Програма за социална политика, демографски проблеми, планове за действие и т
III. КОМПЕТЕНТНОСТ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ
Изтегляне 4.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- РАЗДЕЛ 2
- I. - Политика относно заетостта, стратегия за заетост, EURES, местно развитие, малки и средни предприятия
III. КОМПЕТЕНТНОСТ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИИзвлечение от приложение VIІ към Правилника за дейността: Правомощия и отговорности на постоянните комисии VІІ Комисия по заетост и социални въпроси Комисията отговаря за: 1. политиката на заетост и всички аспекти на социалната политика като условия на труд, социално осигуряване и социална закрила; 2. мерките за здравословни и безопасни условия на труд; 3. Европейския социален фонд; 4. политиката на професионално обучение, включително професионалните квалификации; 5. свободното движение на работници и пенсионери; 6. социалния диалог; 7. всички форми на дискриминация на работното място и на пазара на труда, с изключение на дискриминацията по полов признак; 8. отношенията с:
както и отношенията с други съответни органи на ЕС и международни организации. ІV. ИСТОРИЯ НА ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТИТЕ, С КОИТО СЕ ЗАНИМАВА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИЧрез кликване на съответните теми по-долу можете да отворите тематичното досие (Справочник за ЕС) Целта на Справочника за ЕС е да представи общ преглед на процеса на европейската интеграция и приноса на Европейския парламент за този процес. Версията онлайн на Справочника за ЕС, която ще намерите тук се преразглежда и обновява - когато това е необходимо - на всяко тримесечие. Справочникът на ЕС съществува и на хартиен носител на шест езика (EN, FR, DE, ES, IT и PL), както и на многоезичен CD-Rom. В последната версия са взети предвид промените, въведени с последните договори, като са включени и препратки към Договора от Лисабон, където това е подходящо. 1 Социална политика и политика на заетост: Общи принципи 2 Европейски социален фонд 3 Политика на заетост 4 Системи за социално осигуряване в други държави-членки на ЕС 5 Здравословни и безопасни условия на труд 6 Социален диалог: Информиране, консултиране и участие на работниците 7 Равенство между мъжете и жените 8 Антидискриминация и социално приобщаване на уязвими групи РАЗДЕЛ 2РАБОТА ПО ВРЕМЕ НА ШЕСТИЯ ПАРЛАМЕНТАРЕН МАНДАТСЪДЪРЖАНИЕ Стр. РАЗДЕЛ 1 4 I. ВЪВЕДЕНИЕ 5 II. КОМИСИЯ ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ - СЕКРЕТАРИАТ 6 III. КОМПЕТЕНТНОСТ НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ 7 ІV. ИСТОРИЯ НА ОСНОВНИТЕ ПРОБЛЕМИ НА ПОЛИТИКАТА В ОБЛАСТИТЕ, С КОИТО СЕ ЗАНИМАВА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ 8 РАЗДЕЛ 2 9 РАБОТА ПО ВРЕМЕ НА ШЕСТИЯ ПАРЛАМЕНТАРЕН МАНДАТ 10 I. - Политика относно заетостта, стратегия за заетост, EURES, местно развитие, малки и средни предприятия 12 - Европейски социален фонд 12 - Заетост, Европейски фонд за приспособяване към глобализацията 12 II. - Социална политика: Програма за социална политика, демографски проблеми, планове за действие и т.н. 49 - Недискриминация и равни възможности 49 - Социален диалог и споразумения 49 - Постижения 49 - Социално приобщаване 49 III. Свободно движение на работници: трансгранични работници, граждани на трети страни 107 Социална сигурност: пенсии, лица в пенсионна възраст и др. 107 IV. Здраве и безопасност на работното място 144 V. Трудово законодателство: информиране, консултации с работниците, трудови стандарти, работнически съвети 165 Условия на труд 165 VI. Професионално обучение и квалификации 199 VII. Европейски агенции 216 I. ДЕЙНОСТ НА ТЕМАТИЧНИЯ ОТДЕЛ И СПИСЪК НА ПРОВЕДЕНИТЕ ПРОУЧВАНИЯ 225 ІІ. БИБЛИОТЕКА НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП 226 ІІІ. КОНСОЛИДИРАН ТЕКСТ НА РЕШЕНИЯТА НА КООРДИНАТОРИТЕ 227 ІV. ПРАВИЛНИК ЗА ДЕЙНОСТТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ 228 V. САЙТ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА ЕП ЗА ПОДГОТОВКА НА ИЗМЕНЕНИЯ И РЕЗОЛЮЦИИ 229 VI. КОДЕКС ЗА ПОВЕДЕНИЕ ОТНОСНО ЕЗИКОВОТО МНОГООБРАЗИЕ 230 VІІ. РЪКОВОДСТВО ЗА ПОМИРИТЕЛНАТА ПРОЦЕДУРА И СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ 231 VIII. РЪКОВОДСТВО ПО КОМИТОЛОГИЯ И СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ 232 IX. ПРОЦЕДУРА НА ГЛАСУВАНЕ В КОМИСИЯТА 234 X. СОЦИАЛНИ ПАРНЬОРИ И ОРГАНИЗАЦИИ НА ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО 235 XI. ПРЕДСТАВЯНЕ И РОЛЯ НА АГЕНЦИИТЕ В ОБХВАТА НА ПРАВОМОЩИЯТА НА КОМИСИЯТА ПО ЗАЕТОСТ И СОЦИАЛНИ ВЪПРОСИ 236 XII. РАМКОВО СПОРАЗУМЕНИЕ МЕЖДУ КОМИСИЯТА И ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ 250 I. - Политика относно заетостта, стратегия за заетост, EURES, местно развитие, малки и средни предприятия- Европейски социален фонд- Заетост, Европейски фонд за приспособяване към глобализацията1. Обобщение, изготвено от Тематичния отдел 
Генерална дирекция „Вътрешни политики” Дирекция А - Политики в областта на икономиката и науката Общи бележки Изготвени от Тематичен отдел А: Политики в областта на икономиката и науката „Влиянието на Европейския парламент през шестия парламентарен мандат 2004-2009 г. в областта на заетостта“ 1. Въведение Насърчаването на икономическия и социалния напредък и високото равнище на заетост е сред основните цели на Европейския съюз (член 2 ДЕС). От 1997 г. насам основният стълб на европейската политика на заетост е Европейската стратегия по заетостта (ЕСЗ), от 2000 г. основаваща се на Лисабонската стратегия (ЕС да се превърне в „най-динамичната и конкурентоспособна, основана на знанието икономика в света, способна на устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места и с по-голямо социално единство и опазване на околната среда“). Постигането на високо равнище на заетост и преодоляването на безработицата са главните цели. Въпреки че държавите-членки имат изключителна компетентност в политиката по заетостта, те са се ангажирали да координират своите политики по заетостта на общностно равнище (член 125 ДЕС) и да установят общи цели и насоки чрез т.нар. Отворен метод на координация (ОМК). Насоките за заетостта и други програми и инструменти, като напр. Европейския социален фонд, PROGRESS и мрежата EURES, подкрепят важните приоритети на Европейската стратегия по заетостта и имат за цел да допринасят за растежа и заетостта. ЕС инвестира значителни парични ресурси в увеличаването на заетостта и подобряването на социалните условия. Европейският социален фонд (ЕСФ), като основен финансов инструмент на ЕС, подпомага подобряването на уменията и съответно на перспективите за заетост на хората. От 2003 г. насам Европейската стратегия по заетостта е по-тясно обвързана с Общите насоки на икономическата политика и с Лисабонската стратегия. Анализът на Лисабонската стратегия, извършен през 2004 г., показа, че стратегията не дава очакваните резултати и поради това тя бе преразгледана и фокусът бе поставен върху растежа и заетостта: рационализираната стратегия бе представена във формата на пакет от мерки по прилагане с интегрирани насоки (включително макроикономически, микроикономически насоки и насоки за заетостта) и бе приета като многогодишна времева рамка за период от три години. Глобализацията, бързите технологични промени и засилената конкуренция промениха из основи пазарите на труда в Европейския съюз, което оказа въздействие върху трудовото право и ролята на социалните партньори. По-отворената глобална икономика, застаряващото население на ЕС, както и необходимостта да се води борба срещу изменението на климата представляваха движещи фактори за реорганизацията на дружествата в ЕС. Макар че ЕП изрази съгласие с предварителната подготовка, управлението и придружаващите мерки по процеса на преструктуриране, преструктурирането следва да бъде предприемано единствено в обосновани случаи, в които се изисква активното участие на всички партньори. Въпреки че въпросът за гъвкавостта е включен в дневния ред на ЕС от Бялата книга за растежа, конкурентоспособността и заетостта на Жак Делор от 1993 г., той получи нов тласък с дискусията относно концепцията за „гъвкава сигурност“ от 2004 г. насам. За да се постигне добър баланс между гъвкавостта и сигурността, гъвкавата сигурност се основава на гъвкави режими на работа, ефективни активни мерки на пазара на труда, даващи възможност на работниците да се справят с промените (бърз преход към нова работа след период на безработица), стабилни системи за обучение през целия живот и съвременни системи за социална сигурност, които гарантират доходите и улесняват мобилността. Друга тема на обсъжданията беше борбата срещу недекларирания труд и сивата икономика, които разрушават икономиката и оставят работниците без закрила. ЕП отговори на програмата за достоен труд на МОТ с мерки по подобряване на условията на труд, социалната закрила, социалния диалог и равенството между половете. 2. Постижения на Европейския парламент през 2004–2009 г. Влиянието на Европейския парламент е различно в зависимост от инструментите и съответните области на политиката. В областта на заетостта възможностите за намеса от страна на ЕП са по-ограничени в сравнение с други области на политиката, напр. условията на труд, професионалното здравеопазване и безопасността на труда, тъй като съгласно принципа на субсидиарността Отвореният метод на координация и съобщенията на Комисията са основните инструменти за целта. Финансовите инструменти, като напр. ЕСФ, ЕФГЗ и други програми за общностно финансиране се основават на процедурата на съвместно вземане на решения, а относно насоките за заетостта се провеждат консултации с Парламента. В други области на политиката, напр. реструктуризацията, дневният ред по социалната политика, гъвкавата сигурност, недекларираният труд и т.н., се използват съобщения на Комисията и актове с незадължителна юридическа сила, като напр. насоки, като приносът на Европейския парламент е под формата на незаконодателни резолюции. По отношение на развитието и контрола на Лисабонската стратегия Европейският парламент има ограничена роля. За това допринася структурата на комисиите, която не съответства на разширения обхват на стратегията. Съгласно възложено от Европейския парламент изследване относно изпълнението на Интегрираните насоки1, засилването на ролята на Координационната група за Лисабонската стратегия може да представлява начин за укрепване на позицията на Парламента. Парламентът притежава основаващо се на Договорите право2 на консултация по предложения относно Насоките за заетостта за политиките на държавите-членки в областта на заетостта. Що се отнася до процедурните аспекти, Парламентът многократно се е оплаквал (най-скоро в своя резолюция относно насоките за заетостта за 2009 г.), че неговото право на консултация не се спазва, тъй като календарът, прилаган от 2003 г. насам, не дава възможност да се вземе предвид навреме становището на ЕП по насоките по заетостта за пролетното заседание на Европейския съвет. Обратно, времето за консултация бе съкращавано междувременно все повече, по-специално откакто насоките за заетостта бяха обединени в един документ с макроикономическите и микроикономическите насоки. Във връзка със съдържанието на политиките Парламентът3 подчерта, че Лисабонската стратегия не винаги дава резултати за всички европейски граждани, тъй като тя може би е дала като резултат повече, но не винаги по-добри работни места (работещи бедни), както и нарастваща бедност, по-специално бедност на децата. По мнението на Парламента трябва да се засили социалното измерение на Лисабонската стратегия и да се повиши качеството на заетостта. Парламентът препоръчва включване на балансиран подход на „гъвкава сигурност“ в насоките за заетостта. В резолюцията си относно Зелената книга „Модернизиране на трудовото право с цел посрещане на предизвикателствата на 21-ви век“ Парламентът подчерта, че „модернизираната“ цел и моделът на трудовото право е да се предприемат действия във връзка с конфликта между заетите лица („вътрешните“) и безработните и работещи по нетипични трудови правоотношения („външните“). Съгласно становището на ЕС Зелената книга не признава в достатъчна степен колективното измерение, тъй като основният му фокус е основно върху индивидуалното измерение на трудовото право, а не толкова върху колективното измерение. По мнението на ЕП Съветът е трябвало да приеме по-балансирани принципи относно гъвкавата сигурност, основаващи се на създаването на качествена заетост и на укрепване на европейския социален модел. ЕП поиска от Комисията да предложи ограничен брой качествени показатели относно качеството на заетостта, като допълнение към показателите, по които е постигнато споразумение през 2001 г., противопоставя се обаче на показателя относно „строгост на правото по въпроси, свързани със защитата на заетостта“, предложен от Комисията. Законодателството относно равенството между половете все още не е постигнало целите си, поради което разликите в заплащането между жените и мъжете, съчетаването на професионалния и семейния живот и заведенията за грижи за деца продължават да бъдат основен проблем за работещите в Европа. Общите принципи на гъвкавата сигурност трябва да бъдат приложени за всички видове трудови договори на базата на основните права за всички работници. По отношение на финансовите инструменти на ЕС Европейският парламент проявяваше по-голяма склонност към щедрост от Комисията. Европейският парламент предназначи допълнителни средства за Програмата за заетост и социална солидарност ПРОГРЕС, Програмата за обучение през целия живот 2007-2013, Програма „Младежта в действие“(2007-2013). Той оказа ефективно въздействие върху Европейския социален фонд, който бе преработен като основен инструмент, за да се улесни прилагането на Европейската стратегия за заетостта, както и Европейският фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) да реагира по-резултатно в подкрепа на работниците, съкратени вследствие на глобализацията. При преразглеждането на ЕСФ и ЕФПГ ЕП имаше ефективен принос за увеличаването на финансирането с цел справяне с кризата. В резолюцията относно Социалния дневен ред за 2008 г. Парламентът призова Комисията да оптимизира използването на новите форми на организация на труда, да се бори срещу преждевременното напускане на училище, да модернизира помощите при безработица, да разшири семейните помощи и да насърчава гъвкавата сигурност и да разширява социалния диалог. Той подчерта, че дългосрочното въздействие на имиграцията върху демографските изменения е несигурно. Желанието на Парламента е ЕС да се стреми към процес на глобализация, който е в по-голяма степен социално приобщаващ, както и икономически и екологично устойчив. Той предложи потенциалът на структурните фондове да бъде увеличен чрез опростяване, гъвкавост и усъвършенстване на процедурите. Може да се отбележи, че през шестия законодателен мандат не са приемани други важни дейности с по-значими и общи последици по отношение на социалната закрила, считани за важни от Европейския парламент: например директивата относно социалната закрила във връзка с новите форми на заетост (освен работата чрез агенции за временна заетост); социалната клауза, която трябва да бъде включена в международните споразумения; директива за защита на правата на работниците в случай на реструктуриране. 3. Перспективи В своята резолюция „Европейски план за икономическо възстановяване“4, като отговор на финансовата криза и икономическия спад, ЕП вижда възможност по време на кризата да се инвестира в зелени технологии с цел увеличаване на работните места и борба с отрицателното влияние върху изменението на климата. Очаква се политиката в областта на околната среда да окаже положително въздействие върху голям брой работещи хора5. Работни места ще бъдат създадени вероятно в областта на енергията от възобновяеми източници, чрез енергоспестяване/изолация на сгради и инвестиране в чисти автомобилни технологии. Европейският парламент подкрепи засилването на съгласуваността между Лисабонската стратегия и дневния ред по климата и енергетиката6. Същевременно насърчаването на инвестициите в нисковъглеродни технологии и мерките за енергийна ефективност ще бъде в подкрепа на конкурентоспособността на Европа, европейската енергийна сигурност, както и на дневния ред по изменението на климата и създаването на работни места. Лисабонската стратегия след 2010 г. ще бъде в центъра на дискусиите в началото на седмия законодателен мандат. При условие че Договорът от Лисабон (напр. Договорът за функционирането на Европейския съюз - ДФЕС) влезе в сила, националните парламенти ще играят по-голяма роля по отношение на Лисабонската стратегия и в бъдеще с тях ще трябва да се провеждат консултации по насоките за заетостта. Сред най-важните въпроси, предизвикващи загрижеността на ЕП, е по-добрият баланс между растеж, заетост и социално приобщаване, както и необходимостта в Стратегията да бъдат включени социалната политика и равенството на половете. В един глобализиран свят Европа трябва да определи наново своята позиция, като вземе предвид тревогите на европейските граждани. За Лисабонската стратегия след 2010 г. научните изследователи препоръчват ЕС да развие социалното измерение в международната търговска политика, като включи основни стандарти по труда в Общата система на преференции или те бъдат включени в преговорите по двустранни споразумения. Следва да бъде разработен нов дневен ред, като многонационалните институции предприемат по-сериозни инициативи. Дебатът следва да включва въпроса за това, как да бъдат разработени правила, които да дадат възможност на населението по целия свят да извлече полза от глобализацията. През следващите няколко десетилетия демографската промяна ще преобразува ЕС, като основните аспекти са напр. увеличената продължителност на живота, по-ниската фертилност и вътрешната миграция. В много от държавите-членки застаряващото население ще промени драматично дела на зависимите възрастни хора. Това ще означава високи разходи за медицински и социални грижи и ще окаже значително въздействие върху финансите и състава на работната сила. За да бъдат променени тези тенденции или най-малко за да бъдат преодолени техните последствия, ще бъдат необходими задълбочени реформи на системите за социална сигурност, пазарите на труда и образователните системи. Функционирането на пазара на труда оказва влияние върху устойчивостта на системите за социална сигурност и пенсионните системи. Увеличаването на участието сред възрастните хора и сред жените като първични източници на нарастване на работната сила в бъдеще, както и имиграцията, се превръщат в реалност. Недостигът на работна ръка би могъл да бъде компенсиран чрез увеличаване на имиграцията, което ще изостри проблемите на интеграцията. За да се регулира достъпът до пазара на труда, в бъдеще имиграционните политики и процедури следва да бъдат по-добре координирани на равнището на ЕС. Въпреки че досега имиграцията беше в сферата на правосъдието и вътрешните работи, в координирането на тази политика се съдържа значителен социален и трудов компонент, който намира израз в Европейския пакт за имиграцията и убежището. Задача на ЕП ще бъде също така да подходи към това измерение на имиграцията, като отчита отношението между предприятията и заетостта като „крайната граница“. За Европейския парламент ще бъде важно да посочи своите приоритети за интегрираните насоки достатъчно рано и да започне диалог не само с останалите институции, но и с представителите на по-широки интереси. Парламентът може също така да се възползва от възможността да поеме водещата роля в дебата относно това, как Лисабонската програма да бъде свързана с другите основни стратегии и императиви на европейско равнище, включително устойчивото развитие, енергийната политика, решаването на проблемите със застаряващото население и социалната политика. С цел да бъде засилено правото на консултация относно насоките за заетостта Парламентът следва да постигне общо разбиране със Съвета и Комисията, за да може да представи навреме своето становище, като се съобразява с консултациите на националните парламенти. Счита се, че подходящ инструмент би било междуинституционално споразумение между Европейския парламент, Комисията и Съвета. Преговорите относно разпоредбите по структурните фондове 2014 - 2020 се очакват през втората половина на седмия парламентарен мандат. След кризата ще е необходим период на интензивно приспособяване в предприятията и в някои сектори, което ще определи възможния следкризисен сценария по време на седмия парламентарен мандат. Процентът на безработицата ще се увеличи до нови равнища, за които ще са необходими координирани действия от страна на държавите-членки. Въпреки че не се очаква законова координация по тези проблеми, може да се проведат дискусии по реформата на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията (ЕФПГ) и постигнатите резултати. През 2008 г. Европейската комисия прие пакет с цел подпомагане на прилагането на Европейски план за икономическо възстановяване в контекста на Лисабонската стратегия. В близко бъдеще могат да се очакват по-нататъшни дискусии по съдържанието на пакета; в него са включени: i) доклад относно функционирането на единния пазар; ii) преглед на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, с цел да се гарантира максимизирането на неговия потенциал да спомага за връщането на хората на пазара на труда (приключен през шестия парламентарен мандат); iii) няколко съобщения, като напр. „Нови умения за нови работни места“ с първа оценка на изискванията за умения и работни места в ЕС до 2020 г.; iv) съобщение, с което се установяват както непосредствените приоритети за сътрудничество в областта на образованието и обучението за 2009-2010 г., така и за дългосрочните стратегически предизвикателства; v) съобщение относно това, как политиката на сближаване може да бъде приложена по-добре в държавите-членки с цел да се осигури краткосрочен стимул за икономиката; vi) съобщение относно външните аспекти на Лисабонската стратегия с предложения относно това, как Съюзът може да подобри международното регулаторно сътрудничество и да осигури лоялен и открит достъп до пазарите на трети държави. Елементът на заетостта в Европейски план за икономическо възстановяване бе допълнен от призив на Комисията, отправен чрез съобщение до заседанието на Европейския съвет през юни 2009 г. за „споделен ангажимент по отношение на заетостта“. Три приоритетни области на действие, предложени от Комисията въз основа на Срещата на върха по въпросите на заетостта, проведена на 7 май, поддържат заетостта, като създават работни места и насърчават мобилността; усъвършенстване на уменията и съобразяване с потребностите на пазара на труда; и увеличаване на достъпа до заетост. В случай че влезе в сила, Лисабонският договор ще издигне целта за заетост, като въведе пълната заетост и социалния напредък като цел (член 3, параграф 3). Дял VIII, членове от 145 до 150 ще бъдат отделени като глава „Заетост“, но ще останат непроменени с изключение на член 130, параграф 1, съгласно който Комисията по заетостта ще бъде определяна от Съвета с обикновено мнозинство. Хартата на основните права ще стане правно обвързваща, като се спазва принципът за субсидиарност съгласно общите разпоредби на дял VII от Хартата и ще допринесе за подобряването на заетостта и на социалните политики. Социалната клауза в проекта за Лисабонския договор (член 5, буква a) спомага за подобряване на политиката по заетостта като тя гласи „При определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът взема предвид изискванията, свързани с насърчаването на висока степен на заетост, с осигуряването на адекватна социална закрила, с борбата срещу социалното изключване, както и с постигане на високо равнище на образование, обучение и опазване на човешкото здраве“. Каталог: document -> activities -> cont document -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги cont -> Програма за конкурентоспособност и иновации програма за предприемачество и иновации cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Francesca Balzani Раздел III (Комисия) José Manuel Fernandes Други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели cont -> Докладчици: Jutta haug раздел III (Комисия) Janusz lewandowski други раздели Изтегляне 4.16 Mb. Сподели с приятели:
|