Програма за реформи (нпр) 10 Национална стратегическа референтна рамка (нсрр) 10 Национална стратегия за регионално развитие 11



страница9/34
Дата21.09.2017
Размер3.93 Mb.
#30721
ТипПрограма
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   34

Туризъм


Туризмът, който е едновременно голям и бързо развиващ се сектор, е сред двигателите на българския икономически растеж през последното десетилетие. През 2005г. туризмът е допринесъл пряко за 4,5% от БВП и 3,9% от заетостта (111 хиляди работни места), като трябва да се имат предвид и непреките ефекти – 15,9% от БВП и 13,6% от заетостта (400 хиляди работни места)16. Приносът на туризма е малко над средния за ЕС-25 (пряк принос 3,8% от БВП и 4,1% от заетостта и непряк – 10,1% от БВП и 11.5% от заетостта) и значително по-висок от този в Централна и Източна Европа (пряк принос към БВП – 2% и към заетост – 1,7% и непряк – 9,1% от БВП и 7,4% от заетостта)(Приложение 7, Таблица 1, Фигура 1).

След 1999 г., и особено след 2000 г., повечето от показателите в туризма са се подобрили значително и в продължение на много години показват двуцифрени годишни стойности на растеж:



    • Легловият капацитет на настанителната база17 се е увеличил с 22% и е достигнал 242 хиляди легла при среден годишен ръст от 3,1% за 1998-2005 г. Само за последните 2 години капацитетът за настаняване се е увеличавал с 30 хиляди легла годишно (годишен ръст от 14%), а в хотелиерския сектор ръстът е дори по-висок (17,5-19% за 2004-2005 г. и общо увеличение от 82% за периода 1998-2005 г.) (Приложение 7, Фигура 2). Делът на леглата от по-висока категория (4 и 5 звезди) се е увеличил от 7% на 31% (Приложение 7, Фигура 3). Като следствие от процеса на приватизация почти цялата база е частна, а структурата на туристическия сектор е силно фрагментирана и доминирана от малки и средни предприятия.

    • Броят на пристигащите туристи (без транзитните) е нараснал с повече от 80% и е достигнал 4,8 млн., при годишен ръст след 2000 г. между 4,5 и 17,9%. Малко по-голямо е нарастването в броя на посетителите с цел почивка, който достига 4,1 млн. (двойно повече отколкото в периода 1998-1999 г.) Нощувките на чужди туристи в заведенията за настаняване достигат 11,5 млн. и броят им е нараствал дори по-бързо – 2,2 пъти повече отколкото през 1998 г., при среден ръст за периода от 17,7% годишно и годишен ръст след 2000 г. между 13% и 30% (Приложение 7, Фигура 4). Отразявайки нарастването на търсенето и стандарта на заведенията за настаняване, приходите от международен туризъм, както и нетните приходи (без разходите за пътувания на българи в чужбина) са се увеличили с повече от 2,2 пъти при среден годишен ръст от 18%, достигайки съответно 1955 млн евро и 914 млн.евро. По този начин туризмът има 14% дял във вноса и 56% дял в износа на услуги през 2005 г. (Приложение 7, Фигура 5). Положителният баланс на туризма допринася за намаляване на огромния дефицит в баланса на плащанията с 26% през 2005 г. (а в предишни години дори с 50%).

    • Въпреки значителния ръст на входящия туризъм, вътрешният туризъм се развива значително по-бавно. Общият брой на реализирани нощувки в настанителната база е достигнал 17,1 млн. (46% ръст в сравнение с 1998 г.). Това се дължи на продължаващия спад на вътрешния туризъм: реализираните нощувки от българи са намалели с 16% в сравнение с 1998 г. (5,5 млн.), изцяло в следствие на намаления капацитет и използване на почивни домове, къмпинги и планински хижи, докато реализираните нощувки в хотели са се увеличили с 37% (Приложение 7, Фигура 6). Причините за това трябва да се търсят както в намалялото търсене, така и в увеличаващите се пътувания в чужбина: 4,2 млн. пътувания в чужбина са били осъществени през 2005 г. (63% ръст спрямо 1998 г.), 30% от които (1,2 млн.) – с цел почивка. Основните дестинации за ваканционни пътувания през 2005 г. са били Турция (39%), Сърбия и Черна гора (17%) и Гърция (9%).

Гореописаните тенденции се основават на потенциала и специфичните конкурентни предимства на страната, които позволяват диверсифицирано и устойчиво развитие на туризма. Благодарение на природното и историческо разнообразие в рамките на едно сравнително ограничено пространство, България има значителен потенциал за развитие на туризма. Такъв потенциал са не само черноморското крайбрежие и планините, които заемат повече от 1/3 от територията на страната, но също и деветте обекта включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО – седем културни и два природни, повече от 600 минерални извора, хиляди местни традиционни и културни атракции, повече от 5% от територията на страната е със статут на защитена територия (вкл. 3 национални и 11 природни парка)18, 30 000 исторически паметника, 36 културни резервата, 160 манастира, повече от 330 музея и галерии, богати традиции в провеждането на фестивали и празници, запазено етнографско наследство, национална кухня и качествени вина и др. В страната има 102 официално признати балнеоложки, калолечебни и климатични планински курорта, както и 33 морски курорта. Сред конкурентните предимства са и местоположението на страната, в относителна близост до големите пазари на Европа, конкурентните цени (разумното съотношение качество-цена), новоизградените и модернизирани през последните години настанителна база и други туристически обекти, сравнително ниската все още степен на развитие на привлекателните за туризъм райони (по отношение на изградена туристическа база и техническо оборудване), особено в планините, положителното отношение на местното население и местната власт към туризма и туристите, както и сравнително дългите традиции в развитието на международен туризъм (от края на 50-те години на 20-ти век)19 – Приложение 7, Таблица 2.

Може да се заключи, че България е страна с богат и разнообразен потенциал за развитие на туризма. Наличните рекреационни и туристически ресурси позволяват развитието на различни видове туризъм и тяхното комбиниране, както и използването им в рамките на цялата година или поне на два сезона. Направеният анализ за Националната стратегия за туризма представя оценка на състоянието и перспективите за различните видове туристически продукти: а именно, че потенциалът на културния/ основан на културното наследство, еко / основан на природното наследство, балнеоложкия/ здравен, спортния и приключенския туризъм, както и на конгресния и конферентен туризъм е много по-голям в сравнение с традиционния масов морски и ски туризъм, както и че основните продукти, които се нуждаят от допълнителен маркетинг са културният, селският, екологичният и балнеоложкият или спа туризъм. Въпреки че през последните 15 години не е правена конкретна и достоверна оценка на туристическия потенциал, значителен брой проучвания през последните десетилетия доказват, че около половината от територията на страната предлага благоприятни условия за развитието на различни видове туризъм, както и че няма обширни територии без възможности за развитие на туризъм20.

Освен това, в цялата страна туризмът се разглежда като един от основните инструменти за подкрепа на регионалното и местно развитие. Разрастването на туристическия сектор може да окаже положително въздействие не само върху самия сектор, но също и върху развитието на свързаните сектори на промишлеността и услугите, заетостта и общото икономическо състояние на регионите (катализиращ и мултиплициращ ефект на туризма). Това е от особена важност за периферните райони, където възможностите за развитие са ограничени. Доказателство за това е фактът, че общините с развит туризъм имат по-силна икономика в сравнение със сходни общини без или с ограничено развит туризъм, както и че в много случаи туризмът е успявал да компенсира загубата на работни места и възможности за приход, причинени от промишления упадък21. Туризмът се определя като приоритет за развитие в Националната стратегия за регионално развитие, във всички регионални планове за развитие и областни стратегии за развитие, както и в повечето общински планове за развитие.

Въпреки че туризмът в България има значителен потенциал и се е развил чувствително през последното десетилетие, той е далеч от обема си от края на 80-те години на 20-ти век (броят на реализираните нощувки е три пъти по-нисък), а пазарният дял в световния и европейски туризъм остава незначителен: България генерира 0,6% от чуждестранните посещения и 0,4% от международните приходи от туризъм в света, както и 1,1% от чуждестранните посещения и 0,7% от международните приходи от туризъм в Европа22. От реализираните нощувки в настанителната база, българският туризъм е генерирал само 0,5% от всички нощувки и 1,3% от нощувките, реализирани от неграждани на ЕС27. Темповете на ръст при повечето показатели бележат спад за последните две години (Приложение 7, Таблица 1,) което показва, че ръстът на туризма и неговият принос към националния и регионален икономически растеж не могат да бъдат запазени при съществуващите тенденции на развитие, резултат от сериозни взаимосвързани структурни слабости и пречки:



  • Подчертано несъответствие между разнообразния туристически потенциал и еднопосочното развитие на туризма. В продуктовия микс доминират масовият туризъм и пакетните пътувания, главно към морските и ски курортите, което води до ниска добавена стойност за българската туристическа индустрия, пропуснати пазарни възможности, както и силен екологичен натиск върху традиционните курорти, чийто поемащ капацитет е или изчерпан или, в повечето случаи, преексплоатиран. Макар че развитието на специализирани туристически продукти (културен, селски, еко, спа и пр. туризъм) се разглежда като основна алтернатива за разрастване на българския туризъм, тяхното настоящо присъствие в продуктовия микс е незначително.

  • Българският туризъм зависи от ограничен брой пазари. Делът на 3-те водещи чуждестранни пазара по реализирани нощувки (Германия, Великобритания, Русия) намалява през последните години (от повече от 70% в края на 90-те години до 59% през 2005 г.), но все още остава по-висок от този на повечето конкурентни дестинации, особено по отношение дела на първия от споменатите пазари. Освен това 3-те най-големи пазара не са най-атрактивните с оглед целите на туристическата политика, като ограничаване на сезонността, географско преразпределение или повишаване на средните приходи от туристи или нощувки. От друга страна, туристическата индустрия е силно зависима от международните пазари (68% от нощувките, Приложение 7, Фигура 6), което прави достъпа до пазара за отделните компании по-труден (особено за малките).

  • Сезонността на туризма е най-голямата в рамките на ЕС-27, което рефлектира сериозно не само върху равнищата на заетост на настанителната база и приходите от туристическата индустрия, но също и върху заетостта и уменията на персонала (неспособност да се привличат и задържат способни служители). 44% от нощувките са реализирани само в рамките на 2 месеца (юли-август), а 73% - в периода юни-септември. Сезонността е по-силно изразена при международния туризъм.

  • Равнището на заетост на настанителната база е ниско, въпреки слабото покачване (35% през 2005 г.), както е и средната продължителност на престоя на чуждестранните туристи (2,4 дни), средният приход от един чуждестранен турист (268 евро) и средните дневни разходи (167 евро). Ръстът при тези показатели е значително по-бавен, отколкото съответстващия ръст на броя на чуждестранните туристи и реализираните нощувки (Приложение 7, Таблица 1), което е показателно за неефективността на наблюдаваното развитие. Приходът от чуждестранни туристи е малко над 60% от средната стойност за Европа и по-нисък от този в повечето европейски страни. Особено ниски са приходите от настаняване (както от чуждестранни, така и от български туристи) – 1085 евро на легло и 16 евро на нощувка.

Всички гореспоменати слабости в развитието на туризма са очевидни и до голяма степен се дължат на изключителната му териториална концентрация, която не съответства на широко разпространения потенциал за развитие на туризма. Това е видно дори на ниво NUTS II – в Североизточния и Югоизточния райони за планиране са съсредоточени 3/4 от легловия капацитет и от реализираните нощувки, 85% от реализираните от чужденци нощувки и 2/3 от приходите от настаняване през 2005 г. Независимо от това, териториалната концентрация е по-силно изразена на по-ниско (областно и общинско) ниво и по-скоро в международния, отколкото във вътрешния туризъм:



  • В първите 5 най-развити области23 са съсредоточени 80% от леглата и реализираните нощувки (94% от реализираните от чужденци нощувки), както и 87% от приходите от настаняване, а само в първите 5 общини24 са съсредоточени 67% от леглата, 71% от реализираните нощувки (89% от реализираните от чужденци нощувки) и 81% от приходите от настаняване.

  • Туризмът в България е доминиран от морските курорти в крайбрежните общини, ограничен брой международно признати ски курорти (3) и спа курорти (4) и двете общини на най-големите градове (София-град и Пловдив) с развит бизнес и културен туризъм. В тях се концентрира около 90% от туристическото развитие (измерено по различни показатели). Само обявените през 2005 г. 9 национални курорта генерират почти 60% от реализираните нощувки и приходи и 78% от реализираните от чужденци нощувки. Освен това, повече от 70% от леглата и реализираните нощувки, както и 86% от международния туризъм (нощувки) са по крайбрежието и само в първите 3 общини там е съсредоточено повече от 80% от туристическото развитие. Останалата част от страната не само има незначителен дял в туристическото развитие, но и гореспоменатите структурни слабости там са по-силно изразени и повечето показатели за развитие са по-ниски, отколкото във вече развитите региони (средна продължителност на престоя – 2 дни, равнище на заетост на легловата база– по-малко от 20% от капацитета, дял на международния туризъм – 14%, приход от едно легло – 540 евро, приход от една нощувка –10 евро и т.н.).

  • Докато инвестициите в туризма са нараснали значително, за да достигнат повече от 600 млн.евро през 2005 г. (Приложение 7, Таблица 1), новото развитие е съсредоточено главно във вече развитите курорти, територии и градове. В останалите части на страната развитието на туризма е значително по-бавно и в някои случаи се регистрира дори спад. В следствие на това се засилва концентрацията на туризма: от 1998 г. насам делът на водещите 20 общини по отношение на легловата база е нараснал с 12% (от 73% на 85%), по отношение на реализираните нощувки с 11% (от 78% на 89%) и по отношение на приходите - с 4% (от 90% на 94%).

Може да се заключи, че въпреки аналитичните препоръки и политическите декларации за преодоляване на тази ситуация, териториалната концентрация на туризма от 90-те години на 20-ти век остава почти непроменена, а наблюдаваният напоследък ръст дори я задълбочава. Българският туризъм си остава силно концентриран в пространството и от типа “анклав”, което води до значителен екологичен и социален натиск във вече развитите територии (виж данните за гъстота на легловата база и нощувки на 100 жители), включително и “свръхзастрояване” и нарастваща нужда от инфраструктура (напр. водоснабдяване, канализация, пречиствателни станции, електричество). Повечето региони в България не съумяват да създадат качествени регионални туристически продукти. Това има две основни последствия: а) възможностите за по-нататъшен растеж в традиционните курорти и туристически райони (Черноморско крайбрежие и ски курорти) са достигнали своя предел и тенденцията за ръст от изминалото десетилетие няма да може да бъде запазена, ако съществуващият подход към развитието се запази и б) значителният потенциал на голяма част от територията на страната остава неизползван или слабо използван и бизнесът и населението там не могат да се възползват от предимствата на туризма.



Конкретните проблеми и слабости на туризма, отразени в множество експертни оценки, изследвания на туристопотока и проучвания сред представители на туристическата индустрия и препотвърдени от анализа за Националната стратегия за развитие на туризма25, включват още и дефицитите в основната и специфична (туристическа) инфраструктура; качеството на предлаганите услуги в тясна връзка с наличието и квалификацията на персонала в туризма, неефективността на образованието и професионалното обучение в областта на туризма; ограниченото познаване на българския туристически потенциал (особено на културното и историческо наследство) и едностранчивата представа за страната, резултат от недостатъчна, погрешно адресирана и неефективна реклама; липсата на търговска марка и отсъствието на национални туристически бюра в основните страни, генериращи туристи; недостатъчната информация, която се предоставя на туристите, свързана с некоординираното развитие на туристическите информационни центрове и техните ограничени възможности и др. (Приложение 7, Таблица 2). Един конкретен дефицит, потвърден при разработването на тази програма, е ограничената пазарна информация , както на национално, така и на регионално ниво, дължащо се на недостатъчния обхват, качество и надеждност на маркетинговите проучвания и туристическата статистика, и по-конкретно на статистиката за настанителната база 26, оценките на туристическия потенциал като цяло и потенциала на конкретни продукти, оценките на икономическото, социално и екологично въздействие на туризма, липсата и/или ниското качество на стратегиите и програмите за развитие на туризма на всички нива и др. Дори наличната информация не е публично достъпна и в повечето случаи заинтересованите страни не подозират за съществуването й. Повечето от описаните пропуски, които водят до разочарование на клиентите и неефективност на туристическото развитие са извън туристическата индустрия в тесен смисъл (хотелиерство, кетъринг и др.) и извън обсега на влияние на предимно малките туристически компании и, следователно, изискват обществена намеса и колективни усилия27.

Въпреки че туризмът се разглежда като територия на частния сектор, особено след приватизацията в края на 90-те години, както в повечето други страни и тук се отчита нуждата от държавна политика, която да подкрепя и регулира неговото развитие, да управлява пазарните дисбаланси и да обезпечава специфичните обществени блага28. Заинтересованите страни в областта на туризма са разнообразни. Ролите в политиката на туризма в България са разделени между централната и местната власт и туристическите асоциации. Главната роля на Държавната агенция по туризма (ДАТ) е да разработва националната политика за развитие на туризма и законодателството в тази област, да провежда национален маркетинг и реклама, особено на международните пазари, да се занимава с категоризацията и контрола на туристическите обекти и дейности и др. Като транссекторна дейност, в политиката по туризма са ангажирани много от министерствата, отговарящи за транспорта, околната среда, селското стопанство, културата, образованието, икономическата политика и др. Има ясно изразена нужда от повишаване авторитета на ДАТ и от подобряване на предлаганите от нея услуги, особено в областта на маркетинга и рекламата, информацията, координирането, подкрепата за заинтересованите страни и др.29 Общините разполагат със законови правомощия по отношение на развитието на туризма, главно с оглед развитието на местната техническа и туристическа инфраструктура, планирането на туризма (и свързаното планиране на градските територии), предоставянето на информационни услуги на туристите, маркетинга и рекламата на местните туристически продукти, категоризацията на част от настанителната база и др. Общинските разходи в подкрепа на туризма и отдиха, обаче, са изключително ограничени (около 0,1-0,2% от общите). Туристическите организации (сдружения) имат значителни права и задължения, делегирани им по Закона за туризма. Регистърът на Държавната агенция по туризъм включва общо 82 туристически организации: 55 местни съвета и сдружения, 8 регионални туристически сдружения, 9 браншови асоциации и 10 продуктови асоциации30. Въпреки че националните, регионални и местни туристически организации си взаимодействат с държавните агенции и са активни в представянето на интересите на бранша, туристическото планиране, продуктовото развитие, маркетинга на дестинациите и др., те са разпокъсани, не представляват бранша като цяло, както и всички региони и територии със значение и се нуждаят от укрепване на капацитета им, за да са в състояние да изпълняват подобни задачи ефективно. Особено важни, макар и често пренебрегвани, са регионалните туристически сдружения, които обединяват местните действащи лица (общините, местните туристически сдружения, фирмите и др.) и имат потенциал да улеснят един регионален подход и да играят ролята на посредник между централното и местното ниво (като по този начин компенсират липсата на регионални структури на ДАТ). Сред недостатъците на туристическите сдружения са техният ограничен финансов капацитет и зависимостта им от донори, която може да се окаже сериозен риск за тяхната устойчивост след влизането на страната в ЕС и оттеглянето на традиционните (международни) донори31.

До 2000 г., в България на практика липсваше опит в публичните инвестиции в подкрепа на развитието на туризма. Няколко последователни проекта по програма ФАР32, както и програма САПАРД33 идентифицираха и се заеха да попълнят този пропуск. Те не само регистрираха съществуващата нужда от подобни интервенции на местно ниво, която може да бъде задоволена чрез използването на предприсъединителните фондове (доказателство за това е засилената конкуренция между предложените проекти), но и създадоха представа за желаните и най-подходящи интервенции, типичните трудности при разработването и изпълнението на проектите, както и допринесоха за изграждането на капацитет и за набирането на опит в разработването и изпълнението на проекти на значителен брой местни и национални участници. Един от най-важните уроци е, че несъгласуваното разработване и изпълнение на сравнително малки сходни проекти дори в рамките на един регион води до загуба на възможности за допълняемост, синергия, въздействие и, не на последно място, финансова ефективност.



    1. Каталог: upload -> docs
      docs -> Задание за техническа поддръжка на информационни дейности, свързани с държавните зрелостни изпити (дзи) – учебна година 2012/2013
      docs -> Наредба №2 от 10. 01. 2003 г за измерване на кораби, плаващи по вътрешните водни пътища
      docs -> Наредба №15 от 28 септември 2004 Г. За предаване и приемане на отпадъци резултат от корабоплавателна дейност, и на остатъци от корабни товари
      docs -> Общи положения
      docs -> І. Административна услуга: Издаване на удостоверение за експлоатационна годност (уег) на пристанище или пристанищен терминал ІІ. Основание
      docs -> I. Общи разпоредби Ч
      docs -> Закон за изменение и допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България
      docs -> Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси
      docs -> Наредба за системите за движение, докладване и управление на трафика и информационно обслужване на корабоплаването в морските пространства на република българия


      Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   34




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница