Въпреки положителните развития по отношение на бюджетната стабилност и стабилността във финансовия сектор България не успя да се възползва напълно от икономическото възстановяване, настъпило в световен мащаб след кризата. Ниското равнище на заетост и високата безработица сред нискоквалифицираните работници и младите хора отразяват продължаващите несъответствия между търсените и предлаганите квалификации и географски несъответствия, както и ниското качество на образователните системи и на системите за обучение и слабото им съответствие с нуждите на пазара на труда. Поради това значителен и устойчив дял от населението е застрашен от бедност и социално изключване. Като малка икономика от отворен тип България зависи от чуждестранно финансиране, за да стимулира икономическия си растеж. Ето защо подобряването на бизнес средата, публичната администрация и инфраструктурата е от съществено значение за по-нататъшното повишаване на потенциала за растеж на България.
Анализът, направен в настоящия работен документ, води до заключението, че България е постигнала ограничен напредък при изпълнението на специфичните за държавата препоръки за 2013 г. Положителното е, че въпреки бавното икономическо възстановяване правителството постигна своята средносрочна цел по отношение на публичните финанси. Властите предприеха също така някои стъпки за подобряване на събираемостта на данъците и на бизнес средата. Въпреки това текущият темп на реформите е недостатъчен за справяне с предизвикателствата, а в редица области се наблюдава забавяне на започналите реформи. Постигнат е само ограничен напредък в изпълнението на препоръките от 2013 г. по отношение на пазара на труда, образованието, здравеопазването и бедността и социалното изключване, тъй като въпреки големите забавяния не бяха приети основни мерки в тези области. Необходимо е също така да се постигне действителен и осезаем напредък по отношение на реформите на публичната администрация и съдебната система, където резултатите до момента са твърде ограничени. Освен това при пенсионната реформа правителството първоначално насочи усилията си в неправилната посока и изпрати противоречиви сигнали в областта на енергетиката, данъчното облагане и обществените поръчки.
Плановете за действие, представени от България, са уместни и конкретни, но трябва да се следи за прилагането на мерките, за да се гарантира ефективността на прилагането. България потвърждава своите настоящи стратегии, в които акцентът се поставя върху стабилността на публичните финанси, увеличаването на инвестициите в инфраструктура и усвояването на средствата от фондовете на ЕС във всички сектори и в подобряването на деловата среда. Въпреки това реформите, особено на публичната администрация, пазара на труда, образованието и енергетиката, не са достатъчно амбициозни и ориентирани към бъдещето, за да се справят с предизвикателствата по всеобхватен начин. Ефективността на Националната програма за реформи ще зависи от определянето на подходящите мерки, както и от тяхното цялостно и бързо изпълнение с оглед на определения в програмата график.
Общ преглед
Ангажименти за 2013 г.
Обобщена оценка53
Специфични за държавата препоръки (СДП)
СДП 1: Да запази стабилната бюджетна позиция, като гарантира спазването на средносрочната бюджетна цел, и да провежда бюджетна политика, благоприятстваща растежа, както е предвидено в Конвергентната програма.
Да въведе цялостна данъчна стратегия за укрепване на всички аспекти на данъчното законодателство и на процедурите за събиране с цел да бъдат увеличени приходите, по-специално чрез подобряване на събирането на данъците, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на изискванията.
Да създаде независим орган, който да контролира бюджетната политика и да изготвя анализи и съвети.
България е постигнала известен напредък по изпълнението на СДП 1:
Известен напредък по гарантиране на спазването на СБЦ. Измерено спрямо преизчисленото структурно салдо и при отчитане на т.нар. „инвестиционна клауза“, през 2013 г. България е спазила изискванията на Пакта. Въпреки това съществува риск от отклонение от СБЦ в периода 2014—2015 г.
Ограничен напредък по отношение на законодателството за подобряване на събираемостта на данъците и намаляване на разходите за спазване на данъчното законодателство. Предприетите мерки за борба с данъчните измами не обхващат проблема изцяло.
Известен напредък при създаването на фискален съвет. През втората половина на 2013 г. правителството представи пред Народното събрание предложение за създаване на независим орган, който да отговаря за контрола на националните числово изразени бюджетни правила, установени в Закона за публичните финанси.
СДП 2: Да премахне постепенно възможностите за ранно пенсиониране, да въведе една и съща законоустановена пенсионна възраст за мъжете и за жените и да прилага активни политики по заетостта, които да позволят на по-възрастните работещи да останат по-дълго на пазара на труда. Да въведе по-строги критерии и механизми за контрол при отпускането на пенсии за инвалидност, така че да се ограничат ефективно злоупотребите.
България не е постигнала никакъв напредък по изпълнението на СДП 2:
Някои мерки обръщат хода на реформа: замразяване на увеличаването на пенсионната възраст и повторно въвеждане на схеми за ранно пенсиониране.
Липса на ангажимент за уеднаквяване на законоустановената пенсионна възраст за мъжете и за жените.
Липса на подкрепящи активни мерки по заетостта, насърчаващи пригодността за заетост на по-възрастните работници.
Липсата на ефективни промени в критериите и проверките при отпускането на пенсии за инвалидност.
Повторно въвеждане на правилото за частично индексиране на пенсиите („швейцарско правило“).
СДП 3: Да ускори националната Инициатива за младежка заетост, например чрез схеми за Гаранции за младежта.
Да укрепи допълнително капацитета на Агенцията по заетостта с цел тя да предоставя ефикасни консултации за търсещите работа и да развие способност за установяване и задоволяване на нуждите от умения.
Да засили активните политики по заетостта, по-специално по отношение на националните схеми за заетост.
Да преразгледа минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицираните работещи.
Да постигне конкретни резултати по националните стратегии за намаляване на бедността и за интегриране на ромите.
Да подобри достъпността и ефективността на социалните трансфери и услуги, по-специално за децата и възрастните хора.
България е постигнала ограничен напредък по изпълнението на СДП 3:
Ограничен напредък в прилагането на схеми за гаранции за младежта. Механизмите за мониторинг и оценка на тези схеми остават недостатъчни.
Ограничен напредък по отношение на укрепването на капацитета на Агенцията по заетостта и развиването на способност за установяване и задоволяване на нуждите от умения. Системата за прогнозиране на нуждите от умения все още не функционира.
Ограничен напредък в засилването на активните политики по заетостта, тъй като мерките не са добре насочени и липсва оценка на въздействието.
Предприети са действия за анализ на последиците от повишаването на минималните прагове, но без ясни заключения и последващи политически мерки.
Известен напредък при изпълнението на Националната стратегия за намаляване на бедността, постигнат чрез приемането на Националната стратегия за дългосрочна грижа и продължаване на процеса на деинституционализация на деца. Ограничен напредък при подобряването на достъпността и ефективността на социалните трансфери и услуги, по-специално за децата и възрастните хора.
Никакъв напредък по отношение на постигането на конкретни резултати по Националната стратегия за интегриране на ромите. Обхватът на мерките трябва да бъде разширен, като те трябва да бъдат интегрирани в цялостен и систематичен подход за приобщаване на ромските деца.
СДП 4: Да приеме Закона за училищното образование и да продължи реформата във висшето образование, по-специално като подобри съответствието между резултатите от него и нуждите на пазара на труда и като засили сътрудничеството между образованието, научно-изследователските институти и предприятията.
Да подобри достъпа до приобщаващо образование за децата в неравностойно положение, в частност ромите.
Да осигури ефективен достъп до здравеопазване и да подобри ценообразуването на здравните услуги, като обвърже финансирането на болниците с постигнатите резултати и като развие извънболничното лечение.
България не е постигнала никакъв напредък по изпълнението на СДП 4:
Никакъв напредък по отношение на Закона за училищното образование, чието приемане отново бе отложено.
Ограничен напредък при продължаване на реформата във висшето образование, стратегия в тази област е в процес на изготвяне.
Никакъв напредък при подобряването на достъпа до приобщаващо образование за децата в неравностойно положение, в частност ромите.
Ограничен напредък при гарантирането на ефективен достъп до здравеопазване и подобряване на ценообразуването на здравните услуги. Приета бе Националната здравна стратегия за периода 2014—2020 г., но в нея не е посочен ясен срок за нейното прилагане.
СДП 5: Да предприеме допълнителни мерки за подобряване на бизнес средата, като намали бюрокрацията, като изпълнява стратегия за електронно управление и като прилага законодателството за просрочените плащания.
Да подобри качеството и независимостта на съдебната система и да са бори по-успешно с корупцията.
Да подобри достъпа на МСП и на новосъздадените предприятия до финансиране.
България е постигнала ограничен напредък по изпълнението на СДП 5:
Известен напредък при намаляването на административната тежест, няколко вече приложени мерки и много други в процес на подготовка. Подобрения в областта на външнотърговските процедури и улесненията при плащане на данъци.
Никакъв напредък при въвеждането на електронно управление. Подготвя се нова стратегия.
Известен напредък по отношение на Директивата относно просрочените плащания, която е транспонирана в националното законодателство. Предстои да се види нейното въздействие върху икономическата дейност.
Ограничен напредък в подобряването на качеството и независимостта на съдебната система, като това се потвърждава от доклада по МСП от 2014 г. Стратегията за съдебната власт се актуализира.
Ограничен напредък в подобряването на достъпа на МСП и на новосъздадените предприятия до финансиране. Финансираните по програма JEREMIE фондове за стартов и рисков капитал са успешни, но МСП все още срещат трудности да получат финансиране от банките.
СДП 6: Да ускори усвояването на фондовете на ЕС.
Да гарантира правилното прилагане на законодателството за обществените поръчки, като разшири ex ante контрола, упражняван от Агенцията по обществени поръчки с цел предотвратяване на нередности.
България е постигнала ограничен напредък по изпълнението на СДП 6:
Известен напредък в ускоряване на усвояването (почти два пъти повече през 2013 г.). Предстои да се оцени ефективността на инвестициите.
Ограничен напредък при разширяването на ex ante контрола, упражняван от Агенцията по обществени поръчки. Предлаганите законодателни изменения целят извършването на ex ante контрол върху нови категории договори, но обхватът на самия контрол върху отделните договори остава непроменен.
СДП 7: Да укрепи независимостта на националните регулаторни органи и административния капацитет, по-специално в енергийния и транспортния сектор, както и в управлението на водите и на отпадъците.
Да премахне пречките за навлизане на пазара, квотите, териториалните ограничения и регулираните цени и да приключи изграждането на пазарната структура, като създаде прозрачен пазар на едро за електрическа енергия и природен газ.
Да ускори проектите за интерконектори за газ и електроенергия и да укрепи капацитета за справяне с прекъсванията на доставките.
Да положи повече усилия за подобряване на енергийната ефективност.
България е постигнала ограничен напредък по изпълнението на СДП 7:
Никакъв напредък при укрепването на независимостта и ефективността на регулирането. Недостиг на административен капацитет и голямо текучество на персонала. Никакъв напредък при укрепването на капацитета на регулаторния орган да изпълнява своите отговорности в сектора на водите. Известен напредък в управлението на отпадъците чрез промяна на законодателството в областта на местните данъци. Все още не е започнала реформата на агенция „Пътна инфраструктура“.
Ограничен напредък при създаването на прозрачни пазари за търговия на едро. България е транспонирала липсващите части на „третия пакет“ от директиви за електроенергията и природния газ и е отделила системния оператор в енергийния сектор.
Ограничен напредък при ускоряването на проекти за интерконектори за газ и електроенергия, като е завършен само един малък проект.
Ограничен напредък по отношение на енергийната ефективност, демонстриран от ранното изграждане на схеми за задължения и техническата подготовка на методите за изчисление.
Стратегия „Европа 2020“ (национални цели и напредък)
Област на политика и цел
Постигнат напредък
Цел по отношение на преждевременно напусналите училище: 11 %
Процентът на преждевременно напусналите училище е бил 13,9 % през 2010 г., 11,8 % през 2011 г. и 12,5 % през 2012 г. и 2013 г. Никакъв напредък към постигане на целта. Изготвена е стратегия във връзка с преждевременното напускане на училище.
Цел по отношение на висшето образование: 36 %
Процентът на завършилите висше образование е бил 27,7 % през 2010 г., 27,3 % през 2011 г., 26,9 % през 2012 г. и 29,4 % през 2013 г. Известен напредък към постигане на целта. Разработена е стратегия за висшето образование, която е в процес на обсъждане в Народното събрание.
Цел по отношение на заетостта (в %): 76 %
През 2013 г. заетостта нарасна слабо до 63,5 % през 2013 г. (62,9 % през 2011 г. и 63 % през 2012 г.)
Цел по отношение на броя на населението, изложено на риск от бедност
като брой лица:
намаление с 260 000 (спрямо броя към 2008 г.): 1 632 000.
През 2012 г. интензивността на НИРД беше 0,64 % от БВП. Тя нарасна от 0,57 % през 2011 г. до 0,64 % през 2012 г., което е вследствие единствено на увеличаването на интензивността на НИРД в частния сектор, докато в публичния тя продължава да намалява.
Цел по отношение на енергийната ефективност: 25 % икономии на първична енергия и 50 % намаление на енергийната интензивност до 2020 г.:
равнище на първично потребление на енергия — 15,8 Mtoe, равнище на крайно потребление на енергия — 9,16 Mtoe
През периода 2000—2009 г. първичната и крайната енергийна интензивност намаляха под средното годишно ниво от около 5 %. През 2010 г. и 2011 г. първичната енергийна интензивност нарасна с 1,6 % и 5,4 %, а крайната — със съответно 2,1 % и 2,5 %.54
Цел по отношение на дела на възобновяемата енергия до 2020 г.: 16 %
През 2012 г. делът на използваната енергия от възобновяеми източници достигна 16,3 %, т.е. България вече е изпълнила целта си в тази област.
Цел по отношение на емисиите на парникови газове: +20 % (в сравнение с равнищата от 2005 г., емисиите по схемата за търговия с емисии не са обхванати от тази национална цел)
Промяна в емисиите на парникови газове между 2005 г. и 2012 г.: +8 %
Според последните национални прогнози, представени на Комисията, и като се вземат предвид съществуващите мерки, се очаква целта да не бъде постигната: +23 % през 2020 г. в сравнение с равнищата от 2005 г.
