Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията на община Трявна

5.Инфраструктурно развитие, свързаност и достъпност на територията на община Трявна

5.1.Развитие на селищната мрежа и насоки за пространствено развитие на общината

Община Трявна е съставена от 106 населени места – град Трявна, град Плачковци и 104 села. В периода 2006 – 2012 г. няма промени в състава на общината.

По данни на НСИ за 2011 г. средната гъстота на населените места е 41,5 н.м./100 км2 при средна за страната – 4,78 н.м./100 км2. Същевременно гъстотата на населението в областта е 46 жители на км2 и е под средната за страната - 66,4 жители на км2.

Данните от преброяване на населението през 2011 г. разкриват, че 41 от 106-те населени места не са постоянно обитавани, а в други 55 постоянно живеещите са до 10 човека. Фактическото използване на имотите в тези населени места обаче продължава, като често то е сезонно (през лятото), вкл. и за туристически цели.

Малкият брой население, както и други критерии и показатели, използвани за функционална категоризация на общините и населените места, определят категориите на населените места в община Трявна.

община	Населени места (брой)/ категория								общо
	1	2	3	4	5	6	7	8
Трявна	-	-	1	-	1	-	-	104	106

Въпреки големия брой населени места, балансът на територията на община Трявна показва ниска степен на урбанизация и запазване на естественото използване на разполагаемата територия.

Баланс по вид територия за община Трявна
Урбанизирани територии	2,2 %
Горски територии	66,2 %
Земеделски територии	25,1 %
Тревни площи	5,5 %
Стопански територии	0,2 %
Трайни насаждения	0,7 %
Води	0,05 %
Други	0,06 %

Източник: Регионална информационна система, ОСР Габрово 2014 -2020

Данни на Агенцията по геодезия, картография и кадастър – Габрово, териториите в община Трявна без одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри /кккр/ към май 2013 г. са землищата на Плачковци, Енчовци, Престой, Бижовци, Фъревци, Белица, Станчов хан, Радевци.

С промените в Закона за регионално развитие през 2012 г. беше въведена категорията „пространствено развитие, което обхваща изготвянето и и актуализацията на система от документи за пространствено развитие на национално, регионално и общинско ниво. Тези документи са пряко свързани с основните документи от системата за регионално развитие и следва да се разработват като отчитат наличните ресурси и предимства на територията, нейното устойчиво развитие и интегриране на планираните мерки във всички сектори.

Националната концепция за пространствено развитие за периода 2013 – 2025 г. отрежда на град Трявна място сред градовете от 4-то ниво - малки градове с микрорегионално значение за територията. Избраният модел на урбанистично развитие за перспективния срок - “умерен полицентризъм”, разглежда град Трявна като малък град, който чрез използване на специфични местни ресурси и традиции, се развива успешно като центрове със значение за група общини и играе роля в укрепване развитието на периферните райони.

Съгласно нормативните изисквания община Трявна следва да приеме Концепция за пространствено развитие, чиято цел е създаването на пространствено-устройствена основа за планиране и осъществяване на мерките в различните сектори.

При разработването на концепцията за пространствено развитие следва да бъдат отчитани комбинации от фактори, целите и приоритетите за развитие въз основа на:

силните и слаби страни по отношение на демографското и социално-икономическото развитие на центъра и съставните селища;

отваряне на общината към съседните територии;

съхраняване на човешките ресурси чрез подкрепа на естествено възникналите процеси на трудова миграция;

съхраняване на недвижимите културни ценности;

валоризация на територията чрез използване потенциала на природните територии за развитие на туризъм и на селскостопанските за развитие на земеделието.

Анализът на пространствената структура на общината показва липса на концентрация на изявените селски селищни структури около двата града – Трявна и Плачковци. По-голямата част от селата с постоянно население над 25 човека (между 25 и 52) са разположени на основни комуникационни оси в общината. Докато Кисийците, Престой и Радевци са разположени сравнително близо до градските центрове, то останалите няколко села са разположени в планинския хинтерланд на територията. Въпреки тази разпръснатост високата концентрация на население и икономическа активност в Трявна и Плачковци показва наличие на центрична пространствена структура в общината.

Наличният интерес на инвеститорите (частни инвестиции в поземлена собственост) към територията на община Трявна може косвено да бъде оценен с помощта на данните за изготвени кадастрални карти по искане на инвеститор за периода 2005– 2012 г.²¹ Почти 90% от исканията са направени в периода 2009 – 2013 г. Инвестиционният интерес е съсредоточен в няколко населени места (за землището на град Трявна има изготвена кадастрална карта, влязла в сила през 2010 г.) – с. Радино, гр. Плачовци (квартали), с. Фъревци, с. Станчев хан (махала Бъзовец и землището), с. Радевци, с. Долни Томчевци, с. Маневци.

Доколкото частните инвестиции в имоти в селата са свързани и с възможности за развитие на селски туризъм, регистрираният интерес следва да бъде отчетен при изготвянето на Концепцията за пространствено развитие на община Трявна.

Предвид спецификата на разпределението на населението по населени места (множество населени места без регистрирани постоянни жители) данните за организираното сметосъбиране и сметоизвозване, организирано от общинските структури, къщо може да бъде използвано като косвен показател при оценка на активността на населените места.

Развитието на транспортните комуникационни оси Трявна – Кръстец и Трявна – Станчов хан – Мръзевци – Бъзовец ще осигури добра транспортна достъпност на населените места по тези оси до общинския център и връзка с жп линията, преминаваща през общината в направление север – юг. Развитието на транспортната система вътре в границите на общината ще има значителен ефект върху пространствената и социално-икономическата активност.

Общинският център следва да използва съхранения икономически и културен ресурс, докато селищната мрежа в периферията трябва да използва наличния природен ресурс. Като центрове за икономическо развитие могат да бъдат определени градовете Трявна и Плачковци. Като центрове за отдих и рекреация могат да бъда определени селата в близост до основни транспортни връзки и в северната част на общината, които попадат на територията на Природен парк „Българка“.

5.2.Транспортна инфраструктура и транспортен достъп

Транспортната инфраструктура и качеството на предоставяните от нея услуги, в т.ч. достъпността до населените места, производствените зони и местата за отдих и туризъм е ключов фактор за социалното, културно, икономическо развитие и сближаване на районите.

Съгласно данни на НСИ, на територията на община Трявна няма изменения в дължината на пътищата от І, ІІ и ІІІ клас – през общината преминават два пътя ІІІ клас с обща дължина от 63 км - III- 552 (Вонеща вода – Трявна – Габрово) и III – 609 (Царева ливада – Трявна – Плачковци – Кръстец). Общата дължина общинската пътна мрежа е 285 км, като тази относителна голяма дължина е обусловена от планинския релеф и множеството населени места в общината.

Основните проблеми са свързани с незадоволителното състояние на пътната мрежа (четвъртокласна пътна мрежа), нуждата от значителни средства за осигуряване на достъпност през зимния сезон, както и необходимостта от приоритизиране на местата, в които да бъде насочван ограничения финансов ресурс предвид големия брой обезлюдени или с изключително малък брой жители населени места в общината.

Предвид географското разположение на община Трявна добрата транспортна достъпност до икономическите и социални центрове (Трявна и Плачковци), както и до центровете с потенциал за рекреационен, селски и еко туризъм е от изключителна важност. Осигуряването на възможност за бърз и безопасен транспорт до Габрово, Дряново, Вонеща вода и съответно до Велико Търново ще подкрепи в значителна степен наличното ежедневна трудова миграция в общината, както и ще създаде възможност за привличане на нови инвеститори в местната икономика.

Въпреки наличието в близост на преки транспортни връзки между северна и южна България (Габрово – Шипка – Казанлък и Велико – Търново – Килифарево – Вонеща вода – Гурково), актуална е необходимостта от развитие на нови връзки, съобразно нуждите на туризма и развитието на община Трявна като цяло. Като такава възможност следва да се разглежда възстановяването на пътната връзка между с. Кръстец (община Трявна) и с. Борущица (община Мъглиж), част от път III – 609 (Царева ливада – Трявна – Плачковци – Кръстец – Борущица – Радунци - Мъглиж).

Развитието на вътрешната общинска пътна мрежа чрез Реконструкция на път с.Станчов хан – с.Мръзеци – спирка Бъзовец ще осигури алтернативен достъп до основните комуникационни оси (Трявна – Плачковци – Кръстец), както и достъп на част от населението до жп транспорта чрез жп спирка Бъзовец. Осигуряването на подобна връзка ще насърчи развитието на туристически дейности в тази част на общината. Изграждането на пътна връзка между с. Боженци (община Габрово) и Трявна ще допринесе за развитието на туризма.

Предвид резултатите от изготвения социално-икономически анализ приоритетността на реконструкцията на посочените пътни връзки по отношение значимостта им и приноса им към социавно-икономическото развитие на общината може да бъде определена по следния начин:

високоприоритетни:

пътна връзка Трявна – Габрово, III- 552;

пътна връзка Трявна – Дряново, III – 609;

пътна връзка Трявна – Плачковци – Крестец, III- 552;

пътна връзка Трявна – Вонеща вода, III – 609.

средно приоритетни – пътна връзка Станчов хан – Мръзеци – спирка Бъзовец, общински път

ниско приоритетни - пътна връзка Кръстец – Борущица, III – 609

Проектирането, съгласно европейските изисквания на път ІІІ – 552 – Трявна - Габрово и път ІІІ - 609 в участъците Трявна - Царева ливада и Плачковци – Кръстец е изведено като необходимост и в Областната стратегия за развитие на област Габрово за периода 2014 – 2020 г. Към началото на 2014 г. се изпълняват дейности по рехабилитацията на път ІІІ – 552 – Трявна – Габрово.

На територията на община Трявна преминава една от трите жп линии, свързващи Северна и Южна България - IV-та главна жп линия Русе – Подкова. На територията на общината се намират две жп гари (Трявна и Плачковци) и пет жп спирки (Кръстец, Бъзовец, Радевци, Божковци, Стайновци).

Необходимо е планирането и извършването на ремонт и модернизиране на приемните здания на жп гарите и жп спирките. През първата половина на 2014 г. се извършва ремонт на жп линията в участъка между Дъбово и Трявна.

Насърчаването на използването от пътници (и товари) на жп транспорта ще подобри общото състояние на околната среда. Развитието на този вид транспорт ома значение и за развитието на туризма в общината.

5.3.Електроенергийна система

Основен източник на електроенергия за област Габрово е националната електроенергийна система, стопанисвана от НЕК ЕАД – Eлектроенергиен системен оператор, мрежови експлоатационен район Горна Оряховица. Изградените водно-електрически централи са с малка мощност и задоволяват местни нужди.

На територията на областта попада един основен възел на преносната система – подстанция “Балкан” с трансформация на напрежението 220/110 КV и инсталирана трансформаторна мощност за тези напрежения 400 МVА. Тя е свързана с други електроенергийни центрове на националната преносна мрежа посредством електропроводи 220 КV.

В общината функционира една подстанция (Трявна), разположена в гр. Трявна, която захранва гр. Трявна и гр. Плачковци. Подстанцията е свързана с тягова подстанция Кръстец чрез електропровод 110 КV с дължина 16,4 км.

Електропреносната мрежа е изградена в необходимата оптимална конфигурация като елемент от електроенергийната система на страната. Тя гарантира сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система и непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия в нормални условия и при смущения.

На територията на областта енергоразпределението се осъществява от фирма „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД. Електроразпределителната мрежа е добре развита и разпределена за поемане максимално допустимото натоварване. Техническото състояние на използваните мрежи и съоръжения е добро.

За община Трявна предстои разработване инвестиционен проект за транспортиране на природен газ и за газорапределителната мрежа за енергийно осигуряване на промишленото и битово потребление. Преминаването на консуматорите от течно и твърдо гориво на природен газ ще доведе до значителен екологичен ефект и енергоспестяване.

Улично осветление в Трявна има от 73 години. То се развива и изгражда едновременно със сградния фонд и уличната градска мрежа.

Уличното осветление е монтирано върху стоманени стълбове и стълбове парков тип с осветителни тела с нискоенергийни лампи – 70W, 50W и 2х12W. Изпълнено е и специфично фасадно /прожекторно/ осветление на редица обекти.

5.4.Енергиен баланс, енергийна ефективност и ВЕИ

Стратегията на ЕС за растеж и заетост „Европа 2020” уточнява приоритетите и целите на европейската икономика до 2020 г. Българското правителство определи националните цели за изпълнението й. В тази сфера те са: Намаляване емисиите на парникови газове с 20%, в сравнение с нивата от 1990 г. и увеличаване до 16% дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия; подобряването на енергийната ефективност приблизително с 25% и намаляването с 50% на енергийната интензивност на БВП до 2020 година. Предвид на тази национална рамка, усилията на общинските и областната администрации в Габрово, също се насочват в посока стимулиране на развитието на нисковъглеродна икономика, при която се търси постигането на енергийна ефективност и намаляване на емисите на парникови газове. В същото време активно се провежда политика, насърчаваща използването на ВЕИ и популяризирането им като стъпка към устойчиво енергийно управление. Съществуващия Областен план за енергийна ефективност в област Габрово 2011 - 2020 също дава насоки за постигането на тези цели и конкретни данни за възможностите на региона.

Към 2016 г. трябва да бъде извършено обследване на всички сгради общинска собственост над 1 000 м2. В община Трявна на обследване подлежат 7 сгради – ОУ"П.Райков", ОУ"В.Левски", ОДЗ"Калина" (2 сгради), ЦДГ"Светлина", Читалище"П.Славейков" и Читалище"Пробуда".

На територията на община Трявна няма необследвани промишлени системи (задължените лица по чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за енергийна ефективност).

Областният план за енергийна ефективност определя и индивидуални цели за енергийни спестявания до 2013 и до 2016 г. за задължените по закона лица - "Трявна - 2000" АД и община Трявна.

В община Трявна са изградени няколко инсталации (основно в публични обекти) за производство на топлинна и енергия за охлаждане, работещи с възобновяеми енергийни източници – соларни инсталации, изградени в Социален комплекс, Дневен център за възрастни с увреждания, ЦДГ„Светлина”, плувен басейн в гр. Трявна, плувен басейн в гр. Плачковци, ОДЗ „ Калина”, Спортен комплекс Трявна (зала за борба и карате).

На територията на община Трявна към 2013 г. няма сключените договори за присъединяване на ВЕИ към електроразпределителната мрежа.

Ресурсите, с които разполага община Трявна предоставят много добри възможности за производство на енергия от биомаса.

5.5.Водостопанска система

ВиК системите на община Трявна се обслужват от ''ВиК'' ООД – гр. Габрово (51% държавна и 49% общинска собственост, вкл. с участие на община Трявна). Дружеството обслужва населени места от три общини – Габрово, Дряново и Трявна.

Водоснабдяването на общината се извършва от повърхностни и подземни водоизточници. Водоснабдителните системи за питейна вода в община Трявна обслужват 99% от населението. Само няколко отделни малки села (с общо население по – малко от 150 жители) се водоснабдяват чрез местни водоизточници и водоснабдителни мрежи, невключени в капитала на дружеството. Целият Габровски регион е карстов – характерно за карстовите извори е техният малък и непостоянен дебит през различните сезони. Това често налага режимно водоснабдяване особено за община Трявна.

В качествено отношение съществуващата водоснабдителна мрежа в населените места от община Трявна е остаряла (20-60 години употреба на тръбите), силно амортизирана, с много течове и разходи по текущи ремонтни работи.

Община Трявна
Показатели – в хил. м3/год. 2007 г	2007	2008	2009	2010	2011	2012
- количество подадена вода	522	528	1 005	533	544	559
- рационално използвана вода	490	493	497	487	477	444
- ползвана вода от населението	361	367	368	358	356	326
- ползвана вода от промишлеността	129	126	129	129	121	118
- пречистена вода отпадъчна вода	-	-	-	-	-	-

Източник: „ВиК“ ООД, Габрово, ОСР Габрово 2014 -2020 г.

Данните показват нарастване на загубите на вода в наблюдавания период при намаляване на използваната от населението и промишлеността вода.

Показатели	Трявна
Водоизточници	72
Пречиствателни станции за питейна вода	-
Помпени станции	8
Резервоари - брой -общ обем /м3/	51 6 545
Дължина на водопроводна мрежа /км/	195.89
Брой на водоснабдени села	29
Брой на режимно водоснабдяване	8
Брой на неводоснабдени села	77
Процент от населението неводоснабдено	1.65 %

Източник: „ВиК“ ООД, Габрово, ОСР Габрово 2014 -2020 г.

За трайно решаване на проблема питейна вода трябва да се работи по две направления: включване на нови водоизточници - изпълнението на проектите за довършване строителството на язовир “Нейковци” (Трявна) и реконструкция на съществуващата водопроводна мрежа.

В началото на 2014 г. е осигурено финансиране за подписан договор за препроектиране на язовир „Нейковци“, за чието изграждане е осигурен финансов ресурс чрез заем от Световна банка и държавния бюджет. Завършването на язовир "Нейковци" и пречиствателна станция за питейна вода към него е сред проектите, които трябва да бъдат реализирани със заема от 81 млн. евро от Световната банка. Към момента язовирната стена е изградена на 30% от височината си. Хидровъзел Нейковци включва: язовирна стена Нейковци, отбивна галерия, цилиндрична водовземна кула, основен изпускател, инжекционна галерия, челен преливник на левия скат, две събирателни деривации с 4 водохващания на р. Самариненска и р. Плачковска и Пречиствателна станция за питейни води (ПСПВ), която е непосредствено над гр.Трявна.

Община Трявна изпълнява проект "Изграждане на ПСОВ гр.Трявна и довеждащ колектор към нея", финансиран чрез ОП Околна среда 2007 – 2013 г. Проектът е на стойност над 13 милиона лева и ще приключи през октомври 2014 г. Проектът предвижда изграждане на ПСОВ, довеждащ колектор и довеждаща техническа инфраструктура.

Със строителството на язовир Нейковци и предвидената Пречиствателна станция за питейна вода ще бъде осигурено пречистването и на основните обеми питейна и отпадна вода в общината. Необходимо е извършване на реконструкция на съществуващата водопроводна и канализационна мрежа.

Не напълно е изградена уличната канализация в общинския център.

Показатели	Трявна
Дължина на канализационната мрежа	20.1
% спрямо уличната мрежа	40.5
% на населението включено в канализационната мрежа	57
Пречиствателни станции за отпадни води	изгражда се
Приемник на отпадни води	р. Тревненска
Категория на реките в населените места	II

Източник: „ВиК“ ООД, Габрово, ОСР Габрово 2014 -2020 г.

5.6.Хидромелиорации

На територията на община Трявна няма изградена хидромелиоративна инфраструктура. Функционира един язовир за спорт и рекреация.

Водностопанските системи и съоръжения за предпазване от вредното въздействие на водите (публична държавна собственост по силата на чл. 13, т. 3, от Закона за водите) включват защитните диги, корекции на реките и отводнителните системи извън регулационните граници на населените места. Системите и съоръженията за предпазване от вредното въздействие на водите са в лошо техническо състояние. Община Трявна стопанисва близо 9 км съоръжения, свързани с корекции на речните корита.

През 2013 г. приключи реализацията на проект „Изграждане на инфраструктурни съоръжения по река Тревненска в гр. Трявна за предотвратяване на наводнения“, финансиран по ОП „Регионално развитие“ на обща стойност 628 568лв. С изпълнението на проекта се постигна следното:

изграждане на 112 м. подпорна стена в участък от река Тревненска в района на СК „Трявна“ и почистване речното корито в участък с дължина 180 м.

изграждане на 171м. подпорна стена в участък от река Тревненска в района на централна градска част и почистване речното корито в участък с дължина 180 м.

5.7.Комуникационни мрежи и системи

Резултатите от проведеното изследване на НСИ за използването на информационно-комуникационните технологии (ИКТ) от домакинствата и лицата за 2011 г. отбелязват значителен растеж от 11.9% спрямо предходната година в относителния дял на българските домакинства, които имат достъп до интернет в домовете си. През 2012 г отн. дял на домакинствата с достъп до интернет нараства до 50,9% средно за страната. В този контекст разпределението на обществените средства в подкрепа на развитието в областта на ИКТ добива изключителна важност за преодоляване на регионалните различия в достъпа до електронни услуги и за развитието на информационното общество.

По отношение на покритието на територията на района с инфраструктура за широколентов достъп до интернет се наблюдават няколко концентрации на територии в „дигитална сянка”. Неосигурени са част от източните части на община Трявна.

Необходимо е да се разшири достъпът и използването на мрежите и услугите на ИКТ, предвид нарастващата роля на информацията, особено в селата, където обществените места за достъп до информация са единствената възможност за много потребители. Изграждането на обществени информационни системи и гарантираното предлагане на Интернет услуги за целия обществен сектор, включително и на улеснен достъп за хората с увреждания, е задължителна стъпка към информационното общество.

6.Екологично състояние и рискове

Анализът на данни за предишни периоди не показва наличието на значими проблеми, свързани с екологичното състояние на средата и наличието на рискове от замърсяване. Не са отчетени съществени промени в състоянието на сектора и предоставяните услуги.

Предоставяните услуги, свързани с опазването на околната среда – нива на замърсяване (прах, шум) са оценени най-високо от гражданите в сравнение с останалите услуги, предоставяни на територията на община Трявна.

6.1.Качество на атмосферния въздух (КАВ)

Спадът в промишленото производство доведе до намаляване на емисиите на атмосферните замърсители, а оттам и подобряване качеството на въздуха в населените места. Основни източници на замърсяване на атмосферния въздух на територията на община Трявна са транспортните средства и отоплителните инсталации. Допълнително негативно влияние има лошата улична и пътна настилка и качеството на хигиенизиране на населените места. Транспортният поток се увеличава в почивните дни и в летния и зимния период, но без да нарушава осезаемо чистотата на въздуха. В съседните общини (в радиус от 20 км ) няма производствени дейности, които емитират значимо ниво на вредни вещества в атмосферния въздух.

Към момента на територията на Община Трявна чрез мобилна станция се извършват замервания на показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух. РИОСВ извършва контрол върху показатели характеризиращи качеството на атмосферния въздух на някой дървообработващи предприятия в Трявна.

Община Трявна се характеризира с нисък потенциал на замърсяване - климатичните условия не благоприятстват задържане и събиране на атмосферни замърсители в приземния въздушен слой. На територията на общината няма предприятия, от чиято производствена дейност да се емитират вредности в атмосферата.

Отоплителните инсталации са основен източник на замърсяване на въздуха през зимния сезон. Наложително е да бъде извършена газификация на общината, с което ще се намали замърсяването на въздуха с прах, сажди, въглероден диоксид, азотни окиси, въглероден окис и др.

Необходимо е да продължат дейностите по благоустрояване и почистване на града и населените места. Продължаващите дейности по озеленяване край улиците ще доведат до намаляване на замърсяването от прах и газове резултат от транспортните средства.

6.2.Води

Географското разположение на Община Трявна обуславя наличието на собствени водни ресурси, генерирани от валежите. На територията на общината извира и протича река Тревненска приток на река Янтра. Останалите водни течения на територията на общината са къси и с непостоянен дебит.

Незначителен дял във водния баланс на общината са естествените и изкуствени водоеми.

Наименование	Залята площ, дка	Завирен обем, хлд. м3
Микроязовир Трявна	40	160
Микроязовир Белица	6	15
ОБЩО	46	175

Основен проблем на водоснабдяването на гр.Трявна е недостигът на водно количество и периодично влошаване на качеството на водата вследствие механични примеси. Недостигът на водно количество е следствие от характера на основните водохващания, дебитът на които е зависим от валежите и от липсата на годишен изравнител на водния дебит. Влошаване качеството на питейната вода се явява резултат от липсата на пречиствателна станция за питейна вода и вече поменатия годишен изравнител, който би служил като първичен пречистващ елемент- утаител.

Пречистването на водата за гр.Трявна се свежда до дезинфекционна обработка с хлорни продукти (хлоргаз и натриев хипохлорид), степента на които се следи ежедневно. При валежи се получава често замътване, което води до лоши микробиологични показатели. Въпреки стриктното хлориране на водата процента на нестандартност на пробите за микробиологичен анализ е твърде висок. Няма регистрирани замърсявания на питейни водоизточници с изпускани отпадъчни води.

Планираното строителство на ПСПВ при изграждане на язовир „Нейковци“ значително ще подобри качеството на питейното водозахранване в общината.

Като основен източник на замърсяване на водите в общината може да се разглежда канализационната мрежа. Степента на изграденост на канализационата мрежа на гр. Трявна е 44,76 %. По този показател Трявна е на едно от първите места в страната. Канализация не е изграждана в кварталите Божковци, Хитревци, Стояновци и Раданци. Дължината на канализационата мрежа на гр. Плачковци е 4694 м. Степента на изграденост на канализационата мрежа на гр. Плачковци е 12,34 %. Видът на канализационната мрежа е смесен тип, т.е. за отпадни и за повърхностни води.

Предстоящото завършване на ПСОВ Трявна с довеждащ колектор към нея ще подобри значително качеството на заустваните отпадни води.

6.3.Управление на отпадъците

В общинската програма за управление на отпадъците са заложени конкретни мероприятия, целящи минимизиране отрицателното влияние на отпадъците върху околната среда.

Основната цел, която е поставена в нея е общо подобряване на управлението на твърдите отпадъци. Програмата предвижда мерки за постигане на следните цели:

намаляване или ограничаване образуването на отпадъците, както и степента на тяхната опасност;

прилагане на новите нормативни изисквания в областта на обезвреждане на отпадъците;

почистване на старите замърсявания с отпадъци;

екологосъобразно обезвреждане.

Със сключения договор през 2007 г. между Община Трявна и “Екобулпак” АД (организация по оползотворяване на отпадъците от опаковки) разделното събиране на отпадъци е въведено за всички жители на градовете Трявна и Плачковци.

През 2009 г. Община Трявна постави компостери с цел оползотворяване на биоразградимите отпадъци на обществени места в гр. Трявна.

От 10.04.2009 г. Община Трявна притежава Регистрационен документ № 04-РД-076-00 за извършване на дейности по събиране и транспортиране на отпадъци, които нямат опасни свойства. С организирано сметосъбиране и сметоизвозване през цялата година са 56 населени места в общината, а с такова само за само за периода от април до септември са 11 села.

Община Габрово в партньорство с община Трявна изпълнява проект „Изграждане на регионална система за управление на отпадъците в регион Габрово”, финансиран от ОПОС 2007 – 2013 г.

6.4.Почви

В Община Трявна няма производства, които да замърсяват почвите с тежки метали (олово, мед, цинк, арсен, кадмий, никел, хром) и нефтопродукти. Като единствен значим източник на замърсяване с оловни аерозоли могат да бъдат идентифицирани моторните превозни средства с бензинови двигатели. Потенциално замърсени с олово са земи в крайпътните зони с ширина 15-25 метра. През района не преминават главни и първокласни пътища, което обуславя по-малка интензивност на трафика. Съществуващата пътна мрежа обслужва главно нуждите на местното население. Междуселищният обществен транспорт разполага с автобусен парк изцяло на дизелово гориво. Независимо, че няма конкретни изследвания, въз основа на горепосочените обстоятелства може да се направи извода, че няма наднормено ниво на замърсяване с тежки метали на почвите в района.

Обработваемите земи в района на общината са слабо плодородни, поради ниското съдържание на хумус в горния повърхностен слой. Това налага използването на естествени и изкуствени торове за подобряване на техните качества. С възстановяването на частната собственост върху земята практиката по наторяване на почвите мина през различни фази: от предозирано и безконтролно към наторяване преобладаващо с естествени торове и в умерена степен с изкуствени. Няма конкретни анализи на почвени проби от района за замърсяване с нитрати.

Залежалите и негодни пестициди с безвъзменно отпуснати средства от НФООС през 2000 г. са препакетирани и прехвърлени в централен склад за екологосъобразно съхранение, което доведе до премахване опасността от разпиляване и незаконното им използване. Освободените помещения, използвани до момента за складирането на пестицидите, на територията на общината са санирани.

На територията на общината няма заблатени и засолени почви.

Големите наклони на терените, обемът и интензивността на валежите в съчетание с почвените условия са част от факторите, които определят интензивността на ерозията. Естествената ерозия се ускорява под влияние на човешката дейност. Широколистните насаждения в горския фонд, със своите водозадържащи функции имат изключителна роля за предотвратяване на ерозионните процеси. Незаконните масови сечи, провеждането на голи сечи и подмяната на широколистните с иглолистини култури провокира ерозионните процеси. В общината няма данни за силно ерозирали почви.

Хълмисто-планинският релеф на общината е естествена геоложка предпоставка за възникването на различни по интензивност и размер свлачищни масиви. От „Геозащита – Плевен” ЕООД са регистрирани 24 свлачищни райони, от които в активен стадий 9 , а 15 са периодично активни. Възможно е действителният им брой да е по-голям. Картотекираните свлачища засягат пътни комуникации и производствени фирми.

Ерозията на речните долини, скатовете над тях и обилните валежи са основна причина за ежегодното активизиране на свлачищата. Особено проявление на този процес се констатира при бързото топене на големи снежни маси и при обилни, продължителни пролетни и есенни дъждове. Свлачището в кв. 134 ул.”Алески Пухлев” е с непрекъсваща и различна по интензивност дейност. Сериозни затруднения предизвиква поддържането на път III – 609 – Трявна – Царева ливада с пет свлачища. Периодично се активизират и нанасят големи щети картотекираните от „Геозащита – Плевен”ЕООД свлачищни масиви, засягащи трето и четвъртокласната мрежа към кметските наместничества на община Трявна.

През 1997 година бе завършена и окончателно приета и биологичната рекултивация (след изпълнена преди това техническа рекултивация) на открит участък на мина “Лев”.

6.5.Шум

Шумовата обстановка в градовете Трявна и Плачковци се определя основно от въздействието на градския транспорт. Акустичната обстановка в общината до момента не е обследвана.

За потенциално високи стойности на шумовите нива допринасят характерните особености на териториално-устройствения план на града:

липсата на околовръстни пътища, поради което целият вътрешноградски и транзитен моторен поток минава през жилищни квартали;

лошокачествена настилка;

двустранно плътно застрояване по главните улици;

големи наклони на някои улици;

липса на възможност за зелена и друга екранизация на сградите;

основният източник на шумово замърсяване е и жп транспорта, тъй като трасето преминава непосредствено през жилищни зони.

Като цяло град Трявна се характеризира със сравнително нормална шумова среда. Подмяната и поддръжката на съществуващата настилка ще доведе до значително подобряване на шумовата среда.

6.6.Защитени територии и биоразнообразие

Община Трявна е разположена в Предбалкана. В този район преобладават горски дървесни видове. Горите заемат приблизително 48% от територията на общината. Отделни райони, главно около реките са заети със селскостопански култури. Скалните образувания са покрити с мъхове и лишеи.

Горите са изградени предимно от широколистни листопадни и смесени горски и храстови съобщества. Поради благоприятния климат тези съобщества са по-богати на видове от средноевропейските.

Основните видове, които заемат най-големи площи са бука, различните видове дъбове- цер, зимен, летен дъб и благун, габъра, акация и др.

В смесените широколистни и широколистно-иглолистни гори се срещат и планинския явор (над 1 200 м НВ) - рядък вид, сребролистната липа, едролистната липа, клен, ясен, келяв габър, ива, трепетлика, бреза и други, а от иглолистните видове най-често срещани са: черен бор, бял бор, също така обикновената ела, на някои места – европейска лиственица.

В гр.Трявна има успешно адаптирани към местния климат видове като източен чинар, брекина, едроцветна магнолия, магнолия-кобус, албиция, див рожков (рядък вид), гледичия, конски кестен (защитен вид), миризлива върба; реликтовите видове: гинко, тис, (като от последния вид има и защитено естествено находище),черен глог (защитен обект).

Срещат се редки и защитени тревни видове: бодлив залист, алпийска крехка папрат(рядък вид), разперена светлика(рядък вид), кълбест салеп (рядък вид), нейчев зановец(рядък вид), блатно кокиче(защитен вид), снежно кокиче(рядък вид), момкова сълза, левурда/мечи лук/ ,старопланинска теменуга, ръбестостеблен воден морач, хилядолистен воден морач, панчичева пищялка(рядък вид), лудо биле(рядък вид).

Биологичното разнообразие в общината е много голямо, особено на територията, попадаща в обхвата на Природен парк „Българка“.



Защитени територии в община Трявна, източник: Регистър на защитените територии и защитените зони в България, http://eea.government.bg/zpo/bg