ОБРАЗОВАНИЕ В ОБЛАСТТА НА РИБАРСТВОТО. ОРГАНИЗИРАНЕ И ПРОВЕЖДАНЕ НА ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ПРОГРАМИ И ПРОЕКТИ

Научното звено с най-голямо значение за сектора е Института по рибарство и аквакултури към Националния център за аграрни науки (НЦАН). ИРА се занимава основно с научни изследвания в областта на рибарството, като разработва технологии за отглеждане на стопански ценни видове риби и други водни организми в изкуствени условия (есетрови риби, калкан, миди, и др.), производство на зарибителен материал, разработване на програми за хранене в рибопроизводството (увеличаване на теглото, стимулиране на производство на качествени полови продукти – хайвер и др.), развитие на методи за изкуствено оплождане. Института по океанология към БАН в гр. Варна се занимава основно с научни изследвания в Черно море в областта на разработването на методи за устойчиво развитие и управление на рибните ресурси; проблеми и възможности за природосъобразна експлоатация на черноморските ресурси; определяне запасите от риба и други водни организми, представляващи стопански интерес; оценка състоянието на популациите от застрашени видове и разработване на мерки за опазване и възстановяване; определяне на максимално допустими улови (МДУ); оценка на нови възможности за аквакултурно производство.

Научните изследвания на популациите от стопански ценни, редки, защитени и застрашени видове в големите язовири, езерата и реките се правят основно в Института по зоология към БАН и в Биологическия факултет на СУ. В институтите на БАН се извършват и основните хидробиологични, генетични и биохимични изследвания, свързани с програмите за опазване на рибните популации. Единствено в Националната референтна лаборатория (НРЛ) по болести на рибите и двучерупчестите мекотели в НВМС, оторизирана със заповед № РД 09-545 / 30.06.03 г. на Министъра на земеделието и горите се провеждат лабораторно-диагностични изследвания съгласно действащите в ЕС Директиви 91/67/ЕЕС, 93/53/ЕЕС и Решение 2001/183/ЕС. Тези документи са транспонирани в нашето ветеринарно законодателство под формата на Наредба №9 от 16 март 2001 г. за профилактика и борба с някой заразни болести по рибите. Разработена е и се изпълнява мониторингова програма за контрол на здравния статус в рибовъдните ферми, съобразена в максимална степен с европейските изисквания за контрол на основните патогенни инфекции. По този начин, основавайки се на рамките на европейското законодателство се осигурява адекватна система за ефективен ветеринарен контрол в рибовъдните ферми и опазване на водните екосистеми от замърсяване с патогени. Нейно задължение е също апробирането и валидирането на методите за лабораторна диагностика в съответствие с Наръчника за диагностични текстове за водни животни на Международното бюро по епизоотии.

В Централната лаборатория за ветеринарно-санитарна експертиза и екология (ЦЛВСЕЕ) към НВМС се изпълнява и Националния план за мониторинг върху прилагането на ветеринарномедицински препарати като се следи нивото на остатъчни вещества ви риба и рибни продукти, специфицирани в Приложение №1 на Директива 96/23/ЕЕС. В момента обаче не се покриват субстанциите, принадлежащи към сулфаниламидната група (сулфонамидни и нитрофуранови препарати), което представлява сериозна пречка при реализиране на риба и рибни продукти в Общността.

Дирекция “Здравеопазване на животните” в главно управление на НВМС чрез своите структури по места – Районни ветеринарномедицински служби (РВМС) осъществява непрекъснат контрол на здравния статус на рибите в рибовъдните стопанства при изпълнение на Държавната профилактична програма.

Съществено значение имат научните изследванията в следните направления:

- изследвания на качествения и количествен състав на зоопланктона, който участва в хранителния спектър на рибите;

- численост и биомаса на ктенофорите Mnemiopsis и Beroe и тяхното пряко влияние върху запасите на топлолюбивите видове риби (хамсия, сафрид др.);

- изследване на биологичните и популационни параметри на експлоатируемите в стопанско отношение видове риби в Черно море;

- извършване на оценка на запасите на експлоатируемите в стопанско отношение видове риби в Черно море чрез хидроакустични методи и трални снимки;

- оценка на запасите на някои мекотели, представляващи интерес в стопанско отношение (Rapana venosa);

- определяне на състоянието на мидените полета и оценка на запасите на черната мида (Mytilus galloprovincialis) чрез хидроакустични методи и методи за количествено и качествено анализ на макрозообентос;

- изследване влиянието на дънните уреди за риболов върху структурата на дънните съобщества;

- изучаване на степента на опасност на риболовните уреди за морските бозайници;

- изследване и картиране на миграционните пътища на риби и делфини;

- картиране на местата на зимуване, размножаване и изхранване на стопанско значими видове риби в Черно море;

- определяне на зони, забранени за риболов с цел съхраняване популациите на застрашените видове риби и местообитания в Черно море.

- продължаване на изследванията върху видовия състав на хидробионтите в Черно море;

Приемането на България като равноправен член на Европейския съюз е свързано с адекватни промени в рибарството и аквакултурите. Промените са наложителни във връзка с подобряването на качеството на продукцията и технологичното равнище, въвеждането на добрата производствена практика и система на мониторинг и контрол на санитарно – хигиенното състояние на стопанствата, производствата, продукцията и др.

Развитието на аквакултурите в България до голяма степен е свързано с възможностите за пласмент на рибата и другите водни организми на международните пазари. Премахването на забраната и разрешаването на износа на жива риба за страните от ЕС и достъпа до европейските пазари ще отвори нова пазарна ниша. Особено важно е да се обърне специално внимание на един важен проблем тясно свързан с реализацията на крайния продукт – качеството на рибата, рибните продукти и на другите водни организми. От една страна това е свързано с повишените изисквания на българския потребител, а от друга със задължителното съобразяване с критериите на пазарите на страните от ЕС. Достигането на желаното от потребителите качество е следствие от цялостна преоценка на използваните технологии и отделни техни елементи в сладководните аквакултури. Изключително внимание трябва да се обърне на оптималното използване на естествените хранителни ресурси (трофичността на водоемите) за различните видове риби за получаване на органична продукция.

Изпитване на нови лекарствени препарати и разработване на комплексни схеми за профилактика и лечение на най-разпространените заболявания по рибите в България с цел разширяване списъка на използваните лекарствени препарати за повишаване ефективността на лечение, за предотвратяване придобиването на резистентност.

Изготвянето на информация:

• 
  за произведените количества риба и други водни организми от регистрираните производители,
  
• 
  за реализирани на пазара количества риба и други водни организми от регистрираните купувачи,
  
• 
  средни цени на едро и дребно,
  
• 
  квоти за износ на риба и рибни продукти,
  
• 
  за производителите на зарибителен материал по видове риби и други водни организми.
  

Необходимо е сформирането на маточни стада от високопродуктивни линии и умело използване на ценните генетични заложби на някои от местните популации. За целта е необходима целенасочена финансова подкрепа за поддръжка на висококачествен генофонд от стопански ценни видове риби, включително и чрез внос. Поддържането на определен генофонд изисква мащабни разходи, относително големи площи и полагане на значителни грижи за осигуряване на оптимални условия за отглеждане на рибите.

Необходимо е изграждането на Център за развитие на морските аквакултури със държавно и/или частно финансиране, който ще генерира технологии и добри производствени практики. Стимулиране на изграждането на рибовъдни стопанства за зарибителен материал за основните морски аквакултури е ключов фактор, създаващ предпоставки за развитие на морските аквакултури.

Необходимо е изготвянето и на оценка за състоянието на запаса от черноморски калкан (Psetta maxima maeotica) пред българския бряг на Черно море, поради продължителната интензивна експлоатация и с цел опазване на естествените популации на този вид. В тази връзка е необходимо и изграждане на център за изкуствено размножаване и отглеждане на черноморския калкан с цел възстановяване и поддържане на вида.

• 
  при изработване на технологични планове за оптимално производство,
  
• 
  при разработване внедряване на нови технологии (екологосъобразни-енергоспестяващи),
  
• 
  при подпомагане изготвянето на проекти за изграждане на модерни и ефективни стопанства за основни и нетрадиционни аквакултури,
  
• 
  при определяне на трофичността и оценка на естествената рибопродуктивност на вътрешни водоеми, използвани за рибностопанска дейност.
  
• 
  при внос на генетичен материал от нови ценни видове риби и други водни организми, значими за развитието на аквакултурата.
  

Възстановяване на производствения потенциал в рибарския сектор, когато е пострадал и увреден от природни бедствия и промишлени аварии.

Създаване на фонд подпомагащ производители и преработватели на рибна продукция пострадали от природни бедствия и аварии.

Съдействие за признаване на застрахователни събития като:

• 
  зимни миграции на рибоядни птици,
  
• 
  щети от замърсявания с пестициди.
  

Изграждане на центрове за първа продажба на риба и други водни организми с цел събиране и обработване на достоверна пазарна информация и създаване на адекватна пазарна структура в отрасъла. Броят на тези центрове трябва да бъде адекватен, за да може да се осъществи оптимална концентрация на предлагането и търсенето. Участието на производителите в управлението на пазарите ще подобри контрола върху качеството на продукцията, ще осигури прозрачност на тяхното функциониране и ще гарантира намаляване на разходите, което ще се отрази в крайна сметка положително и върху консуматора.

Големите градове в страната са възможен потенциален пазар, който би могъл да бъде използван за развитието на сектора. Това е свързано с подобряване на структурите на националния пазар, което води до намаляване на разходите, за да се превърне той в по-достъпен и атрактивен за вътрешния консуматор. Паралелно с това е необходимо да се работи и за подобряване имиджа на качеството и здравословността на българските рибни продукти, чрез засилени информационни кампании.
Пазарна прозрачност.

Мярка за постигане на пазарната прозрачност е предоставянето на обективна, точна и цялостна информация на потребителите за всички етапи на производството, транспортирането, съхранението и спазването на стандартите за качество на продукта. Тази информация се осигурява чрез етикетирането или опаковката на продукта, или чрез търговски документ, придружаващ стоките, включително фактурата.

За да се въведат принципите на общата организация на пазара на ЕС по отношение на общите изисквания при предлагането на риба и рибни продукти на пазара в България, е изготвена Наредба за условията и реда за осъществяване на продажба на риба и други водни организми. Необходимо е финансиране на дейности за широка популяризация на правилата и изискванията на ЕС за етикетиране, категоризиране, транспортиране, съхранение и продажба на риба и други дони организми

С оглед събиране и обработване на достоверна пазарна информация и създаване на адекватна пазарна структура в отрасъла следва да се потърсят механизми за организиране и провеждане на първата продажба на риба и други водни организми. Участието на производителите в управлението на пазарите ще подобри контрола върху качеството на продукцията, ще осигури прозрачност на тяхното функциониране и ще гарантира намаляване на разходите, което ще се отрази в крайна сметка положително и върху консуматора. Необходимо е да се обезпечи информационно набирането на пазарната информация.

Изграждане на рибарски контролни пунктове (РКП) за първа продажба на риба и други водни организми на рибарски пристанища и лодкостоянки в които разтоварват улова си основната част от корабите в страната. Всеки пункт следва да бъде оборудван с везни за измерване на количествата разтоварена риба, както и офис оборудване с цел максимално улесняване на работата на риболовците и купувачите. Изграждането на тези центрове ще позволят на компетентните органи да извършват ефективен предварителен и последващ контрол на сушата относно предлаганите рибни продукти и наличието на необходимите за това документи, което ограничава възможностите за незаконен риболов.

Страната е богата на малки водоеми с локално значение, голяма част от които са разположени в изостаналите планинските и полупланинските райони. При подходящо обучение и преквалификация на кадри за сектора, водоемите биха могли да се използват за интензивно отглеждане на риба и други аквакултури, което е и предпоставка за развитие на риболовен туризъм. Алтернатива за развитието на изостаналите райони е организиране на дейности от колективен интерес, с използване на естествената рибопродуктивност на водните обекти. Стимулирането на развитието на тези райони може да се постигне, чрез данъчни и други облекчения за микро предприятия за преработка на риба и други водни организми.

Обезпечаване с необходимата техника на рибарските сдружения за издаване и разпространение на билети за любителски риболов с цел подобряване и улесняване при издаването на билети за любителите риболовци.
Сателитна Система за наблюдение и контрол на риболовните кораби.

България разполага с действаща наземно базирана система за наблюдение на риболовните кораби и е в процес на изграждане и поддържане на сателитна система за наблюдение. Системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби се състои от бордово оборудване за сателитно проследяване и наземно базиран център за наблюдение (ЦНРК). Бордовото оборудване за сателитно проследяване се монтира за риболовни кораби с обща дължина над 15 м.

Експлоатацията и поддръжката на Сателитната система за наблюдение и контрол на риболовните кораби включва разходи за периодична комуникация за определяне статуса на риболовните кораби, за предаване на съобщения за уловите и за контакт между ЦНРК и риболовните кораби.

Системата свежда до минимум възможността за извършване на нерегламентиран риболов, като позволява да бъде локализирано местоположението на риболовния кораб във всеки момент. Системата е важна крачка в получаването на достоверни статистически данни с много голям процент на точност свързани с мястото на извършване на риболов и дава възможност за по-ефикасното управление на запасите от стопански значимите видове риба.

След присъединяването на Република България към Европейския съюз развитието на дейностите в сектора ще бъде обусловено от Общата европейска политика в областта на рибарството с отчитане и защита на националните интереси.
Национална мониторингова система за оценка състоянието на популациите на стопански значими видове риби и други водни организми.
Установяването на динамиката и прогнозиране изменението на запасите е основна мярка свързана с управлението на риболовния флот, тъй като на база тяхното състояние ще се определя риболовното усилие.

От изключителна важност за поддържането на референтните равнища на рибните запаси е извършването на мониторинг на тяхното състояние. Необходимо е проучването да се осъществява чрез ежегодни и сезонни трални снимки със специално оборудвани за целта научно-изследователски кораби. За целта следва да се осигури закупуването на два дънни и два пелагични трала. На база на научните данни ИАРА ще може да определя адекватни квоти за риболов, позволяващи устойчивото използване на запасите. Изготвяне на трални снимки за оценка на запасите на по – важните промишлени видове риби (черноморски калкан, паламуд, цаца, хамсия, сафрид, лефер, черноморска акула и др.) в българската акватория на Черно море с цел опазване на естествените популации на видовете. Извършване оценка на запасите на есетрови риби в българския участък на р. Дунав.

Изготвяне планове за управление на застрашени видове и популации, включени в Червената книга на Република България, Международната Червена книга и видове включени в CITES.

Подобряване на надеждността на националната статистика в областта на рибарството и аквакултурата.

Изграждане, поддържане и актуализиране на Информационна система обхващаща:

- стриктно водене на регистрите по чл. 16 от Закона за рибарството и аквакултурите;

- модули за регистрация на улови и продажби;

- за връзка със сателитната система за наблюдение;

- система за насрещна проверка (Crosscheck);

- за извеждане на отчети към системите FIDES2 и FIDES3;

- за защита на данните, управление и контрол на достъп;

- система за вътрешно ведомствен електронен подпис PKI (Public Key Infrastructure);

- система за документооборот и контрол на изпълнение на задачите;

- издаване на билети за любителски риболов.

Устойчива експлоатация на риби и други водни организми.

Подпомагане изкуственото и естествено възпроизводството и зарибяване на водни екосистеми. Изготвянето и прилагане на методика за оценка на ефекта от зарибяване. Провеждане на мониторинг на обектите на зарибяване. Зарибяване на водните обекти за любителски риболов с представителите на местни, аклиматизирани и нови видове риби представляващи интерес за любителският риболов.

В резултат на интензивно усвояване на водните биоресурси съществува ясна изразена тенденция за намаляване на рибните запаси, промяна на възрастовата структура на популациите и съотношението между отделните видове. С цел поддържане на оптимални запасите на риби във водоемите, в условията на интензивен риболов, не може да се разчита само на естественото им възпроизводство, поради което се предвижда провеждането на зарибителни мероприятия с местни /аборигенни видове риба, със застрашени от изчезване /есетрови риби/ и реликтни видове. Ежегодно в началото на годината ИАРА изготвя Национална програма за зарибяване, в която по предложение на Териториалните звена на ИАРА, съгласувано с РИОС и НУГ и на база резултати от научни изследвания се определят рибностопанските обекти, количествата и видовия състав на подходящите за зарибяване видове. Националната програма за зарибяване се утвърждава от Министъра на земеделието и горите. Съгласно ЗРА средства за нейното финансиране се осигуряват от приходите постъпили от 25 на сто от таксите за издаване на билети за любителски риболов. Изпълнението на Националната зарибителна програма се отчита до месец март на следващата година пред Министъра на земеделието и горите. С цел повишаване ефективността от зарибителните мероприятия, е необходимо финансиране на научно проучване за определяне на състава и състоянието на ихтиофауната в язовирите, обекти на зарибяване. Необходимо е да бъде разработена и апробирана методика за оценка на зарибителните мероприятия. Проучванията на водоемите трябва да бъдат извършвани ежегодно. След установяване състоянието на водоема, числеността и биомасата на неговата ихтиофауна е необходимо да бъде изготвена препоръка за количеството и размера на подходящите за зарибяване видове. След извършването на зарибителните мероприятия е необходимо провеждане на постоянен мониторинг за състоянието на разселения материал, евентуалното формиране на стабилни популации, корекция в количествения и качествения състав на ихтиофауната с цел осигуряване на естественото възпроизводството на рибните видове във водоема.

Оказване на подкрепа на местното население по отношение възстановяване на биологичното разнообразие, тъй като подобно възстановяване винаги се извършва на местно равнище. Местното население е най-заинтересовано, тъй като то е основния ползувател на биологичните ресурси от тези екосистеми.

Проучване на възможността за експерементално култивиране на калкан пред българския бряг на Черно море.
Култивирането на калкан е переспективно направление в марикултурите, поради което разработването на технология за възпроизодство и отглеждане на личинки от калкан за условията на България ще представлява интерес за производителите на аквакултури в страната.
Разработване и прилагане на планове за действие свързани с опазване на застрашени видове риби и техните местообитания.
Изграждане на центрове за размножаване на застрашени от изчезване видове риби, както и на такива с намалени запаси, с оглед реинтродукция в естествената им среда и създаване на различни генни банки. Реинтродуцирането в естествените местообитания е не само мярка по отношение на самите застрашени видове, като се възстановява техния естествен брой, но и може да се допринесе за възстановяване на естествения баланс на екосистемите. Местообитанията, където са реинтродуцирани застрашени видове, би следвало да се ползват със засилена защита и ограничаване на дейностите оказващи отрицателно въздействие.
Лабораторно-изследователска дейност.

Организационно подготвителна и управленска дейност в действието на лабораториите създадени по проекти на ФАР към ИАРА. Изграждане на лаборатория за ДНК анализ на риба и рибни продукти към АБИ. Създаване и актуализиране на база данни съдържаща ДНК профили на отглежданите видове риби, данни за генотипове на изследваните видове риба в България.

Оборудваните лаборатории извършват контролни мониторингови изследвания за състоянието на рибния ресурс. В резултат на получените резултати от молекулярните изследвния върху популациите на свободно живеещите индивиди и отглежданите в аквакултури се изгражда и поддържа контролна ДНК-банка и база данни към дейността по генетична сертификация на видовете от сем. Аcipenseridae, Salmonidae и Cyprinidae. Във връзка с изпълнението на лабораторната дейност се финансира събирането и анализирането на хидрохимични, биохимични, ихтиопатологични, хематологични, хистологични и хидрихимични проби от индивиди населяващи Черно море, река Дунав и вътрешните водоеми. За провежданите изследвания периодично се осигуряват необходимите реактиви, консумативи и лабораторно оборудване.

В предвидената стратегия за лабораторно-изследователска дейност на ИАРА, където са посочени визията, стратегическите и оперативните цели, мерки и дейности ще бъде осигурено чрез бюджета на ИАРА и партньорите, национални или чужди фондове и международни програми цялостното или частично финансиране за гарантиране на изпълнението на заложените дейности.
Контрол и биологичен мониторинг на естествения и изкуствен рибен ресурс

Периодичен мониторинг с мобилните лаборатории на популационните параметри (видов състав, численост, биомаса и полова структура) на стопански ценни, редки и застрашени видове риби и други водни организми.