Програма за реформи ще зависи от определянето на подходящите мерки, както и от тяхното цялостно и бързо изпълнение с оглед на определения в програмата график
Изтегляне 0.73 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- През 2014 г. се очаква икономическото възстановяване на България да се разгърне и ускори.
- Като цяло България е постигнала ограничен напредък по изпълнението на специфичните за държавата препоръки за 2013 г.
- България е изправена пред редица взаимосвързани предизвикателства за политиката в усилията си да насърчи устойчивия и силен растеж, като същевременно преодолее макроикономическите си дисбаланси.
- Пазар на труда
- Бедност и социално изключване
- Образование
- Бизнес среда
- Енергийна интензивност и ресурсна ефективност
Съдържание Резюме 3 1.Въведение 5 2.Икономическа ситуация и перспективи 5 3.Предизвикателства и оценка на планираните политики 6 3.1. Бюджетна и данъчна политика 7 3.2. Финансов сектор 15 3.3. Политика на трудовия пазар, образователна и социална политика 16 3.4. Структурни мерки за стимулиране на устойчивия растеж и конкурентоспособността 23 3.5. Модернизация на публичната администрация 28 4.Заключения 32 Общ преглед 33 Приложение 38 РезюмеПрез 2014 г. се очаква икономическото възстановяване на България да се разгърне и ускори. Предвижда се обаче съживяването на икономиката да протече относително бавно, тъй като съгласно прогнозата на Комисията от пролетта на 2014 г. растежът на БВП ще достигне 1,7 % през 2014 г. и 2,0 % през 2015 г. Според прогнозите пазарът на труда ще продължи да изпитва затруднения, отбелязвайки единствено слабо възстановяване на заетостта и лек спад на безработицата през периода 2014—2015 г. След трите години на бюджетна консолидация дефицитът на сектор „Държавно управление“ нарасна от 0,8 % от БВП през 2012 г. до 1,5 % от БВП през 2013 г., което отразява ориентираната към разходите фискална експанзия през посочената година. Очаква се дефицитът по консолидирания държавен бюджет да нарасне допълнително през 2014 г., а през 2015 г. слабо да се понижи. Според прогнозите съотношението на брутния държавен дълг към БВП ще остане ниско — второто най-ниско сред държавите — членки на ЕС. Като цяло България е постигнала ограничен напредък по изпълнението на специфичните за държавата препоръки за 2013 г. Положителното е, че в краткосрочен и средносрочен план е малко вероятно да възникнат особени затруднения по отношение на публичните финанси на България, при условие че бъдат следвани нейните средносрочни бюджетни цели. Властите предприеха също така някои стъпки за подобряване на събирането на данъците и на бизнес средата. Въпреки закъснението, продължило с години, плановете за справяне с проблемите в областта на образованието, здравеопазването и заетостта сред младите хора са все още в етап на подготовка. В някои области като пенсионната реформа усилията на правителството бяха първоначално насочени в погрешната посока, докато в други, като например енергетиката, данъчното облагане и обществените поръчки, те бяха твърде разпокъсани и несъгласувани. Плановете за действие, представени в Националната програма за реформи и в Конвергентната програма за 2014 г., са целесъобразни, но реформите, най-вече по отношение на пазара на труда, образованието и енергийния сектор, не са достатъчно мащабни, за да бъдат изцяло преодолени предизвикателствата. Ефективността на Националната програма за реформи ще зависи от определянето на подходящите мерки, както и от тяхното цялостно и бързо изпълнение с оглед на определения в програмата график. България е изправена пред редица взаимосвързани предизвикателства за политиката в усилията си да насърчи устойчивия и силен растеж, като същевременно преодолее макроикономическите си дисбаланси. Както бе посочено от Европейската комисия през март 2014 г., те са свързани по-специално с намаляването на задлъжнялостта в корпоративния сектор и с пазара на труда. Въпреки напредъка, постигнат от правителството в изпълнението на неговата бюджетна програма, най-неотложните предизвикателства пред страната остават в общи линии непроменени от 2013 г. насам: пазара на труда, бедността и социалното изключване, образованието, здравеопазването, бизнес средата, обществените поръчки и енергийната и ресурсната ефективност. Недостатъчният институционален капацитет води до критични закъснения в изпълнението на необходимите реформи.
|