проблеми в екологично отношение са:



  • екологосъобразно третиране на отпадъците;

  • ликвидиране на недостига на питейна вода и доставката и́ с необходимите качества по БДС 22823/1983 год.;

  • почистване на нерегламентираните сметища;

  • рекултивация на нарушени терени, залесяване на ерозирали площи;

  • екологично възпитание, поради слаба загриженост на населението за поддържане на околната среда.

Значителен проблем за общината във връзка с опазването на околната среда е неефективната организация на сметосъбиране. Амортизираната техника, недостигът на контейнери, наличието на стръмни и неасфалтирани второстепенни улици (където сметосъбирачната техника не може да осъществи дейността си) и ниската екологична култура на местното население са причина за възникването на неорганизирани сметища. Битовите отпадъци от община Лъки се извозват на регионално депо за ТБО в м. „Теклен дол” - гр. Смолян. Наличен е нов сметосъбирачен автомобил и 33 бр. контейнера тип „Бобър”, от които 27 за гр. Лъки и 6 бр. за м. „Кръстова гора“. Въведено е разделно събиране на батерии с изтекъл срок на годност, като в тази връзка са раздадени трилитрови контейнери в магазинната мрежа, всички предприятия и учебни заведения на територията на общината. Налични са контейнери за разделно събиране на отпадъци, разпределени в града и селата, но отпадъците се събират 2 пъти в годината. Това намалява ефективността на системата; разделените отпадъци се включват в общия отпадък.

Общината ще разчита на национални и международни донорски програми за решаване на екологичните проблеми с цел създаване на по-чиста околна среда и привлекателен облик на населените места



Културно наследство

Паметник на културата, с историческо значение, е църквата „Св. Троица” в с. Югово, която е построена през 1842 год. Същата представлява трикорабна псевдобазилика с външна галерия пред западната стена. Притежава изящна каменна камбанария, увенчана с луковичен купол. В интериора са запазени стенни иконописи, рисувани до началото на 70 – те години на ХІХ век. Иконостасът е таблен с резбована венчилка и рисувани двери, с ценни икони от 1946 год. и 1851 год.

Основен поклоннически център в общината е манастирският комплекс „Кръстова гора – Св. Троица”, който е изграден в м. „Кръстова гора”. Новопостроеният манастирски комплекс, лековитата вода от „Аязмото” и легендата за заровена част от кръста, на който е бил разпнат Исус Христос, привличат към това свято място посетители от страната и чужбина.

В с. Борово и с. Манастир от началото на века с доброволен труд и средства на местното население са построени и двете църкви. И до днес двата храма са стожери на вярата, моралните устои, християнските добродетели и духовното пречистване на жителите на с. Борово и с. Манастир.

Историческата местност „Хайдушки поляни” е разположена в Преспанския дял на Средни Родопи, на юг от с. Манастир, част от която попада в територията на община Лъки. По живописни пътеки от с. Манастир се стига до връх „Свобода” и връх „Преспа”, в близост до които са построени туристически хижи. Тук се намира къщата на Пейо Шишманов – организатор на революционно четническо движение през 1900 - 1908 год. В местността е издигнат паметник в чест на Илинденско – Преображенското въстание. От с. Манастир през м. Хайдушки поляни (х. Момчил юнак и Рожен) по традиционен пешеходен маршрут любители на познавателен, исторически, ски и екотуризъм имат възможност да се насладят на красотите на Националния курорт „Пампорово”.

На връх „Свобода” (1998 м.) се намира историческата местност „Инихан”, едно от посещаваните места от туристи от всички краища на страната и от голям брой чужденци, изповядващи ислямската религия.

В почти всички населени места се провеждат срещи на родовете, които привличат все по-голям туристически поток. От читалищата се очаква да се превърнат в активни организатори на традиционни празници, обичаи и състави за автентичен фолклор. Да се ангажират местни инструменталисти и изпълнители за представяне на местния фолклор като елемент на туристическата дейност.

От занаятите в региона са добре съхранени и се практикуват дърворезбарството и дървообработването, тъкане на хоризонтален стан на китеници, родопски одеяла, торби и други, плетиво, шев и везане.

Традиционните дейности в земеделието и животновъдството се практикуват масово в региона и съхраняват традиционната родопска кухня, свързана с картофопроизводството, млечните и животински продукти. Към тях можем да добавим местното пчеларство, рибовъдство, производство на малини и други.



Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница