Програма за реформи ще зависи от определянето на подходящите мерки, както и от тяхното цялостно и бързо изпълнение с оглед на определения в програмата график



страница4/8
Дата28.01.2017
Размер0.73 Mb.
#13710
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8

Финансов сектор


Макрофинансовата стабилност изглежда незасегната. Доминираният от банките финансов сектор на България остава като цяло стабилен, а равнището на капиталовите буфери е високо. В края на 2013 г. общата капиталова адекватност бе 16,9 % в сравнение с 16,7 % в края на 2012 г. Съотношението на базовия капитал от първи ред18 възлизаше на 15,6 % през декември 2013 г. спрямо 15,2 % отпреди една година. Двата показателя остават над средните стойности за ЕС и са по-високи от регулаторните изисквания. Средното качество на кредитния портфейл остана в общи линии непроменено, като в края на 2013 г. необслужваните заеми съставляваха 16,9 % от брутния размер на заемите. Високият дял на необслужваните заеми обаче не крие рискове за финансовия сектор поради задоволителното равнище на провизиите. От друга страна, разходите по заделянето на провизии продължиха да ограничават рентабилността, като възвръщаемостта на активите остана без промяна на равнище от 0,7 %. Придобиването на две чуждестранни банки от местни юридически лица доведе до допълнително увеличаване на системното значение на последните.

Кредитирането продължи да бъде в застой. Ръстът на отпуснатите заеми намаля още повече през втората половина на 2013 г. в сравнение с предходните години. Очаква се той да се ускори през 2014 г. с оглед на все още силно задлъжнелия нефинансов корпоративен сектор. В същото време ликвидността в системата остава висока в резултат най-вече на нарастването на вътрешните депозити.

Общата картина разкрива различия между отделните икономически сектори. Ориентираните към износ дружества могат да получават относително лесно заеми, докато МСП срещат трудности, в т.ч. голям процент на отказани заеми. Алтернативите на банковите заеми за микрофинансиране не са недостатъчно развити и ограничават достъпа на МСП до финансиране. Някои инициативи, включително финансираните от ЕС по програма JEREMIE продукти на пазара за стартов и рисков капитал, оказват безспорно положително въздействие за подобряване на достъпа на МСП до кредитиране.
    1. Политика на трудовия пазар19, образователна и социална политика


През последните години неоптимално функциониращият пазар на труда намалява способността на икономиката да се приспособява и ограничава потенциала ѝ за растеж. България е изправена пред предизвикателства, свързани с висока безработица и цялостна слабост на пазара на труда, която се характеризира със структурна безработица, несъответствия между търсенето и предлагането на работна ръка (в качествено и количествено изражение) и поляризация на пазара на труда. Това от своя страна възпрепятства пригодността за заетост и реинтеграцията на пазара на труда. Значителна част от безработните не са обхванати от стандартните предпазни механизми (обезщетения за безработица и социално подпомагане), а по-скоро разчитат на помощ от семейството или на нерегламентирана заетост. Брутните доходи на домакинствата са се увеличили леко от 2008 г. насам и относителната бедност сред хората в трудоспособна възраст е ограничена. В България равнището на неравенствата е все още високо (с 1 п.п. над средно за ЕС), а делът на лицата, живеещи при сериозни материални лишения, остава най-висок в ЕС през 2012 г. Лошо образованата работна ръка, концентрирана в някои региони, допринася за ниската производителност на труда, а структурните пречки в редица области — като например несъответствието между търсената и предлаганата квалификация особено по отношение на новите технологии, както и продължаващото намаляване на населението в трудоспособна възраст — влошават допълнително перспективите за дългосрочен устойчив растеж. Делът на преждевременно напусналите училище представлява проблем най-вече сред ромите — според проучване на FRA 85 % спрямо 32 % за останалата част от населението. 20

През 2013 г. към България бяха отправени СДП по отношение на безработицата, образованието, пенсионната реформа и социалното изключване. Властите бяха настойчиво приканени да се справят с високите равнища на безработицата сред младите хора, като разширят обхвата и повишат ефективността на активните политики по заетостта (АПЗ) чрез подобряване на стимулите за работа и чрез укрепване на Агенцията по заетостта, така че да предоставя по-качествени услуги. Освен това властите бяха приканени да подобрят достъпността и ефективността на социалните трансфери, да преразгледат въздействието върху заетостта на минималните социалноосигурителни прагове, да увеличат приноса на образователната система към формирането на човешки капитал на всички равнища, както и да адаптират пенсионната система, за да се увеличи участието на възрастните хора на пазара на труда. Въпреки че въведе няколко субсидирани програми за заетост на по-възрастните работещи, изготви национален план за създаване на работни места за младите хора и създаде допълнителни възможности за стажове, България като цяло постигна ограничен напредък в тези области.

Пазар на труда

Повишаването на ефикасността и ефективността на активните политики по заетостта продължават да представляват предизвикателство за България. Ограниченият обхват и слабата ефективност на активните политики по заетостта намират отражение в ниската степен на участие в мерките за учене през целия живот (1,7 % от населението в сравнение с 10,4 % за ЕС—28 през 2013 г.21), малък дял на безработните, намиращи трудова заетост, и сравнително висок дял на дългосрочно безработните (57,4 % от всички безработни през 2013 г.) 22. През 2013 г. беше приета стратегия за учене през целия живот с цел постигане на 7-процентно участие сред пълнолетното население до 2020 г. АПЗ не са достатъчно добре насочени към безработните, които най-силно се нуждаят от активиране, и онези с най-голяма вероятност да бъдат наети на работа. През 2013 г. стартира оценка на нетното въздействие на ефикасността и ефективността на активните програми и мерки, както и на цялостния ефект от АПЗ, която все още не е приключила. Вследствие на това България е постигнала ограничен напредък в укрепването на активните политики по заетостта, най-вече по отношение на финансираните на национално равнище схеми за заетост.

България е постигнала ограничен напредък в допълнителното укрепване на капацитета на Агенцията по заетостта с цел тя да предоставя ефикасни консултации на търсещите работа. В актуализираната стратегия по заетостта23се отдава приоритет на активирането на безработните лица от групите в неравностойно положение чрез обучение и назначаването на администратори и трудови психолози в бюрата по труда. Освен това основните цели на политиката в областта на заетостта е да се подобри качеството на предоставяните услуги и да се повиши капацитетът на Агенцията по заетостта. Все още обаче не може да бъде установен осезаем напредък в тази област. Необходимо е да бъде допълнително укрепен процесът на разширяване и диверсифициране на активните политики с цел повишаване на способността им да откриват работници с подходящ профил. Липсва система за следене на резултатите, която да съпоставя ефективността на регионалните клонове и обхвата на услугите. Особено проблематично е ангажирането (и достигането) на т.нар. група NEET — (млади хора на възраст между 18 и 24 години, които нито работят, нито учат или се обучават), както и на ромите. Делът на NEET в България (21,6 %) надхвърля значително средното за ЕС ниво (13 %). В България е отчетен най-високият дял на NEET, с които службите по заетостта не са успели да осъществят контакт. Делът на неактивните младежи (14,3 %) е почти два пъти по-висок от средния за ЕС—28 (6,1 %)24. Младежката безработица, както и делът на преждевременно напусналите училище са малко над средното за ЕС равнище. България предприе първи стъпки за прилагане на препоръката за създаване на Гаранции за младежта. Тези гаранции биват постепенно прилагани от 2014 г., като тяхното финансиране е предвидено до 2020 г. Понастоящем тази инициатива акцентира най-вече върху проблема, свързан с преждевременното напускане на училище.

Капацитетът за установяване и задоволяване на нуждите от умения остава недоразвит. Инструментите за наблюдение на пазара на труда не са достатъчно развити, за да отчетат незаетите работни места, въпреки че неотдавна на секторно равнище бяха създадени структури за подобряване на търсенето на умения. Системата за прогнозиране на нуждите от умения все още не функционира. Необходимите в краткосрочен план умения ще се определят въз основа на данни, получени от проучвания сред работодателите. Средносрочните и дългосрочните прогнози на търсенето и предлагането на работна ръка ще се изготвят на базата на макроикономически прогностичен модел, разработен от консорциум от научни работници. Междувременно възможностите за вътрешнофирмено обучение набраха популярност сред бизнеса, особено в сектора на ИКТ. Действащото данъчно законодателство обаче не насърчава вътрешнофирменото обучение.

България постигна ограничен напредък в подобряването на достъпа на ниско квалифицираната работна ръка до пазара на труда. През 2013 г. правителството извърши анализ на въздействието на минималните осигурителни прагове върху динамиката на безработицата в страната. В проучването беше достигнато до заключение, че основната причина за загубата на работни места се крие в значителното забавяне на икономическата активност и че минималните прагове не са оказали съществено въздействие върху равнището на заетост на нискоквалифицираните работници. По-голямата част от изгубените работни места в България са отчетени обаче в строителството и експортно ориентираните сектори — сектори, които не бяха добре обхванати от проучването. Счита се, че е необходим допълнителен анализ на микро ниво. През 2014 г. се подготвя второ аналогично проучване за 2014 г., като правителството все още не е посочило конкретни последствия за политиките си в отговор на тези проучвания. Освен това неотдавнашните увеличения на минималната работна заплата (с около 40 % спрямо 2011 г.) доведоха до повишаване на минималните социалноосигурителни прагове за неквалифицираните или нискоквалифицираните работници над средния темп на нарастване на праговете, което увеличи риска от прекомерно оскъпяване на труда на най-уязвимите групи на пазара на труда. Минималната работна заплата се определя от правителството след консултации със социалните партньори; липсват обаче ясни насоки за нейното прозрачно определяне, които да отчитат икономическите фактори и ситуацията на пазара на труда. Въпреки че минималната работна заплата има за цел материално да подпомогне ниско платените работници и работниците с ниска производителност, тя също така повишава цената на техния труд и ограничава възможностите им да намерят работа.

Каре 3. Осигуряване на гаранции за младежта в България25

Основните предизвикателства пред осигуряването на Гаранцията за младежта в България са:

— недостатъчна насоченост върху възможности за „втори шанс” за образование за изключително високия брой на преждевременно напуснали училище;

— необходимост от засилване на инициативите за двустранно обучение и чиракуване, в т.ч. гаранция, че тези възможности водят до устойчива интеграция на пазара на труда;

— недостатъчно ангажиране на групата NEET и недостатъчни механизми за насърчаване на тяхната регистрация в бюрата по труда;

— разширяване и диверсифициране на активните политики по заетостта с цел повишаване на способността им да откриват работници с подходящ профил, както и развиване на капацитет за установяване и задоволяване на нуждите от умения;



— недостатъчни мерки, насочени конкретно към най-нискоквалифицираните работници, сред които попада голяма част от ромското население.

Образование

Предизвикателството, свързано с подобряване на цялостното качество и ефективност на училищната образователна система, остава на дневен ред. Въпреки напредъка в сравнение с резултатите от 2009 г., отбелязан в проучването на PISA от 2012 г., постиженията на учениците в България по четене и математика продължават да са най-слабите сред 28-те държави — членки на ЕС, а в областта на естествените науки България заема трето място в тази неблагоприятна класация.26 България все още не е приела Закона за училищното образование, като след години на забавяне се очаква неговото приемане да бъде отново отложено за 2015 г. 27 Очаква се планираните законодателни промени да осигурят рамка за необходимите реформи, включително модернизиране на учебните програми и подобряване на обучението и стимулите за учителите.

Качеството на професионалното образование и обучение (ПОО) остава незадоволително. Лошото качество на учебната среда, по-специално остарялата инфраструктура и ограничената практическа насоченост, водят до голям относителен дял на лицата, напускащи преждевременно училищата за ПОО.28 Предизвикателствата включват пълно интегриране на ПОО в общата образователна структура, като по този начин се даде възможност за гъвкав преход между образователните подсектори и се гарантира съвместимостта със стратегиите в областта на преждевременното напускане на училище, висшето образование и ученето през целия живот. Увеличаването на предлагането на стажове и възможности за чиракуване с подкрепата на бизнес партньорите е от решаващо значение, най-вече за нововъзникващите бизнес сектори и професиите, изискващи по-ниско ниво на специализация.

България не е постигнала напредък в реформирането на висшето образование. По-специално, все още липсват мерки за осигуряване на съответствие между резултатите в образованието и нуждите на пазара на труда, както и за насърчаване на по-тясното сътрудничество между образованието, изследователската дейност и предприятията. Висшето образование продължава да е изправено пред предизвикателството да отговаря по-добре на потребностите на пазара на труда. През 2012 г. заетостта при младите висшисти бе едва 67,3 %. Ниските стандарти за сертифициране на качеството допринасят за лошите показатели на висшето образование. Разработена бе стратегия за висшето образование, която е в процес на обсъждане в Народното събрание. Предложенията включват преструктуриране на управлението на университетите чрез пряко включване на заинтересованите страни като предприятия и студенти, обединяване на съществуващи университети, както и възприемане на подход, основан на резултатите, за съгласуване на образователните програми и търсенето на работна ръка. Недостатъчен е напредъкът, постигнат по отношение на инвестициите в научноизследователския капацитет на университетите и професионалното развитие на академичния състав, като непосредствените предизвикателства са свързани с определянето на тези професии, чието търсене на пазара на труда ще расте.

Подобряването на достъпа до приобщаващо образование за деца в неравностойно положение, по-специално от ромски произход, представлява предизвикателство. България постигна ограничен напредък в подобряването на достъпа до приобщаващо образование за деца в неравностойно положение, по-специално от ромски произход.29 Делът на преждевременно напусналите училище остава по-висок в сравнение със страните от ЕС—10.30 През октомври 2013 г. Министерски съвет прие стратегия за намаляване на броя на преждевременно напусналите училище. В системата на общото образование се провеждат понастоящем редица инициативи за подобряване на достъпа до приобщаващо образование за деца в неравностойно положение. Ключови стъпки в правилната посока представляват конкретно задължителното двугодишно предучилищно образование и широкият кръг от инициативи за намаляване на броя на децата, напускащи преждевременно училище. Особено важно е да бъдат продължени и разширени мерките, насочени към намаляване на дела на преждевременно напусналите училище, като се акцентира по-силно върху възможностите за „втори шанс” за образование, обучението на учителите и борбата със сегрегацията. Все още не са предприети подходящи мерки във връзка с пропуските, установени от Комисията31 по отношение на сегрегацията в училищата, висшето образование и събирането на данни.

Здравеопазване

България се нуждае от цялостна реформа на здравеопазването. Тя постигна ограничен напредък в гарантирането на ефективен достъп до здравеопазване и подобряването на ценообразуването на здравните услуги чрез обвързване на финансирането на болниците с постигнатите резултати и развиване на възможностите за извънболнично лечение. Показателите за здравния статус остават на незадоволително равнище в сравнение с другите държави — членки на ЕС, което демонстрира по-големите нужди от здравеопазване и от дългосрочни грижи и следователно потенциално по-високите бъдещи разходи. Въпреки че Националната здравна стратегия за 2014—2020 г., представена от българското правителство през 2013 г., е стъпка в правилната посока, в нея липсват данни за конкретните инфраструктурни инвестиции, подходяща система за наблюдение и преразглеждане, както и ясен срок за нейното прилагане. Насоките на действие не са напълно дефинирани, а процесът на бюджетиране трябва да бъде оптимизиран. В процес на подготовка е стратегия за спешната помощ. Основните предизвикателства пред българската система на здравеопазване продължават да са установените през 2013 г.: липса на прозрачност във финансирането на болниците, ограничен достъп за някои социални групи и региони до здравни услуги и непропорционално високото равнище на преките плащания от страна на пациентите, като сериозен проблем представляват нерегламентираните разплащания.32 Системата на здравеопазване не се ангажира с решаването на проблема, свързан с осигуряването на справедлив достъп до здравно обслужване и оптимизиране на болничната мрежа. Липсата на административен капацитет в сектора на здравеопазването ограничава потенциала за изготвяне на подходящи стратегии и за изпълнение на програми и висококачествени проекти, което пречи на усвояването на средства от ЕС.

Социална политика

България е изправена пред сериозни предизвикателства по отношение на бедността и социалното изключване. Българските граждани са изложени на най-голям риск от бедност или социално изключване в ЕС (49,3 % през 2012 г., което е почти два пъти повече от средното за ЕС). Особено тревога будят високият процент на изложените на риск от бедност роми33, както и високите равнища на бедност и социално изключване при децата34 (52,3 % през 2012 г.) и лицата на възраст над 65 години (59,1 % през 2012 г.). Високите и увеличаващи се равнища на лишенията, на които са изложени децата, могат да бъдат свързани с твърде ограниченото използване на услуги, свързани с образованието в ранна детска възраст (особено сред най-бедните), високия дял на лицата (предимно жени), работещи не по свое желание на непълно работно време, както и заложените в система за данъчно облагане и социални плащания демотивиращи фактори за търсене на работа, засягащи самотните родители и вторите работещи членове на домакинството с ниски доходи. Ключов фактор за намаляване на риска от бедност са трудовите доходи; безработните са изложени на най-голям риск от бедност.

Обхватът и ефикасността на обезщетенията за безработица и социалното подпомагане са като цяло ограничени. Голям брой безработни не са обхванати от стандартните предпазни механизми (обезщетения за безработица и социално подпомагане) в България35, а по-скоро разчитат на помощ от семейството или на нерегламентирана заетост. Твърде строгите и ограничаващи критерии намаляват обхвата, като до лицата, които не получават никакви помощи, трудно достигат и мерките за активиране. Не се наблюдава синхрон между агенциите, които предоставят обезщетения/социално подпомагане и услуги за приобщаване на пазара на труда на безработните и на неактивното население. Между различните служби липсва необходимата институционална координация и интеграция, а високото и нарастващо натоварване на персонала възпрепятства оказването на подкрепа на търсещите работа.36 Нивото на общия минимален доход е много ниско и не съответства на повишилия се праг на бедността. 37

Все още липсва интегриран подход към по-ефективна социална защита. България постигна известен напредък в посока осигуряване на изпълнението на националните стратегии за бедността. Ограничен напредък се наблюдава при подобряването на достъпността и ефикасността на социалните трансфери и услуги, по-специално за децата и възрастните хора. През 2013 г. правителството предприе конкретни стъпки в тази посока: приемането на Национална стратегия за дългосрочна грижа от Министерски съвет на 7 януари 2014 г.;38 продължаване на процеса на деинституционализация на децата в домове за настаняване с широката подкрепа на европейските структурни фондове; разширяването на месечните семейни помощи за деца и тяхното обвързване с редовното посещаване на училище (включително задължителното предучилищно образование) и с удостоверение за извършени задължителни имунизации; разширяване на обхвата на програмата за целеви помощи за отопление към конкретни рискови групи. Въпреки това трябва да бъдат положени още много усилия, включително предотвратяване на изоставянето на деца и насърчаване на качествени алтернативни социални грижи на местно равнище (например чрез квалифициран персонал).

Изпълнението на Националната стратегия за интегриране на ромите от 2013 г. протича вяло, като липсва ангажимент за постигане на конкретни цели. България не постигна напредък в посока осигуряване на изпълнението на тази стратегия. Някои от планираните мерки в областта на образованието и заетостта понастоящем биват прилагани, но обхватът на ограничените на местно равнище граждански мерки трябва да бъде разширен, като бъдат интегрирани в цялостен и систематичен подход за приобщаване на ромските деца в качествено общо образование и за интеграция на ромите на пазара на труда. Успешното прилагане на стратегията зависи от възстановяването на конструктивния диалог с гражданското общество и осигуряването на приемственост в усилията на работната група на министерско равнище по използването на средства на ЕС за приобщаване на ромите.

Каре 4. Заключения от задълбочения преглед на България от март 2014 г.

Третият задълбочен преглед на България по процедурата при макроикономически дисбаланси бе публикуван на 5 март 2014 г.39 В България продължават да са налице макроикономически дисбаланси, които трябва да бъдат следени и за които са необходими политически действия. В прегледа акцентът бе поставен върху задълбочения анализ на последните развития и очакваните бъдещите перспективи пред констатираните дисбаланси. Основните наблюдения са следните:

Устойчивото коригиране на текущата сметка спомогна за намаляване на потребностите на държавата от външно финансиране, но задлъжнялостта продължава да е висока. Корекцията в основни линии изглежда не е породена от икономическия цикъл, а от предизвикано от кризата намаляване на вноса, придружено от добри резултати при износа, за което свидетелства устойчивото увеличаване на дяловете от световния пазар. Задлъжнялостта обаче продължава да е висока. По-нататъшното преодоляване на тази слабост ще зависи от допълнителното подобряване на външната конкурентоспособност и добрите резултати при износа.

Корпоративната задлъжнялост продължава да бъде значителна и натискът за намаляването ѝ би могъл да ограничи растежа в някои сектори; въпреки това икономиката не изглежда изложена на съществени непосредствени рискове. От 2010 г. насам дългът на нефинансовите дружества намалява, но все още е голям като дял от БВП. В отговор на натиска за намаляване на задлъжнялостта дружествата увеличиха рентабилността и спестяванията, най-вече чрез съкращаване на разходите, включително съкращаване на работни места. Все пак предвид факта, че по-голямата част от задълженията на нефинансовите дружества са под формата на вътрешнофирмени заеми, потенциалният риск от въздействие върху финансовия и публичния сектор изглежда ограничен, както вече бе подчертано във втория задълбочен преглед за България.

Неоптимално функциониращият пазар на труда намалява способността на икономиката да се приспособява и ограничава потенциала ѝ за растеж. По време на кризата свиването на заетостта бе по-рязко от свиването на БВП. От 2008 г. насам безработицата се е увеличила над два пъти, достигайки 13 % през 2013 г.; драстично е нараснал броят на безработните младежи и дълготрайно безработните.

Активните мерки на пазара на труда не успяват да улеснят приспособяването; от своя страна, пропуските в образователната система възпрепятстват широкообхватното натрупване на човешки капитал, а определянето на минимални прагове на възнагражденията крие риск от прекомерно оскъпяване на труда на най-уязвимите групи на пазара на труда. Съкращаването на работни места засегна най-силно две групи — ниско квалифицираните и младите работници. До този момент активните мерки на пазара на труда, включително обучението, не успяха да приобщят отново дори по-опитните работници, допринасяйки за несъответствието между търсената и предлаганата квалификация и високото равнище на структурната безработица. Също така през последните години минималните възнаграждения под формата най-вече на минимална работна заплата и прагове за социални осигуровки значително нараснаха, което ограничава възможностите за намиране на работа, особено на ниско квалифицираната работна ръка.



В задълбочения преглед се разглеждат и възможностите пред политиката да преодолее предизвикателствата, установени в анализа: i) подобряването на деловата среда ще спомогне за привличането на чуждестранни капитали и ще насърчи иновациите в производството и оттам — за запазване на конкурентоспособността и добрите резултати при износа на България; ii) осигуряването на по-ефективно и по-добро усвояване на средствата от ЕС ще подкрепи потенциалния растеж; iii) изглежда необходимо да се подобрят ефективността и ефикасността на активните мерки на пазара на труда; iv) приспособяването на пазара на труда ще бъде улеснено, ако не се допусне повишените минимални възнаграждения да възпрепятстват достъпа до него на ниско квалифицираната работна ръка; и v) за средносрочния и дългосрочния растеж би допринесъл напредък в областта на образованието и обучението с оглед посрещане на предизвикателството за намаляване на несъответствието между търсената и предлаганата квалификация.

    1. Каталог: pub -> ECD
      ECD -> Съдържание
      ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
      ECD -> I. въведение
      ECD -> Съвет на европейския съюз
      ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
      ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
      ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
      ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
      ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


      Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница