Програма за реформи ще зависи от определянето на подходящите мерки, както и от тяхното цялостно и бързо изпълнение с оглед на определения в програмата график


Структурни мерки за стимулиране на устойчивия растеж и конкурентоспособността



страница5/8
Дата28.01.2017
Размер0.73 Mb.
#13710
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8

Структурни мерки за стимулиране на устойчивия растеж и конкурентоспособността


Икономическото възстановяване е все още мудно в резултат на натиска за намаляване на задлъжнялостта и продължителното приспособяване на пазара на труда. Темпът на нарастване на разходите за труд и на разходите за труд на единица продукция се забави; въпреки това растежът на номиналните заплати остава малко по-висок от повишаването на производителността. Освен това дружествата са изправени пред високи стопански разходи, свързани с административни изисквания и ниска енергийна ефективност. В същото време нараснаха равнището на спестяванията и рентабилността на корпоративния сектор в отговор на необходимостта от намаляване на задлъжнялостта. Като малка икономика от отворен тип страната продължава да е зависима от чуждестранно финансиране, за да стимулира икономическия си растеж. Следователно подобряването на бизнес средата и инфраструктурата, особено по отношение на енергетиката и транспорта, и усвояването на наличните финансови средства от ЕС са от съществено значение за по-нататъшното повишаване на потенциала за растеж в България.

През 2013 г. към България бяха отправени СДП за създаване на благоприятна бизнес среда, повишаване на капацитета на публичната администрация и правилно функциониране на пазарите на енергия.

Бизнес среда

Слабите институции и продължителните административни процедури осуетяват подобряването на бизнес средата. Недостатъците в общата институционална рамка, в която работят предприятията, в т.ч. по отношение на публичната администрация и съдебната система, са разгледани по-подробно в раздел 3.5. Освен това лошото функциониране и слабото корпоративно управление на институциите, предоставящи обществени услуги, и на регулаторните органи, в т.ч. в сектора на енергетиката, транспорта, както и на управлението на водите и отпадъците, увеличават несигурността и пречат на икономическата дейност. Показателите на България по отношение на условията за извършване на стопанска дейност40 леко се влошиха през последната година. Основните проблеми са свързани с получаването на достъп до електроенергия и разрешителни за строеж, както и продължителните процедури за регистриране на предприятие. Продължителността на производствата по несъстоятелност надхвърля три години, а нивото на възстановяване на вземания е под една трета от дължимата сума. Напредък бе постигнат по отношение на външнотърговските процедури и улесненията при плащане на данъци. Въпреки това все още съществуват проблеми по отношение на митническата ефективност и времето, необходимо за обработване на операциите по вноса и износа41.

Разработването на услуги за електронно управление е в застой, което ограничава усилията за увеличаване на прозрачността и намаляване на административната тежест. Все още няма напълно функциониращо Единно звено за контакт (ЕЗК). Липсата на координация между различните проекти, гарантираща оперативна съвместимост на различните системи, доведе до разпокъсано въвеждане на електронните услуги. През 2013 г. правителството изготви нова, актуализирана стратегия за електронно управление и годишен план за действие. Тези два нови документа все още не са приети. Неотдавнашните подобрения, направени по отношение на българското ЕЗК в сектора на услугите, все още не отговарят на изискванията на Директивата за услугите. Броят на процедурите, които могат да бъдат извършени онлайн, е малък и не е предвидена възможност за трансгранично приключване. Координацията между различните органи, предлагащи услуги чрез портала, е недостатъчна и се наблюдават закъснения при актуализирането на информацията. Все още не е намерено решение на този проблем, което води до забавяне на достигането на пълния капаците на ЕЗК.

Енергетика, околна среда и изменение на климата

Конкуренцията в сектора на електроенергията и природния газ е все още слаба поради недостатъчно развитите пазари. Фактори от особено значение за подобряване на функционирането на пазарите на енергия остават липсата на електроенергийна и газова борса и липсата на прозрачен пазар на едро. „Свободният пазар“ на електроенергия (около 15 % от общия пазар, като останалата част е регулирана) е доминиран от един единствен доставчик, като неговият малък размер означава, че конкуренцията не може да изпълни функцията си за гарантиране на ефективността на разходите. Допълнителна тежест представляват скъпите схеми за подпомагане в енергийния сектор, които влияят върху финансовото състояние на държавните предприятия и на частните дружества в отрасъла. Понастоящем енергийният сектор не е финансово рентабилен и е зависим от финансирането от страна на Български енергиен холдинг, който на свой ред трябва да се кредитира от пазарите.42 Продължават да съществуват проблеми по отношение на независимостта и ефективността на националния регулатор. Неговият бюджет бе леко повишен, но административният капацитет на регулатора продължава да бъде скромен в сравнение делегираните му задачи и отговорности. Освен това липсата на прозрачност в процедурите за подбор, както и постоянните промени в управлението попречиха да бъде осигурена стабилност.

Енергийният сектор бе обект на внимание през изминалата година, като бяха предприети конкретни действия, а други бъдещи мерки са в процес на обсъждане. Предприетите през 2013 г. мерки включват транспониране на липсващите части на „третия пакет“ от директиви за електроенергията и природния газ и отделяне на системния оператор от Националната електрическа компания.43 Също така бе улеснен износът чрез премахване на някои допълнителни такси за крайния потребител.

Зависимостта от вноса от няколко доставчика и липсата на развитие на инфраструктурата крият риск от прекъсване на доставките. България е една от страните с най-големи търговски дефицити в областта на енергетиката в ЕС (като дял от БВП), като предлагането на суров петрол, природен газ и въглища се осигурява основно посредством внос. Освен това тя ползва само няколко източника и маршрути за доставка на тези продукти — в някои случаи само един. Недостатъчно развитата инфраструктура възпрепятства диверсифицирането на доставките. Редица инфраструктурни проекти за пренос на електроенергия и природен газ получиха статут на проекти от общ интерес, отговарящи на условията за получаване на финансова подкрепа от Механизма за свързване на Европа, но конкретните мерки за развитие на инфраструктурата остават рядкост. На границата с Румъния бе изпълнен проект с малък капацитет за реверсивно подаване, чрез който бе слабо подобрен капацитетът на България за справяне с прекъсванията на доставките. Проектът обаче все още не е свързан с транзитната и преносната система от българската страна.

Енергийната ефективност остава ниска, а предприетите мерки изглеждат недостатъчни. Енергийната интензивност продължава да е най-високата в ЕС. Подобряването на ефективността е признато от компетентните органи като част от дългосрочното решение на проблема с високите сметки за крайните потребители на енергия, оказващ отрицателно въздействие върху конкурентоспособността. Това буди особена тревога в жилищния сектор и сектора на транспорта. Цялостното и навременно транспониране и ефективното прилагане на Директивата за енергийната ефективност (която трябва да бъде транспонирана през юни 2014 г.) ще осигурят допълнителни инструменти за насърчаване на енергийната ефективност. Успехът на Националния план за действие по енергийна ефективност от 2011 г. зависи от съществуването на целесъобразни инструменти за контрол, мониторинг и санкциониране на нарушителите.

През 2013 г. България изпълни поставената ѝ цел съгласно стратегия „Европа 2020“ относно дела на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление. Постигането на целта може да позволи на страната да сподели своя опит с други държави членки чрез механизми за сътрудничество. Краткосрочният период, за който бе изпълнен целта, може би означава, че схемите за подпомагане са били твърде привлекателни за инвеститорите. Въпреки че реализирането на неочаквани печалби от страна на публични и частни инвеститори трябва да се избягва, за да се държат енергийните разходи под контрол, е важно също така да не се влошава инвестиционният климат в България чрез мерки, които са или могат да бъдат възприемани като произволни или импровизирани. В опит да смекчат ефекта от производствените колебания, характерни за вятърната и слънчевата енергия, върху стабилността на системата властите въведоха редица мерки, които понастоящем се оспорват от производителите на енергия от възобновяеми източници.

Политиките за опазване на околната среда са недостатъчни, което влияе неблагоприятно върху икономиката и качеството на живот в България. Лошите резултати в секторите на управление на водите и отпадъците оказват неблагоприятно влияние върху ефективността на ресурсите. Продължават да са налице основните проблеми при управлението на водите, а именно неадекватно управление на сектора, недостатъчно възстановяване на разходите за водоснабдяване и ограничен административен капацитет на заинтересованите страни. Положителна стъпка е промяната в начина на изчисляване на таксите за събиране на отпадъци от общините, въведена през 2013 г. В това законодателно изменение обаче не се уточнява методът за изчисляване на количеството на отпадъците, което оставя вратички в неговото прилагане. Според актуален доклад44 в България са регистрирани най-високите концентрации на PM2, CO и SO2 във въздуха, което е свързано с външни разходи, включително за здравеопазване и пропуснати работни дни.

Транспортна и широколентова инфраструктура

Държавният железопътен оператор продължава да бъде изправен пред трудности по отношение на финансирането и преструктурирането. Плановете за приватизация на товарното подразделение на железопътния оператор бяха отменени през 2013 г., въпреки че процедурата бе вече в ход. В същото време кредиторите и доставчиците на дружеството предприеха действия за събиране на вземанията си, като все още продължават преговорите за преструктуриране на дължимите суми. Все още липсва ясна позиция относно бъдещето и на товарното, и на пътническото подразделение. Отчита се обаче необходимостта от оптимизиране на структурата на дружеството. Конкуренцията при товарните превози расте, като делът на дружеството от съвкупния сухопътен транспорт е над средния за ЕС.

Степента на разпространение на услугите за широколентов достъп в страната е ниска въпреки високите скорости на преноса на данни. Наличието на широколентов достъп е под средното за ЕС и е особено ниско в селските райони, което разкрива пропуски в инфраструктурата. Разгръщането на стандарти за високоскоростно предаване на данни по безжични мрежи от типа Long-Term Evolution протича бавно, като една от причините за забавянето е, че по-голямата част от радиочестотната лента 800 MHz все още се използва от Министерството на отбраната. Уменията на повечето българи в областта на ИКТ са особено ограничени, като 80 % от българското население и 92 % от хората в неравностойно положение нямат или имат ниска компютърна грамотност, като при работещите този дял възлиза на 77 % — доста над средния за ЕС. Електронната търговия е все още на ранен етап на развитие, като оборотът, реализиран от предприятията чрез електронна търговия, е едва 3 % от общия им оборот (вторият най-нисък процент в ЕС)45. Положението не се е подобрило през последната година и възможностите за широколентов достъп продължават да се ограничават от липсата на технически капацитет за планиране и осъществяване на инвестициите в ИКТ, както и от административните пречки пред инвестициите.

Научни изследвания и иновации

Навременното разработване и прилагане на съгласувани стратегии за научни изследвания и иновации, основани на интелигентна специализация, е от съществено значение за повишаване на конкурентоспособността и производителността в средносрочен и дългосрочен план. На този етап ключовите предизвикателства, които стоят пред България, са липсата на ефективност в публичното финансиране на научните изследвания и иновации, както и ниската и намаляваща интензивност на НИРД (най-ниска сред държавите — членки на ЕС, в размер на 0,24 % от БВП през 2012 г.). Приоритетите на научните изследвания и иновациите не са достатъчно целенасочени и съгласувани в България. Законът за иновациите, обявен в НПР за 2013 г., не бе приет, а планираният по-рано национален борд за иновации все още не е създаден. Освен това националният фонд „Научни изследвания“ преустанови предоставянето на средства през 2013 г. поради започването на разследване на възможните нередности в процедурата за отпускане на средства. Всички тези фактори възпрепятстват повишаването на потенциала за научни изследвания и иновации. През февруари 2014 г. правителството започна обществена консултация за актуализиране на настоящата национална стратегия за развитие на научните изследвания до 2020 г. и на процедурния правилник на националния фонд „Научни изследвания“. То също така обяви намерението си да въведе система за оценяване на научната дейност, да подобри научноизследователската инфраструктура, да ускори трансфера на знания и да насърчи иновациите в предприятията.

Каре 5: Потенциално въздействие на структурните реформи върху растежа — сравнителна оценка

Структурните реформи са от особено значение за повишаване на растежа. Поради това е важно да се познават потенциалните ползи от тези реформи. Ползите от структурните реформи могат да се оценят с помощта на икономически модели. Комисията използва своя модел QUEST, за да определи как структурните реформи в дадена държава членка биха повлияли на растежа, ако държавата членка е намалила средното си икономическо изоставане спрямо трите страни с най-добри икономически показатели в ЕС, например по отношение на степента на конкуренция в икономиката или участието на пазара на труда. Подобряването на тези показатели би могло да доведе до повишаване на БВП с около 6 % за период от 10 години. Някои реформи биха могли да окажат влияние дори в рамките на относително кратък период от време. Симулациите в рамките на модела потвърждават анализа от раздел 3.3, според който най-големи ползи е вероятно да бъдат постигнати чрез засилване на конкуренцията на стоковите пазари и повишаване на степента на участие на жените и възрастните хора на трудовия пазар. В допълнение направените симулации подкрепят приоритета, който властите отдават на реформата на активните политики по заетостта.



Таблица: Структурни показатели, цели и потенциално въздействие върху БВП46

Източник: службите на Комисията. Бележка: при симулациите се приеме, че всички държави членки ще предприемат реформи, които водят до намаляване на структурните им пропуски наполовина. В таблицата е представено въздействието на всяка реформа върху общия БВП след пет и десет години. Ако даден показател на страната е над референтната стойност, не се симулира въздействието на мерките за реформа в тази област; въпросната държава членка може все пак да бъде облагодетелствана от мерките, предприети от други държави членки. 47 * Дългосрочното въздействие от увеличаване на дела на висококвалифицираните лица от населението ще възлезе на 2,0 % от БВП, а от намаляване на дела на нискоквалифицираните — на 2,7 %. ** Като референтната стойност се определя средната стойност за ЕС.



    1. Каталог: pub -> ECD
      ECD -> Съдържание
      ECD -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
      ECD -> I. въведение
      ECD -> Съвет на европейския съюз
      ECD -> Точки за открито обсъждане1 Страница обсъждания на законодателни актове
      ECD -> Доклад на комисията за финансирането на сигурността на въздухоплаването доклад на комисията
      ECD -> Регламент за изменение на Регламент (ЕО) №1466/97 на Съвета
      ECD -> Доклад за 2007 Г. За фар, предприсъединителната помощ за турция, cards и преходния финансов инструмент
      ECD -> Открито обсъждане в съответствие с член 16, параграф 8 от Договора за ес


      Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница