Програма за реформи ЦК ценни книжа оп оперативна програма оиср − Организация за икономическо сътрудничество и развитие

1. 
   АД – Акционерно дружество
   
2. 
   БВП – Брутен вътрешен продукт
   
3. 
   ДМА – Дълготрайни материални активи
   
4. 
   ДЦК – Държавни ценни книжа
   
5. 
   ЕИБ – Европейска инвестиционна банка
   
6. 
   ЕБВР – Европейска банка за възстановяване и развитие
   
7. 
   ЕОИС − Европейската организация за икономическо сътрудничество
   
8. 
   ЕС – Европейски съюз
   
9. 
   ЕФРР - Европейския фонд за регионално развитие
   
10. 
    ИП – Инвестиционни проекти
    
11. 
    ИСПА – Инструмент за структурна политика за предприсъединяване
    
12. 
    КБ – Капиталово бюджетиране
    
13. 
    КД – Командитно дружество
    
14. 
    ММСП - микро- малки и средни предприятия
    
15. 
    МСП - Малки и средни предприятия
    
16. 
    НСРР - Програмата съ­ответства на стратегическата цел на
    
17. 
    НПР - Национална програма за реформи
    
18. 
    ЦК – Ценни книжа
    
19. 
    ОП – Оперативна програма
    
20. 
    ОИСР − Организация за икономическо сътрудничество и развитие
    
21. 
    САПАРД – Специална програма за присъединяване за земеделие и селско развитие
    
22. 
    ФАР – Основен предприсъединителен инструмент на ЕС
    
23. 
    IRR – Вътрешна норма на възвръщаемост
    
24. 
    NPV – Нетна настояща стойност
    
25. 
    RP – Рискова премия
    
26. 
    T – Срок на възвръщане на инвестициите
    
27. 
    I – Инвестиционни разходи
    

Това разделение не позволи на Европа да изгради единен икономически органи­зъм и да гарантира просперитет за всички.”Европите” станаха две, всяка от които пое по свой път. В така наречения Източен блок обединителните процеси се насочваха и изпълваха със съдържание чрез двустранни договори, чрез създадения през 1949г. Съ­вет за икономическа взаимопомощ /СИВ/ и възникналата във военно-политическата сфера през 1955г. Организация на Варшавския договор. След 1989г. с развитието на демократичните процеси в страните от Централна и Източна Европа тези две организа­ции престанаха да съществуват.

Европейската интеграция е дело на държавите от Западна Европа и тя има друга динамика, друго съдържание и друга философия.

Интересен е фактът, че няма общоприета дефиниция за понятието интеграция. Известно е, че то е взаимствано от точните науки и при свободно тълкуване означава взаимно проникване.

Само четири години след Втората световна война те като, че ли изпробваха всички познати форми на сътрудничество в икономическата, политическата и военната сфера. През 1948г. осъществяването на Програмата за възстановяване на след военна Европа, известна като плана “Маршал”, доведе до създаването на Европейската органи­зация за икономическо сътрудничество /ЕОИС/, която съществува и до днес, но от 1961г. се нарича Организация за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/.Пак през 1948г. в Брюксел е подписан Договор за икономическо, социално и културно сът­рудничество и съвместна отбрана. Така възникна Западният съюз, който от 1954г. се нарича Западноевропейски съюз/ЗЕС/.На 04.04.1949г. се полагат основите на тясното взаимодействие във военно-политическата област между САЩ, Канада и Западна Ев­ропа в рамките на Организацията на Северноатлантическия договор/НАТО/.На 05.05.1949г. се създава съвета на Европа-политическа междудържавна организация, предназначена да обединява усилията за утвърждаване на демокрацията, основните права и свободи на човека и да насочва сътрудничеството в хуманитарните сфери.

И така Европа върви към своето бъдеще стъпка по стъпка, и България заема сво­ето място в европейското семейство.

С влизането на България в Европейския Съюз се слага историческото начало на нова епоха в съвременната българска история. Епоха носеща нови трудности и предизвика­телства, но и възможност за едно по-светло бъдеще.

От 1.I.2007 година България е вече членка на една по-голяма и напреднала общност, от която ще заимства опит и ресурси за своето развитие като държава и нация. Подобно обвързване разбира се има много висока цена. То дава на Европейския съюз власт над България, каквато никой български политик не би дръзнал да оспори. Европейския съюз решава дори кои отрасли могат да се развиват в страната ни оставяйки просто ос­тавяйки другите на така наречените инвеститори, които завладяват бизнеса. Все пак това обвързване може да доведе до печалби в дългосрочен план и засилване на иконо­миката на страната превръщайки я в достойна Европейска държава.

Едни от програмите на Европейския съюз за стимулиране на държавите бъдещи членки са САПАРД, ИСПА, ФАР и СОКРАТ.

След успешно присъединяване към ЕС, страната ни ще може да получава значителна финансова подкрепа от Структурните фондове за своето ускорено социално- икономическо развитие. Получаването на средства от Структурните фондове на ЕС е свързано с изпълнението на специфични изисквания и прилагането на правила и процедури установени от ЕС. В хода на преговорите по присъединяване на България към ЕС, въпросите свързани с използването на средства от Структурните фондове на ЕС бяха разгледани в рамките на Преговорна глава 21 „Регионална политика и координация на структурните инструменти”, а Министерство на финансите беше едно от водещите министерства в преговорите по тази глава.

В процеса на присъединяване на Р. България към Европейския съюз от голямо значение е повишаването на конкурентоспособността на българските предприятия и способността им да устояват на конкурентния натиск и пазарните сили.

В тази връзка, внедряването на научни постижения, нови технологии и развитието на иновационен потенциал имат решаващо значение за укрепването на българското производство, а оттам и за повишаване на заетостта и постигане на икономически растеж.

Развиването на конкурентноспособен частен сектор в областта на индустрията изисква да бъдат намерени инструменти за насърчаване на конкурентни производства с бъдещ потенциал за развитие, които могат да окажат сериозно въздействие върху цялостното преструктуриране на икономиката. Това е особено актуално за България в момент, когато се търсят източници на растеж. Ключов инструмент за постигане на висока програмни документи на ЕС, като е в съответствие с политиките на Съюза и на­ционалните политики. Конкурентоспособност на българската икономика е изработване и последователно прилагане на политика за технологично развитие и иновации, което неимоверно е свързано с увеличаване на инвестициите в частния сектор от самите предприемачи, както и по програми на ЕС и привличане на чужди и инвеститори.

Стратегическа цел на Европейския съюз е превръщането му в конкурентна и динамична икономика, основана на знанието и насочена към постигане на устойчив икономически растеж. В контекста на поставената глобална цел се засилва значението на ефективните и гъвкави икономически политики като цяло на правителствата и в частност при управлението на малките и средни предприятия, които ще дадат възможност за развитие на конкурентноспособни предприятия в отделните сектори на икономиката и като цяло за нея.

Съобразно определените цели в Програмата за икономическа реформа, приета от Европейския съвет в Лисабон през 2000г., разширени в Гьотеборг и усъвършенствани в Стокхолм и Барселона, действията на страните членки трябва да бъдат насочени в следните приоритетни области: стимулиране на конкуренцията и предприемачеството, насърчаване на иновациите, осигуряване на по-висока заетост, опазване на околната среда и модернизация на европейския социален модел.
Видове програми отнасящи се до Република Българи
Програмите на Европейския съюз се използват активно както за подпомагане на подготовката на страните кандидатки за членство, така и за обмяна на опит и идеи, за осъществяване на съвместни проекти, за поощряване на взаимното разбиране и доверие, за стимулиране на международното сътрудничество и повишаване на конкурентоспособността на европейската икономика.

Европейските програми, в които участва България могат условно да бъдат класифици­рани в две категории: предприсъединителни, инструменти и общности програми.

Финансовото съдействие на ЕС за подготовката на България за пълноправно член­ство се осъществява чрез три предприсъединителни инструмента:

ФАР-обединение на институции, участие в програми на Общността, регионално и социално развитие, преструктуриране на индустрията и развитие на малките предприятия;

ИСПА-(инструмент на структурните политики за предприсъединяване): развитие на инфраструктурата в областта на транспорта и околната среда;

САПАРД-(специална програма за развитие на земеделието и селските райони) мо­дернизиране на земеделието и насърчаване на устойчивото развитие в селските райони.

Въпреки, че в публичното пространство се дискутират много още програми за подпомагане на малките и средни предприятия и като цяло частната инициатива, производство и предприемачество, които са с различна целева насоченост (финансови аспекти на помощта, консултинг, партньорство, обмен на кадри, иновации и трансгранично сътрудничество и други), основно се набляга на официалните предпри­съединителни фондове и програми. България по тези програми получава €240 милиона над предварително обявеното финансиране от €4.4 милиона от бюджета на ЕС за пър­вите три години от членството си: 2007, 2008 и 2009 г. През периода 2004-2006 г. ЕС увеличава финансовата си подкрепа за България с 30%. Страната получава около €400 милиона годишно, които са равни на 2% от брутния й вътрешен продукт (БВП). Друг остава въпроса каква част от тези средства не са усвоени, както и причините за това.

Останалите европейски институции, които работят активно с България по тези програми и като цяло по присъединяването на страната към Еврозоната, са Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). ЕИБ предоставя заеми за широк кръг проекти, насочени към подпомагане на прехода към пазарна икономика и усвояването на достиженията на Общността.Средствата, предоставени по тях са безвъзмездни. Целта на тези фондове е не само финансовото подпомагане на важни сфери като транспорт, околна среда, земе­делие, институционално укрепване, подкрепа на икономическото и социално сближа­ване, но и подготовката на администрацията за работа с проекти.

Като пълноправен член на Европейския съюз страната получава възможността да се възползва от политиката на европейско икономическо и социално сближаване, чрез помощта на нови за нея европейски програми: европейските структурни фондове и финансиращи програми. Получените средства са разпределени между осем оперативни програми (евро фондове): Транспорт, Околна среда, Регионално развитие, Развитие на човешките ресурси, Развитие на конкурентоспособността на българската икономика, Административен капацитет, Техническа помощ, Програма за развитие на селските райони (подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони) и Оперативна Програма Рибарство и Аквакултури.По четири от оперативните европейски програми (евро фондове) предприятията ще могат директно да кандидатстват, т.е. ще бъдат преки бенефициенти по програмите. Средствата по останалите европейски програми, предприятията ще могат да усвояват като изпълнители или подизпълнители на проекти на всички други преки бенефициенти – общини, министерства, държавни и други публични фирми, образователни и обучителни институции, неправителствени организации.Като преки бенефициенти представителите на бизнеса ще получават финансова помощ по следните европейски програми:

ОП Конкурентоспособност – бенефициенти по тази европейска програма са предприятия и стартиращи технологични фирми.

ОП Развитие на човешките ресурси - бенефициенти по тази европейска програма са предприятия от сферата на производството и услугите и обучителни организации.

ОП Развитие на селските райони - бенефициенти по тази европейска програма са земеделски производители; предприятия от хранително-вкусовата промишленост; предприятия за производство на биоетанол, биодозел и други продукти от биомаса; неземеделски фирми, регистрирани в селски район.

ОП Рибарство и Аквакултури - бенефициенти по тази европейска програма са рибари, производители на риба и аквакултури, както и преработвателни предприятия от сектора “Рибарство и Аквакултури”.

Европейските програми са възможност, насочена към публичния и частния сектор в страната, който ще има реалният шанс да усвои 7 млрд.евро от Европейските структурните фондове и Кохезионния фонд в периода 2007 - 2013 г. за развитие и модернизация на различни сфери от българската икономика.

ОП „Конкурентоспособност” е една от седемте оперативни програми на Нацио­налната Стратегическа Референтна Рамка (НСРР) за периода 2007 - 2013 година разра­ботена в съответствие с поетите ангажименти по Преговорна глава 21. Програмата съ­ответства на стратегическата цел на НСРР „Увеличаване конкурентоспособността на икономиката за постигане на висок и устойчив растеж”, както и на третия стратеги­чески приоритет „Насърчаване на предприемачеството, благоприятната бизнес среда и доброто управление”.

На 1 март 2007 г. Министерски съвет на Р. България прие първата Национална програма за реформи (НПР). Документът се стреми да направи по-ефективни и да пос­тигне синергичен ефект между националните политики, свързани с постигане на целите на Лисабонската стратегия. ОП „Конкурентоспособност” взима под внимание мерките, заложени в НПР и е в съответствие с тези от тях, които се отнасят до развитието на иновационните дейности, подобряването на бизнес средата, в това число и про- инова­ционната такава. Близо 90% от бюджета на ОП е определен за тези цели.

Като вторичен ефект се очаква изпълнението на подобни мерки да окаже ефект върху нивото на заетост в страната.

Стратегията за участие на Р. България в Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз, приета с ПМС 312/2002 г., посочва необходимостта от спазване на принципа на партньорство, в процеса на програмиране и по време на под­готовката, финансирането, наблюдението и оценката.

Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската ико­номика” (ОП „Конкурентоспособност”) е основният програмен документ за изпълнение на политиката за икономическо и социално сближаване и за повишаване на конкурен­тоспособността на българската икономика. Целта на подкрепата в рамките на ОП „Кон­курентоспособност” е да развие потенциала за конкурентно и ефективно производство и бизнес, да допринесе за увеличаване на икономическия ефект и да подпомогне необ­ходимите структурни промени с оглед постигането на устойчив напредък и приемливо сближаване в края на програмния период. За постигане на тези цели се предвижда под­крепа за развитие на производителността на малките и средни предприятия, както и за развитие на иновационните и новите технологии, и за подобряване на бизнес средата. Оперативната програма ще допринесе и за достигането на общите за ЕС хоризонтални цели, като опазване на околната среда, равни възможности и развитие на информаци­онното общество.

Оперативната програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” е основана пет приоритетни оси за програмен период 2007 - 2013:

Приоритетна ос 1 „Развитие на икономика, базирана на знанието и иновационни дейности” е фокусирана върху подпомагане развитието на научноизследователска и развойна дейност за и от предприятията, с цел укрепване на техния иновационен по­тенциал и изграждането на подходяща про- иновативна бизнес инфраструктура, която да укрепи връзката наука - бизнес.

Приоритетна ос 2 „Повишаване ефективността на предприятията и развитие на бизнес средата” поставя акцент върху подкрепа за микро- малки и средни предприятия с потенциал за развитие, в които да се подпомага технологично обновление и управле­нието на качеството, както и подобряване на консултантските и информационни услуги предоставяни на бизнеса, подобряване на енергийната ефективност в предприятията и насърчаване на бизнес кооперирането и свързването в мрежи.

Приоритетна ос 3 „Финансови инструменти за развитие на предприятията” цели подобряване достъпа до капитал за развитие на предприятията.

Приоритетна ос 4 „Укрепване на международните пазарни позиции на българс­ката икономика” цели подпомагане на инвестиционната дейност, подобряване на експортния потенциал на националната икономика и подкрепа на националната инф­раструктура по качеството.

Приоритетна ос 5 „Техническа помощ” ще подпомага управлението, изпълнени­ето, мониторинга и контрола на дейностите по ОП „Конкурентоспособност”, както и работата на Комитета за наблюдение, включително и чрез провеждането на проучвания и изследвания, необходими за изпълнението и оценката на ОП, както и на информаци­онни кампании за осигуряване на прозрачност на дейностите по ОП.

Оперативната програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика” ще се финансира със средства от Европейския фонд за регионално разви­тие и съответното съфинансиране от страна на националния бюджет. Оперативната програма отговаря на основните стратегически и програмни документи на ЕС, като е в съответствие с политиките на Съюза и националните политики.

Договорът за Европейски съюз извежда икономическото и социално сближаване като един от трите пилона на европейската конструкция, наравно с Икономическия и валутен съюз и Единния вътрешен пазар. Провеждането на политика за насърчаване на цялостно хармонично развитие и за намаляване разликата в нивото на развитие на различните региони и изостаналостта на най-слабо развитите региони, чрез преразпре­деляне на финансови ресурси е израз на солидарността на държавите-членки. Тази политика има съществен принос за икономическата стабилност в ЕС и за повишаване нивото на заетостта.

Финансирането в рамките на структурната политика на ЕС е насочено към създаване на условия за ускорено и конкурентоспособно развитие, поддържане на икономически растеж и разкриване на работни места на територията на ЕС. В изпълне­ние на общите цели, залегнали в Договора за ЕС, за всеки финансов период Общността определя конкретни приоритетни цели, чието изпълнение се финансира чрез фондовете и другите финансови инструменти,като се осигурява взаимодействие и координираност помежду им, координираност между икономичес­ката и социална политика на държа­вите-членки, координираност на националните регионални политики и националните схеми на съдействие. По този начин, всички дейности на Общността се насочват към постигането на приоритетните за периода цели, като се определя кои фондове, в каква степен и при какви условия допринасят за постигането им.

Съгласно „ликвидационния подход” инвестицията е всяка трансформация на по-бързо ликвидни пари в по-бавно ликвидни активи, с цел получаване на желаната от ин­веститора доходност.Индивидите са склони да жертват намаляване на ликвидността на своето богатство срещу нарастване на техния доход, като това нарастване трябва да е достатъчно, за да компенсира жертвата на ликвидност.Съгласно компромиса на сегаш­ното и бъдещо потребление инвестициите са процес, при който инвеститора приема желания модел за консумиране на богатството съобразно консумативният им модел в зависимост от индивидуалните рискови предпочитания и полезността на дохода или богатството. Този модел е базиран на лихвената теория на Фишер. Стопанските субекти формират собствен, консумативен модел, който зависи до голяма степен от лихвения процент.В зависимост от отношението към лихвения процент те консумират или спес­тяват парите, с които разполагат.Индивидуалните консумативни модели могат да се разглеждат като:

неутрален – субекти, които нетрансформират никаква част от доходите си, а ги консу­мират изцяло;

поведение на скъперник – предпочита да харчи по-малко и спестява повече;

разточителни индивиди – харчи повече, отколкото получава като доход.
Инвестиции- същност и определение
Инвестициите играят важна роля в икономиката на предприятието. Те са основен фактор за осъществяване на стопанската дейност, за повишаване качеството на продукцията, снижаване на разходите, повишаване на конкурентоспособността и намаляване на разходите.

Поради посочените по-горе причини е необходимо влагането на капитал да става след внимателно взети решения и в направления, които са изгодни за фирмата.

В икономиката се срещат различни определения за инвестициите, като всеки автор раз­крива една или друга същностна характеристика.¹

Например Франк К. Рейли определя инвестицията като “текущо влагане на средства за период, който ще компенсира инвеститора за: първо, времето, през което са ангажирани средствата: второ, очакваното равнище на инфлация, и трето, несигурността на бъдещите плащания”

Близко до това определение е и определението на Дж. Тери Пейдж, който свързва инвестициите с покупката на ценни книжа и други вложения, от които се очаква възвръщаемост под формата на редовни дивиденти и/или по- голямо заплащане на по-късна дата.

Инвестициите се разглеждат и като финансови, имуществени и интелектуални вложения на средства в определени обекти, с цел нарастване на доходите, увеличаване на капитала или други положителни резултати за фирмата. Тези вложения, като правило са дългосрочни, предназначени да задоволяват бъдещи потребности след по- продължителен период от време.²

Друго определение на инвестициите е, че те са съвкупни разходи, реализирани под формата на дългосрочни вложения в дълготрайни активи, които са ниско ликвидни. Тези активи осигуряват получаване на доход, прираст на капитал и други положителни резултати за инвеститора, които са за дълъг период от време.

Според Collins Business English Dictionary, понятието “инвестиция” включва: Пари, използвани от компанията за покупка на активи, например земя, сгради, машини; Пари, използвани за ценни книжа или за откриване на депозитна сметка в банката.

Следователно характерна черта на инвестирането е възвръщането им в увеличен размер, като възвръщаемостта на първоначално вложените средства трябва да е съобразена с величината на поеманият риск.

В икономическата литература и в практиката понякога не се прави разлика между капитални вложения и инвестиции. Капиталните вложения са паричните средства, които се изразходват за възпроизводството, разширяването и модернизирането на дълготрайните активи. Под инвестиции трябва да се разбира не само капиталните вложения, но и всички средства, необходими за създаването на нови дълготрайни активи.