Програма за реализация на плана за развитие на община трявна за периода 2014 2020


Териториална структура на община Трявна



страница3/11
Дата13.03.2017
Размер2.6 Mb.
#16699
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

2.Териториална структура на община Трявна


Общата площ на община Трявна е 255,5 кв.км, което представлява 12,6% от територията на област Габрово.

Община Трявна е съставена от 106 населени места – град Трявна, град Плачковци и 104 села. В периода 2006 – 2012 г. няма промени в състава на общината.



Показателят „размер на площта на 1000 души” (на глава от населението) осигурява една най-обща мярка на текущия носещ капацитет на територията за вътрешно осигуряване с хранителни продукти и за производство за износ.

Общата площ на община Трявна е 255,5 кв.км., а населението към февруари 2011 г. 11 754 души. Така стойността на показателя размер на площта на 1000 души е 21,74 кв.км./1000 души, т.е. общината е почти един път и половина над средното за страната и ЕС (14,73 км2/1000 души, 2010) по осигуряване на обща площ на населението. Коефициентът на Използвана земеделска площ – 938,4 ха/1000 души също е значително над средния за страната (674,6 ха/1000 души, 2010). Осигуреността със залесени площи – 1119,1 ха/1000 души също е над средната за страната (521,22 ха/1000 души, 2010 г.)

Данните показват липса на значителни различия във вида на териториите в общината. Промените8 в земеделските и горски територии са незначителни.

Съгласно предложената в „Социално-икономически анализ за нуждите на Оперативна програма „Регионално развитие” за периода 2014-2020 г.” Етап 2 – Фокусиране на анализа”9 класификация, община Трявна попада в две от основните класификации на типове общини, а именно община със селски и планински характер. Показателите, използвани за определянето на мястото на общината в тези групи я определят като селска община от втора група (с оценки между средната за страната и средната за специфичната територия) и планинска община от трета група (с оценки между средната за специфичната територия и прага на критичност за тази група общини)


3.Състояние на икономиката на община Трявна

3.1.Структура на икономическите субекти в община Трявна


Разпределението на предприятията по големина в Трявна показва, че в структурата преобладават микропредприятията, които от 2006 г. насам са увеличили броя си с близо 5%, за сметка на малките предприятия (намаление от 11,2% през 2006г. до 7,7% през 2012 г.) и средните предприятия (спад от 2,1% през 2006г. до 1,1% през 2012 г.). През 2011 и 2012 г. делът на средните предприятия се възстановява на нивата от 2008 и 2009 г. Според статистическите данни на територията на община Трявна не функционират големи предприятия.



Източник: НСИ

Нарастването на броя на микропредприятията е забележимо след настъпването на икономическата криза през 2008 г., но процесът продължава и към момента, разкривайки продължаващата активност на предприемаческите процеси в общината.





Източник: НСИ

Разпределението на фирмите по сектори от икономически дейности в община Трявна показва относително сходни стойности за периода 2006 г. – 2012 г.

Най-голям дял в броя фирми заема сектор Търговия (услуги) с дял от 38% за 2012 г., следван от сектор Преработваща промишленост с дял 19,3% за 2012 г., сектор Хотелиерство и ресторантьорство – 14,6%, сектор Други дейности (8,7% за 2012 г.) и сектор Строителство (5,7% за 2012 г.) и Сектор Здравеопазване и социални дейности (4,4% за 2012 г.). Секторите Операции с недвижими имоти, Образование, Селско, горско и рибно стопанство заемат дял, по-малък от 5% в общата структура на фирмите по сектори от икономически дейности.

През 2010 г. по сектори от икономически дейности в обобщения сектор Други дейности разпределението на структурата на фирмите за община Трявна е следното – най-голям дял заемат Други дейности (46%), следвани от Професионални дейности и научни изследвания (33%), Административни и спомагателни дейности (12%) и Култура, спорт и развлечения (9%).





Източник: НСИ

За 2012 г. съпоставими данни са налични за сектори Други дейности (намалява от 46% на 20%), Професионални дейности и научни изследвания (от 33% на 14%) и Административни и спомагателни дейности (от 12% на 8%).


3.2.Основни икономически показатели


Въпреки преобладаващия дял на микропредприятията в местната икономика, по отношение на останалите макроикономически параметри този тип предприятия не генерират основните дялове на различните икономически показатели, но в значителна степен подпомагат развитието на местната икономика.
3.2.1.Брутна продукция

Разпределението на брутната продукция, произведена в община Трявна според големината на предприятията за периода 2006 – 2012 г., показва следните зависимости.

За периода 2006 – 2007 г. най-голям дял от брутната продукция на територията на община Трявна е произвеждана от средни предприятия (36,5% през 2006 г. и 42,4% през 2007 г.).

През 2008 г. рязко се увеличава делът на брутната продукция, произведена от малки предприятия – от 30,9% през 2007 г. тя стига до 42,1% през 2008 г. Тази тенденция остава валидна до 2010 г., когато делът на продукцията, произвеждана от малки предприятия стига до 53,3%. Това увеличение не е за сметка на продукцията, произвеждана от микропредприятия, нейният дял се намалява, но не с толкова бързи темпове, както при продукцията, произвеждана от средни предприятия.

Тези данни показват, че в периода на икономическа криза (2008 – 2010) малките предприятия са тези, които успяват да компенсират намаленото производство на средните предприятия. През 2011 и 2012 г. приносът на микро и средните предприятия в обема брутна продукция на общината нараства, но делът на малките предприятия остава близо 42%.



Източник: НСИ



Източник: НСИ

Сравненията по години на обема брутна продукция на едно предприятие показват, че малките предприятия могат да бъдат считани за по-ефективни – за периода 2006 – 2012 г. увеличението на брутния продукт на едно малко предприятие е 53%. За микропресприятията този показател показва нарастване от 24% за същия период, докато при средните фирми се наблюдава намаление от 14%.



Източник: НСИ

Най-голям дял в произведената брутна продукция в общинската икономика има сектор Преработваща промишленост. Въпреки високите обеми тенденцията е отрицателна между 2006 и 2010 г. Данните за 2011 и 2012 г. показват възстановяване на сектора до нива от 2007 г.

През 2007 и 2008 произведената продукция на сектор Преработваща промишленост е била съизмерима с тази на сектор Строителство, който поради икономическата криза се намалява дела си близо 6 пъти (2010). Последните данни показват, че сектор Строителство започва да възстановява позициите си в общинската икономика и през 2011 и 2012 г. дела му в брутната продукция вече е по-голям от този на сектор Търговия (услуги).

Сравнително бавен, но устойчив ръст се наблюдава в останалите основни сектори на общинската икономика – Търговия (услуги), Хотели и ресторанти, Транспорт, складиране и съобщения, Селско стопанство.

Най-висока средна стойност на брутна продукция на една фирма през 2012 г. има в сектор Строителство,следван от секторите Преработваща промишленост, Здравеопазване и социални дейности, Транспорт, складиране и съобщения и Селско стопанство.

3.2.2.Нетни приходи от продажби

Нетните приходи от продажби на човек от населението за община Трявна за периода от 2007 – 2012 г. следват общата тенденция за страната. Продължава регистрираната през 2010 г. тенденция стойността за община Трявна да е в пъти по-ниска от средната стойност за страната.

Въпреки това, и този индикатор отбелязва възстановяване на местната икономика, като стойностите му през 2011 и 2012 г. са по-високи от тези през 2007 и 2008 г. (годините преди икономическата криза).





Източник: НСИ

В периода след 2008 г. съществен дял (около половината) в нетните приходи от продажби имат микропредприятията, следвани от малките предприятия. Средните предприятия не успяват да възстановят деля си от 2006 и 2007 г., който е намалял между два и три пъти. Данните потвърждават вече регистрираната тенденция, че малките предприятия носят основните приходи и добавена стойност в икономиката на община Трявна след 2008 г.





Източник: НСИ

Разпределението на НПП по сектори от икономически дейности за периода 2006 – 2012 г. показва, че най-голям дял от НПП, въпреки спада от 2009 и 2010 г., реализира сектор Търговия, следван от сектори Преработваща промишленост, Строителство, Хотели и ресторанти.

Необходимо е да се отбележи, че сектор Преработваща промишленост започва съществено да намалява дела си в още в началото на периода – 2007 г., т.е намалението на дела му в местната икономика не се дължи изцяло на икономическата криза, обхванала страната след 2008 г. Намалението на дела на сектор Строителство до 2010 г. следва тенденциите на сектора и на национално ниво.



Източник: НСИ

3.2.3.Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи (ДМА)

Разходите за придобиване на ДМА нарастват бързо от 2006 до 2008 г. Изключително рязък спад на инвестициите - – повече от два пъти се наблюдава през 2009 спрямо 2008 г. През 2010 и 2011 г. намалението продължава, като стойностите слизат под обема на инвестициите, направени през 2006 г. Слабо възстановяване на инвестициите се наблюдава през 2012 г.

Това показва, че инвестиционната активност в общината спада, което вероятно се дължи в най-голяма степен на рязкото съкращаване на инвестиции в секторите Преработвателната промишленост, Строителство и Хотели и ресторанти.





Източник: НСИ



Източник: НСИ

Доколкото инвестициите в секторите Хотели и ресторанти и Строителство са свързани (2007 – 2009), следва да се отбележи, че инвестициите в останалите сектори са сравнително устойчиви, макар и с негативен знак през част от периода.


3.2.4.Мнение на гражданите и бизнеса за икономическото състояние на общината

При проведеното през 2012 г. проучване гражданите, администрацията и представители на бизнеса в общината разпределят оценките си за икономическото развитие на общината почти по равно между „задоволително” (с лек превес) и „незадоволително”. Част от интервюираните посочват икономическото състояние като положително.

Анализът на представените по-горе данни по отношение на основни икономически показатели потвърждава към 2012 г. в голяма степен регистрираното възприятие на жителите на община Трявна по отношение на икономическото й развитие. В най-голяма степен това възприятие се определя от сравнително високата безработица и ниското заплащане. Следва, обаче да се има предвид, че към настоящия момент всички макроикономически показатели са подобрили стойностите си. Негативни остават данните за средната годишна работна заплата в общината,която е с 25% (2012) по-ниска от средната заплата в област Габрово, но в същото време е и с 36% (2012) от средната за страната. Следва да се отбележи, че като следствие от влошената през 2008 и 2009 г. икономическа среда, разликата между средната годишна заплата в община Трявна и същия показател на национално ниво нараства устойчиво – през 2006 г. средната заплата в община Трявна е с 31% по-ниска от средната годишна работна заплата за страната, а през 2010 г. тази разлика е 35%. Данните от проучването показват, че над 75% от доходите на интервюираните домакинствата се изразходват за неотложни нужди – резултат подкрепен и от данните, предоставени от ТБ на НСИ.

Показателят „нетни приходи от продажби на човек от населението” също дава основание икономическото състояние на общината да бъде възприемано като „незадоволително”. Въпреки възходящата си тенденция през 2011 и 2012 г. индикаторът е над 5 пъти по-нисък от стойността на национално ниво.

При оценката на качеството на живот в общината обаче тези показатели се балансират със сравнително високите оценки за състоянието на предоставяните публични услуги и като цяло формират и високи оценки на качеството на живот, които интервюираните жители на общината посочват. Над 55% от анкетираните оценяват качеството си на живот като средно и добро (оценки 3 и 4 от скала от 1 до 5); никой от анкетираните не е оценил качеството си на живот с оценка 5.

Сравнително негативни са резултатите от проведеното проучване по отношение на възможностите за намиране на нова работа. Над 40% от тези, които са загубили работата си, декларират, че не са намерили нова за период по-дълъг от 24 месеца. Като основна трудност те посочват липсата на предлагане на работни места на територията на община Трявна, както и ниското заплащане на предлаганите работни места. В много по-малка степен като причина за трудностите са посочени наличието на квалификация или образование, за които в общината не се предлагат работни места. Проучването обаче показа наличието на висока ежедневна трудова миграция на жители на гр. Трявна към другите общини в областта – Габрово и Севлиево, както и към гр. Велико Търново. Резултатите от проведеното качествено проучване (фокус група) показват положително възприемане на модела за ежедневна трудова миграция от страна на гражданите на община Трявна.


3.3.Състояние на основни икономически сектори в община Трявна

3.3.1.Туризъм

Резултатите от проведеното (2012) на територията на община Трявна проучване показват, че туризма се разпознава като допълващ фактори за развитие на икономиката общината. Визията на жителите на общината за неговото развитие е свързана с развитие на туризма на клъстерен принцип със съпътстващо съгласувано развитие на свързани дейности. Налице е потенциал за развитие на различни видове туризъм – културно – исторически, спортен, здравен, селски, еко туризъм.

Данните за съществуващата туристическа инфраструктура показват оптимално и пропорционално съотношение между броя легла и приходите от нощувки показва до 2009 г. включително. След значителен спад в приходите през 2010 г., е налице положителна тенденция на леко намаляване броя на леглата и нарастване на приходите от нощувки. На този етап не е възможно да се определи доколко устойчива ще бъде тази тенденция през следващите 5 до 7 години и доколко разширяването на съществуващата леглова база би било икономически неоправдано и дали би могло да доведе до възвращаемост на вложените инвестиции.





Източник: НСИ

Най-високи стойности на средната цена на нощувка са постигнати през 2009 (37,20 лв.) и 2011 г. (34, 9 лв.). През 2012 г. средната цена на нощувка в община Трявна е 31,4 лв.





Източник: НСИ

През 2010 г. се наблюдава спад на реализираните нощувки с повече от 10 000 за една година. В следващите две години при леко намаление на легловата база е налице значително подобрение в използването на наличния капацитет за настаняване. Като положителна тенденция следва да се определи нарастването на използваемостта на легловата база през 2012 г. при намаляващ брой на пренощували лица, което показва тенденция за удължаване на престоя.





Източник: НСИ

Следва да се отбележи трайната тенденция за намаляване на броя на пренощували чужденци на територията на община Трявна.

В рамките на проект, осъществяван от община Трявна през юли 2013 г. е проведено изследване сред 300 туристи, посещаващи община Трявна. Изследването обхваща две групи туристи – транзитни (150) и пренощували на територията на общината (150)10. Проучването осигурява данни за профила на туристите в Трявна, който е от съществено значение за идентифициране на нуждите и възможностите за развитие на туризма в общината. Анализът показва, че преобладаващият дял туристи са между 30 и 39 или над 60 години, с висше или средно образование, със средни и по-скоро ниски доходи, които посещават общината с цел пасивна почивка или посещения на културно-исторически обекти. Пасивната почивка е предпочитан начин за прекарване на времето от посетителите на средна и по-висока възраст. По-младите се ориентират към културно-историческия туризъм. Еко-туризмът е най-популярен както сред най-младите, така и сред туристите на възраст над 60 години.

Основната част от туристите в общината пристигат с автомобилен транспорт (над 85%), което показва, че туризмът е силно зависим от състоянието на пътната инфраструктура. Не следва да се пренебрегват и над 13% от посетителите, които са използвали влак, за да достигнат до Трявна.

Изследвана е степента на удовлетвореност от посетените туристически обекти и атракции. Като цяло, по-възрастните посетители на Трявна са по-удовлетворени от по-младите. Прави впечатление високия, спрямо останалите групи, дял на неотговорилите на въпроса посетители в най-младата група – от 18 до 29 г. Това, заедно с информацията за препоръките за подобрение на туристическите обекти и атракции дава основание да бъде търсено допълнително развитие на туристически атракции в съответствие с ресурсите, с които община Трявна разполага.

Предвид тези данни, както и данните за заетостта, която сектор „Хотели и ресторанти” осигурява (над 7% от общата заетост в общината) адекватното подпомагане за развитието на туризма е свързано с подкрепа за използване на наличната леглова база чрез подобряване на достъпа до общината, развитие на привлекателен туристически продукт, подобряване качеството на съществуващите и развитие на нови туристически атракции и услуги, вкл. използването и развитието на съществуващи брандове.

3.3.2.Промишлено производство

Производството на текстил и облекло е традиционно за община Трявна. Наличието на голям брой шивашки фирми предполага и големия брой на заетите в този подотрасъл на „Преработващата промишленост”. Основната част от трикотажното производство е съсредоточено в центъра на общината. Отрасълът е специализиран в производството на дамско, детско и мъжко облекло. По-големи фирми в отрасъла са: „Интертоп“ ЕООД, ЕТ „Ян – Янко Ников“, „Корона 85“ ООД, ЕТ „Джули Стил“, ЕТ „Елина – Ангел Коев“, „Фелия“ ООД, “Цвети Фешън“ ЕООД, „Ваяна – Стефка Куцарова“ ЕТ, „Елит Стил“ ЕООД, „Льофлер България“ ЕООД и др.

Подотрасъл „Производство на дървен материал и изделия от него” също е традиционен за общината и води началото си от първата половина на 20 –ти век. И до днес традиционни за община Трявна остават дърводобива и производството на стилна мебел, както и на мебели с дърворезба. По-големи фирми в отрасъла са: „Мелиста“ ЕООД, „Престол“ ООД, „Стил МС“ ООД, „Вълчев М“ ЕООД, „Винтайм“ ООД, „Щайнер Мебел“ ЕООД, „Би Би Сикс – Мебели“ АД, Ванива“ ООД и др.

През 2009 г. основният производствен корпус на Трема АД (обявена в несъстоятелност) е закупен от Емко ЕООД. Фирмата осъществява производство на метални конструкции, инструментална екипировка и нестандартни съоръжения, механично обработване на метал, производство на въоръжение и боеприпаси.

От 2004 г. в Трявна развива дейности и поделение на една от значимите фирми в областта - Резбонарезни инструменти Габрово ЕООД. Резбонарезни инструменти Габрово ЕООД е най-големият производител на металорежещи инструменти в България с над 60 годишен опит. Специализирано в производство на дървообработващи инструменти е “Тримекс” ООД. ЕТ “Бошнаков – Кольо Бошнаков” произвежда детайли за машиностроенето с производствена база в гр. Плачковци.



Промишленото производство няма ясно изразен профил, а е конгломерат от наследени внесени производства (метални изделия и металообработващи инструменти, инструментална екипировка и нестандартни съоръжения, трикотаж и шивашки изделия, пластмасови изделия) и традиционни производства, базирани на местни суровини (дървообработка и мебели). Възможност за интегрирано развитие на местната индустрия е мрежа от взаимообвързани малки чисти производства с ясен продуктов профил и гъвкаво производство спрямо търсенето.
3.3.3.Селско стопанство

По данни на Годишния доклад за дейността на ОД ”Земеделие” – Габрово11 през 2011 г. селскостопанския фонд на община Трявна възлиза на 106 184 декара, от които обработваеми са 54 666 декара. Общият горски фонд е 131 376 декара, от които 43 178 декара частна собственост.

Баланс на площите на община Трявна (дка)

по данни от Агростатистика

Баланс на площите

Община Трявна

към 31.01.2007 г.

към 31.01.2012 г.

Обща площ на землищата

254 910

254 910

І. Селскостопански фонд

106 495

106 201

1. Обработваема земя

56 238

54 652

в т.ч. ниви

29 659

29 037

в т.ч. ливади

17 382

17 253

в т.ч. трайни насаждения

9 197

8 362

в т.ч. лозя

-

-

2. Необработваема земя

50 257

51 549

в т.ч. мери и пасища

43 473

40 938

в т.ч. други

6 784

10 611

ІІ. Горски фонд

131 443

131 376

1. Частна собственост

42 081

43 200

2. Държавен горски фонд

89 363

88 176

Сравнителната таблица показва, че за разглеждания период с близо 3% е намаляла обработваемата земя. Наблюдава се незначително намаление и на общия обем на горския фонд.

Общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. След влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават общинска собственост. Определянето на тези имоти се извършва от комисия, назначена от директора на Областната дирекция "Земеделие". 2008 год. Общинска служба по земеделие – гр. Трявна е предала на Община Трявна имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ на територията на община Трявна, определени с Протоколно решение от 2008 г. за 11 броя землища, както следва: Бангейци, Белица, Бижовци, Престой, Черновръх, Фъревци, Трявна, Станчов хан, Плачковци, Енчовци и Радевци.

Съставянето на актове за общинска собственост за имотите по чл. 19 от ЗСПЗЗ изисква значителен финансов и организационно-технически ресурс, необходим за получаване на скици за съставяне на актовете, ангажиране на институции извън структурата на общинската администрация и неприключения процес на възстановяване на земеделските земи. Поради тази причина се предприемат стъпки за съставяне на актове за общинска собственост за земи, към които има инвеститорски интерес и могат да бъдат отдадени под наем или са необходими за реализация на проекти и др. С промените в закона земите от земеделския фонд по чл.19 от ЗСПЗЗ вече могат да се отдават за срок по-дълъг от една година, което дава възможност и за тяхното по-ефективно използване.

Към момента на възстановяване на земеделските земи на община Трявна не е правен оглед на имотите. Не винаги начинът на трайно ползване на имотите, отразен в регистрите на Общинската служба „Земеделие и гори“ съответства на действителното фактическо състояние. Направен е оглед на място за установяване действителния начин на трайно ползване, като това е отразено в Картата на възстановената собственост.

Приходите от управлението на земеделска земя не са значителни предвид разпокъсаността на обработваемата земя, маломерността на парцелите и ограничените възможности за механизация, обусловени от теренните особености на района. Поради това няма проявен интерес за дългосрочно наемане на земеделски земи. Бъдещата политика на общината следва да е в посока за дългосрочно отдаване под наем и аренда на земеделските земи. Това ще даде сигурност на земеделските стопани и ще доведе до поддържането им в добро екологично и земеделско състояние.

Поради ясно изразения планински релеф селското стопанство на територията на община Трявна е слабо развито и неспециализирано, с натурален характер и възможности за специално производство като: екологични продукти, билкопроизводство и диворастящи плодове, овощарство, планинско животновъдство и преработка. Справката на ОД „Земеделие“ показва, че през 2011 г. в община Трявна слабо се е увеличил спрямо 2010 г. броя на говедата и овцете. На територията на община Трявна не осъществяват дейност значими производители на селскостопански продукти.



Преброяването на земеделските стопанства през 2010 г. дава възможност за бъде съставен профил на структурата на земеделските стопанства в община Трявна.

Разпределение на земеделските стопанства в община Трявна
според размера на ИЗП1213





Община Трявна

Област Габрово

България

Общо

Брой стопанства

366

3 223

370 222

ИЗП (дка)

6 136,0

309 982,2

36 169 647,3

Среден размер (дка)

18,8

98,3

101,3

ИЗП (дка)

= 0.0

Брой стопанства

10

71

13 148

>0.0 и <10.0

Брой стопанства

219

2 336

268 015

ИЗП (дка)

823,1

7 923,1

816 280,7

>10.0 и <20.0

Брой стопанства

52

390

46 944

ИЗП (дка)

-

4 986,5

625 506,8

>20.0 и <100.0

Брой стопанства

42

257

41 124

ИЗП (дка)

1 721,5

9 748,2

1 631 422,8

>100.0 и <500.0

Брой стопанства

11

85

12 828

ИЗП (дка)

1 711,8

18 034,4

2 786 112,8

>500.0

Брой стопанства

2

84

8 163

ИЗП (дка)

-

269 290

30 310 324,2

Данните показват, че основния дял земеделски стопанства в общината обработват под 10 дка земя (средно под 4 дка). 219 земеделски стопанства обработват между 10 и 20 дка, 42 стопанства обработват между 20 и 100 дка (средно 41дка), 11 стопанства обработват между 100 и 500 дка (средно 155 дка) и само 2 земеделски стопанства обработват по над 500 дка.

В периода 2014 – 2020 г. политиката за развитие на селските райони ще работи и чрез специални тематични подпрограми. България избра да подкрепи чрез този специфичен инструмент малките земеделски стопанства. Предстои одобряване на Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България – 2014 – 2020 г. Тя предвижда специфично подпомагане на земеделски стопанства с размер до 100 дка, като на практика в нейния обхват ще попаднат почти всички земеделски стопанства в община Трявна, които обаче обработват едва около 6,5% от обработваемата земя в селскостопанския фонд на общината.

Държавният горски фонд на територията на община Трявна се управлява от Държавно горско стопанство „Плачковци“. Основните приходи идват от продажбата на дървесина и от организирания ловен туризъм. За поддържането на екоравновесие и биоразнобразие ежегодно се извършват редица мероприятия, свързани със залесяване на горски територии и разселване на дивеч.

Законът за горите14 предвижда изготвянето на Областните планове за развитие на горските територии. Плановете представляват нова форма на планиране в горския сектор на регионално ниво, която следва да бъде допълнително регламентирана от гледна точка на възлагане, разработване, изпълнение и отчитане. Към настоящия момент15 тези планове все още не са разработени. В процес на изпълнение е проект, финансиран от ЕС (ОПАК) в рамките на който предстои да бъде разработен Наръчник за разработване на Областни планове за развитие на горските територии.

През последните пет години в рамките на различни инициативи и проекти, финансирани със средства на различни донори са изготвени редица изследвания и анализи, свързани с управлението на горските ресурси в района на община Трявна, насочено към опазване на биоразнообразието16. Разработените проучвания и анализи са подходяща основа за целите на ефективното планиране и управление на наличните природни ресурси.

През 2011 г. е приет нов лесоустройствен проект за горите – общинска собственост. Лесоустройственият проект е утвърден от Изпълнителния директор на НАГ през февруари 2011 г. и в него са дадени насоките за по – нататъшно стопанисване общо за горите – общинска собственост, както и за всяко насаждение поотделно, с оглед постигане на максимален ефект от стопанската дейност, както от гледна точка на дървопроизводството, така и от използването на всички останали полезни функции на горите. Съгласно лесоустройствения проект цялата площ на горите и земите, собственост на община Трявна е 397,4 ха. от които залесената е 393,6 ха, а незалесената – 3.8 ха. Площта на общинския горски фонд е 160 ха (възстановени съгласно разпоредбите на Закона за горите). На територията на общината има гори и земи, които при устройството от 1999 г. са се водили държавен горски фонд, но към 2011 г. са включени в регулацията на населените места. Тяхната площ възлиза на 59,7 ха. Останалите 177,7 ха гори са възстановени по ЗСПЗЗ като селскостопански територии, но в действителност са гори и е необходимо да се проведат съответните процедури за отразяването им в КК и КВС. Плътни горски комплекси се образуват единствено в землище Енчовци.

Както при възстановяването на собствеността върху земеделските земи, така и при възстановяването на горите и земите от горския фонд са налице многобройни разпокъсани и труднодостъпни имоти. Това значително затруднява провеждането на каквито и да било лесоустройствени мероприятия. Ползването на тази група имоти зависи и от разпоредбите на Закона за горите и подзаконовите нормативни актове в тази област.

По вид на горите залесената площ се разпределя както следва:



Вид на горите в залесената площ

Площ, ха

високостъблени гори

137,3

иглолистни гори

121,8

издънкови гори

109,6

нискостъблени гори

24,9

голи недървопроизводителни площи

3,8

Съобразно функциите на горите в стопанството, площта на общинските гори се разпределя както следва:

гори и земи с основно дървопроизводителни и средообразуващи функции – 36,7 ха

защитни и рекреационни гори и гори в защитени територии – 360,7 ха.

Съгласно одобрения лесоустройствен проект за периода от 10 години (2011 – 2020) е предвидена за отсичане стояща дървесна маса от 8 900 куб.м. ( с клони), или средно 890 куб.м годишно. През десетилетието е предвидено да се извърши залесяване общо 1,7 ха редуцирана площ.

С решение на Общински съвет Трявна от 2004 г. ползването на горите общинска собственост е предоставено на общинско предприятие „Здравец” ЕООД. С решение на Общинския съвет се определя годишният икономически план, размерът на годишното ползване на дървесината, сроковете за изпълнение и начинът на ползване.

С оглед намеренията на общината да създаде крайградски паркове за отдих са водени преписки с РУГ - Велико Търново (Северноцентрално държавно предприятие Габрово) за замяна на земи и гори от държавния горски фонд, намиращи се в крайградската зона на населените места в общината със земи и гори общинска собственост. Необходимо е да продължат действията за придобиване в собственост на горите, граничещи с регулационните граници на населените места, които са с рекреационна и защитна функция, както и такива на които могат да се реализират важни инфраструктурни проекти с оглед оформяне на региона като притегателен туристически център на базата на съхранени природните дадености.

Предвид текущия процес на изготвяне на План за управление на Природен парк „Българка”, в чиито защитени територии влиза и част от земеделския и горски фонд на община Трявна, е подходящо възможностите за осъществяване на земеделски и горски дейности да бъдат съобразени с изискването за опазване на биоразнообразието и околната среда, както и да бъдат използвани възможности за достъп до финансов ресурс за осъществяване на подобни дейности по оперативните програми и Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020г.

3.4.Обобщени бизнес оценки


Резултатите от проведено през май 2012 г. на територията на община Трявна проучване разкриват като основни пречки пред бизнеса намаленото потребление (62%), междуфирмената задлъжнялост (47,6%), макроикономическите фактори и данъците и регулациите (по 38%). Факторите, оказващи се най-малко пречка за бизнеса са работата на съдебната система и недостатъчната квалификация на работната ръка. Като посочени пречки, за чието преодоляване в значителна степен могат да бъдат предприети мерки от местната власт, могат да бъдат определени лошата инфраструктура и недостатъчната квалификация на работната ръка.

Основните фактори, които влияят положително на бизнеса са благоприятния пазар (според 43,8% от анкетираните представители на бизнеса), качеството на живот и достъпа до финансови ресурси (31,3%), както и транспортната достъпност и ниските разходи за персонал (25%). Най-малко предпочитаните фактори са качеството на комуникациите и образованието и квалификацията на свободната работна ръка (по 18,8%).

Проучването сред представителите на бизнеса показва, че през последните три години (2009, 2010, 2011) типовете инвестиции, които най-често осъществява бизнеса в община Трявна са за замяна на износено/остаряло оборудване, подобряване условията на труд и увеличаване на производствения капацитет. В механизация, автоматизация и въвеждане на нови технологии инвестират едва 11,1% от анкетираните.

Над 52% от анкетираните представители на бизнеса в общината не смятат да разширят дейността си през следващите 3 години (2012, 2013, 2014) . 1/3 от анкетираните смятат да увеличат броя на заетите в своята фирма.

Над 47% от анкетираните в рамките на проведеното проучване срещат трудности с наемането на персонал. Проблемът с намиране на персонал е най-сериозен при търсенето на квалифицирани работници – близо 70% от анкетираните представители на бизнеса срещат трудности с намирането им. Близо 1/3 от представителите на бизнеса срещат трудности с намирането на квалифицирани служители, а също с намирането на управленски персонал. Намирането на неквалифициран персонал се оказва най-малък проблем за анкетираните представители на бизнеса в община Трявна – само 7,7% от представителите на бизнеса срещат трудности с намирането му.

Идентифицираните основни типове проблеми с намирането на персонал са в най-голяма степен несъответствието между образование/ квалификация и очакваното заплащане, следвано от недостатъчната квалификация на кандидатите.





Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница