Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Вид риба Година Район Запас (тона)
- ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БРФ
- СТОПАНСКИ РИБОЛОВ В РЕКА ДУНАВ
- Улов на риба и други водни организми в р.Дунав за 2005 г. (тона)
- ОБЩО: 360,8
- Улов на риба и други водни организми във вътрешните водоеми за 2005 г. (тона)
- ОБЩО: 1663,9
- Табл. Брой издадени билети за любителски риболов
- СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕРАБОТВАТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ПАЗАРНАТА ИНФРАСТРУКТУРА Рибопреработка, пласмент и финансиране
- Табл. Потребление на риба и рибни продукти в страната
|
АКУЛА (Squalus acanthias) Акулата е пелагичен вид с основно разпространение в румънската и украинската част на Черно море. По данни от Института по океанология запасът за цялото Черно море към 1992 г. е 90 000 тона, като максималният общ допустим улов е 12% или 10 800 тона на година. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 200. Осреднените улови по данни от последните години (1999 – 2005) са около 70 тона.
ЛЕФЕР (Pomatomus saltatrix) Като силно мигриращ вид за лефера не може да се определи запас при Българския шелф и дори за Черно море. Основно в уловите присъства еднолетен лефер с размери 12-18 см. На пръв поглед възможностите за използване на запасите от лефер са крайно ограничени, но формирането на стадата по време на пролетната предразмножителна миграция зависи изцяло от разпределението на хранителната база и най-вече от разпределението на хамсията, а тенденцията е увеличение на запасите от хамсия. Възможният брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 50, като осреднените улови по данни от последните години (1999 – 2005) са около 35 тона.
ПАЛАМУД (Sarda sarda) Върху динамиката и числеността на паламуда влияят съвкупност от фактори, както и състоянието на хранителната база. При това следва да се вземе под внимание, че уловите са основно от еднолетни индивиди. Като цяло тенденцията за гъстотата на паламуда не се е изменила през последните години, но неговата поява по време на пролетната и есенната миграция е обуславяна от разположението, качеството и количеството на хранителната база. По данни от Института по океанология запасът за цялото Черно море е около 150 000 тона. Възможния брой дни за извършване на улов на този вид риба в календарната година е ≈ 60.Усреднените улови по данни от последните години (1999 – 2005) са около 35 тона.
Забележка: Възможния брой дни на улов в годината може да бъде прецизиран с помощта на данни (брой дни с вълнение над 2 бала, при което е невъзможен риболова), които ще ни предоставят от отдел по метеорология към Института по океанология ПРИОРИТЕТИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БРФ Капацитета на риболовния флот на Република България не застрашава репродуктивните възможности на рибните популации на основните промишлени видове в Черно море и позволява устойчиво развитие на риболова по нашето крайбрежие. Българският риболовен флот се нуждае от развитие в следните направления:
Необходимо е да се използва съвременно оборудването за директно изследване на рибните запаси на стопански ценните видове в Черно море, за установяване на точните моментни количества и да се стартира многогодишна програма за мониторинг на състоянието им. В тази връзка доставката на оборудване по договор 7.3 на ФАР-Проект 2005/017-353.03.03 на ИАРА и монтирането му на научно-изследователския кораб “Академик” на Института по океанология на БАН през 2006 г. е от изключитена важност. СТОПАНСКИ РИБОЛОВ В РЕКА ДУНАВ По данни от ИАОС за периода 2001 - 2003 г. се наблюдава подобряване на общото екологичното състояние на водите на р. Дунав, което се характеризира със стабилност. Основните видове риба са бяла мряна (Barbus barbus), европейски сом (Sillurus glanis), платика (Abramis brama), шаран (Cyprinus carpio), каракуда (Carassius sp.), червеноперка (Scardinius erythrophthalmus), чига (Acipenser ruthenus), както и проходните – карагьоз (Caspialosa/Alosa pontica) и есетровите – руска есетра (Acipenser gueldenstaedti) и моруна (Huso huso). Средните годишни улови на риба от река Дунав са около 400 тона.
 СТОПАНСКИ РИБОЛОВ ВЪВ ВЪТРЕШНИТЕ ВОДОЕМИ Средните годишни улови на риба от вътрешните водоеми в страната са около 1 500 – 2 000 тона. Основните видове риба са шаран (Cyprinus carpio), каракуда (Carassius sp.), пъстър и бял толстолоб (Aristhichthys nobilis, Hypophthalmichthys molitrix). Уловите за 2005 г. от вътрешните водоеми представляват приблизително 30,62% (1663,86 т.) от общите улови за страната.
 ЛЮБИТЕЛСКИ РИБОЛОВ На територията на страната се намират множество изкуствени и естествени водни обекти подходящи за любителски и спортен риболов. През последните две години в страната се наблюдава тенденцията за увеличение на броя на легитимните любители риболовци, като се регистрира увеличаване броя на издадените билети за любителски риболов (БЛР) на български граждани (през 2005 г. са издадени 108 371 бр.). Измененията в Закона за рибарството и аквакултурите регламентират в язовирите публична държавна собственост (51 на брой) да не се извършва стопански риболов. Те ще останат на разположение на любителите риболовци и на лицата, отглеждащи аквакултури. От всички 214 държавни язовира, 114 са с предназначение за любителски риболов. Общата водна площ на язовирите за любителски риболов е 400 497 дка. С увеличаване броя на язовирите и размера на водните площи за любителски риболов се създават по-големи възможности за избор на обект за риболов, което неминуемо ще доведе до увеличаване броя на любителите риболовци. В режима за любителски риболов са въведени редица облекчения за отделни групи граждани, които желаят да им бъде издаден билет за любителски риболов. Инвалидите се ползват с правото да извършват такъв с безплатен билет, а мъжете над 65 години и жените над 60 години заплащат половината от стойността му. Въведен е по-гъвкав режим по отношение срока на валидност на билетите за любителски риболов чрез издаването на седмични, месечни, шестмесечни и годишни такива. Табл. Брой издадени билети за любителски риболов
С цел запазване на рибните запаси, възстановяване на популациите им и поддържане на биоразнообразието, ежегодно се извършват зарибителни мероприятия във вътрешните водоеми на страната със стопански ценните видове (шаран, толстолоб, амур, пъстървови риби и др.) и зарибяване с атрактивни за любителски риболов видове (див шаран, балканска пъстърва, европейски сом). Водоемите, които се зарибяват ежегодно се избират по следните критерии:
При изпълнение на Националната програма за зарибяване от 2002 г. до сега са зарибени почти всички големи и значими язовири за любителския риболов (Искър, Копринка, Ал. Стамболийски, Белмекен, Огоста, Малко Шарково, Крапец, Голям Беглик, Бели Лом, Тича, Цонево, Ястребино, Рабиша, Кърджали, Студен кладенец, Тракиец, Камчия, Стойковци, Невестино, Панчарево и други), големите реки в горните и долните течения, така също и водоеми и баластриери, включени в списъка на разрешените за риболов по време на забраната през размножителния период. Общото количество разселен зарибителен материал по години е както следва:
В България са учредени съюзи и сдружения с цел защита на интересите на любителите риболовци – Централен Рибарски съюз, Съюз на ловците и риболовците в България, Българска Асоциация за развитие на риболовните спортове. С измененията на ЗРА от 25.11.2005 г. се създава възможност държавата да делегира част от правомощията си, свързани със стопанисването на рибните ресурси в определени язовири – държавна собственост, на неправителствени организации. Предоставените обекти ще могат да се използват само за любителски риболов. СЪСТОЯНИЕ НА ПРЕРАБОТВАТЕЛНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ И ПАЗАРНАТА ИНФРАСТРУКТУРА Рибопреработка, пласмент и финансиране По данни на НВМС към 15.11.2006 г. в България са регистрирани и функционират 41 рибопреработвателни предприятия по Наредба 10 (ДВ.бр.42/2000 г.) Директива 91/493 и отговарят на изискванията на ЕС. Риболовът и аквакултурите са тясно свързани с преработвателната индустрия и пласмента на продукцията на пазара. Създалата се икономическа ситуация в страната след 1989 (пазарно регулирано стопанство) доведе до свиване на потреблението на риба и рибни продукти. Например през 1989 г. потреблението е било 3,4 кг на човек, а през 1998 г е спаднало до 3,2 кг или с около 6%. От 2002 г. се наблюдава тенденция на покачване на консумацията на риба и рибни продукти. По данни на НСИ, през 2005 г. годишното потребление на риба и рибни продукти от домакинствата е намаляло до средно 4,2 кг. на лице (при 4,3 кг на лице през 2004 г.). Тези данни не включват количествата, консумирани в заведенията за обществено хранене. България е сред страните консумиращи най-малко риба и рибни продукти в света. Въпреки, че рибата е здравословна храна потреблението и е все още на ниско ниво. За сравнение, средногодишната консумация на риба в ЕС е около 25 кг на човек, а средното годишно потребление в света е около 16 кг на човек. (по данни на Foreign Agricultural Service/USDA). Консумацията на риба средно дневно на лице е 8-10 гр. при препоръка поне 30 гр. и тази тенденция се поддържа през последните две десетилетия, независимо от това, че България е морска страна. Причините са свързани както с относително високите цени на рибата на националните пазари, така и на липсата на традиция за редовна консумация на риба (Национален план за действие “Храни и хранене 2005-2010”).
Каталог: files -> library -> ops files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013 ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма " ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество" Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||