Програма за рибарството и аквакултурите (2007 2013) софия, декември 2006 Г. Съдържание: методически подход и етапи при разработването на националната програма за рибарство и аквакултури


Екологични мерки за подпомагане устойчивото състояние на рибните популации и подобряване качеството на водите



страница6/6
Дата20.08.2016
Размер0.96 Mb.
#6909
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6

Екологични мерки за подпомагане устойчивото състояние на рибните популации и подобряване качеството на водите.

Негативното въздействие върху биологичното разнообразие при корекции на речните корита, строежи на прагове, язовирни стени и др. налага анализ и оценка на състоянието на крайречните местообитания и финансиране на проекти за изграждане на ефективни съоръжения, облекчаващи миграционните пътища на рибите /рибни проходи/. Намаляване на негативните последици от антропогенното въздействие върху водните екосистеми чрез изграждане на изкуствени места за размножаване, изкуствено развъждане и зарибяване с видове подходящи за биоманипулации /биомелиоратори и хищни видове/.


Взаимоотношения между държавната администрация и НПО.

Създаване, официално признаване и поддържане на дейността на ОП.

Въведени са нормите на Европейския съюз в областта на дейността на организациите на производителите и браншовите организации с приемането на Наредба за условията и реда за признаване на Организации на производители на риба и други водни организми.

Финансово подпомагане на дейностите по създаването на Организации на производителите, признаване на Организации на производителите, тяхното преструктуриране, изпълнение на техните оперативни програми и планове за подобряване на качеството на продукцията.
Развитие на научна основа за опазване на биологичното разнообразие (чрез организиране и финансиране на научни колективи).

Оценка на риска от нашествие на инвазивни видове растения и животни за българската флора и фауна и разработване на планове за управление на застрашените региони. Изготвяне и изпълнение на многогодишни програми за мониторинг и борба с инвазивни видове водни организми от ИАРА съвместно със заинтересовани ведомства, научни организации и представители на сектор Рибарство. Целта на програмите е разработване на методи за контрол и предотвратяване разпространението на инвазиращите видове.

Оценка на чуждите за българската фауна и флора хидробионти. Мерки и дейности за ограничаване на вредното въздействие на чуждите за българската фауна и флора видове върху естествените екосистеми и местните видове.

Оценка на нуждите от опазване и управление на видове, съобщества и хабитати чрез екологични и биологични проучвания.

Събиране, обработка и подаване на информация за поддържане и разширяване на база данни за биологичното разнообразие на Черно море и река Дунав.

Провеждане на експеременти за дънно тралиране в Черно море. През последните години важността на проблема за установяване влиянието от дънното тралиране върху дънната екосистема на Черно море непрекъснато нараства. Законодателството в момента налага ограничения за използването на дънни тралиращи и драгиращи средства за риболов без достатъчно доказателства за целесъобразността от пълна забрана.

Проучване на възможното въздействие на дънното тралиране и драгиране върху дънните съобщества с оглед свеждане до минимум числеността на рапана.
Индивидуализиране на рибностопанските обекти на територията на страната.

Създаване на база данни и актуализиране на съществуващата информация за рибностопанските обекти на страната. Индивидуализирането на рибностопанските обекти е свързано с набирането на данни - хидрохимични, хидробиологични, популационни, картографски и географски данни, режим на ползване и др.


Национални приоритети в рамките на изпълнение и финансиране на Оперативна програма “Рибарство и аквакултури”.

Мерки за приспособяване капацитета на риболовния флот (приоритетна ос 1 към ОПРА по Регламент № 1198 /27.07.2006 г).
След 2007 г. България трябва да съгласува ежегодно капацитета на риболовния си флот с ЕС. За защита на националния интерес и с оглед на опазването на видовете и тяхната устойчива експлоатация ИАРА изработва план за управление капацитета на риболовния флот (ПУКРФ) Националната политика в областта на рибарството цели трайната експлоатация на живите водни ресурси и на аквакултурите, като държи сметка за равновесието между екологичните, икономическите и социалните аспекти. За тази цел се прилага подхода на предпазливостта, като се предприемат мерки предназначени да съхранят живите водни ресурси, да позволят тяхната трайна експлоатация и да сведат до минимум въздействието на риболовната дейност върху водните екосистеми.

За осигуряването на ефикасно управление на риболовния капацитет са предвидени серия от действия, свързани с четирите главни стратегии:



  1. мониторинг на риболовния капацитет;

  2. подготовка и изпълнение на ежегодни оперативни планове за по-ефективно управление на риболовния капацитет и действия в помощ на артезаналното рибарство;

  3. подкрепа за регионалните риболовни организации;

  4. определяне запасите на трансгранични и далекомигриращи видове риба.

Към настоящия момент (края на октомври 2006 г.) българския риболовен флот се състои общо от 1235 плавателни съда, с тонаж 13 118,30 GT и мощност 40 828,50 KW. В периода 2007 – 2013 г. България съгласува риболовното усилие на флота си с ЕС, като подава ежегодни доклади до ЕК, както и състоянието на риболовния флот на всяко тримесечие. България съгласува риболовното усилие на флота си с ЕС, като подава ежегодни доклади до ЕК. На база на научните разработки на общността и националните изследвания ежегодно ще се определя съответстващ на ресурсите риболовен капацитет.

Модернизиране на българския риболовен флот, чрез предприемане на мерки за насърчаване и запознаване на собствениците на риболовни кораби с възможностите предоставящи ресурсите на ЕФР, национални програми и др. за тяхната модернизация, подобряване на хигиената на борда и условията на труд, повишаване качеството на продукта и подмяна на старите двигатели с нови (по-екологични). Модернизирането не може да влияе на общия риболовен капацитет и следва да се спазва тенденцията за намаляване на риболовното усилие.

Необходимо е да се установят референтните равнища за риболова, т.е. риболовното усилие да бъде адекватно на максимално допустимия експлоатационен запас, ненарушаващ репродуктивните възможности на популациите на основните промишлени видове. След установяването на състоянието на рибните запаси е необходимо да се приведе в съответствие риболовния капацитет и риболовното усилие. На база получените резултати за рибния запас и статистика на уловите през последните години ще може да се прецени дали популацията на даден вид е застрашена. В случай, че уловите се доближават до критичните нива ще бъдат предприети мерки за ограничаване риболовното усилие за този вид риба и обратно, когато уловите не застрашават числеността на дадена популация може да се увеличи риболовното усилие за вида, с цел ефективното използване на запасите му.

Определянето на зони и/или на периоди на забрана или на ограничаване на риболовните дейности, включително за защита на зоните за хвърляне на хайвера и растеж на малките рибки. Подмяна на риболовните уреди и средства за намаляване на въздействието върху водните екосистеми с нови селективни и отговарящи на критериите за опазване на околната среда.

Дребномащабният крайбрежен риболов се извършва от собственици на малки риболовни кораби и лодки с размер под 12 м. в прилежащата българска акватория на Черно море. От регистъра на риболовните кораби е видно, че към края на октомври 2006 г. България разполага с 1171 риболовни плавателни съдове с дължина под 12 метра (включително) и водоизместимост до 10 БРТ. Техния дял е 94,82% от общия риболовен флот и общата им мощност възлиза на 19863.87 Кw или 48,65% от общата мощност на риболовните съдове. Крайбрежен риболов се извършва основно с пасивни риболовни уреди – сетки (хрилни мрежи), парагади, винтери, даляни. Малка част от риболовните съдове ползват активни риболовни уреди – грибове, чепарета. Извършват се и дейности, свързани с добиване на рапани и черна морска мида посредством водолазна дейност. Този риболов има важно регионално значение, защото е свързан с препитанието на значителна част от населението. Прилагането на мерки за повишаване на сигурността и безопасността на борда на малки риболовни кораби и лодки с размер под 12 м. Възможности в тази насока са подпомагане оборудването с по-мощни двигатели и сигурни навигационни уреди.

Прилагането на мерки в регионалните планове за развитие подобряващи социално-икономическите условия ще окаже позитивно въздействие върху развитието на рибарския отрасъл. Възможностите за прилагане на мерки за компенсиране на корабособствениците и рибарите, които са принудени да прекратят временно или постоянно своята дейност, поради намаляване на запаса или поради национални мерки за опазване на морските екосистеми; прекратяване на договори за риболовна дейност и др. Националните и европейски фондове предоставят възможности за оказване на финансова помощ при ранно пенсиониране и на млади риболовци при извършване на дейността им със собствени кораби, осигуряване на средства за професионално обучение и т.н. Постоянно преустановяване на риболовната дейност на даден риболовен съд може да се осъществи чрез нарязване на съда за скрап, пренасочването му към дейности извън риболова (туристическа и развлекателна дейност, обучение, за проучвания в рибарския сектор), за изграждане на изкуствени рифове, и др. Активното участие на неправителствени организации и заинтересовани лица е ключов фактор.
Мерки за развитие производството на аквакултури, риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на рибни продукти и продукти от аквакултури (приоритетна ос 2 към ОПРА по Регламент № 1198 /27.07.2006 г)

Мерки за модернизация на вътрешния риболовен флот и риболовните дейности във вътрешните водоеми.

Изграждане, модернизация и оборудване на риболовни кораби извършващи риболов във вътрешни водоеми и река Дунав, с цел подобряване на безопасността, условията на работа, хигиената, качеството на продукцията и опазването на околната среда.

Модернизация на риболовните уреди и средства с цел повишаване на тяхната селективност и намаляване на отрицателното въздействие върху водните екосистеми.

Развитие на аквакултурното производство

Очакваното приемане на България като равноправен член на Европейския съюз е свързано с адекватни промени в рибарството и аквакултурите. Необходимите промени обхващат широк спектър от мерки в различни области като законодателство, опазване на екологичното равновесие и видовото разнообразие, увеличаване на ресурсите от риба и други водни организми, прилагането на екологосъобразни технологии, строг ветеринарен контрол и др. Промените са наложителни във връзка с подобряването на качеството на продукцията и технологичното равнище, въвеждането на добрата производствена практика и система на мониторинг и контрол на санитарно – хигиенното състояние на стопанствата, производствата, продукцията и др.

Развитието на аквакултурите в България до голяма степен е свързано с възможностите за пласмент на рибата и другите водни организми на международните пазари. Премахването на забраната и разрешаването на износа на жива риба за страните от ЕС и достъпа до европейските пазари ще отвори нова пазарна ниша. Право за директен износ ще придобият определен кръг от рибовъдни ферми, които отговарят на високите изисквания на европейския пазар, получили и поддържащи статут на свободни от заболявания, включени в листата на Международното бюро по епизоотии.

Особено важно е да се обърне специално внимание на един важен проблем тясно свързан с реализацията на крайния продукт – качеството на рибата, рибните продукти и на другите водни организми. От една страна това е свързано с повишените изисквания на българския потребител, а от друга със задължителното съобразяване с критериите на пазарите на страните от ЕС. Достигането на желаното от потребителите качество е следствие от цялостна преоценка на използваните технологии и отделни техни елементи в сладководните аквакултури. Изключително внимание трябва да се обърне на оптималното използване на естествените хранителни ресурси (трофичността на водоемите) за различните видове риби за получаване на органична продукция. Законодателството на ЕС относно биологичното земеделие е част от политиката на качество на ЕС, която защитава автентичността и високото качество на продуктите, произведени по специален начин. Финансовите стимули свързани с насърчаване на органичното производство на риби и други водни организми, водят до съществени икономически ползи за производителите и защита от нелоялна конкуренция. При производство на органична продукция от риба и други водни организми свързано с по-високите производствени разходи се подпомага използването на специализирани фуражи и прилагането на безопасни технологии, торове и медикаменти. Стимулиране на производителите на специализиран фураж за органично производство би допринесло за повишаване качеството на продукцията и пазарната и стойност.



Изграждане на нови и модернизация на съществуващи аквакултурни обекти.

Изграждане, разширяване, оборудване и модернизация на производствени инсталации с цел подобряване условията за работа и безопасност, хигиената, качеството на продукцията. Въвеждане на методи намаляващи отрицателното влияние или повишаващи положителния ефект върху околната среда.

Оборудване с акустични устройства за отблъскване на рибоядни птици и бозайници с цел предпазване на обектите от хищници.

Разнообразяване на продукцията чрез въвеждане на нови видове с добри пазарни перспективи.

Интерес за международните пазари представляват освен традиционни деликатесни видове риби и други водни организми /раци, скариди и други/. В тази насока е необходимо да се насочат усилията на специалистите за разработване на ефективни технологии, които да намерят приложение в рибовъдната практика и да гарантират стабилно производство.

От гледна точка на реалните възможности за пласмент на европейските пазари със значителен потенциал са пъстървата, лина, бялата риба, щуката, европейския сом и някои други видове риби, както и сладководните раци, голямата водна жаба, черна мида, пясъчни миди и др. Възможен е износ и на други риби – живи или в преработено състояние като шаран, растителноядни и др. За реализиране на ефикасен износ е необходим задълбочен и целенасочен маркетинг и реклама, който освен от отделни фирми трябва да се извършва и от организациите на производителите. Популяризиране на изискванията по HACCAP ще помогне за достигне на европейско ниво на тези продукти свързани с конкурентно способността им. В повечето случаи достъпната информация не е актуална и не дава реално отражение на състоянието на пазара, особено що се касае до пазарната конюнктура в чужбина.

Необходими са контакти със сродни асоциации зад граница, специализирани агенции за маркетинг, проучвания на чуждите пазари и др.

Пъстървовите стопанства в т.ч. и садковите са в състояние да предложат големи количества за износ. Двата вида сом – европейски и американски също представляват определен интерес за европейския потребител. Нарастването на производството може да стане преди всичко чрез по – рационално използване на язовирите при внимателна реконструкция на тяхната ихтиофауна. Сериозен потенциал за износ имат и изкуствено отглежданите есетрови риби и по специално чигата и руската есетра. Като перспектива в далечно бъдеще е възможен и износът на веслонос, който е в процес на интродукция и аклиматизация в нашата страна. От видовете, които не се срещат в страната, но имат добър прием на европейския пазар и могат да бъдат аклиматизирани са африканския сом и пъстървовидния костур. На международните пазари определена възможност за реализация имат и други хидробионти като кафяви водорасли, морски раци и др.

Разработването на стратегии за приоритетно производство на стопански ценните видове с възможности за износ ще се подкрепи на регионално и национално ниво.

В сравнение с другите европейски страни България е със значително по-ниска консумация на риба и други водни организми, което предполага полагането на значителни усилия за подобряване културата на консумация.

Мерки свързани с въвеждането на мрежата от защитени територии по НАТУРА 2000 за аквакултурни обекти разположени в тези зони.

Обектите включени в Националната екологична мрежа по НАТУРА 2000 за България към момента обхващат над 25% от територията на страната. През 2007 към мрежата ще бъде добавени значителни територии, чиито граници в момента се конкретизират. Това ще доведе до 35% покритие на територията на страната по двете мрежи на Натура 2000 (територии за опазване на птиците и на местообитанията). Това неминуемо ще засегне рибопроизводителите като доведе до загуба на производствени единици в обекти разположени в или в близост до зони по НАТУРА 2000.



Увеличаване на преработвателните мощности.

Възможности за изграждане, разширяване, реконструкция, оборудване и модернизация на преработвателните мощности с цел повишаване на качеството на произведената продукция, подобряване на технологиите, прилагане на добри производствени практики, системи за мониторинг на качеството и санитарните и хигиенни изисквания. Подобряване на складовите мощности за съхранение. Прилагане на производствени системи с минимален ефект върху околната среда.

Разработване и прилагане на системи за контрол на качеството в рибопреработвателните предприятия.
Мерки от общ интерес (приоритетна ос 3 към ОПРА по Регламент № 1198 /27.07.2006 г)
Подобряване инфраструктурата на зоните за разтоварване на риба и санитарно-хигиенните условия на пристанищната зона.

Наложителна е модернизация на пристанищните зони, обособяване на територията и размерите им. Подобряване на вътрешната инфраструктура съобразно стандартите за оборудване на риболовни пристанища.

Осигуряване на инсталации за производство на лед, обособяване на санитарно осигурени зони за разтоварване, организиране на логистиката, изграждане на места за складиране, оборудване за поддръжка и ремонт на риболовни съдове.

Изграждане, модернизация и разширяване на кейове подобряващи безопасността по време на разтоварване или товарене.

Изграждане на малки риболовни пристанища и лодкостоянки с цел подобряване на условията на труд на рибарите от малките риболовни селища.

Мерки свързани със складирането и третирането на отпадните продукти и води.



Организиране и създаване на месни групи за развитие на риболовния туризъм, които изготвят и осъществяват местни стратегии за развитие включващи подобряване на инфраструктурата, развиване на туризъм с цел развлекателен риболов, улесняване на достъпа до водните обекти предназначени за любителски риболов, установяване и обозначаване на зоните за любителски риболов в обекти със смесен статут. Иницииране на международни прояви, популяризиращи екологосъобразен риболов (състезания по спортен риболов).
Устойчиво развитие на рибарските области (приоритетна ос 4 към ОПРА по Регламент № 1198 /27.07.2006 г)
Техническа помощ (приоритетна ос 5 към ОПРА по Регламент № 1198 /27.07.2006 г).
ПАКЕТ ОСНОВНИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ИНДИКАТОРИ ЗА НАЧАЛНА, ТЕКУЩА И КРАЙНА ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА РИБАРСКИЯ СЕКТОР, ИЗПОЛЗВАНИ В НПРА
Устойчиво използване на рибните ресурси;


  • Мониторинг на морските рибни ресурси;

  • Възстановяване и управление на рибните ресурси;

  • Следене на уловите, на упражняваното риболовно усилие и обратна информация от лицензионните дейности;

  • Адаптиране на риболовното усилие на флота;

  • Защита и опазване на морските ресурси;

  • Селективност на риболовните уреди и щадящи методи за риболовна дейност;

  • Ограничаване и следене на при-уловите.


Предлагане на рибните продукти и осигуряването на пазарно равновесие;


  • Количества на доставка на риба за преработвателната промишленост;

  • Количества на доставка на риба и рибни продукти за консумация;

  • Количество консумирана риба и рибни продукти;

  • Съотношение на търсенето и предлагането на пазара на риба и рибни продукти;

  • Прозрачност на дистрибуцията и пласмента на риба и рибни продукти.


Устойчиво развитие на аквакултурното производство;


  • Средносрочни програми за развитие на аквакултурното производство;

  • Развитие на екологично аквакултурно производство;

  • Мерки за подобряване на качеството на водите, използвани в аквакултурното производство;

  • Диверсификация на аквакултурното производство и въвеждане на нови ценни за пазара рибни видове;

  • Мерки за ограничаване и предотвратяване на заболяванията.


Развитие и конкурентоспособност на сектора;


  • План за модернизация и подобряване на дребномащабните риболовни съдове;

  • Максимално оползотворяване на уловите;

  • Дългосрочни програми за развитието на преработвателната промишленост;

  • Средносрочни програми за развитие на пласмента на риба и рибни продукти;

  • Въвеждане на иновационни технологии, подобряване на качеството на пазарните опаковки и етикетировката;

  • Създаване на добавена стойност на рибата и рибните продукти;

  • Изготвяне на междинни икономически анализи на сектора;

  • Информация за потребителско търсене и консумация на риба и рибни продукти.


Човешки ресурси и териториално измерение на ОПР на ЕС;


  • Средносрочна стратегия за заетостта в сектора;

  • Подобряване на условията на труд и надеждността в сектора;

  • Професионално обучение и привличане на млади хора;

  • Данни за участието и заетостта на жените в отрасъла;

  • Социален диалог;

  • Стратегия за устойчиво развитие на рибарските области.


Опазване на морската околна среда;


  • Контрол и предотвратяване на замърсяването извън сектора;

  • Мониторинг и научна оценка на състоянието на водната среда;

  • Контрол и подобряване на качеството на отпадните води от производствените дейности в сектора;

  • Стратегия за защита и подобряване на водната среда на рибарските области;

  • Опазване на водната околна среда, която се използва за аквакултури;


Добро управление на Общата политика по рибарство на ЕС.


  • Инспекция и контрол;

  • Достоверна статистическа информация и данни;

  • Регионални съвещателни съвети /РСС/;

  • Участие на организациите на производителите в Регионалните съвещателни съвети и междубраншово сътрудничество.



ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ В ТЕКСТА
БАН – Българска академия на науките

БГ ФИШ - Асоциацията на производителите на рибни продукти

БВП – Брутен вътрешен продукт

БЛР – билети за любителски риболов

БРТ – Бруто регистър тона

ВУЗ – Висше учебно заведение

ДЕК – Делегация на европейската комисия

ЕФР – Европейски фонд по рибарство

ЕАСТ – Европейска асоциация за свободна търговия

ЗРА – Закон за рибарство и аквакултури

ИАРА – Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури

ИО БАН - Институт по Океанология към БАН

ИРА - Института по рибарство и аквакултури

КПОР - Кодекса на поведение за отговорен риболов

МЗГ – Министерство на земеделието и горите

МИЕ – Министерство на икономиката и енергетиката

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

МТС – Министерство на транспорта и съобщенията

НАРибА – БГ – Националната асоциация по рибарство и аквакултури в България

НВМС – Национална ветеринаромедицинска служба

НРЛ - Националната референтна лаборатория

НПР – Национален план за развитие

НПРА – Национална програма за рибарството и аквакултурите

НПО – Неправителствени организация

НСИ – Национален статистически институт

НСП – Национален стратегически план

НУГ – Национално управление по горите

НЦАН - Националния център за аграрни науки

ОПРА – Оперативна програма “Рибарство и аквакултури”

ПроРИБА – БГ Национална Федерация по Рибарство и аквакултури

ПУКРФ - План за управление капацитета на риболовния флот

РВМС -Районни ветеринарномедицински служби

РСС - Регионални съвещателни съвети

САПАРД – Специална програма за присъединяване в областта на земеделието и селските райони

САПИ – Система за аграрно пазарна информация

СЛРБ –Съюз на ловците и риболовците в България

ФАО – Организация по прехрана и земеделие

ЦЛВСЕЕ - Централната лаборатория за ветеринарно-санитарна експертиза и екология

ЦЛОЕ - Централна лаборатория по обща екология

CEFTA – Централноевропейско споразумение за свободна търговия



NAFO – Северно атлантическа риболовна организация




ТЕРМИНОЛОГИЧНА СПРАВКА


  • Аквакултури – рибностопанските дейности, свързани с развъждането и отглеждането на риби и други водни организми, както и получената по съответните технологии продукция от тях;

  • Бракични аквакултури – Авакултури, които се отглеждат във води със соленост между 0,5-5‰.

  • Гъргър – активен мрежен уред, предназначен за улов на пелагични риби;

  • Далян – част от брега и прилежащия му воден участък, в който се извършва пасивен морски риболов с мрежени уреди, който се монтира на дълбочина 8 -12 метра;

  • Двучерупчести мекотели – са мекотели, които дишат с два чифта хриле и се хранят чрез филтриране на води;

  • Дънни риби – обитават придънните части на водоемите (океани, морета, езера, реки);

  • Интензивни методи за производство – методи, при които рибата се отглежда за сметка на естествената храна и на интензивното хранене с различни фуражи;

  • Крайбрежни райони - райони с морски или езерен бряг, включително изкуствени водни обекти или речни устия и със значение за рибарския сектор.

  • Непълносистемни стопанства – стопанства, в които се отглежда само зарибителен материал или само риба за консумация;

  • Пелагични риби – обитават откритите водни маси на водоемите (океани, морета, езера, реки);

  • Полуинтензивни методи за производство – методи, при които освен на базата на естествената храна, рибата се отглежда и с известно подхранване;

  • Пълносистемни стопанства – стопанства, в които производствения цикъл обхваща отглеждането на рибата от хайверно зърно до разплодник;

  • Рибарство - Дейности обхващащи риболов (стопански и любителски) и аквакултури.

  • Риболовно усилие – сборът от средствата за улов на риба (риболовния съд, риболовния уред и активността) в определена област за определен период от време;

  • Риболовен капацитет – е комбинация от размера на корпуса на кораба, мощността на двигателя, техническата сръчност на капитана и екипажа на кораба и метода на риболов (използваните риболовни уреди);

  • Риболовна активност – описва колко е използван риболовния съд и има ли плавателно време в морето или брой риболовни операции;

  • Суперинтензивни методи за производство – ресурсоикономисващи методи за отглеждане на риба (садкови установки, рециркулационни системи).

  • Трал – активен мрежен уред с конусовидна форма, предназначен за улов на пелагични и дънни риби;


БИБЛИОГРАФСКА СПРАВКА


  1. Ситуационно-переспективен анализ на риби за периода 2000 – 2004 г.;

  2. Национален план за развитие на земеделието и селските райони;

  3. Годишен бюлетен на МЗГ;

  4. Статистически данни на НСИ и САПИ;

  5. Анализ на далянския риболов в българската черноморска аквакатория през 2004г. на БРА Бургас /разработка по договор между ИАРА-МЗГ и БРА от 19.03.2004 г./;

  6. Аграрен доклад на МЗГ;

  7. Евроинтеграция и Рибарство, проф. Петър Коларов, 2005г.

  8. Информационен бюлетин “Морско рибарство”2004 – 2005г. издаден от БРА-Бургас

  9. The International Plan of Action for the Management of Fishihg Capacity

  10. Fisheries research services, Information leaflet – Capture and conservation /FRS is a government agency division which provides research and advice on marine and freshwater fisheries in Scotland/, 12 January 1999, Section 4. Effort and catch per unit effort

  11. Аквакултура – принципи и технологии, ст. н. с. д-р Ангел Зайков, 2006 г., изд. “Кабри”, 1-376.;

  12. Биологични ресурси на Световния океан, Камен Проданов, Марина Стоянова 2000г.;

  13. “Отглеждане на стопански ценни видове риби от гледна точка на пласмента на международните пазари”, ст.н.с.д-р Ангел Зайков ИРА- презентация от първата работна среща по проекта “Информационна кампания по аспектите и въздействието от присъединяването към Европейския съюз за българското рибарство и аквакултури”от Комуникационна стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз;

  14. Проект за Регламент за приложение на ЕФР /15.06.2005г./;

  15. Конвенцията за бъдещо многостранно сътрудничество в областта на риболова в Северозападния Атлантик (NAFO);

  16. Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика (CCAMRL);

  17. Проект на Конвенция за риболова и опазването на живите ресурси на Черно море;

  18. Преговорната позиция за присъединяване на страната ни към ЕС;

  19. Национален стратегически план за развитие на рибарството и аквакултурите за периода 2007 – 2013 година, разработен и приет от “Асоциацията на производителите на рибни продукти БГ ФИШ”.






Каталог: files -> library -> ops
files -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения
ops -> National Strategic Plan for Fisheries and Aquaculture/Национален стратегически план за рибарство и аквакултури opfa/опра operational Program for Fisheries and Aquaculture/Оперативна програма
ops -> Програма за развитието на сектор "рибарство" /2007 2013 г./ Оперативна програма за развитие на сектор "рибарство" /2007 2013
ops -> Програма „Трансгранично сътрудничество Румъния България 2007-2013 г. Официално предложение юли 2007 г
ops -> Програма "Развитие на конкурентоспособността на българската икономика" 2007-2013 г. Оперативна програма "
ops -> Програма за трансгранично сътрудничество между България и Румъния е публикуван на страницата на мррб
ops -> Програма "Европейско териториално сътрудничество"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница