Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Категория Брой Дължина (м) Ширина (м)
- 6376,87 общо 1235 8966.75
- Общо състояние на запасите на стопански ценните видове риба в Черно море
- Видове предимно обитаващи шелфа и пелагиала на българската акватория на Черно море
- Видове, сезонно пребиваващи в българската акватория на Черно море
|
Използвани са данни за регистрираните риболовни съдове, съгласно водения Регистър на риболовните кораби от ИАРА към месец Ноември 2006 г. Разпределение на българския риболовен флот в Черно море по категория дължина
Използвани са данни за регистрираните риболовни съдове, съгласно водения Регистър на риболовните кораби от ИАРА към месец Ноември 2006 г. Единица мярка за капацитет на кораба /Vessel Capacity Unit – VCU/ VCU = дължина /м/ Х ширина /м/ + 0,45 Х Мощност /kW/ Общо състояние на запасите на стопански ценните видове риба в Черно море Черноморските страни използват живите ресурси на морето без да се ръководят от състоянието им и не са определили общи квоти за улов по видове. Всяка страна лови в зависимост от техническите си възможности. Това се отразява преди всичко на далекомигриращите риби, които се размножават и изхранват в северните части на морето, а основните улови се извършват пред южните брегове. През последните години уловите пред българския бряг са намалели значително. Сега се добива около 3 000 - 4 000 тона риба и 2 000 – 3 000 тона рапан (Rapana thomasiana), съгласно официалната статистика, водена от ИАРА и предоставяна на национални и Европейски институции. Морският риболов има ограничени възможности поради специфичните характеристики на Черно море. Но дори и малки, тези възможности не се използват докрай. Продукцията на дънна и пелагична риба може умерено да се повиши в сравнение със сегашната. За да бъде тя осъществявана според критериите за отговорност и стабилност, е необходима политика на стриктно регулиране, за да може да се гарантира запазването и възпроиводимостта на ресурса. Съществува огромен потенциал за експлоатация на морски мекотели свързан с голямото планктоново богатство на крайбрежните води, дължащо се на вливащите се в морето речни води. Развитието на този вид риболовна дейност трябва да се организира, за да може да се осигури оптималното им използване. Аналогична е ситуацията с дълбоководния риболов и риболова в открито море. Събирането на мекотели също трябва не само да се развива, но и да се разработи методика за регламентиране на тази дейност, като се осигури отговорното й осъществяване и възпроизводството на ресурса. Основните и значими видове риба, които формират по-голямата част от уловите в Черно море се делят на близко и далекомигриращи и немигриращи. Запасите от далекомигриращите видове ще бъдат предмет на контрол (квотиране) в рамките на бъдеща конвенция за риболов във водите на Черно море между всички черноморски стани. Запасите на близкомигриращите и немигриращите видове в нашата акватория са предмет на управление и контрол изцяло от българските институции. Управлението на капацитета трябва да се осъществява по видове риба в следната последователност: Близкомигриращи и немигриращи видове:
Далекомигриращи видове:
Видове предимно обитаващи шелфа и пелагиала на българската акватория на Черно море ЦАЦА (Копърка, Трицона) (Sprattus sprattus sulinus) Цацата (трицона) е малка пелагична риба, която формира 60-90% от уловите. Средните годишни улови възлизат на 10 000 тона. Може да се лови с даляни, траулери и риболовни мрежи (гъргъри). През последните години се наблюдават значителни колебания в динамиката на запаса от трицона. По данни от Института по океанология запасът пред българския бряг на Черно море към 2000 г. е 56 000 тона, като максималният общ допустим улов е 33% или 18 480 тона за година. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈180. Годишните улови от вида са в приблизителен порядък от около 3 000 – 4 000 тона. Оценките на запаса се извършват на база данни за уловите, риболовно усилие и възрастовия състав чрез Интегриран виртуално популационен анализ. Наблюдаваше се увеличаване на запаса през периода 1999-2000 г. Това се потвърждава и от анализа на възрастовия състав и данните за улова на единица усилие. През настоящия сезон корабните улови доминират над тези от даляни. Факторите за слабия подход, както на трицоната, така и на другите промишлени видове в крайбрежната зона, не са точно установени, но вероятно се касае за хидроклиматични фактори. Риболовното усилие и ефективността на риболова на трицона се очаква да останат твърде ниски и уловът да е под оптималното ниво. При тези условия въздействието на риболова върху размера на запаса е незначително, като основните фактори за динамиката на популацията на трицоната са величината на попълването и смъртността от естествени причини. Изводи:
Отчетени са високи улови на единица усилие от риболовните кораби, сходни с тези от годините на висок запас и интензивен стопански риболов от трицона (1978-1988г.). Това говори, както за много добро състояние на запаса, така и за благоприятно за риболова разпределение на стадата. Последното се свързва с високата биомаса на копеподния зоопланктон през зимата и лятото. · Въпреки наблюдаваното известно оживление на риболова с даляни, уловите с пасивни уреди остават слаби, което в контекста на доброто състояние на запаса, говори за слабо подхождане на стадата от трицона в прибрежната зона. · Наблюдава се стабилна възрастова структура, включваща до 5 възрастови класа (0+ до 5 г.). Всички възрастови групи са добре представени през отделните месеци, като доминират първа и втора възрастови групи. · Параметрите на нарастването остават сравнително ниски под влияние на вътревидовата конкуренция, причинена от високата биомаса. · Запасът се намира във възход под влияние на доброто попълване и преживяемост и ниската експлоатация през последните години. Въздействието на риболова е незначително, като основни фактори за динамиката на запаса са величината на попълването и смъртността от естествени причини.
КАЛКАН (Psetta maxima maeoticа) През последните няколко години се наблюдава намаление на уловите на калкан, като през 2004 и 2005 г. квотата дори не е изпълнена. Необходимо е да бъдат направени трални снимки за установяване запасите на този ценен вид и с цел адекватното му квотиране.
Запасите от калкан в района на българския шелф на Черно море по данни на Института по океанология към 2002 г. е 900 тона, като максималният общ допустим улов е 13% или 117 тона за година. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 100. Квотата за улов за 2005 г. е 40 тона (становище Проданов и др., 2003 г.). Осреднените улови по данни от последните 2 години (2004 и 2005 г.) са около 15 тона. САФРИД (Trachurus мediterraneus ponticus) По данни от Института по океанология запасът от сафрид за цялото Черно море към 1994 г. е 206 000 тона, като максималният общ допустим улов е 25% или 51 500 тона на година. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 110. През последните 3-4 години се наблюдава стабилно ниво на уловите, като реално възможния улов в българската акватория на Черно море е около 200 тона (Коларов, 2000 г.).
ПОПЧЕТА (Gobiidae) Попчетата са важен обект за стопанския и любителския риболов. Основните два вида, които формират по-голямата част от уловите са лихнус (Mesogobius batrachocephalus) и стронгил (Neogobius melanostomus). По данни от Института по океанология запасите от попчета в българския черноморски шелф са около 1 500 - 2 000 тона, като максималния общ допустим улов е около 20% или 350 тона. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 220. Осреднените улови по данни от последните години (1999 – 2005) са около 160 тона.
МОРСКИ КЕФАЛ (Mugil cephalus) Към семейството на кефаловите риби освен морския кефал се включват платерина, илария. Като основен вид, който формира уловите се определя морския кефал. Ловят се в крайбрежните езера и устията на реките. Риболова на същите се осъществява със специални средства /гардове/ при излизането им от езерата в морето. По данни от Института по океанология запасът за цялото Черно море е около 15 000 тона. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 150. Усреднените улови по данни от последните години (1999 – 2005) са около 30 тона.
МЕДЖИД (Merlangius merlangius) Меджидът е придънна риба в крайбрежните води. Тя не е обект на основен риболов, явява се като приулов при тралене за цаца. Понастоящем меджида увеличава своето стопанско значение. Годишният улов на този вид риба е до 10-12 тона с тенденция към нарастване. По данни от Института по океанология запасът за западната част на Черно море към 1993 г. е 104 000 тона, като запасите в българския черноморски шелф са около 4 000 тона. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 70. Осреднените улови по данни от последните години (1999 – 2004) са около 10 тона.
МЕКОТЕЛИ (ЧЕРНА МОРСКА МИДА (Mytilus galloprovincialis) и РАПАН (Rapana thomasiana)) Черната морска мида и рапана са двата вида мекотели с най–голямо стопанско значение за България. Двата вида спадат към групата на макрозообентоса. Рапана е навлязъл в Черно море в средата на миналия век и се храни основно с черната мида. Присъствието и плътността на рапана е от основно значение за обилието и размерния състав на естествената популация на мидата. Рапана обитава главно по–плитките зони на морето. С намаляването на хищническата преса в дълбочина постепенно се възстановяват мидените запаси. Разпределението, гъстотата, възрастовата и размерната структура на запаса на мидата основно зависи от субстрата, замърсяването и хищническия натиск, докато запаса на рапана основно зависи от запасите на мидата. Усреднените улови по данни от последните години (1999 – 2004) за черната морска мида са около 25 тона, а за рапана са около 2 200 тона.
Видове, сезонно пребиваващи в българската акватория на Черно море ХАМСИЯ (Engraulis encrasicholus ponticus) През периода 1989-1991 уловите от хамсия на всички черноморски страни спаднаха под 100 хиляди тона, което е далеч от постиганите резултати от 450-500 хиляди тона в предишни години. След 1992-1993 година се очерта позитивна тенденция към постепенно възстановяване числеността на вида във връзка със значително подобряване условията в екосистемата. Заедно с подобряването на биологичното състояние на вида, значение, при това определящо, за нивото на запаса има начина на промишленото му експлоатиране по време на риболовния сезон в местата за зимуване. Това налага още веднъж да се акцентира върху необходимостта от международно регулиране и квотиране на уловите (което досега оставаше само като препоръка), след извършване на достоверни оценки на запасите от хамсия при успоредното прилагане на различни методи. По данни от Института по океанология запасът за цялото Черно море към 1994 г. е 826 600 тона, като максималният общ допустим улов е 25% или 206 000 тона на година. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 120. Според начина на протичане на миграцията по нашия бряг възможните улови са от порядъка на 250 тона, като в последните години реалните стойности на уловите в българската акватория са от порядъка на 100 – 150 тона / календарна година.
КАРАГЬОЗ (Alosa kesleri pontica) През последните години беше отбелязано занижено присъствие на карагьоз в уловите, както в България така и в целия ареал на разпространение на карагьоза. Това явление беше забелязано още през 1998 година. През проведената 31-ва сесия през април 2000 г., Комисията за риболов във водите на р.Дунав се ограничи само с констатация за снижение на числеността, но не и на причините. Като мигриращ вид за карагьоза може да се отчете запас за целия му район на миграция, а не за териториалните води на България. По данни от Института по океанология запасът за цялото Черно море към 1974 г. е 18 800 тона. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 50. Осреднените улови по данни от последните години (1999 – 2005) са около 60 тона.
Каталог: files -> library -> ops files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013 ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма " ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество" Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|