Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури

За да се спечели доверието на потребителите на българския пазар продуктите от риболов и аквакултури трябва да бъдат подложени на процес на типификация, нормиране и етикетиране в контекста на европейските стандарти за качество.

Производителите намират реализация на продукцията от аквакултури на вътрешния пазар и директно снабдяват ресторанти и търговци на едро и дребно. Цените са относително постоянни и изгодни за по-големите производители.

Над 40% (за 2004 г.) от общия износ на рибни продукти от страната заема експортът на мекотели (миди, рапани и др. безгръбначни). Основен пазар на тези видове е Япония, Турция, Гърция. Износът на живи сладководни видове (шаранови и пъстървови) през последните години е насочено главно за Македония, Сърбия и Черна гора, Германия и др. Най-голям дял в структурата на вноса на риба и рибни продукти в страната заема замразената риба (85%, през 2004 г.), която се използва за задоволяване на консервната промишленост със суровина и за обогатяване асортимента на пазара. Гърция и Турция са основни вносители на пресни и охладени риби за България.

Забележки:

1 – Включва проекти за сладководни стопанства за риба, раци, други аквакултури и риболовен туризъм;

2 – Включва проекти за черноморски ферми за риба, миди, скари, водорасли, други аквакултури и риболовен туризъм;

3 – Отбелязани са всички проекти включващи инвестиции за риболовен туризъм. Те са отбелязани и е един от горните 2 реда.

Източник: База данни на одобрените проекти, МЗГ

Държавен фонд «Земеделие» е акредитиран като Разплащателна агенция за прилагане на Общата селскостопанска политика и Общата политика в областта на рибарството на ЕС. В тази връзка той ще действа по отношение финансовото управление на средствата от Европейския фонд за рибарство по четири приоритетни оси:

Помощи за корабособственици, засегнати от планове за приспособяване капацитета на риболовния флот;

Инвестиции за модернизация на корабното оборудване и подобряване на хигиенните условия на борда на риболовните кораби;

Социално-икономически компенсации за подпомагане управлението на риболовния флот, включително професионално обучение;

Помощи за използването на методи за риболов, щадящи околната среда.
По Приоритетна ос № 2: Развитие на аквакултурното производство, преработвателната промишленост и маркетинга на рибни продукти, ще се кандидатства за отпускане на помощи с цел:

Подпомагане на традиционните аквакултури и разнообразяване на продукцията чрез въвеждането на нови видове.

Производство на видове аквакултури с добри пазарни перспективи.

Отпускане на инвестиции за изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на производствени и преработвателни инсталации.

Отпускане на инвстиции за подобряване хигиенните и условията на труд в аквакултурните ферми, увеличаване качеството на крайния продукт, въвеждането на иновации в производството и преработката, използването на методи за производство, които намаляват негативните последици за околната среда, маркетинг на рибни продукти
Приоритетна ос № 3: Насърчаване на дейности от колективен интерес, включва отпускане на помощи от Европейския фонд по рибарство в съответствие със следните мерки и насоки:

Мерки за развитие на добър риболовен мениджмънт и партньорство между учени и риболовци;

Повишаване на професионалните умения;

Мерки за защита на морската фауна;

Разкриване на нови пазари; Пилотни проекти.

Мерки за добро уравление на ресурсите, повишаване селективността на уредите и намаляване на нежеланите приулови, както и осигуряване на прозрачност на пазара;

Инвестиции за изграждане и модернизация на пристанищни съоръжения и подобряване на услугите, предлагани на рибарите при стоварване на уловите, преработката и съхраняването им
По Приоритетна ос № 4: Устойчиво развитие на крайбрежните зони за риболов, ще се кандидатства с проекти за отпускане на помощи с цел:

Засилване конкурентоспособността на сектора, чрез преструктуриране и разнообразяване на икономическите дейности;

Развитие на риболовен туризъм и мерки за запазване облика на малки рибарски селища като архитектурно и етнографско наследство;

Възстановяване на производствен потенциал, когато е пострадал от естествени или индустриални бедствия и аварии;

Осъществяване на регионално и транснационално сътрудничество, обмен на добри практики между Крайбрежните групи за действие;

Подготовка и реализация на местни стратегии за развитие.

Когато рибата или другите водни организми /които са продукти от риболов/ не се предлагат за продажба или са предназначени за по-късно пускане на пазара, преди разтоварването им собственикът или упълномощено от него лице съставя декларация за приемане. Продукти от риболов, разтоварени от риболовен кораб в сурово състояние, след преработка на кораба или внесени в страната, за които не е съставен документ за първа продажба или декларация за приемане и които подлежат на превозване до място, различно от мястото на разтоварване, се придружават от документ за превоз. При първа продажба на някои продукти от риболов, се извършва категоризиране по отношение на свежест и размер. При доставяне на продукти от риболов, като суровина за преработка, когато тя не е била предмет на първа продажба, доставчикът задължително предоставя на получателя на суровината копие от декларацията за произход. При извършване на първа продажба продавачът предоставя на центъра за първа продажба декларация за произход. В случаите на първа продажба извън центровете на регистрирания купувач се предоставя и ветеринарномедицинско свидетелство. За всяка първа продажба на продукти от риболов организаторът на центъра за първа продажба или регистрираният купувач съставя документ за първа продажба.

В заведения за обществено хранене и в търговската мрежа се забранява доставянето, предлагането и продажбата за консумация на риба и други водни организми без ветеринарномедицинско свидетелство или ветеринарномедицински сертификат и копие от декларация за произход, а в случаите на продукти от риболов - копие от ветеринарномедицинско свидетелство или ветеринарномедицински сертификат и документ за първа продажба.

Въведените законови решения в областта на търговията с риба и други водни организми създават условия за по-добра организация на пазара, за концентриране на предлагането, повишаване на качеството на предлаганите продукти; получаване на адекватна статистическа информация необходима за провеждането на ефективна политика по опазването на рибните ресурси. Независимо от промяната на нормативната уредба, за постигане на желаните резултати отговорните държавни институции в сектора следва да повишат усилията си за разясняване на изискванията при търговията с риба и други водни организми.

Важен дял в организацията на пазара в периода 2007-2013 г. ще заемат организациите на производители и браншовите организации. С приемането на Закона за изменение и допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА) (Обн. ДВ. бр.94 от 25 Ноември 2005г.) е поставена законова основа /рамка/, регулираща отношенията във връзка със създаването, признаването и дейността на организациите на производителите и браншовите организации като основен елемент /субект/ при провеждането на политиката в областта на рибарството и аквакултурите.

В България са учредени и действат следните организации в областта на производството, преработката и предлагането на риба и други водни организми:

• 
  Национална асоциация по рибарство и аквакултури в България (НАРибА – БГ), основана през 1998 година, като браншова организация, която представлява интересите на 36 свои членове;
  
• 
  Асоциацията на производителите на рибни продукти (БГ ФИШ), основана през 2002 год;
  
• 
  Национална Федерация по Рибарство и аквакултури /ПроРИБА – БГ//FISH Prod – BG;
  
• 
  регионални сдружения на рибопроизводителите формирани на териториален принцип.
  

Действащите организации представляват рибопроизводителите и риболовците, защитават търговските, социалните и професионални права на членовете им. Имайки предвид функциите и целите на тези организации по своята същност те се припокриват с браншовите организации, чиято дейност е уредена в европейските регламенти. След влизането на ЗИД на ЗРА в сила (01.01.2006 г.) предстои някои от тези организации да бъдат признати от министъра на земеделието и горите. За целта следва да бъдат подготвени необходимите доказателства за представителност, вътрешни правилници, планове за действие и други, съгласно закона и Наредбата за условията и реда за признаване на организации на производители на риба и други водни организми и браншови организации, на базата на които ще бъдат издадени съответните актове за признаване на определена браншова организация. С оглед практиката до момента, придобитият опит и активността на някои от изброените организации не следва да срещнат особени затруднения и пречки в процеса по признаването им. Това не изключва ролята на ИАРА, която трябва да подпомогне потенциалните кандидати с необходимата информация относно изискванията на закона и съответните подзаконови нормативни актове. Признаването на браншови организации следва да се предоставя на такива, които са ангажирани с:

• 
  подобряване на технологиите и качеството на производството и прозрачността на пазара,
  
• 
  спомагане за по-добрата координация на начина на предлагане на рибните продукти на пазара и по-специално посредством изследвания и пазарни проучвания,
  
• 
  проучване и разработване на техники за оптимизиране функционирането на пазара, включително информационни и комуникационни технолгии,
  
• 
  сключване на стандартни договори, съвместими с правилата на ЕС,
  
• 
  предоставяне на информацията и осъществяване на необходимите изследвания за насочване на производството към продукти, които по-пълно отговарят на пазарните изисквания и вкусовете и очакванията на потребителите, по-специално по отношение на качеството на продуктите и методите на експлоатация, които да допринасят за устойчивостта на ресурсите,
  
• 
  разработване на методи и инструменти и организиране на схеми за обучение за подобряване качеството на продуктите,
  
• 
  използване потенциала и защита на означенията за произход, печатите за качество и географските обозначения,
  
• 
  установяване на правила за улов или пласиране на рибни продукти, които са по-строги от изискванията на европейското или националното законодателство;,
  
• 
  по-пълно използване на потенциала на рибните продукти,
  
• 
  рекламно разпространение на рибни продукти.
  

Повече усилия от страна на държавните органи и производителите трябва да се положат в процеса по създаване и признаване на организации на производители на риба и други водни организми. От страна на компетентния държавен орган е необходимо да завиши контрола върху отчетността на уловените и произведени риба или други водни организми с цел получаване на реална статистическа информация необходима при доказване на достатъчна икономическа активност на организациите. Организациите на производителите са гръбнака на общата организация на пазара, чието функциониране трябва да засили позицията на производителите на пазара. Инициативи на организации на производители насочени към подобряване качеството на рибните изделия, следва да бъдат подпомагани посредством предоставянето на специално признаване, съгласно изискванията на закона и съответните подзаконови нормативни актове.

За да се подпомогне дейността на организациите на производители и да се улесни по-голямата пазарна стабилност следва да се позволи при определени условия организациите да разширяват обхвата на приложението на правилата, по отношение на лица, които не са техни членове. С цел стабилизиране на цените, организациите на производители следва да са в състояние да се намесят на пазара.