Програма за реформи (нпр) 10 Национална стратегическа референтна рамка (нсрр) 10 Национална стратегия за регионално развитие 11
Българските райони: междурегионални и вътрешнорегионални различия
Изтегляне 3.93 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Регионални икономически резултати и ръст на БВП
- Секторен профил на районите
- Предприемачество
- Иновации и информационни и комуникационни технологии /ИКТ/
- Инвестиции
- Човешки ресурси и пазар на труда
- Равни възможности за мъжете и жените
- Пътна инфраструктура
- Околна среда
Българските райони: междурегионални и вътрешнорегионални различияСтатистиката сочи, че България е навлязла в процеса на преход с относително малки регионални различия в сравнение с другите страни-членки и кандидат-членки на ЕС. Независимо от различната динамика на развитие на районите през този период, ясно се откроява по-високият ръст на развитие на Югозападния район за планиране (вкл. столицата София), както и фактът, че различията между останалите райони са значително по-малки (Таблица 1). В абсолютна стойност междурегионалните различия са сравнително малки спрямо средните за ЕС. В относителна стойност обаче, те са на нива, сравними с тези в Чешката Република, Словакия, Белгия и Франция. Таблица 1: Ключови показатели за регионалното развитие в България
Б  рутният вътрешен продукт (БВП) показва стабилен ръст от 1997 г. насам (около 5% среден годишен ръст), вследствие на което процесът на икономически растеж има ясно изразени териториални измерения. Най-големият носител на растежа е Югозападният район за планиране, който изпреварва средния ръст за страната. Основният фактор за високото ниво на БВП в района е столицата София, където е концентрирана значителна част от националната икономика. Останалите райони за планиране показват приблизително еднакъв ръст на развитие, който е около 1% по-нисък от средния за страната. В обновената Лисабонска стратегия се посочва че "Ако спадът в количеството на работната сила не бъде компенсиран с повишена производителност на труда, потенциалният ръст ще спадне драстично на около 1% до 2040 г., което представлява едва половината от сегашното ниво. Такъв спад на икономиката, заедно с повишените разходи за възрастното население, ще предизвика значително напрежение в европейския социален модел. От друга страна, ускорената глобализация излага европейската икономика на растяща конкуренция отвън". Затова България и българските райони като част от обединена Европа трябва също да положат доста усилия за постигането на значителен принос в нивата на растежа, заетостта и знанията, за да могат да се осъществят целите от Лисабонската стратегия. Макар и увеличаващ се, ръстът все още остава недостатъчно висок за преодоляване на значителното изоставане на сраната по отношение на БВП на глава от населението спрямо средния за ЕС, което поставя българските райони на едно от последните места в класацията на районите от ЕС. През 2002 г. БВП на глава от населението в най-развития български район - Югозападния - е съответно 41,7% от средния за страните от ЕС-25. Останалите райони за планиране показват ръст между 23 - 27%, а показателят на национално ниво достига 28,3%. Съществуват силно изразени вътрешнорегионални различия в икономическото развитие на районите в България. Различията на нивата на показател Приходи на предприятията по общини са повече от десетократни. Във всички райони за планиране се наблюдава значително натрупване на общини със слабо икономическо развитие. Такива силно изразени вътрешнорегионални различия са типични и по отношение на останалите икономически индикатори като напр. ръст на производителността, отраслова структура, ефективност и др. Фигура3: Вътрешнорегионални различия по показател Приходи на предприятията за 2004 - НСИ 
От регионална гледна точка, структурата на брутната добавена стойност по райони за планиране за периода 1997-2004 г. се характеризира с различни тенденции на участие на икономическите сектори, което води до заключението, че икономическото преструктуриране на тези сектори е все още в ход и те все още се стремят към постигането на устойчиво развитие. 
Фигура 4:Тенденция в структурата на брутната добавена стойност по текущи цени по райони за планиране за периода 1997-2004 г - НСИ Промишленият сектор произвежда 30 % от брутната добавена стойност (2004г.) и показва голяма динамичност през последните 2-3 години (действителен ръст около 7%). Секторът има най-голям принос за брутната добавена стойност на Югоизточния район (35.6%). Останалите райони имат почти еднакъв дял (30%), с изключение на Североизточния район (25%). Независимо от настоящия ръст на промишлеността във всички райони, необходимо е да се полагат по-нататъшни усилия за насърчаване на развитието на иновативната промишленост с оглед на по-големия им принос към добавената стойност. Този извод важи най-много за Северозападния район (особено, ако изключим приноса на АЕЦ Козлодуй) и за Североизточния район. През 2004 г. селското стопанство е генерирало 10,8% от националната брутна добавена стойност. Северозападният (18,72%), Северен Централен (16,4%) и Южен Централен (16.2%) райони се характеризират с най-голям принос в този сектор. За сектора са характерни свръх-заетост, фрагментиране на стопанствата, ниска ефективност и ниско ниво на търговската продукция. Гореспоменатите райони имат най-голям дял в този сектор, а също и най-голям брой земеделски производители/арендатори. Селското стопанство във всички райони за планиране е изправено пред редица затруднения: разпръсната собственост, остаряла техника, недостиг на инвестиции и иновационни технологии, липса на интеграция с хранително-вкусовата промишленост и т.н. Секторът на услугите е с най-високия относителен дял и тенденция на нарастване в структурата на икономиката във всички райони в страната. Комуникациите и финансовото посредничество са най-динамично развиващите се браншове през последните седем години. Тази тенденция е запазена също през 2004 г. и началото на 2005 г. Особено важен за ръста на услугите е секторът на туризма, който регистрира значителен растеж през последната година и има значителен принос както за добавената стойност, така и за ограничаване на текущия дефицит. Според данните от платежния баланс, приходите от международен туризъм в България през 2005 г. достигат 1.995 млрд. Евро при годишен ръст през периода 2002-2005 между 9 и 21%. Броят на чуждестранните туристи в България достигна 4.8 млн. (почти два пъти повече от периода 1998-1999г.) при годишен ръст за периода между 4,5% и 18%. Поради огромното си природно и историческо разнообразие България притежава значителен потенциал за развитие на туризма. България следва да стане привлекателна дестинация за туристите не само заради Черноморското крайбрежие и зимните си курорти, но също и заради благоприятните условия за развитието на културен, балнеоложки и еко туризъм.
Развитието на предприемачеството е основна цел на Лисабонската стратегия. Ако в сравнение със САЩ, Европа продължава да изпитва „недостиг на предприемачество”, то същото важи и при сравнението на България с Европа. Страната ни се нуждае не само от повече предприемачи, но и от среда, която да подпомага развитието на предприятията. Фигура 5: Ниво на предприемачеството в %, 2005 г - НСИ Липсата на финансова подкрепа, сложните административни процедури и недостигът на квалифицирана работна сила все още се определят като ключови бариери за стартирането и разширяването на бизнеса. Н Ф  игура 6: Разпределение на предприятията от нефинансовите сектори на икономиката по големина, 2004 г., НСИ
Гъстотата на разположение на малките и средни предприятия е същевременно значим показател за перспективите за развитие на успешна бизнес среда. Пространственото разпределение на МСП показва концентрация в агломерациите около големите градове и районите с добре развита и диверсифицирана промишленост. 
Фигура 7: Брой на заетите в сектора на бизнес услугите на 10 000 души от населението по райони за планиране, 2004 г., НСИ Развитието на услугите, ориентирани към бизнеса, е от решаващо значение за конкурентноспособността и съживяването на регионалната икономика, която все още е голямо предизвикателство за регионалната политика на страната. Икономическото преструктуриране допринесе много за интензивното развитие на институциите за поддръжка и подкрепа на бизнеса, т.е. фирми и организации, предлагащи финансови, застрахователни, консултантски и информационни услуги и услуги, свързани с търговията с недвижими имоти. Броят на заетите в подобни дейности на 10 000 души от населението показва тенденция на нарастване в общия брой на заетите в страната - от 117,154 души (2000 г.) на 155,564 души (2004 г.) – като този индикатор показва определена регионална хомогенност.
Всички райони в страната изостават значително по отношение на технологичния/ иновационен потенциал за растеж, готовност за използване на ИКТ и използване на ИКТ. Успешното въвеждане и използване на ИКТ може да има значителен разпростиращ се ефект върху базираната на знанието икономика и конкурентноспособността на фирмите в България през следващите 10-15 години. ИКТ подобряват работата на иновационните системи чрез по-добро, по-бързо и по-ефективно хармонизиране на усилията, средствата и уменията. ИКТ водят до предотвратяване на негативните промени в демографските структури като позволяват да се привличат високообразовани хора, иновации и консултантски услуги в околоградските области. Докато средните разходи на ЕС за научна и развойна дейност са 1,99% от БВП (2002 г.), в България стойността на този показател е 0,49% (спрямо поставената от Лисабонската стратегия цел от 3%). Наблюдава се ясна тенденция, подобна на тази в ЕС, разходите за научна и развойна дейност да се концентрират в най-развитите райони. Например, 80% от всички разходи са направени в Югозападния район (основно в столицата). В същото време, тази относителна концентрация на научна и развойна дейност се дължи до голяма степен по-скоро на направените публични разходи и висшите образователни институции, отколкото на обема на разходите, направени от производствените предприятия. К  ато се има предвид факта, че възможността за предаване на информация с висока скорост и чрез различни платформи осигурява добра среда за развитието на нови продукти и услуги, особено важно е да се стартират инициативи, свързани с ИКТ, изградени около широколентови центрове, които могат да осигурят икономически изгоден подход при предоставянето на услуги на бизнеса и регионалните и местни общности. В това отношение телекомуникационната инфраструктура и достъп са жизнено важни за нивата на навлизане, достъп и използване на компютри и ИКТ. В сравнение със страните от първата вълна на присъединяване към ЕС, България изостава в процеса на цифровизацията на фиксираните телефонни линии и въвеждането на ИКТ, включително и в публичния сектор. Съществуват значителни вътрешнорегионални и междурегионални различия в цифровизацията на телефонните линии, достъпа до Интернет и въвеждането на ИКТ в публичния сектор, домакинствата и бизнеса. Най-добро ниво на използване на ИКТ се наблюдава в Югозападен район, където са концентрирани почти половината от основните цифрови линии, домашни персонални компютри и Интернет абонати. Най-ниско е нивото в Северен Централен район. Вътрешнорегионалните различия са, също така, особено очевидни. В големите градове процесът на цифровизация почти е приключил, но в останалата част от страната той протича много бавно.
Разпределението на инвестиции в дълготрайни материални активи по райони е изключително неравномерно (Фиг. 8). Югозападният район се отличава с най-високи инвестиционни разходи - почти половината от общите за страната, което до известна степен се дължи на факта, че голям брой фирми от промишления сектор и сектора на услугите са концентрирани в столицата. Инвестициите в останалите райони са относително малки и не създават необходимите условия за икономически растеж и заетост. Фигура 8: Кумулативни преки чуждестранни инвестиции и дълготрайни активи, 2004 г- НСИ Преките чуждестранни инвестиции в България за 2004 г. възлизат на 6982.149 млн щ. дол., като са нараснали с 39% спрямо 2003 г. През годините разпределението на чуждестранни инвестиции в България следва един установен модел, съобразен с предпочитанията на чуждестранните инвеститори към определени области, които са силно урбанизирани, с добре развита инфраструктура, квалифицирани човешки ресурси и лесен достъп до услугите и производствените средства. Около 60% от чуждестранните инвестиции в страната са концентрирани в Югозападния район за планиране, вкл. около 50% в столицата.
Процесите на застаряване и намаляване на населението продължават и се влошават във всички райони за планиране. Най-неблагоприятно е развитието на демографските процеси в Северозападния и Северен Централен райони. Само в Югозападния район през периода 2001-2005 г. е наблюдавано известно повишаване със средно 0,17%, дължащо се главно на увеличаване на населението в столицата. Във всички райони за планиране естественият прираст на населението от 1990 г. насам е отрицателен. Най-високите отрицателни стойности са установени в Северозападния район (-11.1‰ през 2005 г.), което е почти два пъти по-високо от средното за страната (-5,4‰), следван от Северен Централен район (-7,7‰). В сравнение със страните-членки на ЕС, България показва определено отрицателни стойности по индикатора прираст на населението, с което се доближава до страни като Литва, Латвия, Естония и Унгария. Делът на населението във възрастова група 15-64 г. се е увеличил от 68.1% през 2000 г. на 69.4% през 2005 г. Във всички райони за планиране делът на тази група е нараснал, с изключение на Северозападния район за планиране. Устойчива е тенденцията на намаляване броя на населението под 15-годишна възраст от 15.5% през 2000 г. на 13.6% през 2005 г., която се наблюдава във всички райони. За периода 2000-2005 г. населението на възраст 65 години и повече се е увеличило от 16.3% на 17.2% за страната. Най-висок е делът на тази група от населението в Северозападен район 21.2% (2005 г.). Общите тенденции при възрастовата структура на населението показват, че тя е най-неблагоприятна в Северозападния район и е сравнително благоприятна в Североизточния. Останалите райони имат много подобна възрастова структура. Югозападният и Североизточният райони имат най-висок дял на хора в активна възраст. Фигура 9: Вътрешнорегионални демографски различия 2005 г.- НСИ 
В областта на демографското развитие се наблюдават вътрешнорегионални различия по всички демографски индикатори. Специфична характеристика е натрупването на общини с неблагоприятна демографска структура и процеси в Северозападния район, Северен Централен район и части от Югозападния район. Натрупване на общини с относително по-благоприятна демографска структура се наблюдава в южните части на Югозападния район и Южен Централен район, както и в части от Североизточния и Югоизточния райони. Един от проблемите на българските райони е по-ниската средна продължителност на живота в сравнение със средното за ЕС. Също така, съществуват известни различия от гледна точка на регионалното разпределение, където индикаторът е по-благоприятен от средния за страната (72.6 години) в 51 общини3, разположени главно на територията на Южен Централен район и Югозападен район (вкл. Столична община). Общините, за които е характерна по-ниска продължителност на живота, са концентрирани главно в селските райони. Причината за тези различия е комплексна, но същевременно служи като един синтезиран индикатор за стандарта на живот и нивото на развитие. Има явна тенденция към повишаване на образователното ниво на населението в България, която се проявява в увеличаване дела на населението със средно и висше образование. Тази тенденция се наблюдава във всички райони за планиране, въпреки че трябва да отбележим поляризацията, характерна за някои индикатори, между Югозападния район (и останалите райони, които са почти с еднакви показатели. Във всички райони се наблюдава нарастване броя на хората със средно образование. Междувременно обаче, образователната система не проявява необходимата гъвкавост по отношение на съществуващия капацитет, за удовлетворяване изискванията на базираната на пазара и на знанията икономика. Населението с висше образование също е концентрирано в общините, чиито центрове са градовете-областни центрове. В общи черти, от гледна точка на определени индикатори образователното ниво на населението на България е по-високо от средното за ЕС. По отношение на населението между 25 и 64 години, относителният дял на хората с основно и по-ниско образование е средно 31.3% за ЕС и 28.8% за България. Делът на хората със средно и висше образование е съответно 47.7 и 21.1% за ЕС и малко по-високо - 49.9 и 21.3% - за България. В същото време, обаче, броят на завършилите научна степен на образование и образователната система на показват достатъчно ниво на качество и гъвкавост относно нарастващите изисквания на пазара на труда и икономиката, базирана на знанието. Значителните вътрешнорегионални различия в образователната структура са съпоставими с нивото на икономическото развитие. Делът на високообразованото население в Югозападен район е най-висок поради влиянието на столицата, която има най-добрите образователни характеристики на населението в страната. За селското население е типично по-ниско образователно ниво. По тази причина районите и областите с висок дял на селско население се характеризират с по-висок дял на групи от населението с по-ниско образование. Значителни различия в нивото на заетостта и безработицата се наблюдават на регионално ниво, особено на по-ниските териториални нива. Що се отнася до заетостта, през последните години се наблюдава тенденция на леко повишаване. Най-ниско е нивото на заетост в Северозападен район, а най-високо - в Югозападен район. Във всички райони, с изключение на Югозападен, делът на заетост в селското стопанство е най-висок, което е типично за все още недоразвитата регионална икономика. Нивото на заетост в България е едно от най-ниските в сравнение с това в останалите страни-членки на ЕС, въпреки повишаването му през последните 2-3 години. Процесите на социално развитие и сближаване разкриват най-големите различия по отношение на безработицата . Сравненията с европейските райони определят българските райони, с изключение на Югозападен район, като райони с най-неблагоприятни индикатори за обща, дългосрочна заетост на жените и младежите. В това отношение, Северозападният район за планиране има най-лошите индикатори за нивото на безработицата, която е 1,5 пъти над средната за страната (2005 г.).
Ф  игура 10: Ниво на заетостта (вляво) и безработицата (вдясно) по райони за планиране Нивото на безработица очертава значителни вътрешнорегионални различия. Критично увеличаване на броя на общини с много високо ниво на безработица се забелязва в Северозападния район за планиране, Североизточния район за планиране и Югоизточния район за планиране. Относително по-ограничени горещи точки на безработица има в Северен Централен, Южен Централен и Югозападен райони за планиране. Югозападният район за планиране се откроява с най-благоприятни характеристики на пазар на труда.
Нивото на икономическата активност на мъжете през 2003 г. е 65.4% (докато през 2002 г. то е 66.4 %), а това на жените през 2003 г. е 56.5% (през 2002 г. стойността на това ниво е 57.5 %). При мъжете най-голям спад е регистриран във възрастова група 45-54 г. (от 81.6% през 2002 г. на 78.5% през 2003 г.). При жените най-големият спад от 73.6% през 2002 г. на 71.6% през 2003 г. е регистриран във възрастовата група 25 – 34 г. Структурата на заетите не се различава съществено от тази на страните-членки на ЕС: преобладаващ относителен дял на мъжете - 52.6%. Относителният дял на жените (47.4%) в страната е по-нисък от този на мъжете с 5.2%. Данните за 2003 г. сочат заетост сред мъжете 56%, а сред жените - 49%. През учебната 2002-2003 г. броят на студентите в университетите и специализираните висши учебни заведения е 211 272 или с 1.6% по-висок спрямо предходната година. От общия брой студенти в университетите 100 249 са мъже, а 111 023 са жени. Министерството на труда и социалната политика е включило в Националния план за действие по заетостта редица програми и проекти за равни възможности на мъжете и жените. Жените участват активно в програмите и мерките за заетост и обучение. През 2003 г. 62 307 жени са участвали в програми за заетост - 42% от всички участници. Програмата "От социални помощи към осигуряване на заетост" е наела 53 487 жени, 617 жени участват в Програмата "Помощ за пенсиониране" с което ще бъде решен проблема с недостигащите години трудова заетост за пенсиониране, 615 жени са започнали собствен бизнес с кредит от Гаранционен фонд микрокредитиране. Специалните програми за жени - Отново на работа и Насърчаване на новосъздадените от жени фирми в сферата на услуги за отглеждане на деца - са обхванали над 300 жени. Характерно за жените е, че те активно участват в курсовете за обучение - 23 969 жени са преминали през такива курсове през 2003 г., а 12 315 са завършили професионално обучение4. Наличните статистически данни не показват големи различия между половете на пазара на труда. Въпреки това, стойностите на почти всички индикатори са по-неблагоприятни за жените отколкото за мъжете. По принцип в България няма разлика между минималното заплащане за мъже и жени, което е гарантирано от Конституцията и от други нормативни уредби. В българското законодателство няма текстове, противоречащи на принципа за равно заплащане за мъжете и жените. Чл. 14 от Закона за защита от дискриминация развива по-нататък принципа за равното заплащане при равен труд. Действителното прилагане на този принцип, обаче, зависи от готовността на тези, чиито интереси са накърнени, да търсят правата си и от това колко ефективна и обективна ще бъде системата за сравнение на различните професии и дейности, която ще бъде установена в България. Законът за защита от дискриминация (в сила от 2004 г.) съдейства за съвместяване на работата и семейния живот. Целта на чл. 12 (2) и (3) на Закона е да елиминира един от най-разпространените видове дискриминация срещу жените - отказ не само за наемане на работа, но дори и за проверка доколко са подходящи за длъжността само поради факта, че са омъжени или имат деца. В подкрепа на Националния механизъм за равни възможности за мъжете и жените, Министърът на труда и социалната политика създаде през 2003 г. Консултативен съвет за равни възможности за мъжете и жените. Съветът се състои от държавни служители, които отговарят за развитието и прилагането на политиките за равни възможности, социални партньори и НПО. Разработен е Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете.
Развитието на транспортната инфраструктура обособява възможностите за икономическа активност на отделните райони, тъй като степента на изграденост и ремонт на пътната мрежа е един от важните ограничаващи фактори, които могат да възпрепятстват вътрешнорегионалната интеграция, да ограничат мобилността на работната сила и да намалят достъпа до различните видове услуги. Развитието на пътната мрежа в България показва относително малък дял на мрежата от магистрали и първокласни пътища в страната, което не може да стимулира повишаване на транзитния трафик и вътрешнорегионалните връзки. В резултат на това, регионалната мрежа (второкласни и третокласни пътища) се претоварва с допълнителни функции и оттук нараства ролята й за справяне с физическото и икономическо пространство. Това касае в най-голяма степен Северозападния район за планиране и Южен централен район, където относителният дял на регионалната пътна мрежа е най-висок. Таблица 2: Национална пътна мрежа по категории пътища
Характерно за пътищата в страната е неравномерното покритие на националната територия от пътища от по-висок клас. Направлението изток-запад е по-добре развито от направлението север-юг и по тази причина предоставянето на услуги към периферните територии по южната граница, по поречието на река Дунав и териториите, разположени между европейските транспортни коридори №4 и №9 е по-лошо. Местоположението на особено важните центрове на селищната мрежа - градовете София, Пловдив, Стара Загора, Бургас и Варна - е причина за построяването на магистрали и първокласни пътища предимно в Южна България, докато в Северна България (и особено в западната й част) първокласната пътна мрежа е по-малко развита. Териториалното развитие на пътната мрежа определя също възможностите за достъп с транспорт до центровете, предлагащи услуги от регионално значение (здравни услуги, образование, култура и др.). В Южна България повече от 80% от населението може да получи достъп до тези услуги в рамките на 90 мин. (над 90% в Югозападния район), докато в Северна България достъпът е по-труден - само 60% от населението на Североизточния район за планиране има същия достъп - в рамките на 90 мин. Друг не по-малко важен въпрос е този с вътрешнорегионалните различия. Подобряването на достъпа до най-отдалечените регионии свързването им с вътрешността на страната, което не е свързано с приоритетите за интегриране с европейската транспортна мрежа, ще представлява една стъпка напред към преодоляването на вътрешнорегионалните различия. Това се отнася както за пътищата, осигуряващи достъп до европейските транспортни коридори от отдалечените територии с потенциал за развитие и/или обекти на проявен инвеститорски интерес, така и за пътищата, осигуряващи вътрешнорегионални връзки в районите за планиране, като по този начин осигуряват възможности за развитието на специфичния им икономически потенциал. Степента на изграденост на първокласните и второкласни пътища е един от индикаторите, използвани за характеризиране на вътрешнорегионалните различия, който отразява в по-висока степен функциите на регионалната пътна мрежа. В някои от районите за планиране се наблюдава силна диференциация в степента на изграденост, а оттук и във възможността за обслужване на територията. Типичен пример в това отношение е Югозападният район за планиране, където гъстотата на регионалната пътна мрежа (km/km2) в Пернишка област (0.192) е два пъти по-висока от тази в Благоевградска област (0.090) при 0.125 km/km2 средна регионална гъстота, която е под средната за страната (0.144 km/km2). В Южен централен район Смолянска и Кърджалийска области се отличават с най-висока гъстота на регионалната пътна мрежа, тъй като поради недоразвита или липсваща първокласна пътна мрежа регионалната мрежа изпълнява всички присъщи функции и в резултат се поставя по-силен акцент върху нейната поддръжка и развитие. Проблеми от подобен характер съществуват също и в някои области на Северна България (Враца, Монтана, Добрич, Разград, Силистра), където регионалната пътна мрежа представлява около 90% от общата, при средно 83% за страната. Това води до нейното натоварване с транзитни потоци от национално значение и в крайна сметка до затрудняване на изпълнението на регионалните й функции.
Качеството на околната среда се повишава постепенно във всички райони за планиране. Основните проблеми са свързани с достъпа на всички селища до питейна вода с нужните качества, наличие на канализационни мрежи в селищата, подобряване качеството на въздуха и водата в някои територии. Вътрешнорегионалните различия в дела на водоснабденото население са незначителни - от 99.8% за Североизточния район до 97.5% за Южен Централен район за планиране. Таблица 3: Дял на населението, снабдено с питейна вода, канализация и пречиствателни станции за отпадни води, 2005 год.
Източник: НСИ, 2005 г. Вътрешнорегионалните различия в дела на населението, обслужвано от канализационна мрежа, са много по-големи - от 85.2% за Югозападен район за планиране до 51.9% за Северозападен район за планиране. При останалите райони за планиране стойностите на този индикатор варират от 60 - 70%. Южен Централен район се определя като един от най-силно замърсените райони по отношение на въздуха, водата и почвата. На територията на този район има редица области със сериозни екологични проблеми. Територии със силно замърсени въздух, вода и почва са установени в община Кърджали. Високи нива на замърсяване, предизвикани от металургичния сектор, транспорта и жилищния сектор, са установени във въздуха и почвата в някои райони на общини Пловдив, Асеновград и Димитровград. Друг район с натрупани сериозни екологични проблеми е Югозападният район за планиране. Промишлените дейности, енергийният сектор, транспортът, миннодобивната промишленост и преработвателните дейности са основните източници на замърсяване в този район за планиране. Тяхното въздействие е значително в количествено и качествено изражение. Доказателство за това е разполагането на специфични клъстъри от такива дейности в определени територии като Кремиковци в Софийска община, Перник - Батановци, Елин Пелин, Своге и клъстъра Средна гора (Пирдоп- Златица- Антон- Етрополе). Замърсяването тук е комплексно и обхваща въздуха, водата и почвата. Най-много екологични проблеми в Югоизточния район за планиране са локализирани в Бургас, Бургаския залив, общините Гълъбово и Раднево. Въздухът, почвата и водата са силно замърсени от нефтодобивната промишленост, енергийния сектор, минната промишленост, транспорта и жилищния сектор. В Северен Централен район за планиране в общините Велико Търново и Горна Оряховица има някои територии с много сериозни екологични проблеми в резултат на замърсяване на въздуха, водата и почвата над допустимите норми. Трансгранично замърсяване от съседна Румъния (при град Русе) и свлачищни процеси се наблюдават по бреговете на река Дунав. В Североизточния район за планиране екологичните проблеми са концентрирани във Варненска област и Девня. В Северозападния район за планиране територии със сериозни екологични проблеми са установени в общини Плевен и Долна Митрополия в резултат на нефтопреработвателната промишленост. Трансгранично замърсяване се наблюдава близо до град Никопол. Свлачища са забелязани по бреговете на река Дунав. Екологичните рискове на местно ниво са свързани с предизвикана от водата ерозия, наводнения и свлачища. Дейностите по предотвратяване на риска, които трябва да се осъществяват на териториите на всички области, съответно райони за планиране в страната, обхващат:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Според прогнозите за периода 2005-2008 г., секторът на услугите, включващ туризма, се очаква да запази високия си ръст от около 6% годишно, а делът му в брутната добавена стойност да достигне около 60% през 2008 г. Следователно, секторът на услугите се счита за основен носител на развитието в страната и трябва ефективно да бъде стимулиран.
ай-ниско ниво на предприемачество е регистрирано в Северозападния район, а най-високо - в Югоизточния.