По отношение на Оперативната програма „Регионално развитие” са направени следните ключови допускания:
-
ОП „Регионално развитие” ще представлява единна програма за всички райони на ниво NUTS II в България, финансирана от ЕФРР и национални ресурси. Всички допирни точки със секторните оперативни програми са проучени, координирани и съгласувани с отрасловите министерства по време на процеса на програмиране на структурните фондове;
-
ОП „Регионално развитие” ще се допълва от интервенции в рамките на Националния стратегически план за развитие на селските райони и другите оперативни програми, предвиждащи действия на отраслово ниво;
-
ОП „Регионално развитие” ще използва гъвкавата схема за финансиране, при която дейности, попадащи в обхвата на Европейския социален фонд (ЕСФ), може да се финансират от ЕФРР в границите на 10% за всеки от програмните приоритети. Обосновката е представена в описанието на приоритетните оси.
-
ОП „Регионално развитие” принципно ще се съфинансира от подходящи общински инвестиции, тъй като единствените публични органи, които са важни по отношение на постигане на развитие освен държавата и нейните агенции, са общините. ОП „Регионално развитие” ще се намесва в области, които са отговорност на отрасловите министерства само дотолкова доколкото а) общините имат важна допълваща и прилагаща роля; б) има ясни данни за пропуск в предоставянето на подкрепа, което оставя конкретни регионални или местни потребности неадресирани;
-
Вероятно повечето общини няма да притежават достатъчно средства за съфинансиране за участие в ОП „Регионално развитие” или за предоставяне на публично съфинансиране за програмата. Ако допуснем, че в голямата си част то не може да се извлече от настоящите общински бюджети, то държавният бюджет ще трябва да се намеси в посока допълване на финансирането и подкрепа на общините. В тази връзка трябва да се организира подходяща обхватна централизирана система за прилагане на принципа на допълняемостта. Тази система не може просто да работи на пропорционалния принцип – тъй като много общини и влизащите в състава им територии, дори и ако се заделят повече средства, не представляват подходящ контекст за някои видове инвестиции. В този смисъл от съществено значение е междуобщинското сътрудничество и то следва да бъде насърчавано с помощта от Структурните фондове.
-
Макар и в по-малка степен, има и някои финансови импликации за областите. Тези ресурси са необходими за насърчаване интегрирането на отделни разпръснати и изолирани дейности от страна на сравнително бедни общини (вж. също предходния пункт).
КОНТЕКСТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКАТА И НАЦИОНАЛНАТА ПОЛИТИКИ
Съществуват редица политики, формулирани на ниво Общност и на национално ниво, които до голяма степен са отчетени при разработването на ОП „Регионално развитие”. Те са както следва:
Стратегиите от Лисабон и Гьотеборг
На своето пролетно заседание през 2005 г. Европейският съвет взе решение, че Европа трябва да поднови основата на своята конкурентноспособност, да повиши производителността си и да засили социалното сближаване, като постави основният акцент върху знанието, иновациите и оптимизирането на човешкия капитал. За да постигне тези цели, Съюзът трябва да мобилизира в по-голяма степен всички подходящи национални ресурси и ресурси на Общността, включително и политиката за сближаване, в три основни направления – икономика, социални въпроси и околна среда с цел да се постигне по-добра синергия в общия контекст на устойчивото развитие.
Оперативната програма „Регионално развитие” е изготвена в съответствие с Лисабонската стратегия и принципите за устойчивост, дефинирани в Гьотеборгската стратегия за устойчиво развитие. С оглед изпълняване на поставените политически цели и отчитайки ролята на политиката за сближаване за насърчаване на действителното намаляване на различията, осъществяваните с подкрепата на настоящата програма действия ще се концентрират там, където потребностите са най-големи, следвайки приоритети, които стимулират растежа и създаването на работни места. В този смисъл са предложени няколко начина за осъществяване на принос към Лисабонските приоритети. Тук се включва инвестирането в двигатели на растежа и трудовата заетост, подпомагане изпълнението на кохерентни стратегии, подобряване на държавното управление и въвеждане на интегрирани подходи с цел насърчаване на балансирано развитие, устойчиви общности и социалното включване.
Стратегически насоки за сближаване на Общността за периода 2007-2013
Основната цел на този документ е да се определят приоритетите на Общността по отношение на политиката за сближаване и да се задвижат механизмите за изпълнение на обновената Лисабонска стратегия. Формулирани са три основни насоки, върху които трябва да стъпят стратегията и действията, предвидени в оперативните програми:
-
увеличаване на привлекателността на страните-членки, регионите и градовете чрез подобряване на достъпността, гарантиране на адекватно качество и ниво на обслужване и запазване на потенциала на околната среда;
-
насърчаване на иновациите, предприемачеството и разрастване на икономиката на знанието посредством разгръщане на капацитета за научноизследователска дейност и иновации, включително нови информационни и комуникационни технологии;
-
създаване на повече и по-добри работни места чрез привличане на повече хора към трудова заетост или предприемачество, като се подобри адаптивността на работещите и предприятията и се увеличи инвестирането в човешки капитал.
Следвайки ориентира, даден от Стратегическите насоки за сближаване на Общността, цялостната логика на предвидените действия в ОП „Регионално развитие” цели да стимулира потенциала за развитие, така че да се постигнат и задържат високи темпове на растеж, включително чрез адресиране на дефицитите в основните инфраструктурни мрежи и укрепване на капацитета на местно и регионално ниво. Съгласно насоките за насърчаване на териториалното сближаване, програмата е фокусирана върху инициативи, които ще помогнат да се гарантира справедливото третиране на всички български региони, основано на индивидуалните им възможности и капацитет като фактор за конкурентноспособността.
Отчетена е и специфичната роля на градските райони за:
-
стимулиране развитието на градовете в качеството им на двигатели на регионалното развитие (с действия, свързани с подобряване на конкурентноспособността)
-
стимулиране на вътрешното сближаване в рамките на градските ареали, с което се цели подобряване на положението в областите (с действия, свързани с рехабилитацията на физическата среда).
-
насърчаване на едно по-балансирано развитие чрез подобряване на градската мрежа, включително връзките между икономически най-силните градове и други градски райони (с действия, насочени към мрежите във физически аспект – инфраструктура, информационни технологии и др., и в социален аспект – действия за насърчаване на сътрудничеството и др.)
Сподели с приятели: |
