Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури



страница1/6
Дата20.08.2016
Размер0.96 Mb.
ТипПрограма
  1   2   3   4   5   6
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

МИНИСТЕРСТВО НА ТРАНСПОРТА
ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ ПО РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ


НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА

РИБАРСТВОТО И АКВАКУЛТУРИТЕ
(2007 – 2013)



СОФИЯ, ДЕКЕМВРИ 2006 Г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

МЕТОДИЧЕСКИ ПОДХОД И ЕТАПИ ПРИ РАЗРАБОТВАНЕТО НА НАЦИОНАЛНАТА ПРОГРАМА ЗА РИБАРСТВО И АКВАКУЛТУРИ
Националната програма за рибарство и аквакултури (НПРА) е стратегически документ, очертаващ рамката на развитието в сектор “Рибарство” за периода до 2013 г. Той е съобразен с европейската практика за планиране в седемгодишен цикъл и преследва общата визията на страната: “ България – страна с високо качество на живот, основано на устойчиво социално-икономическо развитие в процеса на цялостно интегриране в Европейския съюз”. Транспонирането на общите приоритети е извършено, чрез идентифициране и анализ на развитието на рибарството, като са дефинирани ключови национални приоритети. Ключовите национални приоритети групират интервенции в рамките на изпълнението на Оперативна програма “Рибарство и аквакултури” (ОПРА). ОПРА е част от Националния план за развитие (НПР) за периода 2007-2013 г. и нейното изготвяне е възложено на Работна група “Рибарство и аквакултури” към НПР с решение на Координационният съвет (КС) по НПР по реда на ПМС 171/02.08.2002 г. ОПРА трябва да представи мерки по всички аспекти на развитието, като отчита финансовата рамка за «Развитие на рибарството» в НПР.

Въвеждането на критерии за поддръжка и гарантиране опазването, развитието и стабилността на рибния сектор, чрез поддържане на равновесие във водните екосистеми, налага дефинирането на отговорна управленска политика в национален мащаб, чиято рамка е Общата европейска политика в областта на рибарството. НПРА се приема от Министерски съвет на основание чл. 4, ал. 1 от Закона за рибарството и аквакултурите.


Разработването й обхваща следните основни етапи:

  1. Анализ на състоянието на развитието на рибарския сектор в България. Обхванат е възможно най-широк кръг от дейности, за да се проследи възможността за прилагане на концепцията за устойчивото развитие на база Общата политика в рибарството на ЕС. Разгледани са въпросите за техническото и технологично оборудване в сектора и е очертана рамката за изпълнение на краткосрочни и дългосрочни проекти в областта на рибарството и аквакултурите.

    1. Мерки за опазване на биоразнообразието във водните екосистеми и за устойчиво развитие на рибните ресурси в тях . В Червената книга на НР България, Том 2: Животни (1985) са включени: 41 вида риби, което налага прилагането на адекватни мерки за тяхната защита и опазване за поколенията. Документът, очертаващ възможните решения в тази посока е Националният план за опазване на биологичното разнообразие 2005 – 2010 г., приет с Решение (Протокол №48) на МС от 16.11.2005 г.;

    2. План за управление на капацитета на риболовния флот (ПУКРФ) определящ политиката на страната за преструктуриране и модернизация на риболовния флот;

    3. Развитие на пазара на риба и други водни организми в новите условия;

    4. Образование в областта на рибарството. Организиране и провеждане на изследователски програми и проекти;

    5. Пакет основни стратегически индикатори за начална, текуща и крайна оценка на състоянието на рибарския сектор, използвани в НПРА.

    6. Приложение към НПРА е плана за действие по програмата, с финансиране на политиките и дейностите за развитие на сектора. Планът има три части. Първата част включва дейности, мерки и проекти за прилагане на ОПР и за развитие на рибарството и аквакултурите по Закона за рибарството и аквакултурите. Втората част включва мерки, дейности и проекти с национално финансиране чрез бюджета на Министерство на земеделието и горите. Третата включва политики, които са свързани с приоритетите на ОПРА и мерите за тяхното изпълнение ще намерят своето конкретно финансово изражение при интегрирането на НПРА и ОПРА.

ОБЩО ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА СЕКТОРА
Рибарството и аквакултурите е сектор в рамките на отрасъл Земеделие. Неговото участие в БВП е по-малко от 1 %, но въпреки това заема важно място в структурата на земеделието, като производител на ценна белтъчна храна, която е важен елемент за изхранване на населението. Рибното производство се формира от улови в Черно море (35,51 % от производствената стойност за 2005 г.), аквакултури (43,39% за 2005 г.) и улови от р. Дунав и вътрешни водоеми (21,09% за 2005 г.). Секторът осигурява заетост на трудово активното население по крайбрежието на р. Дунав и Черно море и в някои райони на вътрешността, където са разположени рибовъдни стопанства и язовири (издадените разрешителни за стопански риболов в Черно море през 2005г. са 2228 бр., за риболов в р. Дунав – 1789 бр., за риболов в язовирите във вътрешността на страната - 839, регистрираните лица занимаващите се с аквакултури са 272 бр. към 2005 г.). Секторът включва следните подсектори:



  • сладководни аквакултури – включват развъждане и отглеждане на риби и други водни организми в специализирани рибовъдни стопанства;

  • морски аквакултури - включват отглеждането на миди (мидени инсталации) и други водни организми в специализирани морски ферми;

  • стопански риболов във вътрешните водоеми и река Дунав;

  • стопански риболов в Черно море;

  • преработка на риба и други водни организми;

  • опазване на рибните ресурси и контрол върху риболовните дейности.


Стратегическа цел на Република България в досегашния период бе присъединяването на страната ни в ЕС. В процеса на преговорите за присъединяване, България пое ангажименти, които очертаха приоритети за развитие на сектор “рибарство”, свързани с приемане достиженията на правото на Общността /acquis communautaire/ и изискванията на вътрешния пазар на Съюза, за ефективно въвеждане механизмите на Общата политика в областта на рибарството на ЕС, както и въвеждане методиките на ЕВРОСТАТ в областта на риболовната статистика. Страната изпълнява ангажиментите, които е поела по Глава 8 “Рибарство”, спазва политиките и принципите на Общата политика по рибарство на ЕС, на Кодекса на ФАО за извършване на отговорен риболов, както и на Конвенцията за международна търговия със застрашени видове (CITES).

“Република България декларира, че в съответствие с принципа за изключителна компетентност на Общността, към момента на присъединяване ще предостави право на ЕС да представлява интересите й във всички международни споразумения и конвенции”.


Генерална комисия по рибарство за Средиземно море /GFCM/ - Република България ратифицира Споразумението за създаването на тази организация през 1972 г.

Основна цел на организацията е подпомагане развитието, съхранението, рационалното управление и използване на живите морски ресурси на Средиземно и Черно море. През 1997 г., Комисията взима решение за промени в споразумението, както и в съответните клаузи за вътрешните правила и устав на организацията. В рамките на приетите решения са въпросите, свързани с установяването на автономен бюджет и приемане скала за контрибуциите на отделните страни към този бюджет. Република България не приема новите правила на Комисията и от този момент преустановява своето активно участие в нея. Предвид фактите, че състоянието на рибните запаси в международен мащаб е застрашено, както и че опазването на живите морски ресурси и управлението на риболова се сблъскват с нарастващи проблеми, а Черно море е важен ресурсен източник за осигуряване на прехраната и икономическото развитие на крайбрежните му райони, както и с оглед предстоящото присъединяване на страната ни към ЕС, Република България предприе мерки за възстановяване членството на страната ни в Генералната комисия по рибарство за Средиземно море и приемането на новите правила, свързани с установяването на автономен бюджет и скала за контрибуции към този бюджет.

· Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в Северозападния Атлантик /NAFO/ – прието е Решение № 415/2005 г. на Министерски съвет за денонсиране от страна на Република България на Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в Северозападния Атлантик. Предстои ратифицирането му от Народно събрание и депозирането му по дипломатически път в седалището на конвенцията.

Липсата на риболовен флот на Република България, който да извършва активен риболов в зоната на действие на Конвенцията, както и чувствителното намаляване на квотите за улов на страните и изчерпването на рибните ресурси в областта, са основните аргументи за изготвянето на необходимите документи за денонсиране участието на страната ни в тази конвенция.

· Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (CCAMRL) - Република България има интерес да участва в научно-техническата дейност на конвенцията.

· Проект на Конвенция за риболова и опазването на живите ресурси на Черно море - Република България има интерес от изработването и приемането на такава конвенция, с което се надява да бъдат създадени ясни правила за извършването на риболов в Черно море, както и установяване на квоти за улов.



СЪСТОЯНИЕ НА АКВАКУЛТУРНОТО ПРОИЗВОДСТВО
Настоящата обстановка в страната предлага възможности за развитие, диверсификация и увеличаване на производството от аквакултури във вътрешните водоеми на страната и морските аквакултури в акваторията на Черно море. Тук има широко поле за работа, както в областта на науката, така и на практиката. Аквакултурите от ракообразни, жаби и водорасли са с повишено търсене на европейския и световния пазар при относително високи цени. Тези производства се нуждаят от бързо развитие, включително и чрез създаване на определени стимули за тяхното внедряване. Те могат да дадат добри резултати и ценна търсена продукция, както за вътрешния пазар, така и за износ и да ангажират работна ръка в много региони на страната.

Въвеждането на незастъпени досега производствени методи и технологии в страната, като бракични аквакултури, отглеждане на морски видове на сушата (отглеждане на калкан в рециркулационни системи), стопанства за чисти племенни линии и други ще доведе до пълно използване на наличните ресурси и производствени мощности в България.

В страната съществуват два основни подсектора: сладководно рибовъдство (топловодни и студеноводни) и морски аквакултури. Общата водна площ използвана за производство на аквакултури е около 9 178 ha, като преобладават непълносистемните стопанства от угоителен тип за производство на риба за консумация. Обикновено се използват интензивни и полуинтензивни системи за производство. Най-масово отглежданите видове, обект на рибовъдство в България са дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss) 37,2% от общата аквакултурна продукция през 2005 г. и шаран (Cyprinus carpio) 32% от общата аквакултурна продукция през 2005 г. Основният вид морска аквакултура е черната морска мида (Mytilus galloprovincialis), около 4% от общата аквакултурна продукция през 2005 г. Аквакултурното производство е основно за вътрешния пазар (например, като почти 100% от продажбите на произведените количества от шаранови видове риби се реализират на вътрешните пазари). Най-голям процент от износа заемат замразените рибни продукти.


Специфичните хидрографски особености на страната, определят неравномерно разпределение на стопанствата в 28 административни области на страната. В 3 области (Силистра, Хасково, Шумен) стопанства изобщо липсват. От регистрираните общо 200 аквакултурни обекти към края на ноември 2006 година почти 2/3 (58%) са непълносистемни. Това са стопанства от угоителен тип за производство на риба за консумация.

Отглеждащите топлолюбиви видове стопанства съставляват 55 %, като в 4 от тях се отглеждат есетрови риби. Съществуват стопанства, които отглеждат топлолюбиви и студенолюбиви видове. Фермите за морски аквакултури (мидени ферми и ферми за производство на кафяво морско водорасло) към ноември 2006 г. са 18 (мидени–16 и за водорасли-2) и заемат 9 % от общия дял на стопанствата в страната.

Преобладаващ тип съоръжения за аквакултурно производство са басейните от землен тип, използвани предимно в топловодното рибовъдство. Значително по-малко на брой са басейните от циментов тип използвани основно за пъстървовъдство. Стопанствата със садкови съоръжения до края на 2006 г. са 13 на брой или 6.5 % от общия брой аквакултурни стопанства. В страната този тип съоръжения се използват основно за суперинтензивно производство на пъстървови и шаранови видове риби.

Преобладаващият брой стопанства в България имат водна площ от 1 до 10 ha, това са около 42 % от общия брой стопанства. Относително голям е дялът (29 %) и на стопанствата с водна площ за аквакултурно производство под 1 ha. Около 34 обекта експлоатират водни площи над 20 ha.



Аквакултури - топлолюбиви видове риби.
Обект на аквакултурно производство от този вид са шарановите риби - основно шаран (Cyprinus carpio); риби от растителноядния комплекс – бял толстолоб (Hypophthalmichthys molitrix) и пъстър толстолоб (Aristhichthys nobilis); бял амур (Ctenopharingodon idella) и черен амур (Mylopharingodon piceus); буфалови риби (Ictiobus spp.) и лин (Tinca tinca). Като обект на топловодното рибовъдство нараства значението на европейския сом (Sillurus glanis), американския (канален) сом (Ictalurus punctatus), бялата риба (Sander lucioperca), щуката (Esox lucius).

Есетровите риби са обект на отглеждане в специализирани сладководни ферми за производство на риба за консумация и на зарибителен материал. Основно се отглеждат руска есетра (Acipenser gueldenstaedti), моруна (Huso huso) и чига (Acipenser ruthenus).

Към топлолюбивите водни организми принадлежи и езерния рак (Astacus astacus), чието производство за 2005 г. възлиза на 3,5 т., което представлява 0,08 % от общата аквакултурна продукция на страната.

Продукцията от топловодните стопанства през 2005 г. е 2432,33 т., което представлява 58,4 % от общата аквакултурна продукция в страната.


Аквакултури - студенолюбиви видове риби.
Обект на студеноводни аквакултури в България са основно пъстървовите видове риби - дъгова пъстърва (Oncorhynchus mykiss), балканска пъстърва (Salmo trutta fario) и сивен (Salvelinus fontinalis). Използват се интензивни методи в изкуствени бетонни басейни, както и суперинтензивни садкови методи на отглеждане. Пъстървовъдството изисква производство или доставка от внос на висококачествени и добре балансирани концентрирани гранулирани фуражи.

Продукцията от пъстървовите стопанства през 2005 г. е 1562,21 т., което представлява 37.5% от общата продукция от аквакултури в страната.


Морски аквакултури
Морското аквакултурно производство е бедно откъм видово разнообразие. Основният отглеждан в крайбрежните територии вид е черна морска мида (Mytilus galloprovincialis). Производството през 2005 г. е в размер на 170,59 тона, което представлява 4% от общата продукция от аквакултури в страната. До 2005 година това е единствения морски вид обект на аквакултурно производство в България.

През последните три години има тенденции към развитие на морските аквакултури по българското крайбрежие. Само от началото на 2006 г. до края на месец ноември 2006 г. са регистрирани четири нови обекта за морски аквакултури. Значително увеличение спрямо 2004 г. (52,89 т.) бележи производството на черна морска мида в специализираните стопанства (69%).



МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО ВЪВ ВОДНИТЕ ЕКОСИСТЕМИ И ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА РИБНИТЕ РЕСУРСИ В ТЯХ
Националното законодателство осигурява опазването на биологичното разнообразие и устойчивото използване на неговите компоненти, като фокусът е поставен основно върху опазването, отколкото върху устойчивото използване. Общите принципи и мерки за опазване на биологичното разнообразие са описани в Закона за опазване на околната среда. Опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в страната е регламентирано основно в 3 закона и подзаконовите нормативни актове към тях (Закона за защитените територии, Закона за лечебните растения и Закона за биологичното разнообразие). Общата регламентация за опазване и използване на съответните биологични ресурси и биологично разнообразие са включени в секторните закони, третиращи, както естествените биологични ресурси, така и тези, култивирани от човека (Закон за опазването на земеделските земи, Закон за собствеността и ползването на земеделските земи, Закон за закрила на новите сортове растения и породи животни, Закон за горите, Закон за ловното стопанство и опазване на дивеча, Закон за рибарството и аквакултурите, Закон за ветеринарномедицинската дейност и др.).

Разработването на нормативната база в областта на управлението и опазването на биологичното разнообразие в страната е финализирано, като съответните нормативни документи са хармонизирани с европейските директиви, основни от които са:

- Директива 92/43/ЕС за запазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна;

- Директива 79/409/ЕС за опазване на дивите птици;

- Регламент 338/97/ЕС за търговията с видовете от дивата флора и фауна.

След 1990 г. замърсяващия вток в Черно море рязко бе съкратен и започна приоритетно строителство на пречиствателни станции. Изследванията от 2004 г. показват занижени стойности на биогенните вещества. Металите са в стойности под откриваемите или под пределно допустимите. В придънните слоеве на Черно море, в зоната с дълбочина до 150 м, се наблюдават повишени стойности на разтворен кислород, което е индикация за занижени обеми на разтворената във водата органика. В областта на опазването на рибните ресурси, включително техническите мерки и ограничения, регламентиращи улова; лицензирането на риболовните дейности; определянето и контрола върху квотите за улов на някои видове риба, както и поддържането на риболовен дневник, българското законодателство е в съответствие с това на Общността. Република България очаква, че след присъединяването си към ЕС, прилаганите мерки, свързани с определянето на квоти за улов за определени видове риби, да бъдат възприети от acquis, с оглед опазване на рибните ресурси в Черно море.


Опазването и устойчивото използване на ресурсите от риба и други водни организми трябва да се развива в следните направления:


  • Използване на структурните фондове и ЕФР за инвестиции в развитието на екологосъобразни управленски практики.

  • Осигуряване на благоприятен консервационен статут на морски хабитати и видове, които не са обект на стопанска експлоатация;

  • Ограничаване на количеството и състава на съпътстващите улова видове и предотвратяване на увреждането на бентоса.

  • Оценка и ограничаване на вредното въздействието на аквакултурите и риболова върху околната среда и биологичното разнообразие.

  • Повишаване на информираността и стимулиране на участието на заинтересованите страни в областта на развитие на рибарството и аквакултурите.

  • Мониторинг на състоянието на рибните запаси, тяхната експлоатация и екологосъобразното развитие на аквакултурите.

  • Провеждане на активна политика на разселване на хидробионти (restocking) с оглед опазване на биоразнообразието и устойчиво развитие на естествените популации.


СТОПАНСКИ РИБОЛОВ. ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА КАПАЦИТЕТА НА РИБОЛОВНИЯ ФЛОТ
Общо състояние на българския риболовен флот в Черно море
Дейностите в риболовния сектор се основават на експлоатацията на възобновяеми живи ресурси, което придава на правилното им управление приоритетно значение по отношение на останалите аспекти на политиката в рибарството. Общата политика в рибарството (ОПР) и управлението на капацитета на риболовния флот се фокусират върху защитата на ресурсите и устойчивото развитие на риболовния отрасъл. Хармоничното съчетание на тези напръв поглед противоположни тенденции се постига с управление, основаващо се на баланса между съществуващите ресурси от една страна и тяхната разумна и отговорна експлоатация от друга.

Риболовното усилие на флота е функция на броя на риболовните ни кораби, техните технически характеристики и времето за риболов и управлението му е процес свързан с обективните критерии за състоянието на риболова и пригодността на риболовните кораби за даден риболовен метод.



Режимът за управление на ресурсите се допълва с регулирането на риболовните уреди, средства, принадлежности или приспособления, с регламентиране минимално допустимите размери на видовете риба и тегло при водните организми, обявяването на зони, забранени за риболов и други мерки, при които опазването, защитата и възстановяването на рибните ресурси е от приоритетно значение.
Разпределение на българския риболовен флот в Черно море по категории БРТ


Категория

Брой

Дължина

(м)

Ширина

(м)

Тонаж

(GT)

Мощност

(KW)

VCU

≤ 10 GT

1172

7559,04

1798,27

1892,18

19473,11

19 874,26

10 ≤ 25 GT

28

378,29

110,47

466,70

3090,46

2798,08

25 ≤ 40 GT

14

254,39

52,93

499,83

2178,74

1574,80

> 40 GT

21

775,03

112,67

10259,59

16086,19

7522,44

общо

1235

8966.75

2074.34

13118.30

40828.50

31769.58

Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма
ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"


Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница